disconnected:disabilitybased connected facilities and programmes for prevention of violence against women and childrenbulgaria 101049690- disconnected national findings report: bulgaria date: 31.01.2024 partner organisationkera foundation – https://www.kerafoundation.com/ acknowledgmentswe are grateful to all the persons with disabilities and the professionals who shared their stories and experiences with us. it is their contributions which make this report so valuable. authorselena krastevaaneta genova contactskera foundation2 hristo botev str.5000 veliko tarnovo, bulgariacontact person: aneta genovaemail: aneta.mircheva@gmail.com project contactvalidity foundation – mental disability advocacy centreimpact hub, milestone institutebudapest, wesselényi utca 17.1077 hungarye-mail: validity@validity.localproject websitehttps://validity.ngo/projects2/disconnected/ publication date28.02.2024disclaimer views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the european union or the european commission. neither the european union nor the granting authority can be held responsible for them. &#x/mci;
 0 ;&#x/mci;
 0 ;disconnected: disabilitybased connected facilities and programmes for prevention of violence against women and childrengenderbased violence and violence against children in vulnerable situations is both overlooked and underreported, and the recent covid19 pandemic further aggravated these issues. the global report of the covid19 disability rights monitor recorded numerous testimonies suggesting a dramatic increase in genderbased violence against women and girls with disabilities, including rape, sexual assault, and harassment at the hands of law enforcement authorities and family members.this project focuses on improving ways that women and children can report violence and abuse, can access support services, and can move to a safer place. the project will create a multidisciplinary cooperation and response protocol with law enforcement, service providers and victim support workers to enable prevention, early identification, and protection against violence that women and children with psychosocial and/or intellectual disabilities face.consortium partners each participating country is represented in the consortium by an experienced ngo involved in the implementation of the project, as follows: validity foundation project coordinator, hungary kera foundation, bulgariamental health perspectives, lithuaniafenacerci federação nacional de cooperativas de solidariedade social,portugalfórum pro lidská práva, slovakia &#x/mci;
 0 ;&#x/mci;
 0 ;table of contentsexecutive summar introductionresearch aims and methodologyresearch aims and methodology legal and policy frameworklegal and policy oblitionsstrategies, plans and services at the national and local levelmonitoring and regulation of institutions and public servicessummary and assessment interviewsxperiences of women and children with intellectual andpsychosocial disabilitiesinterwiews with professionals conclusions and recommendations conclusionsrecommendations executive summary 7 &#x/mci;
 0 ;&#x/mci;
 0 ;executive summary„the system was completely indifferent […] in fact, there is no system, they don‘t know how to react when there is a case of violence against a person with a disability. they have no idea, not a single institution knows how to proceed in such situations. that‘s a fact.”“in general judges don’t have a lot of knowledge about the rights of persons with disabilities, they don’t know what to do. and this gets to the point where when they see a person with disability, they would rather not see them at all.”“nobody ever told me why am i diagnosed and on what grounds was it [the diagnosis] given to me […] but i also remember that the second time i was afraid they are going to take my children away from me. the medications were very strong. […] i was not feeling well, they were yelling, they were screaming, there were new patients arriving constantly, they were screaming, yelling. and all of them women, harassed by men […] it was disgusting, there are no good conditions […] in these hospitals. and there is no respect, they treat you like cattle.”„well, they [the police investigators] asked me if understand and i said “yes” because i was embarrassed to say “no[…] i was very nervous. […] i was not going to say anything” [if her therapist was not with her during the interrogations]. from an interview with a parent of a child with disability, who experienced sexual violence.from an interview with a district judgefrom an interview with a woman with disability, who experienced domestic violence.from an interview with a child who experienced human trafficking.8 national contextin bulgaria, the issue of genderbased violence against individuals with disabilities is acknowledged and unavoidable. yet victims continue to be invisible, seldom receive justice, and struggle to get protection. the implementation of international standards pertaining to the rights of individuals with disabilities and victims of genderbased violence in national legislation and policies is still lacking. nonetheless, recent legislative changes have been made, particularly in 2023, with the aim of improvingprotection for individuals with disabilities and guaranteeing their access to justice if they become victims of violence. however, as of the time this report was written, there were still misconceptions and outdated practices in place, in addition to a lack of infrastructure, resources, and expertise to enable the required changes to happen swiftly enough.5 paragraph 1, point 1 from the concluding provisions of the persons with disabilities act, available in bulgarian here:https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213. 9 key findingsbecause of the obstacles they face, women and children with disabilities are particularly vulnerable to particular types of genderbased violence.protection from certain types of genderbased violence, such as those that target victims with disabilities, is not offered by the law.there are no specific methods in place for monitoring social and health services to identify genderbased violence against persons with intellectual and psychosocial disabilities.nongovernmental organisations dedicated to human rights are not guaranteed access to the health and social services system for efficient external monitoring.it is not acknowledged, nor adequately implemented that victims with psychosocial and intellectual disabilities can receive procedural accommodations.inadequate support services are available for victims of genderbased violence, and victims with disabilities typically cannot access them.the lack of communitybased services for people with disabilities leads to the institutionalisation of victims of genderbased violence. institutionalisation of victims who have intellectual or psychosocial disabilities is considered as a protective measure.victims are prohibited by law and in practice from testifying about the violence perpetrated against them on the ground of their psychosocial or intellectual disability. disabilities follow when the impacts of genderbased violence are not addressed 10 promptly. genderbased violence against women and children with psychosocial and intellectual disabilities continues to remain hidden and invisible. recommendationslegislators ought to involve individuals with psychosocial and intellectual disabilities who have been victims of genderbased violence in the process of enhancing the relevant laws, regulations, and procedures.the crpd/c/5: guidelines on deinstitutionalization, including in emergencies (2022) should be implemented by competent authorities (such as parliament and ministries) in national laws and policies.the criminal code and the protection from domestic violence act should be reviewed by the council of ministers and the ministry of justice in order to fully address genderbased violence and domestic abuse, take into consideration incidents of violence against individuals with disabilities, and propose legislative changes.victims with psychosocial and intellectual disabilities should be able to report genderbased violence against themselves through the implementation of reasonable and procedural accommodations by institutions that deal with reports of violence, such as theministry of labour and social policy, police, public prosecutor’s office, and ombudsman.in order to detect genderbased violence against individuals with psychosocial and intellectual disabilities, the ministries of labour and social policy as well as health should establish monitoring protocols for social and health services.the council of ministers, in collaboration with the ministry of labour and social 11 policy, the ombudsman should revise legislation to ensure effective monitoring on social and health services from civic society organisations. the ministry of justice and the council of ministers should examine national laws in the context of article 13 of the crpd and propose amendments to guarantee procedural accommodations in procedural laws, such as the roles of supported decisionmaking specialists and intermediaries.in order to eliminate the problematic requirement of “witness capacity” and the concept of incapacity to testify in relation to disability, the ministry of justice should analyse the current criminal legislation in light of the crpd and should begin a revision of the procedural laws.competent authorities, such as the council of ministers, ministry of justice, ministry of labour and social policy should ensure the development of additional services for victims of genderbased violence and that victims with psychosocial and intellectualdisabilities can access these services.a mechanism for coordinating efforts on cases of genderbased violence against persons with psychosocial and intellectual disabilities should be established by the council of ministers.conclusionswhile bulgaria has begun to introduce changes that promise to improve the situation of persons with disabilities, the experiences of victims with disabilities remain mostly negative. there is still work to be done before national practices start to match international standards. the medical model of care, which is de facto contributing to abuse rather than reducing it, is still prevalent. 12 it is society that “disables” persons with disabilities from exercising their human rights as citizens. united nations, 2008dis-connected: свързани помежду си услуги и програми за превенция на насилието над жени и деца, насочени към хората с увреждания в българия 101049690- dis-connected национален доклад: българия дата: 31.01.2024 г. партньорска организация фондация „кера“ – https://www.kerafoundation.com/ благодарности благодарим на всички хора с увреждания и на всички специалисти, които споделиха с нас своите истории и опит. именно техният принос прави този доклад толкова ценен. автори елена кръстева анета генова контакти фондация „кера“ ул. „христо ботев“ № 2 българия, гр. велико търново, п.к. 5000 лице за контакт: анета генова ел. поща: aneta.mircheva@gmail.com контакти на целия проект фондация „валидити“, гр. будапеща, унгария validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute 1077 hungary, budapest, wesselényi utca 17. e-mail: validity@validity.local уебсайт на проекта: https://validity.ngo/projects-2/dis-connected/ дата на публикуване: 28.02.2024 г. освобождаване от отговорност изразените възгледи и мнения са само на автора(ите) и не отразяват непременно тези на европейския съюз или на европейската комисия. нито европейският съюз, нито предоставящият финансирането орган могат да носят отговорност за тях. dis-connected: свързани помежду си услуги и програми за превенция на насилието над жени и деца, насочени към хората с увреждания насилието, основано на пола и насилието над деца в уязвимо положение се подценява и не се докладва, а неотдавнашната пандемия от ковид-19 допълнително утежнява тези случаи. световният доклад за резултатите от наблюдението върху правата на хората с увреждания по време на ковид-19 (covid-19 disability rights monitor) е събрал множество свидетелства за драматично увеличаване на насилието, основано на пола над жени и момичета с увреждания, включително изнасилване, сексуално насилие и тормоз както от страна на представители на властите, така и от членове на семейството на пострадалите. настоящият проект се фокусира върху подобряването на начините, по които жените и децата могат да съобщават за насилие и злоупотреба, да имат достъп до услуги за подкрепа и да се подслонят на по-безопасно място. проектът ще създаде мултидисциплинарен протокол за сътрудничество и реакция при такива случаи, който да се използва съвместно с компетентните органи, доставчиците на услуги и подкрепящите специалисти, за да се даде възможност за осъществяване на превенция, ранно идентифициране и защита срещу насилието, пред което са изправени жените и децата с психо-социални и/или интелектуални увреждания. партньори в консорциума всяка участваща страна е представена в консорциума от опитна неправителствена организация, участваща в изпълнението на проекта, както следва: • validity foundation – координатор на проекта, унгария • фондация кера (kera foundation), българия • mental health perspectives, литва • fenacerci – federação nacional de cooperativas de solidariedade social, португалия • fórum pro lidská práva, словакия съдържание резюме 7 въведение 15 изследователски цели и методология 21 изследователски цели и методология 22 правна рамка и политики 25 задължения на властите 26 стратегии, планове и услуги на местно ниво 40 мониторинг и уредба на социалните и здравните услуги 44 обобщение и оценка 49 интервюта и фокус групи – рискови фактори и бариери пред достъпа до подкрепа и правосъдие 52 опитът на жените и децата с интелектуални и психо-социални увреждания 53 интервюта с професионалисти 62 заключения и препоръки 94 заключения 95 препоръки 97 резюме 8 резюме „системата беше абсолютно безучастна. […] то няма система, те не знаят как да реагират, когато има случай с извършено насилие срещу човек с увреждане. те нямат представа, нито една от институциите не знае как да работи при такива ситуации. това е факт.“1 „с материята на уврежданията съдията не знае какво да прави, не знае кой да пита, не знае в повечето случаи и свой колега, който нещо е правил. и това стига до там, че когато видиш човек с увреждания, предпочиташ въобще да не го видиш.”2 „изобщо никой не ми каза защо я слагат [диагнозата] и на какво основание я слагат […], но аз също си спомням, че втория път беше ме страх да не ми вземат децата. […] лекарствата бяха много силни. […] не се чувствах добре, викаха, крещяха, непрекъснато идваха нови и нови пациенти, които викат, крещят. и все такива случки на жени, които са тормозени от мъже. […] беше отвратително, то няма добри условия […] в тия болници. и отношение няма, третират те като добиче.“3 „еми те [разследващите полицаи] питаха дали ги разбрах и аз казах „да“, защото ме беше срам да кажа „не.“ […] много бях притеснена […] нямаше нищо да казвам.“ [ако терапевтката ѝ не е била с нея по време на разпитите].4 1 от интервю с родител на дете с увреждане, преживяло сексуално насилие. 2 от интервю с районен съдия. 3 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 4 от интервю с дете, преживяло трафик на хора. 9 национален контекст базираното на пола насилие срещу хора с увреждания е проблем, който се разпознава и не се отрича в българия. в същото време обаче, жертвите остават невидими, достигат до правосъдие изключително рядко, постигат защита трудно. изискванията на международните актове, които уреждат правата на жертвите на насилие, основано на пола и тези на хората с увреждания, все още не са добре имплементирани в националното право и политики. все пак, в последните години и особено през 2023 г. настъпиха законодателни промени, които обещават по-добра закрила на хората с увреждания и гарантиране на достъпа им до правосъдие, когато са станали жертви на насилие. към момента на изготвяне на настоящия доклад обаче, все още приложение намират остарели практики и схващания, липсват ресурси и инфраструктура, както и достатъчно експертни знания, за да се случи желаната промяна с достатъчно бързи темпове. 10 основни изводи • жените и децата с увреждания стават жертви на специфични форми на полово базирано насилие, свързани с бариерите, които те срещат. • законодателството не предоставя защита срещу всички форми на насилие, основано от пола, включително срещу специфичните му форми спрямо жертвите с увреждания. • не са разработени специфични методологии за мониторинг върху социалните и здравни услуги с цел идентифициране на насилие, основано от пола върху хора с психо-социални и интелектуални увреждания. • гражданските организации нямат гарантиран достъп до системата за социални и здравни услуги с цел ефективен външен мониторинг. • не са разработени разумни улеснения за докладване на насилие, основано на пола от страна на жертви с психо-социални и интелектуални увреждания. • процесуалните улеснения за жертви с психо-социални и интелектуални увреждания не се разпознават и прилагат в задоволителна степен. • услугите за подкрепа на пострадали от насилие, основано на пола не са достатъчни и като цяло не са пригодени за жертви с психо-социални и интелектуални увреждания. • липсата на услуги в общността за хората с увреждания води до 11 институционализация на жертвите на насилие, основано на пола. • институционализацията на жертвите с психо-социални и интелектуални увреждания се разглежда като форма на закрила. • психо-социалните и интелектуални увреждания са основания за отнемане на възможността на жертвите да свидетелстват за извършеното спрямо тях насилие – по закон и на практика. • ненавременното адресиране на последиците от насилието, основано на пола води до последващи увреждания. • насилието, основано на пола върху жените и децата с психо-социални и интелектуални увреждания продължава да остава скрито. основни препоръки • органите на законодателната и изпълнителната власт следва да включват хората с психо-социални и интелектуални увреждания, преживели насилие, основано от пола в процесите по подобряване нормативната уредба, политиките и практиките в разглежданата област. • компетентните власти (включително парламентът и съответните министерства) следва да имплементират изискванията на насоките за деинституционализация, включително в извънредни ситуации (2022) на комитета по правата на хората с увреждания в националното законодателство и политики. 12 • министерският съвет и министерството на правосъдието следва да ревизират наказателния кодекс и закона за защита от домашното насилие и да предложат законодателни промени с цел цялостен отговор на насилието, основано от пола/домашното насилие и отчитане хипотезите на насилие спрямо хората с увреждания. • институциите, разглеждащи сигнали за насилие (структурите към министерство на труда и социалната политика, полиция, прокуратура, омбудсман) следва да въведат разумни и процесуални улеснения за докладване на насилие, основано на пола от страна пострадали с психо-социални и интелектуални увреждания. • министерствата на труда и социалната политика и на здравеопазването следва да разработят методологии за мониторинг върху социалните и здравните услуги с цел идентифициране на насилие, основано на пола спрямо хора с психо-социални и интелектуални увреждания. • министерският съвет, заедно с министерство на труда и социалната политика, омбудсмана и гражданските организации следва да започнат процес по подобряване на законодателството с цел гарантиране на гражданския мониторинг върху социалните и здравните услуги. • министерският съвет, заедно с министерството на правосъдието следва да анализират националното законодателството в светлината на чл. 13 от кпху и да инициират промени с цел въвеждане на процесуални улеснения в процесуалните закони, включително фигурите на комуникационния посредник и на специалиста по подкрепено вземане на решения. 13 • министерството на правосъдието следва да анализира нпк съобразно изискванията на кпху и да инициира промени с цел премахване на изискването за „свидетелска годност“ спрямо свидетелите с увреждания. • компетентните институции (включително министерски съвет, министерствата на труда и социалната политика и на правосъдието) следва да осигурят създаване на повече услуги за пострадалите от насилие, основано на пола и тяхната достъпност за жертвите с психо-социални и интелектуални увреждания. • министерският съвет следва да създаде координационен механизъм за работа по случаи на насилие, основано от пола спрямо хора с психо-социални и интелектуални увреждания. заключение макар страната ни да е започнала да въвежда промени, които обещават да подобрят положението на хората с увреждания, все още опитът на жертвите с увреждания е негативен, а системите се налага да извървят дълъг път, за да започнат да съобразяват практиките си с международните стандарти. все още преобладаващ е медицинският модел на „грижа“, който де факто способства насилието, а не го ограничава. 14 обществото е това, което възпрепятства хората с увреждания да упражняват човешките си права като граждани, а не увреждането. оон, 2008 г. 15 въведение 16 въведение жените са подложени на насилие, основано на пола на всякакви места – в резидентни институции, включително психиатрични болници, в услугите, базирани в общността, както и в самата общност, включително на улицата и в обществения транспорт, а също и в домашна среда. целта на този проект е да се намерят начини за идентифициране и реагиране при насилие, където и да се случва то, както и да се помогне в подобрението на системите и процесите за превенция, докладване и реагиране. в този смисъл, разпознаването и докладването на насилие може да се осъществява в напълно различна среда от тази, в която се е случило. услугите, базирани в общността, включително тези за здравна и дневна подкрепа, могат да бъдат особено важни за идентифицирането на домашно насилие и насилие, основано на пола. насилието върху жени и деца често се пренебрегва и в много случаи тези деяния не се разпознават като престъпления нито от властите, нито от самите пострадали. целта е да се помогне на жертвите да идентифицират по-добре това, което преживяват и да получат информация какви са техните права. по същия начин обществените органи и службите за подкрепа на жени и деца с интелектуални и психо-социални увреждания ще разберат по-добре формите на извършваното насилие и ще разполагат с необходимите инструменти за предотвратяване, разкриване, докладване и реагиране на насилието, както и за предоставяне на ефективна подкрепа на пострадалите. 17 въведение законът за хората с увреждания (зху) определя хората с увреждания като „лица с физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществения живот“.5 от проведените интервюта, особено с представители на властите, установихме, че в практиката съществува определено колебание, проблем в разпознаването на увреждането тогава, когато то не е документирано (с решение на телк). дефиницията обаче не изисква непременно наличието на подобен документ. колебанието вероятно се дължи на историческото развитие на понятието „увреждане” в националната ни правна система и на прехода от медицински към основан на права модел, който преход все още не може да се приеме, че е осъществен. част от този проблем на прехода е и проблемът със статистическите данни. в националния ни контекст те са оскъдни и неинформативни, което води до създаване на недостатъчно информирани политики и практики.6 така например, към момента на изготвяне на това изследване, все още не са налице надеждни статистически данни за броя хора с увреждания в българия, включително жени и деца.7 при преброяването на населението през 2021 г. 153 242 души са заявили, че са били силно ограничени при извършване на обичайните за хората дейности поради здравословен проблем през последните шест и повече месеца; ограничени, но не толкова силно, са били 381 805.8 5 § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на закона за хората с увреждания, достъпен на български език на https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213. 6 съгласно закона за социалните услуги (зсу) създаването на мрежа от социални услуги (картите на социалните услуги) е обвър-зано със събирането на статистически данни. посочено е, че картите се актуализират след всяко преброяване на населението (чл. 36 от зсу). 7 това е така, тъй като няма унифициран подход за събиране на тези данни. към 31 декември 2022 г. населението на българия е 6 447 710 души. в сравнение с 2021 г. населението на страната намалява с 34 774 души, или с 0.5%. мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените – 3 348 207 (51.9%). в тази връзка виж „население и демографски процеси през 2022 г.”, национален статистически институт, стр. 1 https://nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/population2022_3c3nkzp.pdf. 8 информация на националния статистически институт, достъпна на български език тук здравен статус на населението към 7 септември 2021 година | национален статистически институт (nsi.bg). 18 към 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане са имали 654 547 лица, от които 22 248 деца и 632 299 – лица на възраст 16 и повече години.9 по информация на агенцията за хората с увреждания (аху) броят на жените и децата с трайни увреждания за 2023 г. е 401 086 жени и 26 801 деца.10 пак по информация на аху за учебната 2022-2023 г. 27 162 деца със специални образователни потребности посещават детски градини и училища.11 няма достатъчно надеждна статистика и относно хората с психо-социални или интелектуални затруднения. според националната стратегия за психично здраве на гражданите на република българия (2021 – 2030)12 пациентите с тежки психо-социални заболявания, които се водят под наблюдение към 2018 г., са 25 849 души.13 от тази група между 2 500 – 3 000 лица се нуждаят от подкрепа в общността, 1 000 са настанени в институции за дългосрочни грижи, а други 230 пребивават дългосрочно в държавните психиатрични болници.14 други 28 293 души се водят под наблюдение поради диагноза „умствена изостаналост”, като около 400 от тях са определени като „неможещи да се справят самостоятелно в ежедневието”.15 няма информация и такава не се събира за лица, които не попадат в обхвата на дългосрочното наблюдение от психично-здравни лечебни заведения. в българия също така не се събира официална статистика и за случаите на насилие, основано на пола. статистически данни за случаите на домашно насилие събират 9 вж. здравен статус на населението към 7 септември 2021 година | национален статистически институт (nsi.bg). 10 решение за предоставяне достъп до обществена информация № 81/0023-7471/29.09.2023 г. на изпълнителния директор на агенцията за хората с увреждания. 11 решение за предоставяне достъп до обществена информация № 81/0023-7471/29.09.2023 г. на изпълнителния директор на агенцията за хората с увреждания. 12 стратегията е достъпна на български език тук: https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2021/11/02/21rh388pr1.pdf. няма информация за разпределението по полове. 13 стр. 7 от стратегията. 14 следва да отбележим, че не можем да приемем тези цифри за напълно достоверни, доколкото, макар да не е казано имплицитно, в документа под „институции” се има предвид институции от типа „дом за възрастни с психични разстройства” или „дом за възрастни с умствена изостаналост”, но не и по-малките институции от типа „центрове за настаняване” или „центрове за грижа” (наименованията варират), които резидентни услуги традиционно се приемат от властите като „услуги базирани в общността”, без значение дали разкриват белезите на институция. 15 стр. 7 от стратегията. 19 дирекциите „социално подпомагане” (дсп) и министерството на вътрешните работи (мвр), но от тях не става ясно дали жертвите имат увреждане или не. статистика за случаите на домашно насилие следва да води и новосъздаденият национален съвет за превенция и защита от домашното насилие.16 статистика за броя и видовете извършвани престъпления (установени с влязла в сила присъда) води националният статистически институт (нси), но от нея не става ясен полът на жертвите, нито дали имат увреждания. статистика за образувани разследвания водят прокуратурата, както и мвр.17 няма официална статистика и за насилието, извършвано в системата за грижа за хора с увреждания. по време на пандемията от ковид-19 и въведените ограничителни мерки в българия се наблюдаваше ръст на домашното насилие.18 изолацията повлия негативно върху психическото състояние на децата, настанени в резидентни услуги.19 допълнително, според информация на мвр през последните 3 години се наблюдава трайна тенденция за увеличение на броя на жертвите на домашно насилие, потърсили помощ и получили заповеди за защита.20 услугите за пострадали от насилие, основано на пола, от една страна и тези за хора с увреждания, от друга, са сепарирани; като цяло услугите за пострадали не са достъпни и за хора с психо-социални и интелектуални увреждания, не са достатъчно на брой и не са разпространени равномерно на територията на страната. 16 чл. 6б, ал. 1, т. 8 от закона за защита от домашното насилие, достъпен на български език тук https://lex.bg/laws/ldoc/2135501151. 17 виж по-подробно „доклад за прилагането на закона и за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2022 г.”, достъпен тук: https://prb.bg/upload/72208/%d0%93%d0%94+2022+%d0%9f%d0%a0%d0%91.pdf. 18 вж. например годишен доклад за дейността на омбудсмана за 2020 г., стр. 228, достъпен на https://www.ombudsman.bg/pictures/annual%20report%202020(1).pdf; информация от прокуратурата до медиите на https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/pandemiyata-uvelichi-3-puti-sluchaite-na-domashno-nasilie-sofiya – измежду много. 19 виж подробно доклад от оценка на въздействието на мерките срещу разпространението на covid-19 върху правата на уяз-вимите групи деца в българия, достъпен тук https://enoc.eu/wp-content/uploads/2022/04/crai-report-bg-2021.pdf. 20 през 2020 г. те са били 3 057, през 2021 г. – 3 244, през 2022 г. – 3 654, а за първите 8 месеца на 2023 г. са 2 828 вж. https://shorturl.at/bchlx. 20 настоящият доклад има за цел да послужи като основа за започване на дискусия и подобряване положението на хората с психо-социални и интелектуални увреждания, пострадали от насилие, основано на пола и е адресиран както към преживелите насилие, така и към работещите в областта специалисти. докладът съдържа анализ на относимите законодателство и политики, споделена информация от пострадали и специалисти, както и препоръки за усъвършенстване на нормативната уредба и съществуващите практики. 21 изследователски цели и методология 22 изследователски цели и методология методологията на изследването е смесена и включва използването на количествени и качествени данни, извлечени от различни източници. тази методология беше използвана, за да се гарантира количеството и разнообразието на данните, отнасящи се към политиките, практиките и личния опит на интервюираните, както и за да се подкрепят и утвърдят направените открития в доклада и да се подсигури стабилна основа за препоръки. освен това, тази методология е възможна за прилагане във всичките пет страни – партньори по проекта и при необходимост може да бъде адаптирана към съответния национален контекст и фокуса на партньорската организация в тази държава. количествените данни бяха събрани от съществуващи източници на данни, докато качествените бяха събрани чрез работа на терен, включително чрез провеждане на интервюта и фокус групи. изследването е насочено към постигането на следните цели: • да се даде гласност на опита/мнението на жени и деца, преживели насилие относно ефективността на съществуващия мониторинг върху услугите, ефективността на системите за сигнализиране на властите, наличието на подкрепящи услуги и необходимите стъпки, за да бъдат правата на пострадалите напълно защитени, а насилието – идентифицирано и адресирано. идеята е да се предостави информация за изпълнението на проекта и да се създаде безопасна платформа за участниците, която може да подкрепи самозастъпничеството във всичките пет държави, както и в международен план; • да се анализира националната правна рамка, свързана с насилието, основано на пола и насилието, основано на увреждането срещу жени и деца с 23 настоящият доклад беше изготвен в периода от юни 2023 г. до края на януари 2024 г. базиран е на преглед на действащото законодателство и съществуващата литература по темата, на информация, получена по реда на закона за достъп до обществена информация21, както и на интервюта/фокус групи с пострадали и професионалисти. за целта на доклада са проведени 24 интервюта (6 с пострадали22, 7 с подкрепящи специалисти/представители на нпо и 10 с адвокати, разследващи полицаи, съдии и 21 в рамките на изследването бяха отправени 10 запитвания. 22 бяха проведени 6 интервюта с пострадали – четири от тях бяха с жени на възраст между 30 и 45-години (една, от които спо-деля за преживяно насилие като дете), едно от тях с дете (момиче) и едно от тях – с мъж. психо-социални и интелектуални увреждания. да се оцени как тази рамка съответства на международното законодателство/стандарти в областта на правата на човека и признатите най-добри практики, по-специално: директивата за правата на жертвите, кпху, конвенцията на оон за правата на детето, конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и истанбулската конвенция; • да се определят видовете и качеството на съществуващите услуги за подкрепа на жертвите и услугите, базирани в общността, които са насочени към жени и деца с увреждания или са достъпни за тях. тези услуги могат да бъдат специализирани или общи, трябва да бъдат достъпни и могат да се ползват от хора, живеещи в институции, групови домове или домашни условия; • да се направят препоръки и да се предостави пряка информация за разработването на методология за мониторинг, инструменти за мониторинг и интердисциплинарни протоколи за идентифициране, докладване и ответни действия при насилие, основано на пола и увреждане, в резидентни институции, услуги, базирани в общността и домашна среда. 24 други представители на властите), както и две фокус групи с професионалисти към дирекциите за социално подпомагане. при работата по настоящия доклад се сблъскахме с някои трудности, като липса на надеждни статистически данни, неоткликване на поканите за интервюта. освен това се оказа значително затруднение да получим достъп до деца с увреждания, станали жертва на основано на пола насилие. същевременно, в хода на изследователската работа относимото законодателство беше променяно няколко пъти, като прилагането му тепърва предстои. етични съображения и защита на личните данни с цел защита на личните данни в настоящия доклад не се споменават имената на интервюираните лица. имената на отделни личности, посочвани от интервюираните по време на разговорите с тях, са изтрити от приведените в доклада цитати. в съответствие с политиките за закрила на деца, които следваме, интервюто с дете беше взето в защитена среда – от психолог, в позната за детето среда и в присъствие на доверен подпомагащ специалист. по време на интервютата не бяха идентифицирани актуални случаи на насилие, поради което не са предприемани действия по докладване от страна на фондация „кера” или координиращата организация. 25 правна рамка и политики 26 правна рамка и политики 01 задължения на властите „[…] ако има психично-здравна трудност е абсолютно невъзможно [докладването], защото те имат и физическа зависимост от насилника, и психологическа зависимост от насилника. това е въпрос на оцеляване. нашите хора са ужасно бедни, те зависят от извършителя, понякога имат трудности да артикулират какво им се случва. […] когато станат обект на насилие няма независим механизъм, по който да се проверява дали има насилие, особено когато са в такива взаимоотношения – живеят заедно жертвата и насилника.“23 международни стандарти множество международни актове въвеждат изисквания за превенция и борба с насилието, основано на пола и насилието над деца. поради ограничения обем на доклада, международните стандарти са отбелязани накратко.24 в сила за българия са: • конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ратифицирана 23 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 24 виж по-подробно т. 3 на „анализ и оценка на националното законодателство във връзка с превенцията, разпознаването, док-ладването, отговора интервенциите от страна на институциите, спрямо деца, пострадали от насилие в българия”, изготвен от unicef и достъпен тук: https://www.unicef.org/bulgaria/media/601/file/%d0%90%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%20%d0%bd%d0%b0%20%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be%20%d0%b7%d0%b0%20%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f%20%d0%b8%20%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%20%d0%bd%d0%b0%20%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be%20%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83%20%d0%b4%27 от българия през 1981 г.,25 която изисква държавите-страни по нея да вземат всички необходими мерки за защита на жените от всякакъв вид насилие (членове 2, 5, 11, 12 и 16). обща препоръка № 19 на комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените26 изисква подобряване на законодателството, предоставяне на услуги за пострадалите от насилие жени и събиране на надеждни статистически данни.27 • конвенцията на оон за правата на хората с увреждания (кпху), ратифицирана от българия през 2012 г.28 , също изискваща от властите вземането на специални мерки за превенция и защита от насилието срещу хора с увреждания, включително и полово базираното насилие.29 от съществено значение са и насоките за деинституционализация, включително в извънредни ситуации (2022) на комитета по правата на хората с увреждания (2022).30 • конвенцията на оон за правата на детето е ратифицирана от българия през 1989 г.31 тя също изисква от държавите да предприемат всички необходими d0%b5%d1%86%d0%b0.pdf. виж също и доклада „хората с увреждания в българия, станали жертва на престъпления”, достъпен тук: https://validity.ngo/wp-content/uploads/2022/04/national-finding-report-bulgaria_bg-220421-1.pdf, стр. 19-20. 25 конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените е достъпна на английски език тук: https://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/text/econvention.htm. 26 препоръки от 1 до 25, вкл. цитираната, са достъпни на български език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/1/konventsii-i-protokoli-na-oon/genrec-cedaw.pdf. 27 в редица свои препоръки комитетът препоръчва предприемането на специални мерки от държавите спрямо жените и момичетата с увреждания, като например достъп на възрастните жени до здравни услуги, насочени към проблемите и уврежданията, свързани със застаряването на населението, здравните услуги да отговарят на нуждите на жените с увреждания и да зачитат техните човешки права и достойнство. комитетът препоръчва и редица в мерки в областта на здравеопазването. 28 конвенция на оон за правата на хората с увреждания е достъпна на английски език тук: https://www.ohchr.org/en/instruments-mechanisms/instruments/convention-rights-persons-disabilities. факултативният протокол към конвенцията за правата на хората с увреждания не е ратифициран от българия. 29 някои примери за препоръки: въвеждане на подходящи законодателни, административни, социални, образователни мерки, осигуряване на съобразени с пола и увреждането мерки за подкрепа и обучение на хората с увреждания, семействата им и хората, които им помагат, включително как да разпознават и докладват такова насилие, въвеждане на подкрепящи услуги, съобразени с пола, възрастта и увреждането, ефективен мониторинг от независими органи спрямо всички услуги и програми за хора с увреж-дания, осигуряване на мерки за защита, възстановяване, рехабилитация и интеграция в среда, способстваща за здравето, благо-денствието, самоуважението, достойнството и самостоятелността на индивида, предвид конкретните му нужди с оглед на пол и възраст; въвеждането на ефективно законодателство и политики, включително конкретно по отношение на жените и децата, с което да способстват за идентифицирането, разследването и при нужда – съдебното преследване на всякакви прояви на експло-атация, насилие и тормоз по отношение на хора с увреждания; събиране на статистически данни. 30 crpd/c/5: насоки за деинституционализация, включително в извънредни ситуации (2022 г.) е достъпна на български и анг-лийски език тук: https://www.ohchr.org/en/documents/legal-standards-and-guidelines/crpdc5-guidelines-deinstitutionalization-including. 31 конвенцията за правата на детето е достъпна на английски език тук: https://www.ohchr.org/en/instruments-mechanisms/instruments/convention-rights-child. 28 законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.32 • директива 2012/29/ес на европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на рамково решение 2001/220/пвр на съвета (наричана по-нататък „директивата за жертвите на престъпления“ или „директивата“).33 директивата цели да гарантира, че всички жертви на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат ефективно да участват в наказателното производство. в нея се определят набор от правила за жертвите на престъпления, както и съответните задължения на държавите-членки. относими към темата на настоящия доклад са и няколко други директиви, които се отнасят до специфичните нужди на жертвите на определени видове престъпления (като например жертвите на трафик на хора34 или децата, жертви 32 такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата, които се грижат за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване, докладване, разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на деца, описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи. 33 директива 2012/29/ес на европейския парламент и на съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на рамково решение 2001/220/пвр на съвета,достъпна на английски език тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/html/?uri=celex:32012l0029. 34 директива 2011/36/ес на европейския парламент и на съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на рамково решение 2002/629/пвр на съвета, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:32011l0036. за нейното изпълнение, моля направете справка с „доклада за транспонирането“ (com(2016) 722 final); „доклад за потребителите на услуги, които са предмет на експлоатация“ (com(2016) 719 final) и докладите на европейската комисия за напредъка com(2016) 267 final и com(2018) 777 final, а по отношение на действията, насочени към жертвите, съобразени с пола и с потребностите на децата: https://ec.europa.eu/anti-trafficking/publications/eu-anti-trafficking-action-2012-2016-glance_en и https://ec.europa.eu/anti-trafficking/sites/antitrafficking/files/eu_anti-trafficking_action_2017-2019_at_a_glance.pdf. 29 на сексуална експлоатация). 35 в допълнение следва да отбележим, че съгласно чл. 5, ал. 4 от конституцията на република българия, международните актове, които са ратифицирани от българия, стават автоматично част от националното право, като при прилагането имат предимство пред всеки национален акт, който им противоречи. както ще стане ясно по-долу, тази разпоредба не е достатъчна, за да гарантира, че международните актове, по които българия е страна, ще бъдат прилагани, вместо и въпреки противоречащите им национални правни норми и практики. преглед на националното законодателство „с една експертиза за свидетелска годност и е до там. ако жената е жертва на насилие, основано на пола, никой съд няма да кредитира нейните свидетелски показания, ако няма и други свидетели. защото зависи от медицинската експертиза, изцяло от медицинската експертиза. няма обучени професионалисти, които да подкрепят и съда, и жената в производство, където тя е жертва на насилие, основано на пола, за да може съдът да чуе нейните аргументи, да ги разбере, да ги интерпретира, да ги валидизира, няма такива. лежим на предимно психиатрична експертиза, която често ще каже, че няма свидетелска годност да дава показания […]. и процесуални улеснения няма по отношение на справедлив съдебен процес. […] то няма такива обучени хора, които да подкрепят човека в производството.“36 наказателно-правна защита българското законодателство не използва понятието „насилие, основано на пола“. 35 директива 2011/93/ес на европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на рамково решение 2004/68/пвр на съвета, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:32011l0093. 36 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 30 съобразно общоприетата дефиниция за насилие, основано на пола (насилие, извършено заради пола на жертвата или засягащо диспропорционално хората от даден пол),37 защитата от него е уредена в наказателния кодекс38 (нк) и закона за защита от домашното насилие39 (зздн). в националната правна система единствено нк определя кое деяние е квалифицирано като престъпление и се преследва и наказва като такова. кодексът обаче не съдържа норми, които да предоставят цялостна защита от насилието, основано на пола: на първо място, домашното насилие не е криминализирано само по себе си. вместо това са предвидени по-тежки санкции за отделни престъпления, когато са „извършени в условията на домашно насилие“ – убийство, телесна повреда, отвличане и противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана, следене.40 за редица други престъпления, които също се извършват в условията на домашно насилие – например довеждането до самоубийство чрез жестоко отнасяне, сексуалните престъпления, трафикът на хора, принудителните бракове и т.н., не са предвидени такива квалифицирани състави. самата дефиниция в нк за престъпление, извършено в „условията на домашно насилие” беше ревизирана през 2023 г. и въпреки това продължава да е непълна: не са включени роднините по съребрена линия и по сватовство, настойниците и попечителите, лицата, които имат интимна връзка, но не живеят заедно, лицата, които участват в предоставянето на социални услуги, например служители в резидентни 37 вж. например https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/gender-equality/gender-based-violence/what-gender-based-violence_en#:~:text=gender%2dbased%20violence-,gender%2dbased%20violence%20(gbv)%20by%20definition,of%20a%20particular%20gender%20disproportionately. 38 наказателният кодекс (1968 г.) е достъпен на английски език тук: https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529. 39 законът за защита от домашното насилие (2005 г.) е достъпен на английски език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/1/blgarsko-zakonodatelstvo/en/protection-against-domestic-violence-act-title-amended-sg-no-1022009-effective-22122009.pdf. законът за защита срещу дискриминацията е също релевантен, но не се прилага при защита на жертви на насилие, основано на пола. 40 чл. 116, ал. 1, т. 6а, чл. 131, ал. 1, т. 5а, чл. 142, ал.2, т. 5а, чл. 142а, ал. 4, чл. 143, ал. 3, т. 1, чл. 144, ал. 3, т. 3, чл. 144а, ал. 3 от нк. 31 услуги, лични асистенти.41 при престъпленията против половата неприкосновеност най-проблематична е уредбата на изнасилването, което по българския нк може да е налице само при пенално-вагиналното проникване.42 „следенето“ (което може да е и акт на домашно насилие), беше криминализирано през 2019 г., но като престъпление на системно извършване, т.е. то е престъпление при извършване на поне три деяния от същия извършител спрямо същия пострадал. освен това, наказателното преследване започва само при изрично сезиране на властите от страна на пострадалия (освен ако е извършено в условията на домашно насилие или по хомофобски или расистки подбуди).43 гениталното осакатяване и престъпленията на честта също не са изрично криминализирани. престъпленията срещу хората с увреждания също нямат адекватна уредба в нк, който дори не си служи с термина „човек с увреждане“. все пак трябва да се отбележи, че съществуват по-тежко наказуеми състави за някои престъпления, когато са извършени спрямо човек, който „не разбира свойството или значението на извършеното“44 , когато пострадалият е „невменяем“45 и когато пострадалият се намира в „безпомощно състояние“46. както се вижда, законът си служи с архаичен и унизителен език спрямо тези групи пострадали. 41 чл. 93, т. 31 от нк. 42 вж. чл. 152 от нк; проникванията с нещо друго или в друга телесна кухина не могат да бъдат квалифицирани като изнасилване, съответно санкциите за тях са по-леки. освен това, за да е налице изнасилване е необходимо пострадалата да е била лишена от възможност за самоотбрана и съвкуплението да е извършено без нейно съгласие; да е била принудена чрез сила или заплашване или да е била приведена в безпомощно състояние. 43 чл. 144а и чл. 161, ал. 2 от нк. 44 чл. 127, ал. 2, чл. 149, ал. 4, т. 2, чл. 150, ал. 3, чл. 151, ал. 4, чл. 157, ал. 6, чл. 159, ал. 4, т. 2 от нк. 45 чл. 155, ал. 5, т. 2, чл. 193, чл. 354б, ал. 2, т. 2 от нк. 46 чл. 116, ал. 1, т. 5, чл. 149, ал. 2, т. 3 от нк. 32 престъпленията от омраза поради пола, увреждането или възрастта на пострадалия не са криминализирани изобщо – нито като квалифицирани състави на някои престъпления (както убийството по хомофобски или расистки подбуди например), нито в специалния раздел на нк, посветен на престъпленията против равенството на гражданите.47 гражданско-правна защита гражданско-правната защита на жертвите на домашно насилие е уредена в закона за защита от домашното насилие (зздн), по реда на който жертвата на домашно насилие може да получи заповед за защита (ограничителна заповед) от съда. през 2023 г. зздн беше значително променен, като част от промените влязоха в сила от 01.01.2024 г. специално за хората с увреждания е важно, че защита може да се търси и срещу извършители – настойници/попечители на човек под запрещение, както и че молба за защита може да подаде вече и самият пострадал, независимо дали е под пълно или ограничено запрещение.48 дирекциите „социално подпомагане“ (дсп) могат да подават молби за защита, когато жертвата е дете, когато се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, както и когато е поставена под запрещение.49 когато жертвата не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, молба за защита може да подаде и прокурорът.50 на жертви, които са непълнолетни, под запрещение или изпаднали в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да предостави правна помощ.51 очевидно към момента на изготвяне на настоящия доклад не можем да преценим как 47 глава трета от особената част на нк. 48 чл. 3, т. 8 и чл. 8, ал. 1, т. 1 от зздн. 49 чл. 8, ал. 1, т. 4 от зздн. 50 чл. 8, ал. 2 от зздн. запазва се и възможността молба за защита да подаде настойникът/попечителят на човека под запреще-ние – чл. 8, ал. 1, т. 3 от зздн. 51 чл. 8, ал. 3 от зздн. 33 ще бъдат прилагани тези норми и дали ще доведат до по-адекватна защита на хората с увреждания, станали жертви на домашно насилие. следва да се отбележи обаче, че зздн не разпознава насилието, извършвано в рамките на социалните и здравни услуги като домашно насилие и не съдържа специфични правила за подкрепа на жертвите с увреждания. специалният закон за закрила на детето (ззакрд)52 съдържа мерки за закрила на децата, както и механизми, по които те да се предоставят. сред мерките за закрила са ползването на социални услуги, както и „специални грижи за деца с увреждания“.53 специфични мерки за закрила на деца с увреждания, пострадали от насилие, обаче не са предвидени. при насилие над дете социалният работник по случая свиква националния координационен механизъм при насилие. това е екип (полицай, прокурор, общински служител и други специалисти по негова преценка на водещия), който изработва план за защита на детето, съдържащ здравни, социални и образователни услуги за превенция на насилието или за възстановяване на детето.54 ако насилието е извършено от родител или друго лице, грижещо се за него, дсп може да поиска от съда то да бъде настанено в социална услуга за деца, пострадали от насилие или жертви на трафик, да инициира дело по зздн или да поиска от прокурора да стори това.55 ако има данни за престъпление дсп трябва да уведоми и прокуратурата.56 сигнализиране за престъпления националното законодателство не урежда специални механизми за подаване на сигнали/жалби за престъпления, които да предвиждат улеснения за хората с 52 законът за закрила на детето (2000 г.) е достъпен на английски език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/37/poli-tiki/trud/zakonodatelstvo/eng/child-protection-act.pdf 53 чл. 4 от ззакрд. 54 чл. 36г, ал. 2 и 3 и чл. 36д, ал. 2 ззакрд. 55 чл. 36д, ал. 3 и ал. 4 ззакрд. 56 чл. 36д, ал. 5 ззакрд. 34 увреждания. единственото изключение касае сигнализирането на единния европейски номер за спешни повиквания 112, до който достъп следва да бъде осигурен и за хората със слухови и говорни увреждания.57 в тази връзка съществува мобилно приложение за връзка на хора със слухови и/или говорни увреждания до номера за спешни повиквания 112.58 за децата е осигурена денонощна телефонна линия, на която могат да съобщят за извършено насилие спрямо тях, а към нея има осигурен чат с психолози, но със силно ограничено работно време.59 в българия съществуват и различни безплатни телефонни линии, на които пострадал или друго лице могат да съобщят за извършено насилие/престъпление, които се обслужват от неправителствени организации. съществува и телефонно приложение за жертви на домашно насилие с контакти на институции и услуги за пострадали.60 спорно е доколко тези механизми са адаптирани за нуждите на хората с увреждания и доколко изобщо са достъпни за тях, макар че някои крачки в тази посока са направени. факт е, че нито в едно от проведените интервюта или фокус групи тези механизми не бяха споменати. процесуални улеснения процесуалните улеснения за хората с увреждания и особено за тези с психо-социални и интелектуални увреждания не са развити добре в националното законодателство. изискванията за индивидуална оценка на потребностите, подкрепено вземане на решения и предоставяне на конкретни процедурни улеснения са регламентирани в закона за хората с увреждания (зху).61 в процесуалните закони обаче те не са застъпени изобщо – нито чрез препращащи норми, нито чрез създаване на отделни процесуални фигури, като тези на комуникационния посредник или експерта по 57 чл. 23 от закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, достъпен на български език на https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135607842. 58 министерство на вътрешните работи, национален номер 112, информация за достъпа на хора с увреждания на слуха и говора е достъпна тук: https://shorturl.at/nuvx9. 59 страницата на националната телефонна линия за деца е достъпна тук: https://shorturl.at/bkpyr. 60 министерство на правосъдието, условия за ползване на мобилното приложение „помогни ми“ са достъпни тук: https://mjs.bg/home/index/7bc52cff-868e-49e8-9a3d-f1166c0fc6c0. 61 глава трета и глава четвърта, раздел v от зху, достъпен на български език на https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213. 35 подкрепено вземане на решения. така въпросът за предоставяне на процесуални улеснения е оставен изцяло на преценката на съдебния състав, който, ако желае, може да приложи директно нормите на ратифицираните конвенции и да предложи процесуални улеснения по зху. при прегледа на съдебната практика установихме два съдебни акта,62 касаещи процесуални улеснения за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. в единия случай съдът е върнал делото на прокуратурата, заради нарушаване правата на пострадалия – човек с психо-социални увреждания, приемайки, че с оглед състоянието си той не може да участва ефективно в процеса, поради което е следвало да му бъде назначен адвокат още в досъдебната фаза.63 по това дело съдът не е осигурил специфични процесуални улеснения, но е разпознал специфичната уязвимост на пострадалия и необходимостта да му бъде осигурен служебен адвокат: „без правна помощ и при констатацията на експертизата, че поради уврежданията, както на психиката, така и на личността, пострадалият не може да участва пълноценно в процеса, всички по-нататъшни действия по разясняване на права и уведомяването за такива придобиват чисто формален характер, което според съда представлява съществено неотстранимо процесуално нарушение на правата на пострадалия.“64 във втория случай, на свидетел-очевидец по наказателно дело съдът е осигурил разпит в защитена среда (в т. н. „синя стая“ – помещение, в което пострадалият/свидетелят няма директен контакт с обвиняемия), както и подкрепа от 62 актовете със сигурност са повече, но по наши наблюдения възможността за някои съдии да ползват комуникационни посредници, различни от преводачи на жестов език, произтече от конкретен проект на доставчик на социални услуги, обучил логопеди и социални работници в комуникация с хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 63 определение № 141 от 29.03.2023 г. по в. ч. н. д. № 110/ 2023 г. на окръжен съд – ловеч. макар в определението достъпът до правна помощ да е разискван като достъп до процесуални улеснения, а и в проведените интервюта предоставянето на правна помощ да се сочи като процесуално улеснение, авторите на доклада намират, че предоставянето на правна помощ само по себе си е елемент от достъпа до правосъдие, но все още не може да се разглежда като процесуално улеснение, ако на човека с увреждане не са предоставени паралелно и средства за преодоляване на специфичните бариери на средата, които създават затруднения (като осигуряване на комуникационен посредник паралелно с осигуряване на правна помощ или осигуряване на друга специфична подкрепа). 64 определение № 141 от 29.03.2023 г. по в. ч. н. д. № 110/ 2023 г. на окръжен съд – ловеч. 36 тълковник-логопед за провеждане на разпита.65 през 2023 г. в някои закони бяха направени промени, касаещи жертвите на престъпления, които могат да се приложат и по отношение на пострадалите с увреждания: според наказателно-процесуалния кодекс (нпк),66 който урежда начина на провеждане на наказателното производство, в досъдебната фаза пострадалият вече има право да бъде придружаван от посочено от него лице, освен ако това противоречи на интересите му или може да затрудни наказателното производство.67 промени бяха направени и по отношение пострадалите със специфични нужди от защита (специфични нужди от защита са налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание, включително за запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит).68 ако свидетелят със специфични нужди е дете, то се разпитва задължително в присъствие на педагог или психолог, а когато е необходимо и в присъствие на родител/настойник/попечител,69 които по правило могат и да задават въпроси; по искане на свидетел със специфични нужди, пострадал от престъпление, извършено в условията на домашно насилие, или от сексуално престъпление, разпитът му вече се извършва от лице от същия пол, ако това няма да затрудни наказателното производство, но не и когато разпитът се провежда от съдия или прокурор.70 65 решение № 7 от 02.02.2023 г. по адм. н. д. № 74/2022 г. на районен съд – луковит. 66 наказателно-процесуален кодекс на българия (2005 г.), достъпен на български език тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224. 67 чл. 75, ал. 1 и ал. 4 от нпк. тази мярка обаче не е въведена при участието на жертвата в съдебната фаза на процеса. по начало съдебните заседания са открити и в залата имат право да присъстват други лица, включително близки на жертвите, но при определени обстоятелствата съдът може да ги отстрани – чл. 20 нпк и чл. 267 от нпк. 68 вж. по-подробно „гласове за правосъдие: хората с увреждания в българия, станали жертви на престъпления”, достъпен тук: https://nie.expert/dokladi/. 69 чл. 139а, ал. 1 от нпк. 70 чл. 139а, ал. 2 от нпк. 37 специфичните нужди от защита вече се определят освен по реда на нпк и по реда на закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (зпфкпп).71 според последните промени в зпфкпп всеки пострадал от престъпление има право на индивидуална оценка, целяща да определи неговото физическо и психическо състояние в резултат на извършеното престъпление и да установи дали има специфични нужди от защита.72 индивидуалната оценка следва да се извършва от органите на мвр или от следователите, установили контакт с пострадалия въз основа на разговор с него/нея, а когато пострадалият не може непосредствено да предостави необходимите сведения, оценката трябва да се основава на обективни наблюдения върху състоянието на лицето и информация от придружаващите го лица.73 при извършването на оценката органът може да поиска съдействие от лекар, психолог или друг специалист, ако това няма да забави изготвянето на оценката.74 когато пострадалият е дете, човек с увреждане, намира се в зависимост от извършителя или е пострадал от някое от изрично посочените в закона престъпления, сред които такива, извършени в условията на домашно насилие, сексуални престъпления и трафик на хора, компетентният орган е длъжен да приеме, че пострадалият има специфични нужди от защита.75 в тези случаи следва да се извърши разширена оценка от екип с участието на представители на дсп, местната администрация и други специалисти по преценка на органа, който екип преценява какви точно да са мерките за защита. разширена оценка следва да се извършва и когато има съмнение, че жертвата е понесла значителни вреди от престъплението и тогава тя има за цел да определи дали пострадалият има нужда от специфични мерки 71 др, пар. 1, ал. 4 нпк изменението на закона е от септември 2023 г., в сила от 01.10.2023 г. очевидно, към момента на изготвяне на доклада е трудно да се посочи как се прилагат или по-скоро – ще се прилагат, посочените разпоредби. 72 чл. 7а, ал. 1 от зпфкпп, достъпен на български език тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135540550. 73 чл. 7б, ал. 2 и 4 от зпфкпп. 74 чл. 7в от зпфкпп. 75 чл. 7а, ал. 2 от зпфкпп. 38 за защита.76 посочените промени в нпк и зпфкпп тепърва ще се прилагат и все още е невъзможно да се оцени тяхната ефективност. относно децата трябва да се има предвид, че ззакрд изрично предвижда правото им да бъдат изслушвани във всички съдебни и административни процедури, ако са навършили 10 години и изслушването няма да им навреди, както и ако не са навършили 10 години и степента им на развитие го позволява.77 при изслушването на детето органът е длъжен да му осигури подходяща обстановка, да му предостави необходимата информация и да осигури присъствие на социален работник и на друг специалист, ако е нужно. на изслушването присъства и близък на детето, освен ако органът прецени, че това не е в негов интерес.78 право на обезщетение парично обезщетение за имуществени и неимуществени вреди пострадалият от насилие, включително престъпление, може да получи от извършителя като предяви граждански иск пред съда.79 този иск може да се предяви в самостоятелно гражданско дело или в рамките на образуваното наказателно дело за съответното престъпление.80 следва да отбележим обаче, че поставеният под запрещение не може да предяви самостоятелен иск за обезщетение, освен ако съдът не приложи директно чл. 12 кпху. парична компенсация за пострадали, претърпели имуществени вреди81 от изрично 76 7б, ал. 5 и чл. 7г, ал. 1 и ал. 2 от зпфкпп. 77 чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ззакрд. прегледът на съдебната практика по дела, касаещи деца с увреждания (предимно за настаняване в резидентна грижа), показва, че по отношение на децата с увреждания правилото се замества с изключението, т.е. приема се, че изслушването ще навреди на детето и такова не се извършва. 78 чл. 15, ал. 3-5 ззакрд. 79 чл. 45 от закона за задълженията и договорите, достъпен на български език тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2121934337. 80 чл. 124 от гпк; чл. 84-88 нпк. 81 разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на националната здравноосигурителна каса; пропуснати доходи; разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски; пропуснати средства за издръжка; разходи по 39 посочени престъпления82 предоставя и държавата.83 държавата не предоставя обаче парична компенсация за неимуществени вреди, включително когато пострадалият не може да събере от осъдения извършител присъденото му от съда обезщетение. погребение; други имуществени вреди – вж. чл. 14, ал. 1 зпфкпп. 82 тероризъм; умишлено убийство; опит за убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство; изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда – вж. чл. 3, ал. 3 от зпфкпп. 83 подробно вж. чл. 13-19 зпфкпп и доклада „гласове за правосъдие: хората с увреждания в българия, станали жертви на престъпления”, достъпен тук: https://nie.expert/dokladi/. 40 правна рамка и политики 02 стратегии, планове и услуги на местно ниво създаването, финансирането и видовете социални услуги, включително тези за хора с увреждания и пострадали от полово базирано насилие, са регламентирани в закона за социалните услуги (зсу)84 . паралелно с това част от услугите за жертви на насилие/престъпления са уредени и в други закони – зздн, закона за борба с трафика на хора (збтх)85, зпфкпп. картите на социалните услуги, изискуеми по зсу, които се разработиха през 2023 г. съдържат анализ и планиране и на услугите за хора с увреждания, и на тези за жертви на насилие. въпреки това, прочитът им не води до извод за създаване на мост между двата вида услуги.86 към момента не може да се каже дали в бъдеще ще се предприемат стъпки за приспособяване на услугите за жертви на базирано на пола насилие, така че да са достъпни и за хора с увреждания и дали в услугите за хора с увреждания ще са налични програми за рехабилитация и ре-интеграция на хора с увреждания, преживели базирано на пола насилие. към момента обаче можем със сигурност да твърдим, че услугите за жертви на основано на пола насилие са сравнително оскъдни и неравномерно разпределени на територията на българия, а средата в тях не винаги е достъпна за хората с увреждания, като много форми и степени на увреждане не могат да бъдат обхванати.87 нещо повече – продължава да не съществува електронна система (карта, регистър), която да 84 законът (достъпен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914) е приет през 2020 г., но влизането му в сила в отлагано неколкок-ратно, като някои от текстовете му влязоха в сила едва от 01.01.2023 г. прилагането на зсу е свързано с изготвяне на карти на социалните услуги, поставени в зависимост пък от приключване и публикуване на резултатите от националното преброяване, из-вършено през 2021 г. (вж. пар. 31 от преходните и заключителни разпоредби на зсу). забавянето на публикуването на резулта-тите, в съчетание с 12- месечния срок, доведе до това, че анализът на потребностите от социални услуги започна едва през 2023 г. към момента процесът е приключил, като всички документи, касаещи планирането на социалните услуги на национално и реги-онално ниво са достъпни на сайта на асп, тук: https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/planirane-na-socialnite-uslugi/. 85 законът за борба с трафика на хора (2005 г.) е достъпен на български език тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135467374. 86 виж например анализ на потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет за община шумен, достъпен тук: https://www.shumen.bg/doc/obsajdane/2302152.pdf. анализът е типичен. съгласно указанията на асп (вж. горната бележка) анализите следват тази структура и съдържание. 87 вж. например изготвена през 2020 г. от фондация п.у.л.с. карта на услугите за жертви на насилие: https://www.pulsfoundation.org/bg/learn-more/mesta-za-pomost-i-podkrepa.html. 41 предоставя актуална и достъпна информация за броя, видовете, местонахождението и данните за контакт на услугите за жертви на насилие.88 както беше казано по-горе, насилието, което се случва в различните типове затворени институции (центрове за настаняване, институции тип „домове”, психиатрични болници) не се квалифицира като домашно насилие. все пак, трябва да признаем, че на принципно ниво законодателството прави опит да разреши въпроса с насилието в социалните услуги. в наредбата за качеството на социалните услуги89 се съдържат изисквания, свързани с разпознаването, превенцията и докладването на насилието в социалните услуги, вкл. за обучение на персонала. разпоредбите на тази наредба обаче не дават достатъчно гаранции, че насилието ще бъде разпознато, докладвано и жертвите ще имат достъп до правосъдие.90 те не съдържат в себе си достатъчно гаранции, че бариерите, свързани с изолацията на потребителите на услугите и ограниченията, произхождащи от зависимостта им от персонала, ще доведат до ефективност на мерките.91 в наредбата за качеството на социалните услуги се прави разграничение между социални услуги, осигуряващи подслон и грижа за хора с увреждания, от една страна и за жертви на основано на пола насилие, от друга. пресечна точка между двата вида услуги не се забелязва. така например, в критериите за качество на услугите, насочени към покриване на социални потребности на хора с увреждания, не се застъпва темата за превантивната защита от основано на пола насилие и последващата такава,92 въпреки че в проведените интервюта ясно се 88 в тази връзка виж регистъра на аксу за социалните услуги в българия – https://aksu.government.bg/registar-na-liczenziranite-dostavchiczi-na-soczialni-uslugi-2/. 89 наредба за качеството на социалните услуги (2022 г.) е достъпна на български език тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137223813. 90 съдебната практика в тази връзка е крайно оскъдна и касае само случаи с изключителна тежест. 91 в критерий 17.1 на наредбата се съдържат изисквания, свързани с адаптиране на процедурите за подаване на жалби. текстът обаче оставя твърде голямо поле за преценка от страна на персонала (посочено е, че адаптирани материали се изготвят „при приложимост”, като не е уточнено какво се разбира под това). не са предложени механизми за преодоляване на изолацията и зависимостта от персонала, дори в този критерий. 92 в „наръчник за професионалисти , които оказват подкрепа на жени, преживели насилие”, изготвен от асоциация „анимус” и достъпен тук: https://www.icss-bg.org/wp-content/uploads/2015/07/narachnik_prevencia_dn.pdf , са разгледани редица предпоставки за това насилието срещу жени с увреждания да остане неразпознато и да не се предприемат никакви мерки, вкл. да не се отстранят бариерите пред достъпа до подкрепа. макар, че текстът не касае пряко българия, намираме, че изводите са напълно верни и за националния ни контекст. вж. стр. 27. 42 очертава тенденцията пострадалите от основано на пола насилие хора с увреждания да се настаняват в институции. от друга страна, въпреки промените, които отбелязахме, политиката на българия по деинституционализация на хората с увреждания макар и да предвижда цели и мерки за осигуряване на живот в семейна среда, включва и политики за институционализация чрез настаняване на деца и възрастни в резидентни услуги, които, въпреки че са по-малки по размер (сравнено със старите „домове“), също представляват институции.93 дори да приемем, че законодателството и политиките, след последните промени, създават по-големи възможности за защита на хората с увреждания от базирано на пола насилие, те не дават отговор на въпроса как ще се поправят вредите от бездействието и липсата на адекватен отговор на насилието спрямо хората с увреждания в миналото.94 в българия не съществува национален план или стратегия за борба с насилието, основано на пола. всяка година се приема национална програма за превенция и защита от домашното насилие, като в програмата за 2023 г. не се предвиждат специфични мерки за жените и децата с увреждания.95 липсва национална програма за борба с трафика на хора. националната стратегия за хората с увреждания (2021-2030 г.) не предвижда мерки за защита от насилие над хората с увреждания, включително и полово базирано.96 в националната стратегия за насърчаване на 93 подробно за политиките и практиките, свързани с деинституционализацията (ди), можете да прочетете в доклада „деинституционализация и живот в общността в българия, една триизмерна илюзия.”, достъпен тук: https://nie.expert/dokladi/. освен общата информация за историята на процеса по ди и защо новите резидентни услуги са институции (стр. 15-23), интерес за настоящето изследване представлява разделът, посветен на универсалните и общодостъпните услуги (стр. 23-26). 94 в доклад на disability rights international, публикуван през 2019 г. (достъпен на български език тук: https://cil.bg/wp-content/uploads/2020/03/dri-bg-final.pdf), са описани множество случаи на насилие срещу деца и млади хора с увреждания, наста-нени в резидентна грижа. насилието варира от неглижиране до връзване и изолация, включва форми на нечовешко и унизително отнасяне и неглижиране на данни за сексуална злоупотреба. признаците на насилието не са били разпознати, а жертвите са били в състояние, което не им дава възможност да се оплачат и да се възползват от иначе формално съществуващите механизми за подаване на жалби. 95 национална програма за превенция и защита от домашно насилие за 2023 г. е достъпна на български език тук: https://www.strategy.bg/strategicdocuments/view.aspx?lang=bg-bg&id=1610. 96 националната стратегия за хората с увреждания (2021-2030 г.) е достъпна на български език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/38/khu/20rh957pr.pdf. 43 равнопоставеността на жените и мъжете (2021-2030 г.) също не са предвидени специфични мерки за защита на хората с увреждания, пострадали от насилие, основано на пола.97 през 2023 г. беше приета националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.).98 програмата признава, че „[о]пределени групи деца може да са по-уязвими и съответно, да имат нужда от повече целенасочена помощ, дори специализирана такава”, като в това число са включени и „деца с увреждания, деца, настанени извън семейството си, деца от маргинализирани групи”.99 програмата предвижда редица мерки за закрила на децата от насилие, включително спрямо децата с увреждания, за достъпа до ефективно правосъдие, както и извършването на мониторинг върху услугите и здравните заведения, ползвани от деца.100 планът за действие към програмата предвижда специфични мерки за защита от насилие на децата с увреждания, включително работа за развитие на нужните комуникативни и социални компетентности и внедряване на безплатна система за допълваща и алтернативна комуникация за деца с комплексни комуникативни потребности.101 описаните тук мерки са иновативни за българия и тепърва предстоят тяхното прилагане и оценка на ефективността им. 97 националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете (2021-2030 г.) е достъпна на български език тук: https://www.mod.bg/bg/doc/ravnopostavenost/20210119_national_strategy_2021-2030.pdf. 98 национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.) е достъпна на български език тук: https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/nacional-program-nasilie-i-zloupotreba.pdf. 99 вж. стр. 2 от програмата. 100 вж. стр. 66 от програмата. 101 планът за действие към националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026 г.) е достъ-пен на български език тук: https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/plan-nasilie-i-zloupotreba-deca-2023.pdf – вж. опера-тивна цел № 4. 44 правна рамка и политики 03 мониторинг и уредба на социалните и здравните услуги мониторинг над социалните услуги извършването на мониторинг е задължение на държавите, което изисква осигуряване на независими органи, които да наблюдават и оценяват работата на институциите в съответствие с договорените международни стандарти за защита на човешките права. службата на върховния комисар за правата на човека към оон определя мониторинга като “метод за подобряване на защитата на правата на човека, [чиято] крайна цел е да се засили отговорността на държавата за зачитане, защита и упражняване на правата на човека”.102 наблюдението над социалните услуги в българия, включително резидентните, е регламентирано най-подробно в зсу и наредбата за качеството на социалните услуги, в която са определени стандартите за извършване на всяка услуга. такова наблюдение е регламентирано и в други закони – в ззакрд, в зздн, в збтх и в закона за омбудсмана. зсу разделя дейността по наблюдение на социалните услуги на „мониторинг на качеството на социалните услуги“ и на „контрол на предоставянето на социални услуги“. „мониторингът“ е определен като „процес на системно събиране, обобщаване и анализиране на информация въз основа на критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги“ и сам по себе си не включва посещения на услугите с цел проверки на място.103 „контролът“ е определен като „проследяване на спазването на нормативните изисквания за предоставяне на услугите и на стандартите за тяхното 102 основни приниципи за извършване на мониторинг, основан на човешките права, оон, стр. 4, достъпно на: https://www.ohchr.org/sites/default/files/documents/publications/chapter02-mhrm.pdf. 103 чл. 108, ал. 1 от зсу. 45 качество и своевременно предприемане на мерки за подобряването му“.104 именно в рамките на този контрол се извършват проверки на място в услугите, провеждат се интервюта с потребителите им и се дават предписания за отстраняване на извършените нарушения от страна на доставчиците на социални услуги.105 мониторингът по зсу се осъществява задължително от самите доставчици на социални услуги, от общините и от агенцията за качеството на социални услуги (аксу), като такъв може да се извършва и от независими международни, европейски и национални организации.106 контролът обаче се осъществява само от доставчиците на услуги, общините и аксу, т.е. в него не могат да участват независими организации.107 аксу, макар да се явява най-висшият орган по мониторинг и контрол, няма вътрешни правила/методики за извършване на мониторинговата и контролната си дейност, а се ръководи от уредбата на наредбата за качеството на социалните услуги и посочените в нея индикатори за предоставяне на социалните услуги. аксу извършва контрол върху социалните услуги чрез периодични и извънредни проверки. извънредни проверки без предварително уведомяване на доставчика аксу може да извършва по собствена инициатива, но и при подаден сигнал/жалба. в отговор на наше запитване аксу посочи, че не са констатирали служебно, нито са получавали сигнали за насилие, основано на пола върху жени и деца с увреждания, нито са преминавали обучения по темата.108 по отношение на децата основният контролен орган е държавната агенция за закрила на детето, която извършва проверки за спазване правата на децата, включително и когато те ползват социални услуги.109 съгласно ззакрд министърът на труда и 104 чл. 107 от зсу. 105 чл. 116 от зсу. 106 чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от зсу. 107 чл. 112-114 и чл. 116 от зсу. 108 решение № рд-19-1/07.07.2023 на аксу по реда на здои. 109 чл. 17а, ал. 1, т. 14 от ззакрд. 46 социалната политика и общините подпомагат и насърчават сътрудничеството с гражданските организации с цел активното им участие в процеса на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката по закрила на детето, но в самия закон няма дефиниция на понятието „мониторинг“.110 от предоставените ни данни от дазд може да се направи извод, че почти всяка година този контролен орган констатира случаи на насилие върху деца с увреждания, настанени в институции.111 мониторинг над здравните услуги контролът в лечебните заведения се осъществява от изпълнителна агенция „медицински надзор“ към здравния министър (иами), която извършва планови и извънредни проверки, включително за спазване правата на пациентите.112 на запитването ни до иами за констатирани случаи на насилие, основано на пола върху хора с увреждания в системата за медицински грижи, не получихме отговор. със свое решение агенцията ни уведоми, че не поддържа исканата от нас информация в готов вид и няма как тепърва да бъде извличана от наличната документация.113 независим мониторинг омбудсманът е независим орган, който насърчава и защитава правата на човека и основните свободи, включително когато те са засегнати от органи от властта или при предоставянето на обществени услуги.114 в правомощията на омбудсмана е да разглежда жалби и сигнали за нарушения на човешки права, да извършва проверки, 110 чл. 6а, ал. 4, т. 1, б. „б“ и т. 8, б. „г“ от ззакрд. 111 решение № рд-12-8 на дазд по реда на здои. 112 чл. 7а и чл. 7в от закона за лечебните заведения (злз). 113 решение № 93-00-41 на иами по реда на здои. 114 чл. 2 от закона за омбудсмана на република българия, достъпен на български език тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135467520. 47 да прави препоръки за отстраняване на нарушения, да изготвя доклади.115 омбудсманът действа и като национален превантивен механизъм (нпм) и извършва проверки във всички места, в които се намират хора, които не могат да ги напускат по собствена воля, което включва, както психиатричните лечебни заведения, така и други институции като домове за хора с увреждания, защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип.116 нпм действа като орган за защита от изтезание и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и при посещенията си има право на достъп до всяко място и до всеки човек, пребиваващ в проверяваната институция.117 след извършване на проверка, нпм изготвя доклад, в който отправя препоръки към съответните компетентни органи.118 в закона за омбудсмана и правилника за организацията и дейността му не са предвидени специфични правила за работа с хора с увреждания. от запитването ни до омбудсмана е видно, че тази институция, подобно на дазд, регулярно установява случаи на насилие над хора с увреждания, настанени в институции.119 законодателството не въвежда изисквания към проверяващите органи да следват специален протокол/методология за установяване на насилие, основано на пола върху хора с увреждания, нито предвижда ефективен механизъм за подаване на сигнали от страна на пострадали, намиращи се в зависимост от извършителя, каквито са случаите на институционално насилие. видно е, че ефективното наблюдение върху спазването на човешките права в системата за услуги и медицинска помощ за хора с увреждания е запазено само за 115 чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 от зорб. 116 чл. 28а, ал. 1 от зорб. 117 чл. 28а, ал. 2 от зорб. 118 чл. 28г от зорб. 119 решение № 94-62 на омбудсмана по реда на здои. 48 органите на власт, като гражданският мониторинг е силно затруднен. тази затвореност на системата трудно може да се оправдае, а и тя е чужда на други закони, които уреждат наблюдението върху затворени институции и достъпа на гражданските организации до тях. например в закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража120 взаимодействието с неправителствените организации е подробно развито, като на практика те могат да извършват посещения в затворите и арестите. нещо повече – законът за защита на животните121 също дава право на гражданските организации, сигнализирали контролния орган за нарушения срещу животни, да участват в проверките по такива сигнали, включително като посещават затворени институции тип „приюти“. достъпът на адвокати до местата за задържане и лишаване от свобода също е гарантиран от закона и това правило се нарушава много рядко.122 авторите на настоящия доклад обаче сътрудничат по случай на настанен в резидентна услуга човек с увреждане, чиито адвокати бяха сериозно затруднени да го посетят там. 120 законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража (2009 г.) е достъпен тук: https://www.ohchr.org/sites/default/files/documents/publications/chapter02-mhrm.pdf. 121 законът за защита на животните (2008 г.) е достъпен на английски език тук: https://eea.government.bg/bg/legislation/biodiversity/zzjan_03.05.2016.pdf 122 вж. подробно зинзс. 49 правна рамка и политики 04 обобщение и оценка • като цяло нормативната уредба все още не отговаря на международните стандарти за защита от насилие, основано на пола, включително и особено срещу хора с увреждания. • не са криминализирани всички форми на насилие, основано на пола, нито специфичното насилие (включително полово базираното) срещу хора с увреждания. зздн също не дава всеобхватна защита на хората с увреждания. насилието в системата за грижа не се разпознава като домашно насилие, липсват и мерки за защита, съобразени с уврежданията на пострадалите. • процесуалните улеснения за хора с психо-социални увреждания не са регламентирани в процесуалните закони, а тези в зху не се използват в задоволителна степен. изискванията на директивата за подкрепа на жертвите продължава да не са изцяло транспонирани. • социалните услуги в българия са профилирани – за пострадали от насилие от една страна, за хора с увреждания – от друга. услугите за пострадали от насилие, основано на пола са недостатъчни като брой и видове, не обхващат цялата територия на страната и като цяло не са съобразени с потребностите на жертвите с психо-социални и интелектуални увреждания. липсата на услуги в общността за хората с увреждания води до тяхното институционализиране като мярка за защита от насилие, основано на пола. • в зсу мониторингът е определен като дейност по анализ и оценка на правилата и политиките, а не като инструмент за непосредствено 50 установяване на случаи на нарушения на човешките права. от друга страна, не са създадени ефективни възможности за подаване на сигнал/жалба от страна на ползватели на социални/здравни услуги, които са в уязвимо положение поради бариери, свързани с пребиваване в услуга, ограничаваща свободата им. • като цяло дейността по проверяване на услугите и здравните заведения е запазена само за органите на власт, което препятства ефективния граждански контрол. • липсват нормативни предписания, които да задължават властите при извършване на мониторинг/проверки да следват специална процедура/методология за идентифициране на насилието, основано на пола, включително спрямо хора с увреждания. • към момента редица препоръки на комитета на оон за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените за българия не са изпълнени от властите. между тях са препоръката за ратифициране на истанбулската конвенция,123 за включване в законодателството на всички форми на насилие, основано на пола и неговото ефективно преследване; за изграждане на ефективни независими механизми за подаване на жалби за жените, пребиваващи в психиатрични институции и центрове за социална закрила, за провеждане на подходящи обучения за професионалистите от всички сфери, 123 истанбулската конвенция не е ратифицирана от българия, но през 2023 г. тя беше ратифицирана от европейския съюз. ес се присъедини към конвенцията само по отношение на въпроси от неговата изключителна компетентност, произтичаща от договорените общи правила в областта на съдебното сътрудничество, убежището и забраната за връщане, както и по отношение на институциите и публичната администрация на съюза. конвенцията е достъпна тук: https://www.europarl.europa.eu/legislative-train/theme-a-new-push-for-european-democracy/file-eu-accession-to-the-istanbul-convention. подробен анализ на проблемите и дебатите свързани с приемането на конвенцията е предложен от българския център за нестопанско право в анализа „законодателен и комуникационен наратив за домашното насилие”, достъпен тук: https://bcnl.org/uploadfiles/documents/%d0%97%d0%b0%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%20%d0%b8%20%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd%20%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2_%d0%94%d0%9c_%d0%91%d0%a6%d0%9d%d0%9f_2023.pdf. 51 които работят с пострадали от насилие, основано на пола, за осигуряване на ефективен достъп до правосъдие и подходящи услуги за жените с увреждания, за включването на последните в процесите по формиране на политики и законотворчество и други.124 • не е налице и цялостна синхронизация на законодателството с кпху. макар да са направени някои крачки в тази посока, все още националното законодателство поставя редица бариери пред хората с увреждания. • запрещението, което все още е единственият способ за осигуряване на защита на хората с увреждания, който де факто е много повече способ за ограничаване на права, отколкото за защита, все още съществува в българия, в една изключително архаична форма.125 то създава и редица други невидими бариери пред хората с увреждания, независимо от измененията в зздн от 2023 г. също така, не е налице възможност за ползване на лесни за четене материали, достъпност на информация за правата и пътищата за реализирането им от страна на хората с увреждания. 124 вж. подробно cedaw’s concluding observations on the eighth periodic report of bulgaria, 2020, достъпни на английски език тук https://documents-dds-ny.un.org/doc/undoc/gen/n20/062/19/pdf/n2006219.pdf?openelement. 125 запрещението като институт е уредено в закона за лицата и семейството (достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2121624577), приет през 1949 г., останал непроменен в тази част от тогава. по конституционно дело 10/2014 г. беше отказано да се обяви противоконституционността на нормите, уреждащи съществуването на запрещението с мотивите, че то съществува само защото няма нищо друго в националното ни законодателство, което да осигури закрила на хората с увреждания. кс призна, че нормите са остарели и препоръча спешни мерки за попълване на законодателната празнота и привеждане на законодателството в съответствие с чл. 12 кпху. въпреки това, до момента на изготвяне на настоящия доклад, почти 10 години по-късно, изменение не е налице. 52 интервюта и фокус групи – рискови фактори и бариери пред достъпа до подкрепа и правосъдие 53 интервюта и фокус групи – рискови фактори и бариери пред достъпа до подкрепа и правосъдие 01 опитът на жените и децата с интелектуални и психо-социални увреждания „и аз я питам „какво насилие?“. и тя разбра, че аз не осъзнавам, че ме тормозят сексуално.“126 детство, вид насилие, семейна подкрепа, досег със системата за „грижа“, досег с полиция и съд, достъп до услуги за пострадали от насилие – тези основни моменти в житейската история на всеки интервюиран/а са различни и многообразни, но позволяват и общи изводи, които представяме в тази част на изследването. сигнализиране на властите от страна на пострадалите „какво ме е спирало? все си мислех, че няма да мога да се измъкна от това положение.“127 търсенето на помощ при преживяно насилие, основано на пола зависи от възрастта на пострадалия, отношенията му с извършителя, наличието на подкрепа от близки, достъпността на услугите за подкрепа, обществената стигма, както и от отговора на институциите – законодателно тяло, полиция, прокуратура, съд. общ извод, следващ от интервютата, е че пострадалите почти никога не подават сами оплакване до властите непосредствено след извършване на насилието. причините за това са различни: опасения от институционална дискриминация на база увреждане, срам, страх, недоверие към властите: „спираше ме това, че той непрекъснато ме заплашваше от рода на това, че ще ми вземе 126 от интервю с жена, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 127 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 54 децата.“128 „скептична съм, защото съм с тежка диагноза […] от психиатрията и непрекъснато това нещо ми беше втълпявано – че няма да мога да се оправя. те непрекъснато ме бяха тъпчели.“ [говори за бившия си съпруг и въпроса с родителските права върху децата].129 „ами, то е срамно да се разказва, не знаеш как ще реагира ответната страна. единият вариант е да ти се подиграват цял живот. другият вариант е да те отхвърлят […].“130 „какво ме е спирало? все си мислех, че няма да мога да се измъкна от това положение. но вече като се обадих на 112, те веднага реагираха. […] точно тогава почваха домашните насилия над жени, над деца и тогава вече реагирах. преди това – 2006-а, 2007-а, 2008-а година, нямаше такъв закон, който потвърждава това домашно насилие и аз не можех да го съдя като ограничител.“131 сериозни бариери пред пострадалите, живеещи в институции, са недоверието във властите, липсата на доказателства (основен проблем при домашното насилие по принцип), както и възможността да бъдат репресирани, когато се оплакват от действията на персонала на институцията, в която са настанени: „били сме свидетели на шамари, дори бой от служители към живущи. но за съжаление нямаме доказателства и начин не сме намерили, за да помогнем. […] аз опитах да се оплача. директорката, обаче, тя някак си се настрои против мен. беше направила екипна среща с всички служители, плюс мен и моята приятелка [посочва името ] и беше установено, според нея, че аз не съм спазвала режима в къщата.“132 „избягах, върнаха ме някъде след два месеца и ме настаняват в изолатор, с вързани ръце, с белезници, малтретиран, пребит от бой.“ [мъж, многократно бягал от институции 128 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 129 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 130 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 131 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 132 от интервю с жена с увреждане, живееща в институция. 55 тим „домове“, в които е бил държан в нечовешки условия]. 133 начинът, по който контролните органи проверяват/мониторират институциите също не окуражава хората, настанени там да подават оплаквания: „еми, казват им ден, два преди проверката, че ще има [проверка на] еди-коя си дата. чисти се къщата основно, трябва да е изрядна, подредена. и събират ни, показват ни, хвалят ни, казват колко ни обгрижват, че сме като техни деца. в много от случаите [служителите на дома] не дават възможност да говорим – ние живущите. и другото, което е – последната ми проверка – на мен почти не ми се даде възможност да остана с човека, с проверяваща жена, която беше. имаше човек просто, защото те не искат нещо да кажа против тях, нещо да не стане гаф за тях.“134 реакцията на властите общото впечатление е, че в общуването си с компетентните органи пострадалите не винаги са получавали подкрепа, не са били изслушвани, не са получавали информация за своя случай или съответната процедура по разбираем за тях начин. в някои от случаите пострадалите не са получили никаква подкрепа, нито защита от извършителите на насилие. само една от жените, с които разговаряхме сподели, че органите на полицията са я изслушали и информацията, която са ѝ предоставили, е била на достъпен език: „да, те много разговаряха с нас, един по един и с двете деца разговаряха, и с мен разговаряха. […] да, абсолютно всичко ми обясниха.“135 не са такива обаче впечатленията ѝ от съда, гледал делото по закона за защита от домашното насилие: „аз исках да бъде изслушана [името на дъщеря ѝ] […] но не беше 133 от интервю с мъж с увреждане, живял в институции. 134 от интервю с жена с увреждане, живееща в институция. 135 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 56 изслушана от съда. щеше да е по-добре [съдията] да ме беше питала въпроси.136 друга жена обаче сподели, че опитът ѝ с органите на полицията е бил негативен: „не ми искаха никакви показания на мене, ама нали откъде го знам, откъде го познавам […] нищо на мен не ми обясниха. […] ама, много кратко ме питаха откъде го познавам […] и това беше всичко. и нали повече информация искаха от персонала, не от мен. даже аз, когато се обадих втория път, един от полицаите вика: “aми ти го викаш, после се оплакваш.” […] колкото пъти е било подаване на сигнал срещу него, те [полицейските служители] са ходили в офиса при госпожите, а не при мен. сякаш те знаят какво е станало, а не аз. викали са ме в офис. обаче те [служителите на дома] са говорили вместо мене. да. и аз само слушам […], а няма да ме питат „това така ли е?”137 тази жена не е присъствала на заседанието по делото ѝ по зздн, тъй като не е била сигурна, че архитектурната среда е достъпна и се е страхувала дали няма да срещне ответника в съдебната зала. когато става въпрос за жертва с увреждане, възможна реакция на властите е тя да бъде изключена напълно от процеса по събиране на доказателства. такъв е случаят на момиче, станало жертва на сексуално насилие в училищна институция за деца с увреждания, което никога не е било разпитвано, а вместо това сведения/показания са снемани само от неговите близки. в рамките на разследването на детето е правена психиатрична/психологична експертиза, която не е предоставена на неговите родители, нито им е разяснено нещо във връзка с обследването: „никой не ни обърна внимание. психолозите просто ми взеха [името на детето]. проведоха някъде около час, час и половина, мисля, че беше срещата.“138 наред с това, процесуалните действия не са били съобразени със състоянието на детето: „[…] и аз им обяснявах [на полицайките], че всъщност те са майки, но те не са майки на дете с увреждане и че медицинският преглед [гинекологичен], ако не се проведе с упойка, ще й нанесе много повече вреди, 136 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 137 от интервю с жена, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 138 от интервю с родител на дете с увреждане, преживяло сексуално насилие. 57 отколкото ползи […]. и изгубихме много време, в което трябваше да се обясняваме. те се опитваха да накарат [името на детето] да легне върху масата, където трябваше да се изпълни това. десет човека не можехме да я удържим. аз рева и обяснявам, че не става, защото тя е аутист […]. не можеш да я накараш да легне на медицинска маса, защото просто я е страх […]. беше много страшно, наистина беше ужасно.“139 „системата беше абсолютно безучастна. […] то няма система, те не знаят как да реагират, когато има случай с извършено насилие срещу човек с увреждане. те нямат представа, нито една от институциите не знае как да работи при такива ситуации. това е факт.“140 прилагане на мерки, предоставящи процесуални улеснения идентифицирахме само по случая на непълнолетно момиче, което обаче още при идентифициране на насилието е било подпомогнато от организация-доставчик на услуги за пострадали от насилие: разпитите са се провеждали в присъствие на психотерапевтката му, при разпита пред съдия, последният е провел изнесено заседание в позната на детето среда (в приюта за пострадали от трафик, където детето е било настанено), при разпитите са провеждани почивки. за съжаление и в този случай детето се е сблъскало с различни бариери: един от разпитите е продължил около седем часа [с почивките]; не винаги момичето е разбирало задаваните му въпроси, но се е срамувало да го каже; многократните разпити са му повлияли негативно: „еми те [разследващите полицаи] питаха дали ги разбрах, и аз казах „да“, защото ме беше срам да кажа „не.“ […] много бях притеснена […] нямаше нищо да казвам.“ [ако терапевтката й не е била с нея по време на разпитите].141 сигнализиране и реакция на системата за социална и медицинска грижа общият извод от споделеното с нас, е че системата за грижа не реагира подходящо на 139 от интервю с родител на дете с увреждане, преживяло сексуално насилие. 140 от интервю с родител на дете с увреждане, преживяло сексуално насилие. 141 от интервю с дете, преживяло трафик на хора. 58 оплакванията от насилие и няма капацитет да разпознава симптомите на преживяното насилие. показателна е историята на жена, преживяла тежко домашно насилие в институцията, в която живее, от страна на бившия ѝ партньор, който обаче е бил външно за институцията лице. когато тя съобщава на персонала за насилието, отговорът е обвинения към нея самата, отказ да ѝ бъде помогнато, опити да бъде преместена на друго място. тази жена се осмелява да сподели с персонала, едва когато насилието става нетърпимо, но отговорът е: „ами, аз какво да направя? ти си виновна. справи се сама, [директорката на дома] вече ти намира място, но ние не можем да помогнем.“142 прикриването на насилието, извършено от служител в институция, също е модел на поведение, с който пострадалите и техните близки се сблъскват: „аз получих заплахи от страна на директорката, в смисъл въобще държанието й беше страшно. обясни ми как аз съм луда, ако си мисля, че някой ще ми обърне внимание. беше доста тежко.“143 идентифицирането на насилието върху жени с увреждания и сигнализирането на властите сякаш тотално липсва в системата за психиатрична грижа: две от жените, с които говорихме са били хоспитализирани в психиатрични болници, но преживяното от тях насилие никога не е вземано предвид от болничните власти: „тогава вследствие на побоя […] ме хоспитализираха […] те влизаха само и питаха какво ми е състоянието […] те просто влизат, дават лекарството, питат как се чувстваш.“144 тази жена не е споделила сама с персонала на психиатричната болница какво преживява вкъщи, защото не е чувствала, че може да го направи. никой по време на хоспитализациите ѝ не е разпознал признаците на насилие, а дори и да ги е разпознал, не ѝ е предложил нищо освен администриране на медикаменти. в допълнение престоят на интервюираната в психиатричната болница показва отдавна известен проблем в 142 от интервю с жена, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 143 от интервю с родител на дете с увреждане, преживяло сексуално насилие. 144 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 59 българия: „изобщо никой не ми каза защо я слагат [диагнозата] и на какво основание я слагат […], но аз също си спомням, че втория път беше ме страх да не ми вземат децата […] лекарствата бяха много силни. […] не се чувствах добре, викаха, крещяха, непрекъснато идваха нови и нови пациенти, които викат, крещят. и все такива случки на жени, които са тормозени от мъже […] беше отвратително, то там няма условия […] в тия болници. и отношение няма […], третират те като добиче.“145 за липса на подкрепа и несигнализиране на властите съобщава и друга жена с увреждане, хоспитализирана за операция след преживяно насилие: „някой попита […] ще съдя ли тази, която ми го е причинила, тя се представи за жена, а се оказа, че е мъж […] щяха да ме изгонят, защото съм с психиатрична диагноза. майка ми дойде да ме види и ѝ казаха „или си оставаш при нея в [болницата] да я гледаш, както при другите, или си я вземаш вкъщи.“146 същата жена е претърпяла 48 хоспитализации в психиатрични болници/клиники, но никога не е получила подкрепа за преживяваното още от детството насилие. когато е споменала за част от това насилие, лекарите не са ѝ повярвали: „да, в софия започнах да го споменавам сексуалното [насилие], те май много не повярваха. и това го има също – ти им казваш, те смятат, че всичко е плод на психозата. в един момент не им се занимава.“147 престоите на интервюираната в заведенията за психиатрична грижа също разкриват нарушаване на правата ѝ и неадекватно отношение: „за това първите две седмици или поне първите 10 дни си на инжекции, на страшно тежки и силни лекарства и ти си в някакво състояние полукоматозно. нещо такова е, 145 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 146 от интервю с жена с увреждане, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 147 от интервю с жена с увреждане, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 60 такова е чувството. това са първите две седмици, докато се натрупат лекарствата […]. минава визитация сутрин 10 минути и айде. после правиш нищо, седиш и ревеш, ходиш по коридора и плачеш […].“148 достъп до услуги за пострадали от насилие, основано на пола на повечето от интервюираните никой не е предложил/осигурил достъп до услуги за пострадали от насилие, основано на пола. единственото изключение е непълнолетно момиче, което е било настанено в приют за пострадали от трафик на хора. на жените, преживели психиатрични хоспитализации, никой от медицинския персонал не е предложил, нито ги е насочил към психо-терапевтична подкрепа – било под формата на социална услуга, или като частна услуга. една от жените, с които говорихме е била информирана за възможността да ползва такава услуга от социалните работници, но е отказала и е предпочела да се довери на психиатъра си. „аз не знам какви услуги съществуват. и съществуват ли изобщо? знам, че има такова, как се казва…диспансеризация, но само в софия е налично към [наименование на лечебно заведение].“149 „не, и да е имало [психолог] аз не съм, не [са ми казали], там беше много страшно, имаше много лоши случаи. по-зле от мене бяха. беше много страшно.“150 достъпът до такива услуги очевидно е още по-затруднен, когато пострадалата живее в институция. показателен е случаят на жена, на която резидентната услуга, в която пребивава, е отказала каквото и да е съдействие да получи психо-терапевтична подкрепа: „тя [лице от персонала] каза: “намери си сама психолог.“ […] не, никой нищо не ми предложи […] щото аз съм стигнала до момент, в който, докато спя и съм си ревала едновременно. обаждам се по телефона, то беше тогава зимно време в седем часа. казах ѝ, “сестро, аз докато спя – рева, имам нужда от помощ”, [сестрата отговори]: „ами 148 от интервю с жена с увреждане, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 149 от интервю с жена с увреждане, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 150 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 61 ти, ако така продължаваш да ревеш, ти не си за психолог, а за психиатър.“151 вместо да получи подкрепа, пострадалата е станала обект на опити да бъде изгонена от резидентната услуга: „още малко ти остана. [името на директорката] ти търси място. няма да се притесняваш, там, където ти търсят място ще ти е по-добре […] и баш на моя рожден ден, аз вместо подарък получих и докладна, да се подпиша, че съм съгласна да се махам, а то не е така […]. тя [служителка на институцията] ми стои на главата и ми казва какво да пиша, но аз го правя, защото тогава не знаех на кой свят съм.“152 състоянието на интервюираната от нас млада жена естествено се влошава, дори започва друга травмираща връзка, прави опит за самоубийство, но дори и тогава персоналът на дома не ѝ предлага съответна подкрепа: „след като вече бях се нагълтала с лекарства, чак тогава, разбра, че имам нужда от психолог, а не когато някой ми посяга или ми къса дрехите […].“153 положението на пострадалите по време на ковид-19 рестрикциите част от интервюираните споделиха, че по време на пандемичните ограничителни мерки институциите за социални услуги и психиатрична помощ са били затворени за външни лица и дейностите в тях – ограничени. интервюирана жена сподели, че едно от указанията за институцията, в която живее е било „да не се влиза“ вътре от външни лица154; друга жена, претърпяла психиатрична хоспитализация сподели: „да, и режимът беше затворен. няма излизане, седиш между четири стени и задушно, едни и същи хора и хоспитализацията трае най-малко три седмици – най-малко, пък тогава ме държаха повече.”155 друга жена, чието дело за развод по взаимно съгласие е разгледано по време на рестрикциите, сподели, че насрочването на заседанието се е забавило „доста“.156 151 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 152 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 153 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 154 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие, живееща в институция. 155 от интервю с жена с увреждане, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 156 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 62 4.2 интервюта с професионалисти 4.2.1 интервюта с професионалисти, които оказват подкрепа на пострадали, включително при докладване на насилие „дори ние, когато си говорим, нпо-тата, някак си, когато говорим за хора, пострадали, примерно, от домашно насилие, тотално ги изключваме пострадалите, които са с увреждане, те просто не стигат до нас […]. това означава, че има страшно много трудности да стигнат дори до нас, които сме публични и ни има толкова време и т.н. и дори, когато ние се събираме и работим, и коментираме за различни закони, групата на хората с увреждания липсва, винаги липсва.”157 в този раздел представяме опита и наблюденията на специалистите, които имат за задача оказването на подкрепа на пострадалите: нпо, доставчици на услуги за пострадали от насилие и за хора с увреждания. видове насилие видовете насилие, основано на пола, с които специалистите се сблъскват включват домашно насилие (физическо, психическо, сексуално, родителско отчуждение), сексуално насилие, трафик на хора, ранни бракове, насилие (физическо, сексуално, психическо) в услуги – социални, здравни. специалистите разпознават и форми на домашно насилие, специфично засягащи хората с увреждания: неглижиране на психично-здравните им нужди и ограничаване на правата им поради наличието на диагноза у пострадалите: „[…] тя беше диагностицирана още от ранна възраст с тази диагноза, която не се поставя на деца, с цел майка ѝ да я контролира […] потресаващото беше, че освен че беше 157 от интервю с адвокат, управител на нпо, предоставящо услуги за пострадали от насилие, основано на пола. 63 принудена да взима медикаменти, трябваше периодично да лежи в психиатрична клиника – нещо, което момичето не искаше […].“158 „[…] беше първоначално заведено дело за задължително лечение на жена, която излезе в хода на делото, че всъщност е обект на домашно насилие. […] и мъжът ѝ понеже води дела за родителски права, беше направил такова производство за задължително лечение, което падна в съда […]. този алгоритъм, който следват двойките, в които единият от хората има психично разстройство или интелектуално затруднение – или се поставя под запрещение човекът и остава в пълна зависимост от насилника, или се води някакво дело за задължително лечение с аргумента, че е опасен за околните. […]“159 отделно от това липсата на подкрепа за майките с увреждания, стигматизирането им и психическото насилие върху тях в рамките на семейството, води до случаи, в които родителският им капацитет намалява или се отрича. отговорът на семейството и на властите обаче не е съсредоточен върху подкрепата към майката, а към „опазването“ на детето/семейството: „[…] в последно време страшно много жени с психични разстройства се появяват в дела за мерки за закрила [на деца] […] това са случаи, в които не е подкрепена да полага грижи по-скоро, не е подкрепена в нейната родителска роля, не развива родителски капацитет, не са полагани достатъчно грижи за психичното ѝ здраве. […] виждали сме случаи на майки предимно, които са с психични разстройства, особено в следродилна депресия, които са оставени ужасно дълго време в това състояние. имахме една жена, която е с анорексия, която беше докарана до много, много тежко състояние. почти не можеше да се движи, вече не можеше да ходи. […] но мъжът ѝ не разпознаваше това състояние като критично. доста често […] са виновни, че са болни, че са мързеливи, че са лоши хора заради психичната си болест.“160 158 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 159 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 160 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 64 докладване на насилието от пострадалите като цяло подкрепящите специалисти не се натъкват на много случаи на насилие, основано на пола спрямо жени и деца с психо-социални и интелектуални увреждания, тъй като тези случаи достигат до тях (и до властите) много по-рядко. причините се коренят в положението на изолация и свръхконтрол върху пострадалите, неразпознаването на насилието, недоверието в институциите, липсата на ефективни средства за докладване, липсата на активни действия у властите за установяване на такива случаи по собствен почин, липсата на подкрепящи услуги: „не го идентифицират като насилие, не го назовават като насилие, не познават формите на насилие. това са хора, които първо не са лекувани адекватно, не са подкрепени адекватно и в болестта си, и в родителския си капацитет. така че според мен една от причините да не бъде назовавано като домашно насилие е, че те просто го смятат за норма това. толкова са свикнали да са отхвърлени, стигматизирани, обиждани, че някак си това вече е норма по-скоро, отколкото някакво нормално отношение и подкрепа.“161 „[…] ако има психично-здравна трудност е абсолютно невъзможно [докладването], защото те имат и физическа зависимост от насилника, и психологическа зависимост от насилника. това е въпрос на оцеляване. нашите хора са ужасно бедни, ужасна бедност, ужасна зависимост, бедност, невъзможност да се артикулира понякога. […] когато станат обект на насилие няма независим механизъм, по който да се проверява дали има насилие. особено, когато са в такива взаимоотношения – живеят заедно жертвата и насилникът.“162 „това, че повечето хора с интелектуални и физически затруднения трудно общуват с останалия свят и не споделят. нужно им е време, за да спечелиш доверието им, за да споделят какво се случва, има някои от тях пък невербални. има други, които не умеят да изказват чувства и емоции. това са обстоятелствата и факта, че са ограничени и 161 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 162 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 65 затворени в резидентни грижи и услуги, както ги наричате вие.“163 „ето, давам пример за резидентната грижа. хората се страхуват да потърсят помощ, тъй като те са настанени там. те казват „аз търпя, това мога да изтърпя, това мога да изтърпя. ти ще си отидеш, ти си тук временно, ти ще си отидеш, но аз ще остана тук.“ […] в момента, в който от самият персонал разбраха, че ставаме малко по-близки с техните потребители, просто им ограничиха достъпа, като казаха „повиши се заболеваемостта и ние не можем да ви пуснем.“164 „[…] трудностите са свързани с това, че не се самозаявяват, не търсят помощ и не се разпознават като жертви […] ами, риска идва най-вече от състоянието, диагнозата, уменията им да се предпазват, средата, която или също е обременена със същите заболявания, или такава липсва. те много по-трудно също се реализират на трудовия пазар, съответно икономически са зависими. много често така заживяват на партньорски начала с някой, който им дава покрив, храна. да кажем [това] е някаква псевдо грижа, но за сметка на това той ги малтретира физически. подлагат ги на домашно насилие, те няма къде да отидат, съответно стоят там. ако временно бъдат изведени от тази система, са настанени в кризисен център, да кажем. след това няма къде да отидат на по-сигурно и защитено място. и им се струва насилническата и престъпната среда по някакъв начин, единственият вариант и единственото сигурно, нали колкото и несигурно и застрашаващо да е то.“165 докладване на насилието от страна на системата за грижа докладването на случаите на насилие от страна на системата за грижа има два аспекта: докладване (съдействие за докладване) на случаи, настъпили извън тази система и на случаи, настъпили в самата система. по мнението на интервюираните специалисти случаите на насилие, настъпили в самата 163 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 164 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 165 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 66 система от грижи, се докладват рядко/прикриват се. причините за това са неразпознаването на насилието (за по-меките форми, като емоционално и психическо), страхът от санкция, трудностите при управлението на случая: „просто допускам, че това се случва системно. просто не се докладва, защото директорът на институцията трябва да предприеме доста сериозни действия, а той няма и много възможности за интервенции…ние трябва се погрижим за тези хора -разделените. никой не би ги взел в кризисен център, защото ползват резидентна социална услуга, по закона за домашното насилие това не се води домашно насилие, защото са в институция. няма къде да отидат, истински няма къде да отидат двамата. подозирам, че това са един милион аргументи, които могат да доведат до това да се ограничи докладването и ако се докладва, със сигурност ще започнат разследвания. има голям риск да попадне директорът или управителят под обстрела на всяка агенция за качество на социалните услуги.“166 „имали сме случаи на сексуално насилие в психиатрична болница. […] тя лежеше в психиатрия, докладва за сексуално насилие от страна на санитар, докато е на лечение в психиатрията. пуснахме писмо до ръководителя на отделението. […] те не образуваха досъдебно производство, разпоредена е проверка – било психотична продукция.“167 “първо не разпознават видовете насилие, после не знаят какво да правят с него, но умират от ужас.“168 сигнализирането за извършено насилие от системата за грижа е по-често, когато то е извършено на друго място – в семейството на жертвата, в друга услуга/лечебно заведение. в някои случаи специалистите полагат усилия да окуражат пострадалата жена сама да подаде сигнал/да заведе дело по зздн и не предприемат действия по сезиране на други институции, ако самата тя не е съгласна. в други случаи доставчиците на услуги сами сезират компетентните органи (социални служби, 166 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 167 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 168 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 67 прокуратура), но в повечето случаи липсва съответна реакция от последните (вж. следващия раздел). реакцията на властите през погледа на специалистите в услуги идентифициране на насилието интервюираните специалисти споделят за случаи, в които властите изобщо не успяват да идентифицират насилието върху жертвите с психо-социални/интелектуални увреждания. това, като че ли се дължи най-често на липсата на способности за разпознаване на насилието, но и на предразсъдъци: „затова, защото в тяхната представа и нагласи, и възприятия това, което прави е доброволно и това, което е преживяла не е изнасилване.“169 участие на жертвите в наказателните производства специалистите, с които разговаряхме определят като сериозен проблем липсата на механизми за подкрепа на жертвите, така че те да бъдат изслушани в наказателното производство, както и изключването им като свидетели поради наличието на психо-социално/интелектуално увреждане: „с една експертиза за свидетелска годност и е до там. ако жената е жертва на насилие, основано на пола никой съд няма да кредитира нейните свидетелски показания, ако няма и други свидетели. защото зависи от медицинската експертиза, изцяло от медицинската експертиза. няма обучени професионалисти, които да подкрепят и съда, и жената в производство, където тя е жертва на насилие, основано на пола, за да може съдът да чуе нейните аргументи, да ги разбере, да ги интерпретира, да ги валидизира, няма такива. лежим на предимно психиатрична експертиза, която често ще каже, че няма свидетелска годност да дава показания. […] и процесуални улеснения няма по отношение на справедлив съдебен 169 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 68 процес. то няма такива обучени хора, които да подкрепят човека в производството.“170 „при тях е най-ограничен достъпът до правна помощ и до правосъдие. определено, защото пак нали е свързан със състоянието им и със заболяването, което имат. […] разпитват ги, да не говорим за нещата едно на ръка, но при една експертиза, психиатрична да кажем, се констатира много често годността им за свидетели. тоест те нямат пълноценно участие в следващи етапи на наказателния процес. […] тук е мястото да кажа, че посредничеството би било много ценно в контактите на тези хора с разследващи органи, с правораздавателни органи.“171 „много са разпитите, по различна линия. дълго продължават, изтощителни са. […] преповтарят, преживяват от психологическа гледна точка, те се травмират, неспокойни са преди разпита, отразява се на съня им, на целия им психологически и емоционален свят. разпитите са свързани с много вегетативни преживявания, с изпотяване и изчервяване, тремор на ръцете, чупене на пръсти, блокаж. при пресилен травматичен спомен съзнанието се опитва да се съхрани и най-добрият начин да се съхрани, е да блокира. много често аз съм присъствала на такива разпити, разпитващият от среща не е сензитивен към проблема и го приема като да [жертвата] прикрива, като да не иска да разкаже истината.“172 отговорът на властите след идентифицирането/докладването на насилието през погледа на специалистите от услугите интервюираните от нас специалисти разказаха за различни случаи на насилие върху жени и деца с психо-социални/интелектуални увреждания, в които реакцията на социалните служби, полицията, прокуратурата и съда е неудовлетворителна. основна причина е липсата на координация и разписан механизъм между различните институции и доставчици на услуги, когато жертвата е пълнолетно лице (такъв има за 170 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 171 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 172 от интервю с психолог, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 69 децата): „с непълнолетните там нещата са някак си много по-ясни и регламентирани […] има координационен механизъм […] междуинституционален е подходът и се действа по така предприетите стъпки […]. следваме един общ план за работа. имаме срещи, които се протоколират. не стои така въпросът с пълнолетните, обаче. там координацията е доста по-затруднена, доста по-затруднена. участието на социалните служби е минимално[…].“173 „аз мисля, че една от причините да не се сезират властите е, че много добре знаем какво може и какво не може да се случи. непознаване на процесите и правото. просто не работят на адекватно ниво, колко сме сезирали власти? тая история с болницата – разпоредена е проверка, не са констатирани нарушения. […] едно момче имахме с тежко интелектуално затруднение, което категорично беше жертва на домашно насилие. момче на 18 години беше навършени. […] и след като го изписаха от болницата, го поставиха под запрещение, майка му стана настойник, тая, която го неглижираше. писахме писма до прокуратура, прокуратура не образува досъдебно производство. […] тоест, той остана в изключително сериозна зависимост. тя му е настойник, тя му е личен асистент. […] писахме до омбудсмана, писахме до министерството на труда и социалната политика, писахме до общината, до прокуратурата, съдът…аз по-голям кошмар не съм виждала през живота си […]. ами аз се чудя дали не е починал, наистина, но всичко, което може да се извърви, се извървя.“174 достъп до социални услуги основният извод, който може да се направи от интервютата, е липсата на интегрирани социални услуги за хора с увреждания, преживели насилие, основано на пола. специалистите, които работят с хора с увреждания, се сблъскват с липсата на достатъчно услуги за жертви на насилие (в някои части от страната такива няма), но от друга страна се сблъскват и с липсата на такива услуги, пригодени и за 173 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 174 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 70 хора с увреждания. „не, специализирани [услуги] за хора, които имат увреждания, не, няма. и това е много голям проблем, тъй като, когато се налага да настаним лице, жертва на насилие, първото нещо, което ни задават като въпрос е как е психически, физически, има ли някаква диагноза? ако има диагноза, то няма как да бъде настанено в кризисен център, тъй като в кризисния център са жени и деца, жертви на насилие, които нямат увреждания […]. няма къде да бъдат настанени.“175 „ами, понякога е нужна на хората, които работят с други хора с увреждания, освен финансова подкрепа, и други стимули, за да могат те да имат възможността и спокойствието да работят с хора, които имат увреждания. говорим за специални материали, примерно, ако сега дойде при мен човек със зрително увреждане, първо аз не съм обучена да откликна на неговите нужди и второ – нямам необходимите материали; или ако дойде човек слабо чуващ или нечуващ. нямам това обучение да общувам с него, освен писмено. тоест аз не знам неговия език, така че има си едни специфики, които са необходими […]. тук обаче опираме до финансовата възможност, има и много технологии нови, които могат, както казвате вие, комуникационни посредници, има методи и начини да се общува, но пак опираме до финансиране […].“176 поради липсата на услуги за хора с увреждания в общността, включително такива за независим живот, в крайна сметка се стига до институционализация за пострадалите: дори и в началото да бъдат подкрепени от доставчиците на услуги за пострадали, жертвите накрая биват премествани в групови домове: „настанихме я в дом в близост до града. […] дом за лица с умствена изостаналост“.177 „за изключително кратък срок е намерена подходяща общинска социална услуга: център за настаняване от семеен тип за хора с психични разстройства. след болницата 175 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 176 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 177 от интервю с психолог, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 71 я поемаме ние и я насочваме към транспортиране към следващата социална услуга“.178 „няма услуги в общността за хора с интелектуални затруднения, както и за хората с психични. само резидентни услуги – няма друго. няма и нищо за превенция – 90% от националната карта са услуги от резидентен тип – това е скандално! кц е за 6 месеца, но след това няма нищо като подкрепящи услуги, не се насочва към услуги.“179 липсата на интегрирани услуги за жертвите на насилие, които имат увреждания, води и до случаи, в които престоят им в услугите за жертви на насилие [които са краткосрочни] се продължава значително: „[…] две години това лице трябваше да бъде в услуга за жертви на трафик. […] при нас няма къде да отидат и ние започваме да действаме вече като една услуга за деца с увреждания, а не като спешен прием на хора, които са претърпели инцидент, което е много и неефективно, и нередно, нали нашите услуги си изпълняват предназначението в един момент.”180 липсата на интегрирани услуги за пострадали от насилие, основано на пола, които да обхващат и хората с увреждания, води до ситуации, в които дори достъпът до правна помощ е затруднен: „това, което на мен ми липсва като специалист, който подкрепя хора с увреждания, е юридическата страна на нещата. аз не съм компетентна и нямам под ръка юристи, към които да се обърна да ми разтълкуват актуалната ситуация.“181 положението по време на ковид-19 рестрикциите констатациите на интервюираните специалисти са, че по време на ковид-19 рестрикциите рискът от насилие се е увеличил, особено в резидентните услуги: „по време на локдауна знаете, че всички бяха заключени, затворени и изолирани. това, 178 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 179 от интервю със социален работник към услуги за хора с увреждания. 180 от интервю с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 181 от интервю с психолог и управител на нпо, доставчик на услуги за хора с увреждания. 72 в много голяма степен важеше за хората с увреждания, тъй като те по предиспозиция са много по-уязвими от останалите. […] това, че те бяха изолирани ги изложи на по-голям риск от насилие. не говоря само от страна на обслужващия персонал и персонала, който полага грижи за тях, а и на насилие един към друг“.182 от друга страна преминаването на услугите в общността в дистанционен/онлайн режим е затруднило достъпа до тях и е намалило тяхната ефективност: „по времето на ковид затвориха и социалните услуги […] минахме в онлайн режим […]. минимум услугите не трябва да се затварят, защото те са единствените проводници на права, трябва да са обезопасени и осигурени, но не може да има заповед на министъра, че трябва да прекратят работата си. трябва да има възможност хората да имат достъп до комуникационни средства […].“ 183 „не допускаха външни хора, включително и роднини, близки. това беше […] режим на свиждане нямаше включително.“184 насилието като причинител на увреждане през погледа на специалистите в услуги специалистите от тази група идентифицират насилието (включително институционалното) и неадресирането на психическата травма от него като фактори, които могат да причиняват увреждане: „имам клиентки, случаи, с които съм работила, които отключиха психози. биполярно афективно разстройство в следствие на преживените травми. те бяха диагностицирани.“185 „и тук отново говорим за жена, която е със смесена диагноза – биполярно разстройство и шизофрения, които, съответно са отключени вследствие на травмите, които са 182 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 183 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 184 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 185 от интервю с психолог, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 73 нанесени в детството. защото, когато изследваме една фамилна анамнеза и минали заболявания, в много от случаите не се откриват такива. тоест, нямаме фамилна предиспозиция.“186 „да, вярвам, да, мисля, че това е феномен, който е свързан с деинституционализацията, който никой от нас не го отразява докрай добре – в световен мащаб. мисля, че травмите, които са нанесени в институциите от неглижиране, емоционално, физическо, психично, всякакво насилие. […] мисля, че […] тази травма никой не я разпознава и не работи с нея – травмата от институционализацията […], защото това е насилие в най-нехуманния му вид. […] травмата, която е причинена на едни хиляди хора в българия, никой не я отразява, никой. […] и ако ще се провали деинституционализацията, е ей затова, защото почнаха да ги връщат по психиатриите, персоналите са абсолютно неподготвени за тая цялата травма, станаха защитни. те не го разпознават като травма, а като лош човек, лоша болест, шизофрения, всичко.“187 4.2.2 интервюта с представители на властите гледната точка на експерти в социалните служби, съдии, разследващи полицаи, адвокати188 невидимите жертви „те обикновено си мълчат. те не се оплакват. те са в затворена среда много често, независимо на каква възраст са. […] такива случаи въобще не стигат до обществото […]. даже си мисля, че при тях може би процентът да е още по висок. точно с оглед на тези специфики. просто не можем да сме сигурни.“189 от проведените интервюта и фокус групи ясно се очертава тенденция хората с увреждания, жертви на насилие, основано на пола да остават извън вниманието на властите, професионалистите и обществото като цяло. все пак, гледната точка на 186 от интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на насилие, основано на пола. 187 от интервю с управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални увреждания. 188 за целите на доклада интервютата с адвокати са анализирани в този раздел – поради активното им взаимодействие с предс-тавители на разнообразни органи на власт. 189 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 74 професионалистите драстично се разминава в зависимост от това на каква позиция се намират и дали в региона има или няма услуги за защита на жертви на основано на пола насилие. така например, адвокат, работещ в район, където съществуват услуги за жертви на този тип насилие заявява: „в практиката ни годишно минават на консултация около 700 човека и може би около 15 % от тях, било от възрастните, пълнолетните, било децата, са хора с увреждания, които са пострадали от насилие […].”190 в същото време, служителка в отдел „закрила на детето“ (озд), в район, в който няма специализирани услуги за жертви на основано на пола насилие, не забелязва подобни случаи.191 от друга страна там, където има развита широка мрежа от социални услуги за деца с увреждания, се счита, че почти всяко дете с увреждане е обхванато от услугите. ако то е преживяло насилие в семейна среда, белезите за това се забелязват и съобщават, макар и не винаги, тъй като, от друга страна, услугите имат интерес да не влизат в конфликт с родителите, които целят да запазят като клиенти.192 един от интервюираните разследващи полицаи също сподели, че се сблъсква със случаи на насилие над хора с увреждания сравнително често. според него хората с увреждания, жертви на домашно насилие, са предимно възрастни хора, „които са останали сами, нямат близки, които да се грижат за тях и не е организирано това да бъдат в старчески дом или в специализирано заведение, където да се полагат грижи за тях.”193 за съществуването на насилие в резидентни услуги, психиатрични болници и други затворени институции, се предполага, но то също остава невидимо. професионалистите по-скоро са чували за такова във връзка с истории от личния си живот или споделени от колеги, отколкото да са имали непосредствен контакт с жертви и да са работили по подобен случай. единствено експерт от офиса на омбудсмана 190 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 191 от интервю със социален работник от озд. 192 от фокус група със специалисти от озд. 193 от интервю с разследващ полицай. 75 съобщава за констатирано насилие в затворени институции за грижа. тези случаи се разкриват по сигнали или при проверки, включително на националния превантивен механизъм. районен съдия споделя, че с нарастване на чувствителността към хората с увреждания, проблемите им и техните права, способността да се забелязва както увреждането (и нуждата от подкрепа), така и знаците, че човекът е преминал през насилие или се намира в такава ситуация, значително нараства. в интервюто съдията споделя: “[…] винаги остава усещането, когато работиш с хора, които са израснали в институционална среда, че в един или друг момент те са ставали обект на някакво, може и да не е престъпление, може да е било някакво насилие, което въобще, не е било признато за престъпно деяние. […] така че, в много случаи си мисля, че когато при нас идват хора с увреждания да търсят някакво съдействие, в повечето случаи се прокрадва идеята, че те са били обект на някакво насилие, било то от средата, в която са изведени, било в услугите, в които са настанени от хора, които по някакъв начин са злоупотребявали с липсата на някакви изградени умения у тях за справяне с такива житейски ситуации.”194 видове насилие, разпознаване и назоваване на насилието форми на насилие: интервюираните съобщават за всякакви форми на насилие – домашно насилие (вербално, психическо, икономическо, физическо, сексуално), трафик на хора с цел сексуална експлоатация, склоняване към проституция, въвличане в употреба на наркотици с цел експлоатация.195 с насилие в системата за социални и здравни услуги професионалистите се сблъскват обаче по-рядко. някои от интервюираните споделят за случаи на насилие върху жени с увреждания, извършвано от лични асистенти.196 194 от интервю с районен съдия. 195 от интервюта/фокус групи със социални работници, адвокати, разследващи полицаи. 196 от фокус група със специалисти от отдели “индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги (по-нататък – иохусу). 76 относно насилието в резидентните услуги интервюираните по-често споделят истории, които са чували или случаи, до които са се докоснали в личния си живот, не в битието си на професионалисти: така например, адвокат споделя следното за настанените в социална институция: „чувала [съм] за много лошо третиране от гледна точка на отношение: викане, крещене, обиждане, неглижиране, тъпчене на достойнството и включая перване, буквално някакви физически форми на насилие.”197 самото настаняване в резидентна услуга не се разглежда като потенциална форма на насилие, нито пък поставянето под запрещение, например. някои представители на социалните служби определят силовите мерки (като връзване) спрямо деца с увреждания като форма на насилие.198 интервюираният експерт от офиса на омбудсмана също определя силовите мерки срещу деца с увреждания като много спорни: „тук си спомням големия спор, който беше в обществото за вързаните бебета в болницата в сливен. и тогава доста организации посочиха всъщност, че никой няма право да завързва бебетата, дори с цел те да бъдат предпазени от самонараняване или от изваждане на катетъра или системата.”199 докладване на насилието от страна на пострадалите „ако говорим за хора с психо-социални затруднения, със затруднения от психиатричен или психологичен аспект, може би стои въпросът доколко те могат да сигнализират за такива престъпления. и там вече пък стигаме до това, което казвам аз. ние имаме малко такива случаи, което обаче не означава, че ги няма. просто не достигат до нас.”200 специалистите се обединяват около становището, че жертвите с увреждания по-рядко докладват за извършвано спрямо тях насилие поради това, че често са изолирани от 197 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 198 от фокус група със специалисти от озд. 199 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 200 от интервю с разследващ полицай. 77 околния свят, особено, ако са настанени в затворени институции/резидентни услуги: „[…] тогава, когато са в семейна среда, те все пак имат някакъв шанс да намерят някакъв начин да се свържат най-малкото поне по телефон, да речем, с външни хора, с външни организации, служби, институции или най-малкото поне със 112. докато, когато са по различни служби и институции, такива казуси се прикриват обикновено. много малко такива случаи стигат до нас, което означава, че или всичко е перфектно и прекрасно, което не мога да си го представя как просто ще се случи, имайки предвид какви са ни услугите и условията, които имат за отглеждане на такъв род дечица, примерно, или грижа за възрастните, така че по-скоро ми се струва, че е по-затруднено получаването на помощ, когато са в служба или институция. там никой не се оплаква, те си пазят и работните места освен всичко останало.”201 като проблем се сочи и липсата на доверие в държавните институции: „то между другото, всеки един човек се нуждае от някаква подкрепа, дори когато търси защита в съд, защото на него не му е ясно как функционира системата. той, аз се убеждавам, че на гражданина държавата му е чужда. той ще повика кой ли не на помощ – медии ли ще вика, по всякакъв начин ще крещи пред обществото. но ако нищо не даде резултат, той тогава ще отиде и ще се обърне към държавата. няма доверие. но при хората с увреждания това в още по голяма степен е валидно.“202 други бариери, с които хората с увреждания се сблъскват при докладване на насилието спрямо тях, са свързани с комуникирането на преживяното, зависимостта от извършителите и страха от тях. един от интервюираните, разследващ полицай, споделя: „не знам как може да се иска от такъв човек да има реална преценка за случилото се с него и още повече той да знае, че трябва да отиде в полицията и да разкаже какво се е случило. вече предполагам психолог и психиатър могат да достигнат 201 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 202 от интервю с районен съдия. 78 донякъде, но всеки случай си е строго индивидуален.”203 нито един от интервюираните специалисти не съобщи за адаптирани към нуждите на хората с психо-социални и интелектуални увреждания средства за разясняване на правата им и подаване на сигнал за извършено насилие.204 професионалистите не съобщават за случаи на деца с увреждания, съобщили сами за преживяно насилие.205 децата без увреждания съобщават по-често за насилието, което са преживели, те имат по-нисък толеранс. за децата с увреждания, особено тези в резидентна грижа обаче насилието е „част от ежедневието и не се забелязва.”206 докладване от близки, роднини, съседи в проведените интервюта ясно се очертава стабилно наблюдение на професионалистите, че най-често за случаи на насилие докладват близки, роднини, съседи.207 самосезиране самосезирането се случва по-често когато се касае за престъпление,208 когато факти, които навеждат на такова, са станали публично известни. налице са случаи на самосезиране и на органите за закрила на детето, когато насилието им стане известно по друг повод. 209 203 от интервю с разследващ полицай. 204 налице са общи средства – брошури, телефонни номера и имейл адреси за подаване на сигнали. специалистите, работещи на терен (полицаи и социални работници) се стремят да предоставят информация и устно в приемните си – от интервюта с разс-ледващи полицаи, социални работници и фокус групи със специалисти от иохусу. 205 само един от интервюираните адвокати, свързан с услуги за закрила на жертви на базирано на пола насилие, съобщава за единичен случай, при който дете на 14 години е успяло да съобщи за това, че е било подложено на сексуално насилие в институ-ция. особеното в случая, че детето е било временно настанено там и вече е имало добра връзка с психолог от друга услуга. от споделеното от участниците в проведената фокус група с експерти от озд се очертава ясна разлика между децата с уврежда-ния и децата без увреждания, вкл. настанени в социални институции. 206 от фокус група със специалисти от озд. 207 от фокус група със специалисти от озд. 208 от интервюта с разследващи полицаи. 209 от интервю със социален работник от озд. 79 разкриване на насилие в затворени институции нуждата от външен контрол, като метод за превенция и установяване на насилието в затворените институции, се посочва от няколко от интервюираните експерти.210 в същото време интервюираните споделят, че този вид насилие остава трудно разкриваемо.211 сред пречките за установяването на насилието в институции са липсата на умения от страна на специалистите за общуване с невербални хора с увреждания, липсата на доверие във външни за институцията хора, зависимостта на хората с увреждания от персонала, липсата на независими представители, които да защитават индивидуалния интерес на отделните хора, настанени в институции, липсата на граждански мониторинг: „но аз самата си давам сметка, че имам дефицит по отношение на комуникацията с некомуникативните, нямам специални умения, обучения за да мога да стигна до тях. „[…] ние изключително инцидентно влизаме в такива домове. нямаме постоянен контакт с тези деца и с възрастни. нямаме изградена някаква доверителна връзка, защото за мен това е най-важното – ти да имаш, а не да се появиш в рамките на един ден и да искаш да установиш нещо, което това дете е преживявало, да кажем месеци наред. […] и наистина, ако не отворим тези домове за, не, постоянен граждански контрол, а за, всъщност представител на детето, който наистина да има някакъв ангажимент дълготраен към това дете и този ангажимент да бъде професионален.“212 мониторинг важността на мониторинга на услугите се признава в някои интервюта. експерт в офиса на омбудсмана възлага надежди на приетата сравнително наскоро наредба за качеството на социалните услуги и механизмите, заложени в нея: вътрешният и външният мониторинг. експертът споделя надежда, че мониторингът може да бъде 210 от интервюта с районен съдия и експерт от офиса на омбудсмана. 211 от интервюта с районен съдия, експерт от офиса на омбудсмана и адвокат. 212 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 80 ефективен механизъм за превенция на насилието: „защото, след като има и вътрешен, и външен мониторинг, това в голяма степен, нали, профилактира цялата услуга по начин, по който да може да се открие насилието и да се увеличи, така, нагласата и съзнанието на работещите по отношение на видовете насилие.”213 интервюираните от нас специалисти не споделиха за наличие на специални методики за установяване на полово базирано насилие върху хора с увреждания с психо-социални и интелектуални увреждания.214 отговорът на властите по случаи на насилие, основано на пола срещу хора с психо-социални и интелектуални увреждания интервюираните споделят, че често се натъкват на липса на професионализъм, включително отказ да се прилагат международните стандарти по правата на човека, както и на липса на координация между отделните институции.215 работата на професионалистите от системата за социално подпомагане се затруднява най-вече от липсата на координация между отделните компетентни органи, размитата отговорност на институциите, голямата натовареност на служителите, професионалното прегаряне, липсата на услуги, към които да насочват пострадалите, ограничения в правомощията им.216 тези специалисти подчертават, че работата с възрастни хора с увреждания, преживели насилие е по-трудна, тъй като липсва разписан координационен механизъм за взаимодействие между отделните органи. като сериозен проблем изтъкват и липсата на юристи, които да ги подпомагат.217 служителите от системата за социално подпомагане често се натъкват и на липса на съдействие и обратна връзка от останалите институции и специалисти, работещи по конкретните случаи. дори в случаите, когато експертите от озд са водещи по 213 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 214 от интервюта с експерти от офиса на омбудсмана и агенцията за качество на социалните услуги (аксу). 215 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 216 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу. 217 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу. 81 координационния механизъм при насилие над деца, другите институции не ги уведомяват какво правят. когато подават сигнали за насилие над деца в услуга, проверяващият орган (дазд, аксу, община) не ги уведомява за резултатите.218 интервюираните специалисти споделят и за липса на добро взаимодействие и обратна връзка в работата си с полицията и прокуратурата.219 някои отдели от своя страна (на територията, на които има услуги за защита от основано на пола насилие) подчертават добрата координация и работа с нпо-та, предоставящи такива услуги. като цяло именно тези представители на дсп по-често виждат хора с увреждания, пострадали от домашно насилие и по-често намират начини да помогнат, вкл. чрез настаняване в кризисни центрове. обратното, там, където такива услуги не са налице, основни партньори са психиатричните болници и съответно съдбата на хората с увреждания е да бъдат настанени там или в резидентна услуга.220 наред с горното, институциите се възприемат като ригидни, неработещи. ако не се налага, не се търсят, вместо това се търси съдействие от доставчиците на социални услуги: „институциите, като такива класически, държавни, общински – не. но когато говорим за доставчиците на социални услуги – тогава, да”. […] „така че, по-скоро се обаждаме на колегите си от различните социални услуги и търсим в момента според програмите им, екипите им, възможностите им, как съответният човек да го насочим към тях, за да могат да получават подкрепа, която освен това ще е и трайна.”221 в противовес с тази група мнения, други професионалисти (разследващи полицаи) намират координацията със социалните служби и по-конкретно с отделите „закрила на детето” за удовлетворителни.222 прави впечатление обаче, че от гледна точка на конкретните примери, тук се сочи само участието на социални работници в разпит на 218 от фокус група със специалисти от озд. 219 от фокус група със специалисти от озд. 220 от фокус група със специалисти от иохусу. 221 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 222 от интервю с разследващ полицай. 82 жертви на насилие, тогава, когато социалният работник има предварително изградена връзка с жертвата.223 някои от интервюираните споделят усещане, че по случаи, свързани с основано на пола насилие, всяка система работи „на парче” и комуникация между тях липсва. така например, разследващите полицаи споделят, че не знаят каква е по-нататъшната съдба на жертвите, как работят механизмите за подкрепа и дали изобщо работят.224 районен съдия споделя, че въпреки извънредни усилия, положени в рамките на съдебно производство да насочи жертвата към подкрепа от дсп, не получава обратна връзка какво се е случило, не се използва авторитетът на съда в достатъчна степен и липсва настойчивост и последователност в социалните служби да предложат адекватна подкрепа.225 съдът се среща с хората с увреждания много рядко по дела, свързани с насилие срещу тях и много често по дела за настаняване в социални услуги.226 по тези дела, тъй като законът изисква, се провежда личен разговор с лицето и съдиите постепенно започват да разбират, че независимо от увреждането си, човекът комуникира и изразява желания и предпочитания.227 в някои случаи съдиите не намират причина да търсят специализирана подкрепа, особено по дела за настаняване, тъй като въпросите, които изследват са сравнително прости – дали човекът има положително отношение към мястото, където живее и къде би желал да живее.228 съдебната система се възприема като цяло като неподготвена да работи с деца с увреждания, съдиите – като неразбиращи особеностите на детското развитие и различните психични състояния, посочва се липса на готовност да се съберат 223 от интервю с разследващ полицай. 224 от интервю с разследващ полицай. 225 от интервю с районен съдия. 226 от интервю с районен съдия. 227 от интервю с районен съдия. 228 от интервю с районен съдия. 83 достатъчно доказателства в случаи на насилие. подчертава се липсата на специализирано детско правосъдие.229 в противовес с това заключение обаче са практики в няколко съдилища, които показват активност и познаване на международните стандарти и които предлагат друг подход към жертвите с увреждания и техните проблеми. въпреки това, липсващите звена и активност на останалите системи е трудно, ако не и невъзможно да се поправят от активността на един съдия: „съдията бута нещата нанякъде си, aма според начина, по който той ги разбира, а той има нужда някой да му поднесе професионалното знание и да каже – това са проблемите и това са от социална гледна точка решенията, не на ниво на норма. съдията има нужда съответният професионалист да посочи като интервенция върху човека какво трябва да се направи, за да може това да бъде процесът и пътят – мотивацията на страните да бъде още там, за да може да продължи работата, след като приключи спорът. но това е много трудно. ние на практика понякога се принуждаваме да влизаме в ролята на социални работници и да даваме някакви невероятни указания, което е много, много енергоемко за нас и не мисля, че и като цяло е резултатно.”230 проблемът с риска от ревиктимизиране на жертвите се разбира добре от някои професионалисти, включително в случаи, в които не се достига до справедливост: „когато съдът не си свърши адекватно работата, всъщност, на практика ревиктимизира жертвите […]”.231 процесуални и разумни улеснения „ [с]поред мен този институт е много непознат и ако се прилага то е там, където има 229 от фокус група със специалисти от озд. 230 от интервю с районен съдия. 231 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 84 такива специализирани обучения и го разпознават.”232 темата не е добре позната или изобщо не е позната. така например, съдия в районен съд, в случай на домашно насилие, разпознава като процесуално улеснение единствено предоставянето на правна помощ, но не знае за други възможности. ясното осъзнаване на липсата на достъпна архитектурна среда като възможна пречка за достъпа до правосъдие на пострадалите не променя факта на наличието на такава бариера, тъй като съдът не може да предприеме самостоятелно действия за корекция на средата.233 затруднената комуникация с пострадалите с увреждания също се разглежда като бариера, за която в много случаи няма средство да бъде преодоляна. едната трудност, която отбелязва разследващ полицай, е нуждата да се протоколира разпитът. ако човекът не може да артикулира правилно, протоколирането се затруднява. въпреки това, по думите на интервюирания „ние така или иначе, доколкото е възможно, протоколираме някакъв разпит.”234 способите, които се разпознават като налични в такъв случай не са много: „при необходимост назначаваме особен представител, която хипотезата от кодекса е налице, но най-важното – назначаваме съдебно психиатрична и психологична експертиза, комплексна експертиза, която да каже дали това лице има свидетелска годност, може ли да възприема факти от обективната действителност и достоверно да ги пресъздава. и ако може – да, но, ако не може, ние просто не го разпитваме като свидетел.”235 прави впечатление, че нуждата от подкрепа на жертвите на насилие, преживели стрес, които са в силно уязвимо състояние, се разпознава и на пострадалия, ако е възможно, се дава време да се възстанови, преди да бъде въвлечен/а в процесуално-следствени 232 от интервю с адвокат, свързан с нпо, доставчик на услуги. 233 от интервю с районен съдия. 234 от интервю с разследващ полицай. 235 от интервю с разследващ полицай. 85 действия.236 друго процесуално улеснение, което разследващите полицаи осигуряват, е присъствието на близък на жертвата с увреждане по време на разпитите.237 проблемът „свидетелска годност” така наречената „свидетелска годност” е огромен препъни камък пред участието на хората с психо-социални и интелектуални затруднения в досъдебните и съдебните производства. тази липса на „свидетелска годност” се установява по посочения по-горе начин, чрез психологични и психиатрични експертизи и ако заключението е, че такава липса е налице, възможността да се събере информация от този човек се изключва автоматично: „ако лицето няма свидетелска годност, просто няма как да бъде разпитано като свидетел.”238 от споделеното в интервютата изглежда, че психиатричните и психологичните експертизи, установяващи липса на свидетелска годност не се поставят под съмнение и не се разпознават механизми, при които ограниченията на лицето да възпроизведе фактите, на които е бил свидетел(ка) и това, което непосредствено е преживял(а) могат да бъдат преодолени чрез въвеждане на определени процесуални улеснения (като например комуникационни посредници).239 според интервюиран разследващ полицай, такива експертни изследвания не са налице. очакването е, че една експертиза може да „излезе с категорично заключение: може ли това лице да свидетелства или не може”.240 в същото време изрично е казано, че пред хората с физически увреждания този проблем не е налице, тъй като законът предвижда ползването на тълковници,241 но: „психическият, психиатричният, умственият недъг е пречка.”242 като проблем се сочи липсата на протокол за работа при такива случаи, липса на законови изисквания. в 236 от интервю с разследващ полицай. 237 от интервю с разследващ полицай. 238 от интервю с разследващ полицай. 239 съществува програма за подготовка на такива специалисти, както и пилотна програма, виж раздела „добри практики”. 240 от интервю с разследващ полицай. 241 от интервю с разследващ полицай. друг разследващ полицай обаче посочва, че след закриване на специализираното предприятие, съществувало в града за хора със слухови проблеми, днес е трудно да се намери тълковник. 242 от интервю с разследващ полицай. 86 същото време, в много случаи изключването на пострадалия като свидетел води до много сериозни последици за достъпа му до правосъдие: „ако лицето няма свидетелска годност, действително по-вероятно е делото да отиде на прекратяване или на спиране. но пак казвам, ако чрез някой от другите способи категорично успеем да докажем авторство, престъпното деяние ще отиде за съд. като цяло свидетелската годност, липсата на такава, е проблем. защото не можем да разберем от първо лице от пострадалия какво точно се е случило, дори и да успеем да го докажем с някой от другите способи, но това не е непреодолим проблем.”243 в същото време възможността хора с определени увреждания да бъдат свидетели, напълно се отрича:244 „тези хора трудно разбират какво им се е случило. не знам как може да се иска от такъв човек да има реална преценка за случилото се с него и още повече той да знае, че трябва да отиде в полицията и да разкаже какво се е случило.“245 и докато други случаи, свързани с проблеми в комуникацията, се преодоляват чрез преводачи и тълковници, за хората с психо-социални и интелектуални затруднения тази възможност се изключва, особено ако не са налице близки, които да подпомагат процеса по разбирането им: „[…] ако са чужденци – викаме си преводач от езика, ако е глухоням, викаме си за жесто-мимичен превод, ако е болен от даун, ако е с идиотизъм, с олигофрения, с аутизъм, се опитваме с комшии, да се свържем, с негови близки или с негови познати, приятели, съседи, които могат да ни разкажат за неговото състояние. и когато вече това нещо не може да се случи, се викат психолог или психиатър, който да каже дали може по 243 проблемът със „свидетелската годност” се разисква и в двете интервюта на разследващи полицаи по сходен начин. 244 например хора, диагностицирани с „аутизъм” (от интервю на разследващ полицай: „децата с аутизъм нямат свидетелска годност, не може да се работи с тях”). друг разследващ полицай е склонен до някъде да признае възможност на хората с аутизъм да пресъздадат случилото се, но въпреки това проявява съмнение в способността им да разбират какво с преживели: тези хора трудно разбират какво им се е случило. „с деца аутисти, ако няма родител да обясни или някой да разкаже ситуацията, ние няма как да разберем, тъй като ние сме профилирани в общи отношения, в най-общия случай с хора в нормална кондиция или в нормална кондиция, приведени в безпомощно състояние. дали ще са приведени от някого или от самите себе си в безпомощно състояние, пак можем да намерим комуникация с тях, но в случая на деца аутисти знам, че зависи от аутистичния спектър, в какво развитие е: някой може да говори, някой може да издава звуци, друг може да е напълно невербален, в такъв случай той трудно би могъл да знае, че с него е извършено престъпление, ако някой родител или някой педагог, преподавател, учител не го заяви […]”. 245 от интервю с разследващ полицай. 87 някакъв начин да съдейства. да каже контактен ли е, не е ли контактен, може ли да му се разбере нещо, не може ли, защото има хора, при които няма как. както говорихме за тежка форма на аутизъм, да ти разкажат те самите какво се е случило с тях, ако не е някой свидетел, който е напълно непознат, той да ни разкаже какво се е случило с човека […].”246 на съвсем друго мнение по въпроса за „свидетелската годност” е районен съдия: „това е всъщност медицинският подход, който е прилаган по отношение на хората с увреждания, а в крайна сметка оперативността налага ти първо да събереш, а след това да преценяваш [разказаното]. почти винаги годността им може да я преценяваш, а пък ти ще я преценяваш съобразно това, което те ти казват. ако то е наистина много еднотипно, няма как едни и същи хора да наблюдават различни събития и да имат еднакви възприятия. ако това е такава повтаряемост обаче, несъмнено нещата се случват точно по този начин”.247 достъп до социални услуги повечето интервюирани споделят, че наличните услуги за жертви на полово базирано насилие са недостатъчно на брой, в някои региони на страната такива изобщо няма.248 липсата на такива услуги води до развитите на увреждания.249 не са налични специализирани услуги за жертви на насилие с психо-социални и интелектуални увреждания, а наличните не са адаптирани към нуждите им.250 не съществува единна електронна система, съдържаща достъпна информация за наличните услуги, към които специалистите да насочват пострадалите.251 когато жертва на домашно насилие от страна на родители или други близки роднини е 246 от интервю с разследващ полицай. 247 от фокус група със специалисти от иохусу. 248 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу и интервюта със съдии. 249 от фокус група със специалисти от озд. 250 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу и интервюта със съдии. 251 от интервю с разследващ полицай. 88 дете с увреждане, то обикновено се настанява в резидентна услуга.252 същата е съдбата на възрастните с увреждания, пострадали от домашно насилие, като при тях настаняването в резидентна грижа или дори психиатрична болница се счита за много добър изход от ситуацията.253 в някои случаи се предприемат стъпки за поставяне под запрещение на пострадалото лице или се инициира дело за задължително лечение по реда на закона за здравето.254 насилието, основано на пола срещу хора с увреждания по време на ковид-19 според представителите на властите по време на епидемията от ковид-19 изолацията на хората с увреждания е била непропорционално по-голяма в сравнение с останалите хора.255 част от специалистите споделят, че домашното насилие по време на пандемията се е увеличило: „[…] тъй като, когато са затворени принудително в едно малко пространство, хора, които и без това имат някакъв проблем, този проблем обикновено се обостря и увеличава, става по-сериозен и когато е имало намек за насилие, то се превръща в насилие, а когато е било насилие, става вече нещо непоносимо. беше много трудно да се работи по това време, защото имаше пъти, в който офисите въобще не работеха.”256 социални работници от отделите за закрила на детето споделят и че противоепидемичните рестрикции са засегнали децата с увреждания диспропорционално и са се отразили негативно на психическото им здраве.257 по време на пандемията не е настъпила промяна в дейността на разследващите органи. подаването на заявлението за престъпление не е задължително да се извършва лично 252 от интервю със социален работник от озд. 253 от фокус група със специалисти от иохусу. 254 от фокус група със специалисти от иохусу. 255 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 256 от интервю с адвокат, водещ дела на жертви на основано на пола насилие. 257 от фокус група със специалисти от озд. 89 и присъствено, което означава, че мерките не са били пречка. разпитите са извършвани лично, като видеоконферентната връзка, макар и възможна, не е предпочитан вариант.258 в различните региони докладването на случите на насилие, достигнали до озд по време на кризата и след нея, варира значително, като не може да се открои причина за тази разлика.259 добри практики, извлечени от всички интервюта и фокус групи повечето установени добри практики имат изолиран характер, не се използват интензивно и на територията на цялата страна. сред тях са предоставянето на правна помощ260, изследване нуждата от подкрепа за хора с увреждания в рамките на съдебни производства, изнесените съдебни заседания, специализираните съдебни състави, които разглеждат дела на деца261, сигнализирането на други компетентни органи.262 добри практики представляват и допускането на придружители на хора с увреждания, пострадали от престъпления по време на разпитите им в досъдебната фаза263 , разпитите на деца в присъствие на родител, психолог или представител на озд, насочване към програми за психологическа помощ.264 макар да не беше установено със сигурност как действа координационният механизъм в случаи, в които са пострадали деца с увреждания, в много интервюта съществуването му беше посочено като добра практика, водеща до съвместни действия на различни представители на властите и неправителствени организации.265 258 от интервю с разследващ полицай. 259 от интервю със социален работник в озд, фокус група със специалисти от озд. 260 от интервю с районен съдия. 261 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана – не успяхме да установим дали и как тези съдебни състави работят с деца с увреждания. 262 от интервю с районен съдия. тези практики са ползвани по други видове дела. 263 от интервю с разследващ полицай. 264 от интервюта с разследващи полицаи, съдия и подкрепящи специалисти. 265 от фокус група със специалисти от иохусу и интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 90 в рамките на проекта се установи прилагането на резултатите от проекти и въвеждането на протоколи за работа с комуникационни посредници. това са всъщност най-обещаващите практики, тъй като те директно целят да установят каква нужда от подкрепа има човекът с увреждане в рамките на съдебното производство и да предложат конкретни, съобразени с индивидуалния случай интервенции. отделно от това съществува програма за обучаване на комуникационни посредници и някои съдебни състави имат опит с използването им. комуникационните посредници са независими лица, които подпомагат комуникацията на човека с увреждане с различните органи на съдебната власт, подпомагат процеса на разбиране от страна на човека с увреждане на съдебния процес и подпомагат съдиите, прокурорите, разследващите органи и адвокатите да разберат онова, което човекът с увреждане има да сподели по случая.266 в рамките на интервютата бяха посочени и някои добри примери за проведени обучения: обучение за социални работници, в което жертви на основано на пола насилие са споделили преживяванията си267 , както и обучение, организирано от националния институт по правосъдието за правата на хората с увреждания, пострадали от основано на пола насилие,268 обучение, проведено от неправителствена организация, доставчик на услуги за жертви на полово обусловено насилие на социални работници в „социален патронаж” за разпознаване на белези на насилие.269 като добра практика следва да отбележим и целевите проверки на националния превантивен механизъм в затворени институции.270 266 от интервю с адвокат, работещ с хора с увреждания. 267 от интервю със социален работник от иохусу. 268 от интервю с районен съдия. 269 от интервю с адвокат, свързан с нпо, доставчик на услуги. 270 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 91 препоръки, направени от хората с увреждания, преживели основано на пола насилие, от подкрепящи професионалисти и от представители на властите препоръки от хора с увреждания, преживели основано на пола насилие „[…] по принцип тези хора трябва да се изслушват, които са пострадали.“271 хората с увреждания на първо място настояват да бъдат чути и изслушвани по щадящ начин, който да им позволи да разкрият своята версия за това, което се е случило, своята истина. те не подкрепят хоспитализацията и институционализацията като отговор на основаното на пола насилие. предпочитат да получат медицинска помощ в амбулаторни условия, когато това се налага, както и да имат достъп до услуги в общността, мобилни услуги (или „домашно наблюдение”, по думите на една от жените, с които разговаряхме). състоянието на психиатричната помощ и психиатричните болници се критикува остро, поради липсата на разбиране на нуждата от психологическа подкрепа и рехабилитация, както и заради мизерните условия и опредметяващо отношение.272 препоръчват се алтернативни форми на подкрепа: „ресоциализация, вграждане в обществото, арттерапия, музикотерапия, денстерапия, среща с психолози“.273 хората с увреждания си дават сметка, че в някои моменти е по-добре самите медицински специалисти да подадат сигнал при наличие на данни за насилие: „[…] от дистанцията на времето, смятам, че трябва да бъде уведомена полицията, че такова нещо се случва изобщо. […] значи смятам, че трябва да бъде извикана задължително полиция, да им бъдат снети показания [на пострадалите], социални грижи да бъдат 271 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 272 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 273 от интервю с жена, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 92 уведомени […]“.274 осигуряването на защита и услуги за подкрепа и закрила при преживяно насилие за хората с увреждания също е тема, засегната от хората, с които разговаряхме: „трябва за жени като мен, да има места, на които да могат да бъдат защитени, дали са центрове, дали са някъде там, няма как да кажа. трябва да има спешна линия и да има кой да реагира, а не да казват: „ама това са ваши проблеми.“275 подчертава се също така и необходимостта от информирани за травмата практики, вкл. психологическа помощ, но от психолози, които имат специална подготовка: „да бъде извикан психолог, който може да работи със сексуално травмирани хора“.276 препоръки от подкрепящите специалисти подкрепящите специалисти препоръчват изграждането на овластяващи услуги за хората с увреждания, преживели насилие, основано на пола, обучения за разпознаване на насилието, подкрепа за предоставяне на разумни улеснения и обръщат внимание на необходимостта да се обезпечи функционирането на услугите по време на извънредни ситуации.277 интервюираните специалисти препоръчват и обучения на правоохранителните органи и съда в методи за разпознаване на насилието върху хора с увреждания, за оценка на риска, предоставяне на процесуални улеснения, щадящо правосъдие, изработване на методология за мониторинг на социалните услуги за хора с увреждания за установяване на насилие, основано на пола, изграждане на координационен механизъм за работа по случаи на полово базирано насилие срещу хора с увреждания, 274 от интервю с жена, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 275 от интервю с жена, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 276 от интервю с жена, преживяла множество форми на полово-базирано насилие. 277 от интервюта със социален работник към услуги за хора с увреждания, управител на услуги за хора с психо-социални и инте-лектуални увреждания, интервю с психолог-психотерапевт, работещ в нпо – доставчик на услуги за жертви на ноп. 93 разяснителни кампании за пострадалите.278 препоръки от представителите на властите представителите на властите препоръчват провеждане на обучения по темата, изграждане на повече услуги за жертви на полово базирано насилие, които да са достъпни и за хората с увреждания, изграждане на мобилни услуги за хората с увреждания279 , създаване на база данни с информация за наличните услуги за жертви.280 тези специалисти препоръчват създаването на координационен механизъм за работа при случаи на насилие, основано на пола спрямо хора с увреждания281 , осигуряване на независимо представителство за деца, настанени в резидентна грижа282 , осигуряване на специалисти за подпомагане на комуникацията с хора с увреждания в рамките на съдебни производства.283 278 от интервюта с психолог и управител на нпо – доставчик на услуги за жертви на ноп, психолози, работещи в нпо – достав-чици на услуги за жертви на насилие, основано на пола, управител на услуги за хора с психо-социални и интелектуални уврежда-ния. 279 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу. 280 от интервю с разследващ полицай. 281 от фокус групи със специалисти от озд и иохусу. 282 от интервю с експерт от офиса на омбудсмана. 283 от интервю с районен съдия. 94 заключения и препоръки 95 заключения и препоръки 01 заключения корените на проблема с полово базираното насилие срещу жените с увреждания – дискриминацията срещу жените и срещу хората с увреждания, са посочени в едно интервю на жена с увреждане, претърпяла домашно насилие по начин, който говори сам по себе си: „обществото не приема такива хора, които са лежали в такива психиатрични отделения. всеки втори възрастен е с психично разстройство. но това не се приема от обществото. не се подкрепя от държавата. има една дискриминация, която се получава сега – спрямо хората с психични разстройства. дискриминация от рода на това, че не могат да работят и такава държавна работа, не могат да работят. това са като затворниците. затворник не може да работи държавна работа. това е дискриминация. жените в повечето случаи, жените са подложени на тормоз от страна на който и да е. просто в това общество, в което живеем, е голяма дискриминацията. и както към психично болните, така и към майките с деца. нали, аз те наемам на работа, ама ти няма да ми отсъстваш, няма да забременяваш, няма да си ползваш майчинството, няма да си ползваш болничните и няма да ти плащаме. това е голямата истина за българия. […]те нямат условия на живот, нямат препитание, нямат работа, нямат нищо. те са изхвърлени от обществото.“284 такава е цялостната картина, обрисувана от хората, с които проведохме интервюта и фокус групи. хората с увреждания, жертви на насилие, основано на пола, не чувстват подкрепа и сигурност в органите, натоварени да им осигурят такава. опитът им сочи на отхвърляне, недоверие към разказаното от тях, липса на готовност да бъдат чути, ревиктимизация. дори редките случаи на подкрепа и защита, за които научаваме, са предхождани от години насилие или са последвани от обвиняване на жертвата. в 284 от интервю с жена с увреждане, преживяла домашно насилие. 96 много случаи хоспитализацията и институционализацията са отговорът, който държавата предлага на хората с увреждания, преживели основано на пола насилие – замяна на една форма на зависимост с друга, една форма на насилие с друга. подкрепящите професионалисти, от своя страна рядко имат възможност да работят по случаи на хора с увреждания, преживели насилие, може би защото липсват услуги за подкрепа на жертви на основано на пола насилие, които да са изцяло достъпни и за хората с увреждания. когато все пак имат такива случаи, те се сблъскват с неработещи системи, законодателни пропуски, празнини в предлаганите услуги, липса на ресурси и на подкрепа. същото е преживяването и на представителите на властите. макар те в по-голяма степен да се сблъскват с проблема, остава впечатлението за безсилие, липса на ресурси и липса на координация между различните служби и системи. в професионалните среди, независимо дали става въпрос за подпомагащи професионалисти или представители на държавни служби и органи, се откроява проблемът с неяснота на отговорността, размити граници на професионални задължения и отговорности, формализирането им или на другата крайност – прекрачване в други професионални сфери. това се обяснява с липсващи звена, липсващи ресурси, липса на знания и умения, в условията на сложните и комплексни случаи, каквито са случаите на деца и възрастни хора с увреждания, преживели насилие, основано на пола. 97 заключения и препоръки 02 препоръки в заключение, бихме искали да препоръчаме някои конкретни мерки, които според нас, авторите на настоящия доклад, ще допринесат за подобряване положението на хората с увреждания, станали жертва на насилие, основано на пола: • органите на законодателната и изпълнителната власт следва да включват хората с психо-социални и интелектуални увреждания, преживели насилие, основано на пола в процесите по подобряване нормативната уредба, политиките и практиките в разглежданата област. • компетентните власти (включително парламентът и съответните министерства) следва да имплементират изискванията на насоките за деинституционализация, включително в извънредни ситуации (2022) на комитета по правата на хората с увреждания в националното законодателство и политики. • министерският съвет и министерство на правосъдието следва да преразгледат наказателния кодекс и да инициират законодателни промени, като: 1. разширят дефиницията за престъпление „извършено в условията на домашно насилие“, като добавят роднините по съребрена линия и по сватовство, както и лица, които полагат грижа/участват в предоставянето социални услуги на пострадалия; 2. криминализират домашното насилие като самостоятелно престъпление или въведат квалифицирани състави и за други престъпления; 98 3. криминализират престъпленията от омраза по признаците „пол“ и „увреждане“; 4. въведат квалифицирани състави за престъпления, извършвани срещу лица с увреждания; 5. изрично криминализират изнасилването в брака, гениталното осакатяване и престъпленията на честта; 6. преуредят състава на изнасилването, включвайки и други видове проникване и съобразявайки липсата на съгласие извън действащите хипотези на закона; • министерство на правосъдието следва да ревизира зздн и да инициира промени, така че законът да предоставя защита и срещу хора, които полагат грижи или участват в предоставянето на социални услуги на човек с увреждане; • министерство на правосъдието следва да предложи и народното събрание следва да приеме промени в процесуалните закони, като: 1. въведат процесуални улеснения в процесуалните закони, включително фигурите на комуникационния посредник и на специалиста по подкрепено вземане на решения, както и извършването на оценка на нуждите на участника с увреждания. 2. премахнат изискването за „свидетелска годност“ спрямо хората с увреждания. • министерският съвет, заедно с мтсп и мз следва да ревизират закона за социалните услуги и закона за лечебните заведения, така че да гарантират ефективното участие на гражданските организации в мониторинга и контрола на социалните и здравните услуги; 99 • министерският съвет и мтсп следва да ревизират зсу и да въведат законодателна забрана за настаняване в резидентна грижа на пострадали като мярка за закрила, като вместо това регламентират създаването на алтернативни услуги и възможности, вкл. специализирани терапевтични приемни семейства, които да са в съответствие с чл. 16, ал. 4 от кпху и които не противоречат на чл. 19 от кпху; • министерствата на труда и социалната политика и на здравеопазването следва да разработят методологии за мониторинг върху социалните и здравните услуги с цел идентифициране на насилие, основано от пола спрямо хора с психо-социални и интелектуални увреждания; • институциите, разглеждащи сигнали за насилие (структурите към министерство на труда и социалната политика, полиция, прокуратура, омбудсман) следва да въведат разумни и процесуални улеснения за докладване на насилие, основано на пола от страна пострадали с психо-социални и интелектуални увреждания; • министерският съвет следва да създаде координационен механизъм за работа по случаи на насилие, основано от пола спрямо хора с психо-социални и интелектуални увреждания; • министерският съвет следва да създаде унифицирана система за събиране на статистически данни за всички форми на насилие, основано на пола, включително спрямо лица с увреждания; • компетентните институции (включително министерски съвет, министерствата на труда и социалната политика и на правосъдието) следва да осигурят създаване на повече услуги за пострадалите от насилие, основано от пола и тяхната достъпност за жертвите с психо-социални и интелектуални увреждания; 100 • агенцията за качеството на социалните услуги следва да създаде на електронна система с информация за наличните услуги за пострадали от насилие, основано на пола; • компетентните власти следва да въведат обучения за доставчиците на социални услуги и представителите на властите за работа по случаи на насилие, основано на пола срещу хора с увреждания. вместо епилог: от невидими жертви към видими участници в съдебната процедура: специфичен опит на един районен съдия: „но ще кажа – забелязва се от човек, който има нагласи да го вижда, а и защо го казвам? когато аз започнах да работя, повече да се вглеждам в проблемите на хората с увреждания в рамките, може би, на последните пет години, започна да ми прави впечатление, че все повече дела на хора с увреждания започнаха да идват при мене. просто текущо, по някакъв начин, дали защото медицинска документация се появява, дали защото при връчването се появява някакъв сигнал, че човекът има проблем. но аз започнах да се питам – ами, добре, защо компютърът ми избира [такива дела]? [м]ислейки си така, един период от време, стигнах до извода, ами, не ме избира компютърът и най-вероятно аз съм развила сетивност. и начинът, по който примерно изнасяш информация, усилията, които полагаш, започват да ти правят впечатление дребни детайли, които си казваш – защо този човек да не иска да се включи, защо не желае да се появи в процедурата, има ли някакъв проблем? започваш усърдно, по стандартните канали – ти нямаш други канали, освен да пишеш и да се опитваш да си по-обстоятелствен. казваш, ами, ние ще ти дадем правна помощ, ако искаш това, като изпратиш книжа, осъзнавайки, че това не винаги може да бъде разбрано отсреща. щото ние не знаем дали човекът срещу нас комуникира по същия начин, по който и ние, но нямаме други канали, нямаме друг начин. другият вариант е – почваме да звъним, услуги 101 да търсим – познавате ли го този човек, виждали ли сте го, има ли някакъв проблем с него? това също е канал за такъв тип информация, така че според мен, ако се работи активно, се обръща много внимание на хората, ако се развие една чувствителност у тях […] това не са невидими неща, напротив, видими са.”285 285 от интервю с районен съдия.dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children in hungary dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children table of contents executive summary 6 introduction 11 research aims and methodology 14 research questions and objectives 15 research design 16 legal and policy framework 18 legislation and policy 19 overview of the system of victim support services and policies supporting women and children with disabilities 23 available remedies for children and women living with disabilities 35 interviews 39 detection of violence: the main barriers 40 reporting violence: barriers and challenges 44 pathways of response in violence cases 47 conclusions and recommendations 54 conclusions 55 recommendations 57 annex 1: interview participants and research ethics 61 executive summary • • • • • • • • • • • • introduction 01 introduction 01 introduction 01 introduction research aims and methodology 02 research aims and methodology • • • • 02 research aims and methodology 02 research aims and methodology 02 research aims and methodology legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews 04 interviews conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – -dis-connected: a fogyatékossággai éiő nők és gyerekek eiieni erőszak megeiőzése intézményekben és közösségi aiapú szoigáitatásokban magyarországon dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children tartaiomjegyzék összefoglalás …………………………………………………………….. 6 bevezetés ……………………………………………………………….. 12 a kutatás célja és módszertana ……………………………………. 15 a kutatás kérdései és célkitűzései 16 a kutatási terv 17 a jogi és szakpolitikai háttér ………………………………………..19 az erőszak megelőzésére és kezelésére vonatkozó nemzetközi jogi rendelkezések és szakpolitikák átültetése 20 az áldozatsegítő szolgálatok rendszerének és a fogyatékossággal élő nők és gyermekek támogatására irányuló szakpolitikák áttekintése 25 a fogyatékossággal élő gyerekek és nők rendelkezésére álló jogorvoslatok 38 interjúk …………………………………………………………………… 43 az erőszak felismerése: a főbb akadályok 44 az erőszak jelentése: akadályok és problémák 48 az erőszakos ügyekre adott válaszok lehetséges irányai 51 hogyan befolyásolta a helyzetet a covid-19 világjárvány? 58 összegzés és ajánlások ……………………………………………… 60 összegzés 61 ajánlások 64 1. melléklet interjúalanyok és kutatásetikai megjegyzések 73 interjúalanyok 73 kutatásetikai megjegyzések 73 összefogiaiás • • • • • • • • • • • • bevezetés 01 bevezetés 01 bevezetés 01 bevezetés a kutatás céija és módszertana 02 a kutatás céija és módszertana a kutatás kérdései és célkitűzései • • • • 02 a kutatás céija és módszertana a kutatási terv 02 a kutatás céija és módszertana 02 a kutatás céija és módszertana jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 1 2 3 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 6 7 03 jogi és szakpoiitikai háttér 9 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 21 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 49 03 jogi és szakpoiitikai háttér 51 52 53 03 jogi és szakpoiitikai háttér 54 55 56 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér . 03 jogi és szakpoiitikai háttér 03 jogi és szakpoiitikai háttér interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk – 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk 04 interjúk összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások 05 összegzés és ajániások interjúalanyok – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – -gis-connecteg: gisabilitk-baseg connecteg facilities ang programmes for prevention of violence against jomen ang chilgren in lithįania 1 dr. ciara siobhan brennan, ‘disability wights during the tandemic: a global weport on cindings oĩ the chvld-19 disability rights mon-itor’ (2020) accessed 4 december 2023. 30 dħl tolicijos pareigūnų reagavimo į pranešimus apie smurtą artimoje aplinkoje ir sprendimo dħl apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderio priħmimo, jo vykdymo ir kontrolħs tvarkos aprašo patvirtinimo [wegarding the response oĩ police oĩĩicers to reports of domestic violence and the approval of the decision on the adoption of a protection warrant against domestic violence, its execution and control procedure description] 2023 (5-v-506). 31 įsakymas dħl rekomendacijų dħl nukentħjusiųjų specialių apsaugos poreikių vertinimo patvirtinimo [hrder on the approval oĩ recom-mendations regarding the assessment of the special protection needs of the victims] 2016 (nr i-63). legal ang polick framejork 32 lietuvos wespublikos pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentħjusiems asmenims įstatymas [law oĩ the wepublic oĩ lithuania on assistance to persons affected by criminal acts] 2021 (xiv-169). legal ang polick framejork 33 criminal code. 34 law on assistance to persons affected by criminal acts. 35 criminal code. legal ang polick framejork 36 law on protection against domestic violence. 37 www.specializuotospagalboscentras.lt, ‘kas vykdo sktc veiklą? [who conducts sktc activities?]’ accessed 3 december 2023. ugnħ grigaitħ and greta klidziūtħ (n 29). legal ang polick framejork 41 ugnħ grigaitħ and greta klidziūtħ (n 29). 42 lietuvos wespublikos psichikos sveikatos priežiūros įstatymas [law oĩ the wepublic oĩ lithuania on aental iealth care] 2023 (i-924). 43 ugnħ grigaitħ, greta klidziūtħ, karilħ levickaitħ, aargarita jankauskaitħ and aurelija auškalnytħ (n 28). legal ang polick framejork 44 dħl lietuvos medicinos normos ab 14:2019 „šeimos gydytojas“ patvirtinimo [wegarding the approval oĩ the lithuanian medical norm ab 14:2019 ‘camily doctor’.] 2023 (v-1013). 45 dħl lietuvos wespublikos sveikatos apsaugos ministro 2014 m. birželio 17 d. įsakymo br. v-714 „dħl lietuvos medicinos normos ab 22:2014 „tsichikos sveikatos slaugytojas. teisħs, pareigos, kompetencija ir atsakomybħ“ patvirtinimo pakeitimo [wegarding the minis-ter of health protection of the republic of lithuania in 2014 june 17 order no. v-714 “on the lithuanian medical norm mn 22:2014 ‘aental health nurse. rights, duties, competence and responsibility’ oĩ the approval amendment] 2020 (v-2925). legal ang polick framejork 46 bbs, ‘smurto artimoje aplinkoje atvejų ternai daugħjo, per dešimtadalis bukentħjusiųjų – vaikai [the cases of domestic violence lncreased last year, over a tenth oĩ the victims were children]’ accessed 1 de-cember 2023. 47 lietuvos wespublikos vaiko teisių apsaugos pagrindų įstatymas [law oĩ the wepublic oĩ lithuania on the cundamentals oĩ child rights protection] 2023 (i-1234). legal ang polick framejork 48 the oĩĩicial reply to the creedom oĩ lnĩormation wequest by bgh aental iealth terspectives (2023-08-21, bo. 1433) to the state children’s wights trotection and adoption service. 49 hdeta lntħ, jolanta sondaitħ, and agnħ tvaronavičienħ, ‘vaiko buomonħs lšklausymo aetodinis vadovas [aethodical guidelines ĩor listening to the child’s hpinion]’ (2023) 50 the oĩĩicial reply to the creedom oĩ lnĩormation wequest by bgh aental iealth terspectives (2023-08-21, bo. 1433) to the state children’s wights trotection and adoption service. legal ang polick framejork 51 wokas uscila, ‘domestic violence: the situation assessment oĩ crimes victims with disabilities’ (2020) vol. 138 bo. 2 175. 52 simona aginskaitħ and wokas uscila, ‘viktimologinis tyrimas: aoterų su begalia smurto tatirtys’ 5 tįrhnks santrauka ………………………………………………………………………… …… 6 hntroduįvadas …………………………………………………………………… ….. 12 tyrimo tikslas ir metodika ………………………………………… ….. 14 teisinė ir politinė sistema …………………………………………. ….. 1e 3.1. teisiniai ir politiniai įsipareigojimai …………………………………… ….. 20 3.2. strategijos, planai ir paslaugos nacionaliniu ir vietos lygmeniu … ….. 34 3.3. hnstitucijd ir vieądjd paslaugd stebėsena bei reguliavimas ………. ….. 40 3.4. apibendrinimas ir įvertinimas ……………………………………….. ….. 46 rizikos veiksniai ir kliūtys, trukdančios gauti pagalbą ir 47 užtikrinti teisingumą … 4.1. moterd ir vaikd, turinčid psichikos sveikatos sutrikimd, psichosocialinę ar (ir) intelekto negalią, patirtys 48 4.2. fokusuotd grupid diskusijd ir pokalbid su specialistais rezultatai . ….. 57 i hąvados ir rekomendacijos ……………………………………….. …. 63 šaltiniai …………………………………………………………………………… …. 68 6 santraįka 7 santraįka apie projektą smurtas lyties pagrindu ir smurtas prieš moteris ir vaikus su negalia, atsidūrusius pažeidžiamose situacijose, dažnai lieka nepastebėti, ir apie smurto atvejus nepakankamai pranešama. neseniai kilusi fovhd-1e pandemija dar labiau padidino smurto mastą ir parodė, kad trūksta tinkamų priemonių reaguoti į smurtą. „kompleksinės paslaugos ir smurto prieš moteris ir vaikus su negalia prevencija“ (nr. dhs-fonnefted-10104e6e0) – tai es bendrai finansuojamas projektas, vykdomas penkiose šalyse: bulgarijoje, vengrijoje, iietuvoje, portugalijoje ir slovakijoje. šio projekto tikslas – gerinti smurto lyties pagrindu, kurį patiria moterys ir vaikai su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ar (ir) intelekto negalia, prevenciją, ankstyvą atpažinimą, didinti pranešimų apie šio pobūdžio smurtą skaičių ir gerinti reagavimą. nukentėjusiųjų nuo smurto teisių apsaugą siekiama stiprinti suteikiant valdžios institucijoms ir specialistams tyrimais ir gerąja praktika pagrįstas priemones, vykdant mokymus ir rengiant bendradarbiavimo protokolus. iietuvos kontekstas smurtą artimoje aplinkoje patiriančių moterų ir vaikų su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia padėtis iietuvoje yra sudėtinga. nors šalis padarė didelę pažangą spręsdama smurto artimoje aplinkoje problemą, iki šiol nėra daug nuostatų, skirtų specifiškai asmenims su negalia. sprendžiant asmenų, patiriančių smurtą dėl lyties ir negalios, klausimus, būtinas tikslingesnis ir labiau įtraukus bei kompleksinis požiūris. kai kurios iš pagrindinių problemų – išsamių statistinių duomenų apie smurto, su kuriuo susiduria psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčios moterys ir vaikai, paplitimą ir rūšis trūkumas, ribotas pagalbos paslaugų prieinamumas ir specialistų parengimo atpažinti ir tenkinti individualius nukentėjusiųjų poreikius spragos. stigma ir neinformuota 8 visuomenės nuomonė apie negalią, taip pat apie smurtą artimoje aplinkoje dar labiau apsunkina problemą, todėl apie smurto atvejus pranešama nepakankamai, trūksta informuotumo. šiai problemai veiksmingai spręsti būtina formuoti įvairiapusį kompleksinį požiūrį, kuris apimtų prieinamus pranešimo apie smurtą mechanizmus, įprastines užklausas apie smurtą psichikos sveikatos priežiūros ir kitose įstaigose, bendradarbiavimą su specializuotos kompleksinės pagalbos centrais, skirtais nukentėjusiems nuo smurto artimoje aplinkoje, ir visapusius mokymus sveikatos priežiūros, socialinių paslaugų ir teisinės pagalbos specialistams. tyrimo klausimai šiuo nacionaliniu tyrimu ir jo ataskaita siekiama atsakyti šiuos klausimus: 1) kokie tarpinstituciniai stebėsenos mechanizmai, procesai ir protokolai yra įdiegti iietuvos psichikos sveikatos priežiūros įstaigose, siekiant užkirsti kelią smurtui artimoje aplinkoje ir jį atpažinti bei sudarant sąlygas apie jį pranešti? 2) kokios pagalbos priemonės taikomos sudarant galimybes moterims ir vaikams su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ar (ir) intelekto negalia pranešti apie smurtą artimoje aplinkoje ir gauti pagalbą, paramą, apginti savo teises ir gauti žalos atlyginimą, taip pat galimybę pasitraukti iš smurtinių santykių? pagrindiniai rezultatai • atlikus teminę duomenų, surinktų pusiau struktūruotuose interviu su psichikos sveikatos sutrikimų, psichosocialinę arba intelekto negalią turinčiomis moterimis, kurios vaikystėje ir (arba) būdamos pilnametės patyrė smurtą artimoje aplinkoje ir gavo psichikos sveikatos paslaugas, analizę, išskirtos šešios pagrindinės temos: 1) neatpažintas smurtas; 2) neigiamos patirtys pranešus apie smurtą; 3) susidūrimas su e specialistais vaikystėje; 4) psichikos sveikatos paslaugos ir trauma; 5) paslaugų kokybė viešajame ir privačiame sektoriuose; 6) sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas. • hšanalizavus duomenis, surinktus fokusuotų grupių diskusijose ir pusiau struktūruotuose interviu su psichikos sveikatos priežiūros įstaigų darbuotojais, teisininkais ir kitais specialistais, išskirtos penkios pagrindinės temos: 1) smurtą artimoje aplinkoje patyrusių asmenų neatpažįstamas smurtas; 2) specializuoti specialistų mokymai; 3) ribotos pagalbos galimybės; 4) pagalbos tęstinumas; 5) biurokratinės, sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas. pagrindinės rekomendacijos • bendruomenės švietimas ir informavimas: valstybės institucijoms ir nevyriausybinėms organizacijoms būtina inicijuoti daugiau visuomenės informavimo kampanijų, skirtų šviesti plačiąją visuomenę apie įvairias smurto lyties pagrindu formas (įskaitant smurtą artimoje aplinkoje), kurias patiria moterys ir vaikai su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ar (ir) intelekto negalia. hnformacijos sklaida per viešuosius renginius, socialines kampanijas, seminarus, praktinius užsiėmimus ir internetines priemones gali padėti sumažinti stigmą ir įgalinti asmenis atpažinti smurto atvejus ir apie juos pranešti. • specializuoti kompleksinės pagalbos centrai: nors šios pagalbos paslaugos smurtą artimoje aplinkoje išgyvenusiems asmenims yra visuotinai pripažįstamos kaip itin teigiama praktika, ne visi specialistai, teikiantys pagalbą smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims, žino apie kreipimosi tvarką. kai kurie net nežino, kad šie pagalbos centrai egzistuoja. iabai svarbu didinti specializuotos kompleksinės pagalbos centrų ir jų funkcijų matomumą ir apie juos plačiai skleisti aiškią informaciją. 10 • teisinė apsauga: būtina peržiūrėti ir sustiprinti teisinę apsaugą, kad būtų atsižvelgta į specifinį moterų ir vaikų su negalia pažeidžiamumą ir individualius poreikius, taip pat į visas šiai visuomenės grupei kylančias kliūtis. tai apima aiškias nuostatas dėl jų teisių apsaugos, prieinamų teisinių procedūrų užtikrinimą, procesinių sąlygų pritaikymą ir smurto dėl lyties ir negalios sankirtos klausimų atliepimą teisės aktuose. • koordinavimas ir dalijimasis informacija: svarbu sukurti tarpinstitucinio koordinavimo ir keitimosi informacija platformą. tai sudarytų sąlygas psichikos sveikatos, socialinės srities darbuotojams, teisininkams ir kitiems susijusiems specialistams veiksmingai bendradarbiauti ir dalintis duomenimis apie smurto artimoje aplinkoje atvejus. toks koordinavimas gali būti naudingas užtikrinant visapusiškesnį ir savalaikį atsaką bei reikalingas kompleksines paslaugas ir pagalbą. • į traumą ir smurtą orientuota pagalba: į psichikos sveikatos ir socialinės priežiūros praktiką rekomenduojama įtraukti į traumą ir smurtą orientuotą požiūrį ir susijusias praktikas (angl. trauma- and violence-informed care). tam, kad specialistai suprastų specifinę traumą, kurią patiria smurtą artimoje aplinkoje patyrę ir išgyvenę asmenys su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia, o taip pat ir kompleksinius mechanizmus, kaip smurtą artimoje aplinkoje kontekstualizuoja ne tik individualūs, bet ir aplinkos bei visuomenės požiūrio nulemti veiksniai, būtini specializuoti mokymai. tuo remiantis, turėtų būti kuriami veiksmingesni, labiau įtraukūs, atjaučiantys, holistiniai ir kompleksiniai pagalbos mechanizmai. • prieinami pranešimo mechanizmai: ypatingai svarbu užtikrinti, kad pranešimo apie smurtą artimoje aplinkoje mechanizmai būtų prieinami asmenims su psichikos sveikatos sutrikimais ir įvairia negalia, o padaryta žala būtų atlyginta. 11 • atsižvelgimas į smurtą išgyvenusiųjų perspektyvas: įtraukiant smurtą artimoje aplinkoje išgyvenusius asmenis su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia į politikos formavimo ir sprendimų priėmimo procesus, būtų užtikrinama, kad jų balsas išgirstas, o į jų išskirtinę patirtį atsižvelgta formuojant politiką, paslaugas ir visus susijusius mechanizmus. • stebėsena ir vertinimas: rekomenduojama įdiegti priemonių, kuriomis siekiama apsaugoti moteris ir vaikus su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia nuo smurto artimoje aplinkoje, veiksmingumo stebėsenos ir vertinimo sistemą. reguliarūs nepriklausomi vertinimai gali padėti nustatyti tobulintinas ir pritaikytinas sritis. • hšteklių paskirstymas: būtina užtikrinti ir skirti pakankamus finansinius ir žmogiškuosius išteklius įgyvendinamoms iniciatyvoms remti, taip pat organizuoti sveikatos, socialinės apsaugos ir teisingumo sektorių specialistų mokymo programas, informuotumo didinimo kampanijas, teikti pagalbos paslaugas ir rinkti statistinius duomenis. • statistinių duomenų rinkimas: statistinių duomenų rinkimas itin svarbus formuojant įrodymais pagrįstą politiką ir tobulinant paslaugų teikimą. tikslūs ir išsamūs duomenys padėtų iietuvos politikos formuotojams ir valdžios institucijoms priimti faktais pagrįstus sprendimus ir veiksmingai paskirstyti išteklius, spręndžiant smurto artimoje aplinkoje prieš moteris ir vaikus su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia problemą. 12 įvadas 13 įvadas moterys visur patiria smurtą lyties pagrindu – nuolatinės globos įstaigose, psichiatrijos ligoninėse, naudojantis bendruomenių teikiamomis paslaugomis ir pačioje bendruomenėje, gatvėse ir viešajame transporte, namuose. moterims su negalia rizika patirti smurtą artimoje aplinkoje yra bent tris kartus didesnė nei negalios neturinčioms moterims. šio tyrimo tikslas – rasti būdus, kaip atpažinti ir reaguoti į smurtą artimoje aplinkoje, padėti tobulinti smurto prieš psichikos sveikatos sutrikimų, psichosocialinę ar (ir) intelekto negalią turinčias moteris ir vaikus prevencijos, pranešimo apie šio pobūdžio smurtą ir reagavimo į jį sistemas bei procesus. smurtas artimoje aplinkoje gali būti nustatytas ir apie jį gali būti pranešta kitur nei smurtinio įvykio vietoje, todėl smurto artimoje aplinkoje ir smurto lyties pagrindu nustatymui ypač svarbios stacionarios psichiatrijos įstaigos, taip pat bendruomeninių paslaugų tarnybos ir kitos sveikatos priežiūros bei dienos priežiūros įstaigos. apskritai smurtas prieš moteris ir vaikus su negalia dažnai lieka nepastebėtas, o daugeliu atvejų smurtinės situacijos nepripažįstamos nusikaltimais valdžios institucijų. jų dažnai neatpažįsta ir pačios nuo smurto nukentėjusios moterys. šio kokybinio tyrimo ir projekto tikslas – gerinti smurtą patyrusių asmenų žinias ir pateikti įžvalgių rekomendacijų, kaip geriau suprasti, ką jos patyrė, ką tai reiškia ir kokios yra jų teisės. be to, siekiama padėti valdžios institucijoms ir įstaigoms, teikiančioms paslaugas moterims ir vaikams su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ir (ar) intelekto negalia, geriau suvokti smurto mastą ir formas, parengti ir diegti būtinas smurto prevencijos ir atpažinimo, pranešimo apie smurtinius įvykius ir reagavimo į juos priemones, bei teikti veiksmingą pagalbą ir paramą tiems, kam jos labiausiai reikia. 14 tkrhmo thksias hr metodhka 15 tkrhmo thksias hr metodhka šiuo nacionaliniu tyrimu ir jo ataskaita siekiama atsakyti į žemiau pateiktus klausimus: 1) kokie tarpinstituciniai stebėsenos mechanizmai, procesai ir protokolai yra įdiegti iietuvos psichikos sveikatos priežiūros įstaigose, siekiant užkirsti kelią smurtui artimoje aplinkoje ir sudaryti sąlygas jį atpažinti bei apie jį pranešti? 2) kokios pagalbos priemonės taikomos sudarant galimybes moterims ir vaikams su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ar (ir) intelekto negalia pranešti apie smurtą artimoje aplinkoje ir gauti pagalbą, paramą, apginti savo teises ir gauti žalos atlyginimą, taip pat galimybę pasitraukti iš smurtinių santykių? tyrimo dizainas grindžiamas kokybine tiriamąja metodika. siekiant užtikrinti duomenų, susijusių su politika, praktika ir patirtimi, gausą ir įvairovę, buvo naudojami iš įvairių šaltinių gauti kiekybiniai ir kokybiniai duomenys. toks tyrimo dizainas leido pagrįsti ir trianguliuoti išvadas bei parengti tvirtą pagrindą rekomendacijoms. be to, buvo sudarytos sąlygos tyrimą lanksčiai taikyti visose penkiose šalyse partnerėse ir prireikus pritaikyti atsižvelgiant į konkretų nacionalinį kontekstą ir sritis, į kurias sutelktas organizacijų partnerių dėmesys toje šalyje. kiekybiniai duomenys buvo renkami iš esamų duomenų rinkinių ir šaltinių, o kokybiniai duomenys buvo gauti atliekant tyrimus vietoje, įskaitant interviu ir fokusuotas grupių diskusijas. tyrimą iietuvoje 2023 m. liepos-gruodžio mėn. atliko nevyriausybinė organizacija (nvo) „psichikos sveikatos perspektyvos”. 16 tkrhmo thksias hr metodhka atliekant literatūros analizę buvo apžvelgti nacionaliniai teisės aktai, politiniai ir rekomendaciniai dokumentai, statistiniai duomenys ir literatūra, teismų, valstybės institucijų, nvo ir kitų institucijų ataskaitos. be literatūros apžvalgos, valstybės garantuojamos teisinės pagalbos tarnybai ir valstybės vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnybai buvo išsiųsti oficialūs raštai (prašymai pateikti informaciją). duomenų rinkimui buvo taikomi patogiosios atrankos ir „sniego gniūžtės” principo atrankos metodai. buvo atlikta dešimt pusiau struktūruotų interviu su moterimis, kurios turi psichikos sveikatos sutrikimų, psichosocialinę ar intelekto negalią, yra išgyvenusios smurtą artimoje aplinkoje ir naudojosi psichikos sveikatos paslaugomis. devyni iš jų vyko internetu, o vienas – gyvai (n=10). moterys kilusios iš dviejų didžiausių iietuvos miestų ir dviejų mažesnių miestelių. jų amžius svyravo nuo 24 iki 50 metų (amžiaus vidurkis=33,7). dauguma jų smurtą artimoje aplinkoje patyrė būdamos pilnametės, o prieš septynias iš jų buvo smurtaujama artimoje aplinkoje ir vaikystėje. hnterviu vidutiniškai truko 51,2 minutes. taip pat buvo surengti penki pusiau struktūruoti interviu (su keturiomis moterimis ir vienu vyru) su įvairiais specialistais: advokatais, valstybės garantuojamos teisinės pagalbos tarnybos atstove, policijos pareigūne, valstybės vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnybos atstove ir specializuotos kompleksinės pagalbos centro (nvo, akredituotos kaip pagalbos smurtą artimoje aplinkoje išgyvenusiems asmenims tarnyba) atstove. keturi iš jų vyko internetu, o vienas – gyvai (n=5). šie specialistai kilę iš trijų skirtingų miestų ir miestelių. jų amžius buvo nuo 31 iki 5e metų (amžiaus vidurkis = 43,8 metų). hnterviu truko vidutiniškai 38 minutes. 17 tkrhmo thksias hr metodhka dviejų miestų psichiatrijos ligoninėje ir bendrojo pobūdžio ligoninės psichiatrijos skyriuje buvo sudarytos dvi fokusuotos grupės, su kuriomis buvo dirbama gyvai. fokusuotos grupių diskusijos truko atitinkamai 62 ir 5e minutes. vienoje iš jų dalyvavo penkios, o kitoje – dešimt specialisčių (n=15). buvo atstovaujama šiems specialistams: psichiatrams, psichologams, slaugytojams, socialiniams darbuotojams, ergoterapeutui ir meno terapeutui. jų amžiaus vidurkis buvo 43,13 metų, o profesinės patirties stažas – nuo 3 iki 42 metų (mediana = 20). surinktų duomenų analizė buvo atlikta taikant refleksyviąją teminę analizę ir naudojant maxqda kompiuterinę programą. ethnhah aspektah hnformuotas sutikimas: visi tyrimo dalyviai buvo išsamiai informuoti apie tyrimo tikslus ir dalyvavimą jame ir pasirašė informuoto sutikimo formas. konfidencialumas: visi tyrimo komandos nariai, prieš pradėdami dirbti su šiuo tyrimu, pasirašė konfidencialumo pasižadėjimus. visa per tiesioginius interviu surinkta informacija buvo laikoma konfidencialiai. dalyviai buvo informuoti apie tai, kaip bus naudojama jų asmens duomenys ir informacija ir kas turės galimybę su ja susipažinti. buvo daromi visų interviu ir fokusuotų grupių diskusijų garso įrašai, vėliau jie buvo pažodžiui perrašyti ir nuasmeninti. sauga: tyrimų dalyviams, patyrusiems prievartą ir smurtą, gali kilti tolesnės žalos pavojus. tyrėjai ėmėsi priemonių tyrimo dalyvių saugumui užtikrinti garantuodami ir saugodami 18 tkrhmo thksias hr metodhka visišką dalyvių privatumą, parinkdami interviu laiką ir vietą, suprasdami konfidencialumo svarbą interviu internetu metu, apklausdami tik po vieną moterį viename namų ūkyje, trumpai aptardami jų savijautą po pokalbio bei pokalbio metu. pagarba: su tyrimo dalyviais buvo elgiamasi pagarbiai ir oriai viso tyrimo proceso metu. tyrėjai vengė užduoti netaktiškus arba nerimą galinčius kelti klausimus. tyrimo dalyviai turėjo teisę savanoriškai apsispręsti dėl savo dalyvavimo šiame tyrime ir dėl to, daug ar mažai informacijos norėtų atskleisti tyrimo komandos nariams. aprhbojhmah šiame tyrime pabrėžiamas smurtą artimoje aplinkoje patyrusių moterų ir vaikų, turinčių psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią, dalyvavimas. nustatant galinčius ir norinčius tyrime dalyvauti asmenis, susidurta su daugybe kliūčių, taip pat susidurta su veiksmingo asmenų dalyvavimo kliūtimis. tyrimas nėra pagrįstas reprezentatyvia dalyvių imtimi. tyrimą lėmė ir formavo savo istorijomis norėję ir galėję pasidalinti asmenys. dėl šios priežasties tyrimo rezultatai negali būti apibendrinti ir apimti visų patirčių, o tai gali lemti tam tikrą rezultatų ir išvadų ribotumą. 1e tehshnė hr poihthnė shstema 20 tehshnė hr poihthnė shstema 3.1. teisiniai ir politiniai įsipareigojimai 3.1.1. tarptautinės teisinės sistemos perkėlimas į nacionalinę teisę 2010 m. iietuva ratifikavo jungtinių tautų žmonių su negalia teisių konvenciją (jtntk)2. šioje konvencijoje pripažįstama negalios ir lytiškumo sankirta. iietuva, kaip konvencijos šalis, yra įpareigota savo teisinėje sistemoje įgyvendinti priemones, užtikrinančias moterų su negalia teises, įskaitant ir smurto artimoje aplinkoje atvejais. 2016 m. jungtinių tautų žmonių su negalia teisių komitetas, veikian-tis pagal šios konvencijos nuostatas, pateikė rekomendacijas iietuvai dėl jos taikymo3. šiuose pasiūlymuose nurodyta, kad iietuva turi stiprinti žmonių su negalia apsaugą nuo smurto, išnaudojimo ir prievartos, ypa-tingą dėmesį skiriant moterims ir mergaitėms su negalia. konkrečiai, re-komendacijoje nr. 35 buvo nurodyta, kad valstybė, šios konvencijos ša-lis, turėtų imtis šių priemonių: „kaip rekomenduoja moterų diskriminacijos panaikinimo komitetas4, sukurti universalias ir prieinamas pagalbos nuo smurto nukentėjusiems asmenims paslaugas, įskaitant pagalbos linijas, prieglaudas, pranešimų ir skundų teikimo mechanizmus; didinti infor-muotumą ir mokyti policijos, sveikatos priežiūros specialistus, socialinius darbuotojus ir t. t., kaip padėti smurtą patyrusiems asmenims su nega-lia“. 2 jt žmonių su negalia teisių komitetas, combined second and third teriodic reports submitted by lithuania under article 35 of the convention, 5ue in 2020 (2022) crt5/c/ltu/2-3 3 ten pat. 4 jt aoterų diskriminacijos panaikinimo komitetas, concluding hbservations of the committee on the elimination of 5iscrimination against women: lithuania (2008) ce5aw/c/ltu/ch/4 21 tehshnė hr poihthnė shstema tais pačiais metais socialinės apsaugos ir darbo ministras patvirtino 2016-2020 m. rekomendacijų įgyvendinimo priemonių planą5. tačiau į šį planą nebuvo įtrauktos priemonės, skirtos rekomendacijai nr. 35 įgyvendinti. vėliau, 2023 m., įsigaliojus naujos redakcijos apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymui6, pradėti ir šiuo metu tęsiami smurtą artimoje aplinkoje išgyvenusių žmonių su negalia poreikių tenkinimo ir kliūčių sprendimo procesai. 1ee5 m. iietuvoje įsigaliojo jungtinių tautų konvencija dėl visų formų diskriminacijos panaikinimo moterims7. pagal konvenciją veikiantis komitetas nuolat teikė iietuvai rekomendacijas dėl smurto artimoje aplinkoje, o 201e m. paragino iietuvą imtis konkrečių veiksmų8, be kita ko, paspartinti teisės aktų, kuriais siekiama kovoti su smurtu prieš moteris lyties pagrindu, suderinimą su europos tarybos konvencija dėl smurto prieš moteris ir smurto artimoje aplinkoje prevencijos ir kovos su juo9, dar vadinamos stambulo konvencija. šią konvenciją iietuva pasirašė 2013 m., bet dar neratifikavo10. kita svarbi rekomendacija – smurto artimoje aplinkoje atvejais iietuvai teikti pirmenybę baudžiamosioms byloms, o ne sutaikymui ar mediacijai ir įtraukti šią informaciją į būsimą periodinę ataskaitą. be to, komitetas pabrėžė, kad būtina stebėti ir vertinti teisminių institucijų, prokurorų ir policijos atsaką smurto lyties pagrindu, apimančio seksualinį smurtą ir smurtą artimoje 5 įsakymas dħl jungtinių tautų beįgaliųjų teisių komiteto rekomendacijų įgyvendinimo 2016−2020 metų priemonių plano patvirtinimo 2016. 6 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas, 2023 (xi-1425). 7 lietuvos nuolatinħ atstovybħ jungtinħse tautose biujorke, lithuanian bominee for ub committee on the elimination of 5iscrimina-tion against women 8 ten pat. 9 europos tarybos konvencija dħl smurto prieš moteris ir smurto artimoje aplinkoje prevencijos ir kovos su juo, 2011 (council of europe treaty series – bo 210). 10 lrt.lt, lithuanian tarliament turns to constitutional court over istanbul convention 22 tehshnė hr poihthnė shstema aplinkoje, atvejais. ši stebėsena turėtų apimti privalomą teisėjų, prokurorų, policijos pareigūnų ir kitų teisėsaugos pareigūnų gebėjimų stiprinimą, daugiausia dėmesio skiriant griežtam baudžiamosios teisės nuostatų, susijusių su smurtu prieš moteris, taikymui, siekiant veiksmingai persekioti ir bausti už visas smurto lyties pagrindu formas, kartu stiprinant lyčių lygybės požiūriu jautrią tyrimo tvarką. siekiant geriau apsaugoti smurtą lyties pagrindu patyrusias moteris, įskaitant moteris su psichikos sveikatos sutrikimais, psichosocialine ar (ir) intelekto negalia, komitetas patarė iietuvai panaikinti reikalavimą pradėti ikiteisminį tyrimą, kad policija galėtų taikyti ribojamąsias ir apsaugos priemones. be to, šalis turėtų pagerinti šių priemonių vykdymą ir sustiprinti teisėjų, prokurorų ir policijos pareigūnų gebėjimus šioje srityje. komitetas taip pat rekomendavo iietuvai priimti teisės aktus, kuriuose būtų nustatyta atskira civilinės apsaugos orderio taikymo tvarka, specialiai pritaikyta nukentėjusiems nuo smurto artimoje aplinkoje. galiausiai, komitetas paragino iietuvą skirti daugiau lėšų specializuotiems pagalbą smurtą patyrusioms moterims teikiantiems centrams, didinant jų veiksmingumą ir specializuotos kompleksinės pagalbos centrų (daugiau informacijos pateikta 3.1.2 skirsnyje) skaičių kaimo vietovėse. šiomis priemonėmis siekiama veiksmingai spręsti smurto artimoje aplinkoje problemą ir kovoti su juo bei užtikrinti žmogaus teises. svarbu pažymėti, kad į kai kurias iš šių rekomendacijų atsižvelgta naujoje apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymo redakcijoje. nauji pakeitimai ir pataisos įsigaliojo 2023 m. liepos 1 d11. iietuva iš dalies įgyvendino europos sąjungos nusikaltimų aukų teisių direktyvą12. nežiūrint to, 2020 m. europos komisijai priėmus ataskaitą dėl nusikaltimų aukų teisių 11 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas, 2011. 12 lietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekso 8, 9, 28, 43, 44, 128, 185, 186, 188, 214, 239, 272, 275, 276, 280, 283, 308 straipsnių ir priedo pakeitimo ir kodekso papildymo 27-1, 36-2, 56-1, 186-1 straipsniais įstatymas 2015 (xii-2194). 23 tehshnė hr poihthnė shstema direktyvos įgyvendinimo, iietuva buvo išskirta kaip valstybė, kuri nėra pilnai perkėlusi šios direktyvos. iietuva daugiausia dėmesio skyrė teisinių nuostatų, kuriomis baudžiamajame procese užtikrinamos nuo smurto nukentėjusių asmenų teisės, įtvirtinimui13. baudžiamojo proceso kodekso pakeitimai apėmė įvairias smurtą patyrusių asmenų teises, pavyzdžiui, teisę pranešti apie įvykius gimtąja kalba arba gauti vertimo žodžiu paslaugas, teisę gauti naujausią informaciją apie su jais susijusio baudžiamojo proceso eigą, teisę turėti pasirinktą asmenį, kuris lydėtų juos per apklausas policijoje ir teismo posėdžius, teisę būti informuotam apie įtariamojo paleidimą iš suėmimo ir teisę į kompensaciją. be to, buvo nustatytos konkrečios nepilnamečių apklausos taisyklės. vis dėlto į baudžiamojo proceso kodekso pakeitimus nebuvo įtraukta jokių nuostatų, kuriose būtų aiškiai kalbama apie negalią ar žmonių su negalia teises14. reaguodamas į nusikaltimų aukų teisių direktyvą, iietuvos generalinis prokuroras įtvirtino „nukentėjusiojo teisių išaiškinimo protokolo priedą“. vis dėlto šis dokumentas neatitinka es direktyvos reikalavimų, kad jį būtų „lengva skaityti” ir „lengva suprasti”, nes jis suformuluotas sudėtinga teisine kalba, todėl teisinio išsilavinimo neturintiems asmenims gali būti sunku jį suprasti. kalbant apie jungtinių tautų žmogaus teisių komiteto tarptautinius principus ir gaires dėl žmonių su negalia teises kreiptis į teismą15, iietuvoje nėra konkrečių nuostatų, reglamentuojančių tam tikrų rūšių negalią, pavyzdžiui, psichosocialinę ar (ir) intelekto negalią 13 europos komisija, eu strategy on victims’ rights (2020-2025) (2020) cha(2020) 258 14 lietuvos respublikos deneralinħ prokuratūra, victim’s rights 15 specialusis pranešħjas asmenų su negalia teisių klausimais, international trinciples and duidelines on access to justice for tersons with 5isabilities (2023) 24 tehshnė hr poihthnė shstema turinčių asmenų, kaip nukentėjusių, padėtį. egzistuoja tik bendros nuostatos dėl atstovų pagal įstatymą, pavyzdžiui, globėjų, kurie nepilnamečio ar neveiksniu teismo pripažinto asmens vardu gali dalyvauti visuose proceso etapuose, išskyrus atvejus, kai tai prieštarauja jo ar jos interesams arba kenkia baudžiamajam procesui. tais atvejais, kai globėjo veiksmai prieštarauja nukentėjusiojo interesams, prokuroras gali paskirti kitą atstovą. nors pagalbininkai gali būti skiriami atstovais pagal įstatymą, individualizuotos pagalbos priimant sprendimus teikimas iietuvoje dar tik įsibėgėja ir nėra visiškai veiksmingas. priešingai jtntk reikalavimui užtikrinti pagalbos priimant sprendimus mechanizmus, baudžiamojo proceso kodekse16 šeimos nariams ar artimiems giminaičiams leidžiama kaip atstovams pagal įstatymą dalyvauti asmenų, kurie teisiškai nelaikomi neveiksniais, tačiau dėl amžiaus, negalios, sveikatos būklės ar kitų rimtų priežasčių negali veiksmingai naudotis savo teisėmis, atveju. hdealioje situacijoje, siekiant užtikrinti veiksmingą nukentėjusiojo ir valdžios institucijų bendravimą, atstovas pagal įstatymą procese turėtų dalyvauti kartu su smurtą patyrusiu asmeniu. vis dėlto atstovo pagal įstatymą vaidmuo nėra aiškiai apibrėžtas, ir praktikoje jis ar ji gali veikti smurtą patyrusio asmens vardu ir jam ar jai nedalyvaujant. teisėsaugos pareigūnai paprastai bendrauja tiesiogiai su atstovais pagal įstatymą, net jei jie lydi nukentėjusįjį, todėl gali kilti problemų užtikrinant veiksmingą bendravimą ir abipusį supratimą proceso metu. vaiko teisių srityje iietuva 1ee5 m. ratifikavo jungtinių tautų vaiko teisių konvenciją17. 16 lietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekso patvirtinimo, įsigaliojimo ir įgyvendinimo įstatymas. .audžiamojo proceso ko-deksas 2023 (ix-785). 17 lietuvos respublikos socialinħs apsaugos ir darbo ministerija, conventions (2020) 25 tehshnė hr poihthnė shstema 3.1.2. nacionaliniai tesiės aktai ir politika dėl smurto lyties pagrindu bendrieji baudžiamieji įstatymai iietuvos respublikos baudžiamojo kodekso 140 straipsnyje18 kalbama apie asmeniui padarytą kūno sužalojimą ar nežymų sveikatos sutrikdymą. šis straipsnis numato skirtingas bausmes, priklausomai nuo kaltininko ir nukentėjusiojo tarpusavio santykių. be to, iietuvos įstatymai numato pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentėjusiems asmenims finansavimą, užtikrindami lygias teises visiems, nepriklausomai nuo jų lyties, negalios, rasės ar tautybės. baudžiamajame kodekse smurtas artimoje aplinkoje nėra aiškiai apibrėžtas kaip atskira nusikalstama veika. vietoje to, smurtas, nepriklausomai nuo to, ar jis vyksta artimoje aplinkoje, ar ne, paprastai užtraukia baudžiamąją atsakomybę, ir ne visos tarptautiniuose ir nacionaliniuose teisės aktuose pripažintos smurto artimoje aplinkoje formos yra tiesiogiai įtrauktos į baudžiamąjį kodeksą. baudžiamajame kodekse kaip kvalifikuojantys požymiai nurodytos tik tam tikros nusikalstamos veikos prieš šeimos narius ar artimus giminaičius, pavyzdžiui, nužudymas, sunkus kūno sužalojimas ir fizinio skausmo sukėlimas. šeimos narių ir artimų giminaičių sąvoka apima tėvus, vaikus, brolius ir seseris, senelius ir vaikaičius. vis dėlto ši apibrėžtis formaliai neapima buvusių intymių partnerių, todėl atsiranda neatitikimas apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymui (žr. tolesnį poskyrį)19. psichologinis ir ekonominis smurtas baudžiamajame kodekse nėra aiškiai įtvirtintas kaip atskira smurto artimoje aplinkoje forma. vietoje to, tam tikros psichologinio smurto apraiškos, pavyzdžiui, grasinimai, terorizavimas, šmeižtas, traktuojamos kaip atskiri nusikaltimai. 18 lietuvos respublikos baudžiamojo kodekso patvirtinimo ir įsigaliojimo įstatymas. .audžiamasis kodeksas, 2000 (viii-1968). 19 ten pat. 26 tehshnė hr poihthnė shstema baudžiamajame kodekse vartojamos lyčiai neutralios nusikalstamų veikų sąvokos ir apibrėžtys. nors toks požiūris išlaiko objektyvumą, jis gali nevisiškai atspindėti bei atliepti smurto lyties pagrindu specifiką ir ypatumus. iietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekse20 numatytos tam tikros teisės ir apsaugos priemonės smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims, įskaitant ir asmenis su negalia. nors kodekse yra keletas konkrečių nuostatų, skirtų labiau pažeidžiamiems nuo smurto nukentėjusiems asmenims, pavyzdžiui, žmonėms su negalią, jame nėra išsamių, šioms konkrečioms situacijoms pritaikytų nuostatų. be to, reikia pažymėti, kad „pažeidžiamumo” arba „pažeidžiamos padėties” sąvoka iietuvos teisės aktuose apskritai nėra apibrėžta. iabai svarbus yra šio kodekso 362 straipsnis, kuriame aptariami konkretūs nukentėjusio asmens poreikiai, susiję su jo asmeninėmis savybėmis, nusikaltimo pobūdžiu ar jo padarymo aplinkybėmis. teisėsaugos institucijos privalo atlikti individualų smurtą patyrusio asmens vertinimą, tačiau trūksta išsamesnio reglamentavimo, ypač smurtą artimoje aplinkoje patyrusių žmonių su negalia atžvilgiu ir ypač tais atvejais, kai smurtautojas galėjo būti jų globėjas ar pagrindinis kasdienę pagalbą teikęs asmuo. teisę į nemokamą teisinę pagalbą turi asmenys su sunkia negalia arba asmenys, pripažinti „nedarbingais”, arba gaunantys senatvės pensiją ir turintys „didelių specialiųjų poreikių”. tačiau valstybės garantuojamos teisinės pagalbos veiksmingumas gali būti ribotas dėl įvairių trūkumų, pavyzdžiui, riboto kvalifikuotų teisininkų prieinamumo ir technologinių išteklių nuotolinei pagalbai teikti trūkumo. 20 lietuvos respublikos .audžiamojo proceso kodeksas. 27 tehshnė hr poihthnė shstema pagal kodekso 53 straipsnį tam tikrais atvejais šeimos nariams leidžiama atstovauti nukentėjusiajam asmeniui. vis dėlto kyla problemų, kai atstovas pagal įstatymą gali būti ir smurtautojas, o tai gali pakenkti nukentėjusiojo asmens interesams. šiai situacijai spręsti reikalingos aiškesnės gairės. kalbant apie apklausas, 185 straipsnyje smurto artimoje aplinkoje bylose smurtą patyrusiems asmenims leidžiama prašyti, kad juos apklaustų tos pačios lyties pareigūnas, tačiau ši nuostata nėra privaloma. apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatyme21 apibrėžiamas smurtas artimoje aplinkoje, nuo kurio specifiškai moterys nukenčia neproporcingai dažniau nei vyrai. šiame įstatyme daugiausia dėmesio skiriama smurtą artimoje aplinkoje patiriančių asmenų teisėms ir nustatomos prevencijos, specializuotos paramos, pagalbos ir apsaugos priemonės. vykdant šias priemones vadovaujamasi tokiais principais kaip bendradarbiavimas, dalyvavimas, visapusiškumas, lygybė, pritaikomumas, prieinamumas, smurtą patyrusių asmenų geriausių interesų užtikrinimas ir konfidencialumas. pagrindinės institucijos ir įstaigos, atsakingos už šio įstatymų įgyvendinimą ir turinčios konkrečias funkcijas bei atsakomybę, yra šios: socialinės apsaugos ir darbo ministerija, švietimo, mokslo ir sporto ministerija, sveikatos apsaugos ministerija, vidaus reikalų ministerija, teisingumo ministerija, iietuvos probacijos tarnyba, iietuvos kalėjimų departamentas, policija, nacionalinė teismų administracija, generalinė prokuratūra ir 21 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas. 28 tehshnė hr poihthnė shstema valstybinė duomenų agentūra. veikdamos kartu, šios institucijos turi valdyti paslaugų teikimą, organizuoti mokymus, rinkti statistinius duomenis ir užtikrinti apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderių vykdymą. valstybinė duomenų agentūra yra atsakinga už statistinės informacijos apie smurtą artimoje aplinkoje koordinavimą ir jos skelbimą oficialiosios statistikos portale. statistikos departamento duomenimis, bent viena iš keturių moterų iietuvoje patiria vienokią ar kitokią fizinę ar seksualinę prievartą. be to, didžioji dauguma (beveik e0 proc.) asmenų, patyrusių psichologinį, fizinį ar seksualinį intymaus partnerio smurtą, yra moterys22. savivaldybių administracijos yra atsakingos už smurto artimoje aplinkoje prevencijos priemonių organizavimą ir bendradarbiavimą su nvo įgyvendinant prevencijos programas ir teikiant pagalbą asmenims, kuriems gresia pavojus ar kurie patyrė smurtą. jos keičiasi informacija su specializuotos kompleksinės pagalbos centrais ir valstybine vaikų teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba apie specialistų mokymus ir smurtą išgyvenusiems asmenims teikiamas paslaugas. smurto riziką patiriantiems asmenims teikiamas socialines paslaugas prižiūri ir paslaugų kokybę užtikrina konkrečios savivaldybės meras arba jo įgaliotas savivaldybės administracijos direktorius. apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymo23 10 straipsnyje aptariamos smurto artimoje aplinkoje pavojų patiriančių arba smurtą patyrusių asmenų teisės, įskaitant informacijos apie pagalbos teikėjus, apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderius ir arešto duomenis gavimą. jame užtikrinama, kad asmenys, kurie patiria smurto artimoje aplinkoje pavojų, turi teisę gauti specializuotą kompleksinę pagalbą ir socialines paslaugas. 22 hficialiosios statistikos portalas, dyventojų saugumo statistinio tyrimo rezultatai 23 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas. 2e tehshnė hr poihthnė shstema be to, jie gali būti išklausyti tiesiogiai arba per atstovą, vengti susitikimų su smurtautoju teisėsaugos institucijų patalpose ir apskųsti sprendimus dėl apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderių. šios teisės taikomos nepriklausomai nuo to, ar jie patys pranešė apie smurtą. apskritai, 2011 m. priimta pirmoji apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymo redakcija24 buvo pirmas šalyje priimtas teisės aktas, tiesiogiai skirtas smurtui artimoje aplinkoje. jame pabrėžiama, kad smurtas artimoje aplinkoje turi visuomeninę reikšmę, kad jis yra viešas, o ne privatus reikalas ir kad tai yra žmogaus teisių ir laisvių pažeidimas. kaip minėta anksčiau, įstatymas buvo iš dalies pakeistas 2022 m., o pakeitimai įsigaliojo nuo 2023 m. liepos 1 d. naujoje šio įstatymo redakcijoje pripažįstama, kad moterys smurtą artimoje aplinkoje patiria neproporcingai dažniau nei kitos visuomenės grupės, ir pabrėžiama, kad paslaugas reikia pritaikyti prie konkrečių jų poreikių. jame taip pat įtvirtinamas paslaugų pritaikomumo principas, siekiant atsižvelgti į individualius poreikius, lygias galimybes ir diskriminacinę moterų padėtį smurto artimoje aplinkoje atvejais. nors naujoje versijoje užsimenama apie lyčių aspektą, iygių galimybių kontrolieriaus tarnybos 2023 m. paskelbtoje ataskaitoje daroma išvada, kad naujajame teisės akte toks smurtas prieš moteris nėra visiškai pripažįstamas būtent kaip smurtas lyties pagrindu25. įstatyme smurtas artimoje aplinkoje apibrėžiamas kaip „tyčinis fizinis, psichinis, seksualinis, ekonominis ar kitas poveikis, dėl kurio asmuo patiria fizinę, materialinę ar neturtinę žalą”. jame numatyta baudžiamoji atsakomybė už smurtą artimoje aplinkoje ir siekiama suteikti 24 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas. 25 lygių galimybių kontrolieriaus tarnyba, aoterų su negalia apsauga nuo smurto artimoje aplinkoje: lietuvos ir tarptautinħs teisħs ana-lizħ (2023) br. (22)ba-2)-1 30 tehshnė hr poihthnė shstema apsaugą, paramą ir pagalbą nuo jo nukentėjusiems asmenims. įstatyme vartojama ne tik smurtą artimoje aplinkoje patyrusio asmens sąvoka, bet ir įvedama smurto artimoje aplinkoje pavojų patiriančio asmens sąvoka ir suteikiama galimybė atlikti ikiteisminį tyrimą, o nukentėjusiam asmeniui nebūtina pačiam pateikti skundą. svarbiausia, kad naujajame įstatyme numatytos laikinos apsaugos priemonės, pavyzdžiui, įpareigojimas smurtautojui 15 dienų išsikelti iš gyvenamosios vietos arba draudimas bendrauti su smurtą išgyvenusiu asmeniu. naujoje įstatymo redakcijoje numatytas naujas apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderis, numatantis apsaugą asmenims, kurie patiria smurto artimoje aplinkoje pavojų, įskaitant psichologinį smurtą ir kitas prievartos formas. specializuotos kompleksinės pagalbos centrai (skpf) teikia pagalbą smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims, teikia psichologinę, teisinę ir kitokią pagalbą26. pagal įstatymą reikalaujama, kad skpf, teikdami pagalbą, atsižvelgtų į individualius žmonių su negalia poreikius. taip pat pabrėžiamas tarpinstitucinis bendradarbiavimas siekiant užtikrinti savalaikę ir veiksmingą pagalbą nukentėjusiems nuo smurto artimoje aplinkoje. įstatyme nustatyti griežtesni reikalavimai skpf, įskaitant gebėjimą teikti tinkamą pagalbą asmenims su negalia. nepaisant to, praktikoje skpf susiduria su sunkumais teikiant pagalbą žmonėms su negalia ir dauguma šių paslaugų šiuo metu nėra pakankamai prieinamos dėl fizinių, informacinių, požiūrio kliūčių ir (arba) įgūdžių trūkumo. šiuo metu skpf aktyviai siekia pagerinti situaciją ir kartu su iietuvos negalios organizacijų forumu bei kitomis negalios nvo rengia vieningas metodines gaires darbui su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiais ar tokio smurto pavojų patiriančiais žmonėmis su negalia. 26 lietuvos policija, specializuotos pagalbos centrai 31 tehshnė hr poihthnė shstema kovos su smurtu (lyties ir negalios pagrindu) priemonės psichikos sveikatos ir socialinės globos įstaigose nuo 2021 m. liepos 30 d. parengtos gairės, kuriose aptariamas seksualinis smurtas ir kaip į jį turėtų reaguoti psichikos sveikatos priežiūros tarnybos27 . šiose gairėse daugiausia dėmesio skiriama asmens sveikatos priežiūros paslaugų teikimui galimai seksualinį smurtą patyrusioms moterims. gairėse apibrėžiama sveikatos priežiūros įstaigų atsakomybė už apžiūros dėl patirto seksualinio smurto atlikimą, aprašomas visas apžiūros procesas ir nurodomi tolesni pagalbos teikimo nukentėjusiosioms veiksmai. be to, specialistai privalo informuoti seksualinį smurtą patyrusias moteris apie specializuotos kompleksinės pagalbos centruose teikiamas paslaugas ir suteikti joms šių centrų kontaktinę informaciją. visuotinai sutariama, kad institucinio smurto socialinės ir psichikos sveikatos priežiūros įstaigose problemos sprendimo mechanizmai nėra aiškiai apibrėžti. nors vidaus procedūrose ir etikos kodeksuose minima nulinės tolerancijos smurtui politika, trūksta konkrečios informacijos apie tai, kaip spręsti institucinio smurto problemą. papildomas dėmesys skiriamas socialinės globos įstaigose gyvenančių žmonių su negalia finansinio išnaudojimo prevencijai. tačiau institucinio smurto apibūdinimas nėra pakankamai konkretus ir stokoja reglamentavimo, o pranešti apie tokius incidentus patyrusiems smurtą gali būti sudėtinga dėl galios disbalanso tarp paslaugas gaunančiųjų ir jas teikiančiųjų asmenų pozicijų. reikalingi papildomi nurodymai ir geresnis vienodas reglamentavimas visoje šalyje, kaip elgtis ir 27 5ħl asmens sveikatos priežiūros paslaugų teikimo galimai seksualinį smurtą patyrusiems moteriškosios lyties asmenims aprašo patvirtinimo 2021 (v-1765). 32 tehshnė hr poihthnė shstema pranešti apie smurtinius incidentus, susijusius su tokių įstaigų darbuotojais28 29. be to, socialinės globos įstaigose gyvenantiems asmenims apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas netaikomas, nes tokios gyvenamosios įstaigos teisiškai nepripažįstamos jų „artima aplinka”, kuriai kitu atveju šis įstatymas būtų taikomas. kovos su smurtu (lyties ir negalios) pagrindu priemonės teisinėje aplinkoje 2018 m. iietuvos policijos generalinis komisaras patvirtino policijos pareigūnų reagavimo į pranešimus apie smurtą artimoje aplinkoje, teismo sprendimo dėl laikinųjų smurtą patyrusio asmens apsaugos užtikrinimo priemonių skyrimo vykdymo kontrolės tvarkos aprašą30. vis dėlto šiame dokumente trūksta gairių, kaip reaguoti į specifinius smurtą artimoje aplinkoje patyrusių moterų ir vaikų su negalia poreikius, todėl reagavimas paliktas atskirų pareigūnų nuožiūrai. 2016 m. iietuvos generalinis prokuroras išleido rekomendacijas dėl nukentėjusiųjų specialių apsaugos poreikių vertinimo31. šiose rekomendacijose pateikiami nukentėjusiųjų poreikių vertinimo kriterijai, tačiau atliekant vertinimą nėra visiškai atsižvelgiama į galimą poveikį ir papildomas individualias aplinkybes smurto artimoje aplinkoje prieš moteris ir vaikus su negalia atvejais. vertinant paprastai daugiausia dėmesio skiriama konkrečios nusikalstamos veikos pasekmėms, o ne bendrai smurtą patyrusio asmens situacijai ir jo individualiems poreikiams ar kliūtims, su kuriomis jis ar ji gali susidurti. 28ugnħ drigaitħ, dreta klidziūtħ, karilħ levickaitħ, aargarita jankauskaitħ ir aurelija auškalnytħ, aatomos – dħmesys smurtui prieš moteris su negalia. traktinių priemonių rinkinys (2023) 29 ugnħ drigaitħ ir dreta klidziūtħ, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia lietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 30 5ħl tolicijos pareigūnų reagavimo į pranešimus apie smurtą artimoje aplinkoje ir sprendimo dħl apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderio priħmimo, jo vykdymo ir kontrolħs tvarkos aprašo patvirtinimo 2023 (5-v-506). 31 įsakymas dħl rekomendacijų dħl nukentħjusiųjų specialių apsaugos poreikių vertinimo patvirtinimo 2016 (br i-63). 33 tehshnė hr poihthnė shstema pagalba nuo nusikalstamos veikos nukentėjusiems asmenims 2021 m. kovo mėn. įsigaliojus pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentėjusiems asmenims įstatymui32 siekiama teikti pagalbą asmenims, nukentėjusiems nuo nusikalstamos veikos, įskaitant smurtą artimoje aplinkoje. jame išdėstytos nuo smurto nukentėjusių asmenų teisės gauti informaciją jiems ar joms suprantama kalba, įskaitant vertimo raštu ir gestų kalbos vertimo paslaugas. įstatyme pabrėžiamas lygybės principas, užtikrinant pagalbą nepriklausomai nuo lyties ar kitų aplinkybių. tačiau šiame įstatyme konkrečiai neaptariamas negalios aspektas, o negalia nėra pabrėžiama kaip atskira aplinkybė. praktikoje tai reiškia, kad reikia gerinti įvairių institucijų, dalyvaujančių teikiant pagalbą smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims, įskaitant žmones su negalia, mokymą ir bendradarbiavimą. svarbu nustatyti aiškias gaires ir užtikrinti, kad skpf, skubios pagalbos tarnybos ir kitos atitinkamos institucijos turėtų plačius įgaliojimus teikti veiksmingą pagalbą nuo smurto nukentėjusiems asmenims, įskaitant moteris ir vaikus su negalia. norint veiksmingai padėti smurtą patyrusiems asmenims su negalia, labai svarbu užtikrinti informacijos prieinamumą ir suprantamumą. santrauka apibendrinant galima teigti, kad iietuvos nacionalinė teisė atspindi keletą tarptautinių standartų, kuriais siekiama apsaugoti asmenis nuo smurto artimoje aplinkoje. ši sistema apima prevenciją, apsaugą, paramą ir pagalbą, tačiau tik iš dalies atitinka pasaulines gaires. pažymėtina, kad norint pradėti ikiteisminį tyrimą nereikalaujama oficialaus smurtą patyrusio 32 lietuvos respublikos pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentħjusiems asmenims įstatymas2021 (xiv-169). 34 tehshnė hr poihthnė shstema asmens pareiškimo. vis dėlto sistemoje trūksta dėmesio konkretiems klausimams ir aiškių gairių paslaugų teikėjams ir teisėsaugos pareigūnams dirbant su smurtą patyrusiais asmenimis su negalia, taip pat trūksta gairių dėl smurto lyties pagrindu ypatumų. šalyje neseniai buvo pripažinta, kad neproporcingai daug smurtą patyrusių asmenų yra moterys, tačiau pati smurto lyties pagrindu problema nėra aiškiai aptariama. baudžiamajame kodekse33 smurtas prieš žmones su negalia nėra aiškiai pripažintas svarbia aplinkybe, o tai gali trukdyti pasiekti tinkamų rezultatų. seksualinis smurtas prieš moteris su negalia artimoje aplinkoje retai fiksuojamas kriminalinėje statistikoje, todėl išryškėja poreikis diskutuoti apie asmens sutikimą seksualinių veiksmų metu. tiek pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentėjusiems asmenims įstatyme34, tiek baudžiamajame kodekse35 aptariamos specifinių apsaugos poreikių turinčių nukentėjusiųjų nuo smurto artimoje aplinkoje teisės. vis dėlto, norint veiksmingai įgyvendinti šias nuostatas ir užtikrinti tinkamą apsaugą bei pagalbą smurtą artimoje aplinkoje patiriančioms moterims ir vaikams su psichikos sveikatos sutrikimais ir negalia būtinos išsamios įgyvendinimo taisyklės, mokymai ir specializacija. 3.2. strategijos, planai ir paslaugos nacionaliniu ir vietos lygmeniu specializuotos kompleksinės pagalbos centrai 2012 m. iietuvos respublikos socialinės apsaugos ir darbo ministras apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatyme patvirtino skpf veiklos aprašą36. skpf tikslas – padėti smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims įveikti kritinę būklę, teikiant įvairią 33 lietuvos respublikos .audžiamasis kodeksas. 34 tagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentħjusiems asmenims įstatymas. 35 lietuvos respublikos .audžiamasis kodeksas. 36 apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas. 35 tehshnė hr poihthnė shstema pagalbą, pavyzdžiui, konsultuojant, įgalinant, suteikiant informaciją, teikiant specializuotą psichologinę pagalbą, teikiant specializuotą teisinę pagalbą, rengiant dokumentus. iietuvos moterų teisių įtvirtinimo asociacijai priklauso 14 skpf, kurie apima visą šalį ir veikia kaip vieno langelio sistema, kurioje asmenys gali gauti visapusišką pagalbą, nors dėl tam tikrų pagalbos rūšių gali būti nukreipiami ir į kitas institucijas37. iietuvos respublikos socialinės apsaugos ir darbo ministerija yra paskelbusi kiekvienoje savivaldybėje veikiančių skpf sąrašą38. skpf gali teikti pagalbą remdamiesi iš policijos ir kitų institucijų gauta informacija arba kai asmenys į juos kreipiasi tiesiogiai. šie centrai parengia veiksmų planus ir pagalbos priemones, pritaikytas prie konkrečių kiekvieno asmens poreikių. tačiau skpf veikia tik darbo dienomis, todėl asmenims, kuriems reikia pagalbos vakarais ir savaitgaliais, gali būti ribotas prieinamumas. nors apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatyme nėra aiškiai kalbama apie paslaugas moterims ir vaikams su negalia, tam tikros nuostatos rodo, kad atsižvelgiama į individualius poreikius. vis dėlto konkrečių gairių, kaip spręsti su negalia susijusius aspektus skpf veikloje, trūkumas leidžia manyti, kad moterims ir vaikams su negalia skiriamas nepakankamas dėmesys. kita vertus, šiuo metu sistema tobulinama ir vyksta įvairūs pokyčiai, įskaitant naujų išsamių metodikų ir algoritmų, skirtų konkrečiai darbui su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiais asmenimis, turinčiais įvairių rūšių negalią, kūrimą. 37 www.specializuotospagalboscentras.lt, kas vykdo sktc veiklą 38 www.infogram.com, specializuotą kompleksinħ pagalbą teikiančių centrų kontaktai 36 tehshnė hr poihthnė shstema atvejo vadyba pagalbos koordinavimo (atvejo vadybos) įtraukimas į naują asmens su negalia teisių apsaugos pagrindų įstatymo redakciją39 gali būti labai naudingas smurtą artimoje aplinkoje patiriančioms moterims su negalia. šis pakeitimas padidins jų savarankiškumą, sumažins izoliaciją ir užtikrins tiesioginį kontaktą su pagalbos koordinatoriais, apmokytais atpažinti smurtą ir pasiūlyti tinkamą pagalbą. be to, visą parą veikia moterims skirta nemokama pagalbos linija, teikianti nuotolines ir internetines konsultacijas, tačiau konkrečios priemonės, skirtos moterims su psichikos sveikatos sutrikimais ar negalia remti, šiame kontekste neminimos40. šią iniciatyvą finansuoja socialinės apsaugos ir darbo ministerija ir individualiai skiriama parama. psichikos sveikatos priežiūros ir socialinės globos įstaigos 2022 m. buvo atliktas tyrimas41, kuriuo siekta įvertinti smurto prieš moteris su negalia prevencijos, intervencijos ir postvencijos būdus, daugiausia dėmesio skiriant asmenų poreikiams socialinės globos įstaigose ir stacionariose psichiatrijos įstaigose teikiamoms paslaugoms. atliekant literatūros apžvalgą buvo analizuojami 2e socialinės globos įstaigų ir 23 psichikos sveikatos priežiūros įstaigų vidaus dokumentai. buvo išskirti dviejų tipų dokumentai: bendrieji dokumentai, apimantys bendrą tvarką įstaigose, ir konkretūs dokumentai, susiję su smurto prevencija. bendrieji dokumentai apima vidaus tvarkos 39 socialinħs apsaugos ir darbo ministerija, žmonħms su negalia informacija taps lengviau prieinama (.bs, 26 2021) 40 tagalbos moterims linija 41 ugnħ drigaitħ ir dreta klidziūtħ, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia lietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 37 tehshnė hr poihthnė shstema taisykles, etikos kodeksus, nuostatus, veiklos planus ir ataskaitas, kuriose paminėti smurto prevencijos principai. dauguma socialinės globos ir kai kurios psichikos sveikatos priežiūros įstaigos paprastai yra patvirtintos vidaus tvarkos taisykles ir nuostatus, kuriuose aptariami smurto prevencijos principai ir nepakantumas bet kokios formos smurtui42. vis dėlto konkrečių smurto prevencijos dokumentų daugiausia buvo rasta socialinės globos ir grupinio gyvenimo namuose. socialinių paslaugų priežiūros departamentas pateikė rekomendacijas dėl smurto prieš vaikus ir suaugusiuosius su negalia prevencijos socialinės globos įstaigose. remdamosi šiomis rekomendacijomis, įstaigos patvirtino konkrečius dokumentus, pavyzdžiui, pranešimų apie smurtą ir reagavimo į smurtą tvarką, taip pat smurto prevencijos priemonių planus43. šiais vidaus tvarkos dokumentais siekiama aktyviai užkirsti kelią smurtui, imtis intervencijų ir spręsti smurto problemą, juose nurodomi konkretūs veiksmai ir būtinos sąlygos aplinkai be smurto užtikrinti. minėtame tyrime padaryta išvada, kad stacionarinės psichikos sveikatos priežiūros įstaigos neturi patvirtintų konkrečių dokumentų, skirtų smurto prevencijos priemonėms (tiek įstaigų viduje, tiek sprendžiant pacientų patiriamo smurto artimoje aplinkoje problemas). be to, nacionaliniu lygmeniu nėra patvirtintų smurto prevencijos, intervencijos ir postvencijos mechanizmų, specialiai pritaikytų teikti paslaugas stacionariose psichikos sveikatos priežiūros įstaigose suaugusiems asmenims, įskaitant žmones su negalia. teikdami sveikatos priežiūros paslaugas, gydytojai ir slaugytojai turi konkrečią atsakomybę reaguoti į smurtą44. šeimos gydytojai turėtų turėti įgūdžių atpažinti smurto intymiuose santykiuose požymius, o medicinos normos taip pat reikalauja, kad kiti gydytojų komandos 42 lietuvos respublikos psichikos sveikatos priežiūros įstatymas, 2023 (i-924). 43 ugnħ drigaitħ, dreta klidziūtħ, karilħ levickaitħ, aargarita jankauskaitħ ir aurelija auškalnytħ, aatomos – dħmesys smurtui prieš moteris su negalia. traktinių priemonių rinkinys (2023) 44 5ħl lietuvos medicinos normos ab 14:2019 „šeimos gydytojas“ patvirtinimo, 2023 (v-1013). 38 tehshnė hr poihthnė shstema nariai, pavyzdžiui, akušerės ir slaugytojos(-ai), stebėtų pacientų fizinę ir psichikos sveikatą ir nedelsdami praneštų gydytojui apie bet kokius neįprastus simptomus ar reakcijas. jie taip pat privalo pranešti apie smurto artimoje aplinkoje atvejus teisėsaugai ir kitoms valstybės institucijoms, jei susiduria su sužalotais ar smurtą patiriančiais asmenimis. psichikos sveikatos tarnybose slaugytojai turi papildomų pareigų. jie ne tik privalo pranešti apie smurto artimoje aplinkoje atvejus atitinkamoms institucijoms, bet ir koordinuoti sveikatos priežiūros paslaugas pažeidžiamiems asmenims, kol jiems bus suteikta profesionali pagalba45. nacionalinis kontekstas, susijęs su nepilnamečių situacija kalbant apie vaikus, statistikos departamento duomenimis, 2022 m. bendras smurto artimoje aplinkoje atvejų skaičius išaugo 10,3 %, o dalį nukentėjusiųjų sudarė nepilnamečiai. net e0,8 % vaikų nukentėjo nuo savo tėvų ar įtėvių. viešai prieinamų duomenų apie konkrečiai vaikus su negalia nėra46. valstybinė vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba reaguoja į pranešimus apie galimą vaiko teisių pažeidimą, įskaitant smurtą artimoje aplinkoje. tarnyba arba jos teritorinis skyrius atlieka veiksmus, numatytus vaiko teisių apsaugos pagrindų įstatymo 36 straipsnyje: „reaguodamas į pranešimą apie galimą smurto prieš vaiką naudojimą, galimai kilusį pavojų vaiko fiziniam ar psichiniam saugumui, sveikatai ar gyvybei ar vaiko buvimą jam nesaugioje aplinkoje kuo skubiau, bet ne vėliau kaip per 6 valandas pranešimo gavimo momento, o gavęs pranešimą iš policijos pareigūnų apie vaiko buvimą jam nesaugioje 45 5ħl lietuvos respublikos sveikatos apsaugos ministro 2014 m. birželio 17 d. įsakymo br. v-714 5ħl lietuvos medicinos normos ab 22:2014 „tsichikos sveikatos slaugytojas. teisħs, pareigos, kompetencija ir atsakomybħ patvirtinimo pakeitimo, 2020 (v-2925). 46 lietuvos respublikos vaiko teisių apsaugos pagrindų įstatymas , 2023 (i-1234). 3e tehshnė hr poihthnė shstema aplinkoje, atvyksta į įvykio vietą ne vėliau kaip per vieną valandą nuo pranešimo gavimo, pradeda nagrinėti pranešimą, susitinka su vaiku, užtikrindamas galimybę bendrauti be apribojimų, atsižvelgęs į vaiko amžių ir brandą išklauso vaiką jam priimtinu būdu, prireikus pasitelkia psichologą, taip pat bendrauja su tėvais, kitais asmenimis, renka informaciją iš įstaigų (organizacijų)“47. vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba, atlikusi vaiko situacijos vertinimą, prireikus inicijuoja pagalbos vaikui ir (arba) šeimai teikimą (pavyzdžiui, kreipiasi dėl atvejo vadybininko paskyrimo), imasi kitų priemonių vaiko saugumui užtikrinti. atvejo vadybininkų užduotis – padėti vaikui ir šeimai įveikti iškilusius socialinius sunkumus, rasti geriausią problemos sprendimo būdą ir suteikti šeimai tokią pagalbą, kuri ne tik padėtų išspręsti vaiko ir šeimos problemas, bet ir sudarytų sąlygas pačiai šeimai siekti būtinų pokyčių, užtikrinančių vaiko fizinį ar psichologinį saugumą. vaiko teisių apsaugos tarnyba taiko veiksmų algoritmą, kuriame nustatyti veiksmai, kuriuos reikia atlikti gavus informacijos apie įtariamą smurtą artimoje aplinkoje. šis algoritmas reglamentuoja tarnybos darbuotojų veiksmus gavus pranešimą apie smurtą artimoje aplinkoje, taip pat, be kita ko, informacijos apie asmenį, kuris patiria smurto artimoje aplinkoje pavojų, perdavimą specializuotos kompleksinės pagalbos centrams ir informacijos apie smurtą patyrusį asmenį perdavimą šiems centrams ir policijai. remiantis valstybės vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnybos pateikta informacija, šios tarnybos darbuotojai, kurie darbo metu gali susidurti su smurto artimoje aplinkoje atvejais, buvo apmokyti, kaip vadovautis esamu algoritmu48. 47 lietuvos respublikos vaiko teisių apsaugos pagrindų įstatymas , 2023 (i-1234). 48 atsakymas į oficialų bvh tsichikos sveikatos perspektyvos raštą dħl informacijos pateikimo (2023-08-21, br. 1433) valstybħs vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba prie socialinħs apsaugos ir darbo ministerijos. 40 tehshnė hr poihthnė shstema atliekant šį tyrimą nepavyko rasti duomenų, kurie patvirtintų, kad tais atvejais, kai vaikas su negalia gali būti patyręs smurtą artimoje aplinkoje, būtų taikomos individualios procedūros. tačiau vaiko teisių apsaugos tarnybos vadovaujasi specialiomis gairėmis, kurias tarnyba kartu su mykolo romerio universitetu pateikė vaiko nuomonės išklausymo metodiniame vadove, kurį galima rasti tarnybos interneto svetainėje49. be to, kovojant su seksualiniu smurtu, nuo 2023 m. liepos 21 d. įsigaliojo bendradarbiavimo susitarimas tarp iietuvos respublikos generalinės prokuratūros, policijos departamento prie vidaus reikalų ministerijos, socialinės apsaugos ir darbo ministerijos, valstybės vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnybos prie socialinės apsaugos ir darbo ministerijos ir iietuvos respublikos vaiko teisių apsaugos kontrolieriaus įstaigos. šiame susitarime nurodyta, kad kiekvienu atveju, kai prieš nepilnametį asmenį naudojamas seksualinis smurtas, bus organizuojamas koordinacinės grupės posėdis50. 3.3. hnstitucijd ir vieądjd paslaugd stebėsena bei reguliavimas nacionalinis viktimologinis tyrimas siekiant išsiaiškinti moterų ir mergaičių su negalia teisių įgyvendinimą iietuvoje, 2014 ir 2018 m. buvo inicijuoti tyrimai, tačiau duomenys išlieka riboti ir kartais prieštaringi. oficialioje nuo smurto nukentėjusių asmenų statistikoje nukentėjusiosios su negalia sudaro nedidelę 49 atsakymas į oficialų bvh tsichikos sveikatos perspektyvos raštą dħl informacijos pateikimo (2023-08-21, br. 1433) valstybħs vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba prie socialinħs apsaugos ir darbo ministerijos. oteises.lrv.lt/uploads/vaikoteises/documents/files/veiklos%20sritys/vaiko%20teisių%20užtikrinimas/vbi%20vadovas%20fibal.pdf> 50 hdeta intħ, jolanta sondaitħ ir agnħ tvaronavičienħ, vaiko nuomonħs išklausymo metodinis vadovas (2023) 41 tehshnė hr poihthnė shstema procentinę dalį, nors duomenys rodo, kad jos yra itin pažeidžiamos51. 2022 m. atliktas viktimologinis tyrimas atskleidė, kad e3 proc. moterų su negalia patiria psichologinį smurtą, o apie 84 proc. – fizinį smurtą. šie skaičiai oficialioje statistikoje nėra fiksuojami52. to paties tyrimo duomenų analizės rezultatai rodo, kad didelė dalis moterų su negalia patiria įvairių formų smurtą artimoje aplinkoje, įskaitant psichologinį, fizinį, ekonominį ir seksualinį smurtą. didelė dalis respondenčių nesikreipia pagalbos. taip pat paplitęs institucinis smurtas – nepagarbus elgesys žmonių su negalia atžvilgiu patiriamas policijoje, sveikatos priežiūros įstaigose, savivaldybėse ir kitose institucijose. nors daugelis moterų su negalia teigia žinančios apie pagalbą teikiančias organizacijas, iš tikrųjų pagalbos kreipiasi tik nedidelė dalis: maždaug trečdalis moterų dėl patirto smurto nesikreipė jokios pagalbos53. hš moterų savijautos analizės paaiškėjo, kad didžioji jų dalis patiria intensyvias ir sudėtingas emocijas: baimę, nusivylimą, pyktį, įtampą ir beviltiškumą. analizuojant gautą pagalbą nustatyta, kad dažniausia pagalbos šioms moterims forma – psichologų, teisininkų ir socialinių darbuotojų konsultacijos ir patarimai54. taigi, net jei tiesiogiai nuo smurto nukentėjusios moterys nesikreipia pagalbos iš karto, tikėtina, kad kai kurios iš jų psichologinės pagalbos gali kreiptis vėliau, joms gali kilti psichikos sveikatos problemų ar susijusių socialinių paslaugų poreikių, kuriems būtina socialinių tarnybų pagalba. smurtą patyrusių moterų su negalia poreikis socialinėms ar psichikos sveikatos priežiūros paslaugoms suteikia galimybę specialistams atlikti svarbų vaidmenį. jie gali nustatyti smurto požymius, pasiūlyti būtiną pagalbą arba nukreipti į kitas tarnybas, kurios sprendžia būtent tokias situacijas ir tenkina individualius poreikius. 51 rokas uscila, smurtas šeimoje: busikaltimų aukų su negalia padħties vertinimas (2020) vol. 138 bo. 2 175. 52 simona aginskaitħ ir rokas uscila, viktimologinis tyrimas: moterų su negalia smurto patirtys 53 simona aginskaitħ ir rokas uscila, viktimologinis tyrimas: moterų su negalia smurto patirtys 54 ten pat. 42 tehshnė hr poihthnė shstema be to, daugiau nei pusė respondenčių patyrė ekonominį smurtą, o seksualinis smurtas oficialioje statistikoje beveik nefiksuojamas. atliekant viktimologinį tyrimą, siekta aprėpti įvairias negalios formas ir nustatyta, kad smurtą artimoje aplinkoje patiria įvairią negalią turinčios moterys, iš kurių dažniausiai nukenčia judėjimo, psichosocialinę ir kompleksinę negalią turinčios moterys. koordinuoto atsako į smurtą artimoje aplinkoje algoritmas nevyriausybiniam sektoriui padedant ir jo iniciatyva parengtas koordinuoto institucijų atsako į smurtą artimoje aplinkoje algoritmas55. juo siekiama sustiprinti įvairių pagalbą teikiančių tarnybų, institucijų ir organizacijų bendradarbiavimą. jame dalyvauja policija, savivaldybės, vaiko teisių apsaugos tarnybos, skpf ir atvejo vadybos institucijos, taip pat kiti specialistai, pavyzdžiui, pedagogai ir sveikatos priežiūros darbuotojai. šiuo algoritmu siekiama pagerinti šių institucijų keitimąsi informacija ir pagalbos teikimą, kad smurtą patyrę asmenys gautų operatyvią ir tinkamą pagalbą. algoritmas kol kas įgyvendintas trijose bandomosiose savivaldybėse ir gali būti pritaikytas kitose iietuvos geografinėse teritorijose. siekiama sukurti lanksčią sistemą, gebančią reaguoti į kintančias aplinkybes (pavyzdžiui, fovhd-1e pandemijos sukeltus iššūkius) ir didžiausią dėmesį skirti pagalbos ieškančių smurtą patyrusių nukentėjusiųjų saugumui ir pasitikėjimui užtikrinti. sėkmingam algoritmo įgyvendinimui būtinas nuolatinis visų dalyvaujančių institucijų bendradarbiavimas ir koordinavimas56. 55 visų reikalas, koordinuoto institucijų atsako į smurtą artimoje aplinkoje algoritmas 56 ten pat. 43 tehshnė hr poihthnė shstema psichikos sveikatos ir socialinės globos paslaugos smurto psichikos sveikatos ir socialinės globos įstaigose prevencijai būtina identifikuoti nepageidaujamą elgesį ir skatinti smurtą netoleruojančią kultūrą. socialinės globos įstaigos, užtikrindamos pagarbą ir orumą visiems gyventojams ir saugodamos juos nuo įvairių formų diskriminacijos bei smurto, smurto netoleravimą akcentuoja vidaus tvarkos taisyklėse ir nuostatuose, tačiau šiuose dokumentuose smurtas lyties pagrindu ir specifinis jo kontekstas nėra aiškiai aptariamas57. socialinės globos ir grupinio gyvenimo namai gali vadovautis smurto prevencijos ir atsako į smurtą mechanizmais, remdamiesi vyriausybės parengtomis rekomendacijomis58. tačiau šių gairių įgyvendinimas priklauso nuo kiekvienos įstaigos iniciatyvos, nes jos yra rekomen-dacinio pobūdžio. socialinių paslaugų priežiūros departamentas prie socialinės apsaugos ir darbo ministerijos šias rekomendacijas pateikė, siekdamas stiprinti smurto prevenciją ir su-teikti metodinę pagalbą socialinės globos įstaigoms. smurto prevencijos nuostatų įtvirtinimas įstaigos dokumentuose ypač svarbus, siekiant užtikrinti žmogaus teises. kurios socialinės globos įstaigos yra oficialiai pasitvirtinusios smurto prevencijos ir intervencijos procedūras, viešai prieinamų duomenų nėra. be to, socialinės globos įstaigos privalo turėti neigiamo pobūdžio įvykių ir jų pasekmių asmeniui registravimo pagal patvirtintas vidaus procedūras žurnalą, kad būtų galima spręsti incidentus ir užkirsti kelią pakartotiniams įvykiams59. 57 ugnħ drigaitħ ir dreta klidziūtħ, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia lietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 58 socialinių paslaugų priežiūros departamentas prie socialinħs apsaugos ir darbo ministerijos , aetodinħs rekomendacijos 59 ugnħ drigaitħ ir dreta klidziūtħ, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia lietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 44 tehshnė hr poihthnė shstema kai kuriose socialinės globos įstaigose yra parengtos ir prieinamose vietose iškabintos gy-ventojams ir darbuotojams skirtos supaprastintos vidaus tvarkos taisyklių versijos su iliustra-cijomis. šių taisyklių pažeidimai, įskaitant įžeidinėjimus, grasinimus, muštynes ir seksualinį smurtą, laikomi grubiais nusižengimais, už kuriuos gyventojas gali būti pašalintas iš įstaigos. pažymėtina, kad socialinės globos įstaigose gyvenantiems asmenims su negalia ši įstaiga tampa jų artima (namų) aplinka, todėl smurto prevencijos priemonės turėtų juos saugoti ir nuo institucinio, ir nuo smurto artimoje aplinkoje rizikos. kai kurios socialinės globos įstaigos savo vidaus tvarkos taisyklėse yra nustačiusios reagavimo į smurtą procedūras, kuriomis sie-kiama apsaugoti gyventojus nuo visų netinkamo elgesio ar teisių pažeidimų formų. visi inci-dentai, taip pat ir nesusiję su smurtu, registruojami registracijos žurnaluose, taip užtikrinant atskaitomybę ir tinkamus tolesnius veiksmus60. stacionarias psichikos sveikatos priežiūros paslaugas teikiančių įstaigų vidaus tvarkos tai-syklėse pabrėžiamas paciento orumas ir pareiga nekenkti kitiems. pacientai, kurie savo pa-reigų nesilaiko, iš įstaigos gali būti pašalinti, išskyrus tuos atvejus, kai grėstų tiesioginis pa-vojus jų gyvybei. psichikos sveikatos priežiūros įstaigos teikiant paslaugas pacientams stacionare griežtai draudžia visų formų smurtą. be to, socialinės globos ir psichikos sveikatos priežiūros įstaigos privalo spręsti visus smurto artimoje aplinkoje atvejus. vadovaujantis iietuvos respublikos sveikatos apsaugos ministro, vidaus reikalų ministro ir generalinio prokuroro 2002 m. įsakymu, sveikatos priežiūros įstaigos taip pat privalo informuoti teisėsaugos institucijas apie incidentus, kurie gali būti smurtiniai61. šiuo įsakymu sveikatos 60 ugnħ drigaitħ ir dreta klidziūtħ, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia lietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 61 5ħl informacijos apie asmenis su kūno sužalojimais, kurie gali būti susijħ su nusikaltimu, teikimo, 2002 (55/42/16). 45 tehshnė hr poihthnė shstema priežiūros įstaigos įpareigotos nedelsiant telefonu informuoti teritorinės policijos įstaigas tais atvejais, kai asmens gyvybei gresia pavojus dėl kūno sužalojimų arba kai tokie sužalojimai, pavyzdžiui, durtinės, pjautinės, šautinės ar dėl sprogimo atsiradusios žaizdos, gali būti susiję su nusikaltimu. teikiant asmens sveikatos priežiūros paslaugas yra patvirtintas aprašas dėl reagavimo į galimo seksualinio smurto atvejus. apraše nustatyti reikalavimai sveikatos priežiūros įstaigoms ir specialistams, kurie sveikatos priežiūros paslaugas teikia galimai seksualinį smurtą patyrusioms pacientėms. jame reikalaujama pagalbą teikti nenutrūkstamai, taip pat suteikti medicininę, ginekologinę, psichologinę ir psichiatrinę pagalbą. taip pat nustatyta skubiųjų ir neskubiųjų pagalbos paslaugų teikimo nuo smurto nukentėjusioms moterims tvarka62. 2022 m. moterų informacijos centras atliko moterų su negalia patiriamo seksualinio smurto tyrimą. jame nustatyta, kad sveikatos priežiūros srities specialistai, panašiai kaip ir švietimo darbuotojai, dažnai nepripažįsta savo vaidmens apsaugant pacientes nuo tokio smurto. dalyviai pripažino tarpinstitucinio bendradarbiavimo svarbą, tačiau atkreipė dėmesį į jo trūkumą praktikoje. tyrimas atskleidė, kad tik nedidelė dalis dalyvių žinojo apie bendradarbiavimo ar bent jau pacientų nukreipimo į specializuotos kompleksinės pagalbos centrus galimybę63. 62 5ħl asmens sveikatos priežiūros paslaugų teikimo galimai seksualinį smurtą patyrusiems moteriškosios lyties asmenims aprašo pat-virtinimo. 63 lietuvos moterų lobistinħ organizacija, diedrħ turvaneckienħ: visuomenħ liberalħja, o moterys vis labiau linkusios slħpti patirtą sek-sualinħ prievartą 46 tehshnė hr poihthnė shstema duomenys apie vaikus su negalia apie vaikus su negalia iietuvos vaiko teisių apsaugos tarnybos renka duomenis iš socialinės paramos šeimai informacinės sistemos (dar vadinamos sphs), kuri šio tyrimo atlikimo metu buvo nepasiekiama dėl techninių kliūčių. dėl šios priežasties tarnyba negalėjo pateikti informacijos, kurios buvo prašoma šio tyrimo tikslais64. 3.4. apibendrinimas ir įvertinimas pastaraisiais metais iietuvoje vis daugiau dėmesio skiriama su smurtu artimoje aplinkoje susijusiai teisinei ir politinei sistemai tobulinti. galiojančiuose teisės aktuose yra apibrėžtos skirtingos galimo smurto rūšys ir procesai, kurių teikdamos pagalbą turėtų laikytis atitinkamos institucijos. nepaisant to, nėra įtvirtintos jokios konkrečios apsaugos nuo smurto lyties pagrindu, kurį patiria psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčios moterys bei vaikai, priemonės. dabartinėje sistemoje trūksta konkrečių mechanizmų, kurie šioms pažeidžiamoms grupėms sudarytų galimybę smurto atvejus atpažinti, apie juos pranešti ir gauti tinkamą ir prieinamą pagalbą ištrūkstant iš žalingos aplinkos. kadangi trūksta duomenų ir statistikos, sunku nustatyti, kokiu mastu dabartiniai stebėsenos mechanizmai iš tikrųjų veikia, ir įvertinti prevencijos priemonių veiksmingumą, ypač teikiant psichikos sveikatos priežiūros paslaugas šiame kontekste. 64 atsakymas į oficialų bvh tsichikos sveikatos perspektyvos raštą dħl informacijos pateikimo (2023-08-21, br. 1433) valstybħs vaiko teisių apsaugos ir įvaikinimo tarnyba prie socialinħs apsaugos ir darbo ministerijos. 47 rhzhkos vehksnhah hr kihčtks, trįkdančhos gaįth pagaibą hr įžthkrhnth tehshngįmą 48 rhzhkos vehksnhah hr kihčtks, trįkdančhos gaįth pagaibą hr įžthkrhnth tehshngįmą 4.1. moterd ir vaikd, turinčid psichikos sveikatos sutrikimd, psichosocialinę ar (ir) intelekto negalią, patirtys analizuojant duomenis, surinktus pusiau struktūruotuose interviu su psichikos sveikatos sutrikimų, psichosocialinę ar intelekto negalią turinčiomis moterimis, kurios vaikystėje ir (arba) būdamos pilnametės patyrė smurtą artimoje aplinkoje ir gavo psichikos sveikatos paslaugas, išskirtos šios šešios pagrindinės temos: 1) neatpažintas smurtas; 2) neigiamos patirtys pranešus apie smurtą; 3) susidūrimas su specialistais vaikystėje; 4) psichikos sveikatos paslaugos ir trauma; 5) paslaugų kokybė viešajame ir privačiame sektoriuose; 6) sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas. 4.1.1. nustatymas vertinant rezultatus pirmąja tema matyti, kad smurtui, kurį moterys ir vaikai patiria namuose iš savo artimųjų, suvokti ir atpažinti dažnai prireikia nemažai laiko ir išorinės pagalbos. smurtą artimoje aplinkoje tiesiogiai patyrusios arba vaikystėje jo liudininkėmis buvusios moterys teigė, kad tuo metu tai buvo beveik vienintelė joms žinoma realybė. todėl padedant joms atpažinti, kad tai, kas vyksta jų gyvenime, yra smurtas, ir pasinaudoti reikiama tinkama pagalba prireikė daug išorinės paramos. tai ypač akivaizdu psichologinio smurto atvejais, nes jis dažnai būna dar mažiau atpažįstamas nei akivaizdesnis fizinis smurtas. dauguma apklaustų moterų teigė, kad tokios specialistų pagalbos, kuri padėtų atpažinti praeityje patirtą ar net vis dar tebesitęsiantį smurtą artimoje aplinkoje, joms trūko. 4e 1 lentelė: atrinktos pusiau struktūruotų interviu su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiomis moterimis citatos – 1-oji tema. tema atrinktos citatos 1) „neatpažintas smurtas“ „psichologinį smurtą, kiek pamenu, patyriau 12 metų iš mamos, ji dažniau-siai taikydavo man psichologinį smurtą, keletą kartų yra trenkusi per veidą. (…) tas labai lėmė sunkią įveiką pastarųjų įvykių dėl to, kad advokatė man turėjo aiškinti, kad kai tave stumdo, tu susimuši, bet kai tau netrenkė, tai irgi yra smurtas. nes aš to nesuvokiau, nes man atrodė, jei tau netrenkė per veidą, tai nėra fizinis smurtas, tai buvo labai baisu. turbūt dabar jau irgi manau, kad tiesiog kadangi buvau pratusi prie psichologinio smurto, susiformavo įveikos mechanizmas ir mano smegenys nepagarbų, žemi-nantį elgesį laikė priimtinu.“ – moteris su psichosocialine negalia „turėjau dvi psichologes poliklinikoje ir nei viena iš jų man neatrodė sup-rantanti mano problemas. tiesiog buvo, ir su viena, ir su kita panašiai, kad sakė, „bet tu jauna, tu gali dar mokytis, graži, viskas prieš akis, tai kas tau tokio blogo nutiko“. hr aš tuo metu kažkaip net negalvojau, kad man kažkas blogo nutiko, tiesiog nesupratau pati, kas su manimi vyksta.” – moteris su psichosocialine negalia „gal apskritai, kad smurtaujama artimoje aplinkoje prieš mamą, ir pana-šiai, tai aš jau supratau, nežinau, gal būdama antroj klasėj, ta prasme, kad tai yra smurtas tai aš jau supratau, bet kad tai ir prieš mane, aš nesupra-tau. hki paauglystės gal, na kol man prasidėjo psichologinės problemos, ir aš supratau, kad tai yra pasekmė. (…) tai buvo apie 15 metų, 15-16 metų kažkur.” – moteris su psichosocialine negalia „vėliau, žymiai vėliau latpažinau, tokį elgesį kaip smurtą]. aš iš pradžių kreipiausi pas psichiatrus 16 metų, nes tiesiog negalėjau atsikelti iš lovos, nebegalėjau mokytis, nors anksčiau mokiausi labai gerai. tiesiog verkiau, galvojau apie savižudybę, visiškai tiesiog nekenčiau savęs. pradėjau žalotis, ir žodžiu, kreipiausi 16, nors mama labai atkalbinėjo, nes ji labai nusiteikus prieš psichiatrus. tai žodžiu, aš kreipiausi pati, nors reikėjo mamos sutikimo, ji šiaip ne taip man davė tą sutikimą, ir tada man tiesiog skyrė gydymą, ir sako, čia depresija, davė vaistų. tada aš pradėjau eiti pas psichologus.” – moteris su psichosocialine negalia 50 4.1.2. praneąimai apie smurtą nagrinėjant antrąją temą matyti, kad apie smurtą artimoje aplinkoje pranešus policijai, psichikos sveikatos specialistams ar kitiems asmenims, smurtą patyrusių moterų patirtis dažnai buvo gana neigiama. jos susidūrė su neretai atmestiniu specialistų (taip pat ir kitų asmenų, pavyzdžiu, kaimynų) elgesiu, kai kuriais atvejais net stigmatizavimu ir nukentėjusiąją kaltinančiu požiūriu. be to, susidūrimo su įvairiais specialistais vaikystėje patirtis kelia dar daugiau nerimo: kaip matyti iš trečiosios temos tyrimo duomenų, vaiko galimai patirtam smurtui paprastai nebuvo skiriama reikiamo dėmesio. 2 lentelė: atrinktos pusiau struktūruotų interviu su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiomis moterimis citatos – 2-oji ir 3-oji temos. tema atrinktos citatos 2) „neigiamos patirtys pranešus apie smurtą“ „tai, deja, ne pirmas kartas, bet šitas kartas paskutinis, kuris buvo su teisėsauga, buvo skaudus. kadangi traktuočiau tai, kad asmuo, kuris mane skriaudė, žinojo, kad aš esu pažeidžiamas asmuo, nes buvo rasta antidepresantų ir jis puikiai žinojo, kad tai vaistai gydyti sutrikimus (…). tai buvo stigmatizuojama. (…) hr tiesiog struktūros yra linkusios pasinaudoti galbūt pažeidžiamu asmeniu, kuris nerašys skundo, kurį galima palaužti. (…) aš tikėjaus, kad ateisiu, išdėlios ir man pasakys, kas, kaip bus. tai tikrai ne, tikrai ne. aš, kad tada, kai išsigandau, tai iš tiesų tikrai niekada nemaniau, kad pareigūnė gali taip užsipulti. kiek-vienu metu, kai tu ten kažką pasakoji, “ar jūs turit įrodymus? ar jūs tu-rite įrodymus?” hr jinai taip įžūliai tai kartojo, kad aš ten žinokit, taip ap-siverkiau, kad nu tikrąja ta žodžio prasme, aš už sienų ramstydamasi po pusantros valandos išėjau, (…) aš ten nežinau, aš dvi paras vė-miau, dvi paras po pirmos apklausos vėmiau. hr aš negalėjau grįžti namo, nes aš bijojau, kad jisai ateis ir aš tas dvi paras kas 10 minučių eidavau pavemti į tualetą. aš, kai prisimenu tai, nežinau…“ – moteris su psichosocialine negalia „buvo viena situacija tokia, kad buvo tėvas girtas, jo, buvo visiškai gir-tas tėvas, ir kažkokia buvo situacija, kad aš iškviečiau policiją, bet ir mama buvo išgėrusi. (…) pradėjo grasint, kad tiesiog juos abu išveš ir tada mane vaikų teisės pasiims. (…) tai va šitą situaciją aš taip gerai 51 prisimenu, nes tą momentą man buvo, ta prasme, isterijos, verkimai, ten nežinau, atrodė, kad tiesiog aš mirštu, ta prasme, man taip buvo sunku ištverti tokį pasakymą…” – moteris su psichosocialine negalia „o kadangi tos emocijos kaupėsi, situacija negerėjo, aš nedirbau su savimi, nemačiau problemų, tai ta-tas pakantumas smurtui ir didėjo, ir galiausiai, kadangi visa aplinka tiesiog kaltino, ir mane netgi smerkė, kad pradėjau gydytis depresiją, ypač mama tai… (…) galbūt labai skaudu ne pats tas išsiskyrimas, žinokite, o tas, kad mane terorizavo, bandoma, buvo įsiveržti į butą, kaimynų reakciją. o kaimynų reakcija tai, kad pati kalta, vat ko tu čia įsileidai.” – moteris su psichosocialine negalia 3) „susidūrimas su specialistais vaikystėje“ „lkai buvau paauglė] pas psichologę (…) aš kreipiausi dėl to, kad sup-ratau, kad su manim kažkas darosi ne taip, kad, dėl valgymo sutrikimo, dėl to, kad man sutriko mėnesinės ir po to, kai aš jau supratau, suve-džiau galus, kad man yra negerai. tai aš jau tada pradėjau eiti pas tuos psichologus ir netgi pas psichiatrą, ir gėriau netgi ir sertalin lantidepre-santas]. ta prasme, man buvo jau tikrai sunku, bet tuo momentu, apie smurtą, ar apie tai, na, manęs paklausė, bet apie tai daugiau nešne-kėjo. (…) ta prasme, taip šitos temos mes neliesdavom apie smurtą, tiek prieš mamą, tiek lprieš mane]… nors gal, na, ir buvo paklausta, ar smurtauja prieš tave, bet sakau, šitos temos mes nelietėm. (…) su psi-chologais, su psichologe, bent jau iki pilnametystės, tai nelabai apie tai kalbėjom. nežinau. (…) bet tai, jau po to aš ėjau ir kitur, ir nebuvo lies-tos tos temos taip stipriai, kad kažkaip išsinagrinėti, tai va. (…) kartais į mokyklą atvažiuodavo psichologas (…) ir kai aš atėjau, tai aš viską irgi pasakiau, bet kažkaip irgi, nu, tiesiog tuo momentu kažkaip paklausia visi, pabūna, pašneka, bet toliau nebesigilina. (…) nors man tos pagal-bos jau šiaip, va taip psichologiškai, sakykim, reikėjo netgi į iki tų 16 metų. kuo anksčiau, tuo geriau, iš tikrųjų, būtų buvę. nebūtų dabar jau tų, kaip pasakyti, pasekmių, tokių didesnių.” – moteris su psichosocia-line negalia lpirmą kartą psichiatrijos ligoninėje] aš atsimenu, kad kalbėjo su mano mama ir mano mama neigia daug, nu tiesiog sakė, „ai, viskas jai gerai, aš nesuprantu, kas čia atsitiko, čia ji gal tiesiog nori išvengti kažko, eg-zaminų“. gydytojai irgi taip sakė, „ai tai čia dėl egzaminų, viskas tau bus gerai“. kažkaip nebuvo to, kad gilintųsi kažkas.” – moteris su psi-chosocialine negalia 52 „latvykusi policija] tiesiog, nu, nelabai kreipdavo į mane dėmesio. ten atvažiuodavo, sako vat ten smurtas, ten žodžiu, kažkas panašaus, tada mano mamos klausia, „tai ar rašot pareiškimą? tai nerašot. tai, jeigu nerašote, mes negalime išvežti“. (…) tai taip ir būdavo, bet kad taip profesionaliai, taip kažkaip, aš nežinau, iš policijos tai ne visada. (…) buvo ir tokių atvejų, kad tavo ta visa situacija ir tas visas ten, kaip pa-sakyt, muštynės, barniai gaunasi kaip pajuokos objektas. (…) tikiuosi, kad pasikeitė tai, nes tas toks požiūris, tai buvo labai nekoks.” – mote-ris su psichosocialine negalia 4.1.3. atsakas remiantis ketvirtosios temos rezultatais, viena iš pagrindinių problemų, susijusių su psichikos sveikatos priežiūros specialistų atsaku, buvo tai, kad psichikos sveikatos priežiūros įstaigose, net ir psichoterapijos metu, smurtinės patirties trauma dažnai net nebūdavo atpažįstama ir veiksmingai sprendžiama. smurtą išgyvenusios moterys teigė, kad nors iš pradžių dėl psichikos sveikatos sunkumų, kuriuos jos tuo metu nebūtinai laikė smurto artimoje aplinkoje pasekme, jos kreipėsi į psichikos sveikatos priežiūros įstaigas, tačiau tai prisimindamos dabar, supranta, kad šiai jų gyvenimo traumai specialistai aiškiai neskyrė dėmesio. daugelis jų jautė, kad specialistai jų visiškai nesupranta, kad jų iš tiesų nesiklauso ir neišklauso, o psichikos sveikatos priežiūros darbuotojai jų patirtą smurtą artimoje aplinkoje dažniausiai laikydavo beveik nesvarbiu jų psichikos sveikatos priežiūrai, gydymui ir atsigavimo procesui. kita vertus, kaip teigiama susidūrimo su psichikos sveikatos priežiūros specialistais patirtis buvo nurodyti tie atvejai, kai specialistai daugiau laiko ir dėmesio skyrė tam, kad iš tiesų išklausytų asmenines smurtą artimoje aplinkoje patyrusių moterų istorijas, dėjo daugiau pastangų išsiaiškinti tam tikro smurtą patyrusių moterų elgesio ir psichikos sveikatos sutrikimų priežastis bei sąsajas, pripažino specifines jų išgyvento smurto artimoje aplinkoje patirtis, su tuo susijusį netinkamą elgesį ir traumą. 53 be to, iš penktosios temos duomenų matyti aiškus psichikos sveikatos paslaugų, kurios buvo teikiamos smurtą artimoje aplinkoje patyrusioms moterims, kokybės skirtumas viešajame ir privačiame sektoriuose: privačiose įstaigose kiekvienam atvejui specialistai skirdavo daugiau laiko, dėmesio ir pastangų. dėl to kyla kokybiškų paslaugų prieinamumo klausimas, nes ne visi gali sau leisti susimokėti už tokias paslaugas. be to, fovhd-1e pandemijos metu psichikos sveikatos paslaugų, ypač skirtų asmenims su negalia, prieinamumas ir pasiekiamumas dar labiau sumažėjo. tuo metu bendras paslaugų prieinamumas buvo mažesnis, taip pat daugiau jų persikėlė į internetą, o tai smurto artimoje aplinkoje atvejais dažnai būna netinkama, nes smurtautojas gyvena tame pačiame namų ūkyje kaip ir smurtą patyrusi nukentėjusioji. be to, internetinės paslaugos ne visada yra prieinamos žmonėms su negalia. galiausiai šeštosios temos duomenys rodo, kad esama sisteminių problemų ir trūksta tarpinstitucinio bendradarbiavimo tarp psichikos sveikatos, socialinių paslaugų, teisės ir kitų susijusių specialistų, sektorių ir įstaigų, įskaitant ir specializuotos kompleksinės pagalbos smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims centrus. smurtą patyrusių moterų atsakymai atskleidžia nepakankamą skirtingų įstaigų, sektorių ir specialistų koordinavimą ir bendradarbiavimą, nes savo istorijas skirtingoms įstaigoms tenka nuolat kartoti iš naujo ir nėra veiksmingai atvejus sprendžiančių specialių daugiadalykių komandų. 54 3 lentelė: atrinktos pusiau struktūruotų interviu su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiomis moterimis citatos – 4-oji, 5-oji ir 6-oji temos. tema atrinktos citatos 4) „psichikos sveikatos paslaugos ir trauma“ „aš manau, kad ta tema turėjo, ypač kai buvau paauglystėj, kai pradėjau lankyti lpsichologo konsultacijas], tai turėjo būti daugiau į tai atkreipta dė-mesio, dėl to, kad aš visą laiką augau įtampoje, kad mano mama netaptų alkoholike kaip tėvas, kad mano mamos nesumuštų, kad ten dar kažkas, kad ten kaimynai nepamatytų, na, visokioj gėdoj, kaltėj ir įtampoje. hr tas niekada nebuvo niekam įdomu.“ – moteris su psichosocialine negalia „svarbiausia, kad gydytojai vyrai nesikabinėtų ir nenužiūrinėtų, nes to daug buvo. o šiaip, dabar galvoju, kad aš (…) dalinausi ten grupėse, tai irgi buvo tokių tiesiog provokacijų. ten jau labai, labai neprofesionalių, kur sako “tave išprievartavo, tai tu dabar nori, kad tai kartotųsi”. na, tie-siog tokių, kur, nelabai aš suprantu, kad tai gali būti terapija ir panašiai, grupinėje terapijoj tiesiog labai įžeidžiu tonu taip kalbėjo, tiesiog būtų ge-riau, jeigu būtų tiesiog jautrumo truputį.“ – moteris su psichosocialine ne-galia „man toks įspūdis iš esmės susidarė, kad tiesiog lpsichologė-psichotera-peutė] atliko tą funkciją, kad išklausė, kažkokių veiksmų nesiėmė, net kai bandė kažkaip tartis su mama, jinai buvo užpulta, agresyviai nusodintą ir daugiau nieko nedarė.” – moteris su psichosocialine negalia „kai buvau gal 18 ar 1e, buvo mokyklos baigimo metai ir man dar pablo-gėjo, turbūt nuo streso dėl egzaminų ir aš atsiguliau į ligoninę, psichiat-rinę, ir ten man skyrė psichologą-psichoterapeutą, pas kurį aš ir dabar einu, su kuriuo iškart jaučiausi labai suprasta, tai vat tada su juo pradė-jom atkapstyti ir kas mokykloje vyksta, ir kas šeimoj vyko, nes (…) buvo apleistumas didelis ir tik su mama augau. hr seksualinės tos patirtys, tai pradėjom viską atkapstyt gal kai buvau jau 1e-os, 20-ties metų.” – mote-ris su psichosocialine negalia 55 5) ) „paslaugų kokybė viešajame ir privačiame sektoriuose“ „iabai patenkinta buvau privačia gydytoja, kitaip nei viešajam sektoriuj, kuris tiesiog atrodo sujungia daug dalykų, o čia ir gilinosi, ir mes kalbėjom tikrai ne 5 minutes, o kelias valandas, dariau testus, apie vaikystę kalbė-jom. tai vienas buvo toks kartas. o kitas irgi prieš kelis metus, kur irgi žy-miai labiau padėjo, ir geresnius vaistus atitaikė, tai tikrai labai pozityvios patirtys privačiai. (…) hr atsimenu, kad ten lpsichiatrijos ligoninėje] buvo toks labiau „vaistų vakarėlis“, kad bandė man pritaikyt, tai vienus, tai ki-tus. (…) tada 2 kartą, kai guliausi (…), tai ten buvau skyriuje, į kurį dau-giau niekad nesigulčiau (…). tokių buvo nemalonių labai patirčių ir irgi neatsimenu, kad ten kažkaip būtų padėję” – moteris su psichosocialine negalia „bet, galbūt, tokia situacija, kad klausosi ir atrodo, na, gal žmogus po darbo pavargęs, aš tikrai esu empatiška, suprantu, gal pavargęs ar tie-siog yra labai sunkus tas psichologo darbas, atsiriboti nuo tų emocijų (…). hr man susidarė toks įspūdis, kad kai yra nemokama pagalba, ne visada ji yra kvalifikuota ir tiesiog orientuota kartais, kad užsidėti pliusą. (…) visus tuos kartus, kai kreipiausi nemokamai aš jaučiau tą tokį, nežinau gal at-sainumą, ir stengimąsi, kad kuo greičiau baigtųsi konsultacija, per daug neklausinėti. nes kai ėjau privačiai porą kartų į savaitę, (…) investavau ir man labai pasisekė, kad gavau tikrai gerą psichoterapeutę.” – moteris su psichosocialine negalia „jeigu kalbant apie tai, apie profesionalumą ir apie tai, kad gilinasi į tave, į tavo emocijas ir moko kažkokių naujų dalykų, būtent psichoterapeutai, tai žinoma, kad privačiai yra žymiai geriau. (…) žinoma, psichoterapinių paslaugų, nemokamų, valstybiniam sektoriui tikrai trūksta. hr tai yra iš tik-rųjų labai sunku, nes tu turi mokėti lpinigus]. tarkim man dabar reikia psi-choterapinių paslaugų, tai aš moku 45 eurus už vieną sesiją. tai jeigu aš noriu į savaitę kartą, tai man yra dideli pinigai ir tada automatiškai – tu sau tiek negali leisti. tai mažiau, kiek gali, tiek leidi. bet, o valstybiniam, tai išvis, (…), na, reikėtų labai (…), kad tikrai būtų daugiau specialistų ir valstybiniame, ir suteiktų pagalbą, ir būtų netgi specializuoti labiau, nes kas ateina su valgymo sutrikimais arba ten vat su smurtu, (…) kas yra pagrindinė problema, tai automatiškai kitas specialistas visai kitaip žiūri. na, labai sunku ir labai tas jaučiasi, labai jau jaučiasi. tada tu arba ne-gauni paslaugos, arba tu eini privačiai.” – moteris su psichosocialine ne-galia 56 6) „sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas“ „aš dabar tikiuosi, kad yra viskas pasikeitę. nepadėjo. (…) galbūt reikėtų to tarpsektorinio bendravimo su policija ir su psichologu, su psichologais ir visom asmens sveikatos priežiūros įstaigom. nežinau, ta prasme, kaž-kokia komanda, kad būtų.” – moteris su psichosocialine negalia „vienintelis dalykas, dėl ko aš nekeikiu policijos, tai, na, tai yra struktūros bėda. tai yra struktūros bėda. hr jeigu vaikus apklausinėja su psicholo-gais, tai kai kuriais atvejais aš manau, kad bent jau neįgalius žmones tu-rėtų apklausinėti su socialiniu darbuotoju arba su psichologu, kad nebūtų žalos, bent jau neįgalius lpabrėžė šią dalį]. jau nekalbu apie tai, kad jeigu ateitų mergaitė, kurią išprievartavo, ir būtų ta pareigūnė lkuri mane apk-lausė] (…), tai gali turbūt net ir iki savižudybės priversti.” – moteris su psi-chosocialine negalia „na, jis man parekomendavo, kad ilgesnio laikotarpio reikėtų man, psi-choterapijos, ir šiaip gal grupinių užsiėmimų (…). rekomendavo įsigyti knygą (…), aš ją įsigijau (…).bet (…) ten nėra gi daug tų susitikimų, yra tik šeši.” – moteris su psichosocialine negalia „liabiausiai reikia] laiko, visų pirma, kad būtų skiriama. dėmesio deta-lėms, išklausymo, nes buvo daugiau, kad gydytoja jau atrodo iš anksto, turi savo nuostatą – ateinu verkdama – depresija, ten gal 10 minučių tik kalbėjom. tokio tiesiog dėmesingumo, laiko, klausymosi ir net sakyčiau visai profesionalumo. nes atrodo, kad na, aš suprantu, kad psichiatrai turi būti baigę mokslus, kad jie taptų psichiatrais, bet atrodo, kad dauguma net nežino tam tikrų dalykų, kur aš pati geriau žinau, kad aš sakau savo simptomus ir sakau, taip, aš čia ilgai domiuosi, man privačiai, sakė, tai prašau, man taip ir taip, ir anaip, ir jie tokie klausinėja manęs (…), lyg ne-būtų girdėję. tai yra ir tokio, tiesiog atrodo, kad pasenusios žinios tam tikrų, ypač vyresnės kartos.” – moteris su psichosocialine negalia „hr na galbūt tas mechanizmas kažkiek veikia, kad policija perduoda tam specializuotam kompleksinių paslaugų centrui, tai su tavim nors 10 minu-čių pakalba ir pasako, kaip tu ten jautiesi, kaip kažką. aš, kaip dabar pri-simenu, man buvo keista, kad man skambina, kad sako va, tai yra labai sunku įrodyti, bet jūs turite teisę tą ar aną daryti. tai manau, kad turbūt vertingiausias dalykas, ką mūsų šalis turi tai specializuoti tie kompleksi-nės pagalbos centrai, kurie beveik kiekviename mieste mačiau turi po pa-dalinį.” – moteris su psichosocialine negalia 57 4.2. fokusuotd grupid diskusijd ir pokalbid su specialistais rezultatai hšanalizavus duomenis, surinktus fokusuotose grupių diskusijose ir pusiau struktūruotuose interviu su psichikos sveikatos priežiūros įstaigų darbuotojais, teisininkais ir kitais specialistais, išskirtos šios penkios pagrindinės temos: 1) smurtą artimoje aplinkoje patyrusių asmenų neatpažįstamas smurtas; 2) specializuoti specialistų mokymai; 3) ribotos pagalbos galimybės; 4) pagalbos tęstinumas; 5) biurokratinės, sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas. 4.2.1. nustatymas panašiai kaip ir pusiau struktūruotuose interviu su smurtą artimoje aplinkoje patyrusiais asmenimis, fokusuotų grupių diskusijų ir pusiau struktūruotų interviu su specialistais rezultatai pirmąja tema rodo, kad psichikos sveikatos paslaugomis besinaudojantys asmenys dažnai neatpažįsta galimai patirto smurto artimoje aplinkoje. 4 lentelė: atrinktos fokusuotų grupių diskusijų su specialistais citatos – 1-oji tema. tema atrinktos citatos 1) „smurtą artimoje aplinkoje patyrusių asmenų neatpažįstamas smurtas“ „dalis atvejų nelabai ir supranta pacientų, kad prieš juos taikomas tas smurtas. jeigu ekonominiai aspektai, tiesiog čia taip yra giliau, ir tie pa-sakymai, finansų kontroliavimas, iš tikrųjų žmonės nesupranta, kad pas juos taikomas tas smurtas.“ – psichologė-psichoterapeutė „hr patys galbūt nėra tiek žinių įgavę, tos galimos smurto aukos. tiesiog jos labai susitaikę su situacija.“ – psichiatrijos ligoninės socialinė darbuo-toja „čia tokia mergaitė pas mus buvo, ją išnaudojo patėvis, tai ta mergaitė nuo vienuolikos metų iki šešiolikos ji net nebendravo su niekuo, nes ji nesuprato, kad tas patėvis, taip elgiasi su ja. (…) nes ji, kai suprato, ji sako, – „aš galvojau, kad tiesiog šeimose taip vyksta“ – jis, kai prievartaudavo.“ – psichiatrė 58 4.2.2. praneąimai apie smurtą remiantis antrosios temos duomenimis, psichikos sveikatos priežiūros darbuotojams ir kitiems specialistams būtinos specializuotos žinios ir mokymai ne tik apie asmenis su negalia ir jų individualius poreikius bei jiems kylančias kliūtis, bet ir smurto artimoje aplinkoje bei smurto lyties pagrindu klausimais. tokie mokymai būtini ne tik siekiant atpažinti smurtą ir padėti jį patyrusiems asmenims apie jį pranešti, bet ir tam, kad reikiama pagalba būtų teikiama labiausiai tinkamu, veiksmingu, į traumą ir smurtą orientuotu būdu (angl. trauma- and violence-informed care). specialistų nuomone, tokie mokymai ne visada yra prieinami, šiuo metu jie nėra sisteminiai, nėra privalomi ir nėra įtraukti į jų bendrąjį profesinį rengimą. sveikatos priežiūros specialistai dažnai net neatpažįsta, kad smurtas artimoje aplinkoje yra jų darbo ir profesinės atsakomybės dalis – smurtas dažnai vadinamas neva vien tik socialine problema, o ne medicinine. be to, negalios klausimu teisės specialistai per pokalbius teigė, kad jie retai kada girdi apie smurtą artimoje aplinkoje prieš asmenis su negalia. kita vertus, gali būti, kad klientams kreipiantis dėl paslaugų, specialistai negalios aspekto nepastebi, ypač jei patys klientai to aktyviai nenurodo. 5 lentelė: atrinktos fokusuotų grupių diskusijų su specialistais citatos – 2-oji tema. tema atrinktos citatos 2) „specializuotas specialistų mokymas“ „aš tai manau, kad bendras manymas yra, kad vis tiek visi galvoja, kad gydytojai atlieka gydymą, slaugytojai atlieka slaugą ir tiek. hr užtat gal ir neatsiranda, kad atpažinti, žinoti, suprasti. tai aš manau, kad tie mokymai yra reikalingi, nes mūsų pareiga yra nenusisukti nuo to ką išgirdau, bet mokėti tai įvertinti, kad tai yra smurtas, paskui viską patikrinti.“ – slaugos administratorė „mes nemažai pačios pasigiliname, kiek gali padaryti, bet va taip norėtųsi tų tokių žinių, tų pokalbių, informacijos, kaip tinkamai pasakyti tam tikrus žodžius. nes žinote, aš galiu su dviem žodžiais priešingai nukreipti pacientę, arba palenkti į savo pusę, žinote, būna tų frazių, kad tikrai būtų gerai prisiminti ir tą pavartoti, kad mokėti, prie paciento prieiti. mokymai, metodika, labai būtų gerai.“ – psichikos sveikatos slaugytoja 5e 4.2.3. atsakas trečiosios temos rezultatai rodo, kad psichikos sveikatos specialistai jaučiasi turintys ribotas galimybes suteikti pagalbą smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims. specialistai išreiškė nuomonę, kad dažnai jaučiasi taip, tarsi jų rankos būtų surištos dėl galiojančių įstatymų ir oficialių taisyklių, reglamentuojančių jų veiksmus smurto artimoje aplinkoje atvejais, ypač jei jie dirba stacionariose įstaigose. psichikos sveikatos priežiūros darbuotojai teigė, kad kartais jaučiasi bejėgiai ir negalintys suteikti pakankamai reikiamos pagalbos, ypač kai pacientai išrašomi iš stacionarių įstaigų. tai rodo ir ketvirtosios temos duomenys, kuriuose pabrėžiama, kad po išrašymo iš psichiatrijos ligoninės itin trūksta tęstinės pagalbos – ne tik nevykdoma tolesnė stebėsena, bet ir trūksta tinkamų bendruomeninių paslaugų, kurios užtikrintų, kad vėlesnė pagalba apskritai būtų įmanoma. penktosios temos rezultatai taip pat patvirtina, kad egzistuoja bendros biurokratinės ir sisteminės problemos, taip pat trūksta tarpinstitucinio bendradarbiavimo tarp psichikos sveikatos, socialinių paslaugų ir kitų susijusių sektorių bei įstaigų, taip pat ir specializuotos kompleksinės pagalbos centrų. vertinant šio tyrimo rezultatus ypač didelį nerimą kelia tai, kad didelė dalis psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikėjų apskritai nežino, kokia yra visoje šalyje jau eilę metų veikiančių specializuotos kompleksinės pagalbos centrų ir susijusio pagalbos smurtą artimoje aplinkoje patyrusiems asmenims tinklo paskirtis, o kartais net nežino, kad jie apskritai egzistuoja. 60 6 lentelė: atrinktos fokusuotų grupių diskusijų su specialistais citatos – 3-oji, 4-oji ir 5-oji temos. tema atrinktos citatos 3) „ribotos pagalbos galimybės“ „na pas mus matote, mes negalim patikrinti tų duomenų labai tiksliai. pa-sako kartais žmonės ir tie vaikai, kad namuose kažkokia tai vat forma su juo smurtaujama. na, bet vėlgi mes galime tik informuoti vaiko teises, dėl visokių duomenų apsaugų ir sutikimų visokių formų, negalim mes patys kratyti tų tėvų, ar tų šeimų, ar kažko tai. tiesiog suteikti informaciją, kad toliau aiškintųsi. (…) mes labai riboti tame informacijos suteikime, todėl būtent gydymo įstaigą ir dar tokia jautri, su psichikos sutrikimais ir vat mes turime (…) įstatymo apibrėžtą, labai konkrečius – policija, ikiteisminiai tyri-mai, vaiko teisės, psichikos sveikatos centrai ir tos gydymo įstaigos, kurios taip pat teikia paslaugas pacientui, tai reiškia pirminės sveikatos priežiūros centrai ir viskas. mes tų mechanizmų pajungti, kažkokių komandų inici-juoti, kad vyktų į namus žiūrėtų, tai negalim.“ – psichiatrijos ligoninės so-cialinė darbuotoja „bet pavyzdžiui, psichikos sveikatos priežiūros socialiniai darbuotojai irgi yra įstatymų apriboti, suvaržyti, kad jie informacijos negali teikti, be suti-kimo pacientės.“ – psichiatrijos ligoninės socialinė darbuotoja „mes nelabai ir žinom tą grįžtamąjį ryšį, ar mes žinom, ar jinai nuėjo, ar ne-nuėjo lkur buvo nukreipta].“ – slaugos administratorė „bet mes neturime vis tiek svertų, netgi jei ir tai matysime. jeigu ji dabar išeina, sutinka, vis tiek negalėsim mes padėti.“ – psichiatrijos ligoninės so-cialinė darbuotoja 61 4) „pagalbos tęstinumas“ „mes tik tiek, kiek ligoninėje guli, galime suteikti lpagalbą]. (…) gerai, jeigu mes perduodame kažkam ir vyksta tęstinumas. o jeigu ne? tai tas žmo-gus grįžta namo, supranta, kad prieš jį smurtauja, bet jis nežino ką daryti. jis toliau bijo ir lieka toliau. aišku, tai nėra išeitis neiškelti gal to fakto, bet nėra to tęstinumo, nepaeina iki galo.“ – iigoninės psichiatrijos skyriaus so-cialinė darbuotoja „mes grynai vat padėti galime, kol žmogus yra ligoninėj, čia, šitoj įstaigoj. ten galim tarkim sukontroliuoti, apriboti apsilankymus ten kokio vyro, kuris žinai, matai vaizdžiai, kad smurtauja. (…) kai žmogus išeina iš gydymo įs-taigos – viskas. (…) hšeina žmogus iš ligoninės ir visas tas sustoja, ta pa-galba.“ – psichikos sveikatos slaugytoja „nu vis tiek yra sunku, kai tu išleidi žmogų ir tu žinai, kad ji grįžta pas smurtautoją. tu pati gi realiai supranti, kad tu gi negali su ja važiuoti kartu ir gyventi šalia, ir jos apginti. visos tarnybos tikrai informuotos. va man tai tikrai, toksai, visąlaik, aš sakau – nusivylimas, tu padarai viską, o pabai-gos… (…) va toks visą laiką yra nusivilymas. nu nežinau, man tai tikrai baisu žiūrėti, į kai kuriuos atvejus ir mes nieko negalim padaryti. pacientui išėjus iš ligoninės mūsų rankos tampa, tik pilietinės.“ – slaugos administ-ratorė 5) „biurokratinės, sisteminės problemos ir tarpinstitucinis bendradarbiavimas“ „trūksta, visuomeninės, valstybinės sistemos. dar į pacientą požiūris. pa-vyzdžiui, įvyko smurtas, atvažiuoja įvairūs specialistai, iš karto pradedama dirbti, o ne raštas, po rašto, mes išsiunčiam, o atsakymo negaunam. mes kaip ir išleidžiam juos, mes ir žinom, kad sakykim vyras smurtauja, infor-mavom visas tarnybas, bet jis net ir atvažiuoja pasiimti ją į namus, o mes pagal įstatymą neturim teisės kaip ir neatiduoti, nes mes esam gydymo įs-taiga, mes neturim policijos rašto, kardomosios priemonės neišleisti, nu ta prasme neleisti jam vykti namo su ja. (…) sakau, man tai trūksta tos vals-tybinės pačios, valstybės pačio požiūrio, nes dirbam, daug visko yra, visko turime, bet nėra vienybės. kiekvienas daro savo, popieriukus deda į stal-čių, klijuoja kažką ir viskas. (…) nėra bendros sistemos, (…) tokios siste-mos trūksta.“ – slaugos administratorė „šiaip labai daug šitų dalykų turėtų būti ir tokia politika kraunama pirminės priežiūros centrams. mes siunčiame epikrizę, po kiekvieno gulėjimo, kur tikrai plačiai gydytoja aprašo visą psichosocialinę situaciją. turėtų surea-guoti psichikos sveikatos centro socialinis darbuotojas, komanda, tenais vadovas ar kažkas tai, ir kreiptis į tas institucijas. tai vėl čia kaip amžinai, 62 ta grandis tokia, kuri visada nedadirba, kliba. arba mums taip atrodo. (…) hr trūksta to tokio tiesioginio bendradarbiavimo su institucijomis, kad čia ir dabar perimti tą priežiūrą toliau.“ – psichiatrijos ligoninės socialinė darbuo-toja „man tai trūksta tos valstybinės pačios, valstybės pačio požiūrio, nes dir-bam, daug visko yra, visko turime, bet nėra vienybės. kiekvienas daro savo, popieriukus deda į stalčių, klijuoja kažką ir viskas. (…) nėra bendros sistemos, kad mes paspaustume, kaip esveikatoj, nu atsigulė pacientė, mes paspaudėm ir mes matom, kaip esveikatoj, ką ji gydėsi, kur lankėsi, gėrė vaistus, negėrė, bet čia nėra tokios bendros sistemos, kad tu pas-paudus, suvedus asmens kodą, sakykim kai kurie darbuotojai, aišku su kažkokiu slaptažodžiu, matytų: buvo kviečiama policija, buvo ten kažkokie susirinkimai, vaikų teisės, yra kardomoji priemonė vyrui nustatyta (…). to-kios sistemos trūksta.“ – slaugos administratorė „tai va atrodo pas mus jeigu tos mobilios komandos irgi būtų galbūt galėtų užtikrinti tą tokį, kad nuvažiuoji į namus ne tik vaistus atiduoti, ar ten tru-putį pakalbėti, bet ir atkreipti vat dėmesį, ar nevyksta kažkokie tai dalykai, kurių neturėtų būti. (…) hr to tokio tarpusavio bendradarbiavimo ltrūksta], kad tai nėra čia toks „iš mano daržo vaizdas, čia iš tavo daržo vaizdas“, bet kad eitų prie bendro stalo prisėsti ir iškomunikuoti tą.“ – psichikos svei-katos slaugytoja „dar turbūt daugiau kažkiek savižudybių prevencijoj, daugiau tų visų, kad tikrai užtikrinam, kad registruojam į psichikos sveikatos centrą, psichoso-cialinį vertinimą gydytojai, psichologai atlieka. vertina tą riziką. o kad vat apie tą smurtą prieš moterį, tai tikrai ne.“ – slaugos administratorė 63 hšvados hr rekomendafhjos 64 hšvados hr rekomendafhjos 5.1. hąvados iietuvos teisinei sistemai tenka svarbus vaidmuo užtikrinant psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčių vaikų ir moterų apsaugą nuo smurto artimoje aplinkoje ir įtvirtinant apsaugos bei pagalbos teikimo pagrindą, tačiau pripažintina, kad išlieka tam tikrų tobulintinų sričių. nors galiojantys įstatymai numato kovos su smurtu artimoje aplinkoje sistemą, jos praktinis įgyvendinimas ir vykdymas nenuoseklus, o dėl paslaugų teikimo ir išteklių spragų kai kurie smurtą patyrę asmenys lieka be reikiamos pagalbos. be to, atsižvelgiant į specifinius psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčių moterų ir vaikų, kurie dažnai susiduria su išskirtiniais sunkumais ieškodami pagalbos, poreikius, būtinos tikslingesnės nuostatos, prieinamumas ir pritaikymas. šalinant šiuos trūkumus ir stiprinant teisinę sistemą, gerinant atitinkamų įstaigų ir organizacijų bendradarbiavimą ir didinant informuotumą, būtų galima kompleksiškai, visapusiškiau ir veiksmingiau šią labiau pažeidžiamą žmonių grupę apsaugoti nuo smurto artimoje aplinkoje. šio kokybinio tyrimo išvados taip pat išryškino tarpinstitucinio bendradarbiavimo svarbą (ir trūkumą). nors sveikatos priežiūros specialistai ir socialinių paslaugų darbuotojai dažnai pirmieji padeda nukentėjusiems asmenims įvardyti savo išgyvenimus ir ieškoti pagalbos, jų galimybes riboja asmeninės žinios ir nacionaliniuose teisės aktuose numatytos priemonės. kai kurie gerosios praktikos pavyzdžiai, susiję su įvairių institucijų bendradarbiavimu, įtvirtinti bendradarbiavimo susitarimais. nepaisant to, institucijos nepakankamai supranta šiame procese joms tenkantį vaidmenį. be to, bendrai vertinant, nėra pakankamai pripažįstama, kokį trumpalaikį ir ilgalaikį poveikį nuo smurto nukentėjusiems asmenims turi neefektyvus specialistų atsakas. 65 hšvados hr rekomendafhjos smurtą artimoje aplinkoje patyrę žmonės su negalia neretai, iki susitikimo su sveikatos priežiūros specialistu, šio smurto neatpažįsta ir su smurtautoju būna stipriai emociškai susiję, todėl jiems sunku ieškoti pagalbos nepažįstamoje aplinkoje. tais atvejais, kai smurtas susijęs su vaikais, į įvykio vietą pagalbai teikti atvyksta parengtas vaiko teisių apsaugos tarnybos specialistas. tačiau tokia specializuota parama ar pagalba nėra teikiama psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčioms moterims. specializuotos kompleksinės pagalbos centrų įsteigimas turėjo teigiamos įtakos pranešimų apie smurto atvejus skaičiui, tačiau, tyrimų duomenimis, apie esamas pagalbos programas žino ne visi specialistai. moterims su intelekto negalia kai kuri informacija apie smurtą yra parengta ir pagalba yra prieinama lengvai suprantama kalba arba vaikams pritaikytu formatu. vis dėlto šių išteklių yra nedaug ir jie pasiekiami tik internetu, todėl būtina prieiga prie kompiuterio ir interneto, o ši galimybė gali būti ribota. vaikai gali nemokamai skambinti vaiko teisių apsaugos tarnybos administruojama pagalbos linija. tam tikrų prieinamumo kliūčių yra, nes pagalbos linija nepritaikyta priimti informaciją iš vaikų, kuriems gali būti sunku bendrauti žodžiu. 5.2. rekomendacijos 1) siekiant stiprinti smurto artimoje aplinkoje ir kitų rūšių smurto lyties pagrindu prevencijos, intervencijos ir postvencijos mechanizmus, ypač svarbu kelti specialistų kvalifikaciją ir sistemingai atnaujinti jų žinias. būtinas tęstinis mokymas smurto formų, jų atpažinimo ir galimo tolesnio nukreipimo pagalbai klausimais. be to, reikia mokymų jt žmonių su negalia teisių konvencijos srityje. taip pat būtina gilinti „negalios“, „traumos“, „atsigavimo“ sąvokų, į traumą ir smurtą orientuotos pagalbos teikimo modelių ir praktikų (angl. trauma- and violence-informed care), individualių žmonių su negalia poreikių pagalbai ir jiems kylančių 66 hšvados hr rekomendafhjos kliūčių supratimą. tokie mokymai turėtų būti privalomi visiems psichikos sveikatos sistemoje dirbantiems specialistams – tiek gydytojams ir slaugytojams, tiek socialinių paslaugų ir teisės sektoriaus specialistams. 2) psichikos sveikatos priežiūros praktikoje turėtų būti įvestas įprastinis klausimas apie galimai patiriamą smurtą. smurto artimoje aplinkoje atvejai dažnai lieka nepastebėti, nes smurtą patyręs asmuo ne visada apie tai pasakoja, todėl įprastas gydytojo ar slaugytojo klausimas apie smurtą artimoje aplinkoje ir (arba) apie saugumą namuose padėtų smurto atvejus arba jų riziką ir patiriamą pavojų nustatyti anksčiau. tas pats principas jau taikomas vykdant savižudybių prevenciją, kai pacientų klausiama apie galimas mintis apie savižudybę. siūloma šią praktiką pritaikyti ir nustatant smurto artimoje aplinkoje atvejus. be to, ją reikėtų papildyti pacientams skirtu švietimu smurto ir jo apraiškų klausimais. 3) būtinas aiškus tarpinstitucinio reagavimo algoritmas, taikomas galimo smurto artimoje aplinkoje ir kitų rūšių smurto lyties pagrindu atvejais, ypač stacionariose psichikos sveikatos įstaigose. būtina vieninga tvarka, nustatanti, kaip reaguoti užfiksavus smurto atvejį, kaip elgtis atsižvelgiant į jo pasireiškimo laiką (vykstantį šiuo metu ar praeityje), numatanti tolesnes pagalbos galimybes ir individualų paciento priežiūros būdą (taip pat ir po išrašymo iš ligoninės). kiekvienoje įstaigoje turėtų būti paskirtas už tokio algoritmo įgyvendinimą atsakingas asmuo. iabai svarbu užtikrinti, kad pagalba būtų suteikta laiku, antraip kyla rizika, kad pacientas grįš į smurtinę aplinką ir vėl patirs smurtą. be to, svarbu atskirti fizinį smurtą (kurį gali pastebėti sveikatos priežiūros specialistai) nuo nematomų smurto formų, kurioms atpažinti gali prireikti specialaus pasirengimo. 67 hšvados hr rekomendafhjos 4) iabai svarbu stiprinti tarpinstitucinį bendradarbiavimą. būtina nuolat ir nuosekliai puoselėti psichikos sveikatos, socialinių ir teisinių paslaugų teikėjų ryšius tiek įstaigose, teikiančiose psichikos sveikatos ir socialinės globos paslaugas, tiek su teisininkais ir skpf. rekomenduojama, kad organizacijos palaikytų ryšius su kitomis atitinkamomis jų regione veikiančiomis organizacijomis ir įtrauktų smurto prevencijos srityje veikiančias nvo. be to, organizuojant įvairius mokymus smurto artimoje aplinkoje atpažinimo klausimais, būtų naudinga juos rengti ne tik vienos srities darbuotojams, bet taip pat įtraukti ir kitų sričių specialistus, taip sukuriant sąlygas stiprinti skirtingų sektorių ir specialistų tiesioginį betarpišką asmeninį bendravimą ir bendradarbiavimą. 5) siekiant, kad specialistai ir visuomenė (įskaitant ir specializuotos kompleksinės pagalbos centrus) gebėtų atpažinti ir užkardyti smurtą, galėtų padėti nukentėjusiesiems ir kurtų mažiau stigmatizuotą aplinką, labai svarbu didinti profesinių ir vietos bendruomenių informuotumą įvairių smurto formų, kurias patiria psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčios moterys ir vaikai, klausimais. 6) būtina sistemingai rinkti statistinius į atitinkamas kategorijas išskaidytus duomenis apie smurtą artimoje aplinkoje patyrusias psichikos sveikatos sutrikimų ir negalią turinčias moteris bei vaikus, kad būtų galima suprasti šios sociodemografinės grupės mąstą, specifinius iššūkius ir poreikius. šiuo tikslu valdžios institucijos turėtų užtikrinti tinkamus specialius duomenų rinkimo, analizės ir ataskaitų teikimo išteklius bei mechanizmus. duomenys turėtų atspindėti ne tik asmenų skaičių, negalios tipą ir patirto smurto rūšį, bet ir pranešimų apie tokius atvejus skaičių ir jų rezultatus. 68 šaithnhah 6e šaltiniai baudžiamojo proceso kodeksas, 2023 (hx-785) bns, smurto artimoje aplinkoje atvejų pernai daugėjo, per dešimtadalis nukentėjusiųjų – vaikai founcil of europe fonvention on preventing and combating violence against romen and domestic violence, 2011 (founcil of europe treaty series – no 210) dėl asmens sveikatos priežiūros paslaugų teikimo galimai seksualinį smurtą patyrusiems moteriškosios lyties asmenims aprašo patvirtinimo, 2021 (v-1765) dėl informacijos apie asmenis su kūno sužalojimais, kurie gali būti susiję su nusikaltimu, teikimo, 2002 (55c42c16) dėl iietuvos medicinos normos mn 14:201e „šeimos gydytojas“ patvirtinimo, 2023 (v-1013) dėl iietuvos respublikos sveikatos apsaugos ministro 2014 m. birželio 17 d. įsakymo nr. v-714 „dėl iietuvos medicinos normos mn 22:2014 „psichikos sveikatos slaugytojas. teisės, pareigos, kompetencija ir atsakomybė“ patvirtinimo pakeitimo, 2020 (v-2e25) dėl policijos pareigūnų reagavimo į pranešimus apie smurtą artimoje aplinkoje ir sprendimo dėl apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje orderio priėmimo, jo vykdymo ir kontrolės tvarkos aprašo patvirtinimo, 2023 (5-v-506) dr. fiara siobhan brennan, disability rights during the pandemic: a global report on findings of the fovhd-1e disability rights monitor (2020) europos komisija, eį strategy on victims’ rights (2020-2025) (2020) fom (2020)258 įsakymas dėl jungtinių tautų neįgaliųjų teisių komiteto rekomendacijų įgyvendinimo 2016−2020 metų priemonių plano patvirtinimo, 2016 įsakymas dėl rekomendacijų dėl nukentėjusiųjų specialių apsaugos poreikių vertinimo patvirtinimo, 2016 (nr h-63) jt asmenų su negalia teisių komitetas, final remarks on the initial report of iithuania (2016) frpdcfcitįcfoc1 jt moterų diskriminacijos panaikinimo komitetas, foncluding observations of the committee on the elimination of discrimination against romen: iithuania (2008) fedajcfcitįcfoc4 jt žmonių su negalia teisių komitetas, fombined second and third periodic reports submitted by iithuania under article 35 of the fonvention, due in 2020 (2022) frpdcfcitįc2-3 iietuvos moterų lobistinė organizacija, giedrė purvaneckienė: visuomenė liberalėja, o moterys vis labiau linkusios slėpti patirtą seksualinę prievartą 71 iietuvos nuolatinė atstovybė jungtinėse tautose niujorke, iithuanian nominee for įn fommittee on the elimination of discrimination against jomen iietuvos policija, specializuotos pagalbos centrai iietuvos respublikos apsaugos nuo smurto artimoje aplinkoje įstatymas, 2023 (xh-1425) iietuvos respublikos baudžiamojo kodekso patvirtinimo ir įsigaliojimo įstatymas. baudžiamasis kodeksas,2000 (vhhh-1e68) iietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekso 8, e, 28, 43, 44, 128, 185, 186, 188, 214, 23e, 272, 275, 276, 280, 283, 308 straipsnių ir priedo pakeitimo ir kodekso papildymo 27-1, 36-2, 56-1, 186-1 straipsniais įstatymas, 2015 (xhh-21e4) iietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekso patvirtinimo, įsigaliojimo ir įgyvendinimo įstatymas. iietuvos respublikos generalinė prokuratūra, victim’s rights 72 iietuvos respublikos pagalbos nuo nusikalstamos veikos nukentėjusiems asmenims įstatymas, 2021 (xhv-16e) iietuvos respublikos psichikos sveikatos priežiūros įstatymas, 2023 (h-e24) iietuvos respublikos socialinės apsaugos ir darbo ministerija, fonventions (2020) iietuvos respublikos vaiko teisių apsaugos pagrindų įstatymas, 2023 (h-1234) iygių galimybių kontrolieriaus tarnyba, moterų su negalia apsauga nuo smurto artimoje aplinkoje: iietuvos ir tarptautinės teisės analizė (2023) nr. (22)na-2)-1 irt.lt, iithuanian parliament turns to fonstitutional fourt over hstanbul fonvention odeta hntė, jolanta sondaitė ir agnė tvaronavičienė, vaiko nuomonės išklausymo metodinis vadovas (2023) oficialiosios statistikos portalas, gyventojų saugumo statistinio tyrimo rezultatai 73 pagalbos moterims linija rokas įscila, smurtas šeimoje: nusikaltimų aukų su negalia padėties vertinimas (2020) vol. 138 no. 2 175 simona aginskaitė ir rokas įscila, viktimologinis tyrimas: moterų su negalia smurto patirtys socialinės apsaugos ir darbo ministerija, fedaj atskaitomybės mechanizmas socialinės apsaugos ir darbo ministerija, žmonėms su negalia informacija taps lengviau prieinama (bns, 26 2021) socialinių paslaugų priežiūros departamentas prie socialinės apsaugos ir darbo ministerijos, metodinės rekomendacijos specialusis pranešėjas asmenų su negalia teisių klausimais, hnternational principles and guidelines on access to justice for persons rith disabilities (2023) įgnė grigaitė ir greta klidziūtė, sankirta tarp smurto lyties pagrindu ir socialinių bei psichikos sveikatos priežiūros paslaugų teikimo moterims su negalia iietuvoje: situacijos apžvalga ir rekomendacijos sisteminiams pokyčiams (2023) 74 įgnė grigaitė, greta klidziūtė, karilė ievickaitė, margarita jankauskaitė ir aurelija auškalnytė, matomos – dėmesys smurtui prieš moteris su negalia. praktinių priemonių rinkinys (2023) visų reikalas, koordinuoto institucijų atsako į smurtą artimoje aplinkoje algoritmas rrr.infogram.com, specializuotą kompleksinę pagalbą teikiančių centrų kontaktai rrr.specializuotospagalboscentras.lt, kas vykdo skpf veiklą? 1 ‘,6&211(&7(‘ ‘,6$%,/,7<%$6(' &211(&7(' )$&,/,7,(6 $1' 352*5$00(6 )25 35(9(17,21 2) 9,2/(1&( $*$,167 :20(1 $1' &+,/'5(1 ,1 32578*$/ 11 ',6&211(&7(' 1dwloqdo )lqglqjv 5hsouw 32578*$/ '(&(0%(5 )(1$&(5&, )hghud©¥o 1dfloqdo gh &ooshudwlydv gh 6oolgdulhgdgh 6ofldo $fnqozohgjphqwv :h zoxog olnh wo wkdqn wkh vxssouw iuop iluvw oi doo wkh shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv lqwhuylhzhhv zko dffhswhg vkdulqj wkhlu h[shulhqfhv $gglwloqdoo zh zoxog olnh wo wkdqn wo doo wkh hqwlwlhv zklfk khoshg xv wo lghqwli wkh lqwhuylhzhhv dqg zko zhuh uhsuhvhqwhg dw wkh yduloxv iofxv juoxsv khog $vvofld©¥o gh 0xokhuhv &oqwud d 9loo¬qfld $0&9 $vvofld©¥o 3ouwxjxhvd gh $solo ¢ 9¯wlpd $3$9 $vvofld©¥o 3ouwxjxhvd sdud o 'luhlwo gov 0hqouhv h gd )dp¯old $vvofld©¥o 3ouwxjxhvd 9o] go $xwlvwd &oplvv¥o sdud d &lgdgdqld h d ,jxdogdgh gh *«qhuo &,* &oplvv¥o 1dfloqdo gh 3uopo©¥o h 3uowh©¥o gov 'luhlwov gdv &uldq©dv h -oyhqv (txlsdgh 3uhyhq©¥o gd 9loo¬qfld qo $gxowo go &hqwuo +ovslwdodu gh 6 -o¥o )hplqlvwdv hp 0oylphqwo )(0 )(1$&(5&, diiloldwhv &(&' &(5&,$* &(5&,%5$*$ &(5&,/,6%2$ dqg 5802 *delqhwh gd )dp¯old gd &uldq©d go -oyhp h go ,govo foqwud yloo¬qfld gop«vwlfd *xdugd 1dfloqdo 5hsxeolfdqd *15 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d 2ughp gov $gyojdgov 3oo¯fld gh 6hjxudq©d 3¼eolfd 363 3uojudpd gh 3uhyhq©¥o gd 9loo¬qfld qo &lfoo gh 9lgd 6xefoplvv¥o gh &ooughqd©¥o 5hjloqdo go 61,3, gd 5hjl¥o gh /lveod h 9doh go 7hmo 6xefoplvv¥o gh &ooughqd©¥o 5hjloqdo go 61,3, gd 5hjl¥o $ohqwhmo dqg 81,&() 3ouwxjdo $xwkouv 3dwu¯fld 1hfd 5hvhdufk 7hdp 3dwu¯fld 1hfd 6dud *«vhuo 1hwo &oqwdfw lq 3ouwxjdo )(1$&(5&, 5xd $xjxvwo 0dfhgo $ 1 /lveod (pdlo ihqdfhufl#ihqdfhuflsw 3uomhfw &oqwdfw 9dolglw )oxqgdwloq ௬ 0hqwdo 'lvdelolw $gyofdf &hqwuh ,psdfw +xe 0lohvwoqh ,qvwlwxwh %xgdshvw :hvvho«ql xwfd 1 1 +xqjdu (pdlo ydolglw#ydolglwqjo 3uomhfw zhevlwh kwwsv ydolglwqjosuomhfwvglvfoqqhfwhg 3xeolfdwloq gdwh 'hfhpehu 'lvfodlphu 9lhzv dqg oslqloqv h[suhvvhg duh kozhyhu wkovh oi wkh dxwkou v oqo dqg go qow qhfhvvdulo uhiohfw wkovh oi wkh (xuoshdq 8qloq ou wkh (xuoshdq &opplvvloq 1hlwkhu wkh (xuoshdq 8qloq qou wkh judqwlqj dxwkoulw fdq eh khog uhvsoqvleoh iou wkhp 'lv&oqqhfwhg 'lvdelolwedvhg &oqqhfwhg )dflolwlhv dqg 3uojudpphv iou 3uhyhqwloq oi 9loohqfh djdlqvw :ophq dqg &kloguhq *hqghuedvhg yloohqfh dqg yloohqfh djdlqvw fkloguhq lq yxoqhudeoh vlwxdwloqv lv eowk oyhuooonhg dqg xqghuuhsouwhg dqg wkh uhfhqw &29,'1 sdqghplf ixuwkhu djjudydwhg wkhvh lvvxhv 7kh jooedo uhsouw oi wkh &29,'1 'lvdelolw 5ljkwv 0oqlwou uhfoughg qxphuoxv whvwlpoqlhv vxjjhvwlqj d gudpdwlf lqfuhdvh lq jhqghuedvhg yloohqfh djdlqvw zophq dqg jluov zlwk glvdelolwlhv lqfoxglqj udsh vh[xdo dvvdxow dqg kdudvvphqw dw wkh kdqgv oi odz hqioufhphqw dxwkoulwlhv dqg idplo phpehuv 7klv suomhfw iofxvhv oq lpsuoylqj zdv wkdw zophq dqg fkloguhq fdq uhsouw yloohqfh dqg dexvh fdq dffhvv vxssouw vhuylfhv dqg fdq poyh wo d vdihu sodfh 7kh suomhfw zloo fuhdwh d pxowlglvflsolqdu fooshudwloq dqg uhvsoqvh suowofoo zlwk odz hqioufhphqw vhuylfh suoylghuv dqg ylfwlp vxssouw zounhuv wo hqdeoh suhyhqwloq hduo lghqwlilfdwloq dqg suowhfwloq djdlqvw yloohqfh wkdw zophq dqg fkloguhq zlwk svfkovofldo dqgou lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv idfh &oqvouwlxp 3duwqhuv (dfk sduwlflsdwlqj foxqwu lv uhsuhvhqwhg lq wkh foqvouwlxp e dq h[shulhqfhg 1*2 lqyooyhg lq wkh lpsohphqwdwloq oi wkh suomhfw dv ioooozv • 9dolglw )oxqgdwloq ௬ 3uomhfw foouglqdwou +xqjdu • .(5$ )oxqgdwloq %xojduld • 0hqwdo +hdowk 3huvshfwlyhv /lwkxdqld • )(1$&(5&, ௬ )hghud©¥o 1dfloqdo gh &ooshudwlydv gh 6oolgdulhgdgh 6ofldo 3ouwxjdo • )µuxp suo olgvn£ su£yd 6ooydnld 7$%/( 2) &217(176 ([hfxwlyh 6xppdu ,qwuogxfwloq $lpv dqg phwkogoooj /hjdo dqg soolf iudphzoun ,qwhuylhzv 5lvn idfwouv dqg eduulhuv wo dffhvvlqj mxvwlfh 1 ,qwhuylhzv zlwk shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ,qwhuylhzv dqg )ofxv *uoxsv zlwk suoihvvloqdov 1 -xvwlfh suoihvvloqdov 9lfwlp 6xssouw 6huylfhv 'lvdelolw oujdqlvdwloqv &kloguhq 6xssouw 6huylfhv &oqfoxvloqv dqg 5hfopphqgdwloqv $qqh[hv (;(&87,9( 6800$5< (;(&87,9( 6800$5< $lpv oi wkh ',6&211(&7(' suomhfw 7klv uhsouw suhvhqwv wkh iluvw oxwfoph oi wkh 'lvdelolwedvhg &oqqhfwhg )dflolwlhv dqg 3uojudpphv iou 3uhyhqwloq oi 9loohqfh djdlqvw :ophq dqg &kloguhq ',6&211(&7(' suomhfw zklfk dlpv wo suhyhqw yloohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv lq gophvwlf lqvwlwxwloqdo dqg foppxqlwedvhg vhwwlqjv e ghyhooslqj d pxowlglvflsolqdu fooodeoudwlyh suowofoo lqyooylqj odz hqioufhphqw oiilfhuv ylfwlp vxssouw suoihvvloqdov dqg vhuylfh suoylghuv wo hqdeoh suhyhqwloq hduo lghqwlilfdwloq dqg suowhfwloq iuop yloohqfh idfhg e zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv 1dwloqdo foqwh[w 7klv uhvhdufk dlpv wo jlyh yolfh dqg ylvlelolw wo wkh h[shulhqfhv oi zophq dqg fkloguhq zlwk glvdelolwlhv zko kdyh ehhq ylfwlpv oi yloohqfh ,w dovo lqwhqgv wo ghvfuleh wkh fxuuhqw ohjdo iudphzoun dqg wkh shuvshfwlyhv oi mxvwlfh suoihvvloqdov ylfwlp vxssouw vhuylfhv fklog vxssouw vhuylfhv dqg glvdelolw oujdqlvdwloqv oq wkh pdlq fkdoohqjhv duhdv iou lpsuoyhphqw dqg suoplvlqj sudfwlfhv lq suhyhqwlqj poqlwoulqj dqg uhsouwlqj yloohqfh 7kluwilyh shosoh sduwlflsdwhg lq lqwhuylhzv dqg iofxv juoxsv 6l[ oi wkhvh zhuh shuvoqv zlwk d glvdelolw 2qh oi wkh pdlq suoeohpv lghqwlilhg lq wklv uhsouw lv wkdw ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv duh shufhlyhg dv ehlqj ߂lqylvleoh߃ ehfdxvh lw lv dvvxphg wkdw wkh duh vxiihulqj yloohqfh exw jhqhudoo go qow uhsouw lw 2qo wkuhh oi wkh vl[ sduwlflsdqwv lq wklv vwxg uhsouwhg yloohqfh %duulhuv wo uhsouwlqj foxog eh gliilfxow lq uhfojqlvlqj wkdw wkh duh ehlqj ylfwlplvhg ihdu oi wkh djjuhvvou hfoqoplf ghshqghqfh oq wkh djjuhvvou dqg odfn oi wuxvw lq lqvwlwxwloqv soolfh dxwkoulwlhv foxuwv hwf wo suowhfw ylfwlpv dowkoxjk wkhuh zhuh dovo sovlwlyh h[shulhqfhv wkh shufhswloq wkdw (;(&87,9( 6800$5< fdvhv duh dufklyhg dqg mxvwlfh lv qow vhuyhg voflhwdo fxowxuh oi dffhswdqfh oi yloohqfh dqg odfn oi lqioupdwloq deoxw ohjdo vxssouw dydlodeoh wo ylfwlpv oi yloohqfh ߒ,yh ehhq vhsdudwhg iou 1 hduv dqg ,p vwloo vfduhg oi klp 2qfh , zdv dw koph deoxw wo vljq wkh glyoufh dqg kh sxoohg d jxq oq ph , vwloo kdyh qljkwpduhv wkdw khv diwhu ph dqg wkdw khv jolqj wo nloo ph ߜ wkh yloohqfh@ lw zhqw oq iou d ooqj wlph , glgqw kdyh dq poqh , glgqw hyhq kdyh d sodfh wo olyh zlwk p fkloguhq ߜ $w ohdvw xqwlo p gdxjkwhu zdv deoxw 1 wkh skvlfdo djjuhvvloq zdvqw mxvw wozdugv ph lw zdv wozdugv p hoghvw voq ߜߓ ,b:opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw 9lfwlpv zko voxjkw khos uhsouwhg d odfn oi hpsdwk lq voph ylfwlp vxssouw vhuylfhv ߒ, wulhg wo dvn iou khos wkh iluvw wlph zlwk >qdph oi wkh ylfwlp vxssouw oujdqlvdwloqv@ , glgqw ihho zhofophg :khq d shuvoq lv douhdg lq d iudjloh vlwxdwloq dqg ox goqw ihho hpsdwk zhofoph xqghuvwdqglqj wkdw wkh eholhyh lq ox wkdw wkh zdqw wo khos d shuvoq zko lv douhdg olnh ph foovhv xs dqg wkdwv lw ,voodwh oxuvhoi iuop wkh zouog djdlq wkh zouog kdv qowklqj wo jlyh oxߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw $ffouglqj wo wkh suoihvvloqdov lqwhuylhzhg wkhuh lv dovo d shufhswloq wkdw yloohqfh lv hlwkhu lqylvleoh qow uhsouwhg ou uhsouwhg e wklug sduwlhv 9lfwlpv pd eh xqdzduh oi vxssouw vhuylfhv ou pd qow uhfojqlvh wkdw wkh duh ylfwlpv 2wkhu eduulhuv lghqwlilhg zhuh foppxqlfdwloq eduulhuv ehwzhhq ylfwlpv dqg mxvwlfh suoihvvloqdov dqg gliilfxowlhv lq oewdlqlqj hylghqfh odfn oi wudlqlqj oq glvdelolw dqg ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv lq doo wkh duhdv foqvlghuhg khuh dqg wkh qhhg wo ghyhoos vwudwhjlhv dqg vxssouw wo dvvhvv wkh ulvn oi yloohqfh ehwzhhq dffopsdqlhg dgxow dqg fopsdqloq idplo phpehu ou owkhuv qoplqdwhg e foxuw ehfdxvh oi wkh $ffopsdqlhg $gxow /dz lghqwlilqj vlwxdwloqv oi yloohqfh djdlqvw fkloguhq hvshfldoo fkloguhq zlwk glvdelolwlhv zdv ghvfulehg dv h[wuhpho fopsoh[ 1 (;(&87,9( 6800$5< $owkoxjk 3ouwxjdo kdv pdgh sovlwlyh suojuhvv lq uhfhqw hduv lq suhyhqwlqj yloohqfh dqg ghyhooslqj vshflilf uhvsoqvhv hj 2iilfhv iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghuedvhg 9loohqfh wkh odfn oi dffhvvleoh ylfwlp vxssouw vhuylfhv iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv foppxqlfdwloq lqioupdwloq dqg dufklwhfwxudo eduulhuv kdv ehhq uhfojqlvhg 7klv kdv ohg wo wkh fuhdwloq oi vshfldolvhg uhvsoqvhv iou ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv hj vkhowhuv +ozhyhu wkhvh duh whpsoudu vooxwloqv dqg lw lv lpsouwdqw wo exlog fdsdflw lq pdlqvwuhdp ylfwlp vxssouw vhuylfhv 5hfopphqgdwloqv 0oqlwoulqj wooov iou lghqwlilqj dqg uhsouwlqj yloohqfh lq lqvwlwxwloqdo vhwwlqjv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv duh lq sodfh exw foxog eh lpsuoyhg dqg wkhlu hiihfwlyh lpsohphqwdwloq vkoxog eh ixuwkhu poqlwouhg hj pdqgdwou wudlqlqj 7udlqlqj dqg fdsdflw exloglqj iou doo mxvwlfh suoihvvloqdov 3uowofoov oi fooshudwloq ehwzhhq wkh mxvwlfh vhfwou ylfwlp vxssouw vhuylfhv dqg glvdelolw oujdqlvdwloqv wo khos wo oyhufoph foppxqlfdwloq dqg owkhu eduulhuv 6wuhqjwkhqlqj wkh fdsdflw oi ylfwlp vxssouw vhuylfhv wo uhvsoqg wo ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv wkuoxjk wudlqlqj dqg sduwlflsdwloq zlwk ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv 6shflilf wudlqlqj dfwloqv dqg fdpsdljqv vkoxog eh wdujhwhg dw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wo suopowh yloohqfh olwhudf lqfoxglqj lqioupdwloq oq koz wo pdnh d fopsodlqw 5hjduglqj $gxow $ffopsdqlhg /dz foxuwv foxog foqvlghu wkh vxssouw oi pxowlglvflsolqdu whdpv wo dvvlvw ohjdo suoihvvloqdov lq dvvhvvlqj wkh idplo foqwh[w ou owkhuv li wkh shuvoq gohv qow kdyh d foovh idplo wo suhyhqw yloohqfh ,qfoxgh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lq wkh dgylvou eoglhv oi wkh 1dwloqdo 6wudwhjlhv 11 (;(&87,9( 6800$5< 7o ghyhoos uhvhdufk wkdw jlyhv yolfh dqg ylvlelolw wo whvwlpoqlhv oi yloohqfh vxiihuhg lq uhvlghqwldo ou foppxqlwedvhg vhuylfhv 7klv vwxg kdv vkozq wkdw wklv lv d yhu olwwoh glvfxvvhg dqg nqozq uhdolw dqg kdv qow ehhq deoh wo lghqwli vshflilf fdvhv oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv olylqj lq lqvwlwxwloqv 7o fkdqjh wkh soolwlfdo dqg ohjlvodwlyh sdudgljp dw wkh qdwloqdo ohyho iuop jxdudqwhhlqj wkh suowhfwloq oi wkh uljkwv oi shushwudwouv zlwkoxw suhmxglfh wo wkh sulqflsoh oi wkh suhvxpswloq oi lqqofhqfh wo jxdudqwhhlqj wkh lqwhjulw dqg ghihqfh oi wkh kxpdq uljkwv oi ylfwlpv 7o lpsuoyh foouglqdwloq dqg foppxqlfdwloq ehwzhhq wkh &ulplqdo ,qyhvwljdwloq %oglhv dqg wkh 3xeolf 3uovhfxwou௲v 2iilfh dqg lqyhvw lq wudlqlqj wo xqghuvwdqg ehwwhu vlwxdwloqv wkdw fdq eh foqvlghuhg iodjudqwh gholfwo $gosw dv d uoxwlqh suofhgxuh wkh uhtxhvw iou ixwxuh phpou ghsovlwloqv iuop wkh ylfwlp jlyhq wkh fohdu dgydqwdjhv oi wklv wsh oi dgydqfh gloljhqfh dqg lwv uooh lq uhgxflqj wkh hpowloqdo lpsdfw suhvhuylqj phpou dqg suhyhqwlqj vhfoqgdu ylfwlplvdwloq (ydoxdwh dqg poqlwou wkh lpsdfw dqg vxlwdelolw oi wkh suojudpph iou shushwudwouv oi gophvwlf yloohqfh &ooohfwlqj dqg sxeolvklqj glvdjjuhjdwhg gdwd oq ylfwlpv oi yloohqfh zlwk glvdelolwlhv 7kh lqioupdwloq jdwkhuhg lq wklv uhvhdufk kdv pdgh lw sovvleoh wo lghqwli voph duhdv wkdw qhhg wo eh lpsuoyhg hj fxuuhqw poqlwoulqj wooov iou lghqwlilqj dqg uhsouwlqj yloohqfh dqg lpsohphqwdwloq vwudwhjlhv wo suopowh wkh uljkwv oi ylfwlpv zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv 1 h ,1752'8&7,21 1 ,1752'8&7,21 :ophq h[shulhqfh jhqghuedvhg yloohqfh *%9 lq dq dqg doo oofdwloqv ௬ lq uhvlghqwldo lqvwlwxwloqv lqfoxglqj svfkldwulf kovslwdov zlwklq foppxqlwedvhg vhuylfhv lq wkh foppxqlw lqfoxglqj lq wkh vwuhhw dqg oq sxeolf wudqvsouw dqg lq gophvwlf vhwwlqjv 7kh sxusovh oi wklv suomhfw lv wo ilqg zdv wo lghqwli dqg uhvsoqg wo yloohqfh zkhuhyhu lw kdv offxuuhg dqg wo khos lpsuoyh wkh vvwhpv dqg suofhvvhv iou suhyhqwloq uhsouwlqj dqg uhvsoqglqj ,q wkdw vhqvh ghwhfwlqj dqg uhsouwlqj dexvh dqg yloohqfh pd wdnh sodfh lq d fopsohwho gliihuhqw vhwwlqj wo zkhuh lw offxuuhg &oppxqlwedvhg vhuylfhv lqfoxglqj khdowkfduh dqg gdfduh idflolwlhv pd eh sduwlfxoduo lpsouwdqw iou wkh lghqwlilfdwloq oi gophvwlf dexvh dqg yloohqfh 9loohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq lv oiwhq oyhuooonhg dqg lq pdq fdvhv wkhvh yloodwloqv duh qow uhfojqlvhg dv fulphv hlwkhu e wkh dxwkoulwlhv ou wkh ylfwlpv wkhpvhoyhv 7kh lqwhqwloq lv wo khos ylfwlpv xqghuvwdqg ehwwhu zkdw wkh duh h[shulhqflqj zkdw lw phdqv dqg zkdw wkhlu uljkwv duh 6lploduo sxeolf dxwkoulwlhv dqg vhuylfhv iou zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv zloo ehwwhu xqghuvwdqg wkh h[whqw dqg ioupv oi yloohqfh wdnlqj sodfh dqg zloo kdyh wkh wooov wkh qhhg wo suhyhqw ghwhfw uhsouw dqg uhvsoqg wo yloohqfh dv zhoo dv suoylgh vxssouw wo wkh zophq dqg fkloguhq ,1752'8&7,21 1 ,1752'8&7,21 3ouwxjdo vljqhg dqg udwlilhg wkh 8qlwhg 1dwloqv &oqyhqwloq oq wkh 5ljkwv oi 3huvoqv zlwk 'lvdelolwlhv &53' lq -xo wkxv pdnlqj lw ohjdoo elqglqj ,q lwv suhdpeoh wkh &oqyhqwloq uhfojqlvhv glvdelolw dv d pxowlidfhwhg dqg hyooylqj foqfhsw vwhpplqj iuop wkh lqwhudfwloq ehwzhhq lqglylgxdov zlwk glvdelolwlhv dqg wkh ehkdyloxudo dqg hqyluoqphqwdo oevwdfohv wkdw olplw wkhlu fopsohwh dqg hiilflhqw lqwhjudwloq lqwo voflhw wkhlu htxdo ossouwxqlw dqg uljkw wo sduwlflsdwh lq voflhw oq dq htxdo edvlv zlwk owkhuv 5hfhqw gdwd lqglfdwhv wkdw lq 3ouwxjdo 1 oi wkh sosxodwloq olyh zlwk glvdelolwlhv 1 1 shuvoqv zlwk glvdelolwlhv zlwk ou pouh hduv1 +ozhyhu wkhvh gdwd duh xqghuhvwlpdwhg 6hyhudo vofldo uhvsoqvhv dlp wo suopowh wkh vofldo lqfoxvloq oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wkuoxjk foppxqlwedvhg vhuylfhv vxfk dv wkh &hqwuhv iou $fwlylwlhv dqg &dsdflwdwloq iou ,qfoxvloq iou shuvoqv zko duh xqdeoh wo foqwlqxh wkhlu hgxfdwloq duoxqg 1 ehqhilfldulhv lq ou shuvoqdo dvvlvwdqfh lq 6hswhpehu wkhuh zhuh 11 ehqhilfldulhv ehwzhhq 1 dqg hduv +ozhyhu d uhvlghqwldo koph lv dovo d zlghvsuhdg vofldo uhvsoqvh lq deoxw dgxowv zlwk glvdelolwlhv olyhg lq uhvlghqwldo uhvsoqvhv dqg fkloguhq zhuh lq voph nlqg oi fklogfduh uhvsoqvh ,q oqo 1 oi wkh fkloguhq zhuh lq iovwhu idplolhv $ffouglqj wo wkh uhsouw oi wkh &opplvvloq iou wkh 3uowhfwloq oi &kloguhq dqg dydlodeoh dw kwwsv fhqvovlqhsw[souwdo[pdlq”[slg &(1626 [sjlg fhqvovbtxdguovbsosxodfdo@ ϯkwws oggklvfvsxolveodswlqgh[skssw11sxeolfdfohvgovlqyhvwljdgouhvoggklwhpuhodwoulooggk ϯ5hodwµulo 2”+ $ydlodeoh dw kwws oggklvfvsxolveodswlqgh[skssw11sxeolfdfohvgovlqyhvwljdgouhvoggklwhpuhodwoulooggk 5hvlghqwldo koph 1 dqg $xwoqopoxv 5hvlghqfh 1 ϰ5hodwµulo &$6$ $ydlodeoh dwkwwsv zzzvhjvofldoswgofxphqwv1115hodw&%ulo&$6$f1g ffddhe 1 g1 1 ,1752’8&7,21 dvvlvwdqfh zlwk suopowloq dqg suowhfwloq phdvxuhv 7kh uhsouw suoylghv d euhdngozq e wsh oi glvdelolw uhyhdolqj wkdw wkh gdwd oq fkloguhq dqg oxqj shosoh zlwk lqwhoohfwxdo ou svfkovofldo glvdelolw ou lqfdsdflw 1 lv sduwlfxoduo qowdeoh ioooozhg e vshhfk lpsdluphqw ou gliilfxow 1 1 ‘hvslwh wkh soolwlfdo glvfoxuvh doljqhg zlwk ghlqvwlwxwloqdolvdwloq jxlgholqhv lq sudfwlfh oyhu wkh hduv wkhuh kdv ehhq dq lqfuhdvh lq wkh fdsdflw wo dffoppogdwh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lq lqvwlwxwloqv uhvlghqwldo koph fdsdflw kdv lqfuhdvhg e ehwzhhq 1 1 dqg 1 1 ,q wkhuh duh 5hvlghqwldo +ophv ,q foqwudvw wkh fdsdflw oi wkh $xwoqoplvdwloq dqg ,qfoxvloq 5hvlghqfh lv dovo uhvlgxdo idflolwlhv zlwk wkh fdsdflw wo uhfhlyh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv &dsdflw lq 1 1 6wdwlvwlfdo lqglfdwouv oq gophvwlf yloohqfh lq lqglfdwh wkdw wkhuh zhuh fdvhv oi koplflgh dopovw 1 shosoh vxssouwhg e kovw lqvwlwxwloqv ylfwlp vxssouw dqg pouh wkdq vlwxdwloqv uhsouwhg wo wkh vhfxulw dxwkoulwlhv +ozhyhu gdwd oq wkh suhydohqfh oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lq lqvwlwxwloqv foppxqlwedvhg vhuylfhv ou gophvwlf foqwh[wv lv vfdufh $ffouglqj wo lqioupdwloq suoylghg e wkh &opplvvloq iou &lwl]hqvkls dqg *hqghu (txdolw &,* uhjduglqj wkh 1dwloqdo 1hwzoun oi 6xssouw iou 9lfwlpv oi ‘ophvwlf 9loohqfh 51$99’ edvhg oq suoylvloqdo gdwd iou 1 lqglylgxdov zlwk glvdelolwlhv kdyh ehhq vxssouwhg e dvvlvwdqfh vwuxfwxuhv )xuwkhupouh 1 lqglylgxdov zlwk glvdelolwlhv kdyh ehhq dffoppogdwhg lq yduloxv uhvsoqvhv zophq zlwk glvdelolwlhv kdyh uhfhlyhg d vshfldolvhg uhvsoqvh dqg 1 fkloguhq dqg oxqj shosoh zlwk glvdelolwlhv ϱ7kh &3&-v $qqxdo $fwlylw (ydoxdwloq 5hsouw kwwsv zzzfqsgsfmjoyswgofxphqwv1115hodw&%ulo$qxdogh$ydold&$&$ogd$wlylgdghgdv&3&-gdihif1feh ifi1de ϲ’dwd zdv fooohfwhg lq &duwd 6ofldo kwwsv zzzfduwdvofldoswlqlflo lq $xjxvw ‘dwd iuop 1 zdv fooohfwhg iuop 3huvoqv zlwk ‘lvdelolwlhv lq 3ouwxjdo ௬ +xpdq 5ljkwv ,qglfdwouv 7deoh 1 3djh ϳ6wdwlvwlfdo lqglfdwouv kwwsv zzzfljjoyswduhdsouwdogdyloohqfldsouwdoyloohqfldgophvwlfdlqglfdgouhvhvwdwlvwlfovwlwoh 1 ,1752’8&7,21 kdyh uhfhlyhg svfkooojlfdo vxssouw +ozhyhu wkhvh iljxuhv oqo uhsuhvhqw wkh ylvleoh idfh oi d klgghq uhdolw wkovh zko dvnhg iou khos $ uhfhqw vwxg uhihuhqflqj wkh 3ouwxjxhvh foqwh[w fouuoeoudwhv wklv foqfhuq oxw oi 1 zophq zlwk glvdelolwlhv zko sduwlflsdwhg lq wkh vwxg zhuh ylfwlpv oi *hqghu%dvhg 9loohqfh 7kh wudxpd wkh hqgxuh oiwhq ohdgv wkhp wo uhpdlq vlohqw ou oqo vshdn oxw diwhu d ooqj shulog kdv sdvvhg 7kovh zko kdyh euonhq wkhlu vlohqfh kdyh pdlqo uhsouwhg qhjdwlyh h[shulhqfhv deoxw wkh vxssouw wkh uhfhlyhg ioooozlqj wkhlu dwwdfnv 7kh vwxg uhyhdohg d odfn oi vxiilflhqw vxssouw dqg ioooozxs iou ylfwlpv zko uhsouw dvvdxow hyhq zkhq wkh uhsouw lw wo wkh soolfh dxwkoulwlhv ,q dgglwloq wo lqdghtxdwh vxssouw vhuylfhv wkhuh lv d ghilflw oi lqioupdwloq dqg dfwloq dydlodeoh zlwk qoqh oi wkh uhvsoqghqwv uhihuhqflqj wkh 11 (phujhqf 1xpehu ‘xulqj wkh 6$56&29 uhvwulfwloqv oiilfldo gdwd vkozv wkdw fopsodlqwv ghfuhdvhg hj lq 1 1 11 wkdq lq 1 1 +ozhyhu lq wkhuh zdv dq lqfuhdvh lq wkh qxpehu oi fopsodlqwv 1 d ulvh fopsduhg wo 1 7kh suhyhqwloq oi jhqghuedvhg yloohqfh uhtxluhv dq dssuodfk iofxvhg oq wkh pxowlsoh ou lqwhuvhfwloqdo glvfulplqdwloq wo zklfk zophq dqg jluov duh vxemhfwhg wo xqghuvwdqg dqg uhvsoqg dssuosuldwho wo wkh gliihuhqw vlwxdwloqv dqg vxssouw qhhgv oi wkh ylfwlpv qow ioujhwwlqj wkdw lq wklv duhd woo wkh idfwouv oi glvdgydqwdjh duh fxpxodwlyh dqg uhtxluh vshflilf dqg vshfldolvhg uhvsoqvhv 7klv vwxg dlpv wo jlyh yolfh dqg ylvlelolw wo wkh h[shulhqfhv oi zophq dqg fkloguhq zlwk glvdelolwlhv zko zhuh ylfwlpv oi yloohqfh ,w dovo lqwhqgv wo ghvfuleh wkh fxuuhqw ohjdo iudphzoun dqg wkh shuvshfwlyhv oi mxvwlfh suoihvvloqdov ylfwlp vxssouw vhuylfhv fklog vxssouw θ5(63216( 6wdwh oi wkh $uw 5hsouw kwwsv hdvsghxilohdgplqxvhubxsoodg3uomhfwvb5(63216(b6wdwhboibwkhb$uwb5hsouwsgi 1 ,1752’8&7,21 vhuylfhv dqg glvdelolw oujdqlvdwloqv oq wkh pdlq fkdoohqjhv duhdv oi lpsuoyhphqw dqg suoplvlqj sudfwlfhv lq suhyhqwlqj poqlwoulqj dqg uhsouwlqj yloohqfh ,q wkh vxevhtxhqw vhfwloq wkh uhvhdufk dlpv dqg phwkogoooj oi wkh vwxg duh suhvhqwhg ioooozhg e d vxppdu oi wkh sulqflsdo ilqglqjv h[wudfwhg iuop wkh ghvn uhvhdufk vhpl vwuxfwxuhg lqwhuylhzv dqg iofxv juoxsv )lqdoo wkh pdlq foqfoxvloqv dqg uhfopphqgdwloqv iou lpsuoylqj wkh suhyhqwloq oi yloohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqgou svfkovofldo glvdelolwlhv lq 3ouwxjdo duh suhvhqwhg 1 5(6($5&+ $,06 $1’ 0(7+2’2/2*< 1 5(6($5&+ $,06 $1' 0(7+2'2/2*< 7klv uhsouw suhvhqwv wkh iluvw oxwfoph oi wkh ',6&211(&7(' suomhfw zklfk dlpv wo suhyhqw yloohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv lq gophvwlf lqvwlwxwloqdo dqg foppxqlwedvhg vhwwlqjv e ghyhooslqj d pxowlglvflsolqdu fooodeoudwlyh suowofoo lqyooylqj odz hqioufhphqw oiilfhuv ylfwlp vxssouw suoihvvloqdov dqg vhuylfh suoylghuv wo hqdeoh suhyhqwloq hduo lghqwlilfdwloq dqg suowhfwloq iuop yloohqfh idfhg e zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv 7kh uhvhdufk zdv ghvljqhg wo dgguhvv wkh ioooozlqj dlpv 7o jdwkhu h[shulhqfhv iuop zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv oq wkh hiihfwlyhqhvv oi h[lvwlqj poqlwoulqj uhsouwlqj dqg vxssouw vvwhpv dqg ghwhuplqh zkdw lv qhhghg iou wkhlu uljkwv wo eh ixoo uhvshfwhg dqg iou yloohqfh wo eh lghqwlilhg dqg dgguhvvhg 7o dqdovh wkh qdwloqdo ohjdo iudphzoun uhjduglqj uhvsoqvhv wo jhqghuedvhg dqg glvdelolwedvhg yloohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv 7o lghqwli wshv dqg hvwlpdwhg qxpehuv oi ylfwlp vxssouw vhuylfhv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv wkdw wdujhw ou duh dffhvvleoh wo zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv 7o pdnh uhfopphqgdwloqv dqg gluhfwo lqioup wkh ghyhoosphqw oi d poqlwoulqj phwkogoooj dqg wooov iou lghqwlilqj uhsouwlqj dqg uhvsoqglqj wo jhqghuedvhg dqg glvdelolwedvhg yloohqfh lq uhvlghqwldo lqvwlwxwloqv gophvwlf vhwwlqjv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv 5(6($5&+ $,06 $1' 0(7+2'2/2*< 7o dfklhyh wkhvh jodov wkh phwkogooojlfdo dssuodfk fopelqhg ghvn uhvhdufk dqg ilhogzoun 7kh ghvn uhvhdufk lqyooyhg lghqwlilqj dqg dqdovlqj uhohydqw soolf gofxphqwdwloq hj qdwloqdo ohjlvodwloq soolf vwudwhjlhv uhsouwv dqg vwdwlvwlfv $uhdv oi iofxv zhuh d jhqghuedvhg yloohqfh djdlqvw zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv e suhyhqwlyh dqg ghwhfwlyh phdvxuhv wo poqlwou jhqghuedvhg dqg glvdelolwedvhg yloohqfh dqg f phdvxuhv wo hqdeoh zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv wo uhsouw fulphv dqg dffhvv uhphglhv dqg uhsdudwloqv $ wowdo oi sduwlflsdqwv zhuh lqyooyhg lq wkh ilhogzoun vhplvwuxfwxuhg lqwhuylhzv 1 dqg iofxv juoxsv 1 zlwk sduwlflsdqwv zklfk zhuh khog ehwzhhq -xo dqg 1 6hswhpehu $ qoqsuoedelolw sxusovhixo vdpsolqj whfkqltxh zdv xvhg wo lghqwli dqg uhfuxlw wkh sduwlflsdqwv oi wklv suomhfw 7kh lghqwlilfdwloq oi wkh lqwhuylhzhhv zdv sovvleoh zlwk wkh khos oi wkh qdwloqdo sduwqhuv oi wkh suomhfw 6l[ lqwhuylhzv kdyh ehhq fduulhg oxw zlwk shuvoqv zlwk glvdelolwlhv fopsulvlqj ilyh zophq oqh zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu wzo zlwk lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv dqg wzo zlwk svfkovofldo glvdelolwlhv dqg oqh pdq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolwlhv iou ghwdlohg lqioupdwloq sohdvh vhh $qqh[1 7kh djh udqjh oi sduwlflsdqwv zdv dqg hduv oog dqg wkh lqwhuylhzv odvwhg dq dyhudjh oi plqxwhv 7kh vlwxdwloqv oi yloohqfh h[shulhqfhg lqyooyhg skvlfdo svfkooojlfdo ilqdqfldo yloohqfh dqg vh[xdo dexvh ou kdudvvphqw $owkoxjk wkh pdmoulw oi wkh vlwxdwloqv wkdw offxuuhg zhuh h[shulhqfhg dw koph gophvwlf yloohqfh voph owkhu h[shulhqfhv lqyooyhg owkhu foqwh[wv qdpho foppxqlwedvhg vhuylfhv vxfk dv vfkooov ou kovslwdov offxuulqj gxulqj fklogkoog ou oxwk ,q wklv uhvhdufk fkloguhq zhuh qow lqwhuylhzhg kozhyhu voph oi wkh whvwlpoqlhv fooohfwhg uhihu wo wklv vwdjh oi wkh olih ffoh zklfk dooozhg d ooqjlwxglqdo dqdovlv oi wkh lpsdfw oi wklv suoeohp $gglwloqdoo vl[ iofxv juoxs vhvvloqv zhuh foqgxfwhg zlwk uhsuhvhqwdwlyhv oi wkh ioooozlqj ilhogv -xvwlfh 3uoihvvloqdov 1 0lqlvwu oi -xvwlfh suoihvvloqdov 1 /dzhuv 1 1 5(6($5&+ $,06 $1' 0(7+2'2/2*< 6hfxulw $xwkoulwlhv 1 3xeolf 3uovhfxwou 1 1 'lvdelolw oujdqlvdwloqv 1 &klog suowhfwloq dxwkoulw dqg vhuylfhv 1 (duo ,qwhuyhqwloq 6huylfhv 1 9lfwlp 6xssouw 6huylfhv 1 lqfoxglqj oqh sduwlflsdqw iuop wkh khdowkfduh vhfwou 6hh wdeoh )xuwkhupouh d vhplvwuxfwxuhg lqwhuylhz zdv fduulhg oxw lq wkh duhd oi suopowlqj fkloguhqvv uljkwv (dfk iofxv juoxs odvwhg dq dyhudjh oi wzo koxuv iou ghwdlohg lqioupdwloq sohdvh vhh $qqh[ 7kh pdwhuldo zdv wudqvfulehg dqg wkh gdwd zdv dqdovhg xvlqj wkhpdwlf dqdovlv 'xulqj wklv uhvhdufk voph olplwdwloqv zhuh qowhg wkdw qhhg wo eh phqwloqhg 0ouh vshflilfdoo lw zdv qow ihdvleoh wo dvfhuwdlq wkh lpsdfw oi wkh 6$56&29 sdqghplf oq wkh yloohqfh h[shulhqfhv uhsouwhg e lqwhuylhzhhv gxh wo wkhlu offxuuhqfh ehiouh wkh sdqghplf gdwlqj edfn vhyhudo hduv $qowkhu olplwdwloq wkdw pxvw eh kljkoljkwhg lv wkdw wkh uhsouwhg h[shulhqfhv duh qow uhfhqw ,q dgglwloq lw kdv qow ehhq sovvleoh wo jdlq dq lqghswk xqghuvwdqglqj oi wkh uhdolw oi wkh vlwxdwloq oi fkloguhq zlwk glvdelolwlhv 7khuhiouh lw lv qhfhvvdu wo foqwh[wxdolvh voph dvshfwv uhodwhg wo wkh vxssouw uhfhlyhg lwv hydoxdwloq dqg wkh devhqfh oi sowhqwldo uhsdudwlyh phdvxuhv $owkoxjk wkh uhvhdufk whdp wulhg wo lghqwli h[shulhqfhv oi yloohqfh lq gliihuhqw foqwh[wv wkuoxjk foqwdfwv zlwk yduloxv lqvwlwxwloqv lq wkh ilhog oi glvdelolw wkh pdlq ioup oi yloohqfh h[shulhqfhg lq doo lqwhuylhzv zdv gophvwlf yloohqfh ,w zdv wkhuhiouh qow sovvleoh wo fooohfw gdwd oq h[shulhqfhv oi yloohqfh lq dq lqvwlwxwloqdo foqwh[w ou lq foppxqlwedvhg vhuylfhv ,q wkh qh[w vhfwloq zh vxppdulvh wkh nh ilqglqjv oi wkh ghvn uhvhdufk vhplvwuxfwxuhg lqwhuylhzv dqg iofxv juoxsv /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. 1 /hjdo dqg soolf oeoljdwloqv 1dwloqdo odzv dqg soolflhv oq jhqghuedvhg yloohqfh ,q 3ouwxjdo wkh fulph oi gophvwlf yloohqfh lv iouhvhhq dqg sxqlvkhg lq duwlfoh 1 oi wkh 3hqdo &ogh dssuoyhg e 'hfuhh/dz qo odvw dphqghg e /dz q| 1 'ophvwlf yloohqfh lv d sxeolf fulph vlqfh wkh hdu &ulplqdo suofhhglqjv go qow ghshqg oq wkh ylfwlp ilolqj d fopsodlqw $qoqh fdq iloh d fopsodlqw ,q dgglwloq duwlfoh 1$ oq plvwuhdwphqw vwdwhv wkdw zkohyhu lqiolfwv gdpdjh ou dq ioup oi yloohqfh oq ௵d plqou ou sduwlfxoduo ghihqfhohvv shuvoq gxh wo djh glvdelolw looqhvv ou suhjqdqf vkdoo eh sxqlvkhg zlwk d sulvoq vhqwhqfh oi oqh wo ilyh hduv 'hfuhh/dz q| 11 hvwdeolvkhv wkh ohjdo iudphzoun iou wkh suhyhqwloq oi gophvwlf yloohqfh suowhfwloq dqg dvvlvwdqfh oi lwv ylfwlpv zklfk kdv ehhq vxemhfw wo vhyhudo dphqgphqwv zlwk wkh povw uhfhqw ehlqj /dz 1 ,q 1 wkh vwdqglqj oi ylfwlpv zdv dssuoyhg /dz q| 111 wudqvsovlqj 'luhfwlyh 1 (8 $ffouglqj wo wklv odz ylfwlpv kdyh wkh uljkw wo dffhvv lqioupdwloq hj lqfoxglqj dydlodeoh vxssouw dgylfh oq koz wo iloh fopsodlqwv ohjdo dgylfh hwf uljkw wo ϵkwwsv zzzsjgolveodswohlvohlbpovwudbduwlfxodgosks"qlg wdehod ohlv vobplooo 1kwwsv gldulogduhsxeolfdswguohjlvodfdofoqvoolgdgdohl1 /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. d khdulqj dqg suhvhqwdwloq oi hylghqfh vshflilf dvvlvwdqfh wo wkh ylfwlp hj ehqhilw iuop iuhh dqg foqilghqwldo vxssouw vhuylfhv ehiouh gxulqj dqg diwhu wkh fulplqdo suofhvv uljkw wo suowhfwloq ylfwlp h[shqvhv h[hpswloq iuop ohjdo fovwv wkuoxjk dssolfdwloq ou uhtxhvw uhlpexuvhphqw uljkw wo fopshqvdwloq dqg uhvwlwxwloq oi dvvhwv foqglwloqv wo suhyhqw vhfoqgdu ylfwlplvdwloq $oo ylfwlpv oi gophvwlf yloohqfh uhjdugohvv oi djh duh foqvlghuhg sduwlfxoduo yxoqhudeoh ylfwlpv dqg kdyh wkh uljkw wo suoylgh ixwxuh phpou ghsovlwloqv duwlfoh /dz q| 11 $ffouglqj wo wkh 'hfuhh/dz q| 11 wkh lqwhuyhqwloq oi wkh fulplqdo soolfh lv edvhg oq wkh suoylvloq oi vhoisuowhfwloq jxlgholqhv ou dq lqglylgxdo vdihw sodq gudzq xs e wkh oofdoo fopshwhqw soolfh dxwkoulw ghshqglqj oq wkh ohyho oi ulvn oi uhylfwlplvdwloq zklfk jxlghv wkh pophqw oi uhdvvhvvphqw oi wklv ulvn 2qo lq fdvhv zkhuh wkh vdihw dqg lqwhjulw oi wkh ylfwlp dqg wkovh olylqj zlwk wkhp duh dw kljk ulvn xqghu lpplqhqw wkuhdw zloo wkh uhpoydo oi wkh ylfwlp eh wuljjhuhg 9lfwlpv fdq oqo ohdyh wkhlu kophv zlwk wkhlu foqvhqw ,q vlwxdwloqv oi iodjudqwh gholfwo lw lv sovvleoh iou wkh fulplqdo soolfh wo duuhvw wkh djjuhvvou lpphgldwho +ozhyhu gdwd dqdovhg lq wkh foqwh[w oi wkh (foqoplf dqg 6ofldo &oxqflov 5hsouw oq 'ophvwlf 9loohqfh11 vxjjhvwv wkdw wkhuh lv olwwoh lqwhuyhqwloq dw wkh ehjlqqlqj oi wkh suofhgxuh lq wkh xujhqw lpsohphqwdwloq oi phdvxuhv wo foqwdlq wkh djjuhvvou zklfk hqgv xs ohdylqj ylfwlpv zlwk d vhqvh oi glvwuxvw lq wkh zounlqjv oi wkh mxvwlfh vvwhp dqg fuhdwlqj dq lghd oi lpsxqlw iou wkh djjuhvvou wkdw lv vwloo yhu suhvhqw lq wkh foppxqlw ,q wklv foqwh[w lw zloo eh lpsouwdqw wkdw wkhuh lv d fkdqjh lq wkh soolwlfdo dqg ohjlvodwlyh sdudgljp dw wkh qdwloqdo ohyho iuop jxdudqwhhlqj wkh suowhfwloq oi wkh uljkwv oi shushwudwouv zlwkoxw suhmxglfh wo wkh sulqflsoh oi wkh suhvxpswloq oi lqqofhqfh wo jxdudqwhhlqj wkh lqwhjulw ϭϭkwwsv fhvswzsfoqwhqwxsoodgv3duhfhu9'$suoydgohp3ohqdulopdufosgi /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. dqg ghihqfh oi wkh kxpdq uljkwv oi ylfwlpv ,q dgglwloq lw lv qhfhvvdu wo lpsuoyh foouglqdwloq dqg foppxqlfdwloq ehwzhhq wkh &ulplqdo ,qyhvwljdwloq %oglhv dqg wkh 3xeolf 3uovhfxwouv 2iilfh1 dqg lqyhvw lq wudlqlqj wo xqghuvwdqg ehwwhu vlwxdwloqv wkdw fdq eh foqvlghuhg iodjudqwh gholfwo 7kh 3uojudpph iou 3hushwudwouv oi 'ophvwlf 9loohqfh oq wkh owkhu kdqg lv d vwuxfwxuhg uhvsoqvh dlphg dw shushwudwouv oi gophvwlf yloohqfh lpsohphqwhg e wkh 'luhfwoudwh*hqhudo iou 5hlqwhjudwloq dqg 3ulvoqv1 zklfk dlpv wo suopowh dzduhqhvv dqg uhvsoqvlelolw iou yloohqw ehkdyloxu dqg wkh xvh oi dowhuqdwlyh vwudwhjlhv zlwk wkh dlp oi uhgxflqj uhflglylvp 7kh uhvxowv oi wklv suojudpph kdyh ehhq ghvfulehg dv sovlwlyh dqg hiihfwlyh1 dqg dq hydoxdwloq oi lwv hiihfwlyhqhvv dqg dssuosuldwhqhvv lv qhhghg $gglwloqdoo wkh &opplvvloq iou wkh 3uowhfwloq oi 9lfwlpv oi &ulphv lv dq lqghshqghqw dgplqlvwudwlyh eog uhvsoqvleoh lwvhoi ou wkuoxjk lwv phpehuv iou judqwlqj dgydqfhv oi fopshqvdwloq iuop wkh 6wdwh wo ylfwlpv oi yloohqw fulphv dqg gophvwlf yloohqfh $v yloohqfh oiwhq dulvhv zlwklq idplolhv dqg idplo phpehuv duh oiwhq dssolqwhg e wkh foxuw dv fopsdqloqv ou jxdugldqv oi shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo ou svfkovofldo glvdelolwlhv zko duh xqdeoh wo h[huflvh wkhlu uljkwv lw lv lpsouwdqw wo kljkoljkw wkh $gxow $ffopsdqlhg 6fkhph /dz 1| 1 ,w lv hvvhqwldo wo uhiohfw oq koz wkh odzvv lpsohphqwdwloq sudfwlfhv fdq eh fkdqjhg wo vdihjxdug yxoqhudeoh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv iuop yloohqfh 7klv woslf zloo eh ixuwkhu ghyhooshg lq vhfwloqv 1 -xvwlfh 3uoihvvloqdov dqg 'lvdelolw 2ujdqlvdwloqv ϭϯkwwsv zzzfljjoyswzsfoqwhqwxsoodgv1b0$18$/b$78$&$2b)81&,21$/b)lqdosgi ϭϯ kwwsv gjuvsmxvwlfdjoysw-xvwl&$dghdgxowov3hqdvhphglgdvsulydwlydvgholehugdgh3uojudpdvhsuomhwov3uojudpdvhvshf&$'ilfovghuhdelolwd&$&$o ϭϰ kwwsv oevhuydgouswsuojudpdsduddjuhvvouhvghyloohqfldgophvwlfdhhilfd] 5hjduglqj fkloguhq dqg oxqjvwhuv wkh /dz iou wkh 3uowhfwloq oi (qgdqjhuhg &kloguhq dqg /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. ăŷőсğŷ ϭϵ kwwsv welqwhuqhwokfkuoujbodoxwv1wuhdweogh[whuqdo’ozqoodgdvs[“vpeooqo &5&)&)357)&2) /dqj hq suhihuhqwldo phdvxuh iou fkloguhq xs wo hduv oog௶ /dz q| 11 wkhuh lv ௵wkh vwloo zlghvsuhdg /(*$/ $1′ 32/,&< )5$0(:25. xvh oi lqvwlwxwloqdolvdwloq lqfoxglqj oi fkloguhq ehooz wkh djh oi dqg iou uhdvoqv dwwulexwdeoh wo soyhuw dqg glvdelolw௶ wkh lpsouwdqfh wo ௵wdnh doo qhfhvvdu phdvxuhv wo dyolg oxw oi koph sodfhphqw oi doo fkloguhq lqfoxglqj fkloguhq zlwk glvdelolwlhv lqwhu dold e judqwlqj dghtxdwh vxssouw wo sduhqwv dqg yxoqhudeoh idplolhv dqg ixoo lpsohphqwlqj /dz 1o 11 wo jxdudqwhh wkdw fkloguhq xs wo wkh djh oi duh sodfhg lq idplo iovwhu fduh udwkhu wkdq lq lqvwlwxwloqv௶ )xuwkhupouh zdv uhfopphqghg wo ௵fooohfw gdwd oq fkloguhq zlwk glvdelolwlhv lqfoxglqj oq glvfulplqdwloq djdlqvw wkhp dqg ghyhoos dq hiilflhqw vvwhp iou gldjqovlqj glvdelolw zklfk lv qhfhvvdu iou sxwwlqj lq sodfh dssuosuldwh soolflhv dqg suojudpphv iou fkloguhq zlwk glvdelolwlhv௶ dqg dgosw ௵d qhz fopsuhkhqvlyh vwudwhj iou wkh lqfoxvloq oi fkloguhq zlwk glvdelolwlhv lq doo duhdv oi olih dqg dooofdwh dghtxdwh kxpdq ilqdqfldo dqg whfkqlfdo uhvoxufhv iou lwv poqlwoulqj dqg lpsohphqwdwloq௶ 7kh &opplwwhh oq wkh 5ljkwv oi 3huvoqv zlwk 'lvdelolwlhv lq lwv &oqfoxglqj 2evhuydwloqv 1 foqvlghuhg wkdw wkh ௵phdvxuhv wdnhq wo suowhfw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv dqg hvshfldoo zophq dqg fkloguhq iuop h[soolwdwloq yloohqfh dqg dexvh wkhvh kdyh qow ehhq vxiilflhqw s௶ 7khuhiouh uhfopphqghg wkdw 3ouwxjdo vkoxog ௵h[solflwo lqfoxgh wkh glvdelolw shuvshfwlyh lq lwv ohjlvodwloq vwudwhjlhv dqg suojudpv wo suhyhqw h[soolwdwloq yloohqfh dqg dexvh lqfoxglqj wkh /dz oq gophvwlf yloohqfh /dz 11 dqg vwhs xs lqwhqvlilqj phdvxuhv wo suowhfw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv dqg ϯϭkwws oggklvfvsxolveodswlqgh[sksswphgldwhfdhyhqwovlwhp1&qd&$&%hvxqlgdvid]hpuhfophqgd&$&%hvdsouwxjdovoeuhovgluhlwovgdvshvvodvfopghilfl&$$qfld hvshfldoo zophq dqg fkloguhq lqfoxglqj wkh foqwlqxdwloq oi soolfh wudlqlqj suovhfxwouv dqg mxgjhv lq wkh lpsohphqwdwloq oi d gxh gloljhqfh iudphzoun௶ /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. 7kh ,vwdqexo &oqyhqwloq1 lv dovo dq lpsouwdqw wooo wo suhyhqw yloohqfh djdlqvw zophq lqfoxglqj doo ioupv oi jhqghuedvhg yloohqfh ,q 1 wkh *uoxs oi ([shuwv oq $fwloq $jdlqvw 9loohqfh djdlqvw :ophq dqg 'ophvwlf 9loohqfh *5(9,2 suogxfhg dq hydoxdwloq uhsouw oq 3ouwxjdo 7klv uhsouw kljkoljkwv wkh h[wuhpho ooz udwhv oi foqylfwloqv lq fdvhv oi yloohqfh djdlqvw zophq 2xw oi d hduo dyhudjh oi uhsouwv oi gophvwlf yloohqfh ihzhu wkdq oi fdvhv uhvxowhg lq d foqylfwloq s 6wudwhjlhv djdlqvw yloohqfh 7kh 3ouwxjxhvh ௵$fwloq 3odq wo suhyhqw dqg fopedw yloohqfh djdlqvw zophq dqg gophvwlf yloohqfh ௶ ioupv sduw oi wkh 1dwloqdo 6wudwhj iou (txdolw dqg 1oq'lvfulplqdwloq (1,1' $poqj owkhu phdvxuhv wkh sodq suosovhv hqodujlqj wkh qxpehu oi oiilfhv iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghuedvhg 9loohqfh hvwdeolvkhg lq 1 yld d suowofoo vljqhg e wkh 0lqlvwu oi -xvwlfh wkh $wwouqh *hqhudov 2iilfh dqg ylfwlp vxssouw 1oq*oyhuqphqwdo 2ujdqlvdwloqv 7klv sduwlfxodu phdvxuh lqwhqgv wo ௵hqvxuh oq dq oqjolqj edvlv fduh lqioupdwloq vxssouw dqg shuvoqdolvhg uhihuudo iou ylfwlpv oi gophvwlf dqg jhqghuedvhg yloohqfh zlwk d ylhz wo wkhlu suowhfwloq௶ ϯϭśƚƚɖɛ͗ͬͬǁǁǁ͘đžğ͘ŝŷƚͬğŷͬǁğďͬŝɛƚăŷďƶůͳđžŷǀğŷƚŝžŷͬɖžƌƚƶőăů ϯϯkwwsv upfohlqwjuhylouhsuwoqsouwxjdo1 1i1i ϯϯkwwsv zzzfljjoyswdsuoydgovovsodqovghdfdogdhvwudwhjldqdfloqdosduddljxdogdghhdqdoglvfulplqdfdosouwxjdoljxdo ϯϰkwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvdqh[ovsuowofooovsuowofooobpmsjusgi ϯϱkwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswsdjlqdjdelqhwhvghdwhqglphqwoylwlpdvghyloohqfldghjhqhuo 2q wkh owkhu kdqg wkh 1dwloqdo 6wudwhj iou wkh ,qfoxvloq oi 3huvoqv zlwk 'lvdelolwlhv 1 lqfoxghv lq lwv iluvw vwudwhjlf d[lv &lwl]hqvkls (txdolw dqg 1oqglvfulplqdwloq wkh dlp wo ௵suopowh lqfoxvloq htxdolw dqg suhyhqwloq oi yloohqfh lq oujdqlvdwloqv dqg wkh foppxqlw௶ 7klv lv dfklhyhg wkuoxjk wkh ghyhoosphqw oi ௵phwkogooojlfdo jxlgholqhv wkdw doooz suhyhqwloq vljqdoolqj dqg lqwhuyhqwloq lq vlwxdwloqv oi ulvn ou yloohqfh djdlqvw /(*$/ $1' 32/,&< )5$0(:25. shuvoqv zlwk glvdelolwlhv oi dq djh dlphg dw odz hqioufhphqw dqg flylo suowhfwloq djhqwv pdjlvwudwhv suoihvvloqdov lq wkh duhdv oi hgxfdwloq dqg khdowk dqg whfkqlfldqv wkovh oi ,366 >sulydwh vofldo voolgdulw lqvwlwxwloqv@௶ 7kh ghdgolqh iou fopsohwlqj wklv phdvxuh zdv 1 +ozhyhu wo gdwh wkh 1dwloqdo ,qvwlwxwh iou 5hkdelolwdwloq uhvsoqvleoh iou wkh foouglqdwloq oi qdwloqdo soolflhv dlphg dw suopowlqj wkh uljkwv oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv glg qow suoylgh sxeolf lqioupdwloq oq wkh lpsohphqwdwloq oi wkh vwudwhj 2wkhu lpsouwdqw phdvxuhv oi wkh vdph vwudwhj duh 1 wo ௵fuhdwh dqg lpsohphqw dq dzduhqhvv suojudpph dw wkh qdwloqdo ohyho wo suhyhqw yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv௶ wo ௵suopowh foouglqdwhg lqwhuyhqwloq lq wkh duhdv oi glvdelolw dqg wkh suhyhqwloq dqg fopedw oi yloohqfh djdlqvw zophq dqg gophvwlf yloohqfh sduwlfxoduo edvhg oq wkh vshfldolvhg uhvsoqvh wo zhofoplqj zophq zlwk glvdelolwlhv iuop wkh 1dwloqdo 6xssouw 1hwzoun iou 9lfwlpv oi ‘ophvwlf 9loohqfh௶ wo ௵suopowh dzduhqhvvudlvlqj dfwloqv dpoqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wo suhyhqw yloohqfh dqg plvwuhdwphqw௶ wo ௵wudlq suoihvvloqdov dqg djhqwv lq wkh ilhog oi glvdelolw lq wkh glphqvloqv oi pxowlsoh glvfulplqdwloq wkh suopowloq oi htxdolw dqg lqwhuyhqwloq lq pdwwhuv oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv௶ ϯϲkwwsv zzzlquswgofxphqwv11 (1,3’sgi ϯϳkwwsv zzzlquswlqlflo ϯθ7kh lpsohphqwdwloq poqlwoulqj sodq oi wkh 1dwloqdo 6wudwhj iou wkh ,qfoxvloq oi 3huvoqv zlwk ‘lvdelolwlhv zdv qow sxeolfo dydlodeoh dw wkh wlph oi zulwlqj wklv uhsouw 1 2qh oi wkh pdlq suloulwlhv oi wkh 1dwloqdo 6wudwhj iou wkh 5ljkwv oi &kloguhq 1 foouglqdwhg e wkh 1dwloqdo &opplvvloq iou wkh 3uopowloq dqg 3uowhfwloq oi &kloguhq dqg dw wkh djh oi @ ,oo whoo dq dgxow dqg khoo ghihqg ph ,w qhyhu offxuuhg wo ph , glgqw , uhdoo glgqw kdyh wkdw shufhswloq , glgqw , kdg lw pxfk pxfk odwhu )ou h[dpsoh wkdw wklqj zlwk wkh gofwou >vh[xdo kdudvvphqw@ , uhdolvhg wkdw lw zdvqw uljkw , zdv dw d pxfk ooghu djh >11 1 hduv oog@ߓ ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu ߒ0ovw shosoh goqw uhsouw exoolqj dw wkdw wlphߓ ,b 0dq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolw 2i wkh shuvoqv lqwhuylhzhg doo dgxowv dowkoxjk wkuhh oi wkhp kdg h[shulhqfhg yloohqfh lq fklogkoog ou oxwk glg qow h[suhvv dq gliilfxow lq shufhlylqj ou qowlflqj yloohqfh 1hyhuwkhohvv wkhlu olih vwoulhv lqglfdwh d fohdu vhqvh oi yxoqhudelolw dqg sozhuohvvqhvv )oxu oi wkhp fkdqjhg flwlhv wzo oi wkh zophq zlwk eowk plqou fkloguhq ou olyhg klgghq iuop wkh djjuhvvou 7donlqj deoxw wkh sdvw zdv gliilfxow ߒehfdxvh lw glgqߏw sdvvߓ , 7khlu h[shulhqfhv fdxvhg wudxpd dqg vshflilf vxssouw zdv qhhghg dqg qow suoylghg 7kuhh dwwhpswhg vxlflgh diwhu h[shulhqflqj skvlfdo svfkooojlfdo ou vh[xdo dexvh 2wkhuv olyh lq foqvwdqw ihdu dqg vxiihu uhfxuulqj qljkwpduhv 1oqh oi wkh djjuhvvouv zdv foqghpqhg e wkh foxuw ,q ioxu fdvhv wkh djjuhvvouv pdlqwdlq wkhlu uhjxodu olyhv zlwklq wkhlu foppxqlw dqg foxog sowhqwldoo foqvwlwxwh d gdqjhu wo wkh ylfwlpv ߒ, fkdqjhg p qdph , fkdqjhg p flw , fkdqjhg p iulhqgv , udglfdoo fxw hyhuwklqj edfn 7kh oqo sduw xqiouwxqdwho wkdw , fdqw fxw oxw zdv zlwk klp ehfdxvh lw nhsw kdsshqlqj doo wkhvh hduv odwhu %hfdxvh , kdyh fkloguhqߓ ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ߒ+h vdlg wo d iulhqg oi oxuv wkdw wkh exoohw zkhwkhu odwhu ou hduolhu wkdw exoohw zdv plqh :khuhyhu lw zdv wkdw exoohw zdv plqhߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw 5hjduglqj vlwxdwloqv h[shulhqfhg e shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ou h[shulhqflqj phqwdo khdowk suoeohpv voph eduulhuv kdyh ehhq lghqwlilhg wkdw klqghu wkh delolw wo uhsouw yloohqfh wo wkh dxwkoulwlhv 7khvh lqfoxgh 1 ihdu oi wkh djjuhvvou hfoqoplf ghshqghqfh oq wkh djjuhvvou odfn oi wuxvw lq lqvwlwxwloqv soolfh dxwkoulwlhv foxuwv hwf wo suowhfw ylfwlpv dowkoxjk wkhuh zhuh dovo sovlwlyh h[shulhqfhv shufhswloq wkdw fdvhv duh dufklyhg dqg mxvwlfh lv qow vhuyhg voflhwdo fxowxuh oi dffhswdqfh oi yloohqfh dqg odfn oi lqioupdwloq deoxw ohjdo vxssouw dydlodeoh wo ylfwlpv oi yloohqfh 9loohqfh qow uhsouwhg 6oph lqwhuylhzhhv uhsouwhg wkdw wkh glg qow uhsouw wkhlu h[shulhqfhv oi yloohqfh ehfdxvh oi ihdu vkdph ou hfoqoplf ghshqghqfh oq wkh shushwudwou 7khvh duh dovo h[shulhqfhv oi ooqholqhvv dqg vofldo lvoodwloq dv ihdu suhyhqwv wkhp iuop vkdulqj wkhlu h[shulhqfhv hyhq zlwk wkhlu foovhvw idplo phpehuv ߒ, glgqw dvn dqoqh iou khos , goqw nqoz ihdu shukdsv koz glg ox pdqdjh wo jhw oxw oi wkh vlwxdwloq” +h glhgߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ߒ,yh ehhq vhsdudwhg iou 1 hduv dqg ,p vwloo vfduhg oi klp 2qfh , zdv dw koph deoxw wo vljq wkh glyoufh dqg kh sxoohg d jxq oq ph , vwloo kdyh qljkwpduhv wkdw khv diwhu ph dqg wkdw khv jolqj wo nloo ph ߜ wkh yloohqfh@ lw zhqw oq iou d ooqj wlph , glgqw kdyh dq poqh , glgqw hyhq kdyh d sodfh wo olyh zlwk p fkloguhq , kdg wo sxw xs zlwk lw oq p ozq $w ohdvw xqwlo p gdxjkwhu zdv deoxw 1 wkh skvlfdo djjuhvvloq zdvqw mxvw wozdugv ph lw zdv wozdugv p hoghvw voq ߓ ,b:opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( /dfn oi wuxvw lq lqvwlwxwloqv wo vdihjxdug ylfwlpv ,q dgglwloq voph phqwloqhg wkdw wkh ihow wkh vvwhp zdv qow deoh wo suowhfw wkhp vo wkh zhuh uhoxfwdqw wo fopsodlq wo wkh dxwkoulwlhv ,q owkhu zougv wkh goqw wuxvw wkh lqvwlwxwloqv qdpho wkh soolfh dxwkoulwlhv ௬ dv voph h[shulhqfhv zhuh qhjdwlyh dqg wkh mxglfldo vvwhp dqg wkh duh dovo dzduh oi wkh odfn oi vofldo uhvsoqvhv hj odfn oi ydfdqflhv 7kh odz zdv ghvfulehg dv ehlqj oq wkh vlgh oi wkh djjuhvvou ߒ$ zopdq zko kdv fkloguhq wkh djjuhvvou vwdv dw koph dqg wkh zopdq johv oxw lqwo wkh vwuhhw zlwk khu fkloguhq” 1hyhu lw vkoxog kdsshq %hfdxvh wkhq ox vhh wkh pdq wkh djjuhvvou lv dozdv uljkw qow wkh zopdq ߜ (yhq li , zhuh wo uhsouw klp kh foxog eh lq mdlo iou d poqwk ou d poqwk dqg d kdoi $qg wkhq zkdw” :kdw zoxog kdsshq qh[w” 6o povw oi wkh wlph shosoh goqw uhsouw lw ehfdxvh wkhq wkhuhv wkh ihdu djdlqߓ ,b:opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ߒ7khuh zhuh pdq pdq pdq pdq pdq $qg lw >yloohqfh@ kdsshqhg lq iuoqw oi wkh soolfh dqg wkh soolfh glg qowklqj 7kdwv zk ,p glvjxvwhg zlwk wkh soolfh , goqw eholhyh lq wkh vvwhp , goqw eholhyh lq wkh vvwhp dw doo >+oz glg ox jhw khos”@ ,w zdv wkuoxjk oqh oi p gdxjkwhuv whdfkhuv zkhq vkh zdv lq sulpdu vfkooo ,w zdv wkuoxjk khu wkdw , pdqdjhg wo jhw lqwo d vkhowhuߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ߒ, jow xs wkh foxudjh dqg diwhu vo pdq wlphv wkoxvdqgv oi wlphv , vdlg qo wogd ,p jolqj wo fdoo , fdoohg wkh soolfh $qg wkh soolfh glgqw zdqw wo nqoz ox exw oxyh douhdg vsonhq wo klp , vdlg ,yh douhdg vsonhq wo klp wklv kdv kdsshqhg wkoxvdqgv oi wlphv $qg ox vdlg dk exw pdeh wkdwv d plvxqghuvwdqglqj 7kdwv p h[shulhqfh zlwk wkh soolfh vhuylfh wo eholwwoh d zopdq lv qhyhu uljkw &oqylqflqj ph wkdw , zdv zuoqj ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu $owkoxjk wkhuh zhuh dovo sovlwlyh h[shulhqfhv ߒ’xulqj p odvw vxlflgh dwwhpsw , skoqhg wkh soolfh ehiouh , dwwhpswhg wkh odvw wlph dqg zkhq wkh soolfh uhvfxhg ph wkh dvnhg zk , zdv golqj lw dqg wkdwv zkhq , dovo uhsouwhg p idwkhu wo wkh soolfh 7kh khoshg ph d oowߓ ,b 0dq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolw 7kh shufhswloq wkdw fdvhv duh dufklyhg dqg mxvwlfh lv qow vhuyhg 2i wkh lqwhuylhzhhv zko ilohg d fopsodlqw dqg zhqw wo foxuw wkh wzo fdvhv zhuh dufklyhg dqg ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( wkh djjuhvvou zdv dozdv iuhh lq wkhlu foppxqlw %owk zhqw wo d vkhowhu dqg qoz olyh lq dqowkhu flw oqh oi wkhp zlwk khu wzo plqou fkloguhq ,q owkhu vlwxdwloqv wkh shufhswloq zdv wkdw iloolqj d fopsodlqw zoxogq௲w suogxfh uhvxowv ߒ,w zdv doo ilohg dzd , kdg d odzhu dw wkh vkhowhu ,w zhqw wo wuldo dqg qowklqj fdph oi lw qo fopshqvdwloq qowklqj qowklqj qowklqj qowklqj +h kdg zlwqhvvhv wkh zhuh idovh zlwqhvvhv , kdg d vlvwhu exw vkh glgqw nqoz zkdw zdv jolqj oq ehfdxvh , glgqw whoo p idplo pxfkߓ ,b:opdq zlwk d svfkovofldo glvdelolw ߒ0 idplo nqhz zkdw zdv jolqj oq li wkh kdg ehhq zlwqhvvhv lw zoxog kdyh ehhq d gliihuhqw vwou ,q owkhu zougv mxvwlfh kdg ehhq goqh :lwkoxw zlwqhvvhv , foxogqw suoyh dqwklqj ߜ hj odfn oi sodfhv lq vkhowhuv@ߓ ,bzopdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ,q oqh fdvh olylqj lq d vkhowhu koph zdv d qhjdwlyh h[shulhqfh ehfdxvh wkh shuvoq h[shulhqfhg foqiolfwv zlwk owkhu uhvlghqwv $owkoxjk vkh uhsouwhg wkh vlwxdwloq wo wkh shuvoq lq fkdujh d uhvooxwloq wo wkh vlwxdwloq zdv qow dfklhyhg ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ߒ7kh vkhowhu zdvqw d yhu joog h[shulhqfh hlwkhu , ohiw oqh khoo dqg zhqw wo dqowkhu khoo 7kh h[shulhqfh zdvqw yhu joog hlwkhu iou wkh wudxpdv@ lv wo jo wo wkh svfkldwulvw wo iloo pvhoi xs zlwk phglfdwloq , wdnh 1 sloov d gd , wdnh phglfdwloq ,q whupv oi vxssouw qo oqh kdv hyhu uhfopphqghg dqwklqj wo ph ,wv mxvw phglfdwloq phglfdwloq phglfdwloq diwhu phglfdwloqߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw 7kh suoylvloq oi koxvlqj vooxwloqv lv yhu lpsouwdqw lq wklv foqwh[w 3ovlwlyh dqg qhjdwlyh h[shulhqfhv zhuh dovo uhsouwhg oq wklv lvvxh ߒ7kh jow ph d koxvh khuh wkuoxjk wkh +oxvlqj ,qvwlwxwh ,yh ehhq khuh iou hduv qoz 7kh poyh dw iluvw lq wkh iluvw ihz gdv $v lwv d sodfh , goqw nqoz $ sodfh , glgqw nqoz ,w zdv d elw gliilfxow 7khq , vwduwhg wo jhw xvhg wo lw 1oz , olnh lw khuhߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ߒ , zhqw wo wkh 3dulvk &oxqflo wo dsso iou d koxvh ,g udwkhu eh lq d vwxglo dsduwphqw wkdq olylqj lq d uoop wkh odg vdlg wkdw vophoqh zoxog kdyh wo glh iluvw lq wkh qhljkeoxukoog iou wkhp wo kdyh d koxvh iou ph $uh wkhvh wkh dqvzhuv ox jlyh wo vophoqh ghvshudwh zko kdv ehhq wkuoxjk zkdw oxyh ehhq wkuoxjk” oiwhq fhuwdlq lqvwlwxwloqv goqw nqoz koz wo dqvzhu zkdw shosoh duh ooonlqj iouߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw 7kh ihholqj oi odfn oi hpsdwk lq ylfwlp vxssouw vhuylfhv 9lfwlpv h[suhvvhg wkdw wkh zhuh ooonlqj iou voph fopiouw dqg diihfwloq lq wkhlu iluvw foqwdfw zlwk ylfwlp vxssouw vhuylfhv $owkoxjk dfwlyh olvwhqlqj dqg hpsdwk duh uhfojqlvhg dv lpsouwdqw foppxqlfdwloq vwudwhjlhv zlwk ylfwlpv lq voph fdvhv ylfwlpv uhsouw d odfn oi hpsdwk ߒ, wulhg wo dvn iou khos wkh iluvw wlph zlwk >qdph oi wkh ylfwlp vxssouw oujdqlvdwloqv@ , glgqw ihho zhofophg :khq d shuvoq lv douhdg lq d iudjloh vlwxdwloq dqg ox goqw ihho hpsdwk zhofoph xqghuvwdqglqj wkdw wkh eholhyh lq ox wkdw wkh zdqw wo khos d shuvoq zko lv douhdg olnh ph foovhv xs dqg wkdwv lw ,voodwh oxuvhoi iuop wkh zouog djdlq wkh zouog kdv qowklqj wo jlyh oxߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( 5hfopphqgdwloqv 7o suopowh ]huo woohudqfh wo yloohqfh wkuoxjk wudlqlqj dqg dzduhqhvvudlvlqj ߒ pdq shosoh wklqn wkdw wklv lv qoupdo yloohqfh kdv ehfoph qoupdolvhg dqg wklv wsh oi vlwxdwloq lwv qow qoupdo dqg li shosoh uhdolvh wkdw lwv qow qoupdo lwv hdvlhu wo ghihqg wkhpvhoyhv pdq shosoh goqw ihho lw ehfdxvh wkh wklqn lwv qoupdo ,wv dozdv ehhq olnh wkdwߓ ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu ‘lvdelolw dqg phqwdo khdowk wudlqlqj wo ghyhoos ehwwhu dqg pouh iulhqgo vhuylfhv vhoidgyofdf ߒ7khuh kdyh wo eh shosoh zko nqoz koz wo olvwhq dqg xqghuvwdqg zkdw kxploldwloq lv 6ophwlphv , zdqwhg vophoqh wo kxj ph wo jlyh ph d olwwoh fopiouw ,yh qhyhu kdg wkdw lq p olih 7kh suoeohp lv nqozlqj koz wo olvwhq nqozlqj koz wo xqghuvwdqg %xw glgqw ox jo dqg uhsouw lw” /oon , fopsohwho xqghuvwdqg zk pdq zophq goqw jo dqg uhsouw lw 7kh goqw ehfdxvh wkhq lwv zouvhߓ ,b :opdq zlwk d svfkovofldo glvdelolw ߒ , goqw wklqn wkh iluvw olqh vkoxog eh d vshfldolvw vo wo vshdn exw vophoqh zko kdv ehhq wkuoxjk wkh vdph wklqj )ou shosoh wo ihho foqilghqwߓ ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu (qfoxudjh ylfwlpv wo vshdn oxw dqg vhhn vxssouw wkuoxjk d zlghu udqjh oi uhsouwlqj fkdqqhov ߒ$w iluvw lw zdv gliilfxow ehfdxvh oi wkh ihdu , ihow %xw olwwoh e olwwoh , ehjdq wo vshdn oxw ,i , nhsw txlhw lw zoxogqw khos dqwklqj , zoxog mxvw foqwlqxh wo vxiihu , dsshdo wo shosoh ߜ qow wo uhpdlq vlohqwߓ ,b0dq zlwk lqwhoohfwxdo dqg svfkovofldo glvdelolw 0ouh uhvoxufhv duh qhhghg iou wkh suowhfwloq oi ylfwlpv d suowhfwlyh ohjdo vvwhp iou ylfwlpv oi yloohqfh zlwk pouh ilqdqfldo uhvoxufhv ߒ,g olnh wkh soolfh dqg wkh foxuwv wo ooon pouh dw wkh ylfwlpv khos wkh ylfwlpv pouh dqg jhw wkh djjuhvvouv oxw oi wkh koxvh ,wv qow wkdw wkh ylfwlpv kdyh wo ohdyh ,q p plqg , wklqn mxvwlfh lv pouh oq wkh vlgh oi wkh djjuhvvouv wkdq wkh ylfwlpvߓ ,b :opdq zlwk svfkovofldo glvdelolw ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( *dwkhulqj gdwd oq glvdelolwvxssouw qhhgv wo hqkdqfh vxssouw vhuylfhv ߒ:h kdyh d sdjh oq wkh qdwloqdo khdowk vvwhp wkdwv vxssovhg wo kdyh doo wkh lqioupdwloq wkhuhv qowklqj wkhuh ,i ox ooon wkhuh p ydfflqdwloqv duh wkhuh 1owklqj hovh wkhuhv qow d vlqjoh gldjqovlv , kdyh vhyhudo shupdqhqw phglfdwloqv qoqh oi zklfk duh wkhuh ,wv olnh zhuh lq foxqwulhv 1o ,wv oqhߓ ,1b :opdq zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughu ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ,qwhuylhzv dqg )ofxv *uoxsv zlwk suoihvvloqdov 1 -xvwlfh suoihvvloqdov 7kh sduwlflsdqwv 1 phqwloqhg wkdw wkh kdg ehhq lq foqwdfw dowkoxjk qow yhu oiwhq zlwk gliihuhqw wshv oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv skvlfdo svfkooojlfdo hj zophq xqghu wkh $ffopsdqlhg $gxow odz ilqdqfldo vh[xdo hj e uhodwlyhv dqg lqvwlwxwloqdo yloohqfh $ffouglqj wo wkh fulplqdo mxvwlfh suoihvvloqdov lqwhuylhzhg wkh pdlq fkdoohqjhv idfhg lq vxssouwlqj ylfwlpv zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo ou svfkovofldo glvdelolwlhv duh dv ioooozv 9loohqfh qow uhsouwhg odfn oi olwhudf dpoqj ylfwlpv $oo sduwlflsdqwv djuhhg wkdw suoedeo ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv go qow uhsouw yloohqfh wo wkh dxwkoulwlhv $ sovvleoh uhdvoq iou wklv foxog eh wkh odfn oi olwhudf oq yloohqfh dpoqj wkh ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv dzduhqhvvudlvlqj dfwlylwlhv deoxw yloohqfh vkoxog eh suopowhg ߒ:h fhuwdlqo kdyh d yhu odujh eodfn iljxuh lq 3ouwxjdo oi yloohqfh vxiihuhg e wkhvh ylfwlpv dqg qow uhsouwhg ߜ 7kh ylfwlpv wkhpvhoyhv zloo fhuwdlqo kdyh voph gliilfxowlhv lq uhdolvlqj zkhwkhu wkh duh ylfwlpv ou qow zkhwkhu wklv lv qoupdo ehkdyloxu ou qow dqg wkhuhiouh wklv olwhudf wozdugv yloohqfh 7kh ylfwlpv wkhpvhoyhv zloo fhuwdlqo kdyh voph gliilfxowlhv lq xqghuvwdqglqj zkhwkhu ou qow wkh duh ylfwlpv zkhwkhu ou qow wklv lv qoupdo ehkdyloxu dqg vo wklv olwhudf deoxw yloohqfh lv hyhq pouh gliilfxow zlwk wklv wsh oi ylfwlpߓ )*1bb 0lqlvwu oi -xvwlfh ߒ,q dq fdvh lq uhfhqw hduv wkhuh kdv ehhq dq dzduhqhvv oi wkh foppxqlw lq jhqhudo eowk dw wkh khdowk ohyho dw wkh vfkooo ohyho dqg dovo dw wkh ohyho oi ylfwlp vxssouw vwuxfwxuhv wkh lqvwlwxwloqv wkhpvhoyhvߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( $owkoxjk wkhuh duh qo oiilfldo iljxuhv uhjduglqj zko suhvhqwhg wkh fopsodlqw lq fdvhv oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv sduwlflsdqwv foqvlghuhg wkdw lw foxog eh yhu olnho wkdw wkhvh fdvhv lqyooylqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv duh dpoqj wkh oqhv zlwk pouh dqoqpoxv ou wklug sduwlhv fopsodlqwv ߒ3hukdsv wkh juhdwhvw qxpehu oi dqoqpoxv fopsodlqwv foph iuop wklv duhd ehfdxvh diwhu doo zh wklqn wkdw d kxvedqg zko ehdwv klv zlih lv d suoeohp ehwzhhq kxvedqg dqg zlih exw d idwkhu zko ehdwv klv fklog zlwk d fhuwdlq lqwhoohfwxdo glvdelolw vkofnv wkh qh[wgoou qhljkeoxu pouh dqg wkdw dqoqpoxv fopsodlqw fophv lqߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou 7kh suosovhg vooxwloq wo wkh suoeohpv udlvhg foxog eh wkh qhhg wo fuhdwh qhz phfkdqlvpv iou suhvhqwlqj fopsodlqwv suoylglqj vshflilf dffoppogdwloqv hj foppxqlfdwloq vxssouw dv wkh wudglwloqdo oqhv hj jolqj wo wkh soolfh vwdwloq vhqglqj dq hpdlo hohfwuoqlf fopsodlqw fdoolqj vshfldo olqhv pd qow eh vxiilflhqw iou wkhvh ylfwlpv oi yloohqfh zko lq voph fdvhv kdyh foppxqlfdwloq gliilfxowlhv ߒ$qg zk qow wklqn d olwwoh oxwvlgh wkh eo[ lq wklv pdwwhu >ilolqj fopsodlqwv@” ,i zh ooon dw wkh fopsdudwlyh ohyho voph foxqwulhv kdyh dq oqolqh vvwhp zkhuh ghshqglqj oq wkh fkdudfwhulvwlfv oi wkh fdvh ghshqglqj oq wkh wsh oi fulph wkh vvwhp lwvhoi gluhfwv wkh shuvoq wo wkh ohjdo vofldo hwf uhvsoqvhv wkdw fdq eh dfwlydwhg lq wkh fdvh ߓ )*1bb 0lqlvwu oi -xvwlfh &oppxqlfdwloq eduulhuv ehwzhhq ylfwlpv dqg mxvwlfh suoihvvloqdov 5hjduglqj wkh vlwxdwloqv lq zklfk wkh fdvhv oi ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv duh uhsouwhg oqh oi wkh pdlq foqfhuqv oi mxvwlfh suoihvvloqdov lv wkh foppxqlfdwloq gliilfxowlhv ehwzhhq ylfwlpv dqg mxglfldo dxwkoulwlhv 7o dgguhvv wklv lvvxh lw pd eh lpsouwdqw wo ghyhoos fooshudwloq suowofoov zlwk oujdqlvdwloqv lq wkh glvdelolw ilhog 2q wkh owkhu kdqg wkh lpsouwdqfh oi wkh ϱϲ(j 11 1dwloqdo 6ofldo (phujhqf /lqh 0ouh lqioupdwloq lv dydlodeoh dw kwwsv hsouwxjdojoyswjxldvfxlgdgoulqioupdoolqkdghhphujhqfldvofldo 1 ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ylfwlpv kdylqj d fopsdqloq shuvoq hj vxfk dv dq lqwhuphgldu zdv dovo kljkoljkwhg 7kh ylfwlp vxssouw whfkqlfldq lv dooozhg wo dffopsdq wkh ylfwlp zkhq wkh pdnh ixwxuh phpou ghsovlwloqv 7klv phdvxuh lv foqvlghuhg dv d sovlwlyh fkdqjh +ozhyhu wklv vxssouw ou dffoppogdwloq foxog eh pouh fopsuhkhqvlyh iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ߒ,i wkhvh shosoh duh wo eh khdug wkh kdyh wo eh khdug zhoo dqg d soolfhpdq gohvqw nqoz koz wo olvwhq wo wkhp dqg d mxgjh gohvqw nqoz koz wo olvwhq wo wkhp d suovhfxwou gohvqw nqoz koz wo olvwhq wo wkhp dqg wklv khdulqj kdv wo eh goqh wkuoxjk 2u wkuoxjk wkh lqwhuphgldwloq oi vophoqh zko nqozv koz wo foppxqlfdwh zlwk wkhvh shosoh ehfdxvh , douhdg kdyh ߜ 0deh zh qhhg wo wklqn deoxw dfwxdoo fkdqjlqj wkh odz wo euodghq wkh ehqhilfldulhv oi wklv fkdqjh >kdylqj wklug sduwlhv dvn txhvwloqv@ߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou /dfn oi fohdu suofhgxuhv ou nqozohgjh deoxw wkhp oq koz wo uhsouw yloohqfh e wkh suoihvvloqdov zko suoylgh wkh vhuylfhv /dfn oi fohdu ou h[fhvvlyho exuhdxfudwlf suofhgxuhv iou uhsouwlqj vlwxdwloqv oi yloohqfh ou vxvshfwhg yloohqfh ghwhfwhg e vhuylfh suoylghuv vxfk dv koph vxssouw vhuylfhv fdq ohdg wo vlwxdwloqv zkhuh suoihvvloqdov lq lqvwlwxwloqv idlo wo uhsouw vxfk lqflghqwv 2qh oi wkh iofxv juoxs sduwlflsdqwv ghvfulehg d vshflilf vlwxdwloq zkhuh d zopdq zlwk ghphqwld zdv vh[xdoo dqg skvlfdoo dexvhg e khu voq 6kh zdv d ehqhilfldu oi wkh +oph 6xssouw 6huylfh dqg wkh koph vxssouw whdp zdv dzduh ou dw ohdvw vxvshfwhg oi wkh vlwxdwloq +ozhyhu wkh kdg qo lqioupdwloq oq koz wo pdnh d fopsodlqw ,w zdv d odzhu zko khoshg wkhp ߒ shosoh zdqwhg wo pdnh wkh fopsodlqw exw wkhuh zdv d oow oi uhvlvwdqfh hyhq dw d klhudufklfdo ohyho deoxw koz wo pdnh wkh fopsodlqw ehfdxvh shosoh zounlqj lq dq lqvwlwxwloq kdg wo uhvshfw d vhulhv oi suowofoov dqg klhudufklhv wkdw suhyhqwhg wkhp iuop pdnlqj wkh fopsodlqw wkuoxjk wkh lqvwlwxwloq dqg wkhq wkh wulhg wo jhw foqfuhwh lqioupdwloq wo go lw dqoqpoxvo koz wkh foxog pdnh wkh fopsodlqwߓ )*1bb/dzhu ߂$gxowv dffopsdqlhg߃ vkoxog eh pouh suowhfwhg djdlqvw yloohqfh 7kh flwl]hqv zko duh xqdeoh wo h[huflvh wkhlu uljkwv kdyh d fopsdqloq qoplqdwhg e wkh foxuw ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( $ffopsdqlhg $gxow /dz 7kh uhfhqwo dssuoyhg odz zklfk kdv ehhq lq sodfh vlqfh 1 lqwhqgv wo fopso zlwk $uwlfoh 1 (txdo 5hfojqlwloq ehiouh wkh /dz oi wkh &53’ +ozhyhu foqfhuqv zhuh h[suhvvhg lq wkh iofxv juoxs wkdw wkh dffopsdqlqj shuvoq oiwhq idplo phpehuv pd dovo eh wkh djjuhvvou ߒ, wklqn wkdw zkhq wkh ohjlvodwou pdgh wkh odz kh ioujow wkdw yloohqfh fophv iuop wkh idplo lwvhoiߓ )*1b1b/dzhu uhodwhg wo wkh /dz oq wkh /dujhu $ffopsdqlhg 3huvoq lq zklfk wkh fopsdqloq lv wkh djjuhvvou@ zkhuh wkh yloohqfh lvqw skvlfdo exw lv mxvw dv vhuloxv li qow pouh vo ehfdxvh lw oiwhq ohdgv wo vxlflghߓ )*1b1b/dzhu ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ,w zdv dovo uhfopphqghg wkh qhhg wo uhylvh wkh $ffopsdqlhg $gxow /dz wo vdihjxdug wkh ylfwlpv dowkoxjk wkhuh zdv qo foqvhqvxv oq wklv lvvxh /dfn oi odzhuv vshfldolvhg lq gophvwlf yloohqfh dqg yxoqhudeoh juoxsv ,w zdv dovo phqwloqhg wkdw lw zoxog eh fuxfldo wo lqfuhdvh wkh qxpehu oi odzhuv zlwk vshfldolvhg wudlqlqj lq gophvwlf yloohqfh dqg yloohqfh djdlqvw yxoqhudeoh juoxsv lqfoxglqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ߒ$qg khuh zh foph wo dqowkhu suoeohp wkh %du $vvofldwloq gohvqw kdyh d sooo oi odzhuv vshfldolvhg lq ghdolqj zlwk vlwxdwloqv oi gophvwlf yloohqfh ohw dooqh vlwxdwloqv oi gophvwlf yloohqfh zkhq yxoqhudelolwlhv duh lqfuhdvhg gxh wo glvdelolwlhv ,wv dovo d wudlqlqjߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou /dfn oi vxssouw vhuylfhv dqg vofldo uhvsoqvhv iou ylfwlpv oi yloohqfh $gglwloqdoo mxvwlfh suoihvvloqdov h[suhvvhg foqfhuq deoxw wkh lqvxiilflhqw dydlodelolw oi vxssouw vhuylfhv dqg dghtxdwh vofldo uhvsoqvhv 6o lwv qow hqoxjk wo suoylgh wudlqlqj dqg hpsozhu ylfwlpv wo uhsouw $w wkh vdph wlph wkhuh pxvw eh hiihfwlyh uhvsoqvhv wo vxssouw wkh ylfwlpv zkhuh wkh odfn oi vofldo vhuylfhv lv d pdmou suoeohp ߒ:khuh go zh sxw wkh ylfwlpv” ,wv d yhu vhuloxv suoeohp dw wkh qdwloqdo ohyho ߜ , fdq whoo ox wkdw zh kdg wo foqwdfw lqvwlwxwloqv xqwlo zh jow d sodfh wkdw vdlg lw zoxog dffhsw >d ylfwlp@ whpsoudulo xqwlo dqowkhu vooxwloq zdv ioxqgߓ )*1bb/dzhu /dfn oi glvdjjuhjdwhg gdwd e glvdelolw ߒ:h kdyh douhdg ehhq deoh wo fkdudfwhulvh wkh skhqophqoq >oi yloohqfh@ ehwzhhq zophq dqg phq dqg dffouglqj wo wkh djh oi hdfk oqh dqg hyhq dffouglqj wo zkhuh wkh ylfwlpv duh lw zoxog eh xvhixo iou xv hyhq wo gluhfw oxu dfwloqv wo nqoz li wkhuh duh vlwxdwloqv oi glvdelolw lq wkdw idploߓ )*1bb &ulplqdo 3oolfh %og ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( *oog sudfwlfhv ,q zkdw ioooozv zh zloo olvw d vhw oi joog sudfwlfhv wkdw zhuh phqwloqhg e mxvwlfh suoihvvloqdov 6shfldolvhg wudlqlqj iou vhfxulw ioufhv lq fooshudwloq zlwk glvdelolw oujdqlvdwloqv 7kh 3xeolf 6hfxulw 3oolf 363 3oo¯fld gh 6hjxudq©d 3¼eolfd zklfk kdv ghyhooshg vshfldolvhg wudlqlqj foxuvhv uhjduglqj wkh suhyhqwloq oi gophvwlf yloohqfh 3uo[lplw dqg 9lfwlp 6xssouw 7hdpv dqg fxuuhqwo kdyh 1 vwuxfwxuhv vshflilfdoo iouphg iou dwwhqglqj ylfwlpv oi gophvwlf yloohqfh $gglwloqdoo vlqfh 1 d vshflilf suojudpph ௵6ljqlilfdwlyo $]xo௶ zdv fuhdwhg uhvxowlqj iuop d sduwqhuvkls ehwzhhq 363 dqg dq oujdqlvdwloq lq wkh ilhog oi lqwhoohfwxdo glvdelolw zklfk zdv foqvlghuhg lpsouwdqw wo wudlq dqg exlog fdsdflw dpoqj soolfh dxwkoulwlhv wo lqwhuyhqh hiihfwlyho zlwk shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv 7kh 1dwloqdo 5hsxeolfdq *xdug *15 *xdugd 1dfloqdo 5hsxeolfdqd kdv dovo kdg d ௵6xssouw 3uojudpph iou 3huvoqv zlwk ‘lvdelolwlhv௶ vlqfh 1 ,w lv dlphg dw vxssouwlqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wkhlu fduhjlyhuv dqg shosoh zko lqwhudfw zlwk wkhp ,w lqfoxghv dzduhqhvvudlvlqj dfwlylwlhv wo suhyhqw ulvn ehkdyloxuv qoqglvfulplqdwloq dqg vljqdoolqj vlwxdwloqv oi juhdwhu yxoqhudelolw lqyooylqj yduloxv sduwqhuvklsv 6shflilf glvdelolw wudlqlqj iou soolfh dxwkoulwlhv 7kh fopsodlqw fdq dovo eh suhvhqwhg xvlqj wkh hpdlo yloohqfldgophvwlfd#svssw ϱθ3uojudpph kwwsv zzzsvssw3djhvdwlylgdghvsuojudpdvljqlilfdwlyod]xodvs[ zdv fuhdwhg lq 1 wo gdwh lw kdv oofdo suowofoov lqyooylqj 1 soolfh vwdwloqv $gglwloqdoo dzduhqhvvudlvlqj dfwloqv duh ghyhooshg ௵(txdo lq 6hfxulw௶ ௱,jxdlvqd6hjxudq©d௲ ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( $v sduw oi wkh foppxqlw soolflqj foxuvh oujdqlvhg e wkh soolfh dxwkoulwlhv *15 dqg 363 foyhuv lvvxhv vxfk dv gophvwlf yloohqfh dqg kxpdq uljkwv dqg lqfoxghv d vshflilf pogxoh oq glvdelolw wdxjkw e )(1$&(5&, &ooshudwloq ehwzhhq mxvwlfh suoihvvloqdov dqg jhqghuedvhg yloohqfh vxssouw vhuylfhv ,q wkhuh zhuh hljkw ௵2iilfhv iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghuedvhg 9loohqfh௶1 fuhdwhg dv d uhvxow oi d fooshudwloq suowofoo ehwzhhq wkh 0lqlvwu oi -xvwlfh dqg wkh 3xeolf 3uovhfxwouv 2iilfh vwduwhg lq 1 zlwk vl[ oiilfhv 7khvh vxssouw vhuylfhv duh oofdwhg lq wkh &ulplqdo ,qyhvwljdwloq dqg $fwloq ‘hsduwphqwv %udjd &olpeud /lveod2hvwh 6lqwud /lveod1ouwh /oxuhv /lveod 0dujhp6xo )duo $yhluo dqg 3ouwo(vwh 7khvh vwuxfwxuhv lqfoxgh ylfwlp vxssouw whfkqlfldqv iuop qoqjoyhuqphqwdo oujdqlvdwloqv 7khvh oiilfhv fopsulvlqj lqwhjudwhg uhvsoqvhv zlwk pxowlglvflsolqdu whdpv kdyh ehhq ghhphg wkh povw hiihfwlyh dssuodfk wo dgguhvvlqj gophvwlf yloohqfh lq uhfhqw hduv ߒ,w lv juhdw wkdw lw lv h[whqghg zlwklq wkh vfosh oi lwv fopshwhqflhv lq wklv duwlfxodwloq jlyhq wkhvh vshfldo yxoqhudelolwlhv >glvdelolw@ߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou $qowkhu joog sudfwlfh phqwloqhg zdv d sloow suomhfw fdoohg ߆(vsd©o -¼old ,qwhjudwhg 9lfwlp 6xssouw 5hvsoqvh߇ fuhdwhg lq 1 e d fooshudwloq suowofoo ehwzhhq wkh 3xeolf 6hfxulw ϱϵ &ulph 3uhyhqwloq &oppxqlw 3oolflqj dqg +xpdq 5ljkwv &oxuvh ௬ *15 ϲϭ 3oolfh 3uhyhqwloq dqg ,qwhuyhqwloq lq ‘ophvwlf 9loohqfh &oxuvh ௬ 363 ϲϭ3uowofoo dydlodeoh dw kwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvdqh[ovsuowofooovsuowofooobpmsjusgi ϲϯ$gglwloqdo suowofoov zhuh fuhdwhg zlwk iou lqvwdqfh ௵$vvofld©¥o gh 0xokhuhv &oqwud d 9loo¬qfld $0&9௶ ௵$vvofld©¥o 3ouwxjxhvd gh $solo ¢ 9¯wlpd $3$9௶ dqg ௵8ql¥o gh 0xokhuhv $owhuqdwlyd h 5hvsovwd 80$5௶ ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( 3oolfh 363 wkh &hqwudo /lveoq +ovslwdo &hqwhu dqg d /lveoq 3dulvk &oxqflo fuhdwlqj pouh vxssouw uhvsoqvhv iou ylfwlpv oi yloohqfh 7kh 3uovhfxwou*hqhudo oi wkh 5hsxeolf dvvljqhg fopshwhqflhv wo wkh &ulplqdo ,qyhvwljdwloq dqg $fwloq ‘hsduwphqwv zklfk duh pdlqo iofxvhg oq hfoqoplf ou ilqdqfldo fulph wo ixuwkhu lqyhvwljdwh plvwuhdwphqw lq lqvwlwxwloqv iou ooghu shuvoqv 7klv phdvxuh zdv ghvfulehg dv vophwklqj ߒfopsohwho xqsuhfhghqwhg lq wkh klvwou oi wkh 3xeolf 0lqlvwu dqg -xvwlfh ߜߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou zklfk phdqv wkdw wklv suoeohp lv ehlqj suloulwlvhg 9lfwlp vxssouw vhuylfhv 3duwlflsdqwv lq wkh iofxv juoxs 1 zlwk suoihvvloqdov zounlqj lq ylfwlp vxssouw vhuylfhv glg qow kdyh pxfk foqwdfw zlwk zophq zlwk glvdelolwlhv yhu iuhtxhqwo +ozhyhu wkhlu shufhswloq zdv wkdw wkh pdmoulw oi foxuw fdvhv hqg xs dufklyhg ,q voph vlwxdwloqv foqwdfw zlwk fkloguhq zlwk glvdelolwlhv zdv pouh iuhtxhqw hj vkhowhuv iou ylfwlpv oi gophvwlf yloohqfh 6oph sduwlflsdqwv ihow wkdw wkh uhdvoq iou wkh odfn oi foqwdfw zlwk shuvoqv zlwk glvdelolwlhv foxog eh uhodwhg wo wkhlu lqylvlelolw dqg wkhlu odfn oi yolfh wo foqwdfw vhuylfhv dqg dvn iou khos 7klv zdv vhhq dv oqh oi wkh pdlq fkdoohqjhv wo eh dgguhvvhg 9loohqfh qow uhsouwhg lqylvleoh suoeohp ϲϯ௵(vsd©o -¼old௶ wkh qdph lv d wulexwh wo d hduoog zopdq pxughuhg e khu kxvedqg lq 11 zko olyhg oq wkh vwuhhw zkhuh wkh vsdfh lv oofdwhg kwwsv zzzmivdqwodqwoqloswlqgh[sksvhuylfovdfdovofldohvsdfomxold ,w zdv foqvlghuhg wkdw hyhq sxeolf dzduhqhvv fdpsdljqv oq yloohqfh go qow uhdfk shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo ou svfkovofldo glvdelolwlhv 2qo uhfhqwo lqioupdwloq oq glvdelolw lw zdv lqfoxghg lq oiilfldo gdwd fooohfwloq oq ylfwlpv oi yloohqfh wkh lqioupdwloq lv qow glvdjjuh ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( jdwhg e glvdelolw wsh ou dfwlylw olplwdwloq 6oph sduwlflsdqwv phqwloqhg wkdw wkhlu shufhswloq zdv wkdw fopsodlqwv uhjduglqj wkhvh ylfwlpv duh pdgh hvvhqwldoo e wklug sduwlhv ou dqoqpoxv hj qhljkeoxuv vfkooov dqg wkdw௲v zk wkh vlwxdwloqv uhpdlqhg hyhq pouh lqylvleoh gxulqj wkh sdqghplf ߒ0ovw vlwxdwloqv duhqw iodjjhg xs e shosoh wkhpvhoyhv wkhuh iodjjhg xs e wklug sduwlhv $v vooq dv shosoh duh pouh foovhg oii dw koph wkhuhv qo ooqjhu wklv wklugsduw ylvlelolw oi glvdeohg vlwxdwloqvߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh +ozhyhu wkhuh duh qo oiilfldo gdwd dydlodeoh deoxw zko pdgh wkh fopsodlqw lq fdvhv lqyooylqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv /dfn oi vxssouw vhuylfhv dqg vofldo uhvsoqvhv iou ylfwlpv oi yloohqfh ,w zdv ghvfulehg e voph ylfwlp vxssouw vhuylfhv suoihvvloqdov wkdw lw zdv yhu gliilfxow wo lghqwli dssuosuldwh uhvsoqvhv lq wkh foppxqlw )ou h[dpsoh vfkooov zlwk dghtxdwh uhvoxufhv iou fkloguhq ߒ,q d koxvhkoog zkovh wzo fkloguhq duh oq wkh dxwlvp vshfwuxp oqh oi zkop lv yhu suoioxqg wkh powkhu hqghg xs jlylqj xs kdylqj wkh fkloguhq lq vfkooo ehfdxvh wkh vfkooo foxogqw lqwhjudwh wkhp hvshfldoo wkh oxqjhvw jluo zkovh dxwlvp zdv pouh suoqoxqfhg :h duh shuihfwo dzduh wkdw wklv odg zloo qhyhu lqwhjudwh li vkh foqwlqxhv wo kdyh wklv nlqg oi uhvsoqvh vkh zloo qhyhu lqwhjudwh lqwo wkh odeoxu pdunhwߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( 7khuh zhuh dovo uhsouwv oi gliilfxowlhv lq wkh lghqwlilfdwloq oi ydfdqflhv lq vofldo vhuylfhv iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lq wkh diwhupdwk oi wkh hphujhqf 6ophwlphv wkh djjuhvvou lv wkh pdlq fduhu dqg wkhuh lv d vlwxdwloq oi ghshqghqf oi wkh ylfwlp oq wkh shushwudwou ,q wkh fdvh oi d fopsdqloq dssolqwhg e wkh mxgjh xqghu wkh $ffopsdqlhg $gxow /dz wkh vlwxdwloq ehfophv hyhq pouh fopsoh[ 6wljpd suhmxglfh dqg soou sudfwlfhv lq wkh fulplqdo mxvwlfh vvwhp 6oph lqwhuylhzhhv phqwloqhg wkdw wkhuh lv suhmxglfh djdlqvw zophq zlwk h[shulhqfh oi phqwdo looqhvv 7kh sduwlflsdqwv fulwlflvhg wkh vophwlphv lqdssuosuldwh zd lq zklfk wkh soolfh dqg mxglfldo dxwkoulwlhv ghdo zlwk ylfwlpv oi yloohqfh ߒ, wklqn lwv suhmxglfh lwvhoi $opovw doo wkh zophq zko jo wo wkh 3xeolf 3uovhfxwouv 2iilfh wo wkh soolfh duh fdwdoojxhg +huh fophv wkdw fud] zopdq djdlq dqowkhu fopsodlqw djdlqvw wkh djjuhvvou +huh fophv wkdw fud] zopdq $sduw iuop wkh odfn oi wudlqlqj wkhuhv d oow oi loo zlooߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh 7o dyolg wkh soou suoihvvloqdo sudfwlfhv ghvfulehg deoyh voph oujdqlvdwloqv dffopsdq ylfwlpv wo whvwli ߒ2xu dffopsdqlphqw lv d elw oi d foqwdlqhu iou wkh ohvv wkdq dghtxdwh zd lq zklfk wkh dgguhvv wkh odglhv ,i wkhuh zdv wudlqlqj dqg nqozohgjh lq wklv duhd wkhuh zoxog eh qo qhhg wo exuq vouu wo exuq lq lqyhuwhg foppdv uhvoxufhv ehfdxvh zh kdyh vo pxfk zoun wo go wkdw hyhuoqh zoxog go wkhlu ozq wklqj dqg wkhq zh zoxog khos hdfk owkhuߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( &oppxqlfdwloq eduulhuv ehwzhhq ylfwlpv dqg mxvwlfh suoihvvloqdov ,w zdv kljkoljkwhg dv d sovlwlyh dvshfw wkdw shosoh fdq eh dffopsdqlhg wo foxuw hj e d 9lfwlp 6xssouw 7hfkqlfldq ou dqowkhu shuvoq ou zkhq pdnlqj vwdwhphqwv exw lw zdv foqvlghuhg wkdw wkhuh zhuh vwloo pdq dvshfwv wkdw foxog eh lpsuoyhg qdpho lq wkh zd lq zklfk txhvwloqv duh ioupxodwhg e mxvwlfh suoihvvloqdov ߒ,i shosoh poyh wkhlu dupv dqg ohjv dqg vlw lq iuoqw oi wkhp wkh ixqfwloq wkh vdph dv dqoqh hovh 7khuh zdv qo delolw wo dgdsw wkh vshhfk hyhq wkoxjk , zdv qh[w wo khu , zdvqw dooozhg wo vshdn gluhfwo wo khu ߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh %xw voph sovlwlyh h[shulhqfhv zhuh dovo ghvfulehg ߒ:hyh kdg suovhfxwouv zko zhuh h[wuhpho dffhvvleoh lq whupv oi vwdwhphqwv iou ixwxuh phpou zko dooozhg xv wo vshdn wo dvn txhvwloqv wo jhw wo nqoz shosoh ehwwhu wo dvn txhvwloqv lq d zd wkdw zdv pouh hdvlo xqghuvwoog e wkh shuvoq qh[w wo xv $qg zhyh kdg suovhfxwouv zko kdyh ehhq yhu lqwudqvljhqw lq whupv oi wkh uoxwlqh suofhgxuhv zlwklq wkh foxuwuoop ou hyhq lq whupv oi wdnlqj vwdwhphqwv iou ixwxuh phpouߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh ,q dgglwloq wo wkh qhhg iou odqjxdjh vlpsolilfdwloq wkh lpsouwdqfh oi pdnlqj owkhu wshv oi gofxphqwv dffhvvleoh dqg hdv wo uhdg dqg xqghuvwdqg zdv dovo kljkoljkwhg ߒ0ovw vhuylfhv kdyh ioupv uhjxodwloqv dqg lqioupdwloq glvsodhg lq yhu fopsoh[ 3ouwxjxhvh woo fopsoh[ wo eh hdvlo xqghuvwoog e povw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ,q whupv oi vhuylfh li zh jo wo d ohjdo vvwhp wkhuh lv qo dgdswdwloq oi wkh h[lvwlqj vvwhp hyhq zlwklq d foxuwuoop ,wv doo vo uljlg vo iuljkwhqlqjo lqioh[leoh hyhq iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv zko goqw xqghuvwdqg zkdwv jolqj oq wkhuhߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh *hwwlqj wo nqoz wkh ohjdo foqwh[w hj wkh dxglhqfh uoop zdv phqwloqhg dv lpsouwdqw iou voph ylfwlpv exw xqfoppoq lq sudfwlfh ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( ߒ:hyh pdqdjhg wo go lw zlwk dq dgxow exw ox fdq foxqw wkhp oq oxu ilqjhuv zklfk lv wo doooz ylfwlpv wo jhw wo nqoz wkh foxuw wkh foxuwuoop koxuv lq dgydqfh lwv ixqgdphqwdo wo eh deoh wo wdon wo wkh mxgjhv ou wo eh deoh wo xqghuvwdqg zkdw lwv olnh 3hosoh doo kdyh dq lghd oi zkdw lwv olnhߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh /dfn oi fuhglelolw oi wkh ylfwlpvghydoxdwloq oi whvwlpoqlhv 7kh odfn oi fuhglelolw oi wkh whvwlpoq oi wkh zlwqhvvhv dqg wkh lqdffhvvlelolw oi voph oi wkh txhvwloqv zhuh dovo lvvxhv oi foqfhuq ߒ ,qdghtxdf suhmxglfh exw dovo qdwxudolvdwloq ߜ ghydoxdwloq d vlwxdwloq lqyooylqj d zopdq zlwk lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv :kdwv lq wkh fopsodlqw” ,v wkdw ox vd oxuh d ylfwlp oi gophvwlf yloohqfh e oxu sduwqhuߜ zkdw ioooozv ߜ wkh zopdq gohvqw nqoz koz wo foqyh dqwklqj wkdw vkhvv vdlqj vo wkhuh zhuh wzo oswloqv (lwkhu wo jo edfn wo wkh soolfh zlwk wkh odg wo pdnh dq dphqgphqw ߜ :h pdqdjhg wo go wklv lq wzo gdv ߜ wkhuhv d glvfoxuvh wkdw vdv zhuh fkdqjlqj exw zkdw zh vhh hyhu gd lq wkh foxuwv lvqw wkdw hwߓ )*bb9lfwlp 6xssouw 6huylfh /dfn oi foouglqdwloq ehwzhhq oujdqlvdwloqv 3duwlflsdqwv phqwloqhg d odfn oi foouglqdwloq ehwzhhq oujdqlvdwloqv lq whupv oi vxssouw vhuylfhv hj oofdo vofldo dfwloq vhuylfhv kdyh gliilfxowlhv lq ghdolqj zlwk vlwxdwloqv oi yloohqfh dqg uho oq vshfldolvhg vhuylfhv dqg lq whupv oi sxeolflvlqj h[lvwlqj uhvoxufhv hj 11 6huylfh iou ‘hdi &lwl]hqv 1 ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( ‘lvdelolw oujdqlvdwloqv 3duwlflsdqwv phqwloqhg vsoudglf foqwdfw zlwk vlwxdwloqv lqyooylqj yloohqfh djdlqvw fkloguhq ou dgxowv zlwk glvdelolwlhv 7kh vlwxdwloqv ghvfulehg offxuuhg pdlqo lq gophvwlf foqwh[wv ou gxulqj fklogkoog exw wkhuh zhuh dovo uhsouwv oi vlwxdwloqv zlwklq lqvwlwxwloqv vophwlphv lqyooylqj shuvoqv zlwk goxeoh gldjqovlv wkdw lv lqwhoohfwxdo glvdelolw dqg phqwdo khdowk suoeohpv 2qh oi wkh sduwlflsdqwv uhsouwhg wkh uhvxowv oi d vwxg wkdw uhyhdohg zouulqj lqioupdwloq uhjduglqj shuvoqv zlwk dxwlvp vshfwuxp glvoughuv vxiihuhg voph ioup oi yloohqfh dv d fklog h[shulhqfh yloohqfh lq d phglfdo hqyluoqphqw hj svfkldwulf kovslwdolvdwloq djdlqvw wkhlu zloo ioufhg deouwloq ioufhg vwhulolvdwloq oi dxwlvwlf zophq kdyh vxiihuhg gophvwlf yloohqfh oxw oi 1 zophq zloo vxiihu vh[xdo yloohqfh $ffouglqj wo wkh uhsuhvhqwdwlyhv oi glvdelolw oujdqlvdwloqv zko sduwlflsdwhg lq wklv vwxg wkh pdlq fkdoohqjhv idfhg lq vxssouwlqj ylfwlpv zophq dqg fkloguhq zlwk lqwhoohfwxdo ou svfkovofldo glvdelolwlhv duh dv ioooozv 9loohqfh qow uhsouwhg lqylvleoh suoeohp )ofxv juoxs sduwlflsdqwv dovo djuhhg wkdw yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lv dq lqylvleoh suoeohp lqfoxglqj lqvwlwxwloqdo yloohqfh ߒ7kh skhqophqoq oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk voph nlqg oi glvdelolw lv vwloo yhu klgghq dqg zh qhhg wo zoun oq vhyhudo iuoqwv lq wklv uhjdug , wklqn wkh lvvxh oi yloohqfh dw dq lqvwlwxwloqdo ohyho lv hyhq pouh klgghqߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( /dfn oi glvdelolw wudlqlqj dqg lqioupdwloq lq ylfwlp vxssouw vhuylfhv 7kh lpsouwdqfh oi wkh iluvw foqwdfw zkhq vhhnlqj khos iuop d ylfwlp vxssouw vhuylfh zdv dovo phqwloqhg dv lq wkh lqwhuylhzv zlwk shuvoqv zlwk glvdelolwlhv 6huylfhv uhfojqlvh wkh qhhg iou pouh wudlqlqj dqg dzduhqhvv udlvlqj deoxw glvdelolw dqg wkh lpsouwdqfh oi qow xqghuplqlqj wkh fuhglelolw oi ylfwlpv vo wkdw wkh goqw jlyh xs oq vhhnlqj khos dqg vxssouw ߒ7kh iluvw fdoo ox pdnh zklfk lv oiwhq wkh povw lpsouwdqw ehfdxvh lwv wkdw fdoo wkdw zloo glfwdwh zkhwkhu ou qow wkh shuvoq zloo foqwlqxh zlwk d fopsodlqw ߜ dqg wkovh shosoh zko duh oq wkh iuoqw olqh hv wkh kdyh wo eh wudlqhg ߜߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ߒ>5hvxowv oi d vwxg vkozhg wkdw@ wkh zouvw h[shulhqfhv zhuh zlwk wkh soolfh 7kh ehvw h[shulhqfhv zhuh uhsouwhg wo khdowk suoihvvloqdov 7kh povw foppoq gliilfxowlhv zhuh qow eholhylqj ph eodplqj ph kooglqj ph uhvsoqvleoh iou wkh yloohqfh , vxiihuhg dqg d odfn oi nqozohgjh deoxw dxwlvp dqg dxwlvwlf wudlwvߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq 2qh oi wkh sduwlflsdqwv phqwloqhg wkh kxjh odfn oi dffhvvlelolw dqg whfkqlfdo nqozohgjh oi ylfwlp vxssouw vhuylfhv lq uhodwloq wo shosoh zlwk glvdelolwlhv dqg wkh qhhg iou gliihuhqwldwhg uhvsoqvhv whpsoudulo +ozhyhu wklv zdv qow vhhq dv dq lghdo vfhqdulo ,w vwhpv iuop wkh kxjh odfn oi uhvsoqvhv ߒ7kh lghdo zoxog eh iou doo vhuylfhv wo eh suhsduhg wo uhfhlyh dqg vhuyh dq wsh oi sosxodwloq ߜ ,i wklv lvqw sovvleoh dqg zh goqw vhh lw kdsshqlqj lq wkh vkouw whup zh kdyh wo lqyhvw lq voph gliihuhqwldwlqj vhuylfhv ߜ ehfdxvh zh uxq wkh ulvn oi wkhvh shosoh >zlwk glvdelolwlhv@ ehlqj ohiw zlwkoxw dq nlqg oi vxssouw $qg oi foqwlqxlqj wo eh glvfuhglwhg dqg qow hyhq jolqj dkhdg zlwk dq nlqg oi vljqdoolqj suofhvv ehfdxvh wkh goqw wklqn lwv zouwk lwߓ )*b1b ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( &oppxqlfdwloq eduulhuv lpsouwdqw lqioupdwloq qow dydlodeoh lq dq dffhvvleoh dqg hdvwouhdg ioupdw 7kh lpsouwdqfh oi hqvxulqj wkdw uhohydqw lqioupdwloq sduwlfxoduo iuop wkh mxvwlfh vvwhp lv pdgh dffhvvleoh wo shuvoqv zlwk glvdelolwlhv zdv dovo kljkoljkwhg ߒ7kh txhvwloq oi dffhvvlelolw lqioupdwloq ehfdxvh hyhq lqiouphg foqvhqw zklfk wkhq johv oq wo ioufhg vwhulolvdwloq oqo ghilqhv dgdswdwloqv iou shuvoqv zlwk ylvxdo dqg khdulqj glvdelolwlhvߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ߒ7kh fdqw lqwhusuhw wkh gofxphqwv pdq oi wkhp fdqw hyhq uhdg 6o zhuh wkh oqhv zko kdyh wo glvpdqwoh doo wkh lqioupdwloq hyhuwklqj wkh gofxphqwv dvn iou vo wkdw wkh xqghuvwdqg wkh zoun zhuh golqj dqg zkdw zhuh dvnlqj oi wkhpߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ,qioupdwloq deoxw wkh vhuylfhv dydlodeoh wo khos ylfwlpv zdv qow foqvlghuhg dffhvvleoh wo shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ߒ, wklqn wkdw vhuylfhv dqg lqioupdwloq >deoxw ylfwlp vxssouw@ duh qow hyhq dffhvvleoh wo wkh pdmoulw oi 3ouwxjxhvh pxfk ohvv iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv dq djhlqj sosxodwloq zlwk ooz ohyhov oi hgxfdwloq shuvoqv zlwk glvdelolwlhv pxfk pxfk ohvvߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq 0oqlwoulqj wkh wdeoh oi yloohqfh lqglfdwouv lq vofldo uhvsoqvhv sovlwlyh dqg qhjdwlyh h[shulhqfhv 5hjduglqj wkh suofhgxuhv iou lghqwlilqj vlwxdwloqv oi yloohqfh wkh sduwlflsdqwv uhsouwhg wkdw jxlgholqhv duh ghilqhg dv wkhlu h[lvwhqfh dv d pdqgdwou uhtxluhphqw oi 6ofldo 6hfxulw 7kh oujdqlvdwloqv wkhq kdyh wkhlu lqwhuqdo suofhgxuhv iou glvvhplqdwlqj lqioupdwloq wo doo vwdii wkuoxjk wudlqlqj +ozhyhu wkh sduwlflsdqwv ghvfulehg eowk sovlwlyh dqg qhjdwlyh h[shulhqfhv zlwk lqvshfwloqv fduulhg oxw e 6ofldo 6hfxulw ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( ߒ:h duh hyhq dvnhg iou wkh suowofoo zh wdon deoxw wkh suofhgxuhv dqg wkh vlwxdwloqv wkdw offxuuhg ou glgqw offxuߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ߒ, kdyh wkh h[dfw ossovlwh h[shulhqfh wkh ioooozxs ylvlwv iooooz d vfulsw dqg wkovh zko dffopsdq xv iooooz wkh vfulsw 7klv vlwxdwloq lv qow suhvhqw lq wkh vfulsw dqg wkdwv zk zhyh qhyhu ehhq txhvwloqhg ou -xvw olnh wkdw go wkh kdyh suofhgxuhv” soolfh@ wkdw lw zoxog eh d uhdo dvvhw li zh kdg wklv vxssouw >ylfwlp vxssouw whfkqlfldqv zounlqj lq soolfh vwdwloqv@ wo euhdn gozq wklv eduulhu wkdw zh vophwlphv kdyh lq whupv oi foppxqlfdwloq gliilfxowlhv zlwk shuvoqv zlwk glvdelolwlhv vo , djuhh zlwk hyhuwklqj wkdw kdv ehhq vdlgߓ )*1bb &ulplqdo 3oolfh %og ߒ7khuh qhhgv wo eh d ehwwhu duwlfxodwloq oi vhuylfhv dqg li dv d jhqhudo uxoh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv kdyh suloulw lq pdq wklqjv dqg uljkwo vo dqg ylfwlpv oi yloohqfh dovo kdyh suloulw lq d vhulhv oi vhuylfhv dqg uljkwo vo lw kdv wo eh uhdolvhg wkdw shukdsv d vlwxdwloq oi d glvdeohg shuvoq zko lv d ylfwlp oi yloohqfh kdv wo eh suloulwlvhgߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh 7udlqlqj dqg fdsdflwexloglqj iou doo suoihvvloqdov ߒ%xw li zh ooon dw wkh uhihuhqfh lq whupv oi zkdw wkh 9lfwlp 6xssouw 7hfkqlfldqv wudlqlqj lv wkhuh lv yhu olwwoh ou dopovw qowklqj dv idu dv , fdq uhphpehu , dovo glg lw lq 1 exw , goqw uhphpehu lw lq d zd wkdw kdg wo go zlwk lqwhuyhqwloq zlwk shosoh zlwk glvdelolwlhvߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1′ -867,&( ߒ:kdw nlqg oi wudlqlqj” ߜ deoyh doo lqfoxglqj doo wkovh zko zoun lq wkhvh duhdv wo kdyh molqw wudlqlqj dqg gldoojxh wo jhw wo nqoz hdfk owkhu dqg deoyh doo iou hyhuoqh wo xqghuvwdqg wkhlu zhdnqhvvhv dqg zkdw wkh zdqw wo ohduq ߜ $v ooqj dv zh fdqw wudlq wo wudlq zhoo wo wudlq zlwk vshflilflw zh duh jolqj wo kdyh jdsv lq ixqfwloqdo shuioupdqfh eowk lq whupv oi txdolw dqg deoyh doo lq whupv oi zkdw lv uhtxluhg iou dq hiihfwlyh uhvsoqvh wo wkh vxssouw dqg suowhfwloq qhhgv oi wkhvh ylfwlpvߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou ߒ6wduwlqj zlwk wudlqlqj dqg vhhlqj zkdw zh fdq go wo jhw pouh dqg pouh lqwo hduo lqwhuyhqwloqߓ )*bb&kloguhq vxssouw vhuylfh 0dnlqj vhuylfhv pouh dffhvvleoh iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv hj fkdqjh wkh ohjlvodwloq wo fuhdwh dq lqwhuphgldu ou idflolwdwou ߒ0deh zh vkoxog wklqn deoxw fkdqjlqj wkh ohjdo qoup ou ohjdo ghvljqdwloq wo wdon deoxw d shuvoq wkh wuxvw dv h[lvwv lq owkhu ohjdo vvwhpv dqg dv wkh ylfwlpv gluhfwlyh lwvhoi dovo wdonv deoxwߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou ߒ, wklqn wkdw pdq oi wkh dvvofldwloqv >lq wkh ilhog oi glvdelolw@ duh shukdsv wkh shosoh zko fdq sod dq lpsouwdqw uooh lq wklv pdwwhuߓ )*1bb 0lqlvwu oi -xvwlfh ߒ7khuh duh qo oliwv wkhuh duh qo dgdswhg edwkv dqg wkhuh duh qo suoihvvloqdov zko xqghuvwdqg vo wkhuh kdv wo eh d uhvsoqvlelolw dovo oq wkh sduw oi wkovh zko ilqdqfh wklv htxlsphqw wo fkdqjh wkh fooshudwloq djuhhphqwv vo wkdw wkh oujdqlvdwloqv fdq dovo dgdsw wo zkdw lw lv dqg , eholhyh lw lv , wklqn zh doo eholhyh lwv d fkdoohqjh wkdwv foplqj ehfdxvh zh fdqw nhhs wdonlqj deoxw lw vhqglqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wo zoun exw wkhq hyhuwklqj vwdv wkh vdphߓ )*bb 9lfwlp 6xssouw 6huylfh 7o suopowh wkh hpsozhuphqw oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv vhoidgyofdf dqg yloohqfh olwhudf ߒ,v wkdw wkh ylfwlp fdqw vhoilghqwli dv d ylfwlp ehfdxvh wkdw kdv dozdv ehhq wkhlu foqwh[w dqg vo wklv olwhudf iou ylfwlpkoog vhhpv hvvhqwldo khuhߓ )*1bb 0lqlvwu oi -xvwlfh 1 ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(6 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( $ooofdwlqj ixuwkhu kxpdq dqg ilqdqfldo uhvoxufhv wo fuhdwh pouh ylfwlp vxssouw vhuylfhv ߒ%hfdxvh zh fdqw mxvw hqfoxudjh fopsodlqwv :h kdyh wo ooon dw wklv lq dq lqwhjudwhg zd zh hyhq kdyh gudpdwlf fdvhv zh kdyh qo vooxwloq zkdw uhvoxufhv dqg zkdw fdq eh goqh wo hiihfwlyho hqdeoh wkhvh shosoh zkhq wkh duh uhpoyhg iuop wkh foqwh[w oi ylfwlplvdwloq qow wo eh sodfhg lq qhz foqwh[wv wkdw zloo fuhdwh khuh d ylfwlplvdwloq shushwxdwhg oyhu wlph lq qhz foqwh[wvߓ )*1bb/dzhu 0ouh glvdjjuhjdwhg gdwd oq ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv ߒ:h goqw kdyh gdwd oq yloohqfh vo hyhq wkh soolfh zkhq wkhuh duh lvvxhv oi gophvwlf yloohqfh iou h[dpsoh wkhuh lv qo fhqwudolvhg lqioupdwloq wkdw iou h[dpsoh wkh ylfwlp zdv d glvdeohg shuvoq :h kdyh vo pdq gdwdedvhv oi ߜ gliihuhqw eoglhv wkdw duh qow fhqwudolvhgߜ dqg wkhq zkhq zh jo wo vhh koz pdq shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wkhuh duh lq 3ouwxjdo zko kdyh vxiihuhg gophvwlf yloohqfh ou dq nlqg oi yloohqfh wkhuh lv devooxwho qowklqj 1oz wkh joyhuqphqw kdv dssuoyhg d vwxg lq wklv duhd dqg ,p ooonlqj iouzdug wo vhhlqj lw ߜ ehfdxvh wkhuhv uhdoo vo olwwoh wudqvsduhqf oi lqioupdwloq dqg gdwdߓ )*bb ‘lvdelolw oujdqlvdwloq 6shflilf uhfopphqgdwloqv oi mxvwlfh suoihvvloqdov &uhdwh pouh oiilfhv iou wkh vxssouw oi ylfwlpv oi jhqghuedvhg yloohqfh dqg hqkdqfh fooshudwloq suowofoov wo glvdelolw oujdqlvdwloqv ߒ,i sxeolf soolflhv zdqw wo ehw oq wklv >lqwhjudwhg lqwhuyhqwloq@ wkh kdyh wo ilqdqfh lw dqg wkh kdyh wo h[whqg lw wo wkh foxqwu :h fdqw kdyh d foxqwu dw gliihuhqw vshhgv ehfdxvh ylfwlpv h[lvw hyhuzkhuh dqg ylfwlpv zlwk vshfldo yxoqhudelolwlhv dovo h[lvw hyhuzkhuhߓ )*1bb 3xeolf 3uovhfxwou ߒ, wklqn lw pljkw qoz eh wlph wo pdnh fooshudwloq djuhhphqwv zlwk oujdqlvdwloqv >lq wkh ilhog oi glvdelolw@ vo wkdw zkhq zhuh ghdolqj zlwk wklv wsh oi ylfwlp wkh fdq suoylgh hqoljkwhqlqj vxssouw dqg wkh delolw wo xqghuvwdqg koz wkh ylfwlp fdq ou fdqw fooodeoudwh lq dfklhylqj mxvwlfhߓ )*1bb 0lqlvwu oi -xvwlfh ,17(59,(:6 $1′ )2&86 *52836 5,6. )$&7256 $1′ %$55,(56 72 $&&(66,1* 6833257 $1’ -867,&( 6shflilf uhfopphqgdwloqv oi ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloqv 7o ghyhoos vhoiuhjxodwou phfkdqlvpv dqg suofhvvhv oxwvlgh wkh oujdqlvdwloqv wo hqvxuh wkh ehvw lqwhuhvwv oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv ߒ$ yhu vwuoqj foqfhuq wkdw , kdyh dw wkh pophqw zklfk lv wkdw wkhuh duh idplolhv wkdw duh qow oqo vlqjohsduhqw idplolhv ߜ 7khuh duh qo owkhu shosoh duoxqg :kdwv lw jolqj wo eh olnh” $qg zhuh lqfuhdvlqjo ihholqj wkh sovvlelolw oi wdnlqj oq wklv uhvsoqvlelolw >ehlqj dssolqwhg e wkh mxgjhv wo eh dgxow fopsdqloqv xqghu $gxow $ffopsdqlhg 6fkhph@ zlwk voph oi wkh shosoh zko duh wkhuh oxu folhqwv $qg zkhuh lv wkh h[hpswloq vo wkdw zh fdq hqvxuh wkdw vophoqh vxshuylvhv vo wkdw wkh vxsuhph lqwhuhvw oi wklv shuvoq lv jxdudqwhhg $qg li wkh oujdqlvdwloq gohv hyhuwklqj zko jxdudqwhhv wklv vxsuhph lqwhuhvw” $qg wklv lv d foqfhuq wkdw oujdqlvdwloqv kdyh ehhq ghedwlqj oyhu wlphߓ )*bb ‘lvdelolw 2ujdqlvdwloq &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 1 &oqfoxvloqv 2qh oi wkh dlpv oi wklv uhsouw zdv iluvwo wo jlyh d yolfh wo ylfwlpv oi yloohqfh zlwk glvdelolwlhv dqg wo ohduq deoxw wkhlu h[shulhqfhv 7kh ylfwlpv zlwk lqwhoohfwxdo dqgou svfkovofldo glvdelolwlhv zko sduwlflsdwhg lq wklv uhvhdufk 1 vkduhg h[shulhqfhv oi ihdu lvoodwloq ghshqghqf phqwdo khdowk suoeohpv dqg odfn oi wuxvw lq lqvwlwxwloqv dowkoxjk voph kdg sovlwlyh h[shulhqfhv oi vxssouw 7kuhh oi wkh sduwlflsdqwv dwwhpswhg vxlflgh dqg oqo wkuhh uhsouwhg wkh yloohqfh h[shulhqfhg wo wkh soolfh dxwkoulwlhv 7zo shosoh kdyh olyhg lq d vkhowhu iou ylfwlpv oi gophvwlf yloohqfh oqh h[shulhqfh zdv sovlwlyh dqg wkh owkhu qhjdwlyh uhsouwlqj foqiolfwv dqg djjuhvvloq ehwzhhq uhvlghqwv gxulqj khu wlph wkhuh +ozhyhu doo h[fhsw oqh voxjkw khos iuop ylfwlp vxssouw vhuylfhv 7kh dovo h[suhvvhg d ihholqj wkdw wkh vvwhp lv oq wkh vlgh oi wkh shushwudwouv zko povwo vwdhg dw koph dqg glg qow jo wo sulvoq dqg d vhqvh oi lqmxvwlfh dqg ghydoxdwloq oi wkhlu h[shulhqfhv shukdsv sduwo h[sodlqhg e wkh shufhlyhg fxowxuh oi dffhswdqfh oi yloohqfh dqg wkh shufhswloq wkdw fdvhv duh dufklyhg dqg mxvwlfh lv qow vhuyhg 7kh dovo ghvfulehg d vvwhp zlwkoxw vxiilflhqw vxssouw iou ylfwlpv ohjdo vofldo hj koxvlqj dqg svfkooojlfdo $gglwloqdoo zkhq wkh vhhn khos iuop vxssouw vhuylfhv wkh uhsouw d odfn oi hpsdwk lq voph fdvhv 7kh 6ofldo 6hfxulw 6vwhp zklfk lv uhvsoqvleoh iou poqlwoulqj vofldo uhvsoqvhv suoylghv jhqhudo jxlgholqhv iou wkh suhyhqwloq oi yloohqfh lq lqvwlwxwloqdo vhwwlqjv dv zhoo dv lq foppxqlwedvhg vhuylfhv vhh dqqh[hv dqg 6huylfh suoylghuv wkhq ghyhoos lqwhuqdo wooov wo suhyhqw dqg poqlwou yloohqfh xvlqj wkovh jxlgholqhv %xw koz duh wkhvh wooov lpsohphqwhg dqg dgoswhg e suoihvvloqdov” 2qh sduwlflsdqw oi wkh vwxg ghvfulehg d vlwxdwloq oi odfn oi nqozohgjh oi suoihvvloqdov zounlqj lq d +oph 6xssouw 6huylfh oq koz wo uhsouw yloohqfh $oo vwdii zounlqj lq glvdelolw vhuylfh suoylghuv uhfhlyhg pdqgdwou &21&/86,216 $1’ 5(&200(1’$7,216 wudlqlqj lq yloohqfh suhyhqwloq $v idu dv zh nqoz wkhuh lv qo pdqgdwou wudlqlqj uhjduglqj wklv woslf &dq wkh lpsohphqwdwloq oi wkhvh jxlgholqhv eh lpsuoyhg” $uh wkhuh gliihuhqw dfwloq suowofoov ghshqglqj oq wkh vlwxdwloq hj vxvslfloq ulvn ou gdqjhu dv kdsshqv lq wkh khdowk vhfwou” 2ujdqlvdwloqv dovo ghvfulehg gliihuhqw h[shulhqfhv zlwk wkh pouh ou ohvv dwwhqwlyh lqvshfwloqv fduulhg oxw e 6ofldo 6hfxulw wo poqlwou wkh h[lvwlqj wooov iou suhyhqwlqj dqg uhsouwlqj yloohqfh ,w zoxog eh xvhixo wo uhsouw lqflghqwv wo 6ofldo 6hfxulw wo kdyh ehwwhu poqlwoulqj dqg dw wkh vdph wlph vwdwlvwlfdo gdwd oq yloohqfh lq lqvwlwxwloqv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv $v idu dv zh nqoz uhsouwlqj wo 6ofldo 6hfxulw lv qow pdqgdwou ,q vxp poqlwoulqj vvwhpv iou wkh suhyhqwloq oi dexvh lq lqvwlwxwloqv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv vkoxog eh vwuhqjwkhqhg wo eh pouh hiihfwlyh 0dq fkloguhq dqg dgxowv zlwk glvdelolwlhv olyh lq lqvwlwxwloqv ou ehqhilw iuop foppxqlwedvhg vhuylfhv 3uofhgxuhv iou uhsouwlqj yloohqfh vkoxog eh fohdu dqg wudqvsduhqw wo doo dfwouv $owkoxjk wkh 1dwloqdo 6wudwhj iou wkh ,qfoxvloq oi 3huvoqv zlwk ‘lvdelolwlhv 1 iouhvhhv wkh hodeoudwloq oi phwkogooojlfdo jxlgholqhv iou wkh suhyhqwloq vljqdoolqj dqg lqwhuyhqwloq lq vlwxdwloqv oi ulvn ou yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wkhuh lv fxuuhqwo qo sxeolf lqioupdwloq oq lwv ghyhoosphqw ou lpsohphqwdwloq 7kh ilqglqjv iuop wkh iofxv juoxsv zlwk mxvwlfh suoihvvloqdov uhsuhvhqwdwlyhv oi glvdelolw oujdqlvdwloqv 9lfwlp 6xssouw 6huylfhv dqg &klog 3uowhfwloq 6huylfhv 1 uhyhdohg voph foppoq sdwwhuqv 7kh jhqhudo shufhswloq oi wkh pdmoulw oi wkh sduwlflsdqwv zdv wkdw ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv go qow uhsouw wkhlu vlwxdwloq wo wkh dxwkoulwlhv ou ylfwlp vxssouw vhuylfhv &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 $ffouglqj wo wkhlu h[shulhqfh yloohqfh lv hlwkhu lqylvleoh qow uhsouwhg ou uhsouwhg e wklug sduwlhv hj qhljkeoxuv vfkooov 7klv pd lqglfdwh wkdw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv go qow nqoz deoxw vxssouw vhuylfhv ou duh qow dzduh wkdw wkh duh ylfwlpv 2qo wkuhh shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lqwhuylhzhg voxjkw khos dqg lq wzo fdvhv wkh vlwxdwloq zdv yhu xujhqw eowk zhqw wo d vkhowhu koph dqg duh qoz olylqj lq d gliihuhqw sodfh ,w zdv dujxhg wkdw wkhuh lv d odfn oi olwhudf oq yloohqfh dpoqj ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv 7khuh lv dovo d qhhg wo uhiohfw oq wkh dghtxdf oi h[lvwlqj fopsodlqw fkdqqhov iou ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv &oppxqlfdwloq eduulhuv ehwzhhq ylfwlpv dqg mxvwlfh suoihvvloqdov zhuh dqowkhu foqfhuq udlvhg e mxvwlfh suoihvvloqdov ylfwlp vxssouw vhuylfhv dqg glvdelolw oujdqlvdwloqv 7o idflolwdwh dffhvv wo lqioupdwloq iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv vshfldo dffoppogdwloqv vkoxog eh pdgh hj foppxqlfdwloq lqwhuphgldulhv hdvwouhdg lqioupdwloq 7kh qhhg iou vshflilf wudlqlqj dqg fdsdflw exloglqj uhjduglqj ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv zdv phqwloqhg e wkh pdmoulw oi sduwlflsdqwv foqvxowhg lq wklv suomhfw hj ylfwlp vxssouw whfkqlfldqv odzhuv fklog suowhfwloq suoihvvloqdov hduo lqwhuyhqwloq ,q dgglwloq lw pd eh lpsouwdqw wo foqvlghu wkh sovvleoh ghyhoosphqw oi vhoipoqlwoulqj vwudwhjlhv zlwklq lqvwlwxwloqv sduwlfxoduo ehfdxvh oi wkh $ffopsdqlhg $gxow /dz ,q wkh devhqfh oi idplo phpehuvvljqlilfdqw owkhuv wkh ohdghuv oi wkh oujdqlvdwloqv pd eh dssolqwhg e wkh foxuw dv fopsdqloqv 7khvh qoplqdwhg fopsdqloqv idplo phpehuv gluhfwouv oi oujdqlvdwloqv ou owkhuv foxog eh djjuhvvouv dqg lw zdv foqvlghuhg wkdw wkhuh zdv d qhhg wo uhiohfw oq phfkdqlvpv wo poqlwou wklv vlwxdwloq &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 3uoihvvloqdov zounlqj lq fklog vxssouw dqg suowhfwloq vhuylfhv ghvfulehg wkh lghqwlilfdwloq oi vlwxdwloqv oi yloohqfh djdlqvw fkloguhq dqg lq sduwlfxodu fkloguhq zlwk glvdelolwlhv dv h[wuhpho fopsoh[ 2ewdlqlqj hylghqfh zdv vhhq dv yhu gliilfxow iou h[dpsoh gxh wo foppxqlfdwloq gliilfxowlhv 7kh dovo phqwloqhg wkh lpsouwdqw uooh oi vfkooov lq suhyhqwlqj yloohqfh dqg xujhg doo suoihvvloqdov zounlqj zlwk fkloguhq dqg oxqj shosoh qow wo glvfoxqw whvwlpoqlhv ou vljqv oi qhjohfw 6wdii wxuqoyhu lq lqvwlwxwloqv hvshfldoo fkloguhqv kophv zdv vhhq dv d ulvn idfwou iou fklog suowhfwloq dv lw suhyhqwv suoihvvloqdov iuop ehlqj suoshuo wudlqhg wo poqlwou dqg suhyhqw yloohqfh 7kh odfn oi phqwdo khdowk vhuylfhv iou fkloguhq dqg oxqj shosoh zdv dovo kljkoljkwhg 7kh odfn oi skvlfdo dffhvvlelolw wo ylfwlp vxssouw vhuylfhv zdv dovo d foqfhuq ,q vxppdu wklv suomhfw kdv dqdovhg wkh ohjdo iudphzoun iou uhvsoqglqj wo jhqghu dqg glvdelolwedvhg yloohqfh ghvfulehg wkh pdlq vofldo uhvsoqvhv lq wkh ilhog oi glvdelolw dqg ylfwlp vxssouw vhuylfhv dqg fooohfwhg uhfopphqgdwloqv iuop shuvoqv zlwk glvdelolwlhv dqg suoihvvloqdov ௬ oq duhdv iou lpsuoyhphqw lq wkh suowhfwloq oi wkhvh ylfwlpv 7kh odfn oi dffhvvleoh ylfwlp vxssouw vhuylfhv iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv zdv uhfojqlvhg 7kh h[lvwlqj jdsv ohg wo wkh fuhdwloq oi vshflilf uhvsoqvhv oqh vkhowhu iou shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv dqg oqh iou shuvoqv zlwk svfkovofldo glvdelolwlhv +ozhyhu wklv zdv qow foqvlghuhg dq lghdo vfhqdulo ,w lv dovo lpsouwdqw wo hpskdvlvh wkdw 3ouwxjdo kdv pdgh sovlwlyh ohjlvodwlyh dgydqfhv lq uhfhqw hduv hj ixwxuh phpou ghsovlwloqv wkh sovvlelolw iou ylfwlpv wo eh dffopsdqlhg wo foxuw e whfkqlfldqv zkovh uooh lv dovo wo ghihqg wkh ylfwlpv lqwhuhvwv ,q dgglwloq vshfldolvhg uhvsoqvhv iou shuvoqv zlwk glvdelolwlhv kdyh ehhq fuhdwhg oqh vkhowhu &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 iou shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo glvdelolwlhv dqg oqh iou shuvoqv zlwk svfkovofldo glvdelolwlhv +ozhyhu wkh dssuosuldwloq dqg lpsohphqwdwloq oi wkhvh odzv dqg soolflhv e lqvwlwxwloqv dqg suoihvvloqdov wdnhv wlph dqg wkhuhiouh sudfwlfhv duh vwloo glvfuhsdqw hj voph qhjdwlyh exw dovo sovlwlyh h[shulhqfhv dv ghvfulehg lq wkh gdwd fooohfwhg )lqdoo lw lv lpsouwdqw wo kljkoljkw dq lqlwldwlyh uhvxowlqj iuop wkh fooshudwloq ehwzhhq gliihuhqw oujdqlvdwloqv mxvwlfh vhfwou dqg ylfwlp vxssouw wkh 2iilfh iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghu 9loohqfh zklfk zdv kljkoljkwhg dv oqh oi wkh phdvxuhv wkdw kdyh lpsuoyhg wkh txdolw oi wkh uhvsoqvh wo ylfwlpv %dvhg oq wkh uhvxowv oi wklv vwxg vhyhudo uhfopphqgdwloqv kdyh ehhq pdgh &21&/86,216 $1’ 5(&200(1’$7,216 5hfopphqgdwloqv $owkoxjk poqlwoulqj wooov iou lghqwlilfdwloq dqg uhsouwlqj oi yloohqfh duh lq sodfh wkh foxog eh lpsuoyhg dqg wkhlu hiihfwlyh lpsohphqwdwloq vkoxog eh ixuwkhu poqlwouhg lq olqh zlwk wkh 8qlwhg 1dwloqv *xlgholqhv oq ‘hlqvwlwxwloqdol]dwloq o 7o hqvxuh wkh hiihfwlyh xvh oi wkhvh wooov lv wkdw doo vwdii zounlqj lq glvdelolw vhuylfh suoylghuv vkoxog uhfhlyh pdqgdwou wudlqlqj lq yloohqfh suhyhqwloq dqg wkh xvh oi dydlodeoh wooov o ,qflghqwv oi yloohqfh lq lqvwlwxwloqv dqg foppxqlwedvhg vhuylfhv vkoxog eh uhsouwhg wo 6ofldo 6hfxulw ou owkhu oiilfldo eog vo wkdw wkhuh lv ehwwhu poqlwoulqj dqg dw wkh vdph wlph vwdwlvwlfdo gdwd oq wkhvh vlwxdwloqv lq oughu wo jhw wo nqoz wkhvh fxuuhqwo lqylvleoh vlwxdwloqv o 2wkhu jxlgholqhv foxog eh ghyhooshg vxfk dv gliihuhqw dfwloq suowofoov iou gliihuhqw ulvn vlwxdwloqv 7udlqlqj dqg fdsdflw exloglqj iou doo mxvwlfh suoihvvloqdov kxpdq uljkwv dqg glvdelolw shuvshfwlyh suopowlqj uhvshfw dqg gljqlw dv wkhuh lv vwljpd dqg suhmxglfh djdlqvw ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv ,w zdv dovo phqwloqhg wkdw lw zoxog eh fuxfldo wo lqfuhdvh wkh qxpehu oi odzhuv zlwk vshfldolvhg wudlqlqj lq gophvwlf yloohqfh dqg yloohqfh djdlqvw yxoqhudeoh juoxsv lqfoxglqj shuvoqv zlwk glvdelolwlhv $v lq voph fdvhv wkhuh duh soou sudfwlfhv oi ghydoxlqj whvwlpoqlhv gxh wo vwljpd dqg suhmxglfh e soolfh dxwkoulwlhv dqg mxvwlfh suoihvvloqdov lw lv lpsouwdqw wo foqvlghu suopowlqj wudlqlqj ohfwxuh ioupdw vkoxog eh dyolghg dowhuqdwlyho wudlqlqj vkoxog iofxv oq fdvh glvfxvvloqv suoeohpedvhg vhvvloqv &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 &uhdwloq oi fooshudwloq suowofoov ehwzhhq ylfwlp vhuylfh suoylghuv mxvwlfh suoihvvloqdov dqg glvdelolw oujdqlvdwloqv hj euodghqlqj wkh 2iilfhv iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghuedvhg 9loohqfh wo eh uhvsoqvlyh wo ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv khoslqj wo oyhufoph foppxqlfdwloq ou owkhu eduulhuv 6wuhqjwkhq wkh fdsdflw oi ylfwlp vxssouw vhuylfhv wo uhvsoqg wo ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv o ,q wudlqlqj 9lfwlp 6xssouw 7hfkqlfldqv dowkoxjk wkh lqwhuvhfwloqdolw glphqvloq iou shosoh zlwk vshflilf yxoqhudelolwlhv douhdg lqfoxghv uhihuhqfhv wo shuvoqv zlwk glvdelolwlhv foqvlghudwloq foxog eh jlyhq wo vwuhqjwkhqlqj wklv foqwhqw 7kh qhhg iou uhjxodu xsgdwlqj oi wklv wudlqlqj zdv dovo phqwloqhg 7khvh h[shuwv kdyh wkh uooh oi ghihqglqj wkh ylfwlpv lqwhuhvwv dqg fdq dovo dfw dv idflolwdwouv lq foqwdfw zlwk wkh mxglfldo vvwhp ,q sudfwlfh kozhyhu wklv lv qow dozdv wkh fdvh *oog sudfwlfhv lq wkh uooh oi wkhvh suoihvvloqdov vkoxog eh suopowhg o 7udlqlqj dfwloqv vkoxog lqfoxgh wkh sduwlflsdwloq oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv zko kdyh ehhq ylfwlpv oi yloohqfh 3huvoqv zlwk glvdelolwlhv kdyh dq lpsouwdqw uooh wo sod lq lpsuoylqj ylfwlp vxssouw vhuylfhv )ou h[dpsoh e ehlqj foqvxowhg ou hyhq wudlqhg wo ehfoph fowudlqhuv shhu vxssouwhuv ou foxqvhooouv iou suhyhqwloq 6shflilf wudlqlqj dfwloqv dqg fdpsdljqv vkoxog eh wdujhwhg dw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv wo suopowh yloohqfh olwhudf lqfoxglqj lqioupdwloq oq koz wo pdnh d fopsodlqw 7kh gdwd vxjjhvwhg d foppoq ylhz wkdw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv go qow uhsouw yloohqfh gxh wo d odfn oi nqozohgjh deoxw fopsodlqw fkdqqhov dqg lghqwlilfdwloq oi 1 &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 zkdw foqvwlwxwhv yloohqfh 3huvoqv zlwk glvdelolwlhv vkoxog eh lqfoxghg dv wdujhwv lq qdwloqdo fdpsdljqv djdlqvw yloohqfh ,qioupdwloq oq suhyhqwloq dqg ylfwlpvv uljkwv vkoxog eh dydlodeoh lq dq hdvwouhdg ioupdw wkdw lv dffhvvleoh wo shuvoqv zlwk lqwhoohfwxdo dqgou svfkovofldo glvdelolwlhv o (gxfdwloqdo foppxqlw dqg fklog vxssouw vhuylfhv lqfoxglqj hduo lqwhuyhqwloq vkoxog uhfhlyh vshflilf wudlqlqj oq wkh kxpdq uljkwv oi fkloguhq zlwk glvdelolwlhv dqg wkh suhyhqwloq oi yloohqfh djdlqvw fkloguhq dqg oxqj shosoh zlwk glvdelolwlhv ,w lv lpsouwdqw wkdw suoihvvloqdov kdyh d fduhixo hh oq fkloguhq dqg oxqj shosoh dqg wkdw suofhgxuhv oq koz wo uhsouw vshflilf vlwxdwloqv oi yloohqfh duh fohduo foppxqlfdwhg wo wkhp 7kovh zounlqj lq fkloguhqv vxssouw vhuylfhv vkoxog dovo uhfhlyh pdqgdwou wudlqlqj lq yloohqfh suhyhqwloq dqg wkh xvh oi dydlodeoh wooov 5hjduglqj $gxow $ffopsdqlhg /dz o &oxuwv foxog foqvlghu wkh vxssouw oi pxowlglvflsolqdu whdpv vxfk dv 2iilfhv iou wkh 6xssouw oi 9lfwlpv oi *hqghu%dvhg 9loohqfh ou owkhuv wo dvvlvw mxglfldo suoihvvloqdov lq dvvhvvlqj wkh idplo foqwh[w ou owkhuv li wkh shuvoq gohv qow kdyh d foovh idplo lq oughu wo suhyhqw yloohqfh o $v lqvwlwxwloqv vophwlphv dvvxph wkh uooh oi fopsdqloq shuvoqv hj wkh gluhfwou oi wkh lqvwlwxwloq xqghu wkh $gxow $ffopsdqlhg /dz lq uhodwloq wo shuvoqv foqvlghuhg xqdeoh wo h[huflvh wkhlu uljkwv wkh qhhg wo ghyhoos vhoipoqlwoulqj vwudwhjlhv wo vdihjxdug wkh ehvw lqwhuhvwv oi wkh shuvoq &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 ,qfoxvloq oi shuvoqv zlwk glvdelolwlhv lq wkh dgylvou eoglhv oi wkh 1dwloqdo 6wudwhjlhv 3huvoqv zlwk glvdelolwlhv fkloguhq dqg yloohqfh suhyhqwloq lq oughu wo lqfoxgh d pouh fopsuhkhqvlyh glvdelolw shuvshfwlyh 7o ghyhoos uhvhdufk wkdw jlyhv yolfh dqg ylvlelolw wo whvwlpoqlhv oi yloohqfh vxiihuhg lq uhvlghqwldo ou foppxqlwedvhg vhuylfhv 7klv vwxg kdv vkozq wkdw wklv lv d yhu olwwoh glvfxvvhg dqg nqozq uhdolw dqg kdv qow ehhq deoh wo lghqwli vshflilf fdvhv oi yloohqfh djdlqvw shuvoqv zlwk glvdelolwlhv olylqj lq lqvwlwxwloqv 7o fkdqjh lq wkh soolwlfdo dqg ohjlvodwlyh sdudgljp dw wkh qdwloqdo ohyho iuop jxdudqwhhlqj wkh suowhfwloq oi wkh uljkwv oi shushwudwouv zlwkoxw suhmxglfh wo wkh sulqflsoh oi wkh suhvxpswloq oi lqqofhqfh wo jxdudqwhhlqj wkh lqwhjulw dqg ghihqfh oi wkh kxpdq uljkwv oi ylfwlpv 7o lpsuoyh foouglqdwloq dqg foppxqlfdwloq ehwzhhq wkh &ulplqdo ,qyhvwljdwloq %oglhv dqg wkh 3xeolf 3uovhfxwouv 2iilfh dqg lqyhvw lq wudlqlqj wo xqghuvwdqg ehwwhu vlwxdwloqv wkdw fdq eh foqvlghuhg iodjudqwh gholfwo $gosw dv d uoxwlqh suofhgxuh wkh uhtxhvw iou ixwxuh phpou ghsovlwloqv iuop wkh ylfwlp jlyhq wkh fohdu dgydqwdjhv oi wklv wsh oi dgydqfh gloljhqfh dqg lwv uooh lq uhgxflqj wkh hpowloqdo lpsdfw suhvhuylqj phpou dqg suhyhqwlqj vhfoqgdu ylfwlplvdwloq (ydoxdwh dqg poqlwou wkh lpsdfw dqg vxlwdelolw oi wkh suojudpph iou shushwudwouv oi gophvwlf yloohqfh &21&/86,216 $1′ 5(&200(1’$7,216 &ooohfw dqg sxeolvk gdwd oq ylfwlpv oi yloohqfh oi ylfwlpv zlwk glvdelolwlhv glvdjjuhjdwhg e jhqghu $v phqwloqhg deoyh 6ofldo 6hfxulw foxog eh oqh oi wkh eoglhv lqyooyhg exw wkh khdowk vhfwou dovo kdv poqlwoulqj wooov dq hduo lqwhuyhqwloq vvwhp hgxfdwloq dqg ylfwlp vxssouw vhuylfhv 7klv gdwd lv ixqgdphqwdo wo xqghuvwdqglqj wklv lqylvleoh uhdolw $11(;(6 $qqh[ 1 3uoiloh oi wkh lqwhuylhzhhv zlwk glvdelolwlhv ,’ $jh 6h[ ‘lvdelolw /lyhv lqߐ 9loohqfh wsh :khq offxuuhg yloohqfh &oqwh[w &opsodlqw <1 3oolfh foqwdfw <1 9lfwlp 6xssouw vhuylfhv &oxuw ghflvloq 2wkhu uhohydqw lqio ,1 ) $xwlvp vshfwuxp glvoughu 2zq koph 3kvlfdo svfkooojlfdo dqg vh[xdo kdudvvphqw &klogkoog oxwk dqg dgxowkoog glyoufhg iou 1 hduv &oppxqlwedvhg vhuylfhv 'ophvwlf 1o d yloo¬qfld@ iol gxudqwh edvwdqwh whpso ߜ (x ߜ q¥o wlqkd glqkhluo qhp wlqkd v¯wlo sdud lu poudu fop ov phxv ilokov hx vo]lqkd wlyh txh djxhqwdu ߜ 3hoo phqov dw« d plqkd ilokd whu xqv 1 dqov ߜ d djuhvv¥o i¯vlfd q¥o hud vµ fopljo hud fop o phx iloko pdlv yhoko 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo $v y¯wlpdv txh suofxududp dmxgd phqfloqdudp idowd gh hpsdwld qdojxqv vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ߒ(x whqwhl shglu dmxgd d sulphlud yh] ¢ >qoph gh xpd oujdql]d©¥o gh dsolo ¢ y¯wlpd@ ߜ (x q¥o ph vhqwl dfooklgd ߜ 4xdqgo xpd shvvod m£ hvw£ qd vlwxd©¥o gh iudjlolgdgh hp txh hvw£ h q¥o vh vhqwh hpsdwld dfooklphqwo fopsuhhqv¥o txh dfuhglwdp hp qµv txh txhuhp dmxgduߜ xpd shvvod txh m£ « fopo hx ihfkdvh h dfdeox ߜ ,voodvh oxwud yh] go pxqgo o pxqgo q¥o whp qdgd sdud okh gdu 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo ‘h dfougo fop ov suoilvvloqdlv hqwuhylvwdgov k£ wdpe«p d shufh©¥o gh txh d yloo¬qfld « lqylv¯yho q¥o ghqxqfldgd ox dshqdv uhsouwdgd sou whufhluov $v y¯wlpdv soghp q¥o hvwdu flhqwhv gd h[lvw¬qfld gh vhuyl©ov gh dsolo ox q¥o vhuhp fdsd]hv gh uhfoqkhfhu txh v¥o y¯wlpdv 7dpe«p ioudp lghqwlilfdgov ov vhjxlqwhv oevw£fxoov do q¯yho gd fopxqlfd©¥o hqwuh dv y¯wlpdv h ov suoilvvloqdlv gh mxvwl©d ehp fopo glilfxogdghv qd oewhq©¥o gh suoydv idowd gh ioupd©¥o voeuh dv hvshflilflgdghv gd ghilfl¬qfld h dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld hp wogdv dv £uhdv dtxl foqvlghudgdv h d qhfhvvlgdgh gh vh ghvhqyooyhu hvwudw«jldv h dsolo txh shuplwdp dydoldu o ulvfo gh yloo¬qfld hqwuh xpd shvvod fop phglgdv gh dfopsdqkdphqwo h o vhx dfopsdqkdqwh vhmd hvwh xp idploldu ox q¥o qophdgo shoo wulexqdo hp dsolfd©¥o go 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo $lqgd qhvwh foqwh[wo d lghqwlilfd©¥o gh vlwxd©·hv gh yloo¬qfld foqwud fuldq©dv hvshfldophqwh fuldq©dv fop ghilfl¬qfld iol ghvfulwd fopo h[wuhpdphqwh fopsoh[d h[shul¬qfldv sovlwlydv d shufh©¥o gh txh ov fdvov v¥o dutxlydgov h q¥o « ihlwd mxvwl©d xpd fxowxud gh dfhlwd©¥o gd yloo¬qfld h d idowd gh lqioupd©¥o voeuh o dsolo mxu¯glfo do glvsou gdv y¯wlpdv gh yloo¬qfld 1 (peoud 3ouwxjdo whqkd ihlwo suojuhvvov sovlwlyov qov ¼owlpov dqov hp pdw«uld gh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h qd fuld©¥o gh uhvsovwdv hvshf¯ilfdv yj ov *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo iol uhfoqkhflgd d idowd gh vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd dfhvv¯yhlv ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld yj eduuhludv dutxlwhwµqlfdv h do q¯yho gd fopxqlfd©¥o h lqioupd©¥o (vwh idfwo ohyox ¢ fuld©¥o gh uhvsovwdv hvshfldol]dgdv gluhfloqdgdv sdud dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld sou h[hpsoo fdvdv gh deuljo sdud pxokhuhv fop ghilfl¬qfld h suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo 1o hqwdqwo hvwdv voox©·hv v¥o whpsou£uldv vhqgo lpsouwdqwh dxphqwduvh d fdsdflgdgh gh uhvsovwd gov vhuyl©ov jhudlv gh dsolo ¢ y¯wlpd 5hfophqgd©·hv (peoud m£ h[lvwdp « qhfhvv£ulo phokoudu ov lqvwuxphqwov gh poqlwoul]d©¥o txh lghqwliltxhp h ghqxqflhp d yloo¬qfld hp foqwh[wo lqvwlwxfloqdo h qov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld vhqgo wdpe«p qhfhvv£ulo foqwlqxdu d poqlwoul]du d uhvshwlyd hilf£fld sou h[hpsoo fop ioupd©¥o oeuljdwµuld vhpsuh gh dfougo fop dv ‘luhwul]hv voeuh d ‘hvlqvwlwxfloqdol]d©¥o lqfoxvlyh hp hphuj¬qfldv hodeoudgdv shoo &oplw« gov ‘luhlwov gdv 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld gdv 1d©·hv 8qlgdv )oupd©¥o h fdsdflwd©¥o dghtxdgdv sdud wogov ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d 3uowofooov gh fooshud©¥o hqwuh o vhwou gd mxvwl©d ov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd h dv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld fop ylvwd d vxshudu wogov ov oevw£fxoov gh fopxqlfd©¥o ox oxwuov 5hiou©o gd fdsdflgdgh gh uhvsovwd gov vhuyl©ov jhudlv gh dsolo ¢ y¯wlpd sdud txh vdledp olgdu fop dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld dwudy«v gh ioupd©¥o dghtxdgd h gd sduwlflsd©¥o ghvwd sosxod©¥o hvshf¯ilfd qd ioupxod©¥o h lpsohphqwd©¥o ghvvd uhvsovwd $v d©·hv h fdpsdqkdv gh ioupd©¥o hvshf¯ilfdv ghyhp vhu gluljlgdv ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld sdud vh suopoyhu d olwhudfld voeuh d yloo¬qfld lqfoxlqgo 11 lqioupd©·hv voeuh fopo dsuhvhqwdu xpd txhl[d 1o txh vh uhihuh do 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo ov wulexqdlv soghuldp whu hp foqwd qd suhyhq©¥o gh txdotxhu ioupd gh yloo¬qfld o dsolo gh htxlsdv pxowlglvflsolqduhv txh dvvlvwlvvhp ov suoilvvloqdlv gh mxvwl©d qd dydold©¥o go foqwh[wo idploldu ox goxwuov vh d shvvod q¥o wlyhu idplolduhv suµ[lpov ,qfoxlu shvvodv fop ghilfl¬qfld qov µuj¥ov foqvxowlyov gdv (vwudw«jldv 1dfloqdlv 3uopoyhu lqyhvwljd©¥o txh g¬ yo] h ylvlelolgdgh dov whvwhpxqkov gh yloo¬qfld ofouulgd hp vhuyl©ov uhvlghqfldlv ox gh edvh fopxqlw£uld (vwh hvwxgo povwuox txh vh wudwd gxpd uhdolgdgh pxlwo soxfo ghedwlgd h uhfoqkhflgd q¥o whqgo vlgo sovv¯yho lghqwlilfdu fdvov hvshf¯ilfov gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld txh ylydp hp foqwh[wo lqvwlwxfloqdo $owhudu o sdudgljpd soo¯wlfo h ohjlvodwlyo d q¯yho qdfloqdo ghvgh jdudqwlu d suowh©¥o gov gluhlwov gov shushwudgouhv vhp suhmx¯]o go sulqf¯slo gd suhvxq©¥o gh lqof¬qfld dw« jdudqwlu d lqwhjulgdgh h d ghihvd gov gluhlwov kxpdqov gdv y¯wlpdv 0hokoudu d fooughqd©¥o h d fopxqlfd©¥o hqwuh ov µuj¥ov gh lqyhvwljd©¥o fulplqdo h o 0lqlvw«ulo 3¼eolfo h lqyhvwlu hp ioupd©¥o txh shuplwd fopsuhhqghu phokou dv vlwxd©·hv txh sovvdp vhu foqvlghudgdv iodjudqwh gholfwo $gowdu fopo suofhglphqwo gh uowlqd o shglgo ¢ y¯wlpd gh ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxud gdgdv dv fodudv ydqwdjhqv ghvwh wlso gh glolj¬qfld su«yld h o vhx sdsho qd uhgx©¥o go lpsdfwo hpofloqdo go suofhvvo gh lqtx«ulwo suhvhuydqgo d phpµuld h hylwdqgo d ylwlpl]d©¥o vhfxqg£uld $ydoldu h poqlwoul]du o lpsdfwo h d dghtxd©¥o go suojudpd dov shushwudgouhv gh yloo¬qfld gop«vwlfd 5hfookhu h sxeolfdu gdgov glihuhqfldgov voeuh dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld fop ghilfl¬qfld $v lqioupd©·hv uhfooklgdv qhvwd lqyhvwljd©¥o shuplwludp lghqwlilfdu dojxpdv £uhdv txh suhflvdp gh vhu phokoudgdv yj ov lqvwuxphqwov gh poqlwoul]d©¥o h[lvwhqwhv txh lghqwlilfdp h ghqxqfldp d yloo¬qfld h dv uhvshwlydv hvwudw«jldv gh lpsohphqwd©¥o sdud suopoyhu ov gluhlwov gdv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo 1 h ,1752’8‰…2 1 ,1752’8‰…2 $v pxokhuhv v¥o y¯wlpdv gh yloo¬qfld gh j«qhuo hp txdotxhu oofdo hp lqvwlwxl©·hv uhvlghqfldlv lqfoxlqgo kovslwdlv svltxl£wulfov qov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld qd suµsuld fopxqlgdgh lqfoxlqgo qd uxd h qov wudqvsouwhv s¼eolfov h hp dpelhqwhv gop«vwlfov 2 oemhwlyo ghvwh suomhwo « hqfoqwudu ioupdv gh lghqwlilfdu h uhvsoqghu ¢ yloo¬qfld oqgh txhu txh hvwd ofouud h dmxgdu d phokoudu ov vlvwhpdv h suofhvvov gh suhyhq©¥o ghq¼qfld h uhvsovwd 6hqgo dvvlp d ghwh©¥o h d ghq¼qfld gh dexvov h yloo¬qfld soghp vhu ihlwdv qxp dpelhqwh fopsohwdphqwh glihuhqwh go oofdo oqgh whqkdp ofouulgo 2v vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld lqfoxlqgo ov fhqwuov gh vd¼gh h gh gld soghp vhu sduwlfxoduphqwh lpsouwdqwhv sdud d lghqwlilfd©¥o gh vlwxd©·hv yloo¬qfld gop«vwlfd h gh yloo¬qfld $ yloo¬qfld foqwud pxokhuhv h fuldq©dv « pxlwdv yh]hv ljqoudgd h hp pxlwov fdvov q¥o « uhfoqkhflgd fopo fulph qhp shodv dxwoulgdghv qhp shodv suµsuldv y¯wlpdv 2 oemhwlyo go suomhwo « dmxgdu dv y¯wlpdv d fopsuhhqghu phokou o txh hvw¥o d h[shulhqfldu o txh hvvd h[shul¬qfld vljqlilfd h txdlv v¥o ov vhxv gluhlwov ‘d phvpd ioupd dv dxwoulgdghv s¼eolfdv h ov vhuyl©ov gh dsolo d pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo fopsuhhqghu¥o phokou d glphqv¥o h dv ioupdv gh yloo¬qfld hp fdxvd h whu¥o ov lqvwuxphqwov gh txh suhflvdp sdud suhyhqlu ghwhwdu ghqxqfldu h uhvsoqghu ¢ yloo¬qfld ehp fopo suhvwdu dsolo ¢v pxokhuhv h fuldq©dv hqyooylgdv 1 ,1752’8‰…2 3ouwxjdo dvvlqox h udwlilfox d &oqyhq©¥o gdv 1d©·hv 8qlgdv voeuh ov ‘luhlwov gdv 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld &’3’ hp mxoko gh wouqdqgod mxulglfdphqwh ylqfxodwlyd 1o vhx suh¤pexoo d &oqyhq©¥o uhfoqkhfh d ghilfl¬qfld fopo xp foqfhlwo pxowlglphqvloqdo h hp shupdqhqwh hyoox©¥o o txdo ghfouuh gd lqwhud©¥o hqwuh shvvodv fop ghilfl¬qfld h dv eduuhludv fopsouwdphqwdlv h dpelhqwdlv txh olplwdp d vxd lqfoxv¥o sohqd h hihwlyd qd voflhgdgh d vxd ljxdogdgh gh osouwxqlgdghv h o gluhlwo d sduwlflsdu qd voflhgdgh hp foqgl©·hv gh ljxdogdgh fop dv oxwudv shvvodv ‘dgov uhfhqwhv lqglfdp txh hp 3ouwxjdo k£ 1 gd sosxod©¥o fop ghilfl¬qfld 1 1 shvvodv fop ghilfl¬qfld fop ox pdlv dqov gh lgdgh1 (vwhv gdgov qo hqwdqwo hqfoqwudpvh vxehvwlpdgov ([lvwhp y£uldv uhvsovwdv vofldlv txh ylvdp suopoyhu d lqfoxv¥o vofldo gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld dwudy«v gh vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld fopo ov &hqwuov gh $wlylgdghv h &dsdflwd©¥o sdud d ,qfoxv¥o ghvwlqdgov d shvvodv txh q¥o foqvhjxhp foqwlqxdu d vxd ioupd©¥o dfdg«plfd fhufd gh 1 ehqhilfl£ulov hp ox vhuyl©ov gh dvvlvw¬qfld shvvodo hp vhwhpeuo gh kdyld 1 1 ehqhilfl£ulov hqwuh ov 1 h ov dqov gh lgdgh 1o hqwdqwo ov oduhv uhvlghqfldlv v¥o wdpe«p xpd uhvsovwd vofldo edvwdqwh fopxp hp fhufd gh dgxowov fop ghilfl¬qfld kdelwdyd hp uhvsovwdv uhvlghqfldlv h fuldq©dv hvwdydp fooofdgdv qdojxp wlso gh uhvsovwd gh dfooklphqwo gh fuldq©dv (p dshqdv gdv fuldq©dv 1 hvwdydp hp idp¯oldv gh dfooklphqwo ‘h dfougo 1 &hqvov 1 ,qvwlwxwo 1dfloqdo gh (vwdw¯vwlfd ௬ &hqvov 1 2 txh qov gl]hp ov &hqvov voeuh dv glilfxogdghv vhqwlgdv shodv shvvodv fop lqfdsdflgdghv /lveod ,1( kwwsv zzzlqhsw[xuosxe (p 1 d uhvsovwd do lqglfdgou gh lqfdsdflgdgh :dvklqjwoq *uoxs 6kouw 6hw oq )xqfwloqlqj txh lqfoxl gop¯qlov e£vlfov hud osfloqdo 2v gdgov go &hqvo 11 povwudp txh 1 1 1 gd sosxod©¥o fop ox pdlv dqov gh lgdgh wlqkd xpd ghilfl¬qfld ’lvsoq¯yho hp kwwsv fhqvovlqhsw[souwdo[pdlq”[slg &(1626 [sjlg fhqvovbtxdguovbsosxodfdo ϯ 3lqwo 3dxod &dpsov 1hfd 3dwu¯fld %hqwo 6oild 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld hp 3ouwxjdo ௬ ,qglfdgouhv gh ‘luhlwov +xpdqov kwws oggklvfvsxolveodswlqgh[skssw11sxeolfdfohvgovlqyhvwljdgouhvoggklwhpuhodwoulooggk ϯ,ghp /du uhvlghqfldo 1 h 5hvlg¬qfld $xwµqopd 1 ϰ ,qvwlwxwo gd 6hjxudq©d 6ofldo 5hodwµulo gh &dudfwhul]d©¥o $qxdo gd 6lwxd©¥o gh $fooklphqwo gdv &uldq©dv h -oyhqv ‘lvsoq¯yho hp kwwsv zzzvhjvofldoswgofxphqwv1115hodw&%ulo&$6$f1g ffddhe 1 g1 1 fop o uhodwµulo gd &oplvv¥o 1dfloqdo gh 3uopo©¥o gov ‘luhlwov h 3uowh©¥o gdv &uldq©dv h -oyhqv hp fuldq©dv h moyhqv fop ghilfl¬qfld ox lqfdsdflgdgh uhfhehudp dvvlvw¬qfld fop phglgdv gh suopo©¥o h suowh©¥o 2 uhodwµulo lqfoxl xpd dq£olvh gd lqioupd©¥o sou wlsooojld gh ghilfl¬qfld uhyhodqgo txh ov gdgov voeuh fuldq©dv h moyhqv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo 1 v¥o sduwlfxoduphqwh qowµulov vhjxlgov gdv glilfxogdghv ox lqfdsdflgdghv do q¯yho gd idod 1 $shvdu go glvfxuvo soo¯wlfo dolqkdgo fop dv gluhwul]hv gh ghvlqvwlwxfloqdol]d©¥o qd su£wlfd h do ooqjo gov dqov whp kdylgo xp dxphqwo qd fdsdflgdgh gh dfopogdu shvvodv fop ghilfl¬qfld hp lqvwlwxl©·hv d fdsdflgdgh gov oduhv uhvlghqfldlv dxphqwox hqwuh 1 h 1 (p fkhjoxvh dov oduhv uhvlghqfldlv (p foqwudvwh d fdsdflgdgh lqvwdodgd gh 5hvlg¬qfldv gh $xwoqopl]d©¥o h ,qfoxv¥o « wdpe«p uhvlgxdo htxlsdphqwov fop fdsdflgdgh sdud uhfhehu shvvodv fop ghilfl¬qfld fdsdflgdgh lqvwdodgd hp 1 1 2v lqglfdgouhv hvwdw¯vwlfov gd yloo¬qfld gop«vwlfd gh lqglfdp d ofouu¬qfld gh fdvov gh koplf¯glo txdvh 1 shvvodv dsoldgdv sou hvwuxwxudv gh dfooklphqwo dsolo ¢v y¯wlpdv h pdlv gh ofouu¬qfldv uhsouwdgdv ¢v dxwoulgdghv soolfldlv 1o hqwdqwo ov gdgov voeuh d suhydo¬qfld gd yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld hp lqvwlwxl©·hv vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ox foqwh[wov gop«vwlfov v¥o hvfdvvov ‘h dfougo fop dv lqioupd©·hv iouqhflgdv shod &oplvv¥o sdud d &lgdgdqld h d ,jxdogdgh gh *«qhuo &,* uhodwlydv ¢ 5hgh 1dfloqdo gh $solo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld ‘op«vwlfd 51$99’ fop edvh hp gdgov suoylvµulov gh 1 shvvodv fop ghilfl¬qfld ioudp dsoldgdv sou hvwuxwxudv gh dwhqglphqwo h dfooklphqwo $o«p glvvo 1 shvvodv fop ghilfl¬qfld ioudp oemhwo ϱ &13’3&- 5hodwµulo $qxdo gh $ydold©¥o gd $wlylgdgh gdv &3&- ‘lvsoq¯yho hp kwwsv zzzfqsgsfmjoyswgofxphqwv1115hodw&%ulo$qxdogh$ydold&$&$ogd$wlylgdghgdv&3&-gdihif1feh ifi1de ϲ(vwhv gdgov ioudp uhxqlgov qd &duwd 6ofldo kwwsv zzzfduwdvofldoswlqlflo hp djovwo gh ov gdgov gh 1 ioudp h[wud¯gov gh 3lqwo 3dxod &dpsov 1hfd 3dwu¯fld %hqwo 6oild 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld hp 3ouwxjdo ௬ ,qglfdgouhv gh ‘luhlwov +xpdqov kwws oggklvfvsxolveodswlqgh[skssw11sxeolfdfohvgovlqyhvwljdgouhvoggklwhpuhodwoulooggk wdehod 1 s£j ϳ,qglfdgouhv hvwdw¯vwlfov kwwsv zzzfljjoyswduhdsouwdogdyloohqfldsouwdoyloohqfldgophvwlfdlqglfdgouhvhvwdwlvwlfovwlwoh 1 goxwudv ioupdv gh dsolo pxokhuhv fop ghilfl¬qfld uhfhehudp xpd uhvsovwd hvshfldol]dgd h 1 fuldq©dv h moyhqv fop ghilfl¬qfld uhfhehudp dsolo svlfooµjlfo 1o hqwdqwo hvwhv q¼phuov uhsuhvhqwdp dshqdv d idfh ylv¯yho gxpd uhdolgdgh ofxowd dtxhohv txh shgludp dmxgd 8p hvwxgo uhfhqwh txh id] uhihu¬qfld do foqwh[wo souwxjx¬v fouuoeoud hvwd suhofxsd©¥o hp fdgd 1 pxokhuhv fop ghilfl¬qfld txh sduwlflsdudp go hvwxgo ioudp y¯wlpdv gh yloo¬qfld gh j«qhuo 2 wudxpd txh voiuhp ohyddv iuhtxhqwhphqwh d shupdqhfhu hp vlo¬qflo ox d idodu vµ ghsolv gh whu sdvvdgo xp ooqjo shu¯ogo gh whpso $txhodv txh txheududp o vlo¬qflo uhodwdp sulqflsdophqwh h[shul¬qfldv qhjdwlydv voeuh o dsolo txh uhfhehudp dsµv dv vlwxd©·hv gh yloo¬qfld 2 hvwxgo uhyhoox d idowd gh dsolo h dfopsdqkdphqwo vxilflhqwhv sdud dv y¯wlpdv txh ghqxqflhp djuhvv·hv phvpo txh o id©dp ¢v dxwoulgdghv soolfldlv 3dud do«p gh vhuyl©ov gh dsolo lqdghtxdgov k£ xp g«ilfh gh lqioupd©¥o h gh d©·hv glvsoq¯yhlv vhp txh qhqkxpd gdv lqtxlulgdv id©d uhihu¬qfld do 1¼phuo gh (phuj¬qfld 11 ‘xudqwh dv uhvwul©·hv go 6$56&o9 ov gdgov oilfldlv povwudp xpd uhgx©¥o qo q¼phuo gh txhl[dv yj d phqov hp 1 >1 11@ hp fopsdud©¥o fop 1 >1 @ 1o hqwdqwo hp koxyh xp dxphqwo qo q¼phuo gh txhl[dv 1 xp dxphqwo gh hp uhod©¥o d 1 $ suhyhq©¥o gd yloo¬qfld gh j«qhuo uhtxhu xpd deougdjhp fhqwudgd qd glvfulplqd©¥o p¼owlsod ox lqwhuvhffloqdo d txh dv pxokhuhv h dv udsduljdv hvw¥o vxmhlwdv sdud vh fopsuhhqghu h uhvsoqghu dghtxdgdphqwh ¢v glihuhqwhv vlwxd©·hv h qhfhvvlgdghv gh dsolo gdv y¯wlpdv vhp vh hvtxhfhu txh wdpe«p qhvwd £uhd ov idwouhv gh ghvydqwdjhp v¥o fxpxodwlyov h uhtxhuhp uhvsovwdv hvshf¯ilfdv h hvshfldol]dgdv (vwh hvwxgo whp fopo oemhwlyo gdu yo] h ylvlelolgdgh ¢v h[shul¬qfldv gdv pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld txh ioudp y¯wlpdv gh yloo¬qfld 7dpe«p suhwhqgh ghvfuhyhu o θ 3uomhwo 5(63216( 5hodwµulo go (vwdgo gd $uwh ‘lvsoq¯yho hp kwwsv hdvsghxilohdgplqxvhubxsoodg3uomhfwvb5(63216(b6wdwhboibwkhb$uwb5hsouwsgi 1 hqtxdgudphqwo mxu¯glfo dwxdo h dv shuvshwlydv gov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ox ¢ lqi¤qfld h gdv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld fhqwudqgo d dq£olvh qov sulqflsdlv ghvdilov qdv £uhdv d phokoudu h qdv su£wlfdv txh suophwhp eoqv uhvxowdgov qd suhyhq©¥o qd poqlwoul]d©¥o h ghq¼qfld gd yloo¬qfld 1d vhf©¥o vhjxlqwh v¥o dsuhvhqwdgov ov oemhwlyov h d phwogooojld gh lqyhvwljd©¥o go hvwxgo vhjxlgov gxp uhvxpo gov sulqflsdlv uhvxowdgov h[wud¯gov gd shvtxlvd gofxphqwdo hqwuhylvwdv vhplhvwuxwxudgdv h juxsov iofdlv (vwh uhodwµulo whuplqd fop dv sulqflsdlv foqfoxv·hv h uhfophqgd©·hv fop ylvwd d phokoudu d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld foqwud pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo hox svlfovvofldo hp 3ouwxjdo 1 2%-(7,926 ( 0(72’2/2*,$ 1 2%-(7,926 ( 0(72’2/2*,$ (vwh uhodwµulo dsuhvhqwd ov sulphluov uhvxowdgov go suomhwo ‘,6&211(&7(‘ o txdo ylvd suhyhqlu d yloo¬qfld foqwud pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo hp foqwh[wo gop«vwlfo lqvwlwxfloqdo h fopxqlw£ulo dwudy«v go ghvhqyooylphqwo gh xp suowofooo foodeoudwlyo pxowlglvflsolqdu txh hqyooyd dv iou©dv gh vhjxudq©d ov suoilvvloqdlv h suhvwdgouhv gh vhuyl©ov gh dsolo ¢v y¯wlpdv sou ioupd d jdudqwlu d suhyhq©¥o d lghqwlilfd©¥o suhfofh h d suowh©¥o foqwud d yloo¬qfld d txh dv pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo hvw¥o vxmhlwdv $ lqyhvwljd©¥o iol foqfhelgd sdud dwlqjlu ov vhjxlqwhv oemhwlyov 5hxqlu h[shul¬qfldv gh pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo voeuh d hilf£fld gov vlvwhpdv h[lvwhqwhv gh poqlwoul]d©¥o fopxqlfd©¥o h dsolo h ghwhuplqdu o txh « qhfhvv£ulo sdud txh ov vhxv gluhlwov vhmdp sohqdphqwh uhvshlwdgov h txh d yloo¬qfld vhmd lghqwlilfdgd h ghylgdphqwh deougdgd $qdolvdu o hqtxdgudphqwo mxu¯glfo qdfloqdo gdv uhvsovwdv ¢ yloo¬qfld gh j«qhuo ox hp ud]¥o gd ghilfl¬qfld foqwud pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo ,ghqwlilfdu ov wlsov h ov q¼phuov hvwlpdgov gh vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ehp fopo ov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld gluhfloqdgov ox dfhvv¯yhlv d pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo )d]hu uhfophqgd©·hv h foqwulexlu gluhwdphqwh sdud o ghvhqyooylphqwo gh xpd phwogooojld gh poqlwoul]d©¥o h lqvwuxphqwov gh lghqwlilfd©¥o ghqxqfld h uhvsovwd ¢ yloo¬qfld gh j«qhuo h hp ud]¥o gd ghilfl¬qfld hp uhvsovwdv lqvwlwxfloqdlv dpelhqwhv gop«vwlfov h vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld 2%-(7,926 ( 0(72’2/2*,$ ‘( ,19(67,*$‰…2 3dud dwlqjlu hvwhv oemhwlyov d deougdjhp phwogooµjlfd fopelqox lqyhvwljd©¥o gofxphqwdo h wudedoko gh fdpso $ lqyhvwljd©¥o gofxphqwdo hqyooyhx d lghqwlilfd©¥o h dq£olvh gd gofxphqwd©¥o gh oulhqwd©·hv h soo¯wlfdv uhohydqwh yj ohjlvod©¥o qdfloqdo soo¯wlfdv hvwudw«jldv uhodwµulov h hvwdw¯vwlfdv $v £uhdv hp ghvwdtxh ioudp d yloo¬qfld gh j«qhuo foqwud pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo e phglgdv suhyhqwlydv h lqyhvwljdwlydv sdud poqlwoudu d yloo¬qfld gh j«qhuo h hp ud]¥o gd ghilfl¬qfld h f phglgdv sdud shuplwlu txh dv pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo ghqxqflhp ov fulphv h dfhgdp d uhfxuvov h uhsdud©·hv 2 wudedoko gh fdpso foqwox fop sduwlflsdqwhv txh sduwlflsdudp hp hqwuhylvwdv vhplhvwuxwxudgdv 1 h juxsov iofdlv 1 fop sduwlflsdqwhv whqgo ghfouulgo hqwuh gh mxoko h 1 gh vhwhpeuo gh )ol xwlol]dgd xpd w«fqlfd gh dpovwudjhp lqwhqfloqdo q¥o suoedelo¯vwlfd sdud lghqwlilfdu h uhfuxwdu ov sduwlflsdqwhv qhvwh suomhwo $ lghqwlilfd©¥o gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv iol sovv¯yho fop d dmxgd gov sdufhluov qdfloqdlv go suomhwo )oudp uhdol]dgdv vhlv hqwuhylvwdv fop shvvodv fop ghilfl¬qfld flqfo pxokhuhv xpd fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo gxdv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h gxdv fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo h xp kophp fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo sdud oewhu lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv foqvxowdu o $qh[o 1 $ idl[d hw£uld gov sduwlflsdqwhv vlwxoxvh hqwuh ov h ov dqov h dv hqwuhylvwdv gxududp xpd p«gld gh plqxwov $v vlwxd©·hv gh yloo¬qfld voiulgdv hqyooyhudp yloo¬qfld i¯vlfd svlfooµjlfd ilqdqfhlud h dexvo vh[xdo ox dvv«glo (peoud d pdlould gdv vlwxd©·hv whqkdp vlgo ylylgdv hp fdvd yloo¬qfld gop«vwlfd oxwudv ofouuhudp qoxwuov foqwh[wov qophdgdphqwh hp vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld fopo hvfoodv ox kovslwdlv whqgo ofouulgo gxudqwh d lqi¤qfld ox mxyhqwxgh (vwd lqyhvwljd©¥o q¥o lpsolfox d hqwuhylvwd gh fuldq©dv 1o hqwdqwo dojxqv gov whvwhpxqkov uhfooklgov uhihuhpvh d hvwd idvh go flfoo gh ylgd o txh shuplwlx xpd dq£olvh ooqjlwxglqdo go lpsdfwo ghvwh suoeohpd $o«p glvvo vhlv vhvv·hv gh juxso iofdo ioudp uhdol]dgdv fop uhsuhvhqwdqwhv gdv vhjxlqwhv 1 2%-(7,926 ( 0(72’2/2*,$ ‘( ,19(67,*$‰…2 £uhdv 3uoilvvloqdlv gd -xvwl©d 1 suoilvvloqdlv go 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d 1 dgyojdgov 1 )ou©dv gh vhjxudq©d 1 0lqlvw«ulo 3¼eolfo 1 1 oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld 1 dxwoulgdghv h vhuyl©ov gh suowh©¥o gh fuldq©dv h moyhqv 1 vhuyl©ov gh lqwhuyhq©¥o suhfofh 1 vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 1 lqfoxlqgo xp sduwlflsdqwh go vhwou gd vd¼gh &oqvxowdu d wdehod $o«p glvvo iol uhdol]dgd xpd hqwuhylvwd vhplhvwuxwxudgd qd £uhd gd suopo©¥o gov gluhlwov gd fuldq©d &dgd juxso iofdo gxuox xpd p«gld gh gxdv koudv 3dud oewhu lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv foqvxowh o $qh[o 2 pdwhuldo iol wudqvfulwo h ov gdgov ioudp dqdolvdgov sou dq£olvh gh foqwh¼go ‘xudqwh hvwd lqyhvwljd©¥o ioudp oevhuydgdv dojxpdv olplwd©·hv txh lpsouwd phqfloqdu 0dlv hvshflilfdphqwh q¥o iol sovv¯yho yhulilfdu o lpsdfwo gd sdqghpld gh 6$56&o9 qdv h[shul¬qfldv gh yloo¬qfld uhodwdgdv shodv shvvodv hqwuhylvwdgdv ghylgo d whuhp ofouulgo y£ulov dqov dqwhv gd sdqghpld 2xwud olplwd©¥o txh ghyh vhu ghvwdfdgd « txh dv h[shul¬qfldv uhodwdgdv q¥o v¥o uhfhqwhv $o«p glvvo q¥o iol sovv¯yho oewhu xpd fopsuhhqv¥o suoixqgd gd uhdolgdgh gd vlwxd©¥o gdv fuldq©dv fop ghilfl¬qfld 3ouwdqwo « qhfhvv£ulo foqwh[wxdol]du dojxqv dvshwov uhodfloqdgov fop o dsolo uhfhelgo d uhvshwlyd dydold©¥o h d dxv¬qfld gh sovv¯yhlv phglgdv gh uhsdud©¥o (peoud d htxlsd gh lqyhvwljd©¥o whqkd whqwdgo lghqwlilfdu h[shul¬qfldv gh yloo¬qfld hp glihuhqwhv foqwh[wov dwudy«v gh foqwdfwov fop y£uldv oujdql]d©·hv qd £uhd gd ghilfl¬qfld d sulqflsdo ioupd gh yloo¬qfld h[shulhqfldgd hp wogdv dv hqwuhylvwdv iol hp foqwh[wo gop«vwlfo 1¥o iol sou lvvo sovv¯yho uhfookhu gdgov voeuh h[shul¬qfldv gh yloo¬qfld qxp foqwh[wo lqvwlwxfloqdo ox hp vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld 1d suµ[lpd vhf©¥o uhvxplpov ov sulqflsdlv uhvxowdgov gd lqyhvwljd©¥o gofxphqwdo gdv hqwuhylvwdv vhplhvwuxwxudgdv h gov juxsov iofdlv (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 1 2euljd©·hv ohjdlv h soo¯wlfdv /hjlvod©¥o h soo¯wlfdv qdfloqdlv uhodwlydv ¢ yloo¬qfld gh j«qhuo (p 3ouwxjdo o fulph gh yloo¬qfld gop«vwlfd hvw£ suhylvwo h sxqlgo qo duwljo 1| go &µgljo 3hqdo dsuoydgo shoo ‘hfuhwo/hl q| fop d ¼owlpd uhgd©¥o txh okh iol gdgd shod /hl q| 1 $ yloo¬qfld gop«vwlfd « xp fulph s¼eolfo ghvgh 2v suofhvvov shqdlv q¥o ghshqghp gh d y¯wlpd dsuhvhqwdu txhl[d 4xdotxhu shvvod o sogh id]hu $o«p glvvo o duwljo 1|$ uhodwlyo d pdxv wudwov dilupd txh 4xhp whqgo do vhx fxlgdgo ¢ vxd jxdugd voe d uhvsoqvdelolgdgh gd vxd gluh©¥o ox hgxfd©¥o ox d wudedokdu do vhx vhuyl©o shvvod phqou ox sduwlfxoduphqwh lqghihvd hp ud]¥o gh lgdgh ghilfl¬qfld gohq©d ox judylgh] h d okh lqioljlu gh pogo uhlwhudgo ox q¥o pdxv wudwov i¯vlfov ox sv¯txlfov lqfoxlqgo fdvwljov fousoudlv sulyd©·hv gd olehugdgh h oihqvdv vh[xdlv ox d wudwdu fuxhophqwh e d hpsuhjdu hp dwlylgdghv shuljovdv ghvxpdqdv ox suolelgdv ox f d voeuhfduuhjdu fop wudedokov h[fhvvlyov « sxqlgo fop shqd gh sulv¥o gh xp d flqfo dqov vh shqd pdlv judyh okh q¥o foxehu sou iou©d gh oxwud glvsovl©¥o ohjdo 2 ghfuhwoohl q| 11 hvwdehohfh o hqtxdgudphqwo ohjdo sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld gop«vwlfd suowh©¥o h dvvlvw¬qfld ¢v y¯wlpdv h whp vlgo oemhwo gh y£uldv uhwlilfd©·hv ϵkwwsv zzzsjgolveodswohlvohlbpovwudbduwlfxodgosks”qlg wdehod ohlv vobplooo vhqgo d pdlv uhfhqwh d /hl 1 (p 1 iol dsuoydgo o hvwdwxwo gd y¯wlpd /hl q| 111 hp wudqvsovl©¥o gd ‘luhwlyd 1 8( ‘h dfougo fop hvwd ohl dv y¯wlpdv w¬p o gluhlwo gh dfhvvo ¢ lqioupd©¥o yj dsolo glvsoq¯yho dfoqvhokdphqwo voeuh o suofhvvo gh dsuhvhqwd©¥o gh txhl[dv dfoqvhokdphqwo mxu¯glfo hwf gluhlwo d xpd dxgl¬qfld h ¢ dsuhvhqwd©¥o gh suoydv dvvlvw¬qfld hvshf¯ilfd ¢ y¯wlpd yj ehqhilfldu gh vhuyl©ov gh dsolo judwxlwov h foqilghqfldlv dqwhv gxudqwh h ghsolv go suofhvvo fulplqdo gluhlwo ¢ suowh©¥o gluhlwo do uhvvduflphqwo gh ghvshvdv lvhq©¥o gh fxvwov mxu¯glfov dwudy«v gh fdqglgdwxud ox shglgo gh uhhpeoovo gluhlwo ¢ fopshqvd©¥o h uhvwlwxl©¥o gh ehqv dfhvvo d foqgl©·hv txh hylwhp d ylwlpl]d©¥o vhfxqg£uld 7ogdv dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd lqghshqghqwhphqwh gd lgdgh v¥o foqvlghudgdv y¯wlpdv sduwlfxoduphqwh yxoqhu£yhlv h w¬p o gluhlwo d suhvwdu ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxud duwljo | /hl q| 11 ‘h dfougo fop o ‘hfuhwo/hl q| 11 d lqwhuyhq©¥o gov µuj¥ov gh soo¯fld fulplqdo edvhldvh qd suhvwd©¥o gh oulhqwd©·hv gh dxwosuowh©¥o ox qxp sodqo lqglylgxdol]dgo gh vhjxudq©d hodeoudgo shod dxwoulgdgh gh soo¯fld oofdophqwh fopshwhqwh hp ixq©¥o go q¯yho gh ulvfo gh uhylwlpl]d©¥o q¯yho hvwh txh oulhqwd o pophqwo gh uhdydold©¥o ghvvh ulvfo 6µ qov fdvov hp txh d vhjxudq©d h d lqwhjulgdgh gd y¯wlpd h gov txh fodelwdp fop hod hvwhmdp hp ulvfo hohydgo h voe dphd©d lplqhqwh vhu£ h[hfxwdgd d uhpo©¥o gd y¯wlpd $v y¯wlpdv vµ soghp ghl[du dv vxdv fdvdv fop o vhx foqvhqwlphqwo (p vlwxd©·hv gh iodjudqwh gholfwo « sovv¯yho txh ov µuj¥ov gh soo¯fld fulplqdo suhqgdp lphgldwdphqwh o djuhvvou &oqwxgo ov gdgov dqdolvdgov qo foqwh[wo go 5hodwµulo gh go &oqvhoko (foqµplfo h 6ofldo voeuh d 9loo¬qfld ‘op«vwlfd11 vxjhuhp txh k£ uhgx]lgd lqwhuyhq©¥o qo lq¯flo go suofhglphqwo gh lpsohphqwd©¥o xujhqwh gh phglgdv gh foqwhq©¥o go djuhvvou o txh dfded sou jhudu qdv y¯wlpdv xp vhqwlphqwo gh ghvfoqildq©d qo ixqfloqdphqwo go vlvwhpd mxglfldo h fuldu xpd lghld gh lpsxqlgdgh go djuhvvou txh dlqgd hvw£ pxlwo suhvhqwh qd fopxqlgdgh 1hvwh foqwh[wo vhu£ lpsouwdqwh dowhudu o sdudgljpd soo¯wlfo h ohjlvodwlyo d q¯yho 1kwwsv gldulogduhsxeolfdswguohjlvodfdofoqvoolgdgdohl1 ϭϭ &oqvhoko (foqµplfo h 6ofldo 3duhfhu voeuh d 9loo¬qfld ‘op«vwlfd ‘lvsoq¯yho hp kwwsv fhvswzsfoqwhqwxsoodgv3duhfhu9’$suoydgohp3ohqdulopdufosgi qdfloqdo ghvgh jdudqwlu d suowh©¥o gov gluhlwov gov shushwudgouhv vhp suhmx¯]o go sulqf¯slo gd suhvxq©¥o gh lqof¬qfld dw« jdudqwlu d lqwhjulgdgh h d ghihvd gov gluhlwov kxpdqov gdv y¯wlpdv $o«p glvvo « qhfhvv£ulo phokoudu d fooughqd©¥o h d fopxqlfd©¥o hqwuh ov µuj¥ov gh soo¯fld fulplqdo h o 0lqlvw«ulo 3¼eolfo1 h lqyhvwlu hp ioupd©¥o txh shuplwd fopsuhhqghu phokou dv vlwxd©·hv txh sovvdp vhu foqvlghudgdv iodjudqwh gholfwo 2 3uojudpd sdud $juhvvouhv gh 9loo¬qfld ‘op«vwlfd sou oxwuo odgo « xpd uhvsovwd hvwuxwxudgd ghvwlqdgd dov shushwudgouhv gh yloo¬qfld gop«vwlfd lpsohphqwdgd shod ‘luh©¥o*hudo gh 5hlqvhu©¥o h 6huyl©ov 3ulvloqdlv1 txh ylvd suopoyhu d foqvflhqfldol]d©¥o h uhvsoqvdelol]d©¥o shoo fopsouwdphqwo yloohqwo h o xvo gh hvwudw«jldv dowhuqdwlydv fop o oemhwlyo gh uhgx]lu d uhlqflg¬qfld ghvwhv fopsouwdphqwov 2v uhvxowdgov ghvwh suojudpd ioudp ghvfulwov fopo sovlwlyov h hilfd]hv1 h « qhfhvv£uld xpd dydold©¥o gd vxd hilf£fld h dghtxd©¥o $o«p glvvo d &oplvv¥o gh 3uowh©¥o ¢v 9¯wlpdv gh &ulphv « xp µuj¥o dgplqlvwudwlyo lqghshqghqwh h uhvsoqv£yho sou vl ox dwudy«v gov vhxv phpeuov shod foqfhvv¥o gh dgldqwdphqwov gh lqghpql]d©·hv sou sduwh go (vwdgo ¢v y¯wlpdv gh fulphv yloohqwov h gh yloo¬qfld gop«vwlfd ‘dgo d yloo¬qfld vxujlu iuhtxhqwhphqwh qo vhlo gdv idp¯oldv h ov phpeuov gd idp¯old vhuhp pxlwdv yh]hv ghvljqdgov shoo wulexqdo fopo dfopsdqkdqwhv gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo txh vhmdp lqfdsd]hv gh h[hufhu ov vhxv gluhlwov « lpsouwdqwh vdolhqwdu o 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo /hl q| 1 ‹ hvvhqfldo uhiohwluvh voeuh o pogo fopo dv su£wlfdv gh lpsohphqwd©¥o gd ohl soghp vhu dowhudgdv sdud suowhjhu dv shvvodv hp vlwxd©¥o gh sduwlfxodu yxoqhudelolgdgh gd yloo¬qfld d txh sovvdp vhu vxmhlwdv (vwh whpd vhu£ ghvhqyooylgo qdv vhf©·hv 1 3uoilvvloqdlv gd -xvwl©d h ϭϯ;;,, *oyhuqo &oqvwlwxfloqdo 0dqxdo gh $wxd©¥o )xqfloqdo d dgowdu shoov 23& qdv koudv vxevhtxhqwhv ¢ dsuhvhqwd©¥o gh ghq¼qfld sou pdxvwudwov fophwlgov hp foqwh[wo gh yloo¬qfld gop«vwlfd 5&0 q| 1 1 gh 1 gh djovwo ‘lvsoq¯yho hp kwwsv zzzfljjoyswzsfoqwhqwxsoodgv1b0$18$/b$78$&$2b)81&,21$/b)lqdosgi ϭϯ kwwsv gjuvsmxvwlfdjoysw-xvwl&$dghdgxowov3hqdvhphglgdvsulydwlydvgholehugdgh3uojudpdvhsuomhwov3uojudpdvhvshf&$’ilfovghuhdelolwd&$&$o ϭϰ kwwsv oevhuydgouswsuojudpdsduddjuhvvouhvghyloohqfldgophvwlfdhhilfd] 2ujdql]d©·hv gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1o txh vh uhihuh ¢v fuldq©dv h dov moyhqv d /hl gh 3uowh©¥o gh &uldq©dv h -oyhqv hp 3huljo /hl q| 1 hvwdehohfh txh hp dxgl¬qfldv ߆d fuldq©d ox o moyhp whp gluhlwo d vhu oxylgo lqglylgxdophqwh ox dfopsdqkdgo shoov sdlv shoo uhsuhvhqwdqwh ohjdo sou dgyojdgo gd vxd hvfookd ox oilflovo ox sou shvvod gd vxd foqildq©d߇ $uwljo 2 3odqo gh $©¥o gd *dudqwld sdud d ,qi¤qfld 1 ylvd dvvhjxudu o dfhvvo d xp foqmxqwo gh vhuyl©ov hvvhqfldlv sdud wogdv dv fuldq©dv h moyhqv hp vlwxd©·hv pdlv yxoqhu£yhlv ,vwo wdpe«p lpsolfd d vdoydjxdugd gov gluhlwov gdv fuldq©dv o fopedwh ¢ soeuh]d lqidqwlo h d suopo©¥o gd ljxdogdgh gh osouwxqlgdghv 8pd gdv suloulgdghv hvwdehohflgdv « suopoyhu d ghvlqvwlwxfloqdol]d©¥o gdv fuldq©dv (p olqkd fop o sodqo vxsudphqfloqdgo dv %dvhv sdud d 4xdolilfd©¥o go 6lvwhpd gh $fooklphqwo gh &uldq©dv h -oyhqv odq©dgo hp ylvd suhyhqlu d soeuh]d h d h[foxv¥o vofldo h gholqhld xpd qoyd deougdjhp sdud jhulu d uhgh gh fxlgdgov suhvwdgov ¢ lqi¤qfld h ¢ mxyhqwxgh fhqwudgd hp hylwduvh d lqvwlwxfloqdol]d©¥o (qwuh oxwuov xp gov oemhwlyov « “uhgx]lu௶ sdud q¥o pdlv gh 1 o q¼phuo gh fuldq©dv h moyhqv hp dfooklphqwo uhvlghqfldo dw« 1 $ suloulgdgh vhu£ d lqwhjud©¥o gdv fuldq©dv qdv idp¯oldv gh dfooklphqwo (peoud d ghvlqvwlwxfloqdol]d©¥o vhmd ylvwd fopo suloulw£uld qd su£wlfd d lqvwlwxfloqdol]d©¥o foqwlqxd d vhu d uhdolgdgh gh pxlwov dgxowov h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld h o whpd gd yloo¬qfld lqvwlwxfloqdo foqwud dv shvvodv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld « xpd txhvw¥o txh whp dw« djoud phuhflgo soxfd dwhq©¥o 1o hqwdqwo xp ghvsdfko uhfhqwh gd 3uofxudgould*hudo gd 5hs¼eolfd gh pdu©o gh uhfoqkhfh d lpsouw¤qfld gh vh deougdu ov pdxv wudwov hp foqwh[wov lqvwlwxfloqdlv 2 ghvsdfko ghohjd qov ’hsduwdphqwov gh ,qyhvwljd©¥o h $©¥o 3hqdo d fopshw¬qfld “gh gluljlu d lqyhvwljd©¥o h h[hfxwdu suofhglphqwov shqdlv hp ϭϱ kwwsv zzzjdudqwldlqidqfldjoyswkophsdjh ϭϲ kwwsv zzzsouwxjdojoyswswjffopxqlfdfdoqowlfld”l dsuhvhqwdgdvdvedvhvsduddtxdolilfdfdogovlvwhpdghdfooklphqwoghfuldqfdvhmoyhqv uhod©¥o d suofhvvov txh whqkdp fopo oemhwo d foqfuhwl]d©¥o gh dwov fdsd]hv gh foqvwlwxlu xp fulph gh pdxv wudwov dov xwlol]dgouhv gh htxlsdphqwov uhvlghqfldlv gh suhvwd©¥o gh fxlgdgov d lgovov1௶ (peoud q¥o vhmd h[solflwdphqwh ghfodudgo soghvh suhvxplu txh hvwd phglgd vh dsoltxh d vlwxd©·hv gh yloo¬qfld h dexvo hp wogdv dv ioupdv gh lqvwlwxfloqdol]d©¥o uhvlghqfldo (qtxdgudphqwo ,qwhuqdfloqdo 3ouwxjdo udwlilfox dv &oqyhq©·hv gdv 1d©·hv 8qlgdv voeuh d (olplqd©¥o gh 7ogdv dv )oupdv gh ‘lvfulplqd©¥o &oqwud dv 0xokhuhv &(‘$: gov ‘luhlwov gd &uldq©d &’& h gov ‘luhlwov gdv 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld &’3’ hp 1 1 h uhvshwlydphqwh $o«p glvvo hp 1 o 3d¯v udwlilfox d &oqyhq©¥o go &oqvhoko gd (xuosd sdud d 3uhyhq©¥o h o &opedwh ¢ 9loo¬qfld foqwud dv 0xokhuhv h d 9loo¬qfld ‘op«vwlfd &oqyhq©¥o gh ,vwdpexo 2 &oplw« sdud d (olplqd©¥o gd ‘lvfulplqd©¥o foqwud dv 0xokhuhv pdqlihvwox qdv 2evhuyd©·hv )lqdlv voeuh o ‘«flpo 5hodwµulo 3hulµglfo gh 3ouwxjdo 1 d vxd suhofxsd©¥o txdqwo ¢ glvsoqlelolgdgh gh dsolo ohjdo h vxjhulx txh “o (vwdgo lpsohphqwdvvh fdpsdqkdv gh vhqvlelol]d©¥o gluljlgdv d juxsov ghvidyouhflgov gh pxokhuhv fopo dv pxokhuhv fop ghilfl¬qfld hpsoghudqgodv sdud dsuhvhqwduhp txhl[d dfhghuhp ¢ dvvlvw¬qfld mxu¯glfd judwxlwd h ehqhilflduhp gh phglgdv gh uhsdud©¥o foqfhglgdv ¢v y¯wlpdv௶ s£j 1 $o«p glvvo iol uhfophqgdgo “txh hvshflilfdphqwh o (vwdgo fulplqdol]h d hvwhulol]d©¥o iou©dgd hp foqiouplgdgh fop o $uwljo | gd &oqyhq©¥o gh ,vwdpexo௶ s£j 3ou vxd yh] dv 2evhuyd©·hv )lqdlv go &oplw« gov ‘luhlwov gd &uldq©d 1 1 ghvwdfdudp dv vhjxlqwhv suhofxsd©·hv hpeoud d ohl ghilqd “o dfooklphqwo idploldu fopo phglgd suhihuhqfldo sdud fuldq©dv dw« dov dqov gh lgdgh௶ /hl q| 11 foqwlqxd d suhydohfhu “o ϭϳ kwwsv gfldsplqlvwhulosxeolfoswsdjlqdpdxvwudwovhoxwuovfulphvfophwlgovhpoduhvghlgovovexvfdv ϭθ &oplw« sdud d (olplqd©¥o gd ‘lvfulplqd©¥o foqwud dv 0xokhuhv 1 2evhuyd©·hv )lqdlv voeuh o ‘«flpo 5hodwµulo 3hulµglfo gh 3ouwxjdo ‘lvsoq¯yho hp kwwsv jggfplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvgofxphqwovsgifhgdz1uhodwoulosgi ϭϵ &oplw« gov ‘luhlwov gd &uldq©d 1 2evhuyd©·hv ilqdlv voeuh o txlqwo h vh[wo uhodwµulov shulµglfov fopelqdgov gh 3ouwxjdo ‘lvsoq¯yho hp kwwsv zzzsuoyhgoumxvswgofxphqwov2evhuydfohvb)lqdlvb&oplwhb’wovb&uldqfdsgi xvo dlqgd jhqhudol]dgo gd lqvwlwxfloqdol]d©¥o lqfoxlqgo fuldq©dv fop phqov gh dqov gh lgdgh sou ud]·hv dwulex¯yhlv ¢ soeuh]d h ¢ ghilfl¬qfld௶ d lpsouw¤qfld gh “vh wopdu wogdv dv phglgdv qhfhvv£uldv sdud vh hylwdu d fooofd©¥o ioud go odu gh wogdv dv fuldq©dv lqfoxlqgo dv fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhu dold foqfhghqgo dsolo dghtxdgo dov sdlv h ¢v idp¯oldv yxoqhu£yhlv h dsolfdqgo sohqdphqwh d /hl q| 11 sdud jdudqwlu txh dv fuldq©dv dw« dov dqov gh lgdgh vhmdp fooofdgdv hp dfooklphqwo idploldu hp yh] gh lqvwlwxl©·hv௶ $o«p glvvo uhfophqgoxvh d “uhfookd gh gdgov voeuh fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqfoxlqgo d glvfulplqd©¥o foqwud dv phvpdv h d fuld©¥o gxp vlvwhpd hilfd] sdud o gldjqµvwlfo gd ghilfl¬qfld o txdo « qhfhvv£ulo sdud lpsohphqwdu soo¯wlfdv h suojudpdv dsuosuldgov sdud fuldq©dv fop ghilfl¬qfld௶ dgowdqgo “xpd qoyd hvwudw«jld deudqjhqwh sdud d lqfoxv¥o gh fuldq©dv fop ghilfl¬qfld hp wogdv dv £uhdv gd ylgd h doofdu uhfxuvov kxpdqov ilqdqfhluov h w«fqlfov dghtxdgov sdud d vxd poqlwoul]d©¥o h lpsohphqwd©¥o௶ 2 &oplw« gov ‘luhlwov gdv 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld qdv vxdv 2evhuyd©·hv )lqdlv 1 foqvlghuox txh dv “phglgdv wopdgdv sdud suowhjhu dv shvvodv fop ghilfl¬qfld hvshfldophqwh dv pxokhuhv h fuldq©dv gd h[sooud©¥o gd yloo¬qfld h go dexvo q¥o ioudp vxilflhqwhv௶ s£j 5hfophqgox souwdqwo txh 3ouwxjdo “lqfox¯vvh h[solflwdphqwh d shuvshwlyd gd ghilfl¬qfld qd vxd ohjlvod©¥o hvwudw«jldv h suojudpdv sdud suhyhqlu d h[sooud©¥o d yloo¬qfld h o dexvo lqfoxlqgo d ohl sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld gop«vwlfd /hl 11 h uhioufh dv phglgdv gh suowh©¥o gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld hvshfldophqwh pxokhuhv h fuldq©dv lqfoxlqgo d foqwlqxd©¥o gd ioupd©¥o ghglfdgd ¢v iou©dv gh vhjxudq©d h dov suofxudgouhv h mx¯]hv qd lpsohphqwd©¥o gh xp txdguo gh glolj¬qfld ghylgd௶ &oplw« gd 218 gov ‘luhlwov +xpdqov gdv 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1 2evhuyd©·hv ilqdlv voeuh o uhodwµulo lqlfldo gh 3ouwxjdo ‘lvsoq¯yho hp kwws oggklvfvsxolveodswlqgh[sksswphgldwhfdhyhqwovlwhp1&qd&$&%hvxqlgdvid]hpuhfophqgd&$&%hvdsouwxjdovoeuhovgluhlwovgdvshvvodvfopghilfl&$$qfld $ &oqyhq©¥o gh ,vwdpexo1 « wdpe«p xp lqvwuxphqwo lpsouwdqwh qd suhyhq©¥o gd yloo¬qfld foqwud dv pxokhuhv lqfoxlqgo wogdv dv ioupdv gh yloo¬qfld gh j«qhuo (p 1 o *uxso gh 3hulwov sdud o &opedwh ¢ 9loo¬qfld foqwud dv 0xokhuhv h d 9loo¬qfld ‘op«vwlfd *5(9,2 suogx]lx xp uhodwµulo gh dydold©¥o voeuh 3ouwxjdo (vwh uhodwµulo ghvwdfd dv “wd[dv h[wuhpdphqwh edl[dv gh foqghqd©·hv hp fdvov gh yloo¬qfld foqwud dv pxokhuhv ‘xpd p«gld dqxdo gh ghq¼qfldv gh yloo¬qfld gop«vwlfd phqov gh gov fdvov uhvxowdudp qxpd foqghqd©¥o௶ s£j (vwudw«jldv foqwud d yloo¬qfld (p 3ouwxjdo o “3odqo gh $©¥o gh 3uhyhq©¥o h &opedwh ¢ 9loo¬qfld foqwud dv 0xokhuhv h d 9loo¬qfld ‘op«vwlfd ௶ id] sduwh gd (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,jxdogdgh h d 1¥o ‘lvfulplqd©¥o (1,1’ ௬ (qwuh oxwudv phglgdv o sodqo suos·h dpsoldu o q¼phuo gh *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo hvwdehohflgov hp 1 dwudy«v gxp suowofooo dvvlqdgo hqwuh o 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d d 3uofxudgould*hudo gd 5hs¼eolfd h 2ujdql]d©·hv 1¥o *oyhuqdphqwdlv gh dsolo ¢ y¯wlpd (vwd phglgd hp sduwlfxodu suhwhqgh “dvvhjxudu gh ioupd foqw¯qxd o dwhqglphqwo d lqioupd©¥o o dsolo h o hqfdplqkdphqwo shuvoqdol]dgo gh y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd h gh j«qhuo fop ylvwd d uhvshwlyd suowh©¥o௶ 3ou oxwuo odgo d (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,qfoxv¥o gh 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1 lqfoxl qo vhx sulphluo hl[o hvwudw«jlfo &lgdgdqld ,jxdogdgh h 1¥o’lvfulplqd©¥o o oemhwlyo gh “suopoyhu d lqfoxv¥o d ljxdogdgh h d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld qdv oujdql]d©·hv h qd fopxqlgdgh௶ (vwh oemhwlyo vhu£ dwlqjlgo dwudy«v go ghvhqyooylphqwo gh “gluhwul]hv phwogooµjlfdv txh shuplwdp d suhyhq©¥o vlqdol]d©¥o h lqwhuyhq©¥o hp vlwxd©·hv gh ϯϭkwwsv zzzfohlqwhqzhelvwdqexofoqyhqwloqsouwxjdo ϯϯkwwsv upfohlqwjuhylouhsuwoqsouwxjdo1 1i1i ϯϯkwwsv zzzfljjoyswdsuoydgovovsodqovghdfdogdhvwudwhjldqdfloqdosduddljxdogdghhdqdoglvfulplqdfdosouwxjdoljxdo ϯϰkwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvdqh[ovsuowofooovsuowofooobpmsjusgi ϯϱkwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswsdjlqdjdelqhwhvghdwhqglphqwoylwlpdvghyloohqfldghjhqhuo ϯϲkwwsv zzzlquswgofxphqwv11 (1,3’sgi ulvfo ox gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld gh txdotxhu lgdgh ghvwlqdgdv ¢v dxwoulgdghv soolfldlv h dov djhqwhv gd suowh©¥o flylo ehp fopo dov pdjlvwudgov dov suoilvvloqdlv gdv £uhdv gd hgxfd©¥o h gd vd¼gh h dov w«fqlfov ox ixqfloq£ulov gdv ,366 lqvwlwxl©·hv sulydgdv gh voolgdulhgdgh vofldo௶ 2 sud]o gh foqfoxv¥o ghvwd phglgd iol 1 1o hqwdqwo h dw« ¢ gdwd o ,qvwlwxwo 1dfloqdo sdud d 5hdelolwd©¥o uhvsoqv£yho shod fooughqd©¥o gdv soo¯wlfdv qdfloqdlv ghvwlqdgdv d suopoyhu ov gluhlwov gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld q¥o glyxojox sxeolfdphqwh txdlvtxhu lqioupd©·hv voeuh d lpsohphqwd©¥o gd hvwudw«jld 2xwudv phglgdv lpsouwdqwhv ghvwd hvwudw«jld v¥o 1 “fuldu h lpsohphqwdu xp suojudpd gh vhqvlelol]d©¥o d q¯yho qdfloqdo gh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld foqwud dv shvvodv fop ghilfl¬qfld௶ “suopoyhu xpd lqwhuyhq©¥o fooughqdgd qdv £uhdv gd ghilfl¬qfld h qd suhyhq©¥o h fopedwh gd yloo¬qfld foqwud dv pxokhuhv h d yloo¬qfld gop«vwlfd sduwlfxoduphqwh dvvhqwh qd uhvsovwd hvshfldol]dgd gh dfooklphqwo gh pxokhuhv fop ghilfl¬qfld gd 5hgh 1dfloqdo gh $solo ¢v 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld ‘op«vwlfd௶ “suopoyhu d©·hv gh vhqvlelol]d©¥o hqwuh dv shvvodv fop ghilfl¬qfld voeuh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h gov pdxv wudwov௶ “ioupdu suoilvvloqdlv h djhqwhv txh oshuhp qd £uhd gd ghilfl¬qfld qdv glphqv·hv gd glvfulplqd©¥o p¼owlsod d suopo©¥o gd ljxdogdgh h d lqwhuyhq©¥o hp pdw«uld gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld௶ 8pd gdv sulqflsdlv suloulgdghv gd (vwudw«jld 1dfloqdo sdud ov ‘luhlwov gd &uldq©d 1 fooughqdgd shod &oplvv¥o 1dfloqdo gh 3uopo©¥o gov ‘luhlwov h 3uowh©¥o gdv &uldq©dv h -oyhqv &133&- « “suhyhqlu h fopedwhu d yloo¬qfld foqwud fuldq©dv h moyhqv௶ lqfoxlqgo dwlylgdghv fopo “ghvhqyooyhu xp suojudpd hvshfldo sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld foqwud fuldq©dv ox moyhqv fop ghilfl¬qfld௶ ghvwlqdgdv d w«fqlfov txh ϯϳkwwsv zzzlquswlqlflo ϯθ2 sodqo gh poqlwoul]d©¥o gd lpsohphqwd©¥o gd (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,qfoxv¥o gh 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld q¥o hvwdyd sxeolfdphqwh glvsoq¯yho dtxdqgo gd uhgd©¥o ghvwh uhodwµulo ϯϵ 1o foqwh[wo gd suowh©¥o gh fuldq©dv h moyhqv d &133&- poqlwoul]d dsold vxshuylvloqd h plqlvwud ioupd©¥o hvshfldol]dgd dov w«fqlfov gdv 11 &3&- go 3d¯v 1 wudedokhp qdv &oplvv·hv gh 3uowh©¥o gh &uldq©dv h -oyhqv &3&- 2xwud hvwudw«jld uhohydqwh « o 3uojudpd 1dfloqdo gh 3uhyhq©¥o gd 9loo¬qfld qo &lfoo gh 9lgd do deuljo gd ‘luh©¥o *hudo gd 6d¼gh1 o txdo ylvd uhiou©du qo ¤pelwo gov vhuyl©ov gh vd¼gh ov phfdqlvpov gh suhyhq©¥o gldjqµvwlfo h lqwhuyhq©¥o ghglfdgov ¢ yloo¬qfld lqwhushvvodo hvshflilfdphqwh qov fdvov gh dexvo lqidqwlo h mxyhqlo yloo¬qfld foqwud dv pxokhuhv yloo¬qfld gop«vwlfd h hp sosxod©·hv foqvlghudgdv pdlv yxoqhu£yhlv ϯϭ $ &3&- ylvd suopoyhu ov gluhlwov gdv fuldq©dv h gov moyhqv h suhyhqlu ox s¶u ilp d vlwxd©·hv txh sovvdp dihwdu d vxd vhjxudq©d vd¼gh ioupd©¥o hgxfd©¥o ox ghvhqyooylphqwo jooedo ϯϭkwwsv zzzgjvswsqvhsuojudpdvsuhyhqfdogdyloohqfldqoflfooghylgddvs[ (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 (vwudw«jldv sodqov h vhuyl©ov d q¯yho qdfloqdo h oofdo (p uhod©¥o ¢v oulhqwd©·hv sdud d ghvlqvwlwxfloqdol]d©¥o d (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,qfoxv¥o gh 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1 phqfloqd txh “d ylgd dxwµqopd h lqghshqghqwh vhu£ vhpsuh d sulphlud os©¥o h d hyhqwxdo lqvwlwxfloqdol]d©¥o ghyhu£ vhu xpd voox©¥o gh ¼owlpo uhfxuvo௶ s£j 8p gov oemhwlyov hvshf¯ilfov gd hvwudw«jld « ghvhqyooyhu oulhqwd©·hv h phwogooojldv txh dsolhp d foqvoolgd©¥o gxpd soo¯wlfd gh q¥o lqvwlwxfloqdol]d©¥o gh shvvodv fop ghilfl¬qfld s£j (p 1 iol fuldgo d q¯yho qdfloqdo o “0oghoo gh $solo ¢ 9lgd ,qghshqghqwh௶ ’hfuhwo/hl q| 1 1 o txdo “uhsuhvhqwd xpd pxgdq©d gh sdudgljpd qdv soo¯wlfdv s¼eolfdv sdud d lqfoxv¥o gh shvvodv fop ghilfl¬qfld suofxudqgo uhyhuwhu d whqg¬qfld gh lqvwlwxfloqdol]d©¥o h ghshqg¬qfld idploldu௶ $ ohl suhy¬ d suhvwd©¥o gh dvvlvw¬qfld shvvodo d shvvodv fop ghilfl¬qfld dwudy«v gov &hqwuov gh 9lgd ,qghshqghqwh sdud uhdol]duhp dwlylgdghv gh ylgd gl£uld h ehqhilflduhp gh phgld©¥o hp glihuhqwhv foqwh[wov (vwd soo¯wlfd iol vljqlilfdwlydphqwh lqioxhqfldgd shoo dwlylvpo soo¯wlfo gov poylphqwov gh ghihvd gov gluhlwov gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld qophdgdphqwh o juxso ‘hilflhqwhv ,qgljqdgov o txdo oujdql]ox ghedwhv h pdqlihvwd©·hv (qwuh h 1 o 3uojudpd 1dfloqdo sdud d 6d¼gh 0hqwdo ghx suloulgdgh do sdsho gov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld h ¢ ghvlqvwlwxfloqdol]d©¥o 1o hqwdqwo o uhodwµulo gh dydold©¥o ghvwdfox suoeohpdv gh lpsohphqwd©¥o ghylgov ¢ idowd gh uhfxuvov kxpdqov h ilqdqfhluov $ qoyd ohl gd vd¼gh phqwdo dsuoydgd hp djovwo gh /hl q| uhyojox d ohjlvod©¥o dqwhulou gh 1 hp gldqwh $ qoyd ohl lqwuogx]lx dowhud©·hv uhodwlydv do ϯϯkwwsv zzzlquswgofxphqwv11 (1,3’sgi ϯϯkwwsv gldulogduhsxeolfdswgughwdokhghfuhwoohl1 111 ϯϰkwwsv zzzdgheswilohvxsoodgsdjlqdv3odqo1dfloqdogh6dxgh0hqwdosgi ϯϱkwwsv zzzvqvjoyswzsfoqwhqwxsoodgv15ho$y31601sgi ϯϲkwwsv zzzsjgolveodswohlvohlbpovwudbduwlfxodgosks”qlg wdehod ohlv ilfkd 1 sdjlqd 1 vobplooo wudwdphqwo lqyooxqw£ulo h lpshglx txh dv phglgdv gh lqwhuqdphqwo sdud shvvodv suhvdv txh q¥o v¥o foqvlghudgdv ohjdophqwh uhvsoqv£yhlv whqkdp qd su£wlfd xpd gxud©¥o lolplwdgd ox phvpo shus«wxd (txlsdphqwov h suojudpdv sdud dgxowov h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld 2 0lqlvw«ulo go 7udedoko 6oolgdulhgdgh h 6hjxudq©d 6ofldo vxshuylvloqd d 5hgh gh 6huyl©ov h (txlsdphqwov 6ofldlv 56(6 ‘h xp pogo jhudo hvwhv lpsouwdqwhv vhuyl©ov v¥o suhvwdgov sou lqvwlwxl©·hv sulydgdv gh voolgdulhgdgh vofldo fop xpd v«ulh gh os©·hv glvsoq¯yhlv sdud fuldq©dv h dgxowov fop ghilfl¬qfld h suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo 2v sulqflsdlv htxlsdphqwov h suojudpdv sdud fuldq©dv fop ghilfl¬qfld v¥o d lqwhuyhq©¥o suhfofh ’hfuhwo/hl 1 ௬ ghvwlqdgo ¢ suhvwd©¥o gh dsolo qdv £uhdv gd hgxfd©¥o vd¼gh h d©¥o vofldo ghglfdgo ¢v qhfhvvlgdghv gd fuldq©d h uhvshwlyd idp¯old fop lgdghv fopsuhhqglgdv hqwuh ov dqov gh lgdgh fuldq©dv fop ghilfl¬qfld ox hp ulvfo gh dwudvo judyh qo ghvhqyooylphqwo e odu gh dsolo ௬ xp doomdphqwo whpsou£ulo sdud fuldq©dv ox moyhqv fop qhfhvvlgdghv hgxfdwlydv hvshfldlv txh iuhtxhqwhp hvwuxwxudv gh dsolo hvshf¯ilfdv ooqjh gd vxd £uhd gh uhvlg¬qfld fduh©dp gh dsolo idploldu h qhfhvvlwhp gh doomdphqwo whpsou£ulo 1 dqov gh lgdgh 2v sulqflsdlv htxlsdphqwov sdud dgxowov fop ghilfl¬qfld v¥o d &hqwuo gh $wlylgdghv h &dsdflwd©¥o sdud d ,qfoxv¥o &$&, ௬ suhwhqgh ghvhqyooyhu dwlylgdghv ofxsdfloqdlv sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld ylvdqgo d suopo©¥o gd vxd txdolgdgh gh ylgd h sovvlelolwdqgo xp pdlou dfhvvo ¢ fopxqlgdgh %hqhilfl£ulov shvvodv fop ghilfl¬qfld fop 1 ox pdlv dqov gh lgdgh txh q¥o sovvdp gdu foqwlqxlgdgh ¢ vxd ioupd©¥o dfdg«plfd ox suoilvvloqdo ox ϯϳkwwsv zzzfduwdvofldoswlqlflo ϯθ2ujdql]d©·hv vhp ilqv oxfudwlyov hvwdehohflgdv sou shvvodv vlqjxoduhv h lqghshqghqwhv gd dgplqlvwud©¥o go (vwdgo suhvwdgouhv gh vhuyl©ov qd £uhd gd ghilfl¬qfld lgovov vd¼gh phqwdo fuldq©dv h idp¯old hqwuh oxwuov 0dlv lqioupd©¥o hp kwwsv zzzvhjvofldoswlsvv ϯϵ2 zhevlwh d vhjxlu lqglfdgo foqw«p lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv voeuh hvwhv vhuyl©ov kwwsv zzzvhjvofldoswgofxphqwv111 1dsolovbvofldlvbfuldqfdvbmoyhqvbghilflhqfld 1ieegi ghei dighd 1ieegi ghei dighd ϰϭ2 zhevlwh d vhjxlu lqglfdgo foqw«p lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv voeuh hvwhv vhuyl©ov kwwsv zzzvhjvofldoswghilflhqwhv h[hufhu xpd dwlylgdgh suoilvvloqdo ox vh hqfoqwuhp hp suofhvvo gh lqfoxv¥o voflosuoilvvloqdo ghvljqdgdphqwh hqwuh h[shul¬qfldv odeoudlv e odu uhvlghqfldo ௬ xp hvwdehohflphqwo gh doomdphqwo foohwlyo whpsou£ulo ox shupdqhqwh sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld fop 1 ox pdlv dqov gh lgdgh txh q¥o sovvdp ylyhu qo vhx dpelhqwh idploldu f vhuyl©ov gh dsolo goplflol£ulo ௬ suhvwd©¥o gh fxlgdgov h vhuyl©ov d idp¯oldv hox shvvodv txh ylydp hp fdvd suµsuld g uhvlg¬qfld gh dxwoqopl]d©¥o h lqfoxv¥o1 ௬ uhvsovwd uhvlghqfldo whpsou£uld ox shupdqhqwh oofdol]dgd qxp dsduwdphqwo ylyhqgd ox oxwuo wlso gh kdelwd©¥o vhphokdqwh lqvhulgd hp £uhdv uhvlghqfldlv gd fopxqlgdgh h ghvwlqdgd d shvvodv fop ghilfl¬qfld fop fdsdflgdgh sdud ylyhu gh ioupd lqghshqghqwh ylvdqgo dvvlp suosoufloqdu dwudy«v gh dsolo lqglylgxdol]dgo foqgl©·hv sdud d lpsohphqwd©¥o gxp suomhwo gh ylgd dxwµqopo h lqfoxvlyo 2v ehqhilfl£ulov v¥o shvvodv fop ghilfl¬qfld fop lgdgh ox vxshulou d 1 dqov txh dwudy«v go dsolo do vhx suomhwo gh dxwoqopld h lqfoxv¥o sovvdp sdvvdu vhpsuh txh sovv¯yho sdud voox©·hv gh ylgd dowhuqdwlydv qd fopxqlgdgh &dsdflgdgh flqfo shvvodv fop ghilfl¬qfld qo p£[lpo 2v sulqflsdlv htxlsdphqwov h vhuyl©ov sdud dgxowov fop h[shul¬qfld gh gohq©d phqwdo id]hp sduwh gd 5hgh 1dfloqdo gh &xlgdgov &oqwlqxdgov ,qwhjudgov hp 6d¼gh 0hqwdo ’hfuhwo/hl 1 2v ehqhilfl£ulov ghvwhv vhuyl©ov v¥o shvvodv dgxowdv fuldq©dv h moyhqv 2v vhuyl©ov glvsoq¯yhlv lqfoxhp uhvsovwdv glihuhqfldgdv gh dfougo fop dv idl[dv hw£uldv d oduhv uhvlghqfldlv txdwuo wlsov glihuhqwhv sdud dgxowov h fuldq©dv gh dfougo fop d judylgdgh gd gohq©d judyh poghudgd ox edl[d iµuxp vµfloofxsdfloqdo h vhuyl©ov gh dsolo goplflol£ulo 2 q¼phuo gh ydjdv glvsoqlelol]dgdv sou hvwhv glihuhqwhv vhuyl©ov « dwxdophqwh pxlwo edl[o ϰϭkwwsv gldulogduhsxeolfdswgughwdokhsouwduld11 ϰϯ2 zhevlwh d vhjxlu lqglfdgo foqw«p lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv voeuh hvwhv vhuyl©ov kwwsv zzzvhjvofldoswgohqwhvgoiouosvltxldwulfo ϰϯkwwsv gldulogduhsxeolfdswgughwdokhghfuhwoohl11 ϰϰkwws oggklvfvsxolveodswlqgh[skssw11sxeolfdfohvgovlqyhvwljdgouhvoggklwhpuhodwoulooggk (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 6huyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd (p 3ouwxjdo d &oplvv¥o sdud d &lgdgdqld h d ,jxdogdgh gh *«qhuo &,* « d hqwlgdgh uhvsoqv£yho shoo hqtxdgudphqwo qdfloqdo gd suhyhq©¥o foqwud d yloo¬qfld gh j«qhuo $ &,* fooughqd d 5hgh 1dfloqdo gh $solo ¢v 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld ‘op«vwlfd 51$99’ d txdo lqwhjud glihuhqwhv uhvsovwdv qophdgdphqwh d hvwuxwxudv gh dwhqglphqwo htxlsdv pxowlglvflsolqduhv txh suhvwdp shvvodophqwh h sou whohioqh lqioupd©¥o ohjdo dsolo svlfooµjlfo h vofldo gh ioupd judwxlwd 1 e uhvsovwdv gh dfooklphqwo gh hphuj¬qfld xqlgdghv uhvlghqfldlv sdud dfooklphqwo xujhqwh gh y¯wlpdv dfopsdqkdgdv ox q¥o gh fuldq©dv phqouhv ox gh dgxowov ghshqghqwhv fop ghilfl¬qfld h f fdvdv gh deuljo uhfh©¥o gh y¯wlpdv dw« phvhv dfopsdqkdgdv ox q¥o gh fuldq©dv phqouhv ox gh dgxowov ghshqghqwhv fop ghilfl¬qfld džŝɛƚğ xpd fdvd gh deuljo sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h oxwud sdud shvvodv fop h[shul¬qfld gh gohq©d phqwdo $ &,* wdpe«p fooughqd xp vhuyl©o gh lqioupd©¥o whohiµqlfd judwxlwo dqµqlpo h foqilghqfldo txh ixqfloqd koudv sou gld gldv sou dqo ghvwlqdgo do dsolo d y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd qo q¼phuo 1 ox sou phqvdjhp sdud d /lqkd 606 (p 3ouwxjdo q¥o h[lvwhp oujdql]d©·hv hvshf¯ilfdv gh pxokhuhv fop ghilfl¬qfld txh ghihqgdp ov vhxv gluhlwov +£ qo hqwdqwo dojxpdv oujdql]d©·hv gh gluhlwov gdv pxokhuhv d wudedokdu qhvwd pdw«uld (peoud o ou©dphqwo gh (vwdgo gh phqfloqdvvh d lqwhq©¥o gh “vh dwulexlu xp ou©dphqwo hvshf¯ilfo sdud xp hvwxgo qdfloqdo voeuh d yloo¬qfld foqwud udsduljdv h pxokhuhv fop ghilfl¬qfld hp sduwlfxodu voeuh d uhdolgdgh gdv su£wlfdv gh hvwhulol]d©¥o iou©dgd௶ duwljo 1| /hl q| ’ hvwh hvwxgo q¥o iol dw« djoud foqfuhwl]dgo ϰϱkwwsv zzzfljjoysw ϰϲkwwsv zzzfljjoyswduhdsouwdogdyloohqfldsouwdoyloohqfldgophvwlfdvhuylfoghlqioupdfdodvylwlpdvghyloohqfldgophvwlfd ϰϳkwwsv sodwdioupdpxokhuhvoujswduwljovwhpdvlqwhuvhffloqdolgdghpxokhuhvfopghilflhqfld (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 0oqlwoul]d©¥o h uhjxod©¥o gh lqvwlwxl©·hv h vhuyl©ov s¼eolfov 7ogov ov suhvwdgouhv gh vhuyl©ov vofldlv fop dfougov gh fooshud©¥o lqfoxlqgo qd £uhd gd ghilfl¬qfld v¥o vxshuylvloqdgov shoov vhuyl©ov go ,qvwlwxwo gd 6hjxudq©d 6ofldo ,66 h glvs·hp gh oulhqwd©·hv txh ylvdp xpd “soo¯wlfd gh woohu¤qfld ]huo hp uhod©¥o dov pdxv wudwov ghilqlqgo suofhglphqwov foduov sdud ghwhwdu dydoldu h uhihulu txdlvtxhu fdvov௶ 2 ,66 ghvhqyooyhx poghoov hvshf¯ilfov gh dydold©¥o gd txdolgdgh gdv glihuhqwhv uhvsovwdv vofldlv yj /du 5hvlghqfldo &hqwuo gh $wlylgdghv h &dsdflwd©¥o sdud d ,qfoxv¥o hqwuh oxwuov whqgo ghilqlgo wu¬v q¯yhlv gh h[lj¬qfld dowo $ p«glo % h edl[o & 2 fxpsulphqwo gov uhtxlvlwov p¯qlpov fouuhvsoqgh do q¯yho & h « oeuljdwµulo 2 hvwdehohflphqwo gh sodqov gh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv ilqdqfldgov h uhjxodgov shoo ,66 id] sduwh go q¯yho & yj d wdehod gh lqglfdgouhv gh yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv $qh[ov h (p 11 d )(1$&(5&, ghvhqyooyhx oulhqwd©·hv hvshf¯ilfdv sdud d suhyhq©¥o h lqwhuyhq©¥o qo foqwh[wo lqvwlwxfloqdo gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld deougdqgo dv odfxqdv lghqwlilfdgdv qophdgdphqwh o idfwo gh “d judqgh pdlould gdv oujdql]d©·hv q¥o whu xp phfdqlvpo ioupdol]dgo sdud d suhyhq©¥o gov pdxv wudwov hpeoud vljdp dv gluhwul]hv hplwlgdv shodv dxwoulgdghv ௶ s£j 1 (vwd odfxqd wdpe«p iol phqfloqdgd hp qxp “0dqxdo gh %odv 3u£wlfdv sdud oduhv gh dfooklphqwo uhvlghqfldo gh shvvodv fop ghilfl¬qfld௶ 7dqwo txdqwo vdehpov shoo phqov qd £uhd gd ghilfl¬qfld h dw« ¢ gdwd q¥o k£ suofhglphqwov sdguoql]dgov sdud d suhyhq©¥o go dexvo ox gd yloo¬qfld hp foqwh[wo oujdql]dfloqdo h qov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld 1o hqwdqwo fdgd suhvwdgou gh vhuyl©ov ghvhqyooyh dv vxdv suµsuldv hvwudw«jldv h lqvwuxphqwov gh suhyhq©¥o poqlwoul]d©¥o h uhvsovwd d vlwxd©·hv gh yloo¬qfld ϰθ06676 flwdgo qd s£j 1 kwwsv zzzihqdfhuflswzhesxeolfdfohvihqdfhufl5owhluob3uhyhq,qwhuyhqb&oqwh[wob,qvwlwxfloqdosgi ϰϵkwwsv zzzihqdfhuflswsgluuowhluosgiuowhluosgi ϱϭ,qvwlwxwo gd 6hjxudq©d 6ofldo ,3 0dqxdo gh %odv 3u£wlfdv 8p jxld sdud o dfooklphqwo uhvlghqfldo gdv shvvodv hp vlwxd©¥o gh ghilfl¬qfld 3dud gluljhqwhv suoilvvloqdlv uhvlghqwhv h idplolduhv 3ou oxwuo odgo d £uhd gd vd¼gh glvs·h gxpd hvwudw«jld fooughqdgd1 h suowofooov hvshf¯ilfov sdud glihuhqwhv vlwxd©·hv vxvshlwd ulvfo h shuljo lplqhqwh h vlwxd©·hv hvshf¯ilfdv gh ylwlpl]d©¥o fopo djuhvv¥o vh[xdo pxwlod©¥o jhqlwdo ihplqlqd yloo¬qfld foqwud suoilvvloqdlv gh vd¼gh hqwuh oxwudv lqfoxlqgo gluhwul]hv hvshf¯ilfdv sdud dgxowov h fuldq©dv 4xdqgo k£ xpd sovv¯yho vlwxd©¥o gh pdxv wudwov lghqwlilfdgd shoov suoilvvloqdlv gh vd¼gh d vlwxd©¥o « ghqxqfldgd d xpd htxlsd pxowlglvflsolqdu ௬ ov 1¼fohov gh $solo d &uldq©dv h -oyhqv hp 5lvfo 1$&-5 h ov 1¼fohov +ovslwdoduhv gh $solo d &uldq©dv h -oyhqv hp 5lvfo (vwd htxlsd lu£ lqyhvwljdu hp souphqou h ghwhuplqdu d lqwhuyhq©¥o qhfhvv£uld sdud d fuldq©d ox moyhp hp fdxvd ϱϭkwwsv zzzgjvswdffdoghvdxghsdudfuldqfdvhmoyhqvhpulvfoilfkhluovh[whuqovyloohqfldblqwhushvvodosgidvs[ ϱϯkwwsv zzzgjvswqoupdvoulhqwdfohvhlqioupdfohvoulhqwdfohvhflufxoduhvlqioupdwlydvoulhqwdfdoq1gh sgidvs[ dqg kwwsv zzzgjvswgofxphqwovhsxeolfdfohvuhjlvwofolqlfoghyloohqfldhpdgxowovjxldsudwlfosgidvs[ ϱϯkwwsv zzzgjvswdffdoghvdxghsdudfuldqfdvhmoyhqvhpulvfouhghghqxfohovgddvfmuotxhvdodvs[ (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 5hvxpo h dydold©¥o $v (vwudw«jldv h[lvwhqwhv yj ghilfl¬qfld fuldq©dv h suhyhq©¥o gd yloo¬qfld soghuldp ehqhilfldu gxpd pdlou duwlfxod©¥o voeuh fopo suhyhqlu d h[sooud©¥o d yloo¬qfld h o dexvo $o«p glvvo o hqtxdgudphqwo ohjdo ghyh lqfoxlu dfopogd©·hv suofhvvxdlv hvshf¯ilfdv sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld lqioupd©·hv hp ohlwxud i£flo voeuh ov gluhlwov gdv y¯wlpdv h d fodulilfd©¥o go sdsho h wlso gh dvvlvw¬qfld txh o suoilvvloqdo gh dsolo ¢ y¯wlpd sogh iouqhfhu ¢ y¯wlpd 6huld sovv¯yho uhiou©du d duwlfxod©¥o h[lvwhqwh jdudqwlqgo d sduwlflsd©¥o gh shvvodv fop ghilfl¬qfld yj pxokhuhv fop ghilfl¬qfld ghyhp vhu lqfox¯gdv qo &oqvhoko &oqvxowlyo gd &oplvv¥o sdud d &lgdgdqld h d ,jxdogdgh gh *«qhuo wdo fopo suosovwo qdv oevhuyd©·hv ilqdlv gd &(‘$: hp 1 2 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo wdpe«p sogh foqvwlwxlu xp ulvfo qd phglgd hp txh soutxh ov dfopsdqkdqwhv qophdgov wdpe«p soghp whu fopsouwdphqwov yloohqwov 2v wulexqdlv soghuldp whu hp foqwd o dsolo gov *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo ox hvwuxwxudv vhphokdqwhv sdud dsoldu ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d qd dydold©¥o go foqwh[wo idploldu 2 vlvwhpd ohjlvodwlyo txh deudqjh o fulph gh yloo¬qfld gop«vwlfd ghyhu£ vhu uhshqvdgo ghvgh d jdudqwld gh suowh©¥o gov gluhlwov gdv shvvodv djuhvvoudv vhp suhmx¯]o go sulqf¯slo gd suhvxq©¥o gh lqof¬qfld dw« ¢ jdudqwld gd lqwhjulgdgh h ghihvd gov gluhlwov kxpdqov gdv y¯wlpdv ‹ wdpe«p qhfhvv£ulo ghedwhu h whu hp foqwd oxwudv voox©·hv fopo d dghtxd©¥o go 3uojudpd sdud $juhvvouhv gh 9loo¬qfld ‘op«vwlfd ϱϰ &oplw« sdud d (olplqd©¥o gd ‘lvfulplqd©¥o foqwud dv 0xokhuhv 1 2evhuyd©·hv )lqdlv voeuh o ‘«flpo 5hodwµulo 3hulµglfo gh 3ouwxjdo ‘lvsoq¯yho hp kwwsv jggfplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvgofxphqwovsgifhgdz1uhodwoulosgi (148$’5$0(172 -85’,&2 ( 32/7,&2 3ouwxjdo q¥o fulplqdol]d d hvwhulol]d©¥o iou©dgd o txh foqvwlwxl xpd ylood©¥o gov gluhlwov kxpdqov $ (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,qfoxv¥o gh 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1 suhy¬ o ghvhqyooylphqwo gh gluhwul]hv phwogooµjlfdv sdud d suhyhq©¥o vlqdol]d©¥o h lqwhuyhq©¥o hp vlwxd©·hv gh ulvfo ox yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld 1¥o h[lvwh lqioupd©¥o voeuh ov foqwh[wov gh yloo¬qfld lqfoxlqgo d txh ofouuh hp foqwh[wov gop«vwlfov ox lqvwlwxfloqdlv ox hp vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ‘lihuhqwhv foqwh[wov soghp h[ljlu deougdjhqv glihuhqwhv 2v suoilvvloqdlv gov glihuhqwhv vhuyl©ov h gd mxvwl©d ghyhp foqwlqxdu d vhu ioupdgov sdud xvdu olqjxdjhp i£flo gh hqwhqghu h fopsuhhqghu qdv vxdv lqwhud©·hv fop shvvodv fop ghilfl¬qfld 6huyl©o gh dvvlvw¬qfld shvvodo h ylgd lqghshqghqwh 2 hqtxdgudphqwo gh ioupd©¥o gh $vvlvwhqwhv 3hvvodlv q¥o lqfoxl h[solflwdphqwh txhvw·hv uhodfloqdgdv fop d suhyhq©¥o gh wogdv dv ioupdv gh yloo¬qfld 2v vlvwhpdv gh poqlwoul]d©¥o sdud d suhyhq©¥o gh pdxv wudwov h dexvo qdv oujdql]d©·hv h qov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ghyhp vhu uhiou©dgov sou ioupd d vhuhp pdlv hilfd]hv 2 ,qvwlwxwo gd 6hjxudq©d 6ofldo iouqhfh gluhwul]hv h dv oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov glvs·hp gh lqvwuxphqwov lqwhuqov sdud suhyhqlu h poqlwoul]du d yloo¬qfld pdv fopo v¥o hvvdv ihuudphqwdv lpsohphqwdgdv h dgowdgdv shoov suoilvvloqdlv” 6huld ghvhm£yho txh vh sxghvvh ghqxqfldu lqflghqwhv ¢ 6hjxudq©d 6ofldo sdud txh kdmd phokou poqlwoul]d©¥o h lqioupd©¥o hvwdw¯vwlfd 7dqwo txdqwo vdehpov hvwd ghq¼qfld q¥o « oeuljdwµuld 7dpe«p vhuld lpsouwdqwh ghvhqyooyhu ov lqvwuxphqwov dwxdlv sdud txh sovvdp whu glihuhqwhv suowofooov gh d©¥o gh dfougo fop dv vlwxd©·hv hp fdxvd yj vxvshlwd ulvfo ox shuljo wdo fopo dfoqwhfh qd £uhd gd vd¼gh ϱϱkwwsv zzzgjvswqoupdvoulhqwdfohvhlqioupdfohvoulhqwdfohvhflufxoduhvlqioupdwlydvoulhqwdfdoq1gh sgidvs[ 1 (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 1 (qwuhylvwdv d shvvodv fop ghilfl¬qfld 4xdqwo ¢ ioupd fopo o dexvo h d yloo¬qfld v¥o uhfoqkhflgov h fopsuhhqglgov « lpsouwdqwh glvwlqjxluvh ov dgxowov gdv fuldq©dv dv txdlv w¬p pdlou glilfxogdgh qhvwd lghqwlilfd©¥o 1ov fdvov hp txh d yloo¬qfld ox o dexvo ofouuhudp gxudqwh d lqi¤qfld ox d mxyhqwxgh (1 ( h ( dv y¯wlpdv q¥o ghqxqfldudp dv vlwxd©·hv ghylgo ¢ glilfxogdgh hp uhfoqkhf¬odv ߒ0dv q¥o wlqkd dtxhod folvd ߜ gh shqvdu ߜ lvwo hvw£ huudgo >fop dqov@ (x yox foqwdu d xp dgxowo h hoh ydl ph ghihqghu 1xqfd ph ofouuhx 1¥o wlqkd q¥o wlqkd phvpo hvvd shufh©¥o q¥o wlqkd wlyhd pxlwo pxlwo pdlv wdugh ߜ 3ou h[hpsoo lvvo go p«glfo ߜ >dvv«glo vh[xdo@ shufhel txh dtxloo q¥o hud fouuhwo -£ hud xpd lgdgh pxlwo pdlv dydq©dgd >11 1 dqov@ߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo ߒ$ pdlould gdv shvvodv qd dowxud txdqgo sdvvd shoo exoolqj q¥o uhodwd qdgdߓ +ophp fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo $v shvvodv hqwuhylvwdgdv wogdv hp lgdgh dgxowd shvh hpeoud wu¬v ghodv whqkdp voiulgo yloo¬qfld qd lqi¤qfld ox mxyhqwxgh q¥o h[suhvvdudp qhqkxpd glilfxogdgh hp uhfoqkhfhu ox lghqwlilfdu d yloo¬qfld 1o hqwdqwo dv vxdv klvwµuldv gh ylgd lqglfdp xp foduo vhqwlgo gh yxoqhudelolgdgh h lpsow¬qfld 4xdwuo gdv pxokhuhv hqwuhylvwdgdv pxgdudp gh flgdgh gxdv ghodv fop ilokov phqouhv ox ylyldp hvfoqglgdv go djuhvvou )olokhv gli¯flo idodu voeuh o sdvvdgo ߒsoutxh dlqgd q¥o sdvvoxߓ ( (vwdv h[shul¬qfldv ioudp d fdxvd go wudxpd o txdo h[ljld dsolo hvshf¯ilfo txh qxqfd fkhjox d vhu gdgo +oxyh wu¬v whqwdwlydv gh vxlf¯glo ghsolv gh hslvµglov gh dexvov i¯vlfov svlfooµjlfov ox vh[xdlv 2xwudv gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv ylyhp fop phgo foqvwdqwh h voiuhp shvdghoov uhfouuhqwhv 1hqkxp gov djuhvvouhv iol foqghqdgo shoo wulexqdo (p txdwuo fdvov ov djuhvvouhv ylyhp xpd ylgd qoupdo ghqwuo gd fopxqlgdgh h soghp foqvwlwxlu xp shuljo sowhqfldo sdud dv y¯wlpdv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ0xghl gh qoph ߜ pxghl gh flgdghߜ pxghl gh dpljovߜ fouwhl udglfdophqwh fop wxgo sdud wu£v $ ¼qlfd sduwh lqihol]phqwh txh q¥o foqvljo fouwduߜ iol fop hoh soutxh foqwlqxox hvwhv dqov wogov ghsolv d dfoqwhfhu 3outxh whqko ilokovߜߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo ߒ(oh glvvh sdud xp dpljo qovvo txh dtxhod edod vhmd pdlv wdugh vhmd pdlv fhgo txh dtxhod edod hud plqkd )ovvh oqgh iovvh pdv dtxhod edod hud plqkdߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo (p uhod©¥o d vlwxd©·hv ylylgdv sou shvvodv fop ghilfl¬qfld ox h[shul¬qfld gh suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo ioudp lghqwlilfdgov dojxqv oevw£fxoov txh glilfxowdp d fdsdflgdgh gh ghqxqfldu d yloo¬qfld ¢v dxwoulgdghv (qwuh hvwhv hvw¥o 1 o phgo gd shvvod djuhvvoud d ghshqg¬qfld hfoqµplfd hp uhod©¥o ¢ shvvod djuhvvoud d idowd gh foqildq©d qdv lqvwlwxl©·hv yj iou©dv gh vhjxudq©d vhuyl©ov mxglfldlv hwf sdud suowhjhu dv y¯wlpdv hpeoud wdpe«p kdmd h[shul¬qfldv sovlwlydv d shufh©¥o gh txh ov fdvov v¥o dutxlydgov h q¥o « ihlwd mxvwl©d xpd fxowxud gh dfhlwd©¥o gd yloo¬qfld h d idowd gh lqioupd©¥o voeuh dsolo mxu¯glfo glvsoq¯yho sdud dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld 9loo¬qfld q¥o ghqxqfldgd $ojxpdv gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv dgplwludp txh q¥o uhodwdudp dv vxdv h[shul¬qfldv gh yloo¬qfld sou phgo yhujoqkd ox ghshqg¬qfld hfoqµplfd go djuhvvou 7udwdvh wdpe«p gh h[shul¬qfldv gh voolg¥o h lvoodphqwo vofldo soutxh o phgo lpshgh txh sduwlokhp hvwhv suoeohpdv phvpo fop ov idplolduhv pdlv suµ[lpov ߒ1¥o shgl dmxgd d qlqjx«pߜ 1¥o vhlߜ 2 phgo wdoyh] ߜ >&opo foqvhjxlx vdlu gd vlwxd©¥o”@ (oh idohfhxߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo ߒ(x hvwox vhsdudgd k£ m£ k£ 1 dqov h hx foqwlqxo d whu phgo ghoh 3outxh hx xpd yh] hp fdvd hvwdyd m£ txdvh d dvvlqdu o glyµuflo hoh dsoqwoxph d dupd ߜ &oqwlqxo d whu shvdghoov gh txh hoh dqgd dwu£v gh plp h txh ph ydl pdwdu ߜ 6lp >d yloo¬qfld@ iol gxudqwh edvwdqwh whpso ߜ (x ߜ q¥o wlqkd glqkhluo qhp wlqkd v¯wlo sdud lu poudu fop ov phxv ilokov hx vo]lqkd wlyh txh djxhqwdu ߜ 3hoo phqov dw« d plqkd ilokd whu xqv 1 dqov ߜ d djuhvv¥o i¯vlfd q¥o hud vµ fopljo hud fop o phx iloko pdlv yhokoߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ )dowd gh foqildq©d qdv lqvwlwxl©·hv sdud suowhjhuhp dv y¯wlpdv $o«p glvvo dojxpdv shvvodv phqfloqdudp txh o vlvwhpd q¥o vhuld fdsd] gh dv suowhjhu sou lvvo hvwdydp uhoxwdqwhv hp txhl[duvh ¢v dxwoulgdghv 3ou oxwudv sdodyudv q¥o foqildydp qdv lqvwlwxl©·hv qophdgdphqwh qdv iou©dv gh vhjxudq©d ௬ ghylgo d h[shul¬qfldv qhjdwlydv sdvvdgdv ௬ qhp qo vlvwhpd mxglfldo h wdpe«p hvw¥o flhqwhv gd idowd gh uhvsovwdv vofldlv yj d idowd gh ydjdv $ ohl iol ghvfulwd fopo hvwdqgo go odgo gd shvvod djuhvvoud ߒ8pd pxokhu txh whp ilokov o djuhvvou ilfdu hp fdvd h d pxokhu lu sdud d uxd fop ov ilokov” 1xqfd qxqfd ghyld dfoqwhfhu pdv « txh qxqfd phvpo 3outxh d¯ o£ hvw£ d¯ g¥o vhpsuh ud]¥o do kophp do djuhvvou q¥o ¢ pxokhu 6lqwo txh q¥o k£ uhvsovwd sdud txh d jhqwh vh vlqwd vhjxud ߜ 0hvpo txh hx iovvh id]hu txhl[d ghoh hoh hud fdsd] gh hvwdu vh fdokdu xp p¬v ox xp p¬v h phlo vh fdokdu ghwlgo ( ghsolv o uhvwo” ( fopo « txh ld vhu d vhjxlu” ‘h pdqhlud txh dv shvvodv d pdlou sduwh gdv yh]hv q¥o id]hp txhl[d soutxh ghsolv yhp qoydphqwh o phgoߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo ߒ)oudp pxlwdv pxlwdv pxlwdv pxlwdv pxlwdv ( fkhjox d dfoqwhfhu >yloo¬qfld@ ¢ iuhqwh gd soo¯fld h d soo¯fld q¥o id]ld qdgd ߜ 3ou lvvo « txh hx ilfo uhyoowdgd fop d soo¯fld (x q¥o dfuhglwo qo vlvwhpd q¥o dfuhglwo qdgd qo vlvwhpd ߜ >&opo foqvhjxlx dmxgd”@ ,vvo iol dwudy«v gh xpd suoihvvoud gd plqkd ilokd txdqgo hod dqgdyd qd sulp£uld )ol dwudy«v ghod txh hx foqvhjxl ylu sdud xpd fdvd deuljoߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo ߒ*dqkhl foudjhp ghsolv gh wdqwdv yh]hv m£ wlqkd vlgo plokduhv gh yh]hv hx glvvh q¥o komh yox oljdu hx oljxhl sdud d soo¯fld ( d soo¯fld q¥o txlv vdehu ߜ ߒd vhqkoudߜ pdv m£ idoox fop hoh”ߓ hx glvvh m£ idohl fop hoh lvwo m£ dfoqwhfhx plokduhv gh yh]hv ( d vhqkoud glvvh ߒdk pdv lvvo vh fdokdu « xp pdo hqwhqglgoߓ $ plqkd h[shul¬qfld fop ov vhuyl©ov gd soo¯fld « hvvd ghvydooul]du qxqfd d pxokhu whp ud]¥o ߜ &oqyhqfhuph txh hx hvwdyd huudgdߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo (peoud wdpe«p whqkd kdylgo h[shul¬qfldv sovlwlydv ߒ1d plqkd ¼owlpd whqwdwlyd gh vxlf¯glo hx whohioqhl sdud d soo¯fld dqwhv gh whqwdu d ¼owlpd yh] h d soo¯fld txdqgo ph vdoyox shujxqwox soutxh « txh hx hvwdyd d id]hu dtxloo h iol d¯ txh hx wdpe«p ghqxqflhl o phx sdl ¢ soo¯fld ߜ $mxgdudpph pxlwoߓ +ophp fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ $ shufh©¥o gh txh ov fdvov v¥o dutxlydgov h gh txh q¥o « ihlwd mxvwl©d ‘xdv gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv dsuhvhqwdudp txhl[d h ioudp d wulexqdo pdv ov vhxv fdvov ioudp dutxlydgov h o djuhvvou olehuwdgo foqwlqxdqgo d ylyhu qd fopxqlgdgh $pedv dv y¯wlpdv ioudp sdud xpd fdvd gh deuljo h ylyhp djoud qoxwud flgdgh xpd ghodv fop ov golv ilokov phqouhv 1oxwudv vlwxd©·hv d shufh©¥o iol txh dsuhvhqwdu xpd txhl[d q¥o whuld txdotxhu hihlwo ߒ)ol wxgo dutxlydgo ߜ 7lyh xpd dgyojdgd qd fdvd deuljo ߜ iol d mxojdphqwo h q¥o ghx hp qdgd qhp lqghplql]d©¥o qhp qdgd qdgd qdgd qdgd ߜ (oh wlqkd whvwhpxqkdv dtxloo hudp whvwhpxqkdv idovdv (x wlyh xpd lup¥ pdv hod q¥o vdeld o txh vh sdvvdyd soutxh hx q¥o foqwdyd pxlwd folvd ¢ plqkd idp¯oldߜߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo ߒ$ plqkd idp¯old vdeld o txh vh sdvvdyd vh wlyhvvhp vhuylgo gh whvwhpxqkdv d klvwµuld hud oxwud 2x vhmd wlqkd vlgo ihlwd mxvwl©d 6hp whvwhpxqkdv hx q¥o foqvhjxl fopsuoydu qdgd ߜ 6lp iol dutxlydgo sou idowd gh whvwhpxqkdv ( qhvwhv fdvov o phokou « d idp¯old q¥o ilqjlu txh q¥o vh sdvvd qdgd ‹ djlu 5hfhel sou fduwd d gl]hu txh ld vhu dutxlydgo ߜ $ dgyojdgd h[solfoxph o txh txhuld gl]hu d fduwdߓ +ophp fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo 1xp gov fdvov d shvvod iol dfoqvhokdgd d q¥o dsuhvhqwdu txhl[d ߒ&khjxhl d foqvxowdu dtxl k£ y£ulov dqov xpd dgyojdgd txh wdpe«p ylx o suofhvvo 9lx wxgo h wouqoxph d gl]hu d phvpd folvdߜ ookh q¥o ydl foqvhjxlu qdgd q¥o ydl gdu hp qdgd ydl jdvwdu glqkhluo ov wulexqdlv ov suµsulov wulexqdlv q¥o v¥o vhqv¯yhlv h hx dfuhglwo txh hod wlyhvvh ud]¥o 1¥o v¥o vhqv¯yhlv d lvvo q¥o ydl foqvhjxlu qdgd 3uoqwo ghvydooul]oxߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo &xowxud gh dfhlwd©¥o gd yloo¬qfld $ qoupdol]d©¥o h dfhlwd©¥o gd yloo¬qfld qd voflhgdgh souwxjxhvd ioudp lghqwlilfdgdv sou dojxpdv shvvodv hqwuhylvwdgdv fopo xp suoeohpd judyh /dphqwdudp d idowd gh foqvfl¬qfld qd voflhgdgh hp jhudo h phvpo ghqwuo gd idp¯old h hp sduwlfxodu hqwuh ov suoilvvloqdlv txh wudedokdp gluhwdphqwh fop hvwd txhvw¥o fopo dv iou©dv gh vhjxudq©d h ov dgyojdgov h mx¯]hv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ$fhlwd©¥o sdvvlylgdgh ߜ ‹ qoupdo o pdulgo edwhu qd pxokhu ‹ qoupdo q¥o sdjdu d shqv¥o gh dolphqwov (x qxqfd wlyh d shqv¥o gh dolphqwov ghvgh txh ph glyouflhl gov phxv ilokov )ol xpd gdv jxhuudv ‹ qoupdo ‹ qoupdo xpd p¥h whu txh vxvwhqwdu ov ilokov vo]lqkdߜ « qoupdo hp 3ouwxjdo lvvo « qoupdoߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo ߒ$ idp¯old ghsolv dfded sou q¥o vh hqyooyhu qlvvo ( iol o phx fdvo ov phxv lup¥ov qxqfd qhp idplolduhv phxv qxqfd vh fkhjdudp do s« ghoh ( hx dsduhfl poqwhv gh yh]hv fop o phx qdul] wogo qhjuo ov phxv ookov qhjuov ov phxv eud©ov qhjuov h qxqfd koxyh qlqjx«p txh vh fkhjdvvh do s« ghoh h glvvhvvh 2k s£ ox sdudv ox ydpov id]hu ghq¼qfld d txdotxhu odgo 1xqfd wlyh qlqjx«p 1xqfd qxqfdߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo )dowd gh lqioupd©¥o voeuh d ohl h txhvw·hv suofhvvxdlv 3ou yh]hv dv y¯wlpdv q¥o foqkhfhp d ohl ov vhxv gluhlwov ox doqgh lu sdud oewhu dsolo ߒ(x ghyld whu o hvwdwxwo gh yloo¬qfld gop«vwlfd 7dpe«p q¥o vhl oqgh « txh lvvo vh duudqmdyd soutxh qxqfd duudqmhl 1xqfd ph h[solfdudpߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo $pelydo¬qfld hp uhod©¥o dov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd $v shvvodv hqwuhylvwdgdv h[suhvvdudp dojxpd dpelydo¬qfld hp uhod©¥o dov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 3ou xp odgo d h[lvw¬qfld gh dsolo hvshf¯ilfo « shufhelgd fopo sovlwlyd qophdgdphqwh dv oujdql]d©·hv vhp ilqv oxfudwlyov txh suhvwdp dsolo mxu¯glfo vofldo ox svlfooµjlfo ox dv fdvdv gh deuljo 3ou oxwuo odgo dojxpdv gdv y¯wlpdv gh yloo¬qfld hqwuhylvwdgdv wdpe«p lghqwlilfdudp odfxqdv fopo d idowd gh uhfxuvov ilqdqfhluov h kxpdqov h gh uhvsovwdv svlfovvofldlv yj kdelwd©¥o dsolo svlfooµjlfo h oxwuov vhuyl©ov gh dsolo vofldo txh lpshghp hvvdv oujdql]d©·hv gh suhvwduhp ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld o dsolo gh txh suhflvdp (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ(x q¥o sovvo sou xp odgo fulwlfdu pxlwo ߜ qdtxhoh gld txh txhuld ph vxlflgdu h txh whohioqhl ߜ dmxgdudpph gd phokou pdqhlud sovv¯yho vhq¥o qdtxhoh gld wlqkd ihlwo xpd dvqhlud ( vlp whqwdudp dmxgdu o pdlv sovv¯yho ߜ 6µ txh ghsolv txdqgo « qd dowxud txh d jhqwh suhflvd phvpo gdv folvdv hohv wdpe«p vh vhqwhp fop dv p¥ov dwdgdv soutxh q¥o w¬p ov wdlv uhfxuvov sdud gdu ¢v shvvodv txh hodv suhflvdp h txh hohv wdqwo qhfhvvlwdp sdud dmxgdu >hj idowd gh ydjdv qdv fdvdv deuljo@ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo 1xp gov fdvov ylyhu qxpd fdvd gh deuljo iol xpd h[shul¬qfld qhjdwlyd soutxh d shvvod hp fdxvd hqwuox hp foqiolwo fop oxwuov uhvlghqwhv $shvdu gh whu uhodwdgo d vlwxd©¥o ¢ shvvod uhvsoqv£yho shod fdvd gh deuljo o suoeohpd q¥o fkhjox d vhu uhvooylgo ߒ$ &dvd $euljo wdpe«p q¥o iol xpd h[shul¬qfld pxlwo eod (x vd¯ gh xp lqihuqo h ixl sdud oxwuo lqihuqo $ h[shul¬qfld wdpe«p q¥o iol pxlwo eod ߜ 6lp dw« ph uoxedydp folvdv ߜ $txloo o£ ghqwuo kdyld o£ gh wxgo 1¥o kdyld uhjudv q¥o kdyld hgxfd©¥o q¥o kdyld qdgdߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo 8pd gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv foqvlghud txh k£ idowd gh dsolo svlfooµjlfo hvshfldol]dgo ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld h txh d ¼qlfd voox©¥o oihuhflgd shoov vhuyl©ov gh vd¼gh « d phglfd©¥o ߒ$ ¼qlfd voox©¥o txh hx whqko >sdud ov wudxpdv@ « do q¯yho gh svltxldwuld « hqfkhuph gh phglfd©¥o phglfdphqwov (x wopo 1 fopsulplgov sou gld 7opo phglfd©¥o $o q¯yho gh dsolo lvvo qxqfd qlqjx«p ph lqglfox qdgd ‹ vµ d phglfd©¥o phglfd©¥o dwu£v gh phglfd©¥oߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo 1hvwh foqwh[wo d lpsohphqwd©¥o gh voox©·hv gh kdelwd©¥o « pxlwo lpsouwdqwh (vwh suoeohpd wdpe«p ghx ouljhp d h[shul¬qfldv sovlwlydv h qhjdwlydv ߒ$uudqmdudpph fdvd dtxl dwudy«v go ,qvwlwxwo gh +delwd©¥o -£ dtxl hvwox k£ dqov ߜ $ pxgdq©d qo sulqf¯slo qov sulphluov gldvߜ &opo « xp v¯wlo txh hx q¥o foqkh©o xpd whuud txh hx q¥o foqkhfld )ol xp eofdgo gli¯flo ‘hsolv fophfhlph d kdelwxdu $joud jovwo gh f£ hvwduߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ)xl ¢ -xqwd gh )uhjxhvld lqvfuhyhuph sdud whu gluhlwo d xpd fdvlqkd ߜ 3uhihuld hvwdu qxp 7 go txh hvwdu d poudu qxp txduwo ߜ $ vhqkoud uhvsoqghx txh whuld txh pouuhu dojx«p sulphluo o£ qo edluuo ߜ sdud whuhp xpd fdvd sdud plp ߜ 6¥o uhvsovwdv txh ghhp d xpd shvvod txh dqgd ghvhvshudgd txh sdvvox shoo txh sdvvox” ߜ 0xlwdv yh]hv fhuwdv lqvwlwxl©·hv q¥o vdehp uhvsoqghu voeuh dtxloo txh dv shvvodv y¥o ¢ suofxudߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo $ vhqvd©¥o gh idowd gh hpsdwld qov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd $v y¯wlpdv phqfloqdudp txh hvwdydp ¢ suofxud gdojxp foqiouwo h dihwo qo vhx sulphluo foqwdfwo fop ov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd (peoud d hvfxwd dwlyd h d hpsdwld vhmdp uhfoqkhflgdv fopo hvwudw«jldv lpsouwdqwhv qd fopxqlfd©¥o fop dv y¯wlpdv hvwdv uhodwdp o osovwo qdojxqv fdvov ߒ7hqwhl shglu dmxgd d sulphlud yh] fop d >qoph gh xpd oujdql]d©¥o qd £uhd go dsolo ¢ y¯wlpd@ )ol o sulphluo foqwdwoߜ )ol sou whohioqh vµ txh ߜ q¥o ph vhqwl dfooklgd ߜ 4xdqgo ߜ xpd shvvod m£ hvw£ qxpd vlwxd©¥o gh iudjlolgdgh hp txh hvw£ h q¥o vh vhqwh hpsdwld dfooklphqwo fopsuhhqv¥o txh dfuhglwdp hp qµv q¥o « txh txhuhp dmxgduߜ xpd shvvod txh m£ « fopo hx ihfkdvvh h dfdeox ߜ ,voodvh oxwud yh] go pxqgo o pxqgo q¥o whp qdgd sdud okh gduߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 5hfophqgd©·hv 3uopoyhu d woohu¤qfld ]huo ¢ yloo¬qfld dwudy«v gh d©·hv gh ioupd©¥o h vhqvlelol]d©¥o 0xlwdv shvvodv dfkdp txh lvwo « qoupdo d yloo¬qfld qoupdol]oxvh h hvwh wlso gh vlwxd©·hv q¥o « qoupdo h vh dv shvvodv shufhehuhp txh q¥o « qoupdo « pdlv i£flo ghihqghuhpvh pxlwdv shvvodv q¥o vhqwhp soutxh dfkdp txh « qoupdo 6hpsuh iol dvvlp 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo )oupd©¥o hvshf¯ilfd voeuh ghilfl¬qfld h vd¼gh phqwdo sdud ghvhqyooyhu vhuyl©ov phokouhv h pdlv dplj£yhlv dxwouuhsuhvhqwd©¥o 7hp gh kdyhu shvvodv txh vdledp oxylu h shufhehu o txh « d kxplokd©¥o ‚v yh]hv hx txhuld txh dojx«p ph deud©dvvh ph ghvvh xp soxfo gh foqiouwo 1xqfd wlyh lvvo qd plqkd ylgd 2 suoeohpd « vdehu oxylu vdehu fopsuhh qghu 0dv q¥o iovwh id]hu txhl[d” 2okd hx shufheo shuihlwdphqwh soutxh « txh pxlwdv pxokhuhv q¥o y¥o id]hu txhl[d 1¥o y¥o soutxh ghsolv « slou 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo 3hqvo txh d sulphlud olqkd q¥o ghyh vhu xp hvshfldolvwd sou dvvlp gl]hu pdv dojx«p txh whqkd sdvvdgo shod phvpd vlwxd©¥o 3dud dv shvvodv vh vhqwluhp foqildqwhv 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo ,qfhqwlydu dv y¯wlpdv d idodu h d suofxudu dsolo dwudy«v gxpd pdlou ydulhgdgh gh fdqdlv gh fopxqlfd©¥o 1o lq¯flo iol gli¯flo ghylgo do phgo txh vhqwld 0dv dov soxfov h soxfov fophfhl d idodu (x d ilfdu fdodgo q¥o ld dmxgdu hp qdgd vµ ld foqwlqxdu d voiuhu $shoo sdud txh dv shvvodv txh vdehp txh lvwo h[lvwh q¥o iltxhp hp vlo¬qflo +ophp fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 6¥o qhfhvv£ulov pdlv uhfxuvov sdud d suowh©¥o gdv y¯wlpdv h xp vlvwhpd mxu¯glfo txh suowhmd dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld fop dihwd©¥o gh pdlv uhfxuvov ilqdqfhluov ߒ(x jovwdyd txh d soo¯fld ov wulexqdlv ookdvvhp pdlv sdud dv y¯wlpdv dmxgdvvhp pdlv dv y¯wlpdv h wludvvhp ov djuhvvouhv gh fdvd 1¥o « dv y¯wlpdv whuhp gh vdlu 1d plqkd fdeh©d hx dfko txh d mxvwl©d hvw£ pdlv go odgo gov djuhvvouhv go txh gdv y¯wlpdvߓ 0xokhu fop ghilfl¬qfld svlfovvofldo 5hfookhu gdgov voeuh ghilfl¬qfld h glihuhqwhv qhfhvvlgdghv gh dsolo sdud phokoudu ov vhuyl©ov h[lvwhqwhv ߒ7hpov xpd s£jlqd go vlvwhpd qdfloqdo gh vd¼gh txh vxsovwdphqwh ghyld hvwdu o£ wogd d lqioupd©¥oߜ q¥o hvw£ o£ qdgd 6h iou o£ yhu ߜ hvw¥o o£ dv plqkdv ydflqdv ߜ 0dlv qdgd q¥o whp xp ¼qlfo gldjqµvwlfo (x whqko y£uldv phglfd©·hv shupdqhqwhv qhqkxpd ghodv hvw£ o£ ߜ 3duhfh txh hvwdpov hp sd¯vhv 1¥o ‹ xpߓ 0xokhu fop wudqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo 1 (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ (qwuhylvwdv h *uxsov )ofdlv fop suoilvvloqdlv 1 3uoilvvloqdlv gh mxvwl©d 2v sduwlflsdqwhv 1 phqfloqdudp txh wlqkdp hvwdgo hp foqwdfwo hpeoud fop soxfd iuhtx¬qfld fop glihuhqwhv wlsov gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld yloo¬qfld i¯vlfd svlfooµjlfd yj pxokhuhv vxmhlwdv do 5hjlph -xu¯glfo gh 0dlou $fopsdqkdgo ilqdqfhlud vh[xdo yj sou sduwh gh idplolduhv h lqvwlwxfloqdo ‘h dfougo fop ov suoilvvloqdlv gh mxvwl©d hqwuhylvwdgov ov sulqflsdlv ghvdilov hqiuhqwdgov qo dsolo ¢v y¯wlpdv pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo v¥o ov vhjxlqwhv 9loo¬qfld q¥o ghqxqfldgd edl[d olwhudfld sou sduwh gdv y¯wlpdv 7ogov ov sduwlflsdqwhv foqfougdudp txh pxlwo suoydyhophqwh dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld q¥o ghqxqfldp ¢v dxwoulgdghv d yloo¬qfld d txh sovvdp vhu vxmhlwdv 8pd sovv¯yho ud]¥o sdud hvwh idfwo soghu£ vhu d idowd gh olwhudfld voeuh d yloo¬qfld hqwuh dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld vhqgo souwdqwo qhfhvv£ulo suopoyhu dwlylgdghv gh vhqvlelol]d©¥o ¢ yloo¬qfld ߒ1µv whpov gh fhuwh]d hp 3ouwxjdo xpd fliud qhjud pxlwo judqgh gh yloo¬qfld voiulgd sou hvwdv y¯wlpdv h q¥o sduwlflsdgdߜ ߜ $v suµsuldv y¯wlpdv whu¥o fop fhuwh]d dojxpdv glilfxogdghv hp shufhehu vh v¥o y¯wlpdv ox q¥o v¥o y¯wlpdv vh dtxloo v¥o ox q¥o v¥o fopsouwdphqwov qoupdlv h souwdqwo hvwd ߜ olwhudfld sdud d yloo¬qfld dlqgd « pdlv gli¯flo qhvwh wlso gh y¯wlpdvߓ 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d ߒ’h txdotxhu ioupd ߜ qov ¼owlpov dqov whp h[lvwlgo xpd foqvflhqfldol]d©¥o gd ߜ fopxqlgdgh hp jhudo ߜ txhu d q¯yho gd vd¼gh txhu d q¯yho gdv hvfoodv txhu d q¯yho wdpe«p gdv hvwuxwxudv gh dsolo ¢v y¯wlpdv gdv suµsuldv lqvwlwxl©·hv ߜߓ 3uofxudgou*hudo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $2 $32,2 ( ‚ -867,‰$ (peoud q¥o kdmd q¼phuov oilfldlv voeuh txhp dsuhvhqwox d txhl[d hp fdvov gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld ov sduwlflsdqwhv foqvlghududp txh vhuld pxlwo suoy£yho txh ov fdvov txh hqyooydp shvvodv fop ghilfl¬qfld hvwhmdp hqwuh ov txh w¬p pdlv txhl[dv dqµqlpdv ox dsuhvhqwdgdv sou whufhluov ߒ7doyh] o pdlou q¼phuo gh ghq¼qfldv dqµqlpdv vxumd qhvwd £uhd soutxh dshvdu gh wxgo qµv dfkdpov txh o pdulgo txh edwh qd pxokhu « xp suoeohpd hqwuh pdulgo h pxokhu pdv o sdl txh edwh qo iloko fop xpd ghwhuplqdgd lqfdsdflgdgh lqwhohfwxdo m£ fkofd pdlv do yl]lqko go odgo h yhp d wdo ghq¼qfld dqµqlpdߓ 3xeolf 3uovhfxwou $ voox©¥o suosovwd sdud ov suoeohpdv ohydqwdgov soghu£ vhu d qhfhvvlgdgh gh vh fulduhp qoyov phfdqlvpov gh dsuhvhqwd©¥o gh txhl[dv txh lqfoxdp dfopogd©·hv hvshf¯ilfdv yj dsolo ¢ fopxqlfd©¥o xpd yh] txh dv ioupdv wudglfloqdlv yj ghvoofd©¥o dov vhuyl©ov gdv iou©dv gh vhjxudq©d hqylo gh xp hpdlo suhhqfklphqwo hohwuµqlfo gh ioupxo£ulov oljdu sdud olqkdv hvshfldlv soghu¥o q¥o vhu vxilflhqwhv sdud hvwdv y¯wlpdv gh yloo¬qfld hqwuh dv txdlv vh yhulilfdp pxlwdv yh]hv glilfxogdghv do q¯yho gd fopxqlfd©¥o ߒ( soutxh q¥o shqvdu xp eofdglqko ioud gd fdl[d qhvwd pdw«uld >dsuhvhqwd©¥o gh ghq¼qfldv@” 3outxh vh qµv ookdupov sdud o sodqo fopsdudgo k£ sd¯vhv txh w¬p xp vlvwhpd oqolqh hp txh hp ixq©¥o ߜ gdv fdudwhu¯vwlfdv go fdvo hp ixq©¥o gd wlsooojld gh fulph o suµsulo vlvwhpd hqfdplqkd d shvvod sdud dv uhvsovwdv mxu¯glfdv vofldlv hwf txh soghp vhu dfloqdgdv qo fdvo ߜߓ 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d 2evw£fxoov ¢ fopxqlfd©¥o hqwuh dv y¯wlpdv h ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d (p uhod©¥o dov fdvov gh y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld ghqxqfldgov xpd gdv sulqflsdlv suhofxsd©·hv gov suoilvvloqdlv gd £uhd gd mxvwl©d « dv glilfxogdghv gh fopxqlfd©¥o hqwuh dv y¯wlpdv h dv dxwoulgdghv mxglfl£uldv 3dud vh deougdu hvwd txhvw¥o soghu£ vhu lpsou ϱϲ3ou h[hpsoo o q¼phuo 11 ௬ /lqkd 1dfloqdo gh (phuj¬qfld 6ofldo /1(6 2 zhevlwh d vhjxlu lqglfdgo foqw«p lqioupd©·hv pdlv ghwdokdgdv voeuh hvwhv vhuyl©ov kwwsv hsouwxjdojoyswjxldvfxlgdgoulqioupdoolqkdghhphujhqfldvofldo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ wdqwh ghvhqyooyhu suowofooov gh fooshud©¥o fop oujdql]d©·hv txh oshuhp qd £uhd gd ghilfl¬qfld 3ou oxwuo odgo d lpsouw¤qfld gh dv y¯wlpdv whuhp xp dfopsdqkdqwh sou h[hpsoo xpd shvvod lqwhuphgl£uld ox phgldgoud iol wdpe«p ghvwdfdgd 2 suoilvvloqdo gh dsolo ¢ y¯wlpd hvw£ dxwoul]dgo d dfopsdqkdu d y¯wlpd vhpsuh txh hvwd suhvwh ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxud (vwd phglgd « foqvlghudgd xpd pxgdq©d sovlwlyd 1o hqwdqwo hvwh dsolo ox dgdswd©¥o soghu£ vhu dlqgd pdlv deudqjhqwh sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld ߒ(vwdv shvvodv sdud vhuhp oxylgdv w¬p txh vhu ehp oxylgdv h xp soo¯fld q¥o dv vdeh oxylu h xp mxl] q¥o dv vdeh oxylu xp 3uofxudgou q¥o dv vdeh oxylu h hvwd dxgl©¥o whp txh vhu ihlwd dwudy«v 2x shod lqwhuphgld©¥o gh txhp vdeh fopxqlfdu fop hvwdv shvvodv soutxh hx m£ whqkoߜ ߜ 6h fdokdu whpov txh shqvdu hp pxgdu hihwlydphqwh d ohl wdpe«p sdud dodujdu ov ehqhilfl£ulov ghvvd dowhud©¥o >kdyhu whufhluov hohphqwov d id]hu shujxqwdv@ߓ 3uofxudgou*hudo )dowd gh suofhglphqwov foduov ox gh foqkhflphqwo voeuh ov phvpov voeuh fopo ghqxqfldu yloo¬qfld sou sduwh gov suoilvvloqdlv go vhwou $ idowd gh suofhglphqwov foduov ox h[fhvvlydphqwh exuofu£wlfov sdud d ghq¼qfld gh vlwxd©·hv gh yloo¬qfld ox gh vxvshlwd gh yloo¬qfld ghwhwdgdv shodv oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov fopo ov vhuyl©ov gh dsolo goplflol£ulo soghp ohydu d vlwxd©·hv hp txh ov suoilvvloqdlv ghvwdv lqvwlwxl©·hv q¥o uhsouwhp hvvhv lqflghqwhv 8p gov sduwlflsdqwhv go juxso iofdo ghvfuhyhx xpd vlwxd©¥o hvshf¯ilfd hp txh xpd pxokhu fop ghp¬qfld iol dexvdgd vh[xdo h ilvlfdphqwh shoo iloko (vwd pxokhu hud ehqhilfl£uld go 6huyl©o gh $solo ‘oplflol£ulo h d htxlsd ghvwh vhuyl©o hvwdyd flhqwh ox shoo phqov vxvshlwdyd gd vlwxd©¥o 1o hqwdqwo q¥o vdeldp fopo dsuhvhqwdu xpd txhl[d $fdedudp sou vhu dmxgdgov sou xp dgyojdgo ߒ ߜ $v shvvodv txhuldp id]hu d ghq¼qfld foqwxgo kdyld pxlwd uhvlvw¬qfld phvpo dw« d q¯yho klhu£utxlfo gh fopo id]hu d ghq¼qfld soutxh dv shvvodv wudedokdqgo qxpd lqvwlwxl©¥o wlqkdp txh uhvshlwdu xpd v«ulh gh suowofooov h klhudutxldv txh dv foduwdydp gh id]hu d ghq¼qfld dwudy«v gd lqvwlwxl©¥o h ghsolv whqwdudp oewhu lqioupd©¥o gh foqfuhwo id]hu dqoqlpdphqwh fopo « txh soghuldp id]hu d ghq¼qfldߓ $gyojdgo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ $v shvvodv fop phglgdv gh dfopsdqkdphqwo ghyhp vhu pdlv suowhjlgdv foqwud d yloo¬qfld $v shvvodv txh q¥o soghp h[hufhu ov vhxv gluhlwov w¬p xp dfopsdqkdqwh qophdgo shoo wulexqdo 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo (vwd ohl uhfhqwhphqwh dsuoydgd hvw£ hp yljou ghvgh 1 h suhwhqgh fxpsulu o duwljo 1| 5hfoqkhflphqwo ,jxdo 3hudqwh d /hl gd &’3’ )oudp qo hqwdqwo h[suhvvdv dojxpdv suhofxsd©·hv qo juxso iofdo hp uhod©¥o do idfwo gh txh o dfopsdqkdqwh iuhtxhqwhphqwh xp phpeuo gd idp¯old wdpe«p soghu£ vhu o djuhvvou $fko txh txdqgo o ohjlvodgou ih] d ohl hvtxhfhxvh txh d yloo¬qfld yhp gd suµsuld idp¯old $gyojdgo (vwh wµslfo q¥o iol foqwxgo foqvhqvxdo 2xwuov sduwlflsdqwhv foqvlghududp txh d /hl go 0dlou $fopsdqkdgo hvw£ ehp ioupxodgd soutxh shuplwh o didvwdphqwo go dfopsdqkdqwh oevhuydqgo qo hqwdqwo txh qd vxd shuvshwlyd o sulqflsdo suoeohpd hvw£ uhodfloqdgo fop d idowd gh ioupd©¥o hilfd] gov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d hp uhod©¥o ¢ ohl h foqvhtxhqwhphqwh d “idowd gh eodv su£wlfdv ixqfloqdlv௶ *1bb 3uofxudgou*hudo 7dpe«p vh dfuhvfhqwox txh d sulqflsdo glilfxogdgh ghvwd ohl « hqfoqwudu shvvodv glvsoq¯yhlv sdud dvvxplu o sdsho gh dfopsdqkdqwh gdgo txh sou yh]hv ov phpeuov gd idp¯old q¥o txhuhp dvvxplu hvvd uhvsoqvdelolgdgh ghvwdfdqgovh dvvlp d glvfulplqd©¥o hqiuhqwdgd shodv shvvodv fop ghilfl¬qfld ghqwuo gdv vxdv suµsuldv idp¯oldv &oqvhtxhqwhphqwh dv lqvwlwxl©·hv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld h dw« phvpo ov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd fopo dv fdvdv gh deuljo w¬p sou yh]hv gh dvvxplu whpsouduldphqwh o sdsho gov dfopsdqkdqwhv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 8pd sovv¯yho voox©¥o suosovwd sdud hvwh suoeohpd iol d lqwhuyhq©¥o gh htxlsdv pxowlglvflsolqduhv sdud phokou dydoldu h fopsuhhqghu o foqwh[wo gd shvvod h txhp vhu£ fdsd] gh jdudqwlu o vhx ehphvwdu 7doyh] iovvh qhfhvv£ulo fuldu xpd htxlsd pxowlglvflsolqdu sdud hvwhv fdvov pdlv fopsolfdgov phqov ylv¯yhlv >uhodfloqdgov fop d /hl go 0dlou $fopsdqkdgo hp txh o dfopsdqkdqwh « o djuhvvou@ hp txh d yloo¬qfld q¥o « i¯vlfd pdv « ljxdophqwh judyh vh q¥o pdlv soutxh pxlwdv yh]hv ohyd do vxlf¯glo $gyojdgo 7dpe«p iol uhfophqgdgd pdv vhp foqvhqvo d qhfhvvlgdgh gh vh uhyhu o 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo gh ioupd d suowhjhu dv y¯wlpdv )dowd gh dgyojdgov hvshfldol]dgov hp pdw«uld gh yloo¬qfld gop«vwlfd h voeuh hvshflilflgdghv gh juxsov foqvlghudgov hp sduwlfxodu vlwxd©¥o gh pdlou yxoqhudelolgdgh 7dpe«p iol phqfloqdgo txh vhuld fuxfldo dxphqwdu o q¼phuo gh dgyojdgov fop ioupd©¥o hvshfldol]dgd hp yloo¬qfld gop«vwlfd h yloo¬qfld foqwud juxsov yxoqhu£yhlv lqfoxlqgo shvvodv fop ghilfl¬qfld ߒ( dtxl hqwudpov qxp oxwuo suoeohpd ߜ d 2ughp gov $gyojdgov q¥o whp xpd eoovd gh dgyojdgov hvshfldolvwd sdud olgdu qhp fop dv vlwxd©·hv gh yloo¬qfld gop«vwlfd txdqwo pdlv fop dv vlwxd©·hv gh yloo¬qfld gop«vwlfd txdqgo dv yxoqhudelolgdghv v¥o dfuhvflgdv sou yld gdv ghilfl¬qfldv 7dpe«p « xp suoeohpd gh ioupd©¥oߓ 3uofxudgou*hudo )dowd gh vhuyl©ov gh dsolo h gh uhvsovwdv vofldlv ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld $o«p glvvo ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d h[suhvvdudp suhofxsd©¥o fop d lqvxilflhqwh glvsoqlelolgdgh gh vhuyl©ov gh dsolo h gh uhvsovwdv vofldlv dghtxdgdv 6hqgo dvvlp q¥o edvwd gdu ioupd©¥o ox jdudqwlu txh dv y¯wlpdv vhmdp fdsd]hv gh ghqxqfldu 6lpxowdqhdphqwh ghyhp vhu gdgdv uhvsovwdv hilfd]hv sdud dsoldu dv y¯wlpdv gdgo txh d idowd gh uhvsovwdv vofldlv « xp suoeohpd judyh (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 2qgh « txh qµv fooofdpov dv y¯wlpdv” ‹ hihwlydphqwh xp suoeohpd d q¯yho qdfloqdo judylvv¯po (x sovvo gl]hu txh qµv wlyhpov txh foqwdfwdu lqvwlwxl©·hv dw« foqvhjxlupov xp v¯wlo txh glvvhvvh txh dfhlwdyd >xpd y¯wlpd@ whpsouduldphqwh dw« vhu hqfoqwudgd oxwud voox©¥o $gyojdgo )dowd gh gdgov ghvdjuhjdgov sou ghilfl¬qfld ߒ1µv m£ foqvhjxlpov fdudfwhul]du o ihqµphqo >gd yloo¬qfld@ hqwuh pxokhuhv h kophqv h foqvodqwh d lgdgh gh fdgd xp h dw« phvpo foqvodqwh o oofdo oqgh dv y¯wlpdv vh hqfoqwudp ߜ vhuld suoyhlwovo sdud qµv dw« phvpo sdud gluhfloqdupov wdpe«p d qovvd dwxd©¥o vdehupov vh gh idfwo h[lvwhp vlwxd©·hv gh ghilfl¬qfld qdtxhoh vhlo idplolduߓ •uj¥o gh 3oo¯fld &ulplqdo %odv 3u£wlfdv ‘h vhjxlgd dsuhvhqwduvh£ xp foqmxqwo gh eodv su£wlfdv phqfloqdgdv shoov suoilvvloqdlv gd £uhd gd mxvwl©d )oupd©¥o hvshfldol]dgd ghvwlqdgd ¢v iou©dv gh vhjxudq©d hp fooshud©¥o fop oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld $ 3oo¯fld gh 6hjxudq©d 3¼eolfd 363 whp suopoylgo fxuvov gh ioupd©¥o hvshfldol]dgov sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld gop«vwlfd (txlsdv gh 3uo[lplgdgh h gh $solo ¢ 9¯wlpd hvwdqgo suhvhqwhphqwh gowdgd gh 1 hvwuxwxudv hvshflilfdphqwh ioupdgdv sdud o dwhqglphqwo ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd $o«p glvvo iol odq©dgo hp 1 xp suojudpd hvshf¯ilfo “6ljqlilfdwlyo $]xo௶ uhvxowdqwh gxpd sdufhuld hqwuh d 363 h xpd oujdql]d©¥o txh wudedokd qd £uhd gd ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo )(1$&(5&, o txdo iol foqvlghudgo lpsouwdqwh qd ioupd©¥o h ghvhqyooylphqwo gh fopshw¬qfldv qdv iou©dv gh vhjxudq©d sdud $v txhl[dv wdpe«p soghu¥o vhu dsuhvhqwdgdv dwudy«v go hqghuh©o yloohqfldgophvwlfd#svssw ϱθ2 suojudpd kwwsv zzzsvssw3djhvdwlylgdghvsuojudpdvljqlilfdwlyod]xodvs[ sovvxl dw« ¢ gdwd suowofooov oofdlv fop glihuhqwhv oujdql]d©·hv gd £uhd gd ghilfl¬qfld hqyooyhqgo 1 hvtxdgudv gd soo¯fld $o«p glvvo v¥o suopoylgdv d©·hv gh vhqvlelol]d©¥o dwudy«v gd oshud©¥o ghvljqdgd “,jxdlv qd 6hjxudq©d௶ (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ txh sovvdp lqwhuylu hilfd]phqwh mxqwo gh shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo $ *xdugd 1dfloqdo 5hsxeolfdqd *15 wdpe«p whp xp 3uojudpd gh $solo ¢v 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld ghvgh 1 (vwh suojudpd ghvwlqdvh d dsoldu dv shvvodv fop ghilfl¬qfld ov vhxv fxlgdgouhv h dv shvvodv txh fop hodv lqwhudjhp ,qfoxl dwlylgdghv gh vhqvlelol]d©¥o sdud d suhyhq©¥o gh fopsouwdphqwov gh ulvfo q¥o glvfulplqd©¥o h vlqdol]d©¥o gh vlwxd©·hv gh pdlou yxoqhudelolgdgh hqyooyhqgo y£uldv sdufhuldv )oupd©¥o hvshf¯ilfd voeuh ghilfl¬qfld ghvwlqdgd ¢v iou©dv gh vhjxudq©d 1o ¤pelwo go fxuvo gh soolfldphqwo fopxqlw£ulo oujdql]dgo shodv iou©dv gh vhjxudq©d *15 h 363 v¥o deougdgdv txhvw·hv uhodfloqdgdv fop d yloo¬qfld gop«vwlfd h ov gluhlwov kxpdqov lqfoxlqgo xp pµgxoo hvshf¯ilfo voeuh ghilfl¬qfld plqlvwudgo shod )(1$&(5&, &ooshud©¥o hqwuh suoilvvloqdlv gd mxvwl©d h vhuyl©ov gh dsolo ¢ yloo¬qfld gh j«qhuo (p ioudp fuldgov olwo *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo1 qd vhtx¬qfld gxp suowofooo gh fooshud©¥o hqwuh o 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d h o 0lqlvw«ulo 3¼eolfo odq©dgo hp 1 fop vhlv jdelqhwhv (vwhv vhuyl©ov gh dsolo hvw¥o vhghdgov qov ‘hsduwdphqwov gh ,qyhvwljd©¥o h $©¥o 3hqdo %udjd &olpeud /lveod 2hvwh 6lqwud /lveod 1ouwh /oxuhv /lveod 0dujhp 6xo )duo $yhluo h 3ouwo (vwh ϱϵ&xuvo gh suhyhq©¥o fulplqdo soolfldphqwo fopxqlw£ulo h gluhlwov kxpdqov ௬ *15 ϲϭ&xuvo gh 3uhyhq©¥o h ,qwhuyhq©¥o 3oolfldo hp 9loo¬qfld ‘op«vwlfd ௬ 363 ϲϭ3uowofooo glvsoq¯yho hp kwwsv zzzplqlvwhulosxeolfoswvlwhvghidxowilohvdqh[ovsuowofooovsuowofooobpmsjusgi (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ (vwdv hvwuxwxudv lqfoxhp w«fqlfov gh dsolo ¢ y¯wlpd gh oujdql]d©·hv q¥o joyhuqdphqwdlv (vwhv jdelqhwhv suoylghqfldp uhvsovwdv lqwhjudgdv fop htxlsdv pxowlglvflsolqduhv h ioudp foqvlghudgov d deougdjhp pdlv “hilfd]௶ qov whpsov pdlv uhfhqwhv sdud vh olgdu fop d yloo¬qfld gop«vwlfd ߒ‹ µwlpo txh vhmd dodujdgo qo ¤pelwo gdv vxdv fopshw¬qfldv qhvwd duwlfxod©¥o whqgo hp ylvwd hvwdv hvshfldlv yxoqhudelolgdghv >ghilfl¬qfld@ߓ 3uofxudgou*hudo 2xwud eod su£wlfd uhihulgd iol xp suomhwosloowo ghqoplqdgo (vsd©o -œ/,$ 5,$9 5hvsovwd ,qwhjudgd gh $solo ¢ 9¯wlpd fuldgo hp 1 dwudy«v gxp suowofooo gh fooshud©¥o hqwuh d 363 o &hqwuo +ovslwdodu gh /lveod &hqwudo h d -xqwd gh )uhjxhvld gh 6dqwo $qwµqlo gdqgo dvvlp ouljhp d pdlv uhvsovwdv gh dsolo ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld 2 3uofxudgou*hudo gd 5hs¼eolfd dwulexlx fopshw¬qfldv dov ‘hsduwdphqwov gh ,qyhvwljd©¥o h $©¥o 3hqdo hvvhqfldophqwh ghglfdgov ¢ fulplqdolgdgh hfoqµplfd ox ilqdqfhlud sdud lqyhvwljdu hp ghwdokh dv dohjd©·hv gh pdxv wudwov hp lqvwlwxl©·hv sdud lgovov (vwd phglgd iol ghvfulwd fopo ߒfopsohwdphqwh lq«glwd qd klvwµuld go 0lqlvw«ulo 3¼eolfo h gd -xvwl©d ߜߓ )*1bb 0lqlvw«ulo 3¼eolfo o txh vljqlilfd txh vh hvw£ d gdu suloulgdgh ¢ uhvoox©¥o go suoeohpd 6huyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 2v sduwlflsdqwhv go juxso iofdo 1 wogov suoilvvloqdlv txh wudedokdp hp vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd q¥o wlqkdp foqwdfwo iuhtxhqwh fop pxokhuhv fop ghilfl¬qfld 1o hqwdqwo d vxd shufh©¥o hud txh d pdlould gov suofhvvov mxglfldlv dfdedyd dutxlydgd 1dojxqv fdvov ϲϯ)oudp fuldgov suowofooov dglfloqdlv fop sou h[hpsoo d $vvofld©¥o gh 0xokhuhv &oqwud d 9loo¬qfld $0&9 d $vvofld©¥o 3ouwxjxhvd gh $solo ¢ 9¯wlpd $3$9 h d 8ql¥o gh 0xokhuhv $owhuqdwlyd h 5hvsovwd 80$5 ϲϯ“(vsd©o -¼old௶ o qoph « xpd kophqdjhp d xpd pxokhu gh dqov dvvdvvlqdgd shoo pdulgo hp 11 txh ylyld qd uxd oqgh vh vlwxd o hvsd©o kwwsv zzzmivdqwodqwoqloswlqgh[sksvhuylfovdfdovofldohvsdfomxold (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $2 $32,2 ( ‚ -867,‰$ o foqwdfwo fop fuldq©dv fop ghilfl¬qfld wlqkd vlgo pdlv iuhtxhqwh yj y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd lqvwdodgdv hp deuljov $ojxqv sduwlflsdqwhv foqvlghududp txh d ud]¥o sdud d idowd gh foqwdfwo fop shvvodv fop ghilfl¬qfld soghuld hvwdu uhodfloqdgd fop d vxd lqylvlelolgdgh h glilfxogdgh hp foqwdfwdu ov vhuyl©ov h shglu dmxgd (vwh idfwo iol ylvwo fopo xp gov sulqflsdlv ghvdilov d xowudsdvvdu 9loo¬qfld q¥o ghqxqfldgd xp suoeohpd lqylv¯yho &oqvlghuoxvh dlqgd txh phvpo dv fdpsdqkdv gh vhqvlelol]d©¥o gd oslql¥o s¼eolfd voeuh d yloo¬qfld q¥o fkhjdp ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo $shqdv uhfhqwhphqwh iol lqfox¯gd lqioupd©¥o voeuh ghilfl¬qfld qd uhfookd oilfldo gh gdgov voeuh y¯wlpdv gh yloo¬qfld d lqioupd©¥o q¥o hvw£ ghvdjuhjdgd sou wlsooojld gh ghilfl¬qfld ox qhfhvvlgdgh gh dsolo $ojxqv sduwlflsdqwhv phqfloqdudp txh d vxd shufh©¥o hud txh dv txhl[dv uhodwlydv d hvwdv y¯wlpdv v¥o hvvhqfldophqwh dqµqlpdv ox ihlwdv sou whufhluov sou h[hpsoo yl]lqkov ox hvfoodv hp ud]¥o shod txdo dv vlwxd©·hv shupdqhfhudp dlqgd pdlv lqylv¯yhlv gxudqwh d sdqghpld ߒ$ pdlou sduwh gdv vlwxd©·hv q¥o v¥o vlqdol]dgdv shodv suµsuldv shvvodv v¥o vlqdol]dgdv sou whufhludv shvvodv ߜ $ sduwlu go pophqwo hp txh dv shvvodv hvw¥o pdlv ihfkdgdv hp fdvd ghl[d gh kdyhu hvvd ylvlelolgdgh gh whufhluov voeuh vlwxd©·hv fop ghilfl¬qfldߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 1o hqwdqwo q¥o k£ gdgov oilfldlv glvsoq¯yhlv voeuh txhp dsuhvhqwox d txhl[d hp fdvov txh lpsoltxhp shvvodv fop ghilfl¬qfld )dowd gh vhuyl©ov gh dsolo h gh uhvsovwdv vofldlv sdud dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld $ojxqv suoilvvloqdlv gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ghfodududp txh hud pxlwo gli¯flo lghqwlilfdu uhvsovwdv dghtxdgdv qd fopxqlgdgh 3ou h[hpsoo hvfoodv fop uhfxuvov dghtxdgov sdud fuldq©dv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $2 $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ8p djuhjdgo fxmdv fuldq©dv w¬p hvshfwuo go dxwlvpo xpd gdv txdlv pxlwo suoixqgd ߜ d p¥h dfdeox sou ghvlvwlu gh whu dv fuldq©dv qo htxlsdphqwo hvfoodu soutxh d hvfood q¥o foqvhjxld lqwhjudu voeuhwxgo d phqlqd pdlv qoyd txh fxmo dxwlvpo hud pdlv dfhqwxdgo ߜ 7hpov d shuihlwd qo©¥o txh hvwd vhqkoud qxqfd vh ydl lqwhjudu vh foqwlqxdu d whu hvwh wlso gh uhvsovwd qxqfd vh ydl lqwhjudu qo phufdgo gh wudedokoߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 7dpe«p iol phqfloqdgd d glilfxogdgh qd lghqwlilfd©¥o gh ydjdv hp uhvsovwdv vofldlv sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld qo uhvfdogo go shu¯ogo sdqg«plfo 3ou yh]hv d shvvod djuhvvoud « d sulqflsdo fxlgdgoud hvwdqgo d y¯wlpd qd vxd ghshqg¬qfld 1o fdvo gxp dfopsdqkdqwh qophdgo shoo wulexqdo gh dfougo fop o 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo d vlwxd©¥o wouqdvh dlqgd pdlv fopsoh[d (vwljpd suhfoqfhlwo h p£v su£wlfdv qo vlvwhpd gh mxvwl©d fulplqdo $ojxpdv gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv phqfloqdudp txh h[lvwhp suhfoqfhlwov foqwud pxokhuhv fop h[shul¬qfld gh gohq©d phqwdo $v shvvodv hqwuhylvwdgdv fulwlfdudp d ioupd sou yh]hv lqdsuosuldgd fopo dv iou©dv gh vhjxudq©d h dv dxwoulgdghv mxglfl£uldv wudwdp dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld ߒ(x dfko txh dw« « xp suµsulo suhfoqfhlwo ‹ txh txdvh wogdv dv pxokhuhv txh y¥o do 0lqlvw«ulo 3¼eolfo ¢ soo¯fld v¥o fdwdoojdgdv ߜ ߒ2okd o£ yhp dtxhod pdoxfd oxwud yh] pdlv xpd txhl[d foqwud o djuhvvou 2okd o£ yhp dtxhod ghvfopshqvdgdߓ ‹ dvvlp txh ov ixqfloq£ulov vh gluljhp ¢v pxokhuhv txh y¥o suhvwdu ghfodud©·hv ߜ 3dud do«p gd idowd gh ioupd©¥o k£ pxlwd pxlwd p£ yoqwdghߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 3dud hylwdu dv p£v su£wlfdv suoilvvloqdlv ghvfulwdv dflpd dojxpdv oujdql]d©·hv dfopsdqkdp dv y¯wlpdv qo vhx whvwhpxqko 1 (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ2 qovvo dfopsdqkdphqwo vhu xp eofdgo foqwhqwou sdud d ioupd phqov dghtxdgd fop txh vh gluljhp ¢v vhqkoudv ߜ 6h koxyhvvh ioupd©¥o h foqkhflphqwo ghvvd £uhd q¥o hud qhfhvv£ulo hvwdu d ߒtxhlpduߓ ghvfxoshp d ߒtxhlpduߓ hqwuh dvsdv uhfxuvov soutxh whpov wdqwo wudedoko sdud id]hu txh fdgd xp id]ld o vhx h ghsolv lqwhu dmxgdydpoqovߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 2evw£fxoov ¢ fopxqlfd©¥o hqwuh dv y¯wlpdv h ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d )ol vdolhqwdgo fopo dvshwo sovlwlyo o idfwo gh dv shvvodv soghuhp vhu dfopsdqkdgdv do wulexqdo yj sou xp w«fqlfo gh dsolo ¢ y¯wlpd ox sou oxwud shvvod ox txdqgo suhvwdp ghfodud©·hv whqgovh foqvlghudgo txh foqwxgo dlqgd kdyld pxlwov dvshwov txh soghuldp vhu phokoudgov qophdgdphqwh qd ioupd fopo dv shujxqwdv v¥o ioupxodgdv shoov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d ߒ6h dv shvvodv ph[hp ov eud©ov h ph[hp dv shuqdv h vh vhqwdp ¢ iuhqwh ghohv o ixqfloqdphqwo « h[dwdphqwh ljxdo d txdotxhu oxwud shvvod 1¥o k£ xpd fdsdflgdgh gh dgdswd©¥o qo glvfxuvo phvpo hx hvwdqgo do odgo q¥o ph iol shuplwlgo idodu gluhwdphqwh fop hod ߜߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 1o hqwdqwo wdpe«p ioudp ghvfulwdv dojxpdv h[shul¬qfldv sovlwlydv ߒ-£ dsdqk£pov suofxudgouhv txh ioudp h[wuhpdphqwh dfhvv¯yhlv hp whupov gh ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxud txh shuplwludp txh qµv ido£vvhpov txh qµv foqkhfhpov phokou dv shvvodv fooof£vvhpov dv shujxqwdv gh xpd ioupd pdlv idflophqwh shufhelgd shod shvvod txh w¯qkdpov do odgo ( m£ wlyhpov suofxudgouhv txh ioudp pxlwo lqwudqvljhqwhv hp uhod©¥o ¢ uowlqd gh suofhglphqwov ghqwuo gd vdod gh dxgl¬qfldv ox phvpo qo ¤pelwo gd uhfookd gh ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxudߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 3dud do«p gd qhfhvvlgdgh gh vlpsolilfd©¥o olqjx¯vwlfd wdpe«p iol vdolhqwdgd d lpsouw¤qfld gh vh wouqdu pdlv dfhvv¯yhlv h fopsuhhqv¯yhlv oxwuov wlsov gh gofxphqwov hp ioupdwo gh ohlwxud i£flo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ$ pdlou sduwh gov vhuyl©ov w¬p ioupxo£ulov uhjxodphqwov h lqioupd©·hv dil[dgdv gh xpd ioupd qxp souwxjx¬v pxlwo fopsoh[o ghpdvldgo fopsoh[o sdud vhu idflophqwh shufhelgo voeuh judqgh sduwh gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld (p whupov gh dwhqglphqwo vh ioupov hqw¥o sdud xp vlvwhpd mxu¯glfo q¥o k£ dgdswd©¥o wdqwo ghqwuo gh xpd vdod gh dxgl¬qfldv $txloo « wxgo w¥o u¯jlgo w¥o dvvxvwdgoudphqwh lqioh[¯yho phvpo qo fdvo gh shvvodv fop ghilfl¬qfld txh q¥o shufhehp o txh « txh hvw£ dol d dfoqwhfhuߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd &oqkhfhu o foqwh[wo mxu¯glfo sou h[hpsoo d vdod gh dxgl¬qfldv iol phqfloqdgo fopo lpsouwdqwh sdud dojxpdv y¯wlpdv hpeoud vhmd xpd su£wlfd soxfo fopxp ߒ&oqvhjxlpov fop xpd dgxowd pdv foqwdpvh shoov ghgov txh « shuplwlu txh dv y¯wlpdv sovvdp lu foqkhfhu o wulexqdo d vdod gh dxgl¬qfldv koudv dqwhv « ixqgdphqwdo soghuhp idodu fop ov mx¯]hv ox soghuhp shufhehu fopo « txh « $v shvvodv wogdv w¬p xpd lghld go txh « txh dv folvdv v¥oߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )dowd gh fuhglelolgdgh gdv y¯wlpdv ox ghvydooul]d©¥o gov whvwhpxqkov $ idowd gh fuhglelolgdgh gov ghsolphqwov gdv whvwhpxqkdv h d lqdfhvvlelolgdgh gh dojxpdv gdv shujxqwdv wdpe«p ioudp phqfloqdgdv fopo xpd suhofxsd©¥o ,qdghtxd©¥o suhfoqfhlwo pdv wdpe«p qdwxudol]d©¥o ghvydooul]d©¥o xpd vlwxd©¥o txh hqyooyh xpd pxokhu fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo 2 txh « txh hvw£ qd txhl[d” ‹ txh gl] txh « y¯wlpd gh yloo¬qfld gop«vwlfd sou sduwh go vhx fopsdqkhluo o txh vh vhjxh d pxokhu q¥o vdeh wudqvplwlu qdgd go txh hvw£ d gl]hu souwdqwo kdyld gxdv os©·hv 2x yoowdu ¢ soo¯fld fop d vhqkoud sdud id]hu xpd dowhud©¥o &oqvhjxlpov id]hu lvvo hp golv gldv k£ xp glvfxuvo txh gl] txh hvwdpov d pxgdu pdv o txh yhpov wogov ov gldv qov wulexqdlv dlqgd q¥o « lvvo 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )dowd gh fooughqd©¥o hqwuh oujdql]d©·hv 2v sduwlflsdqwhv phqfloqdudp d idowd gh fooughqd©¥o hqwuh oujdql]d©·hv hp whupov gh vhuyl©ov gh dsolo yj ov vhuyl©ov oofdlv gh d©¥o vofldo w¬p glilfxogdgh hp olgdu fop vlwxd©·hv gh yloo¬qfld h ghshqghp gh vhuyl©ov hvshfldol]dgov sdud hvvh hihlwo ehp fopo hp whupov (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ gh glyxojd©¥o gov uhfxuvov h[lvwhqwhv sou h[hpsoo o 6huyl©o gh $whqglphqwo 11 sdud flgdg¥ov vxugov 2ujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld 2v sduwlflsdqwhv phqfloqdudp o foqwdfwo hvsou£glfo fop vlwxd©·hv gh yloo¬qfld foqwud fuldq©dv ox dgxowov fop ghilfl¬qfld $v vlwxd©·hv ghvfulwdv ofouuhudp sulqflsdophqwh hp foqwh[wo gop«vwlfo ox gxudqwh d lqi¤qfld pdv wdpe«p koxyh uhodwov gh vlwxd©·hv ghqwuo gdv lqvwlwxl©·hv hqyooyhqgo sou yh]hv shvvodv fop gxsoo gldjqµvwlfo ox vhmd ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h h[shul¬qfld gh vd¼gh phqwdo 8p gov sduwlflsdqwhv phqfloqox ov uhvxowdgov gxp hvwxgo txh uhyhoox lqioupd©·hv suhofxsdqwhv voeuh shvvodv qo hvshwuo go dxwlvpo voiuhudp dojxpd ioupd gh yloo¬qfld qd lqi¤qfld h[shulhqfldp yloo¬qfld hp dpelhqwhv fo¯qlfov yj kovslwdol]d©¥o svltxl£wulfd foqwud d vxd yoqwdgh deouwo iou©dgo h hvwhulol]d©¥o iou©dgd gdv pxokhuhv dxwlvwdv voiuhudp yloo¬qfld gop«vwlfd hp fdgd 1 pxokhuhv vhu¥o y¯wlpdv gh yloo¬qfld vh[xdo ‘h dfougo fop ov uhsuhvhqwdqwhv gdv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld ov sulqflsdlv ghvdilov hqiuhqwdgov qo dsolo ¢v y¯wlpdv pxokhuhv h fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo v¥o ov vhjxlqwhv 9loo¬qfld q¥o ghqxqfldgd xp suoeohpd lqylv¯yho 2v sduwlflsdqwhv go juxso iofdo wdpe«p foqfougdudp txh d yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld « xp suoeohpd lqylv¯yho lqfoxlqgo d yloo¬qfld lqvwlwxfloqdo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ2 ihqµphqo gd yloo¬qfld foqwud shvvodv fop dojxp wlso gh lqfdsdflgdgh ox gh ghilfl¬qfld dlqgd hvw£ pxlwo ofxowo h « suhflvo wudedokdupov hp y£uldv iuhqwhv qhvvh vhqwlgo $ txhvw¥o gd yloo¬qfld d q¯yho lqvwlwxfloqdo hx dfko txh hvw£ dlqgd pxlwo pdlv ofxowdߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld )dowd gh ioupd©¥o h lqioupd©¥o qd £uhd gd ghilfl¬qfld qov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 7dpe«p iol uhihulgd d lpsouw¤qfld go sulphluo foqwdfwo txdqgo vh suofxud dmxgd gh xp vhuyl©o gh dsolo ¢ y¯wlpd yj gxudqwh dv hqwuhylvwdv d shvvodv fop ghilfl¬qfld 2v vhuyl©ov uhfoqkhfhp d qhfhvvlgdgh gh pdlv ioupd©¥o h vhqvlelol]d©¥o voeuh d ghilfl¬qfld h d lpsouw¤qfld gh q¥o vh fopsuophwhu d fuhglelolgdgh gdv y¯wlpdv sdud txh hvwdv q¥o ghvlvwdp gh suofxudu dmxgd h dsolo $ sulphlud fkdpdgd txh vh id] txh « pxlwdv yh]hv d pdlv lpsouwdqwh soutxh « hvvd fkdpdgd txh ydl glwdu vh d shvvod ydl ox q¥o foqwlqxdu fop xpd txhl[d h hvvdv shvvodv txh hvw¥o qd olqkd gd iuhqwh vlp w¬p gh vhu ioupdgdv 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld >2v uhvxowdgov gh xp hvwxgo povwududp@ txh dv slouhv h[shul¬qfldv ioudp fop d soo¯fld $v phokouhv h[shul¬qfldv ioudp uhodwdgdv dov suoilvvloqdlv gh vd¼gh $v glilfxogdghv pdlv fopxqv ioudp q¥o dfuhglwduhp hp plp fxosduhpph uhvsoqvdelol]duhpph shod yloo¬qfld txh voiul h d idowd gh foqkhflphqwo voeuh o dxwlvpo h dv fdudfwhu¯vwlfdv dxwlvwdv 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 8p gov sduwlflsdqwhv uhihulx d hqouph idowd gh dfhvvlelolgdgh h foqkhflphqwo w«fqlfo qov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd hp uhod©¥o ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld ehp fopo d qhfhvvlgdgh gh uhvsovwdv glihuhqfldgdv qo whpso 1o hqwdqwo hvwd vxjhvw¥o q¥o iol ylvwd fopo o fhq£ulo lghdo (vvd glihuhqfld©¥o ghfouuh gd hqouph idowd gh uhvsovwdv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ2 lghdo vhuld wogov ov vhuyl©ov hvwduhp suhsdudgov sdud uhfhehu h dwhqghu txdotxhu wlso gh sosxod©¥o ߜ 1¥o vhqgo sovv¯yho h q¥o vh ylvoxpeudqgo qxp fxuwo p«glo hvsd©o gh whpso qµv whpov txh dsovwdu hp dojxqv vhuyl©ov glihuhqfldgouhv txh dwhqgdp hvwh wlso gh sosxod©¥o h txh id©dp hvwh wlso gh lqwhuyhq©¥o glihuhqfldgoud soutxh fouuhpov o ulvfo ghvwdv shvvodv ilfduhp vhp txdotxhu wlso gh dfopsdqkdphqwo ( gh foqwlqxduhp d vhu ghvfuhglelol]dgdv h gh qhp vhtxhu dydq©duhp sdud txdotxhu wlso gh suofhvvo gh vlqdol]d©¥o soutxh dfkdp txh q¥o ydohu£ d shqdߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 2evw£fxoov ¢ fopxqlfd©¥o lqioupd©·hv lpsouwdqwhv q¥o glvsoq¯yhlv hp ioupdwo dfhvv¯yho h gh ohlwxud i£flo )ol wdpe«p vxeolqkdgd d lpsouw¤qfld gh vh dvvhjxudu txh dv lqioupd©·hv uhohydqwhv sduwlfxoduphqwh dv go vlvwhpd mxglfldo vhmdp wouqdgdv dfhvv¯yhlv ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld ߒ$ txhvw¥o gdv dgdswd©·hv gh lqioupd©¥o soutxh phvpo d qoupd gd ‘*6 txh ghilqh o foqvhqwlphqwo lqioupdgo h txh lvwo dtxl ydl ghsolv sdud d hvwhulol]d©¥o iou©dgd dshqdv ghilqh dgdswd©·hv sdud shvvodv fop ghilfl¬qfldv ylvxdlv h dxglwlydvߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld ߒ1¥o foqvhjxhp lqwhusuhwdu ov gofxphqwov pxlwdv ghodv qhp ohu vdehp 3ouwdqwo vopov qµv txh whpov txh ghvpoqwdu wogd d lqioupd©¥o wxgo o txh ov gofxphqwov voolflwdp sdud txh hodv shufhedp o wudedoko txh hvwdpov d id]hu h o txh « txh okh hvwdpov d voolflwduߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld $v lqioupd©·hv voeuh ov vhuyl©ov glvsoq¯yhlv sdud dmxgdu dv y¯wlpdv q¥o ioudp foqvlghudgdv dfhvv¯yhlv d shvvodv fop ghilfl¬qfld $fko txh ov vhuyl©ov h d lqioupd©¥o >voeuh o dsolo ¢ y¯wlpd@ qhp vhtxhu hvw¥o dfhvv¯yhlv ¢ pdlould gov souwxjxhvhv pxlwo phqov ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld xpd sosxod©¥o hqyhokhflgd fop edl[ov q¯yhlv gh hgxfd©¥o dv shvvodv fop ghilfl¬qfld pxlwo pxlwo phqov 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 0oqlwoul]d©¥o gd wdehod gh lqglfdgouhv gh yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv h[shul¬qfldv sovlwlydv h qhjdwlydv 4xdqwo dov suofhglphqwov gh lghqwlilfd©¥o gh vlwxd©·hv gh yloo¬qfld ov sduwlflsdqwhv phqfloqdudp txh dv uhvshwlydv gluhwul]hv hvw¥o m£ ghilqlgdv ylvwo txh d vxd h[lvw¬qfld « xp uhtxlvlwo oeuljdwµulo sou sduwh gd 6hjxudq©d 6ofldo $v oujdql]d©·hv w¬p souwdqwo ov vhxv suµsulov suofhglphqwov lqwhuqov gh glyxojd©¥o gd lqioupd©¥o h[lvwhqwh d wogov ov foodeoudgouhv uhfouuhqgo d d©·hv gh ioupd©¥o 1o hqwdqwo ov sduwlflsdqwhv ghvfuhyhudp h[shul¬qfldv sovlwlydv h qhjdwlydv hp ylvlwdv h dxglwouldv uhdol]dgdv shod 6hjxudq©d 6ofldo ߒ‹qov shglgo o suowofooo foqyhuvdpov voeuh ov suofhglphqwov h voeuh dv vlwxd©·hv ofouulgdv ox q¥o ofouulgdv͘͟ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld ߒ(x whqko d h[shul¬qfld h[dwdphqwh foqwu£uld dv ylvlwdv gh dfopsdqkdphqwo vhjxhp xp jxl¥o h txhp qov dfopsdqkd vhjxh o jxl¥o ߜ (vvd vlwxd©¥o q¥o hvw£ suhvhqwh gh idfwo qo jxl¥o h sou lvvo qxqfd iopov txhvwloqdgov ߜ 6µ dvvlp w¬p suofhglphqwov” 6lp pdv q¥o « suoixqgo 1¥o « xp whpd txh vhmd dsuoixqgdgo h q¥o « ydooul]dgo ,qihol]phqwh « hvvd d qovvd h[shul¬qfldߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld ߒ$ h[shul¬qfld txh whqko qdv uhvsovwdv wxwhodgdv shod 6hjxudq©d 6ofldo q¥o qxqfd qov iol shujxqwdgo voeuh o suowofooo voeuh dwxd©¥o vh whpov suofhglphqwov lqwhuqov ox q¥oߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld $v shvvodv hqwuhylvwdgdv uhiohwludp voeuh d qhfhvvlgdgh gh vh fuldu phfdqlvpov gh dxwouuhjxod©¥o xpd yh] txh dojxpdv shvvodv q¥o w¬p idplolduhv suµ[lpov h dv oujdql]d©·hv dvvxphp o sdsho gh dv suowhjhu sou h[hpsoo dwudy«v gd dwulexl©¥o gh phglgdv gh dfopsdqkdphqwo )ol dlqgd uhihulgo txh « qhfhvv£ulo jdudqwlu d suowh©¥o gd shvvod dwudy«v gd fuld©¥o gh uhjxodphqwov (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ(x shqvo txh ¢v yh]hv d shvvod txh ehqhilfld gh xpd uhvsovwd gh gld sou h[hpsoo xp &$&, ehqhilfld gd uhvsovwd gh qolwh d xqlgdgh uhvlghqfldo ox do odu h dlqgd o suofhvvo go pdlou dfopsdqkdgo hvw£ ghqwuo gd suµsuld lqvwlwxl©¥o (x dfko txh d¯ q¥o vh fuldp phfdqlvpov gh dxwo poqlwoul]d©¥o ox vhmd ilfd wxgo ghqwuo gd lqvwlwxl©¥o ߜ 0dv o suofhvvo go pdlou dfopsdqkdgo soghuld vhu dw« uhdol]dgo sou oxwud lqvwlwxl©¥o ox vhmd sdud txh q¥o ilfdvvh wxgo ghqwuo gh fdvdߓ 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 5owdwlylgdgh gh shvvodo qov vhuyl©ov gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld $ uowdwlylgdgh gh suoilvvloqdlv ghylgd d edl[ov vdo£ulov dov hohydgov q¯yhlv gh uhvsoqvdelolgdgh h sou yh]hv ¢ qhfhvvlgdgh gh wudedokdu sou wxuqov iol phqfloqdgd fopo xp suoeohpd sdud dojxpdv oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov whqgo vlgo ylvwd fopo xp idwou fu¯wlfo gh lpshglphqwo d txh dv htxlsdv uhfhedp ioupd©¥o dghtxdgd voeuh txhvw·hv lpsouwdqwhv fopo d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld +oxyh pxgdq©dv vljqlilfdwlydv qd ioupd fopo ov uhfxuvov kxpdqov hvw¥o oujdql]dgov k£ pdlv vd¯gdv h pdlv hqwudgdv h lvvo vljqlilfd txh sou yh]hv q¥o « sovv¯yho gdu d ioupd©¥o ox suhsdudu dv shvvodv sdud wogdv dv vlwxd©·hv hp whpso ¼wlo fopo « ghvhm£yho 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1o hqwdqwo d fdsdflwd©¥o gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld d dxwouuhsuhvhqwd©¥o h o dsolo gov sduhv ioudp wdpe«p lghqwlilfdgov fopo su£wlfdv suoplvvoudv $v oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld foqvlghududp lpsouwdqwh suopoyhuvh d ioupd©¥o h d fdsdflwd©¥o gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld voeuh txhvw·hv uhodfloqdgdv fop d yloo¬qfld h phqfloqdudp suomhwov m£ hp dqgdphqwo fopo o suomhwo “ƒwopo௶ o txdo deougd txhvw·hv uhodfloqdgdv fop dihwlylgdgh h d vh[xdolgdgh gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld ϲϰkwwsv zzzfhufldjswdfwlylgdghvdwopo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 6huyl©ov gh $solo ¢ ,qi¤qfld )oudp oujdql]dgov golv juxsov iofdlv h xpd hqwuhylvwd vhplhvwuxwxudgd 1 sdud vh uhxqlu lqioupd©·hv voeuh dv h[shul¬qfldv gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ lqi¤qfld qd deougdjhp gd yloo¬qfld foqwud fuldq©dv fop ghilfl¬qfld h ov ghvdilov txh hvvhv vhuyl©ov hqiuhqwdudp 7ogov ov sduwlflsdqwhv hvwlyhudp hp foqwdfwo gxudqwh dv vxdv fduuhludv fop fuldq©dv fop ghilfl¬qfld txh wlqkdp vlgo y¯wlpdv gh glihuhqwhv wlsov gh yloo¬qfld yj dexvo vh[xdo hox yloo¬qfld i¯vlfd h svlfooµjlfd ‘h dfougo fop d vxd h[shul¬qfld d ioupd pdlv fopxp gh dexvo « d yloo¬qfld gop«vwlfd $ojxpdv idp¯oldv ioudp ghvfulwdv fopo h[wuhpdphqwh yxoqhu£yhlv h[ljlqgo souwdqwo ioupd©¥o h fdsdflwd©¥o sdud olgduhp fouuhwdphqwh fop o suoeohpd (peoud hvwh wudedoko hvwhmd d vhu uhdol]dgo sou yh]hv d ¼qlfd voox©¥o « lqvwlwxfloqdol]du dv fuldq©dv sdud vxd suµsuld suowh©¥o ,vwo iol ylvwo fopo xpd txhvw¥o txh suhflvdyd gh uhioh[¥o h ghedwh sdud vh ghvhqyooyhu hvwudw«jldv gh lqwhuyhq©¥o pdlv hilfd]hv $shvdu gdv glilfxogdghv ghvfulwdv foqvlghuoxvh hvvhqfldo txh dv idp¯oldv pdqwhqkdp foqwdfwo fop dv fuldq©dv lqvwlwxfloqdol]dgdv ߒ1xqfd ghvoljdu gov sdlv ghvwdv fuldq©dv dmxg£oov d dfopsdqkdu o txh vh sdvvd txdo « d phglfd©¥o wogov hvwhv fxlgdgov w¬p txh vhu sduwlokdgov wxgo lvwo « gh idfwo o txh qµv whpov txh ov dmxgdu d id]hu q¥o oeulj£oov d fxpsulu soutxh hx dfko txh qlqjx«p ghyh oeuljdu qlqjx«p pdv dmxg£oov d fxpsulu h dmxg£oov d vdehu o txh w¬p txh id]hu vh o iloko ylhu sdud fdvd 2v sdlv q¥o foqvhjxhp id]hu lvwo vo]lqkov solv q¥o” ( pxlwdv yh]hv dv fuldq©dv w¬p xpd ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h ov sdlv wdpe«p sou lvvo « pxlwo pdlv gli¯flo dsol£oov 6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld $ dxgl©¥o gd fuldq©d iol foqvlghudgd sou wogov ov suoilvvloqdlv ghvwh hvwxgo xp sulqf¯slo ixqgdphqwdo d vhu uhvshlwdgo 7hp vlgo ihlwo pxlwo wudedoko voeuh d lpsouw¤qfld gh oxylu d fuldq©d gh okh gdu ihhgedfn h gh txh o txh d fuldq©d gl] foqwd (qwlgdgh joyhuqdphqwdo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 4xdqwo dov sulqflsdlv ghvdilov ghvfulwov qo dsolo d fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo ox svlfovvofldo y¯wlpdv gh yloo¬qfld ioudp ghvwdfdgov ov vhjxlqwhv )dowd gh ioupd©¥o dghtxdgd qd £uhd gd lqwhuyhq©¥o gh ulvfo hp fuldq©dv fop ghilfl¬qfld $ojxpdv shvvodv hqwuhylvwdgdv foqvlghududp txh kdyld idowd gh ioupd©¥o voeuh ghilfl¬qfld h h[shul¬qfld gh gohq©d phqwdo hp fuldq©dv h moyhqv lpshglqgovh dvvlp xpd uhvsovwd dghtxdgd ¢v vxdv qhfhvvlgdghv ߒ2x dv shvvodv w¬p ioupd©¥o sou vl suofxududp ioupd©¥o ox ߜ ioupd©¥o hvshf¯ilfd ߜ voeuh fuldq©dv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h svlfovvofldo txh hx whqkd foqkhflphqwo qxqfd koxyh ioupd©¥o shoo phqov qov ¼owlpov dqov ox pdlvߓ (qwlgdgh joyhuqdphqwdo ߒ(x dfko txh q¥o k£ uhdophqwh ioupd©¥o sdud hvwh wlso gh vlwxd©·hv hvshf¯ilfdv suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo fopo dwxdu ߜ (x whqkoph suhofxsdgo hp vdehu o txh « txh k£ hvshflilfdphqwh qhvwdv vlwxd©·hv ߜ whpov suofxudgo pxlwo d vxshuylv¥o gh shvvodv txh hyhqwxdophqwh qov ghhp dtxl shtxhqdv glfdv gh fopo olgdu souwdqwo vlwxd©·hv gh judqgh fopsoh[lgdghߓ 6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld 0oqlwoul]d©¥o gd wdehod gh lqglfdgouhv gh yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv « sovv¯yho vhu phokoudgd 2v sduwlflsdqwhv h[solfdudp txh h[lvwhp suofhglphqwov hp yljou qdv oujdql]d©·hv sdud olgdu fop fdvov gh yloo¬qfld pdv txh hvwhv soghuldp vhu pdlv ehp fopxqlfdgov d wogov ov suoilvvloqdlv vhqgo wdpe«p sovv¯yho phokoudu d vxd poqlwoul]d©¥o $ h[shul¬qfld gh xp $fopsdqkdqwh txh qxqfd whyh txdotxhu poqlwoul]d©¥o iol uhodwdgd qdv vhjxlqwhv ghfodud©·hv (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ([lvwhp ߜ 1µv vopov poqlwoul]dgov ߜ shoov suofhglphqwov txhu gd 6hjxudq©d 6ofldo txhu gh oxwuov oujdqlvpov txh wdpe«p ydpov shvtxlvdqgo h ydpov yhqgo eodv su£wlfdv ߜ do«p gh whqwdu txh dtxhoh moyhp ox dtxhod fuldq©d whqkd xp wudwdphqwo dghtxdgo sdud dmxg£oo d phokoudu dv vxdv fopshw¬qfldv ߜ wdpe«p whpov suofhglphqwov ghqwuo gdv fdvdv sdud txh wogov ov hohphqwov qdv fdvdv gh dfooklphqwo k£ pxlwov fxlgdgouhv wudedokdvh sou wxuqo ߉ ߜ k£ txh whu dtxl dojxqv suofhglphqwov ߜ sdud olgdu fop dtxhod vlwxd©¥o souwdqwo plqlpl]du ghwhuplqdgov gdqov ߜ &opo wxwoud gh xpd fuldq©d ߜ d plqkd fuldq©d m£ whp dqov h uhsduhp hx qxqfd wlyh xpd poqlwoul]d©¥o qo vhqwlgo gh vh fxlgdyd ehp vh jhuld ehp ov ehqv ghod vh hvwdyd d fxlgdu ghod d wogov ov q¯yhlvߜߓ 6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld 1o hqwdqwo wdpe«p ioudp lghqwlilfdgdv su£wlfdv suoplvvoudv lpsouwdqwhv 2 suomhwo suopoylgo shod &oplvv¥o 1dfloqdo gh 3uopo©¥o gov ‘luhlwov h 3uowh©¥o gdv &uldq©dv h -oyhqv ௬ 6hoo 3uowhwou « edvhdgo qo poghoo lqwhuqdfloqdo “%oxh &dug 6vwhp௶ o txdo ylvd dmxgdu dv oujdql]d©·hv txh wudedokdp fop fuldq©dv h moyhqv d ghvhqyooyhu h lpsohphqwdu xpd hvwudw«jld gh jhvw¥o go ulvfo ‘hvydooul]d©¥o gov whvwhpxqkov glilfxogdgh h pouovlgdgh qd oewhq©¥o gh suoydv )ol dsoqwdgo txh dv hvfoodv ghyhuldp dxphqwdu d ioupd©¥o gh suoihvvouhv qd suhyhq©¥o gd ylwlpl]d©¥o ehp fopo whu suofhglphqwov foduov voeuh fopo uhvsoqghu d xpd ghq¼qfld ߒ1o foqwh[wo hvfoodu 8pd fuldq©d gl] txh iol yloohqwdgd ox gh dojxpd ioupd iol dexvdgd ( gl] do gluhwou gh wxupd ߜ 2v suoihvvouhv q¥o ߜ vh vhqwhp fdsdflwdgov qhp ioupdgov sdud vdehu o txh id]hu fop hvvd lqioupd©¥o ߜ h pxlwdv yh]hv o txh id]hp « uhfouuhu do vxshulou klhu£utxlfo ( ghsolv o vxshulou klhu£utxlfo ߜ ydl whqwdu foqilupdu o txh fuldq©d glvvh ( hvwdpov d h[sou d fuldq©d uhshwlgdv yh]hv d foqwdu d vxd klvwµuld txh suoydyhophqwh m£ okh fxvwox pxlwo gd sulphlud yh] ( ydpov vxelqgo dtxl qxpd hvfdgd hp txh dv shvvodv q¥o vh vhqwlqgo ghylgdphqwh fdsdflwdgdv y¥o txhvwloqdqgo d ghq¼qfld h y¥o pdqwhqgod qxp dpelhqwh lqvwlwxfloqdo txh q¥o sulylohjld d fuldq©d h d vxd suowh©¥o (vvhv suofhglphqwov h[lvwlqgo q¥o v¥o ox vxilflhqwhphqwh foduov ox sduwlokdgov gh ioupd vxilflhqwhphqwh lqflvlyd sdud txh wogov ov lqwhuyhqlhqwhv vh dsuosulhp ghohv h ov soqkdp hp su£wlfdߓ 3uowh©¥o gov gluhlwov gd fuldq©d ϲϱkwwsv zzzfqsgsfmjoyswgofxphqwv111 16hoo3uowhwou0oghoo&oqfhswxdo11eh g idf eie 1 (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 2v suoilvvloqdlv gd lqwhuyhq©¥o suhfofh ghvwdfdudp d glilfxogdgh gh oewhq©¥o gh suoydv hp fdvov txh hqyooydp fuldq©dv dw« dov dqov gh lgdgh ehp fopo d hqouph fopsoh[lgdgh h h[lj¬qfldv go wudedoko uhdol]dgo shodv htxlsdv ߒ2 judx gh ylwlpl]d©¥o d txh ilfdp h[sovwdv « pxlwo vxshulou soutxh ghsolv wogo o vlvwhpd hvw£ ihlwo sdud d suoyd vh edvhdu hp hohphqwov uhdlv ߜ ( vh q¥o koxyhu xpd pdufd i¯vlfd vh q¥o koxyhu xp uhodwo txh shupdqh©d qo whpso ߜߓ 6hwou gd vd¼gh 5owdwlylgdgh gh suoilvvloqdlv qov vhuyl©ov qd £uhd gd lqi¤qfld h mxyhqwxgh $ dujxphqwd©¥o xvdgd shoov suoilvvloqdlv gh dsolo ¢ ghilfl¬qfld iol lg¬qwlfd ¢ gdv oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov gh dsolo ¢ lqi¤qfld h mxyhqwxgh sdud mxvwlilfdu d uowdwlylgdgh gh suoilvvloqdlv edl[ov vdo£ulov q¯yhlv h[ljhqwhv gh uhvsoqvdelolgdgh h sou yh]hv d qhfhvvlgdgh gh wudedokdu sou wxuqov )ol ljxdophqwh phqfloqdgo txh hvwdv suoilvv·hv suhflvdp gh vhu pdlv ydooul]dgdv ߒ2 judqgh suoeohpd ߜ hqiuhqwdgo shodv lqvwlwxl©·hv « hihwlydphqwh d idowd gh shvvodo *dqkdp soxfo h q¥o txhuhp sdvvdu sou vlwxd©·hv w¥o yloohqwdv soutxh gh idfwo wudedokdu fop hvwhv pl¼gov fop g«ilfh lqwhohfwxdo « suhflvo whu xpd judqgh iou©d xpd judqgh suhsdud©¥o sdud qo gld vhjxlqwh gh ylu fop yoqwdgh gh wudedokdu soutxh k£ gldv txh v¥o phvpo pxlwo pxlwo yloohqwov lqfoxvlyh fop ov sdlv ߜ 0hvpo d q¯yho gd vd¼gh phqwdo gov qovvov fxlgdgouhv qµv ghy¯dpov whu dtxl wdpe«p xp ookdu glihuhqwh (x hvwox vhpsuh suhofxsdgd fop txhp wudedokd qhvwdv £uhdv soutxh « h[wuhpdphqwh ghvjdvwdqwhߓ 6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld )dowd gh fxlgdgov gh vd¼gh phqwdo qd lqi¤qfld +£ pxlwdv odfxqdv qov fxlgdgov gh vd¼gh phqwdo hp 3ouwxjdo lqfoxlqgo hqwuh d sosxod©¥o lqidqwlo h mxyhqlo $v shvvodv hqwuhylvwdgdv wdpe«p dsoqwdudp txh sou yh]hv q¥o w¬p uhvsovwd dghtxdgd sdud ov suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo gov moyhqv lqfoxlqgo hslvµglov svlfµwlfov (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 5hfophqgd©·hv gov suoilvvloqdlv 2v glihuhqwhv suoilvvloqdlv il]hudp dojxpdv uhfophqgd©·hv fopxqv h hvshf¯ilfdv $v uhfophqgd©·hv fopxqv ioudp dv vhjxlqwhv &ooshud©¥o hqwuh suoilvvloqdlv gd mxvwl©d vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd iou©dv gh vhjxudq©d h oujdql]d©·hv gh dsolo ¢ ghilfl¬qfld ߒ4xdqgo vh idod hp uhgh hx lqvlvwo « suhflvo xpd uhgh q¥o « txh vhmd vµ lqvwlwxfloqdo h suowofoodu « xpd uhgh txh hihwlydphqwh o id©dߓ 3uofxudgou*hudo ߒ$ qµv >µuj¥o gh soo¯fld fulplqdo@ sduhfhqov txh vhuld xpd pdlv ydold hihwlydphqwh vh wly«vvhpov hvvh dsolo >w«fqlfo gh dsolo ¢ y¯wlpd d foodeoudu qdv hvtxdgudv@ sdud txheudu dtxl hvwd eduuhlud txh ¢v yh]hv whpov gh glilfxogdghv gh fopxqlfd©¥o fop dv shvvodv fop ghilfl¬qfld souwdqwo foqfougo hp devooxwo fop wxgo o txh iol glwo௶ •uj¥o gh 3oo¯fld &ulplqdo ߒ>’hyhuld@ kdyhu dtxl xpd phokou duwlfxod©¥o gh vhuyl©ov h vh uhjud jhudo dv shvvodv fop ghilfl¬qfld w¬p suloulgdgh hp pxlwdv folvdv h pxlwo ehp h dv shvvodv fop yloo¬qfld wdpe«p w¬p suloulgdgh qxpd v«ulh gh vhuyl©ov h pxlwo ehp h whp txh vh shufhehu txh vh fdokdu xpd vlwxd©¥o gh xpd shvvod fop ghilfl¬qfld y¯wlpd gh yloo¬qfld whp txh whu hihwlydphqwh suloulgdghߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )oupd©¥o h fdsdflwd©¥o dghtxdgdv sdud wogov ov suoilvvloqdlv ߒ0dv vh ookdupov sdud d uhihu¬qfld hp whupov go txh « d ioupd©¥o go 7«fqlfo gh $solo ¢ 9¯wlpd k£ pxlwo soxfo ox txdvh qdgd wdqwo txdqwo ph ohpeuo hx wdpe«p il] hp 1 pdv q¥o ph uhfougo gh xpd ioupd txh wlyhvvh d yhu fop d lqwhuyhq©¥o fop shvvodv fop ghilfl¬qfld 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 4xh wlso gh ioupd©¥o” voeuhwxgo lqfoxlqgo wogov ov txh wudedokdp qhvwdv £uhdv sdud txh kdmd ioupd©¥o foqmxqwd h gl£oojo sdud qov foqkhfhupov h voeuhwxgo sdud txh fdgd xp shufhed dv vxdv iudjlolgdghv h o txh txhu dsuhqghu (qtxdqwo q¥o foqvhjxlupov ioupdu ioupdu ehp ioupdu fop hvshflilflgdgh ydpov whu odfxqdv qo ghvhpshqko ixqfloqdo txhu hp whupov gh txdolgdgh txhu voeuhwxgo hp whupov gdtxloo txh « h[ljlgo sdud xpd uhvsovwd hilfd] ¢v qhfhvvlgdghv gh dsolo h suowh©¥o ghvwdv y¯wlpdv 3uofxudgou*hudo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ ߒ&oph©dqgo fop d ioupd©¥o h yhqgo o txh soghpov id]hu sdud txh fdgd yh] pdlv shvvodv sduwlflshp qd lqwhuyhq©¥o suhfofh 6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld 7ouqdu ov vhuyl©ov pdlv dfhvv¯yhlv d shvvodv fop ghilfl¬qfld yj dowhudu d ohjlvod©¥o sdud fuldu xp lqwhuphgl£ulo ox idflolwdgou ߒ6h fdokdu whpov txh shqvdu ߜ hp pxgdu d qoupd ohjdo ox ghvljqd©¥o ohjdo sdud vh sdvvdu d idodu hp shvvod gd vxd foqildq©d wdo fopo h[lvwh qoxwuov oughqdphqwov mxu¯glfov h wdo fopo d suµsuld gluhwlyd gd y¯wlpd wdpe«p idodߓ 3uofxudgou*hudo 3hqvo txh pxlwdv gdv dvvofld©·hv >qd £uhd gd ghilfl¬qfld@ v¥o wdoyh] dv shvvodv txh soghp ghvhpshqkdu xp sdsho lpsouwdqwh qhvwd pdw«uld 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d ߒ1¥o k£ hohydgouhv q¥o k£ edqkhludv dgdswdgdv q¥o k£ suoilvvloqdlv txh shufhedp souwdqwo whp txh kdyhu xpd uhvsoqvdelolgdgh wdpe«p sou sduwh gh txhp ilqdqfld hvwhv htxlsdphqwov gh dowhudu ov dfougov gh fooshud©¥o sdud txh wdpe«p dv oujdql]d©·hv vh sovvdp dghtxdu ¢txloo txh « h hx dfuhglwo txh « (x dfko txh dfuhglwdpov wogov txh « xp ghvdilo txh d¯ yhp soutxh qµv q¥o soghpov foqwlqxdu d idodu pdqgdu dwxdu dv shvvodv fop ghilfl¬qfld pdv ghsolv ilfd wxgo qd phvpdߓ 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 3uopoyhu d fdsdflwd©¥o gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld d dxwouuhsuhvhqwd©¥o h d olwhudfld voeuh d yloo¬qfld ߒ‹ txh d y¯wlpd q¥o whp d fdsdflgdgh gh vh dxwo lghqwlilfdu fopo y¯wlpd soutxh dtxhoh vhpsuh iol o vhx foqwh[wo h souwdqwo hvvd olwhudfld sdud d txdolgdgh gh y¯wlpd sduhfh dtxl devooxwdphqwh hvvhqfldoߓ 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d $oofdu pdlv uhfxuvov kxpdqov h ilqdqfhluov sdud fuldu pdlv vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ߒ3outxh qµv q¥o soghpov vµ olplwduqov d lqfhqwlydu dv ghq¼qfldv 1µv whpov txh yhu lvwo gh xpd ioupd lqwhjudgd ߜ qµv fkhjdpov d whu fdvov gudp£wlfov ߜ q¥o whpov voox©¥o ߜ 4xh uhfxuvov h o txh « txh sogh vhu ihlwo sdud foqvhjxlu hihwlydphqwh shuplwlu d hvwdv shvvodv ߜ txdqgo v¥o uhwludgdv go foqwh[wo gh y¯wlpd q¥o vhuhp fooofdgdv hp qoyov foqwh[wov txh y¥o fuldu dtxl xpd ylwlpd©¥o shushwxdgd qo whpso hp qoyov foqwh[wovߓ $gyojdgo (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 0dlv gdgov ghvjuhjdgov voeuh y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld 1¥o whpov gdgov voeuh yloo¬qfld souwdqwo phvpo d soo¯fld txdqgo k£ txhvw·hv gh yloo¬qfld gop«vwlfd sou h[hpsoo q¥o k£ lqioupd©¥o fhqwudol]dgd gh txh sou h[hpsoo d y¯wlpd hud xpd shvvod fop ghilfl¬qfld 7hpov wdqwdv edvhv gh gdgov gh glihuhqwhv oujdqlvpov txh q¥o hvw¥o fhqwudol]dgdv h ghsolv txdqgo ydpov yhu txdqwdv shvvodv fop ghilfl¬qfld h[lvwhp hp 3ouwxjdo txh ioudp y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd ox gh txdotxhu wlso gh yloo¬qfld q¥o k£ devooxwdphqwh qdgd $joud o joyhuqo dsuoyox xp hvwxgo qhvwd £uhd h hx hvwox dqvlovd sou o yhu soutxh k£ gh idfwo pxlwo soxfd wudqvsdu¬qfld gh lqioupd©¥o h gh gdgov 2ujdql]d©¥o gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld 5hfophqgd©·hv hvshf¯ilfdv gov suoilvvloqdlv gh mxvwl©d &uldu pdlv *delqhwhv gh $whqglphqwo ¢v 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo h uhiou©du ov suowofooov gh fooshud©¥o fop dv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld ߒ6h dv soo¯wlfdv s¼eolfdv txhuhp hihwlydphqwh dsovwdu qlvwo >lqwhuyhq©¥o lqwhjudgd@ w¬p txh ilqdqfldu lvwo h w¬p txh dodujdu do sd¯v ߜ 1¥o soghpov whu xp sd¯v d glihuhqwhv yhooflgdghv soutxh y¯wlpdv h[lvwhp hp wogo o odgo h y¯wlpdv fop dv hvshfldlv yxoqhudelolgdghv wdpe«p h[lvwhp hp wogo o odgoߓ 3uofxudgou*hudo ߒ(x dfko txh djoud wdoyh] iovvh dowxud ߜ gh id]hu dfougov gh fooshud©¥o fop oujdql]d©·hv >qd £uhd gd ghilfl¬qfld@ sdud txh txdqgo ߜ hvwdpov shudqwh hvwh wlso gh y¯wlpdv sovvdp whu dol xp dfopsdqkdphqwo hvfoduhfhgou h d fdsdflgdgh gh shufhehu fopo « txh ߜ d y¯wlpd sogh ox q¥o ߜ foodeoudu qd uhdol]d©¥o gd mxvwl©dߓ 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d 5hfophqgd©·hv hvshf¯ilfdv gdv oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld ‘hvhqyooyhu phfdqlvpov h suofhvvov gh dxwouuhjxod©¥o ioud gdv oujdql]d©·hv sdud jdudqwlu o vxshulou lqwhuhvvh gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld (175(9,67$6 ( *58326 )2&$,6 ŕ )$725(6 ‘( 5,6&2 ( 2%67ƒ&8/26 $2 $&(662 $ $32,2 ( ‚ -867,‰$ 8pd suhofxsd©¥o pxlwo judqgh txh hx whqko qhvwh pophqwo txh « o idfwo gh kdyhu idp¯oldv txh q¥o v¥o vµ poqosduhqwdlv q¥o k£ oxwudv shvvodv ¢ yoowd &opo « txh ydl vhu” ( qµv hvwdpov d vhqwlu fdgd yh] pdlv d sovvlelolgdgh gh dvvxplu hvvd uhvsoqvdelolgdgh >vhupov qophdgov shoov mx¯]hv fopo dfopsdqkdqwhv gh dgxowov qo ¤pelwo go 5hjlph go 0dlou $fopsdqkdgo@ fop dojxpdv gdv shvvodv txh o£ hvw¥o ov qovvov folhqwhv ( oqgh « txh hvw£ d lvhq©¥o sdud soghupov jdudqwlu txh dojx«p vxshuylvloqd sdud txh o vxshulou lqwhuhvvh ghvvd shvvod vhmd jdudqwlgo ( vh d oujdql]d©¥o id] wxgo txhp « txh jdudqwh hvvh lqwhuhvvh vxsuhpo” ( hvwd « xpd suhofxsd©¥o txh dv oujdql]d©·hv w¬p ylqgo d ghedwhu do ooqjo go whpso 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld &21&/86—(6 ( 5(&20(1’$‰—(6 &21&/86—(6 ( 5(&20(1’$‰—(6 1 &oqfoxv·hv 8p gov oemhwlyov ghvwh uhodwµulo iol hp sulphluo oxjdu gdu yo] ¢v y¯wlpdv gh yloo¬qfld fop ghilfl¬qfld h foqkhfhu phokou dv vxdv h[shul¬qfldv $v y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo hox svlfovvofldo txh sduwlflsdudp qhvwd lqyhvwljd©¥o 1 sduwlokdudp h[shul¬qfldv gh phgo lvoodphqwo ghshqg¬qfld suoeohpdv gh vd¼gh phqwdo h idowd gh foqildq©d qdv lqvwlwxl©·hv hpeoud dojxpdv wlyhvvhp wlgo h[shul¬qfldv sovlwlydv gh dsolo qhvvhv foqwh[wov 7u¬v gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv wlqkdp whqwdgo o vxlf¯glo h dshqdv wu¬v ghqxqfldudp d yloo¬qfld voiulgd ¢v iou©dv gh vhjxudq©d ‘xdv ghvwdv shvvodv fkhjdudp d ylyhu qxpd fdvd gh deuljo sdud y¯wlpdv gh yloo¬qfld gop«vwlfd xpd ghvvdv h[shul¬qfldv iol sovlwlyd h d oxwud qhjdwlyd ghylgo d foqiolwov h djuhvv·hv hqwuh uhvlghqwhv gxudqwh o whpso gh shupdq¬qfld qd fdvd 1o hqwdqwo wogdv dv shvvodv h[fhwo xpd suofxududp d dmxgd gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 7dpe«p h[suhvvdudp xp vhqwlphqwo gh txh o vlvwhpd hvw£ go odgo gov shushwudgouhv ௬ txh qd vxd pdlould shupdqhfhudp hp vxd fdvd h q¥o ioudp ghwlgov ௬ ehp fopo xp vhqwlphqwo gh lqmxvwl©d h ghvydooul]d©¥o gdv vxdv h[shul¬qfldv wdoyh] sdufldophqwh h[solfdgo shod shufh©¥o gh xpd fxowxud gh dfhlwd©¥o gd yloo¬qfld gh txh ov fdvov v¥o dutxlydgov h gh txh q¥o « ihlwd mxvwl©d ‘hvfuhyhudp wdpe«p xp vlvwhpd vhp dsolo vxilflhqwh sdud dv y¯wlpdv sou h[hpsoo d q¯yho mxu¯glfo vofldo kdelwd©¥o h svlfooµjlfo $o«p glvvo iol dlqgd phqfloqdgd qdojxqv fdvov d idowd gh hpsdwld txdqgo suofxududp d dmxgd gov vhuyl©ov gh dsolo 2 ,66 uhvsoqv£yho shod poqlwoul]d©¥o gdv uhvsovwdv vofldlv hodeoud oulhqwd©·hv jhudlv sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld hp foqwh[wov lqvwlwxfloqdlv h hp vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld fi ov $qh[ov h $v oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov uhfouuhp d hvvdv oulhqwd©·hv sdud ghvhqyooyhuhp lqvwuxphqwov lqwhuqov gh suhyhq©¥o h poqlwoul]d©¥o gd yloo¬qfld 0dv fopo v¥o hvwhv lqvwuxphqwov lpsohphqwdgov h dgowdgov shoov suoilvvlo qdlv” 8p sduwlflsdqwh go hvwxgo ghvfuhyhx xpd vlwxd©¥o gh idowd gh foqkhflphqwo gov suoilvvloqdlv txh wudedokdydp qxp 6huyl©o gh $solo ‘oplflol£ulo voeuh fopo ghqxqfldu fdvov gh yloo¬qfld 7ogov ov suoilvvloqdlv txh wudedokdp hp oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov qd £uhd gd ghilfl¬qfld uhfhehudp ioupd©¥o oeuljdwµuld hp suhyhq©¥o gd yloo¬qfld 7ogdyld wdqwo txdqwo iol sovv¯yho dsxudu q¥o h[lvwh ioupd©¥o oeuljdwµuld voeuh hvwh whpd ‹ sovv¯yho phokoudu d lpsohphqwd©¥o ghvwdv oulhqwd©·hv” ([lvwhp glihuhqwhv suowofooov gh d©¥o foqvodqwh d vlwxd©¥o yj vxvshlwd ulvfo ox shuljo fopo dfoqwhfh qd £uhd gd vd¼gh” $v oujdql]d©·hv wdpe«p ghvfuhyhudp glihuhqwhv h[shul¬qfldv fop dv ylvlwdv h dxglwouldv uhdol]dgdv shod 6hjxudq©d 6ofldo sdud poqlwoul]du ov lqvwuxphqwov h[lvwhqwhv gh suhyhq©¥o h ghq¼qfld gh vlwxd©·hv gh yloo¬qfld 6huld ¼wlo fopxqlfdu txdlvtxhu lqflghqwhv ¢ 6hjxudq©d 6ofldo q¥o vµ sdud phokoudu d poqlwoul]d©¥o pdv wdpe«p sdud vh oewhu gdgov hvwdw¯vwlfov voeuh d yloo¬qfld hp foqwh[wo oujdql]dfloqdo h vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ‘o txh iol sovv¯yho dsxudu hvwd fopxqlfd©¥o dov vhuyl©ov gd 6hjxudq©d 6ofldo q¥o « oeuljdwµuld (p vxpd ov vlvwhpdv gh poqlwoul]d©¥o sdud d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h dexvo qdv oujdql]d©·hv h qov vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ghyhp vhu uhiou©dgov sou ioupd d dxphqwdu d vxd hilf£fld 0xlwdv fuldq©dv h dgxowov fop ghilfl¬qfld ylyhp hp oujdql]d©·hv ox ehqhilfldp gh vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld 2v suofhglphqwov gh ghq¼qfld gd yloo¬qfld ghyhp vhu foduov h wudqvsduhqwhv sdud wogov ov glihuhqwhv djhqwhv (peoud d (vwudw«jld 1dfloqdo sdud d ,qfoxv¥o gh 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld 1 suhyhmd d hodeoud©¥o gh oulhqwd©·hv phwogooµjlfdv sdud d suhyhq©¥o vlqdol]d©¥o h lqwhuyhq©¥o hp vlwxd©·hv gh ulvfo ox yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld q¥o h[lvwh dw« do suhvhqwh txdotxhu lqioupd©¥o s¼eolfd voeuh o uhvshwlyo ghvhqyooylphqwo ox lpsohphqwd©¥o 2v uhvxowdgov gov juxsov iofdlv fop suoilvvloqdlv gd £uhd gd mxvwl©d uhsuhvhqwdqwhv gh oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd h vhuyl©ov gh suowh©¥o ¢ lqi¤qfld 1 uhyhodudp dojxqv sdgu·hv hp fopxp $ shufh©¥o jhudo gd pdlould gov sduwlflsdqwhv iol d gh txh dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld q¥o ghqxqfldp d vxd vlwxd©¥o ¢v dxwoulgdghv qhp dov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd ‘h dfougo fop d vxd h[shul¬qfld d yloo¬qfld « lqylv¯yho q¥o ghqxqfldgd ox dshqdv ghqxqfldgd sou whufhluov yj yl]lqkov ox hvfoodv (vwh idfwo soghu£ lqglfdu txh dv shvvodv fop ghilfl¬qfld q¥o foqkhfhp ov vhuyl©ov gh dsolo ox q¥o hvw¥o foqvflhqwhv gh txh v¥o y¯wlpdv ‘dv shvvodv fop ghilfl¬qfld hqwuhylvwdgdv vµ wu¬v suofxududp dmxgd h hp golv ghvvhv fdvov d vlwxd©¥o hud h[wuhpdphqwh xujhqwh shoo txh dpedv ioudp fooofdgdv qxpd fdvd gh deuljo h ylyhp dwxdophqwh qxp oofdo glihuhqwh )ol sovv¯yho dsxudu h[lvwh idowd gh olwhudfld voeuh d yloo¬qfld hqwuh dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld ([lvwh dlqgd qhfhvvlgdgh gh vh uhiohwlu voeuh d dghtxd©¥o gov phlov gh ghq¼qfld h[lvwhqwhv sdud dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld 2v oevw£fxoov ¢ fopxqlfd©¥o hqwuh dv y¯wlpdv h ov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d ioudp oxwud suhofxsd©¥o vxvflwdgd shoov suoilvvloqdlv ghvvh vhwou shoov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd h shodv oujdql]d©·hv gh dsolo ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld 3dud idflolwdu o dfhvvo ¢ lqioupd©¥o gdv shvvodv fop ghilfl¬qfld ghyhu¥o vhu ihlwdv dfopogd©·hv hvshf¯ilfdv yj lqwhuphgl£ulo ox idflolwdgou gh fopxqlfd©¥o lqioupd©¥o hp ohlwxud i£flo $ qhfhvvlgdgh gh ioupd©¥o hvshf¯ilfd h gh uhiou©o gd fdsdflwd©¥o gdv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld iol phqfloqdgd shod pdlould gov sduwlflsdqwhv foqvxowdgov qhvwh suomhwo yj w«fqlfov gh dsolo ¢ y¯wlpd dgyojdgov suoilvvloqdlv gh suowh©¥o ¢ lqi¤qfld ox qd £uhd gd lqwhuyhq©¥o suhfofh 3dud do«p glvvo sogh vhu lpsouwdqwh foqvlghudu o sovv¯yho ghvhqyooylphqwo gh hvwudw«jldv gh dxwopoqlwoul]d©¥o ghqwuo gdv oujdql]d©·hv hp sduwlfxodu ghylgo do 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo 1d dxv¬qfld gh idplolduhv ox shvvodv vljqlilfdwlydv suµ[lpov « iuhtxhqwh ov gluljhqwhv gdv oujdql]d©·hv vhuhp qophdgov fopo dfopsdqkdqwhv shoo wulexqdo (vwhv dfopsdqkdqwhv qophdgov sou h[hpsoo idplolduhv ox gluhwouhv gh oujdql]d©·hv hqwuh oxwuov soghp qdojxpd flufxqvw¤qfld vhu vlpxowdqhdphqwh djuhvvouhv shoo txh vh foqvlghuox lpshulovd d qhfhvvlgdgh gh vh uhiohwlu voeuh ov phfdqlvpov pdlv dghtxdgov sdud vh poqlwoul]du hvwdv vlwxd©·hv 2v suoilvvloqdlv txh wudedokdp hp vhuyl©ov gh dsolo h suowh©¥o ¢ lqi¤qfld ghvfuhyhudp d lghqwlilfd©¥o gh vlwxd©·hv gh yloo¬qfld foqwud fuldq©dv hp sduwlfxodu fuldq©dv fop ghilfl¬qfld fopo h[wuhpdphqwh fopsoh[dv $ oewhq©¥o gh suoydv iol ylvwd fopo pxlwo gli¯flo ghylgo sou h[hpsoo d glilfxogdghv gh fopxqlfd©¥o (vwhv suoilvvloqdlv phqfloqdudp dlqgd o lpsouwdqwh sdsho gdv hvfoodv qd suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h h[ouwdudp wogov ov suoilvvloqdlv txh wudedokdp fop fuldq©dv h moyhqv d q¥o ghvydooul]du whvwhpxqkov ox vlqdlv gh qhjolj¬qfld $ uowdwlylgdgh gh suoilvvloqdlv qdv oujdql]d©·hv hvshfldophqwh qov fhqwuov gh dfooklphqwo gh fuldq©dv iol ylvwd fopo xp idwou gh ulvfo sdud d suowh©¥o gdv fuldq©dv xpd yh] txh lpshgh txh ov suoilvvloqdlv uhfhedp ioupd©¥o dghtxdgd sdud poqlwoul]du h suhyhqlu d yloo¬qfld $ idowd gh vhuyl©ov gh vd¼gh phqwdo sdud fuldq©dv h moyhqv wdpe«p iol ghvwdfdgd fopo xp suoeohpd $ idowd gh dfhvvlelolgdgh i¯vlfd dov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd iol ljxdophqwh vlqdol]dgd fopo xpd fdxvd gh suhofxsd©¥o (p vxpd hvwh suomhwo dqdolvox o txdguo mxu¯glfo gh uhvsovwd ¢ yloo¬qfld edvhdgd qo j«qhuo h qd ghilfl¬qfld ghvfuhyhx dv sulqflsdlv uhvsovwdv vofldlv qo gop¯qlo gd ghilfl¬qfld h gov vhuyl©ov gh dsolo ¢v y¯wlpdv h uhfookhx uhfophqgd©·hv ௬ gh shvvodv fop ghilfl¬qfld h suoilvvloqdlv ௬ voeuh £uhdv d phokoudu qd suowh©¥o ghvwdv y¯wlpdv $ idowd gh vhuyl©ov dfhvv¯yhlv gh dsolo ¢ y¯wlpd sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld iol vlqdol]dgd wdpe«p fopo xpd glilfxogdgh $v odfxqdv h[lvwhqwhv ohydudp ¢ fuld©¥o gh uhvsovwdv hvshf¯ilfdv xpd fdvd gh deuljo sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo h oxwud sdud shvvodv fop h[shul¬qfld gh vd¼gh phqwdo 1o hqwdqwo hvwd vxjhvw¥o q¥o « ghvfulwd fopo o fhq£ulo lghdo 1 ,psouwd dlqgd vxeolqkdu txh 3ouwxjdo whp uhjlvwdgo dydq©ov ohjlvodwlyov sovlwlyov qov ¼owlpov dqov yj ghsolphqwov sdud phpµuld ixwxud h d sovvlelolgdgh gh dv y¯wlpdv vhuhp dfopsdqkdgdv hp wulexqdo sou suoilvvloqdlv gh uhihu¬qfld txh w¬p wdpe«p fopo ixq©¥o d ghihvd gov lqwhuhvvhv gd y¯wlpd 1o hqwdqwo d dsuosuld©¥o h lpsohphqwd©¥o ghvwdv ohlv h soo¯wlfdv ௬ sou sduwh gh oujdql]d©·hv h suoilvvloqdlv ௬ uhtxhu whpso shoo txh vh foqwlqxd d uhjlvwdu glvfuhs¤qfld do q¯yho gdv su£wlfdv lh k£ h[shul¬qfldv qhjdwlydv pdv wdpe«p sovlwlydv foqiouph ghvfulwo dqwhulouphqwh ov gdgov uhfooklgov hylghqfldp dojxpdv h[shul¬qfldv sovlwlydv h oxwudv qhjdwlydv 3ou ¼owlpo lpsouwd ghvwdfduvh xpd lqlfldwlyd uhvxowdqwh gd fooshud©¥o hqwuh glihuhqwhv oujdql]d©·hv go vhwou gd mxvwl©d h gh dsolo ¢ y¯wlpd ௬ o *delqhwh gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo ௬ txh iol dsoqwdgd fopo xpd gdv phglgdv txh phokoududp d txdolgdgh gd uhvsovwd ¢v y¯wlpdv &op edvh qov uhvxowdgov ghvwh hvwxgo iol sovv¯yho hodeoudu y£uldv uhfophqgd©·hv 5hfophqgd©·hv (peoud m£ h[lvwdp « qhfhvv£ulo phokoudu ov lqvwuxphqwov txh lghqwliltxhp h ghqxqflhp d yloo¬qfld vhqgo wdpe«p qhfhvv£ulo foqwlqxdu d poqlwoul]du d hilf£fld gd vxd lpsohphqwd©¥o hp foqiouplgdgh fop o suhfoql]dgo qdv ‘luhwul]hv gh ‘hvlqvwlwxfloqdol]d©¥o hodeoudgdv shodv 1d©·hv 8qlgdv o 3dud jdudqwlu o xvo hilfd] ghvwhv lqvwuxphqwov wogov ov suoilvvloqdlv txh wudedokhp hp oujdql]d©·hv suhvwdgoudv gh vhuyl©ov gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld ghyhu¥o uhfhehu ioupd©¥o oeuljdwµuld voeuh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h xvo gov lqvwuxphqwov glvsoq¯yhlv sdud hvvh hihlwo o 2v fdvov gh yloo¬qfld hp oujdql]d©·hv h vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ghyhu¥o vhu fopxqlfdgov ¢ 6hjxudq©d 6ofldo ox d oxwuo oujdqlvpo oilfldo fop fopshw¬qfld sdud o hihlwo sdud txh kdmd xp phokou dfopsdqkdphqwo h hp vlpxow¤qho vh uh¼qd lqioupd©¥o hvwdw¯vwlfd voeuh hvwdv vlwxd©·hv gh ioupd d txh vh sovvd foqkhfhu phokou xp suoeohpd dwxdophqwh lqylv¯yho o 5hfophqgdvh d hodeoud©¥o gh oxwudv oulhqwd©·hv wdlv fopo suowofooov gh d©¥o glihuhqfldgov fop ylvwd d dedufdu glihuhqwhv vlwxd©·hv gh ulvfo 7hqgo hp foqwd txh vh foqwlqxd d yhulilfdu h[lvw¬qfld gh hvwljpd h suhfoqfhlwo foqwud dv y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld uhfophqgdvh l ghvhqyooylphqwo gh d©·hv gh ioupd©¥o h fdsdflwd©¥o gluljlgdv d wogov ov suoilvvloqdlv gd £uhd gd mxvwl©d dvvhqwh qxpd shuvshwlyd gh gluhlwov kxpdqov h ghilfl¬qfld fop ylvwd ¢ suopo©¥o go uhvshlwo h gd gljqlgdgh gh fdgd shvvod &op edvh qov glihuhqwhv whvwhpxqkov uhfooklgov iol wdpe«p uhihulgo txh vhuld fuxfldo dxphqwdu o q¼phuo gh dgyojdgov fop ioupd©¥o hvshfldol]dgd hp yloo¬qfld gop«vwlfd h yloo¬qfld foqwud juxsov hp sduwlfxodu vlwxd©¥o gh yxoqhudelolgdgh lqfoxlqgo shvvodv fop ghilfl¬qfld ‘dgo txh hp dojxqv fdvov vh lghqwlilfdudp p£v su£wlfdv gh ghvydooul]d©¥o go whvwhpxqko ghylgo do hvwljpd h do suhfoqfhlwo sou sduwh gdv iou©dv gh vhjxudq©d h gov suoilvvloqdlv gd mxvwl©d « lpsouwdqwh foqvlghudu d suopo©¥o gh ioupd©¥o qhvwd pdw«uld 6xjhuhvh txh vh hylwh o ioupdwo h[sovlwlyo dsovwdqgovh hp vhvv·hv edvhdgdv hp suoeohpdv foqfuhwov h dq£olvh gh hvwxgov gh fdvo &uld©¥o gh suowofooov gh fooshud©¥o hqwuh suhvwdgouhv gh vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd suoilvvloqdlv gd mxvwl©d h oujdql]d©·hv gh dsolo d shvvodv fop ghilfl¬qfld yj dodujdqgovh o ¤pelwo gh ixqfloqdphqwo gov *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo sdud vh gdu xpd uhvsovwd hilfd] ¢v y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld dmxgdqgodv d xowudsdvvdu ov oevw£fxoov gh fopxqlfd©¥o ox oxwuov 5hiou©du d fdsdflgdgh gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd sdud txh sovvdp uhvsoqghu ¢v y¯wlpdv fop ghilfl¬qfld fop glihuhqwhv qhfhvvlgdghv gh dsolo o (peoud d glphqv¥o gd lqwhuvhffloqdolgdgh sdud shvvodv fop yxoqhudelolgdghv hvshf¯ilfdv m£ lqfoxd uhihu¬qfldv d shvvodv fop ghilfl¬qfld d ioupd©¥o gluljlgd d suoilvvloqdlv gh dsolo ¢ y¯wlpd soghuld whu hp foqwd o uhiou©o ghvvh foq wh¼go )ol wdpe«p uhihulgo fopo lpsouwdqwh d qhfhvvlgdgh gh dwxdol]d©¥o uhjxodu ghvwd ioupd©¥o (vwhv suoilvvloqdlv w¬p o sdsho gh ghihqghu ov lqwhuhvvhv gd y¯wlpd soghqgo wdpe«p djlu fopo idflolwdgouhv go foqwdfwo fop o vlvwhpd mxglfldo 7ogdyld h qd su£wlfd lvvo qhp vhpsuh vh yhulilfd ‘hyhu¥o vhu suopoylgdv dv eodv su£wlfdv qo ghvhpshqko gd ixq©¥o ghvwhv suoilvvloqdlv o $v d©·hv gh ioupd©¥o ghyhu¥o lqfoxlu d sduwlflsd©¥o gh shvvodv fop ghilfl¬qfld qophdgdphqwh shvvodv txh whqkdp vlgo y¯wlpdv gh yloo¬qfld $v shvvodv fop ghilfl¬qfld w¬p xp sdsho lpsouwdqwh d ghvhpshqkdu qd phokould gov vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd 3oghqgo sou h[hpsoo vhu dxvfxowdgdv ox ioupdgdv sdud vh wouqduhp foioupdgoudv dsoldqwhv gh sduhv ox foqvhokhluov sdud d suhyhq©¥o ‘hyh dsovwduvh qd suopo©¥o gh d©·hv gh ioupd©¥o h fdpsdqkdv gh vhqvlelol]d©¥o hvshf¯ilfdv gluljlgdv ¢v shvvodv fop ghilfl¬qfld sdud vh suopoyhu d olwhudfld voeuh d yloo¬qfld lqfoxlqgo lqioupd©·hv voeuh fopo dsuhvhqwdu xpd txhl[d 2v gdgov uhfooklgov vxjhuludp xpd ylv¥o fopxp gh txh dv shvvodv fop ghilfl¬qfld q¥o ghqxqfldp d yloo¬qfld gh txh v¥o y¯wlpdv ghylgo ¢ idowd gh foqkhflphqwo voeuh d ioupd gh o id]hu h ¢ glilfxogdgh hp uhfoqkhfhu o txh « yloo¬qfld $v shvvodv fop ghilfl¬qfld ghyhp vhu lqfox¯gdv fopo ghvwlqdw£uldv gdv fdpsdqkdv qdfloqdlv foqwud d yloo¬qfld $ lqioupd©¥o voeuh suhyhq©¥o h gluhlwov gdv y¯wlpdv ghyh hvwdu glvsoq¯yho hp ioupdwo dfhvv¯yho qophdgdphqwh hp ohlwxud i£flo d shvvodv fop ghilfl¬qfld lqwhohfwxdo hox svlfovvofldo o $ fopxqlgdgh hgxfdwlyd h ov vhuyl©ov gh dsolo ¢ lqi¤qfld lqfoxlqgo d lqwhuyhq©¥o suhfofh ghyhu¥o uhfhehu ioupd©¥o hvshf¯ilfd voeuh ov gluhlwov kxpdqov gdv fuldq©dv fop ghilfl¬qfld h d suhyhq©¥o gd yloo¬qfld foqwud fuldq©dv h moyhqv fop ghilfl¬qfld ‹ lpsouwdqwh txh ov suoilvvloqdlv whqkdp xp ookdu dwhqwo ¢v fuldq©dv h dov moyhqv h txh ov suofhglphqwov sdud vh ghqxqfldu vlwxd©·hv hvshf¯ilfdv gh yloo¬qfld okhv vhmdp fodudphqwh fopxqlfdgov 4xhp wudedokd hp vhuyl©ov gh dsolo ¢ lqi¤qfld wdpe«p ghyhu£ uhfhehu ioupd©¥o oeuljdwµuld hp pdw«uld gh suhyhq©¥o gd yloo¬qfld h xvo gov lqvwuxphqwov glvsoq¯yhlv 1o txh uhvshlwd do 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo o 2v wulexqdlv soghuldp foqvlghudu o dsolo gh htxlsdv pxowlglvflsolqduhv wdlv fopo *delqhwhv gh $whqglphqwo d 9¯wlpdv gh 9loo¬qfld gh *«qhuo ox oxwudv txh sxghvvhp dx[loldu ov suoilvvloqdlv gh mxvwl©d qd dydold©¥o go foqwh[wo idploldu ox oxwuov fdvo d shvvod q¥o whqkd idplolduhv suµ[lpov gh ioupd d suhyhqlu d yloo¬qfld o 8pd yh] txh dv lqvwlwxl©·hv dvvxphp sou yh]hv o sdsho gh dfopsdqkdqwhv sou h[hpsoo ov hohphqwov gd gluh©¥o do deuljo go 5hjlph -xu¯glfo go 0dlou $fopsdqkdgo hp uhod©¥o d shvvodv foqvlghudgdv lqfdsd]hv gh h[hufhu ov vhxv gluhlwov ghyhu¥o ghvhqyooyhu hvwudw«jldv gh dxwopoqlwoul]d©¥o txh vdoydjxdughp o vxshulou lqwhuhvvh gd shvvod hp fdxvd ,qfoxv¥o gh shvvodv fop ghilfl¬qfld qov µuj¥ov foqvxowlyov gdv (vwudw«jldv 1dfloqdlv shvvodv fop ghilfl¬qfld fuldq©dv h suhyhq©¥o gd yloo¬qfld gh pogo d lqfoxlu xpd shuvshwlyd pdlv deudqjhqwh gd ghilfl¬qfld 3uopoyhu lqyhvwljd©¥o txh g¬ yo] h ylvlelolgdgh dov whvwhpxqkov gh yloo¬qfld ofouulgd hp foqwh[wo oujdql]dfloqdo ox vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld (vwh hvwxgo povwuox txh vh wudwd gxpd uhdolgdgh pxlwo soxfo ghedwlgd h uhfoqkhflgd q¥o whqgo vlgo sovv¯yho lghqwlilfdu fdvov hvshf¯ilfov gh yloo¬qfld foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld txh ylydp hp oujdql]d©·hv $owhudu o sdudgljpd soo¯wlfo h ohjlvodwlyo d q¯yho qdfloqdo ghvgh jdudqwlu d suowh©¥o gov gluhlwov gov shushwudgouhv vhp suhmx¯]o go sulqf¯slo gd suhvxq©¥o gh lqof¬qfld dw« jdudqwlu d lqwhjulgdgh h d ghihvd gov gluhlwov kxpdqov gdv y¯wlpdv 0hokoudu d fooughqd©¥o h d fopxqlfd©¥o hqwuh ov µuj¥ov gh soo¯fld fulplqdo h o 0lqlvw«ulo 3¼eolfo h lqyhvwlu hp ioupd©¥o txh shuplwd fopsuhhqghu phokou dv vlwxd©·hv txh sovvdp vhu foqvlghudgdv iodjudqwh gholfwo $gowdu fopo suofhglphqwo gh uowlqd o shglgo ¢ y¯wlpd gh ghfodud©·hv sdud phpµuld ixwxud gdgdv dv fodudv ydqwdjhqv ghvwh wlso gh glolj¬qfld su«yld h o vhx sdsho qd uhgx©¥o go lpsdfwo hpofloqdo go suofhvvo gh lqtx«ulwo suhvhuydqgo d phpµuld h hylwdqgo d ylwlpl]d©¥o vhfxqg£uld $ydoldu h poqlwoul]du o lpsdfwo h d dghtxd©¥o go suojudpd dov shushwudgouhv gh yloo¬qfld gop«vwlfd 5hfookhu h sxeolfdu gdgov voeuh dv y¯wlpdv gh yloo¬qfld fop ghilfl¬qfld ghvdjuhjdgov sou j«qhuo &opo phqfloqdgo dflpd o ,66 soghu£ vhu xp gov µuj¥ov hqyooylgov 7ogdyld d £uhd gd vd¼gh wdpe«p glvs·h gh lqvwuxphqwov gh poqlwoul]d©¥o o 6lvwhpd gh ,qwhuyhq©¥o 3uhfofh qd ,qi¤qfld ioupd©¥o dghtxdgd h vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd (vwhv gdgov v¥o ixqgdphqwdlv sdud vh fopsuhhqghu hvwd uhdolgdgh dlqgd “lqylv¯yho௶ $1(;26 $qh[o 1 3huilo gdv shvvodv hqwuhylvwdgdv fop ghilfl¬qfld ( ,gdgh 6h[o ‘hilfl¬qfld 9lyh hpߐ 7lso gh yloo¬qfld 2fouu¬qfld &oqwh[wo 4xhl[d 61 &oqwdfwo fop dv iou©dv gh vhjxudq©d 61 6huyl©ov gh $solo ¢ 9¯wlpd ‘hflv¥o go wulexqdo 2xwudv lqio uhohydqwhv (1 ) 7udqvwouqo go hvshwuo go dxwlvpo &dvd suµsuld $vv«glo i¯vlfo svlfooµjlfo h vh[xdo ,qi¤qfld mxyhqwxgh h lgdgh dgxowd glyoufldgd k£ 1 dqov 6huyl©ov gh edvh fopxqlw£uld ‘op«vwlfo 1¥o 6lp 6lp oujdql]d©·hv gh dsolo ¢ y¯wlpd ௬ $foqvhokdgd d q¥o suovvhjxlu fop xpd txhl[d ioupdo dohjdqgo txh vhuld dutxlydgd pxgox gh flgdgh dsµv o glyµuflo ( 0 ,qwhohfwxdo ghilfl¬qfld svlfovvofldo /du uhvlghqfldo sdud shvvodv fop ghilfl¬qfld )¯vlfd 3vlfooµjlfd ilqdqfhlud ,qi¤qfld h lgdgh dgxowd hqwuox qd fdvd gh deuljo hp 1 ‘op«vwlfo vhuyl©ov gh edvh fopxqlw£uld 6lp 6lp &hqwuo gh dfooklphqwo dqov h oxwuov &dvo dutxlydgo sou idowd gh suoydv $mxgdgo dwudy«v gd /lqkd 1dfloqdo gh (phuj¬qfld 6ofldo q| 1 7hqwdwlyd gh vxlf¯glo 3dl dofoµolfo ylyh qxpd qoyd flgdgh ghsolv go deuljo ( ) ‘hilfl¬qfld svlfovvofldo +delwd©¥o vofldo )¯vlfd 3vlfooµjlfd ,gdgh dgxowd pdulgo ‘op«vwlfo 6lp 6lp &hqwuo gh dfooklphqwo dqov fop ov ilokov &dvo dutxlydgo sou idowd gh suoydv 7hqwdwlyd gh vxlf¯glo dsoldgd shod suoihvvoud gd hvfood sulp£uld gd ilokd txh okh ghx lqioupd©·hv voeuh fopo oewhu dmxgd gov vhuyl©ov gd 6hjxudq©d 6ofldo soutxh dv txhl[dv ¢v iou©dv gh vhjxudq©d q¥o hudp ehpvxfhglgdv ylyh qxpd qoyd flgdgh ghsolv gd fdvd gh deuljo ( ) ‘hilfl¬qfld svlfovvofldo &dvd suµsuld )¯vlfd 3vlfooµjlfd ,gdgh dgxowd ‘op«vwlfo 1¥o 1¥o 1¥o ௬ 1xqfd shglx dsolo d yloo¬qfld whuplqox ghsolv gd pouwh go pdulgo ( ) ‘hilfl¬qfld lqwhohfwxdo )dp¯old gh dfooklphqwo ylyhx qxp fhqwuo gxudqwh 1 dqov )¯vlfd 3vlfooµjlfd ,qi¤qfld d vlwxd©¥o ofouuhx k£ dqov ‘op«vwlfo 6lp ௬ 6lp 1hqkxpd lqioupd©¥o voeuh o uhvxowdgo go suofhvvo ,qvwlwxl©¥o gh dfooklphqwo ghqxqfldgd ¢v dxwoulgdghv d yloo¬qfld iol lghqwlilfdgd txdqgo wlqkd ௬1 ( ) ‘hilfl¬qfld svlfovvofldo txduwo doxjdgo )¯vlfd 3vlfooµjlfd dexvo vh[xdo ,gdgh dgxowd glyoufldgd k£ 1 dqov ‘op«vwlfo 1¥o 1¥o 6lp oxwuov dsolov lqglvsoq¯yhlv hpeoud shglgov ௬ 7hqwdwlyd gh vxlf¯glo h[pdulgodjuhvvou lqwhjud xpd iou©d gh vhjxudq©d ylyh hvfoqglgd go h[pdulgo $qh[o 3duwlflsdqwhv go *uxso )ofdo 1 ‘dwd 7«fqlfd gh uhfookd gh gdgov &µgljo lghqwlilfd©¥o 3duwlflsdqwhv ‘xud©¥o 11 *uxso )ofdo fop suoilvvloqdlv gd mxvwl©d )*1b1b$gyojdgo )*1bb$gyojdgo )*1bb 3uofxudgou*hudo )*1bb 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d )*1bb 0lqlvw«ulo gd -xvwl©d )*1bb •uj¥o gh 3oo¯fld &ulplqdo )*1bb •uj¥o gh 3oo¯fld &ulplqdo *uxso )ofdo &op 2uj $solo 3hvvodv f ‘hi )*b1b 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld )*bb 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld )*bb 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld )*bb 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld )*bb 2ujdql]d©¥o gh $solo d 3hvvodv fop ‘hilfl¬qfld *uxso )ofdo &op vhuyl©ov dsolo ¢ lqi¤qfld )*b1b(qwlgdgh joyhuqdphqwdo )*bb6huyl©o gh dsolo ¢ lqi¤qfld 1 *uxso )ofdo fop vhuyl©ov gh dsolo ¢ y¯wlpd )*b1b(qwlgdgh joyhuqdphqwdo )*bb 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )*bb 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )*bb 6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )*bb6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd )*bb6hwou gd vd¼gh )*bb(qwlgdgh joyhuqdphqwdo )*bb6huyl©o gh $solo ¢ 9¯wlpd 1 *uxso )ofdo fop vhwou gd vd¼gh )*b1b3vfkldwulvw )*bb3vfkooojlvw )*bb1xuvh 1 (qwuhylvwd vhplhvwuxwxudgd (b3uowh©¥o gov ‘luhlwov gd &uldq©d 1 *uxso )ofdo fop suoilvvloqdlv gh lqwhuyhq©¥o suhfofh )*b1b(gxfdwloq )*bb6hjxudq©d 6ofldo )*bb6hwou gd 6d¼gh 1 $qh[o 3uojudpd sdud jdudqwlu d suhyhq©¥o h foqwuooo gd qhjolj¬qfld dexvo pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o h xpd wdehod gh lqglfdgouhv gh yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv $1(;2 % 352*5$0$ 3$5$ *$5$17,5 $ 35(9(1‰…2 ( &21752/2 ‘$ 1(*/,*Œ1&,$ $%862 0$86 75$726 ( ‘,6&5,0,1$‰…2 2 vxujlphqwo gxpd su£wlfd suoilvvloqdo lqioupdgd h fhqwudgd qd txdolgdgh gd suhvwd©¥o gh vhuyl©ov d shvvodv fop ghilfl¬qfld ohyox ¢ suhofxsd©¥o fop dv txhvw·hv gd qhjolj¬qfld dexvo pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o ehp fopo ¢ qhfhvvlgdgh gh vh dgowdu glvsovl©·hv uhjudv h glq¤plfdv oujdql]dfloqdlv txh jdudqwdp d suopo©¥o gd txdolgdgh gh ylgd gov xwhqwhv qxp txdguo gh uhvshlwo devooxwo shoov vhxv gluhlwov $ hvwh suosµvlwo ghyh vhu ihlwd uhihu¬qfld dov y£ulov lqvwuxphqwov qoupdwlyov h uhjxodphqwduhv txh hvwdehohfhp fodudphqwh xp txdguo gh uhihu¬qfld sdud dv oujdql]d©·hv 2 &hqwuo gh $wlylgdghv 2fxsdfloqdlv dvvxph souwdqwo d uhvsoqvdelolgdgh gh dvvhjxudu txh h[lvwhp phfdqlvpov gh jdudqwld h foqwuooo sdud uhgx]lu ov ulvfov dvvofldgov shoo txh ghyh whu lpsohphqwdgo xp suojudpd sdud jdudqwlu d suhyhq©¥o h foqwuooo gd qhjolj¬qfld dexvo pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o foqwud ov xwhqwhv $ w¯wxoo gh h[hpsoo 2v xwhqwhv idplolduhvshvvodv vljqlilfdwlydv h suoilvvloqdlv w¬p dfhvvo d xp gofxphqwo hvfulwo txh foqw«p d soo¯wlfd gd &$2 voeuh dv uhjudv h ioupdv gh d©¥o hp vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o foqwud xwhqwhv yj &µgljo gh ‹wlfd 5hjxodphqwov ,qwhuqov ‘hyhp vhu ghilqlgdv uhjudv h ioupdv gh d©¥o sdud txdlvtxhu vlwxd©·hv hp txh ofouudp qhjolj¬qfld dexvo pdxv wudwov ox glvfulplqd©¥o foqwud ov xwhqwhv vhmd sou sduwh gov suoilvvloqdlv ox gov vhxv sduhqwhv +£ xpd dq£olvh uljouovd h xpd uhvsovwd lphgldwd txdqgo v¥o ghwhwdgov vlqdlv ox lqg¯flov ghvwhv wlsov gh vlwxd©¥o ‘hyhu¥o vhu fuldgov hvsd©ov gh fopxqlfd©¥o sdud txh xwhqwhv h sduhqwhv lqiouphp ov uhvsoqv£yhlv shod oujdql]d©¥o gd h[lvw¬qfld gh vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo gh gluhlwov pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o gd sduwh gov suoilvvloqdlv ‘hyhu£ kdyhu xpd dydold©¥o lqwhuqd shulµglfd go fopsouwdphqwo gov suoilvvloqdlv h go ixqfloqdphqwo go vlvwhpd gh jhvw¥o sdud vh yhulilfdu h fouuljlu vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo gh gluhlwov pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o foqwud shvvodv fop ghilfl¬qfld ‘hshqghqgo gov uhvxowdgov soghu¥o vhu h[hfxwdgdv hqwuh oxwudv dv vhjxlqwhv d©·hv $ydold©¥o gd vhqvlelolgdgh gov suoilvvloqdlv d hvwd txhvw¥o ,ghqwlilfd©¥o gdv qhfhvvlgdghv gh ioupd©¥o gov suoilvvloqdlv h suopo©¥o gd vxd sduwlflsd©¥o hp dwlylgdghv gh ioupd©¥o 3uopo©¥o gh uhxql·hv pxowlglvflsolqduhv fop d htxlsd sdud dq£olvh gh fdvov foqfuhwov ([hfx©¥o gh suomhwov txh phokouhp ov vhuyl©ov ,ghqwlilfd©¥o gh eodv su£wlfdv txh suhylqdp vlwxd©·hv gh yloo¬qfld lqvwlwxfloqdo h foqvhtxhqwh glyxojd©¥o h dodujdphqwo dov suoilvvloqdlv h suofhvvov gh jhvw¥o *dudqwld gh uowd©¥o uhjxodu gh suoilvvloqdlv fop wduhidv pdlv shvdgdv ox pdlv gli¯fhlv sdud vh uhgx]lu o ulvfo gh hvjowdphqwo ,qfhqwlyo gh sdxvdv gh plqxwov gov suoilvvloqdlv txh vh vlqwdp whqvov ox fdqvdgov o txh soghu£ dihwdu d vxd ioupd gh olgdu fop ov xwhqwhv *dudqwld gh txh wogov ov suoilvvloqdlv v¥o fdsd]hv gh jhulu foqiolwov h gh dgowdu dwlwxghv dghtxdgdv hp vlwxd©·hv gh fulvh 6hpsuh txh vhmdp ghwhwdgdv vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo gh gluhlwov pdxv wudwov h glvfulplqd©¥o gh xwhqwhv sou suoilvvloqdlv ov uhvsoqv£yhlv shoo vhuyl©o ghyhp oxylu wogdv dv sduwhv hqyooylgdv jdudqwlu txh ov gluhlwov go xwhqwh q¥o vhmdp fopsuophwlgov qhvwh suofhvvo h dwlydu ov phfdqlvpov gh vdq©¥o suhylvwov sdud fdgd vlwxd©¥o txh hqyooyd suoilvvloqdlv 6hpsuh txh iouhp ghwhwdgdv vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo gh gluhlwov pdxv wudwov ox glvfulplqd©¥o foqwud xwhqwhv sou sduwh gh sdufhluov pdlv ¯qwlpov ov suoilvvloqdlv ghyhp lqioupdu ov uhvsoqv£yhlv shod oujdql]d©¥o (vwhv ghyhu¥o dydoldu d vlwxd©¥o oxylqgo o xwhqwh h ov vhxv sduhqwhv ‘hshqghqgo gd vlwxd©¥o ov uhvsoqv£yhlv ghyhu¥o lqioupdu ioupdu h dsoldu o xwhqwhv h ov vhxv sduhqwhv gh ioupd d txh hvwhv foqvljdp xowudsdvvdu d vlwxd©¥o ox qov fdvov pdlv h[wuhpov xvdu ov phlov ohjdlv ¢ vxd glvsovl©¥o sdud vdoydjxdugdu d lqwhjulgdgh vhjxudq©d h q¥o glvfulplqd©¥o go xwhqwh $ h[lvw¬qfld gh phfdqlvpov gh uhjlvwo h poqlwoul]d©¥o gdv ofouu¬qfldv lghqwlilfdgdv fop d qophd©¥o gxpd shvvod uhvsoqv£yho shod vxd vxshuylv¥o (vwdehohflphqwo gh pophqwov gh poqlwoul]d©¥o h dydold©¥o go suojudpd h[lvwhqwh hp txh wogdv dv sduwhv lqwhuhvvdgdv jhvw¥o suoilvvloqdlv xwhqwhv sduwhv lqwhuhvvdgdv hwf ghyhu¥o sduwlflsdu ϲϲ )oqwh wh[wo dgdswdgo d sduwlu go ,’6 3uhyhq©¥o gd 9loo¬qfld ,qvwlwxfloqdo 3hudqwh 3hvvodv ,govdv h 3hvvodv hp 6lwxd©¥o gh ‘hshqg¬qfld s£jv ௬ ,’6 /lveod ϲϳ (vw£ suhvhqwhphqwh ghilqlgo fopo &hqwuo gh $wlylgdghv h &dsdflwd©¥o sdud d ,qfoxv¥o &$&, 7dehod gh lqglfdgouhv gh yloo¬qfld qdv uhvsovwdv vofldlv ϲθ ‘lphqv·hv ,qglfdgouhv &opoglgdghv ௬ 4xduwov iulov ox h[fhvvlydphqwh txhqwhv ௬ 4xduwov q¥o yhqwlodgov ௬ ‘hfoud©¥o h poelol£ulo vxmov hox ghjudgdgov ௬ 2evw£fxoov dutxlwhwµqlfov lqwhuqov h h[whuqov do hgli¯flo ௬ ,oxplqd©¥o lqdghtxdgd hox uhvwul©¥o gd ox] qdwxudo &oqilqdphqwo ௬ (qfhuudphqwo gov xwhqwhv ghqwuo h ioud gdv glylv·hv ௬ )hfko go hvwdehohflphqwo sdud o h[whulou lpshglqgo txh ov xwhqwhv vdldp ௬ 8vo lqmxvwlilfdgo gh duwhidfwov lpoelol]dgouhv sou h[hpsoo fouuhldv oljdgxudv hwf ௬ ,poelol]d©¥o lqmxvwlilfdgd gh xwhqwhv hp fdghludv soowuoqdv hwf 5hvwul©¥o ௬ &ooofd©¥o gov xwhqwhv hp sovl©·hv gh gli¯flo poelol]d©¥o vhqwdgov ox ghlwdgov fop sulyd©¥o vhqvouldo sou ooqjov shu¯ogov ௬ 1¥o iouqhflphqwo gh hvsd©ov hox whpsov ofxsdfloqdlv dov xwhqwhv ௬ 1¥o iouqhflphqwo gh phlov gh sduwlflsd©¥o h h[suhvv¥o ௬ 1¥o shuplvv¥o gd sulydflgdgh ௬ 1¥o dehuwxud go hvwdehohflphqwo ¢ fopxqlgdgh 3ulydflgdgh ௬ ‘lyxojd©¥o gh ghwdokhv gd ylgd gov xwhqwhv ௬ 3huplvv¥o ox lpsovl©¥o gd ylood©¥o go vljloo gov suofhvvov vofldlv h fo¯qlfov ௬ 5hvwul©¥o do xwhqwh go whpso qhfhvv£ulo sdud vdwlvid©¥o gdv qhfhvvlgdghv ilvlooµjlfdv ௬ 1¥o jdudqwld gd sulydflgdgh go hvsd©o gxudqwh d kljlhqh shvvodo gov xwhqwhv +ljlhqh shvvodo ௬ $ehuwxud gh pdwhuldo hvwhulol]dgo vhp vhu lphgldwdphqwh dqwhv gd dgplqlvwud©¥o go fxlgdgo ௬ 1hjolj¬qfld gd kljlhqh shvvod gov xwhqwhv ghl[dqgoov vxmov ih]hv h xulqd sou ooqjov shu¯ogov ௬ 3duwlokd hqwuh xwhqwhv gh wodokdv shqwhv h hvfoydv gh ghqwhv ௬ ,jqoudu o sxgou go folhqwh 6xshuylv¥o3uoilvvloqdlv ௬ 1¥o foqwudwdu suoilvvloqdlv vxilflhqwhv h fop dv fopshw¬qfldv fhuwdv ௬ 1¥o suoylghqfldu osouwxqlgdghv gh ioupd©¥o sdud ov suoilvvloqdlv ௬ 1¥o jdudqwlu d lqwhjulgdgh h dv uhihu¬qfldv suoilvvloqdlv gov suoilvvloqdlv ௬ 3huplwlu txh shvvodv q¥o txdolilfdgdv dfopsdqkhp shvvodv fop ghilfl¬qfld ௬ 1¥o jdudqwlu d h[lvw¬qfld shupdqhqwh gh suoilvvloqdlv fdsd]hv gh olgdu fop hphuj¬qfldv 1xwul©¥o ௬ 1¥o jdudqwlu glyhuvlgdgh qd dolphqwd©¥o ௬ 5hfouuhu ¢ uhvwul©¥o dolphqwdu fopo ioupd gh sxql©¥o ௬ 0lvwxudu glihuhqwhv wlsov gh dolphqwov gh ioupd ghvdjudg£yho do sdodgdu ௬ 6huylu dolphqwov pdo fo]lqkdgov ox ¢ whpshudwxud lqfouuhwd ௬ 6huylu dolphqwov udq©ovov ox ioud gh sud]o ௬ 0dx hvwdgo h idowd gh kljlhqh qov htxlsdphqwov gh dsolo ¢v uhihl©·hv ௬ ,jqoudu qhfhvvlgdghv glhw«wlfdv hvshf¯ilfdv ௬ 8vdu vxevwlwxwov dolphqwduhv hp yh] gh dolphqwov ௬ 1¥o uhvshlwdu d ioupd fopo ov xwhqwhv lqjhuhp ov dolphqwov 6d¼gh ௬ 1¥o suofxudu dmxgd p«glfd sdud ov xwhqwhv vhpsuh txh qhfhvv£ulo ௬ 1¥o lqioupdu ov suoilvvloqdlv fo¯qlfov hox dv shvvodv suµ[lpdv go folhqwh voeuh dv dowhud©·hv qo vhx hvwdgo gh vd¼gh ௬ 1¥o iouqhfhu q¥o idflolwdu qhp dohuwdu sdud d qhfhvvlgdgh gh dx[¯olo w«fqlfo ௬ 1¥o suoylghqfldu fxlgdgov suhyhqwlyov sou h[hpsoo fxlgdgov fop d shoh gh shvvodv lqfoqwlqhqwhv ௬ ,jqoudu vlwxd©·hv hp txh ov xwhqwhv vh txhl[dp gh gou ௬ 1¥o olpsdu ov µfxoov go folhqwh ox oxwudv suµwhvhv h[whuqdv 0hglfd©¥o ௬ $gplqlvwudu vhgdwlyov ox oxwud phglfd©¥o vhp suhvful©¥o p«glfd ௬ 1¥o dgplqlvwudu d phglfd©¥o ௬ 3duwlokdu phglfd©¥o hqwuh xwhqwhv ௬ 1¥o uhvshlwdu d phglfd©¥o uhfhlwdgd ௬ 1¥o dgplqlvwudu d phglfd©¥o d whpso ox qdv govhv fouuhwdv ϲθ)oqwh os flw dgdswdgo d sduwlu go ,’6 3uhyhq©¥o gd 9loo¬qfld ,qvwlwxfloqdo 3hudqwh 3hvvodv ,govdv h 3hvvodv hp 6lwxd©¥o gh ‘hshqg¬qfld s£jv ௬ ,’6 /lveod )oqwh 0dqxdo gh 3uofhvvov &kdyh ௬ &hqwuo gh $wlylgdghv 2fxsdfloqdlv ‘lvsoq¯yho hp kwwsv zzzvhjvofldoswgofxphqwv111jtuvbfdobsuofhvvovfkdyhed e1 i 1ig1d1ed e1 i 1ig1d1 6h[xdolgdgh ௬ $vv«glo vh[xdo ௬ )d]hu fophqw£ulov kopoiµelfov ௬ 1¥o uhvshlwdu d vh[xdolgdgh gov xwhqwhv sduwlfxoduphqwh d vxd oulhqwd©¥o vh[xdo $vshwov )¯vlfov ௬ $juhglu h hpsxuudu ov xwhqwhv ௬ $uudvwdu ov xwhqwhv sdud ioud gov dvvhqwov ௬ 1hjoljhqfldu o dsolo gxudqwh o suofhvvo dolphqwdu ௬ ,jqoudu ov shglgov gh vdwlvid©¥o gdv qhfhvvlgdghv ilvlooµjlfdv &opxqlfd©¥o ௬ ,qvxowdu ov xwhqwhv ௬ 8vdu qophv lqdsuosuldgov do lqwhudjlu fop ov xwhqwhv ௬ )d]hu fophqw£ulov vh[lvwdv ௬ )d]hu fophqw£ulov udflvwdv ௬ *ulwdu h dphd©du ov xwhqwhv ௬ $fhlwdu foqyhuvdv voeuh ov xwhqwhv hqwuh ov suoilvvloqdlv hvshfldophqwh ¢ vxd iuhqwh h fopo vh q¥o hvwlyhvvhp suhvhqwhv ௬ 0hqwlu h id]hu lqwuljdv hqwuh ov xwhqwhv h dtxhohv txh okhv v¥o pdlv suµ[lpov *hvw¥o gh %hqv ௬ 5hwhu o glqkhluo gov xwhqwhv vhp o vhx foqvhqwlphqwo ௬ &oeudu vhp mxvwlilfd©¥o d©·hv ox wduhidv dvvofldgdv d vhuyl©ov txh m£ ioudp sdjov ௬ /hydu ydoouhv ox oemhwov gov xwhqwhv vhp o vhx foqvhqwlphqwo ௬ &oqvhqwlu txh ov sdufhluov pdlv ¯qwlpov jludp ov uhfxuvov ilqdqfhluov gov xwhqwhv vhp xpd ghflv¥o mxglfldo ௬ (qfoudmdu ov xwhqwhv d judwlilfdu ov suoilvvloqdlv vhmd gh txh ioupd iou gh ioupd d vhuhp ehp wudwdgov ௬ $vvxplu o foqwuooo wowdo gdv ilqdq©dv gov xwhqwhv 6hjxudq©d ௬ 8vo gh htxlsdphqwov hp pdx hvwdgo ௬ ([lvw¬qfld gh oevw£fxoov ¢ dfhvvlelolgdgh ௬ (txlsdphqwov gh vhjxudq©d suhyhq©¥o h fopedwh d lqf¬qglov lqdghtxdgov h ghvdwxdol]dgov ௬ 1¥o iouqhfhu vlvwhpdv gh doduph dfhvv¯yhlv dov xwhqwhv ௬ 1¥o suoylghqfldu dov xwhqwhv lqioupd©·hv ox vhvv·hv gh hvfoduhflphqwo voeuh vhjxudq©d 1 )oupxo£ulo gh &opxqlfd©¥o gh ,qflghqwhv gh 9loo¬qfld 5hodwµulov $qwhulouhv 1¥o ಂ 6lp ಂ hp fdvo dilupdwlyo dqh[du uhodwµulov dqwhulouhv 1oph go 8whqwh bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ‘dwd gh 1dvflphqwo bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb *«qhuo 0dvfxolqo ಂ )hplqlqo ಂ 1 2xwudv sduwhv lqwhuhvvdgdv 1oph bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2xwud ಂ 1oph bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2xwud ಂ 1oph bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2xwud ಂ 1oph bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2xwud ಂ ‘hvful©¥o gdv ohv·hv ox go hvwdgo go xwhqwh h gdv ud]·hv shodv txdlv vh vxvshlwd gh dexvo ox qhjolj¬qfld ‘hyh lqfoxlu wogov ov hohphqwov txh sovvdp foqwulexlu sdud hvfoduhfhu ov dfoqwhflphqwov bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 0hglgdv wopdgdv ox d wopdu hp uhvsovwd vofldo 1owlilfd©¥o gd 3oo¯fld ಂ ([dph 0«glfo ಂ &opxqlfd©¥o fop )dploduhv3hvvodv 6ljqlilfdwlydv ಂ &opxqlfd©¥o ,qwhuqd fop bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2evhuyd©·hv bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb &dwhjould go ,qflghqwh pdufdu wogdv dv os©·hv dsolf£yhlv ‘dwd go ,qflghqwh bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1 8whqwh3uoilvvloqdo bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb +oud bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb /ofdo bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb $sholgo bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1oph 3uµsulo bbbbbbbbbbbbbbbbb 1 $juhvv¥o )¯vlfd &oqwud 3uoilvvloqdo ಂ 2xwuov 8whqwhv ಂ 6l suµsulo ಂ 3uosulhgdgh %hqv ಂ (vwlpdwlyd gov ‘dqov bbbbbbbbbbbbbb౫ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ,qwhuyhq©¥o )¯vlfd (vfoowd ಂ 5hvwul©¥o 3dufldo ಂ 5hvwul©¥o hp &ulvh ಂ ‘xud©¥o bbbbbbbbbbbbbbbb plqxwov $xv¬qfld vhp &opxqlfd©¥o /ofdol]d©¥o ‘hvfoqkhflgd ಂ /ofdol]dgo pdv dlqgd q¥o uhjuhvvox ಂ 5hjuhvvo ¢ 2ujdql]d©¥o ಂ ‘xud©¥o bbbbbbbbbbbbbbbb plqxwov $juhvv¥o )¯vlfd &oqwud $flghqwh ಂ 6l suµsulo ಂ 2xwuo 8whqwh ಂ 3uoilvvloqdo gd 2ujdql]d©¥o ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ 0hglfd©¥o $wdtxh ox 6xemxjd©¥o ಂ (uuo qd 0hglfd©¥o ಂ (phuj¬qfld sou ‘ohq©d ox 9loo¬qfld ಂ 0hglfd©¥o 5hfxvdgd ಂ 6xlf¯glo &oqfhswxdol]d©¥o yhuedo ಂ $phd©d yhuedo ಂ 7hqwdwlyd ox *hvwo )¯vlfo ಂ &oqvxpo gh 6xevw¤qfld ,o¯flwd 6xvshlwdgo ox 2evhuydgo ಂ $gplwlgo shoo 8whqwh ಂ 0hglfd©¥o ‘ofxphqwdgd ಂ &opsouwdphqwo 6ofldo 1hjdwlyo $phd©d ಂ &oqwdfwo fop d 3oo¯fld ಂ $phd©dv 9huedlv ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb $exvo 6h[xdo&opsouwdphqwo ,qdsuosuldgo sdud fop 8whqwh ಂ 3uoilvvloqdlv ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1 $ohjd©·hv gh $exvo gh 3uoilvvloqdlv ಂ 8whqwh ಂ )dploduhv3hvvodv 6ljqlilfdwlydv ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 11 7lso gh 4xhl[d )¯vlfd ಂ 6h[xdo ಂ 1hjolj¬qfld ಂ 1 )oupxo£ulo gh 2fouu¬qfld (qyldgo 1¥o hvw£ d vhu lqyhvwljdgo ಂ ‘hflv¥o gh lqyhvwljd©¥o shqghqwh ಂ 6hu£ lqyhvwljdgo ಂ 1 $©·hv 1hjdwlydv gov 3uoilvvloqdlv 9huedlv foqwud o xwhqwh ಂ )¯vlfdv foqwud o xwhqwh ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1 ‘dqov )¯vlfov gov 3uoilvvloqdlv ‘xudqwh o suofhvvo gh uhvwul©¥o ಂ ,qioljlgov shoo folhqwh ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1 2uljhp gd 2evhuyd©¥o 3uoilvvloqdlv ಂ 8whqwh ಂ 2xwuo hvshfliltxh ಂ bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb $vvlqdwxudv $vvlqdwxud go 3uoilvvloqdo bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ‘dwd bbbbbbbbbbb ‘luh©¥o 7«fqlfd $vvlqdwxud bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ‘dwd bbbbbbbbbb $vvlqdwxud go &olhqwh bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ‘dwd bbbbbbbbbb )oupxo£ulo gh $ydold©¥o gh ,qflghqwhv gh 9loo¬qfld 1 &217(;72 ‘hvfuhyd o foqwh[wo ox dv foqgl©·hv hp txh o lqflghqwh dfoqwhfhx bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb &203257$0(172 ‘hvfuhyd o fopsouwdphqwo go xwhqwh gov suoilvvloqdlv h gov idploduhvshvvodv vljqlilfdwlydv ‘hvfuhyd wogdv dv lqwhuyhq©·hv lphgldwdv h dv uhvshwlydv foqvhtx¬qfldv bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 0(‘,’$6 720$’$6 28 $ 720$5 (0 5(63267$ $2 ,1&,'(17( ‘hvfuhyd o foqwh[wo ox dv foqgl©·hv hp txh o lqflghqwh dfoqwhfhx bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 1owlilfd©¥o gd 3oo¯fld ಂ ([dph 0«glfo ಂ &opxqlfd©¥o 6ljqlilfdwlyd ಂ (vwh ioupxo£ulo iol suhhqfklgo sou bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb )xq©¥o ox 3dsho bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb ,qioupd©·hv uhfooklgdv ox whvwhpxqkdgdv sou bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 6h iou xp suoilvvloqdo lqgltxh d vxd ixq©¥o bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb 2evhuyd©·hv bbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbbb $qh[o 0oghoo gh $ydold©¥o gd 4xdolgdgh gdv 5hvsovwdv 6ofldlv 0oghoo gh $ydold©¥o gd 4xdolgdgh gdv 5hvsovwdv 6ofldlv 6hjxudq©d 1¯yho gh 4xdolilfd©¥o 6lp 1¥o 3dufldo 1¥o $solf£yho 2evhuyd©·hv h (vw¥o hp yljou sodqov oshudfloqdlv gh suhyhq©¥o h foqwuooo ௬ 5hyoowdv ௬ 9loo¬qfld ௬ )xjd & 1 6lwxd©·hv gh 1hjolj¬qfld $exvo h 0dxv 7udwov 1¯yho gh 4xdolilfd©¥o 6lp 1¥o 3dufldo 1¥o $solf£yho 2evhuyd©·hv d ([lvwh xpd soo¯wlfd ghilqlgd gh jhvw¥o go fopsouwdphqwo gov folhqwhv txh suopoyd o vhx ehphvwdu h ghvhqyooylphqwo jooedo” & e )ol ghilqlgd xpd phwogooojld sdud jhulu h suhyhqlu vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo h pdxv wudwov” $ phwogooojld deudqjh d ioupd gh djlu qophdgdphqwh 4xdqgo o xwhqwh iou y¯wlpd gh qhjolj¬qfld yloo¬qfld i¯vlfd svlfooµjlfd ox yhuedo sou sduwh gov ixqfloq£ulov *hvw¥o gh foqiolwov hqwuh xwhqwhv 4xdqgo vh ghwhwdu txh ov xwhqwhv hvwhmdp d vhu pdowudwdgov sou phpeuov gd idp¯old ox oxwuov djhqwhv 4xdqgo o suoilvvloqdo iou y¯wlpd gh yloo¬qfld i¯vlfd svlfooµjlfd hox yhuedo gd sduwh gov xwhqwhv hox gh sdufhluov pdlv ¯qwlpov & f )ol ghilqlgd xpd phwogooojld sdud lqioupdu dv dxwoulgdghv fopshwhqwhv dfhufd gh vlwxd©·hv gh qhjolj¬qfld dexvo h pdxv wudwov” & ϲϵ )oqwh 0oghoo gh $ydold©¥o gd 4xdolgdgh go &hqwuo gh $wlylgdghv 2fxsdfloqdlv ௬ ϳϭ 2 0oghoo suosovwo edvhoxvh qxpd iloovoild gh phokould foqw¯qxd gd txdolgdgh shoo txh sdud fdgd fulw«ulo ioudp hvwdehohflgov wu¬v q¯yhlv gh h[lj¬qfld sdud o fxpsulphqwo gov uhtxlvlwov ௬ 1¯yhlv & % h $ ௬ vhqgo shuplwlgd d lpsohphqwd©¥o judgxdo do ooqjo gxp ghwhuplqdgo shu¯ogo 1¯yho & ௬ &xpsulphqwo gov uhtxlvlwov pdufdgov qo 0oghoo fop & qd fooxqd “1¯yho gh 4xdolilfd©¥o௶ 1¯yho % ௬ &xpsulphqwo gov uhtxlvlwov pdufdgov qo 0oghoo fop & h % qd fooxqd “1¯yho gh 4xdolilfd©¥o௶ 1¯yho $ ௬ &xpsulphqwo gov uhtxlvlwov pdufdgov qo 0oghoo fop & % h $ qd fooxqd “1¯yho gh 4xdolilfd©¥o௶ 2 fxpsulphqwo gov uhtxlvlwov p¯qlpov fouuhvsoqgh do q¯yho & h « oeuljdwµulo 2v uhtxlvlwov gov 1¯yhlv % h $ v¥o yooxqw£ulov h foqvlghudgov hohphqwov gh glihuhqfld©¥o sovlwlydin slovakia dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children table of contents executive summary ……………………………………………….. 6 introduction …………………………………………………………. 11 research aims and methodology ……………………………… 13 legal and policy framework …………………………………….. 18 interviews …………………………………………………………….. 31 conclusions and recommendations ………………………….. 43 executive summary ● ● ● ● ● ● ● and ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● introduction 01 introduction 01 introduction research aims and methodology 02 research aims and methodology ● ● ● 02 research aims and methodology • • ● ● 02 research aims and methodology • • • • • • • • • • • • • • • • • 02 research aims and methodology • • • • 02 research aims and methodology legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework 14 03 legal and policy framework 03 legal and policy framework ● 03 legal and policy framework ● ● 03 legal and policy framework ● ● ● 03 legal and policy framework ● ● ● 03 legal and policy framework ● 03 legal and policy framework interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice 04 interviews and/or focus groups – risk factors and barriers to accessing support and justice conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations 05 conclusions and recommendations ● ● ● ● 05 conclusions and recommendations ● ● ● ● ● ● ● 05 conclusions and recommendations ●dis-connected: programy a n?stroje pre ľudí s postihnutím na prevenciu n?silia p?chan?ho na ženách a deťoch na slovensku table of contents zhrnutie ……………………………………………………………….. 6 úvod ……………………………………………………………………. 13 ciele a metodológia ……………………………………………….. 15 právny rámec a rámec politík …………………………………… 20 rozhovory a/alebo fokusové skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti ………….. 33 závery a odporúčania ……………………………………………… 45 zhrnutie ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ● ?vod 01 ?vod 01 ?vod ciele a metodol?gia v?skumu 02 ciele a metodol?gia v?skumu ● ● ● 02 ciele a metodol?gia v?skumu ● 02 ciele a metodol?gia v?skumu • • • • • • • • • • • • • • • • • 02 ciele a metodol?gia v?skumu • • • • • • 02 ciele a metodol?gia v?skumu pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k ● 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k ● ● ● 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k ● ● ● 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k ● ● 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k ● 03 pr?vny r?mec a r?mec polit?k rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikov? faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti „ 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti 04 rozhovory a/alebo fokusov? skupiny – rizikové faktory a prekážky v prístupe k podpore a spravodlivosti z?very a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania 05 závery a odporúčania
