portugal national briefing paper date 08/02/2024 country and partner portugal, apav – portuguese association for victim support and fenacerci – national federation of social solidarity cooperatives author(s) apav – portuguese association for victim support and fenacerci – national federation of social solidarity cooperatives co-funded by the european union. views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the european union or the european commission. neither the european union nor the granting authority can be held responsible for them. acknowledgments we would like to thank all national and international partners, organisations and institutions, for their collaboration and support during this research. a special thank you to each and every professional who shared their perspectives, extensive experience, knowledge and recommendations to promote better accessibility for children and young people with psychosocial and/or intellectual disabilities to the justice system. authors apav – portuguese association for victim support and fenacerci – national federation of social solidarity cooperatives contacts in portugal apav – portuguese association for victim support rua josé estêvão, 135 a, 1150-201 lisbon e-mail: apav.sede@apav.pt fenacerci – national federation of social solidarity cooperatives rua augusto macedo, 2 a, 1600-794 lisbon e-mail: fenacerci@fenacerci.pt project contacts validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wesselényi utca 17. 1053 budapest, hungary e-mail: validity@validity.local publication date february, 2024 grant information 101097047-link table of contents executive summary 6 untroduction 10 objectives and •ethodology 13 legislative and policy framework for “upport, accessibility, and •ultidisciplinary cooperation 16 uct and au in criminal justice “ystem for accessibility and •ultidisciplinary cooperation 33 practical functioning of the criminal justice “ystem 38 children’s experiences of the criminal justice “ystem 46 conclusions and …ecommendations 50 executive summary executive summary 6 main objective of the study the objective of this national informational document is to facilitate an assessment of access to justice for children with disabilities victims in portugal. one of the fundamental principles of the portuguese legal system is the principle of equality, which is consistently emphasised in international instruments. however, in the context, this principle is not fully realised, and numerous barriers hinder child victims with disabilities from effectively exercising their rights. these obstacles include the absence of specific legislation providing for adequate measures, inadequate physical access to courts and other facilities, as well as the lack of accessible transportation for children to travel to places, insufficient training of professionals who interact with children with disabilities, and the lack of accessible information and resources for children with disabilities. there are also restrictions on exercising legal capacity and barriers to accessing legal assistance and representation. as child victims with disabilities are particularly vulnerable individuals, their rights assume heightened importance, and they should be entitled to additional rights to ensure equality with others. the complexity of the justice system, children’s unfamiliarity with it and the impact of trauma should be addressed by justice professionals and stakeholders to ensure that all children with disabilities have access to justice and can participate in their own cases in a meaningful way, as full-fledged individuals capable of advocating for their rights either independently or through a representative. only in this way it will be possible to achieve a fairer and more inclusive justice system. therefore, this national informational document seeks to enable an assessment in portugal of: • the barriers faced by child victims with disabilities, particularly those with intellectual and/or psychosocial disabilities, in accessing information, support, and procedural adaptations within the criminal justice system. • the extent to which legislation, policies, and/or practices exist to address and overcome these barriers. recommendations the following recommendations are made for future work: • prioritise access to justice for child victims with disabilities on the national agenda; and the implementation of procedural adaptations for various types of disabilities. executive summary 7 (use this page where you need it) it is a place for a featured quote. • develop comprehensive training programs on the rights of child victims with disabilities for justice professionals. • create a manual of good practices for criminal police officers, judicial authorities, prosecutors and judges, with simple, accessible and understandable language throughout the judicial process, including appropriate formats (braille, easy read). • encourage the participation of child victims with disabilities (and relevant institutions) in improving the judicial system. • improve the accessibility of websites. • establish adequate support services (multidisciplinary teams) in the criminal justice system to ensure procedural adaptations and accessible justice. • promote training for magistrates and lawyers on the rights of child victims with disabilities. executive summary 8 please use this opportunity to voice an important thing. executive summary 9 introduction 01 introduction 10 when analyzing the “state of the art” of access to justice for children with disabilities, it is essential to outline the elements covered by this concept. this enables a full assessment of the policies, practices and resources available to ensure the inclusion and adequate protection of these children in the justice system. in addition to considering the physical and communicative barriers that may restrict access, it is essential to address the legal and social aspects that affect the effectiveness of justice for this vulnerable group. disability, according to the united nations convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd), is an evolving concept that arises from the interaction between people with disabilities and the attitudinal and environmental barriers that prevent their full and equitable participation in society. the citizen with disabilities in portugal is increasingly seen as an active and participating member of society, with equal rights and a valuable contribution to make. however, despite legal and political progress, and recognition of the importance of including people with disabilities, there is still a long way to go for them to have the same rights and opportunities as other citizens in portugal, requiring an effort to change policies, legislation, but also society’s mentalities (fontes et al., 2023). one of the major ways to overcome these barriers is through the implementation of procedural adaptations that enable children to exercise their rights and participate in the process. about this, the united nations’ “international principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities” (2020) define procedural adaptations as necessary and appropriate modifications and adaptations in the context of access to justice, made when required in a specific case, to ensure that people with disabilities can participate on equal terms with others. also, this document enlightens the relevant principles that should be present when analyzing the access to justice for people with disabilities, including child victims. principle 1 affirms that all people with disabilities have legal capacity and therefore must not be denied access to justice based on their disability. principle 3 states that persons with disabilities, including children, have the right to appropriate procedural adaptations. principle 4 affirms that people with disabilities have the right to access legal notices and information in a timely and accessible manner, on an equal basis with others. principle 5 emphasises that persons with disabilities possess the right to all substantive and procedural safeguards recognised by international law, on an equal basis with other people, and states must provide the necessary adaptations to guarantee a fair process. principle 6 assures that persons with disabilities have the right to free or affordable legal assistance. finally, principle 10 mandates that everyone working in the judicial system must have awareness-raising and training programs on the rights of people with disabilities, especially in the context of access to justice. having in mind these principles, thus it’s important to assess how the different laws and regulations worldwide, as well as the national ones, address the relation of disability, human rights, and participation, foreseeing the goal of ensuring the aimed 01 introduction 11 equality for child victims with disabilities regarding their participation in criminal proceedings. effective communication is a crucial aspect of personal development, learning, social participation, and relationship building for everyone. nevertheless, children with intellectual or psychosocial disabilities face significant communication barriers that prevent them from accessing justice. this issue is often ignored, but it is essential to ensure that children with disabilities are treated fairly and have equal opportunities to exercise their rights. the general objective of this investigation is to collect information on the topic of access to justice for child victims with disabilities, through documentary research and interviews, so that it is possible to identify the main barriers to access to justice, thus providing information on how to improve adaptations, procedures and abolish the barriers that still exist. therefore, it will be possible to eventually implement new measures that allow children to make procedural adaptations adapted to their age and needs, ensuring that they truly participate in the process. although portuguese legislation is aligned with the un convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd)1, social perception is still moving towards a model based on rights and inclusion. disability is still often viewed through a medicalised and welfare lens, creating obstacles in the recognition of the rights and procedural capacities of children with disabilities, hindering their effective participation in the justice system, and preventing them from exercising their rights and having a voice in the processes that directly affect them. thus, this document can be a crucial resource, by analyzing the existing measures and their practical implementation. hopefully, in the end, it will be possible to suggest new measures and changes that will positively impact the lives of children with disabilities when participating in criminal proceedings. 1 adopted, 2006 (resolution a/res/61/106. in portugal it was approved by resolution of the assembly of the republic no. 56/2009, of 30/07, and ratified by decree of the president of the republic no. 10/2009, of 30/07, and ratified by decree of the president of the republic no. 10/2009, of 30/07, of 30/07 and ratified by decree of the president of the republic no. 71/2009, of 30. /07.71/2009, 30/07. 01 introduction 12 objectives and methodology 02 objectives and methodology 13 to achieve these objectives, the methodological approach combined documentary research and fieldwork. the documentary research involved the identification and analysis of the convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd)2, the charter of fundamental rights of the european union3 and the constitution of portuguese republic, international principles of access to justice for persons with disabilities4, the charter of fundamental rights of the european union5, the european convention on the exercise of children’s rights6, directive 2012/29/eu7, directive 2011/93/eu8, the convention on the rights of children9, the convention on the elimination of all forms of discrimination against women10, of the council of europe convention on the protection of children against sexual exploitation and sexual abuse11, portuguese code of criminal procedure and the victim statute12 relating to the system for providing reasonable and procedural accommodations in the criminal justice system for children with disabilities. the legal instruments mentioned, such as the convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd), the charter of fundamental rights of the european union, and the constitution of the portuguese republic, establish the framework for safeguarding the rights and protections of individuals with disabilities and other vulnerable populations. however, academic research reveals areas where these legal frameworks may have limitations or encounter implementation challenges. for example, studies conducted by pereira and santos (2020) have pinpointed deficiencies in access to justice for persons with disabilities in portugal, highlighting obstacles related to physical accessibility, legal knowledge, and procedural adjustments. additionally, research by sousa and ferreira (2018) has investigated the 2 adopted on december 13, 2006 (resolution a/res/61/106. in portugal it was approved by resolution of the assembly of the republic no. 56/2009, of 30/07 and ratified by decree of the president of the republic no. 71 /2009, 30/07. 3 formally adopted in nice, in december 2000, by the european parliament, the council of the european union and the commission. 4 on 21 february 2020, the special rapporteur agreed to another expert group meeting in geneva with the purpose to discuss and validate the international principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities. 5 formally adopted in nice, in december 2000, by the european parliament, the council of the european union and the commission. 6 in force in the international order since july 1, 2000, and was approved by resolution of the assembly of the republic no. 7/2014, of 27/01 and ratified by decree of the president of the republic no. 3/2014, of 27/ 01. 7 issued by the european parliament and the council on october 25, 2012. 8 issued by the european parliament and the council on december 13, 2011. 9 adopted by the united nations general assembly on november 20, 1989, and ratified by portugal on september 21, 1990 10 adopted by the un general assembly on december 18, 1979. 11 completed in lanzarote, on october 25, 2007, and, in portugal, approved by resolution of the assembly of the republic no. 75/2012, of 28/05; ratified by decree of the president of the republic no. 90/2012, of 28/05. 12 law no. 130/2015, of 4 september, which transposed directive 2012/29/eu of the european parliament and of the council, of 25 october 2012. 02 objectives and methodology 14 intersectionality of gender and disability within the context of discrimination, emphasizing the necessity for a more holistic approach to addressing various forms of marginalisation. by incorporating insights from these scholarly investigations, policymakers and stakeholders can gain deeper insights into the intricacies of ensuring equitable justice for all individuals and identify avenues for enhancement. the fieldwork involved semi-structured interviews with various professionals involved in the court system and child protection. in total, 10 interviews have been included in this research: • 1 lawyer- lawyer with 32 years of experience who has had contact with the human rights commissions (labeled as e1) • 2 victim support workers from apav- one of them works in the department of investigation and criminal action (labeled as e4) and another is a victim support officer in one of the apav’s victim support offices. (labeled as e2) • 2 judges- one is retired judge (labeled as e3) [aö1] and the other one is a criminal investigating judge (labeled as e9) • 4 police inspector- all of them work in they all work in the department of sexual crimes against children. one of them is a senior inspector (labeled as e5) and the others are inspectors (labeled e6; e7; e8) • 1 public prosecutor- the interviewer has been working more on the research phase than on the actual trial, the statements and diligences for future memories (labeled e10) the completed interviews were conducted from december 2023 to january 2024 and were analyzed using content analysis. in chapters three, four, and five a combination of the main findings of the desk research and fieldwork will be presented. 02 objectives and methodology 15 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 16 01 legislative and political framework analyzing the international legal instruments on the participation of people with disabilities, especially children, in legal proceedings is fundamental. these instruments serve as a starting point for action at national level and establish guidelines for guaranteeing effective access to justice for children with disabilities. we will examine the provisions of the united nations convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd), the charter of fundamental rights of the european union, the european convention on the exercise of children’s rights, the council of europe convention on the protection of children against sexual exploitation and sexual abuse (lanzarote convention) and directive 2012/29/eu (victims’ directive). in addition, in order to better understand the situation in portugal, it is important to analyze the country’s relevant periodic reports to the united nations committee on the rights of the child, with a focus on the concluding observations related to children with disabilities who are victims of crime, as well as strategies and policies for protecting children at risk. despite the scenario showing a positive evolution, with media reports that there are now more children with intellectual disabilities attending schools, new programs to support inclusion, and investments in the development of assistive technologies; based on the news of october 22, 2023, shared by the sic notícias website, in the context of the report carried out by fenacerci (2023), people with intellectual disabilities, including children, are discriminated against in access to justice in portugal. additionally, in a cnn portugal report (2023), federations that support children with intellectual disabilities, cerebral palsy and autism, reported on the government’s insufficient support for inclusive education this school year, and the difficulty in providing an adequate response to school-age children. in a study also related to inclusive schools, it was reported that a quarter of the 502 students surveyed reported cases of discrimination and mistreatment of students with disabilities (cies, 2023). united nations convention on the rights of persons with disabilities (uncrpd) the convention on the rights of persons with disabilities was adopted on december 13, 2006. portugal ratified the convention, and its additional protocol, without reservations, in 2009. the goal of this document, which entered into force on 3 may 2008, is “to promote, protect and ensure the full and equal enjoyment of all human rights and fundamental freedoms by all persons with disabilities, and to promote respect for their inherent dignity”. article 12 of the uncrpd states that “persons with disabilities have the right to recognition everywhere as persons before the law” and that states parties shall adopt 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 17 appropriate measures to provide access by persons with disabilities to the support they may require in exercising their legal capacity. article 13 of the uncrpd indicates that states parties must ensure that persons with disabilities have equal access to justice, which includes providing appropriate accommodations for their age and needs, so that these persons can participate directly or indirectly in all legal proceedings, including as witnesses, in all legal proceedings. regarding children, article 7 of the convention requires states parties to take all necessary measures to ensure that children with disabilities have the same rights and freedoms as other children, including to express their views on all matters affecting them. convention on the rights of the child although the convention on the rights of the child (unicef, 2019) addresses children’s rights in general, it recognises and protects the specific rights of children with disabilities. articles potentially associated with children with disabilities include: article 2 – non-discrimination, which establishes the principle of non-discrimination, ensuring that all children, including those with disabilities, have the right to equal treatment and opportunities; article 23 – children with disabilities, which advocates the right of children with disabilities to special care and the right to enjoy a full and decent life in conditions that ensure dignity, promote autonomy and facilitate active participation in the community; article 24 – health and health services: which highlights the right of children with disabilities to the highest attainable standard of health and to the health services necessary to achieve that standard, including specific rehabilitation and support services; o article 28 – education, establishing the right of children with disabilities to education, based on equal opportunities, promoting the development of the child’s personality, abilities and talents, taking into account their special needs, and article 29 – aims of education, which states that the education of children with disabilities should be aimed at the full development of their potential, taking into account their individual abilities, needs and interests. charter of fundamental rights of the european union the charter of fundamental rights of the european union encompasses the personal freedoms and rights enjoyed by citizens of the eu. despite it being declared in 2000, it only came into force in december 2009 along with the treaty of lisbon. the following articles of the charter of fundamental rights of the european union are relevant and should be taken into account: article 20, which establishes the principle of equality before the law; article 21, which prohibits all forms of discrimination; article 24, which enshrines the rights of the child; article 26, which addresses the integration of persons with disabilities; and article 47, which guarantees the right to a fair trial and an impartial tribunal. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 18 european convention on the exercise of children’s rights the european convention on the exercise of children’s rights was signed on january 25, 1996 and entered into force in italy on november 1, 2003. this document establishes crucial measures to protect children, and the most notable articles for examination include article 3, which grants children the right to be informed and express their opinions within the scope of legal proceedings, article 4, which permits children to request the appointment of a special representative, article 5, which guarantees other possible procedural rights, article 7, which imposes a duty to act without unnecessary delay, and article 9, which provides for the appointment of a representative. council of europe convention on the protection of children against sexual exploitation and sexual abuse (lanzarote convention) the council of europe convention on the protection of children against sexual exploitation and sexual abuse, also known as the lanzarote convention, from 2007, is an important agreement regarding the standards on children rights when facing a situation of sexual violence and/or sexual exploitation. these standards include article 14, regarding the assistance to victims; article 30, about the principles on the investigation, prosecution and procedural law; article 31, regarding general protection measures; and article 35, about child hearing. directive 2012/29/eu this document, of the european parliament and of the council of 25 october 2012 establishing minimum standards on the rights, support and protection of victims of crime, is also known as “victims’ directive”. the article 3 states that “communications with victims are given in simple and accessible language, orally or in writing”, and that these communications should be tailored to the personal characteristics of the victim including any disability which may affect the ability to understand or to be understood. the article 22, about the individual assessment of victims to identify specific protection needs, defines that victims with disabilities shall be duly considered into this assessment. also, it’s stated that children should always be presumed to have specific protection needs due to their vulnerability to secondary and repeat victimisation, to intimidation and to retaliation. in article 23 it’s determined which can be the protection measures that can be put into practice to victims in need of specific protection, as described in the article 22. the article 24 defines the specific protective measures to child victims during criminal proceedings. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 19 02 intersectionality in the national legal framework according to article 1 of the convention on the rights of the child, “a child is any human being under the age of 18, unless, under the terms of the law applicable to them, they reach the age of majority earlier”. as a child has a legal personality, they may be involved in legal proceedings, and it is necessary to know to what extent they can effectively participate in the process. in portugal, individuals under the age of 18 are considered as children. therefore, they must not be subjected to discrimination nor have their rights suppressed due to their age. according to article 66 of the portuguese civil code (cc), legal personality is conferred upon individuals at birth; however, not all individuals possess legal capacity, including children. legal capacity, in this context, refers to the aptitude to act legally, exercising rights or fulfilling obligations, either autonomously or through appointed representatives. therefore, while children possess legal personality, they cannot independently exercise their rights, necessitating parental responsibility to act on their behalf. in our research, no specific documents or news items relating to age discrimination against children with disabilities were identified. constitution of the portuguese republic (crp) this is the document that settles all the fundamental rights that guide different aspects of life in portugal. despite it’s from 1976, with the last change in 2005, it contains some basic principles that are also present in the international legal documents previously addressed. namely, the crp defines that all citizens have the same social dignity and are equal before the law (article 13); therefore, they can exercise all the rights that crp defines and also have the same duties. if a citizen is a victim of crime, they have the right to participate in the criminal proceedings (article 32). legal regime for the prevention, qualification, rehabilitation, and participation of people with disabilities (national law 38/2004) this document establishes the general basis for the legal regime for the prevention, qualification, rehabilitation, and participation of people with disabilities. despite no mention to criminal proceedings is made, it’s important to highlight that the article 43 defines that governmental, public and private entities should provide to persons with disabilities, information about services, resources and 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 20 benefits that are entitled to them – namely in braille, enlarged characters, audio, sign language, or appropriate computer record. according to specialists, a translator is provided when needed. the inclusion of aac devices is not specifically mentioned. national strategy for the inclusion of people with disabilities 2021-2025 following the ratification of the uncrpd by portuguese government, resolution of the council of ministers no. 97/2010, approved the national strategy on disability (endef) for 2011-201313. an interdepartmental group was established, responsible for monitoring the implementation and adequacy of the 133 measures contained therein, their objectives and indicators as well as the main responsible entities. more recently, resolution of the council of ministers no. 119/202114, approved the national strategy for the inclusion of people with disabilities 2021-2025. this national strategy doesn’t directly address the participation of persons with disabilities in justice; however, it proposes the revision of the national law 38/2004 of august 18th and has also a goal of preventing the violence against persons with disabilities and qualifying the intervention with them. according to this law, which defines the general bases of the legal regime for the prevention, habilitation, rehabilitation and participation of people with disabilities, people with disabilities have the right to be informed and enlightened about their rights and duties, including the right and duty to participate in the planning, development and monitoring of the policy for the prevention, habilitation, rehabilitation and participation of people with disabilities. national law 130/2015 (“victim statute”) the directive 2012/29/eu was transposed to portuguese law through the national law 130/2015. this law has made some changes to the code of criminal procedure and approved the existence of a “victim statute”, which defines rights that should be guaranteed to all victims, including child victims – and will be further detailed. national strategy for the rights of victims of crime (2024-2028) on january 5, 2024, council of ministers resolution no. 2/2024 published the first national strategy for the rights of victims of crime (endvc) for the next four years (2024-2028), compiling and strengthening victims’ rights. with six strategic axes: (i) creating a culture of prevention; (ii) debureaucratisation the mechanisms for victims’ 13 available at: https://www.inr.pt/documents/11309/284924/enipd.pdf/5bce7969-0918-4013-b95d-2a5a35a870c5 14 available at: https://files.diariodarepublica.pt/1s/2021/08/16900/0000300071.pdf 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 21 participation in justice; (ii) strengthening support structures and services; (iv) increasing victims’ influence in criminal proceedings; (v) developing an organisational culture of empathy for victims; and (vi) carrying out a comprehensive study to get to know the reality of this social phenomenon, aims to empower victims in criminal proceedings, regardless of whether they are an assistant; guarantee national coverage of a network of victim support services; create a reparation fund for victims, resulting from the partial allocation of fines paid as a result of convictions in criminal proceedings; and encourage the use of restorative justice processes. despite its general nature, this strategy reinforces measures aimed at particularly vulnerable victims, which could include children with disabilities. lei 147/99 effective from september 1, 1999, law 147/99 is constantly being amended, keeping pace with social changes and new challenges. with a focus on promoting the rights and protection of children and young people in danger; guaranteeing their well-being and integral development; and preventing situations of danger and promoting family and social reintegration, including children with disabilities, it presents measures for the promotion and protection of children and young people, as well as their rights, and the competencies of the child and youth protection commissions, juvenile courts and child and youth support entities. with a focus on children with disabilities, it recognises their vulnerability and the need for specific measures to guarantee their rights, namely individualised assessment, procedural adaptations for full participation in processes, as well as the training of professionals, enabling them to deal with the specific needs of children with disabilities, guaranteeing adequate care and respect for their diversity. 03 national framework to provide information, procedural accommodations and support for children with disabilities who are victims of crime 3.1. individual assessment of victims to identify their specific protection needs the article 67-a of the code of criminal procedure states that some victims can be considered “especially vulnerable”. this includes children victims and victims with 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 22 disabilities. therefore, when a crime is reported, the statute of an especially vulnerable victim should be determined by these persons. this should be based on the individual assessment conducted by the legal authorities or police officers (article 20 of national victim statute). also, victims should receive a document that states this attribution and a brief explanation of their rights and duties, in a friendly way, including the right to receive specialised support. the individual assessment is also addressed in the article 22 of directive 2012/29/eu, which may lead to the determination of protective measures to that victim. this assessment should consider the type and nature of the crime, the circumstances surrounding its occurrence, and the personal attributes of the victim. concerning children, paragraph 4 of the same article acknowledges them as particularly vulnerable victims, thereby warranting specific protective measures. nevertheless, an individualised assessment of each child remains imperative to ascertain the appropriate measures applicable to their situation. this was fully transposed to portuguese law, through the article 21 of the national victim statute. 3.2. protection measures for particularly vulnerable victims according to article 23 of directive 2012/29/eu, victims are entitled to certain measures during criminal investigations. these include conducting victim interviews in designated or adapted facilities, ensuring interviews are conducted by qualified professionals or with their assistance, consistency in interviewers, and, in cases of sexual violence or intimate partner violence, accommodating the victim’s preference for the interviewer’s gender, provided it does not impede justice. during the criminal proceedings, victims should be entitled to specific measures aimed at safeguarding their rights and well-being. these measures include: (1) avoiding visual contact between victims and perpetrators of the crime, particularly during testimonies, by using appropriate means, such as communication technologies; (2) allowing the victim to be heard in the courtroom without being present, in particular through the use of appropriate communication technologies; (3) avoid unnecessary inquiries into the victim’s private life unrelated to the crime and (4) permitting hearings to be conducted in camera to maintain privacy and confidentiality, as stipulated in article 23, paragraph 3 of the aforementioned directive. in addition to these general measures, article 24 of directive 2012/29/eu introduces additional provisions specifically applicable when child victims are involved. these include: (1) mandating the audiovisual recording of all interrogations of child victims during criminal investigations, with these recordings serving as admissible evidence in subsequent criminal proceedings.(2) designating a special representative for the child victim by competent authorities if a conflict of interest arises between the holders of 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 23 parental responsibility and the child victim, or if the child victim is unaccompanied by their family or separated from them, following national law. (3) guaranteeing the child victim’s right to legal assistance and representation in their name in cases where a conflict of interests arises or may arise between the child victim and those holding parental responsibility. transposing these two articles of the directive into the portuguese legal system, portugal implemented these measures in articles 21 to 24 of the victim statute. all especially vulnerable victims, can be awarded protective measures, such as: (1) make available the possibility of victim interviews be conducted by the same person if preferred by the victim, as long as it doesn’t affect criminal proceedings ; (2) determine that questioning of victims of sexual violence, gender-based violence, or violence in intimate relationships, unless conducted by a public prosecutor or judge, can be carried out by a person of the same sex as the victim, if desired and as long as it doesn’t affect criminal proceedings; (3) implementing measures to prevent visual contact between victims and defendants, particularly during testimony, through the use of appropriate technological resources, and have the assistance of a specialised victim support officer in this moment, if needed; (4) determine the recording of statements for future recall; (5) determine that the criminal proceedings, including the trial, may take place without the presence of the public. a record of victims’ testimony was firstly designed for some victims and situations (e.g. someone that moved from portugal to another country); however, with the victim statute it became available to especially vulnerable victims. this specific measure allows that, during the investigation phase (the first moment of the criminal proceeding), victims make their statement, that is recorded and it can be used throughout the other phases of the criminal proceeding. this statement is made in front of the judge, the public prosecutor and the defendant’s lawyer, to ensure that the adversarial principle is respected, since it’s a fundamental one in portuguese law. it’s an attempt to reduce secondary victimisation caused by the participation in the criminal proceedings. it’s important to highlight that all children should be entitled to participate in the criminal proceedings, as long as their age and maturity allows it – and this can only be made through the individual assessment. the assessment should take into account the child’s cognitive potential, as less independence in decision-making is expected of children with moderate intellectual disability compared to a child with mild intellectual disability (landesman-dwyer, 2014). regardless of cognitive impairment, the guidelines of the committee of ministers of the council of europe on justice adapted for children (2010) emphasise that children’s hearing should be adapted to their level of understanding and should be carried out by qualified professionals, subject to assessment, and in an environment and conditions appropriate to their age, maturity, level of understanding and communication difficulties. no benchmarks have been 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 24 identified for assessing the age and maturity of children with disabilities to participate in the justice system. according to comment no. 13 of the committee on the rights of the child, 2011), where appropriate, specialised juvenile or family courts and procedures should be established for child victims of violence, such as the inclusion of specialised police units in the judicial system and the office of the prosecutor, allowing for adaptations to the judicial process and safeguarding equal and fair participation for child victims of disabilities. beyond the previously mentioned protective measures directed to all especially vulnerable victims, others can be applied to children, such as: (1) admit the presence of parents, representatives, or caregivers during the child’s participation, unless there is a conflict of interests between parents and children (e.g. when there is a criminal proceeding that has the child as a victim and one or both parents as perpetrators); (2) make mandatory the attribution of a lawyer when a child has a conflict of interests with the person that legally should represent them (usually the parents); (3) prohibit the dissemination of information that could lead to the identification of a child victim. during the interviews it was possible to acknowledge that some of the legal measures are not respected. according to one of the interviewee“(…) often those measures that are planned don’t happen(…)”15, especially in relation to the contact with the defendant it was stated “(… ) how many times is he there in the surroundings of the court? they are notified of the statements for future reference, they know the date and time (…)”16. in general all the participants described that the statement for future recall reduces the impact of victimisation, yet it is important to state here that one participant mentioned that “(…) i’ve had situations in which there was a statement for future recall and even then the victims were called to court to make statements, because when it happened they were about 14 or 15 years old (…) then they were already older, they had 18 years old and they were called again”17. regarding the communication with the family or with the victims, the interviews are clear about the miss communication that exist. it has been said that to have access to information about criminal proceedings, you have to go to court. however, there is also information that can’t be given to the victim or the guardians or all of that, particularly regarding the suspects18. to complete this statement, another inspector said that it is up to each professional’s common sense to pass on additional information, since the only decent source is the court19. 15 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 16 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 17 senior inspector, female, in the department of sexual crimes against children. 18 senior inspector, female, in the department of sexual crimes against children. 19 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 25 3.3. other mechanisms of protection portuguese law also has some other measures that are also applied to victims, which can be read and interpreted alongside the specific measures detailed above. firstly, it’s important to say that until 2015, the figure of a “victim” was not present in the code of criminal procedure. the references to victims of crime were, somehow, distributed under other words as “witnesses” or “offended person”. understandably, because not all offended people are later proven to be victims. therefore, it’s common that some law enforcement agents more easily recall other mechanisms of protection that complement the specific measures brought by the victim statute. sometimes, some protective measures of law 93/99 are also applicable to victims, since this law concerns witnesses in criminal proceedings. some of these measures can be: (1) non-disclosure of the witness’s identity; (2) the possibility of indicating a different address in the criminal proceedings, other than the address of habitual residence; (3) for particularly vulnerable witnesses, the determination that they should be heard without unnecessary delay; (4) the provision of the possibility for the particularly vulnerable witness to go to the court before the hearing and get to know the rooms and places where it’s going to happen the criminal proceeding in which they have to participate. also, the code of criminal procedure, in its article 352, states that the defendant should be removed of the room if it’s believed that their presence would inhibit the witness/victim from telling the truth or if the witness/victim is under 16 and there is reason to believe that hearing them in the presence of the defendant would seriously harm them. 3.4. right to information the convention on the rights of persons with disabilities defines “communication”: “as “language, text display, braille, tactile communication, large characters, accessible multimedia, as well as written, audio, full language, human reader and augmentative and alternative modes, means and formats of communication, including accessible information and communication technology” (article 2). one of the rights described in the victim statute is the right to information (article 11). several fields of information are described in that article, like the information that should be provided to victims, like, for example, how they can be supported, right to compensation, amongst others. also, it’s described that all victims are entitled to know what’s happening in the criminal proceeding, except when the trial is closed for the 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 26 public (which is determined by the judicial authorities). in this case, no party to the case (neither the victim nor the offender) can consult it in its entirety. the right to receive information regarding the progress of criminal proceedings, such as whether a case goes to trial or not, depends on the victim’s expressed preference. in other words, it is incumbent upon the victim to inform the court of their desire to receive such information and to provide reasons for their request. however, if a victim’s involvement as a civil party or assistant necessitates notification to protect their rights and interests, they are not entitled to refuse to receive such information. also, it’s determined that all information that is given to victims should consider their specific needs. this includes taking into consideration the victim’s age, maturity, and any disabilities that may affect their ability to comprehend the information provided. this is outlined in paragraph 2 of article 12 of the victim statute. although it is not explicitly stated, these measures are also intended to benefit child victims. there was not a clear conclusion from the interviews regarding the children’s access to information. it was said that the official source for gathering information on cases is the court20, but this is not always the quickest source as there is a lack of human resources to provide this information21. other information that reaches families and/or victims only comes from the good sense of each professional in updating them on the progress of the case22. 3.5. communication typically, the portuguese language is utilised in all procedural acts, as stipulated in article 92(2) of the code of criminal procedure. if, however, a person who is not proficient in the language is part of the process, a competent interpreter will be appointed to ensure their right to interpretation. article 93 of the cpp defines what happens in communication with individuals who are deaf, hearing-impaired, or speech impaired. if the person is hard of hearing or deaf, a competent interpreter for sign language, lip-reading, or written expression will be designated (article 93a). if, on the other hand, the person is mute but literate, questions will be posed orally and answered in writing; alternatively, an appropriate interpreter will be designated (article 93b). also, the victim statute determines that all communications with the victim should take into account their specific needs, including potential disabilities. 20 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 21 criminal investigating judge, female. 22 criminal investigating judge, female. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 27 however, there is a notable omission in this document as it fails to address the specific needs of children with disabilities and the adaptations that must be made for their benefit. the interviews conducted for the purposes of this study reveal a problem in the justice system’s ability to meet the diverse needs of children with disabilities. this is particularly relevant to mental health. it’s said that “(…) the justice system has a hard time adapting to issues, sometimes not physical disabilities, but disabilities that have to do with mental health.”23 regarding the individual assessment, one interviewee claimed that measures are mainly applied in family and juvenile courts rather than criminal proceedings24. it was also said that it is challenging to pinpoint the nature of the crime, and also that the system and procedures can be disheartening for these children due to their lack of preparation. a systemic issue exists in the justice system’s ability to meet the diverse needs of children with disabilities, particularly regarding mental health. as one interviewee pointed out, “there wasn’t attention given to adapting the process to account for the child’s specificities”25. the legal proceedings treat children with disabilities much the same as those without, leading to discomfort and embarrassment. communication becomes challenging because these children often face limitations in verbal expression. alternative methods can be helpful, as explained by one interviewee: “there are many ways of reaching out with non-verbal forms of expression because verbal expression requires specific characteristics”26. connected to these challenges is the lack of training among professionals, which leads to mislabeling and misinterpretation. the court setting, always formal and structured, can be inappropriate for children, especially those with disabilities. this formality, alongside the hierarchical structure, poses difficulties throughout the entire legal process, not just in the courtroom. in general, interviewees expressed concerns about the justice system’s inadequacy in catering to children’s needs, particularly those with disabilities. despite available legal and theoretical information, most interviewees (9 out of 10) highlighted the system’s failure to address the diverse needs of children with disabilities, especially concerning mental health issues. there’s a consensus that the justice system struggles to adapt to various disabilities, particularly those related to mental health. the absence of adaptation in communication often results in incomplete statements during future memory sessions, hindering investigations and leading to case closures.”(…) the justice system has a hard time adapting to issues, sometimes not physical disabilities, but disabilities that have to do with mental health.”27; moreover, there’s a noted lack of preparation and understanding among children about their rights and the consequences of not speaking during court proceedings. another 23 lawyer, male, with 32 years of experience 24 victim support worker, female, at the portuguese victim support association support offices 25 victim support worker, female, at the portuguese victim support association support offices 26 lawyer, male, with 32 years of experience 27 lawyer, male, with 32 years of experience 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 28 point that the inspectors brought up was the lack of preparation/knowledge that the children have at the time of their statements. in other words, they are told by the judge that they have the right not to speak, but it is not explained what happens if they don’t: “victims go to court and are told that they cannot speak, but nobody explains the consequences if they don’t (…) of course she won’t want to speak, but she knows what happens if she doesn’t”28. communication barriers are exacerbated by the limitations in verbal expression faced by many children with disabilities. while alternative methods like augmentative and alternative communication (acc) can help, their use depends solely on individual professionals rather than being standardised. sometimes this lack of preparation for different situations can be determinate for the cases: “(…) we’ve had situations where the case was closed because in future memory the child didn’t reveal anything, didn’t say anything, that is to say, nobody was able to arouse in them the desire to speak.”29. communication becomes challenging because these children often face limitations in verbal expression. an inspector30 mentioned that there is a tendency to believe that children with disabilities may not be able to speak. however, alternative methods can be helpful, as explained by one interviewed [aö1] and: “there are many ways of reaching out with non-verbal forms of expression because verbal expression requires specific characteristics”31. this lack of adaptation is due to a lack of knowledge on the part of the authorities and professionals. according to one interviewee, the system often chooses not to listen these children because the system cannot adapt: “if the system has the chance, they won’t listen because they can’t adapt. i don’t know if it’s because they don’t know how to do it, or if it’s because they don’t have the resources”32. the interviews underscore a systemic issue in the justice system’s handling of children with disabilities, particularly concerning mental health. professionals emphasise the need for tailored approaches, adequate information, and supportive measures to ensure these children are accommodated effectively. however, there’s a notable absence of standardised guidelines and insufficient training among professionals, which exacerbates misinterpretations and mislabeling the formal and hierarchical nature of legal proceedings poses additional challenges, particularly for children with disabilities who may find the courtroom setting intimidating and unsuitable for their needs. despite calls for improved communication methods and tailored approaches, there’s a lack of proactive measures and resources within the system to address these issues effectively. overall, the interviews highlight the urgent need for systemic reforms and standardised guidelines to ensure that children, 28 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 29 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 30 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 31 lawyer, male, with 32 years of experience 32 victim support workers, female, at the portuguese support association in the department of investigation and criminal action 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 29 especially those with disabilities, receive appropriate support, understanding, and accommodation within the justice system: “if we’re in a room, like a courtroom, where the judge sits upstairs behind a table in a giant chair, and the child is down here, it can be difficult to gather information for any child. this is especially true for children with disabilities.”33 3.6. special child protection units/departments in portugal, several institutions focus their work on the well-being of children and children with disabilities and focus on a specific area of intervention. here’s a brief overview of some of these associations: the association of the blind and visually impaired of portugal (acapo) is a well-established organisation with 13 branches. its main objective is to promote social inclusion and enhance the quality of life of individuals with visual impairments. this aligns with article 23 of the convention on the rights of the child, which emphasises the importance of protecting and supporting children with disabilities. apecda, the association of parents for the education of hearing impaired children, similarly advocates for the general, individual, and collective rights of individuals with disabilities in portugal, with a specific focus on hearing-impaired children. lastly, the portuguese association of parents and friends of mentally citizens with disabilities (appacdm) is dedicated to providing support to mentally individuals with disabilities of all ages. provedor de justiça, with a similar function to the ombudsman, plays an important role in defending the rights of children with disabilities in portugal. individuals or their legal representatives can lodge complaints with the ombudsman if they believe that a child with a disability has been mistreated or had their rights violated by a public body, and the ombudsman investigates these complaints independently and impartially, seeking to identify any infringements and promote solutions; promoting systemic change: through the identification of larger issues that affect children with disabilities. based on these results, the ombudsman can provide recommendations to public organisations to change their policies and practices to better protect children’s rights; raising awareness through publications, workshops, etc., empowering children and families to understand their rights and seek recourse when they are violated. in addition, one inspector mentioned that there is a helpline available for those in need of social support. the emergency social line 14 is typically used by portuguese citizens who find themselves in situations of vulnerability and require assistance. however, it was noted that finding an emergency shelter for children with disabilities can be 33 judge, female and retired 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 30 extremely challenging. as stated by one inspector, “we are sent from here to there, we spend hours with the child there without a solution”34. 3.7. training of professionals the need for training of professionals to intervene with children with disabilities is also present in the article 13(2) of the convention on the rights of persons with disabilities, which encourages states to provide appropriate training for professionals who come into contact with people with disabilities to ensure effective access to justice. in portugal, the center for judicial studies (cej), which coordinates the training of judges and public prosecutors, has provided some training on the rights of persons with disabilities. however, specific training on issues related to children with disabilities and the procedural adaptations they require has been lacking. the cej continuous training plan 2023-2024 does not include any training on this topic. according to specialists, in reality they do have some training on this subject, but very superficial, and based on materials handed by psychologists. although the importance of training professionals is assessed in international and national legislation, the conducted interviews reveal an acknowledgment that many professionals lack such training. in this context, several guidelines are directly relevant to the interviewees’ professions. however, there’s a pervasive perception that the system falls short in meeting the needs of children with disabilities who are victims of crime, largely due to the persistence of formalism in professional practice. all interviewees concur that learning to work with children with disabilities primarily stems from their professional experiences and personal commitment to advancing their skills. as one interviewee pointed out, the lack of training for professionals across the legal and law enforcement fields presents significant challenges: “(…) the lack of training for professionals, police and in the judicial field, is also a gap. not having training on how to handle these types of situations naturally presents a set of even greater challenges(…)”35. doing this, the system will always depend on the person’s personality, initiative, and enthusiasm for the role they hold36. in fact, this was the main idea that was agreed between the interviews. the prosecutor emphasised the lack of adequate training for prosecutors when it comes to interviewing children, especially those with disabilities. during a statement, the prosecutor mentioned, “we didn’t have any specific training on how to interview a 34 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 35 victim support worker, female, at the portuguese victim support association support offices 36 victim support workers, female, at the portuguese support association in the department of investigation and criminal action 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 31 child, a child! not even talking about disabilities”37. one interviewee shared their initiative in organizing a congress titled “lawyers and psychologists: back to back until when?”38. this congress aimed to facilitate knowledge sharing among professionals from different disciplines to enhance their perspectives. while most professionals express interest in participating in such initiatives, some acknowledge that not all colleagues may share the same enthusiasm if participation were voluntary. regarding security officers, there were differing views on training. the chief inspector mentioned that they receive training for interviews with children, and in cases involving children with disabilities, they would implement an adapted approach based on the child’s needs and disability39. however, other inspectors noted that they had to rely on their own initiative to understand the best approach, as it was not covered in their training: “(…) but no one teaches us this (…)”40. 37 public prosecutor, female. 38 lawyer, male, with 32 years of experience 39 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 40 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 32 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 33 01 technology in use in criminal justice by criminal justice professionals, child protection units/professionals and court staff to share information about what has been done in the case in today’s digital age, there is a rapid pace of technological innovations that have the potential to significantly enhance the development of justice and criminal law. while technology can undoubtedly aid in uncovering the truth, it is essential to exercise caution and maintain a balance that upholds constitutional principles. the citius platform offers a comprehensive digital solution that allows all information and documents related to a case to be easily accessible by all professionals of courts and the lawyers. the portuguese judicial system boasts a legal-documentary database developed by the institute of management and equipment of justice, which provides access to court decisions issued by the country’s courts of appeal, supreme court of justice, and constitutional court. this consultation allows for access to all court decisions, including their factual and legal basis, thereby making them widely accessible. this is particularly significant as court decisions should be based on past decisions, and this documentary basis is a vital component in this regard. despite the information given, the interview responses go in another direction. the interviews said the information is shared informally among the different stakeholders. no system has all the information about a case and that is shared by everyone working on the case. in smaller circles, it is said that there is a familiarity with the various professionals and that this facilitates access to information. on the other hand, in larger circles, one gets the impression that this transmission of information doesn’t work very well – “cooperation is limited”, and “i think there are few people who can communicate within a case”41. in general, all the participants revealed that there is no guidelines or legislation that ensures communication is done correctly: “there is no official protocol, there is no legislation that obliges us to do this”42, leading once again, to the personal motivation and interest of each other “if we have a public prosecutor who is sensitive and wants to go further, he will try within the youth protection professionals to find what resources exist.”43 one other important aspect mentioned by 3 in 4 of the participants from the judiciary police is the fact that when dealing with criminal matters specifically sexual offences there is a huge need to work fast and with all the necessary information and many times there is impediments by hospitals “(…) we don’t have quick access to this clinical 41 victim support workers, female, at the portuguese support association in the department of investigation and criminal action 42 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 43 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 34 documentation.”44 this happens frequently due to data protection and legal provisions and it depends on the hospital, certain hospitals provide the necessary information others require court authorisations “wants the order of the public prosecutor’s office and we send the order of delegation of competences, that the pj has a declaration of competences in that case and the answer is “ah that’s not enough, it has to be substantiated”45, this complicates the process as it evolves much time and patience. 02 technology in use in criminal justice in order to inform the citizens or to support citizens’ filing criminal complaints to courts or obtain information about their case, rights or proceedings the most common way for anyone to file a complaint is to go to the criminal police bodies and explain the situation. however, it is increasingly necessary to implement systems that allow complaints to be filed digitally. the portuguese legal system has taken an important step in this direction by creating the electronic complaint system. this system was established by ordinance nº 1593/2007 on december 17th and allows people to complain about the website for certain types of crimes, such as simple physical harm, domestic violence, bad treatment, human trafficking, pimping, theft, robbery, and more. however, this system is not intended to respond to emergencies or those that require an immediate response from security forces or services, particularly when a crime is being committed. for crimes not covered by the system, victims must contact or go to a judicial authority or law enforcement agency. apav has also developed the infovictims website (https://www.infovitimas.pt/en), which provides all citizens the access to user-friendly information about victims’ rights in the criminal proceedings, using either text and or interactive tools46. recently, this website was adjusted to be also available to vision and hearing impaired-victims, as an increased font size. during the interviews, in addition to the mentioned projects, two other projects were also discussed. the first project, named ‘project 12′, aims to promote accessible justice with a focus on the needs and rights of children. the judiciary police use this project to promote awareness and inform on good practices in crime prevention. the project also considers children with deafness problems by incorporating sign language. however, the project is not yet adapted for children with disabilities or users of aac. out of the nine interviewees, only one expressed being more at ease with inclusivity programs for children with disabilities. 44 senior inspector, female, in the department of sexual crimes against children 45 senior inspector, female, in the department of sexual crimes against children 46 can be seen at www.infovitimas.pt 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 35 03 technical accessibility for persons with disabilities currently, the accessibility of systems for users with disabilities is reported to be limited. however, it is anticipated that the modernisation of the judicial system and the integration of new digital technologies will enhance accessibility for individuals with disabilities. efforts are underway to establish a dedicated courtroom for children, indicating progress in this regard. consequently, it is imperative for entities to devise mechanisms to ensure that digital systems are accessible to children with disabilities, especially those with intellectual and psychosocial disabilities, as well as users of augmentative and alternative communication (aac) systems. 04 ai projects in civil and criminal justice that improve victims’ access to justice in portugal, it has been understood that new technologies can have a very positive impact in several areas, including the area of justice. in this sense, the implementation of a modernisation of justice, through a digital transformation in the courts, has been increasingly present (oecd, 2020). the digital transformation agenda encompasses a range of initiatives, including but not limited to, upgrading the technological infrastructure of courtrooms to enable streamlined processes and facilitate the judge’s interventions and decisions, ensuring equitable access to justice for all. additionally, it involves promoting real-time access to procedural documents for individual access and real-time sharing of procedural documents through justice information systems, enabling judges, agents, public prosecutors, and secretariats to access the necessary documents seamlessly. furthermore, the plan includes introducing a new interface for judges, which provides all the required functionalities for processing, with the support of artificial intelligence solutions, eventually eliminating the need to consult citius and sitaf- provision of the magistrates platform47). it also includes ensuring the interoperability of court information systems. the govtech justice strategy48 aims to create a suite of innovative and digital transformation initiatives that accelerate the modernisation of the judiciary system. to this end, a protocol was signed between the foundation for science and technology (fct) and the institute of financial management and justice equipment (igfej) to promote research and innovation projects within the scope of 47 platform whose use would begin at the end of 2023. specific training is planned for judges on the use of this platform. 48 consult at: https://govtech.justica.gov.pt/ 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 36 the govtech justice strategy. although the modernisation of the portuguese judiciary system is still ongoing, there are already some data that are important and that substantiate an important evolution, such as the fact that 1,500 courtrooms have been renovated and technologically equipped, including court hearing rooms for children. many companies are keen on developing artificial intelligence (ai) projects, with particular emphasis on the project of a company in covilhã that created a computer system that uses ai to help in decision-making in the area of criminal justice49, by providing information about the likelihood of prisoner violence, suicide, and recidivism. although this project is more aimed at defendants, it could certainly be a step towards the development of similar projects from the victim’s perspective. the interviews reveal that there is a systemic problem in the justice system’s ability to address the diverse needs of children with disabilities, especially those related to mental health. the lack of attention to adapting processes for the child’s specificities is a significant challenge. in practice, the assessment often diverges from what is prescribed in theory, law, or best practices. the legal process treats children with disabilities similarly to those without any condition, leading to discomfort and communication barriers. the lack of training among professionals contributes to mislabeling and misinterpretation. specialists are needed in legal proceedings to understand and meet the unique needs of children with disabilities. however, it is not mandatory, it depends on individual preferences. 49 publico.pt (2023). empresa da covilhã cria sistema de ia que acelera decisões de justiça criminal. available at: https://www.publico.pt/2023/12/22/tecnologia/noticia/empresa-covilha-cria-sistema-ia-acelera-decisoes-justica-criminal-2074632 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 37 practical functioning of the criminal justice system 05 practical functioning of the criminal justice system 38 01 individual assessment and referral the assessment of individual needs, as prescribed in article 22 of the vrd, does not take place in portugal. article 22 requires all victims of all crimes to be assessed for their protection needs, but as far as i know, in portugal this only happens for victims who are considered vulnerable. once directive 2012/29/eu was transposed into the portuguese legal system, portugal implemented its guidelines, regarding the individual assessment and referral of the victim, in the victim statute. as stated above, individual assessment is defined by article 21 of the victim statute. the statute defines that this assessment should be conducted by the judicial authorities or law enforcement agencies. however, the statute contains no guidelines – neither in relation to children with disabilities, nor in relation to all victims of crimes, in general – for any of those entities on how to perform this assessment. in the absence of such legislative detail, the assessment is made only to determine if a victim should be granted the status of a particularly vulnerable victim. however, individual needs assessment for protection does not exist in practice. this is particularly important since without this assessment, because – where there is no assessment, there is no possibility to know and keep track of the protection needs of victims, including their specific needs regarding communication, for example. in the absence of the assessment, protection measures will be put into place with delay, if they are put into place at all. regarding the referral, despite the article 13 states that some victims (domestic violence and sexual violence) have priority when being referred to a victim support officer, it doesn’t says how. apav has established some referral mechanisms to ensure that victims receive this support. if victims agree, their contacts are shared from the support entity to apav. once such consent is obtained, apav proactively contacts them, reducing the risk of secondary victimisation and increasing the probability that victims will receive support. the fact that support services contact victims proactively significantly increases the likelihood of them receiving support. expecting victims only to receive information about where to get services and seek support is much less effective in ensuring that victims are welcomed by victim support services. these referral mechanisms are not specific to children with disabilities, although some of them reach apav and victim support through this referral, which is established with several agencies, like national police (polícia judiciária) or national committee for the promotion of rights and protection of children and youth. 05 practical functioning of the criminal justice system 39 directive 2012/29/eu was incorporated into the legal system of portugal, following which, the country implemented its guidelines concerning the individual endorsement of victims in the victim statute. according to article 21 of the aforementioned statute, a personalised evaluation must be conducted to determine whether the victim belongs to the category of particularly vulnerable victims, who require special protection measures. this evaluation is mandatory only for the vulnerable victims. as per the law, an “especially vulnerable victim” is defined as a victim whose age, health status, disability, or the nature, extent, and duration of victimisation has led to severe injuries, affecting the victim’s psychological balance or social integration conditions, as enshrined in article 67a(1), paragraph b) of the code of criminal procedure. the individual assessment of the victim is carried out by the judicial authorities50 or criminal police bodies51, which are the ones that can assign the status of a particularly vulnerable victim. although the law does not explicitly mention child victims with disabilities as especially vulnerable, it is understood that they belong to this category, and therefore, an individual assessment of such victims is mandatory. irrespective of the type of disability, an assessment is mandatory to understand the appropriate measures that should be adopted. although the child’s wishes must be taken into account, the fact that the child has a disability can compromise their hearing and the judge may have some reservations regarding what they expressed. concerning children using aac, there is a gap, as this right to hearing is seriously called into question. it is during the child’s individual assessment that the child’s needs are understood throughout the entire process, including their communication needs. however, it’s crucial that the authorities understand these needs during the first contact and respond appropriately. article 93 of the portuguese code of criminal procedure highlights the measures that must be taken when providing statements by deaf, hard of hearing or mute individuals, but it doesn’t mention specific precautions for children with disabilities, which creates a gap that needs to be filled. the article only specifies a particular communication style depending on the disability or the appointment of an interpreter to facilitate communication between parties. 50 the judicial authorities are the judge, the investigating judge and the public prosecutor’s office – art.1, paragraph b) of the code of criminal procedure. 51 according to article 1, paragraph c) of the code of criminal procedure, criminal police bodies are “all entities and police agents who are responsible for carrying out any acts ordered by a judicial authority or determined by this code”. law nº49/2008 provides in article 3, nº1 that criminal police bodies with generic competence are the judiciary police (arts.1 to 5 of decree-law nº137/2019, of september 13), the republican national guard (art3, no.1, paragraph e) of law no. 53/2007, of august 31), describing its competence in arts.6 and 7. criminal police bodies operate under the direction of judicial authorities and are functionally dependent on them. 05 practical functioning of the criminal justice system 40 children with disabilities are highly vulnerable and susceptible to behavioural changes resulting from their environment, making them more likely to experience secondary victimisation. to combat this problem, certain mechanisms have been put in place. firstly, the victim must be heard as soon as possible after the crime (without delay and in a confidential environment) and using simple language, according to article 17 of the victim statute. hearings must also be kept private. additionally, secondary victimisation can be prevented by creating statements for future memory, as stated in article 21, nº2, paragraph d) of the victim statute. during the investigation, the child may be interrogated, as detailed in article 24 of the same statute. the child’s statements will be taken into account at the trial hearing, avoiding the need for the victim to repeat the facts, as outlined in article 271 of the criminal procedure code. there must also be coordination between the entities involved in the process, so that all documentation is accessible to everyone, thus avoiding the victim being questioned several times about the same situation. the lack of application of these techniques contributes significantly to child victims suffering from secondary victimisation, as they are vulnerable to the situation themselves and are forced to relive the crime. during an individual assessment of a child, it’s essential to understand their needs, including communication requirements. when providing statements by deaf, hard of hearing, or mute individuals, article 93 of the criminal procedure code specifies the necessary measures to be taken. however, there are no specific precautions mentioned for children with different other disabilities, in particular intellectual and psycho-social disabilities and specific communication needs, creating a gap that needs to be addressed. the article only outlines a communication style depending on the disability or the appointment of an interpreter to facilitate communication between parties. the main idea regarding participants from the judiciary police is that they typically don’t have a specific process for evaluating children. if a child already has a diagnosis, they try to gather as much information as possible from various sources. if there’s no diagnosis, they may refer the child to the national institute of legal medicine for psychological or psychiatric evaluations. for prosecutors and support victim support workers, the main issue is the lack of a solid network of psychologists, psychiatrists, or specialised professionals to help assess children. this leaves them feeling unsure about what steps to take. sometimes, they rely on experts from the national institute of legal medicine to assess a child’s ability to testify credibly. however, they might request these experts to continue supporting the child through the legal process, even though it’s not officially their role, relying on goodwill. overall, there’s a sense of uncertainty among professionals about who should be responsible for evaluating and supporting children involved in legal proceedings: “(…) at the end of the day, we’re a bit at sixes and sevens here, who’s going to be nominated (…)?” (e7). 05 practical functioning of the criminal justice system 41 02 procedural accommodations the specific adaptations to each specific child victim depend, to a large extent, on their individual assessment, as it is in this context that they can really understand what the child’s true needs are. however, it is not always possible to identify, a priori, the disability in question, so the identification of these adaptations can only be carried out during the process. although some adaptations are provided for by law, many others exist that derive from the sensitivity of each professional. for example, the use of accessible and simple language depends greatly on the professional in question, as what may be simple for one may not be simple for another. in the same way, professionals can themselves carry out their role in the way they think is most appropriate and most facilitating for the victim, namely: not wearing a uniform, providing breaks and pauses during the hearing of the child victim, allowing their representative is always, at any time, by the child’s side, etc. the experience from the interviews is consistent with the literature. now, the adaptations depend on the sensitivity of the professionals and not on the system itself. the professionals agree the lack of training is a gap in the judicial system. there is a consensus amongst the professionals that there is a need to adopt a more inclusive language when interacting with children and providing adequate training for professionals to meet the unique needs of these children. regarding to the infrastructures, all interviewees agree on the need to create child-friendly rooms[ai|v2] for taking statements and ensure infrastructure accessibility – “(…) setting up a room with a child-friendly environment, i think this is one of the major aspects. if we have a room, like a courtroom, where the judge sits up there behind a large desk in a giant chair, and the child is down here, this can hinder the gathering of information, even more so if the child has any disabilities.”52. the one topic where there was most consensus among the participants was the formality of the system, 9 out 10 of the participants revealed that the system was too formal and that had a direct impact on the child experience in different forms, there was the idea that no matter how many adaptions could be done this idea of adapting would reduce as the system would move forward53, as well as the relationship with the victims no matter how strong it is with the professional, when they reach the court, the atmosphere it is too formal and that relationship does not occur, in fact “(…) the formalism that the court itself imposes determines that there is a greater distance “(e6). although judges have adapted to not wearing the traditional garment, the beca, many formal factors still exist in their professional practice. 52 victim support worker, female, at the portuguese victim support association support offices 53 police inspector, female, in the department of sexual crimes against children inspector 05 practical functioning of the criminal justice system 42 one of the positive outcomes from the interviews was the existence of the victim support office within the department of investigation and penal action, this was a protocol developed by the einistry of justice, the public prosecutor’s office, the association of women against violence (amvc), the portuguese association for victim support (apav) and the union of women, alternative and response (umar). according to the prosecutor and technician, this relationship is highly beneficial for the victims. the prosecutor noticed that since the victim support office was established in the court, there is a better rapport between the child and the technician according to both the prosecutor and the victim support workers, the relationship between the victim support office and the child has improved since the office was established in the court. previously, when the court would request social support for a technician, the technician would meet the child only five minutes before the diligence, resulting in a lack of trust. as a result, the child’s testimony was often not credible. however, with the establishment of the victim support office, there is now a relationship of trust between the child and the victim support workers. according to the prosecutor, this approach has resulted in minors giving more credible and spontaneous testimonies. in the prosecutor’s own words, “we have received much more credible and spontaneous testimonies from minors who arrive here knowing exactly what they are supposed to do, compared to those who suddenly drop in without any prior knowledge.” (e10) two inspectors, a technician, and a prosecutor suggested that one way to make the legal process easier for children is to carry out the enquiry in a familiar and safe space. for example, if a child is used to their psychologist’s office, it might be better to conduct the enquiry there instead of in court. in some cases, the court may even be willing to move to the institution or office if it is safe and convenient for the child. there were two examples where this happened, with a witness with cerebral palsy was interviewed in a private room at the institution, and when a child was examined in the technician’s office at the court. however, it was noted that such adaptations are not always made because courts are often unwilling to do so: “and that was the only experience we had that was different, but it was at our suggestion, right? it wasn’t because the court thought this child had special needs (…)” 54 03 provision of support, information, and communication the adaptations provided for by law for this type of situation are the main guidelines for professionals, along with common sense and individual sensitivity. however, each case requires a unique approach, and it can be challenging to identify and address the specific needs of a child with disabilities. the law only provides for interpreters in cases involving deaf, mute, or hearing-impaired victims. for other types of disabilities, professionals may not be aware of the necessary adaptations. some 54 judge, female and retired 05 practical functioning of the criminal justice system 43 techniques must be used by professionals so that repeated hearings, secondary victimisation, and the victim’s contact with many professionals can be avoided. in the case of child victims, and because they are especially vulnerable victims, the interviews must be carried out by the same person, if possible. however, looking to the way that the portuguese legal system is designed, it’s almost impossible to have that into practice: the child is heard in the police and later by the judge; even if it’s not heard by the judge, it cannot be the same person that performs the technical assessment if that child is able to testify or what are the consequences that the child is facing and if they are related to the violence suffered. in portugal, the barnahus model is not established, although it was defined very recently as a priority for the year of 2024 in the state budget, after the proposal of a parliamentary group. the support and information provided by victim support organisations, from referral or by determination of the judge or the public prosecutor (article 15 of victim statute) tries to incorporate all victims’ needs. however, all the good practices mentioned for dealing with children with disabilities (specific infrastructures, child-friendly rooms, barnahus model, use of child-friendly language, use of aac tools) are not mandatory. it ultimately depends on the will of each professional whether they choose to adapt their approach or not. some professionals may choose to collaborate with other experts to facilitate direct contact with the child, particularly if the child is already supported by someone. however, not all professionals follow this practice. especially on court hearings, like statements for future recall, which, by the portuguese law, are conducted by a judge, they can decide to pose the questions to a specialised professional (like a victim support officer) that can address them to the child in a friendly way and adapted to their needs, but it’s not a common practice. the participants had mixed opinions about the barnahus model. while some admired the model, others felt that it may not be suitable for portugal. they were concerned about the country being compartmentalised, and the practical difficulties of transporting children and families to the facility. some concerns were raised about using interpreters to communicate with children with disabilities, except for support victim workers. the biggest fear is that having an interpreter present might hinder the opportunity to build a close relationship with the child. 05 practical functioning of the criminal justice system 44 05 practical functioning of the criminal justice system 45 coule…en’“ experiences of the criminal justice system06 children’s experiences of the crieinal justice systee 46 01 barriers to the participation of children with disabilities in criminal proceedings children with disabilities must be treated equally and their access to justice must not be compromised because of their disability. these children have the right to participate in proceedings from the outset and can lodge a complaint if they are victims of a crime. this right can never be denied and, even if the child needs legal representation, they must be allowed to exercise this right whenever necessary. the principle of hearing the child ensures that they can play an active role in the process. the moment the complaint is lodged is very important, as it is the driving force behind the whole process. children often don’t know where or how to make a complaint because they don’t have access to information on the subject. this turns out to be the first obstacle to tackle, as many children end up giving up on filing a complaint because they don’t know how to do it. in this context, filing a complaint is the child’s first right to be exercised, so professionals must, at that moment, be careful to explain all the contours of the case and provide all the necessary information in an accessible way and in simple language. however, professionals do not always have adequate training in this regard, so it is difficult for children to be understood and understand what is at stake. the presentation of the facts by the child victims is an important process, as it is through that presentation (as well as all the evidence that was acquired) that the public prosecutor’s office will deduce the accusation. as communication with the child is very important, it cannot always occur in the same way, as professionals are unable to communicate with them, either because they do not have this training, or because they do not have systems at their disposal that allow them to communicate with each other, such as through aac techniques. furthermore, court facilities are often not equipped to accommodate children with disabilities’s participation in the trial hearing. while portuguese legislation outlines procedural adaptations for children with disabilities, the effectiveness hinges on the implementation by justice professionals. techniques like clear, concise language and incorporating breaks during questioning are crucial for ensuring a child-centered approach. moving beyond good intentions, mandatory training on disability awareness and effective communication strategies for justice professionals would strengthen their ability to provide optimal support to children with diverse needs. 06 children’s experiences of the crieinal justice systee 47 without such training, legal professionals may lack the understanding and knowledge necessary to respond appropriately to such situations. the lack of training on the rights of people with disabilities for police, court staff, lawyers, forensic experts, psychologists, social workers, judges and public prosecutors creates a significant obstacle to their access to justice. available training is very scarce, and information on good practices in interacting with people with disabilities is also rare. the difficulty in accessing children with intellectual disabilities or their families, makes it challenging to address and barriers to the participation of children with disabilities in criminal proceedings. based on the work carried out, barriers to the use of aac may encounter barriers in the judicial ecosystem, hindering their effective participation, namely, lack of knowledge of aac on the part of professionals in the judicial system, scarcity of specific resources and materials, and the difficulty in adapting judicial procedures to the communication needs of child victims with disabilities. aac plays a crucial role in overcoming communication barriers for children with disabilities, and it is essential to carry out assessments to identify the best aac approach for each child. in portugal, the integration of aac tools into the school curriculum to promote the development of communication from childhood, companies focused on developing aac software adapted to the portuguese language and culture, and support groups for parents and caregivers stand out. based on our knowledge, there is a lack of comprehensive data on crime and disability victimisation in portugal. this makes it difficult to understand the scale of the problem and formulate effective public policies. although some official bodies, such as the attorney general’s office (ombudsman’s office), and ngos, such as the portuguese association of parents and friends mentally citizens with disabilities (appcdm), can collect some data, there is a lack of standardised collection methods throughout the country. country. this creates discrepancies in the available information and makes it difficult to obtain an accurate overview of the situation. there are currently no statistics available on the number of children with disabilities who are victims of crime in portugal. there is also no data on reported and unreported crime rates for children with disabilities compared to the general population, including children without disabilities and the entire population with disabilities. 06 children’s experiences of the crieinal justice systee 48 06 children’s experiences of the crieinal justice systee 49 conclusions and recommendations 07 conclusions and recommendations 50 01 good practices although the rights of child victims with disabilities are not addressed as they should be in our legal system, there are already some institutions and entities that are concerned with the exercise of their rights and that create appropriate mechanisms. for example, instituto de apoio à criança (iac) contains the sos criança service that seeks to provide support to children through a telephone line or personalised assistance. however, the helpline’s work does not appear to be accessible to children with disabilities. the portuguese victim support association (apav) provides free and completely confidential support to all victims, including those with disabilities. this support can be made available through the victim support line 116006, or through any apav victim support office. in the case of victims of crime and violence with hearing impairment, there is also the portuguese sign language video interpreter service. although web accessibility is insufficient for children with disabilities, it is through the internet that most victims can obtain information about their rights. citizens with disabilities have a free phone line 800208462, aimed at obtaining support regarding their rights and support in the areas of health, social security, housing, facilities and services. there are several awareness campaigns so that child victims can exercise their rights (e.g. apav, iac – child support institute, sos child), normally promoted by institutions that protect child victims. however, no campaign has children with disabilities as its main focus. 02 conclusions the general objective of this national informative document was to provide an overview of the main national barriers that prevent child victims with disabilities from accessing justice and receiving procedural adaptations in portugal, as well as provide best practices to overcome these gaps. while victims with disabilities are widely addressed in international instruments, it is believed that portugal has not yet fully adopted this approach, particularly regarding child victims with disabilities, those with intellectual or psychosocial disabilities, and users of aac. one of the most obvious barriers in this area is the lack of accessibility of information to children with disabilities victims – the principle of information, established in article 7 of the victim statute. although basic information is available and accessible to people without disabilities, the same does not happen with children with disabilities who, in most cases, do not know how to exercise their rights, such as to file a complaint, ending up, in some cases, not doing so, and leading to an eventual increase of the dark figures of crime. even when they have already been victims of crime, the provision of information on their rights is not made in a way they can fully understand. 07 conclusions and recommendations 51 on the other hand, it appears that there is a lack of training for professionals on issues related to children with disabilities and the adaptations they should benefit from. many professionals themselves choose to create conditions and measures that can help the child victim to have an accessible and equitable process, however, it is up to the training entities to establish more specific training so that the children’s needs are met. this lack of training can compromise the exercise of the rights of children with disabilities, as they often do not know how to communicate with them. the language used in courts is, in itself, complicated for citizens without any disability. in the case of children with disabilities, this language is very inappropriate, as it can compromise communication with the child and, consequently, their participation in the process. child victims with disabilities cannot communicate with the same ease and effectiveness and, in this sense, the communication used must favor means that are appropriate and understandable to them. once international instruments have been ratified, portugal is bound by them and, in this sense, must make the changes to the law that are necessary so that national and international law are in line (“people with disabilities have the right to all substantive and procedures recognised in international law, on an equal basis with other people” – principle 5 of the principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities). however, it appears that portuguese law does not intervene in many points related to child victims with disabilities, and our legislator must make some changes and create specific standards to fill the existing gaps. the fact that child victims with disabilities are considered especially vulnerable victims means that they benefit from relevant procedural adaptations that help them to have effective and true procedural participation. however, the procedural adaptations provided for in the law are aimed at particularly vulnerable victims in general, with no specific measures for children with disabilities. since children deserve increased protection from the state, it must establish specific adaptations for various types of disabilities (and not just for those who are hearing impaired, mute or blind), allowing any child with any type of disability to have adaptations at their disposal. that allow you to be in the process. although there is a process of modernisation of the courts taking place, there are still many situations that must be altered and changed. in this case, the use of digital services in hearings allows children to communicate and respond appropriately to what is asked of them. on the other hand, the physical facilities of the courts, as well as the transport there, end up making it difficult for children with disabilities to be present, as the facilities are not adapted for children with disabilities, meaning there needs to be a profound reform in this area. 07 conclusions and recommendations 52 03 recommendations recommendations to address the discrimination faced by people with disabilities in accessing justice and to enhance their effective access to the judicial system, the following measures are necessary: 1. giving priority to access to justice for child victims with disabilities in the national political agenda, including the provision of procedural adaptations that can be implemented for various types of disabilities. 2. developing training programs that cover all aspects of the rights of child victims with disabilities for justice professionals, and that are aimed at everyone who works in the judicial system. 3. creating a manual of best practices to guide criminal police officers, judicial authorities, the public prosecutor’s office, and judges in responding to the needs of child victims with disabilities and ensuring the proper functioning of the legal process. 4. using simple, accessible, and understandable language throughout the legal process, including when the victim presents the complaint. this includes using appropriate formats such as braille and easy reading to ensure that all information is clearly conveyed to the victim. 5. encourage the participation of child victims with disabilities of some age and maturity (as well as institutions that intervene in this context) in the process of improving the judicial system, as they can contribute and give their opinion regarding what should or should not be improved; 6. improve the accessibility of websites. 7. establishing appropriate support services, such as multidisciplinary teams, within the criminal justice system to ensure procedural adaptations for people with disabilities and to ensure more accessible justice for them. 8. the center for judicial studies, is responsible for training portuguese magistrates. however, it needs to organise more training activities to help them exercise the rights of child victims with disabilities. these professionals may have to deal with a process involving a child with a disability at any time. therefore, they need to know how to act in these situations. similarly, the portuguese bar association should create 07 conclusions and recommendations 53 awareness among lawyers on this topic. it should promote their training and provide them with tools to protect children’s rights in the most appropriate way possible. 07 conclusions and recommendations 54 references 08 references 55 assembly of the republic (2004). law nº34/2004, of july 29th. https://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=80&tabela=leis assembly of the republic (2015). law nº130/2015, of september 4th. https://diariodarepublica.pt/dr/detalhe/lei/130-2015-70186239 center for judicial studies (2023). continuing training plan 2023-2024. https://cej.justica.gov.pt/portals/30/ficheiros/formacao/continua/fc_2023_204/pfc_2023-2024.pdf?ver=mpl4_poscvse6ozyqavvba%3d%3d council of ministers (2010). national disability strategy. https://www.inr.pt/documents/11309/284924/enipd.pdf/5bce7969-0918-4013-b95d-2a5a35a870c5 council of ministers (2021). national strategy for the inclusion of people with disabilities 2021-2025. https://files.diariodarepublica.pt/1s/2021/08/16900/0000300071.pdf council of ministers (2024). national strategy for the rights of crime victims. https://files.diariodarepublica.pt/1s/2024/01/00400/0009700123.pdf council of ministers (2023) – proposed law no. 89/xv/1st. https://app.parlamento.pt/webutils/docs/doc.pdf?path=6148523063484d364c793968636d356c6443397a6158526c63793959566b786c5a79394562324e31625756756447397a5357357059326c6864476c32595338324e7a466a4d7a49774f4330314f5451784c5451354d6d5574596d59774d7930304f4445355a6a686d595459775a4463755a47396a65413d3d&fich=671c3208-5941-492e-bf03-4819f8fa60d7.docx&inline=true cnn portugal (2023). inclusão escolar em portugal: o grito silencioso das crianças esquecidas [school inclusion in portugal: the silent scream of forgotten children]. https://cnnportugal.iol.pt/educacao/escolas/alberto-veronesi-inclusao-escolar-em-portugal-o-grito-silencioso-das-criancas-esquecidas/20231102/653906e1d34e65afa2f6ce6c comité de einistros do conselho da europa. (2010). diretrizes do comité de einistros do conselho da europa sobre justiça adaptada para crianças [council of europe committee of ministers guidelines on child-friendly justice]. fontes, f., moura, a., sena martins, b., alves, j., lopes, m., campos pinto, p., & portugal, s. (2023). deficiência e vida independente em portugal: a experiência do projeto-piloto de lisboa [disability and independent living in portugal: the experience of the lisbon pilot project]. in f. fontes (org.) deficiência em portugal: lugares, corpos e lutas. https://estudogeral.uc.pt/bitstream/10316/111084/1/deficiencia%20em%20portugal_lugares%20corpos%20e%20lutas.pdf landesman-dwyer, s. (2014). a família e a criança com deficiência intellectual [family and children with intellectual disability]. são paulo: wef eartins fontes. 08 references 56 ministry of internal affairs (2007). ordinance no. 1593/2007, of december 17th. https://diariodarepublica.pt/dr/detalhe/portaria/1593-2007-627671 neca, p. (2023). relatório sobre as barreiras encontradas pelos arguidos com deficiência intellectual e/ou psicossocia no sistema de justiça penal em portugal [report on the barriers encountered by defendants with intellectual and/or psychosocial disabilities in the criminal justice system in portugal]. lisbon: fenacerci. https://www.fenacerci.pt/docs/enable_relatorio-portugal-5.pdf oecd (2020). justice transformation in portugal: building on successes and challenges, oecd publishing, paris, https://doi.org/10.1787/184acf59-en . pereira, m., & santos, f. (2020). exploring the challenges of access to justice for persons with disabilities: a case study in portugal. international journal of law and psychiatry, 68, 101501. público (2023). covilhã company creates ai system that speeds up criminal justice decisions. https://www.publico.pt/2023/12/22/tecnologia/noticia/empresa-covilha-cria-sistema-ia-acelera-decisoes-justica-criminal-2074632 sousa, c., & ferreira, l. (2018). gender, disability, and discrimination: an intersectional analysis. social justice research, 31(2), 202-220. united nations (1989). convention on the rights of children. https://www.unicef.pt/media/2766/unicef_convenc-a-o_dos_direitos_da_crianca.pdf united nations. (2006, december 13). convention on the rights of persons with disabilities. https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en united nations. (2020). international principles and guidelines on access to justice for people with disabilities. https://www.ohchr.org/en/issues/disability/srdisabilities/pages/goodpracticeseffectiveaccessjusticepersonsdisabilities.aspx unicef (2019). convenção sobre os direitos da criança e protocolos facultativos [convenção sobre os direitos da criança e protocolos facultativos]. lisbon: comité português para a unicef.portugal relat?rio nacional data 02/06/2024 pa?s e parceiros portugal, apav – associa??o portuguesa de apoio ? v?tima e fenacerci – federa??o nacional das cooperativas de solidariedade social autor(es) apav – associa??o portuguesa de apoio ? v?tima e fenacerci – federa??o nacional das cooperativas de solidariedade social agradecimentos gostar?amos de agradecer a todos os parceiros nacionais e internacionais, organiza??es e institui??es, pela sua colabora??o e apoio durante esta investiga??o. um especial agradecimento para todas e todos os/as profissionais que partilharam a suas perspetivas, ampla experi?ncia, conhecimento e recomenda??es para a promo??o de uma melhor acessibilidade das crian?as e jovens com defici?ncia psicossocial e/ou intelectual ao sistema de justi?a. autores apav – associa??o portuguesa de apoio ? v?tima e fenacerci – federa??o nacional das cooperativas de solidariedade social contatos em portugal apav – associa??o portuguesa de apoio ? v?tima rua jos? est?v?o, 135 a, 1150-201 lisboa e-mail: apav.sede@apav.pt fenacerci – federa??o nacional das cooperativas de solidariedade social rua augusto macedo, 2 a, 1600-794 lisboa e-mail: fenacerci@fenacerci.pt contatos do projeto validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wessel?nyi utca 17. 1053 budapest, hungary e-mail: validity@validity.local data de publica??o junho, 2024 grant information 101097047-link co-financiado pela uni?o europeia. os pontos de vista e as opini?es expressas s?o exclusivamente do(s) autor(es) e n?o reflectem necessariamente os da uni?o europeia ou da comiss?o europeia. nem a uni?o europeia nem a autoridade emissora podem ser consideradas respons?veis pelas mesmas. tabela de conte?dos “umário executivo untrodução …………………………………………………………………………… 9 objetivos e •etodologia …………………………………………………….. 12 enquadramento jurídico e políticas públicas para o apoio, a acessibilidade e cooperação mulidisciplinar 15 tuc e ua no “istema de justiça penal para a acessibilidade e a cooperação •ultidisciplinar ………………………………………………. 33 o funcionamento do “istema de justiça penal na prática …. 38 experiências das crianças no “istema de justiça ………………. 46 conslusões e recomendações ………………………………………….. 49 sum?rio executivo 6 principal objetivo da investiga??o o objetivo deste relat?rio nacional ? facilitar uma avalia??o do acesso ? justi?a para crian?as com defici?ncia v?timas de crime em portugal. um dos princ?pios fundamentais do sistema jur?dico portugu?s ? o princ?pio da igualdade, o qual ? consistentemente enfatizado nos instrumentos internacionais. no entanto, neste contexto, este princ?pio n?o ? plenamente concretizado e in?meras barreiras impedem as crian?as com defici?ncia v?timas de exercerem eficazmente os seus direitos. estes obst?culos incluem a aus?ncia de legisla??o espec?fica que preveja medidas adequadas, o acesso f?sico inadequado aos tribunais e outras instala??es, bem como a falta de transporte acess?vel para as crian?as viajarem para os locais, a forma??o insuficiente dos profissionais que interagem com crian?as deficientes e a falta de informa??es e recursos acess?veis para crian?as com defici?ncia. existem tamb?m restri??es ao exerc?cio da capacidade jur?dica e barreiras ao acesso ? assist?ncia e representa??o jur?dica. dado que as crian?as com defici?ncia v?timas de crime s?o particularmente vulner?veis, os seus direitos assumem uma import?ncia acrescida e devem ter acesso a direitos adicionais para garantir essa igualdade. a complexidade do sistema de justi?a, a falta de familiaridade das crian?as com o mesmo e o impacto do trauma devem ser abordados pelos profissionais da justi?a e pelos stakeholders para garantir que todas as crian?as com defici?ncia tenham acesso ? justi?a e possam participar nos seus pr?prios casos de uma forma significativa, t?o plenamente indiv?duos de pleno direito capazes de defender os seus direitos de forma independente ou atrav?s de um representante. s? assim ser? poss?vel alcan?ar um sistema de justi?a mais justo e inclusivo. assim, este relat?rio nacional procura permitir uma avalia??o, em portugal, sobre: ● quais as barreiras enfrentadas pelas crian?as com defici?ncia v?timas de crime, especialmente aquelas com defici?ncia intelectual e/ou psicossocial, no acesso ? informa??o, apoio e adapta??es processuais no sistema de justi?a penal. ● at? que ponto existe legisla??o, pol?ticas e/ou pr?ticas para abordar e superar estas barreiras. recomenda??es para o trabalho futuro, s?o apresentadas as seguintes recomenda??es: 7 ● priorizar o acesso ? justi?a para as crian?as com defici?ncia v?timas de crime na agenda nacional, bem como a implementa??o de adapta??es processuais para diversos tipos de defici?ncia. ● desenvolver programas de forma??o abrangentes sobre os direitos das crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime para profissionais da justi?a. ● criar um manual de boas pr?ticas para agentes da pol?cia criminal, autoridades judici?rias, minist?rio p?blico e ju?zes, com uma linguagem simples, acess?vel e compreens?vel em todo o processo judicial, incluindo formatos apropriados (braille, leitura f?cil). ● incentivar a participa??o de crian?as com defici?ncia v?timas de crime (e institui??es relevantes) na melhoria do sistema judicial. ● melhorar a acessibilidade dos websites. ● estabelecer servi?os de apoio adequados (equipas multidisciplinares) no sistema de justi?a criminal para garantir adapta??es processuais e justi?a acess?vel. ● promover a forma??o de magistrados e advogados sobre os direitos das crian?as com defici?ncia v?timas de crime. 8 where you need it) it is a place for a featured quote. please use this opportunity to voice an important thing. source 9 introdu??o 02 objetivos e metodologia 10 ao analisar o “estado da arte” do acesso ? justi?a para crian?as com defici?ncia, ? essencial delinear os elementos abrangidos por este conceito. isto permite uma avalia??o completa das pol?ticas, pr?ticas e recursos dispon?veis para garantir a inclus?o e a protec??o adequada destas crian?as no sistema de justi?a. al?m de considerar as barreiras f?sicas e comunicativas que podem restringir o acesso, ? essencial abordar os aspectos jur?dicos e sociais que afetam a efic?cia da justi?a para este grupo vulner?vel. incapacidade, de acordo com a conven??o das na??es unidas sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (uncrpd), ? um conceito em evolu??o que surge da intera??o entre pessoas com defici?ncia e das barreiras atitudinais e ambientais que impedem a sua participa??o plena e equitativa na sociedade. o cidad?o com defici?ncia em portugal ? cada vez mais visto como um membro ativo e participativo da sociedade, com igualdade de direitos e com um valioso contributo a dar. no entanto, apesar dos progressos jur?dicos e pol?ticos, e do reconhecimento da import?ncia da inclus?o das pessoas com defici?ncia, ainda h? um longo caminho a percorrer para que tenham os mesmos direitos e oportunidades que os outros cidad?os em portugal, exigindo um esfor?o para alterar as pol?ticas, a legisla??o, mas tamb?m as mentalidades da sociedade (fontes et al., 2023). uma das principais formas de ultrapassar estas barreiras ? atrav?s da implementa??o de adapta??es processuais que permitam ?s crian?as exercer os seus direitos e participar no processo. sobre isso, os “princípios e diretrizes internacionais sobre acesso à justiça para pessoas com deficiência” (2020) das na??es unidas definem adapta??es processuais como modifica??es e adapta??es necess?rias e apropriadas no contexto do acesso ? justi?a, feitas quando exigidas em um caso espec?fico, para garantir que as pessoas com defici?ncia possam participar em igualdade de condi??es com outras pessoas. al?m disso, este documento esclarece os princ?pios relevantes que devem estar presentes na an?lise do acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia, incluindo crian?as v?timas. o princ?pio 1 afirma que todas as pessoas com defici?ncia t?m capacidade jur?dica e, portanto, n?o deve ser-lhe negado o acesso ? justi?a com base na sua defici?ncia. o princ?pio 3 afirma que as pessoas com defici?ncia, incluindo as crian?as, t?m direito a adapta??es processuais apropriadas. o princ?pio 4 afirma que as pessoas com defici?ncia t?m o direito de aceder a avisos legais e informa??es de forma atempada e acess?vel, em igualdade de condi??es com outras pessoas. o princ?pio 5 enfatiza que as pessoas com defici?ncia t?m direito a todas as garantias substantivas e processuais reconhecidas pelo direito internacional, em igualdade de condi??es com outras pessoas, e os estados devem fornecer as adapta??es necess?rias para garantir um processo justo. o princ?pio 6 assegura que as pessoas com defici?ncia t?m direito a assist?ncia jur?dica gratuita ou acess?vel. finalmente, o princ?pio 10 determina que todos os que trabalham no sistema judicial devem ter programas de sensibiliza??o e forma??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia, especialmente no contexto do acesso ? justi?a. 02 objetivos e metodologia 11 tendo em conta estes princ?pios, ? importante avaliar como as diferentes leis e regulamentos a n?vel mundial, bem como os nacionais, abordam a rela??o entre defici?ncia, direitos humanos e participa??o, prevendo o objetivo de garantir a igualdade almejada para crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime relativamente ? sua participa??o em processos penais. a comunica??o eficaz ? um aspeto crucial do desenvolvimento pessoal, da aprendizagem, da participa??o social e da constru??o de relacionamentos para todos. no entanto, as crian?as com defici?ncia intelectual ou psicossocial enfrentam barreiras de comunica??o significativas que as impedem de aceder ? justi?a. esta quest?o ? frequentemente ignorada, mas ? essencial garantir que as crian?as com defici?ncia sejam tratadas de forma justa e tenham oportunidades iguais para exercer os seus direitos. o objetivo geral desta investiga??o ? recolher informa??o sobre o tema do acesso ? justi?a para crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime, atrav?s de pesquisas documentais e entrevistas, para que seja poss?vel identificar as principais barreiras ao acesso ? justi?a, fornecendo assim informa??es sobre como melhorar as adapta??es, os procedimentos e abolir as barreiras que ainda existem. deste modo, ser? poss?vel eventualmente implementar novas medidas que permitam ?s crian?as fazer adapta??es processuais adaptadas ? sua idade e necessidades, garantindo que participam verdadeiramente participar do processo. embora a legisla??o portuguesa esteja alinhada com a conven??o das na??es unidas sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (cnudpd)1, a perce??o social ainda caminha para um modelo baseado em direitos e na inclus?o. a defici?ncia ainda ? muitas vezes vista atrav?s de uma lente medicalizada e de bem-estar, criando obst?culos no reconhecimento dos direitos e capacidades processuais das crian?as com defici?ncia, dificultando a sua participa??o efetiva no sistema de justi?a e impedindo-as de exercer os seus direitos e de ter voz na justi?a nos processos que as afetam diretamente. assim, este documento pode ser um recurso crucial, ao analisar as medidas existentes e a sua implementa??o pr?tica. esperamos que, ao final, seja poss?vel sugerir novas medidas e mudan?as que impactem positivamente a vida das crian?as com defici?ncia quando participarem de processos penais. 1 adotada, 2006 (resolu??o a/res/61/106. em portugal foi aprovada pela resolu??o da assembleia da rep?blica n.? 56/2009, de 30/07, e ratificada pelo decreto do presidente da rep?blica n.? 10/2009, de 30/07, e ratificada pelo decreto do presidente da rep?blica n.? 10/2009, de 30/07. 56/2009, de 30/07 e ratificada pelo decreto do presidente da rep?blica n.? 71 /2009, de 30/07. 71 /2009, 30/07. 02 objetivos e metodologia 12 objetivos e metodologia 02 objetivos e metodologia 13 para atingir esses objetivos, a abordagem metodol?gica combinou pesquisa documental e trabalho de campo. a pesquisa documental envolveu a identifica??o e an?lise da conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (uncrpd)2, a carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia3 e a constitui??o da rep?blica portuguesa, os princ?pios internacionais de acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia4, a carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia5, a conven??o europeia sobre o exerc?cio dos direitos da crian?a6, diretiva 2012/29/ue7,diretiva 2011/93/ue8, a conven??o sobre os direitos das crian?as9, a conven??o sobre a elimina??o de todas as formas de discrimina??o contra as mulheres10, da conven??o do conselho da europa sobre a prote??o das crian?as contra a explora??o sexual e o abuso sexual11, o c?digo de processo penal portugu?s e o estatuto da v?tima12 relativo ao sistema de fornecimento de adapta??es razo?veis e processuais no sistema de justi?a criminal para crian?as com defici?ncia. os instrumentos jur?dicos mencionados, como a conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (uncrpd), a carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia e a constitui??o da rep?blica portuguesa, estabelecem o quadro para salvaguardar os direitos e prote??es dos indiv?duos com defici?ncia e outras popula??es vulner?veis. no entanto, a investiga??o acad?mica revela ?reas onde estes quadros jur?dicos podem ter limita??es ou encontrar desafios de implementa??o. por exemplo, estudos realizados por silva et al. (2019) e pereira e santos (2020) identificaram defici?ncias no acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia em portugal, destacando obst?culos relacionados ? acessibilidade f?sica, conhecimento 2 adotada em 13 de dezembro de 2006 (resolu??o a/res/61/106. em portugal foi aprovada pela resolu??o da assembleia da rep?blica n.? 56/2009, de 30/07 e ratificada pelo decreto do presidente da rep?blica n.? 71/2009, 30/07. 3 adotado formalmente em nice, em dezembro de 2000, pelo parlamento europeu, pelo conselho da uni?o europeia e pela comiss?o. 4 em 21 de fevereiro de 2020, o relator especial concordou com outro reuni?o do grupo de especialistas em genebra com o objetivo de discutir e validar os princ?pios e diretrizes internacionais sobre acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia. 5 adotado formalmente em nice, em dezembro de 2000, pelo parlamento europeu, pelo conselho da uni?o europeia e pela comiss?o. 6 em vigor na ordem internacional desde 1 de julho de 2000, e foi aprovado pela resolu??o da assembleia da rep?blica n. 7/2014, de 27/01 e ratificada pelo decreto do presidente da rep?blica n. 3/2014, de 27/01. 7 emitido pelo parlamento europeu e pelo conselho em 25 de outubro de 2012. 8 emitido pelo parlamento europeu e pelo conselho em 13 de dezembro de 2011. 9 adotada pela assembleia geral das na??es unidas em 20 de novembro de 1989 e ratificada por portugal em 21 de setembro de 1990 10 adotado pela assembleia geral da onu em 18 de dezembro de 1979. 11 conclu?do em lanzarote, em 25 de outubro de 2007, e, em portugal, aprovado pela resolu??o da assembleia da rep?blica n?. lei n.? 75/2012, de 28/05; ratificado pelo decreto do presidente da rep?blica n. 90/2012, de 28/05. 12 lei n?. decreto-lei n.? 130/2015, de 4 de setembro, que transp?s a diretiva 2012/29/ue do parlamento europeu e do conselho, de 25 de outubro de 2012. 02 objetivos e metodologia 14 jur?dico e ajustes processuais. al?m disso, a investiga??o de sousa e ferreira (2018) investigou a intersecionalidade do g?nero e da defici?ncia no contexto da discrimina??o, enfatizando a necessidade de uma abordagem mais hol?stica para abordar as diversas formas de marginaliza??o. ao incorporar os conhecimentos destas investiga??es acad?micas, os decisores pol?ticos e os stakeholders podem obter conhecimentos mais profundos sobre as complexidades de garantir justi?a equitativa para todos os indiv?duos e identificar caminhos para melhoria. o trabalho de campo envolveu entrevistas semiestruturadas com diversos profissionais envolvidos no sistema judici?rio e na prote??o infantil. no total, 10 entrevistas foram inclu?das nesta pesquisa: • 1 advogado – advogado com 32 anos de experi?ncia que teve contato com comiss?es de direitos humanos (e1); • 2 t?cnicos de apoio ? v?tima da apav – um deles trabalha no departamento de investiga??o e ac?o penal (denominado e4) e outro ? t?cnico de apoio ? v?tima num dos gabinetes de apoio ? v?tima da apav. (e2); • 2 ju?zes – um ? juiz jubilado (e3) [a?1] e o outro ? juiz de instru??o criminal (e9); • 4 inspetores de pol?cia – todos trabalham no departamento de crimes sexuais contra crian?as. um deles ? inspetor s?nior (e5) e os outros s?o inspetores (e6; e7; e8); • 1 procurador- o entrevistador tem trabalhado mais na fase de investiga??o do que no pr?prio julgamento, nos depoimentos e dilig?ncias para mem?rias futuras (e10). as entrevistas conclu?das foram realizadas no per?odo de dezembro de 2023 a janeiro de 2024 e analisadas atrav?s de an?lise de conte?do. nos cap?tulos tr?s, quatro e cinco ser? apresentada uma combina??o das principais conclus?es da pesquisa documental e do trabalho de campo. 02 objetivos e metodologia 15 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 16 01 quadro pol?tico e legislativo analisar os instrumentos jur?dicos internacionais sobre a participa??o de pessoas com defici?ncia, especialmente crian?as, em processos judiciais ? fundamental. estes instrumentos servem como ponto de partida para a a??o a n?vel nacional e estabelecem diretrizes para garantir o acesso efetivo ? justi?a para crian?as com defici?ncia. examinaremos as disposi??es da conven??o das na??es unidas sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (uncrpd), da carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia, da conven??o europeia sobre o exerc?cio dos direitos da crian?a, da conven??o do conselho da europa sobre a prote??o dos crian?as contra a explora??o sexual e o abuso sexual (conven??o de lanzarote) e diretiva 2012/29/ue (diretiva das v?timas). al?m disso, para melhor compreender a situa??o em portugal, ? importante analisar os relat?rios peri?dicos relevantes do pa?s ao comit? das na??es unidas para os direitos da crian?a, com foco nas observa??es finais relacionadas com crian?as deficientes que s?o v?timas de criminalidade, bem como estrat?gias e pol?ticas para proteger as crian?as em risco. apesar do cen?rio apresentar uma evolu??o positiva, com a comunica??o social a afirmar que existem agora mais crian?as com defici?ncia intelectual a frequentar as escolas, novos programas de apoio ? inclus?o e investimentos no desenvolvimento de tecnologias de apoio; com base na not?cia de 22 de outubro de 2023, partilhada pelo website sic not?cias, no contexto do relat?rio realizado pela fenacerci (2023), as pessoas com defici?ncia intelectual, incluindo as crian?as, s?o discriminadas no acesso ? justi?a em portugal. al?m disso, num relat?rio da cnn portugal (2023), as federa??es que apoiam crian?as com defici?ncia intelectual, paralisia cerebral e autismo, relataram o apoio insuficiente do governo ? educa??o inclusiva neste ano letivo e a dificuldade em dar uma resposta adequada ?s crian?as em idade escolar. num estudo tamb?m relacionado com escolas inclusivas, foi relatado que um quarto dos 502 alunos inquiridos relataram casos de discrimina??o e maus-tratos a alunos com defici?ncia (cies, 2023). conven??o das na??es unidas sobre os direitos das pessoas com defici?ncia (uncrpd) a conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia foi adotada em 13 de dezembro de 2006. portugal ratificou a conven??o e o seu protocolo adicional, sem reservas, em 2009. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 17 o objetivo deste documento, que entrou em vigor em 3 de maio de 2008, ? “promover, proteger e garantir o gozo pleno e equitativo de todos os direitos humanos e liberdades fundamentais por todas as pessoas com defici?ncia, e promover o respeito pela sua dignidade inerente”. o artigo 12.º da cnudpd estabelece que “as pessoas com deficiência têm direito ao reconhecimento, em qualquer lugar, como pessoas perante a lei” e que os estados partes devem adotar medidas adequadas para proporcionar ?s pessoas com defici?ncia o acesso ao apoio de que possam necessitar no exerc?cio da sua capacidade jur?dica. o artigo 13 da uncndpd indica que os estados partes devem garantir que as pessoas com defici?ncia tenham igual acesso ? justi?a, o que inclui o fornecimento de acomoda??es adequadas ? sua idade e necessidades, para que essas pessoas possam participar direta ou indiretamente em todos os processos judiciais, inclusive como testemunhas, em todos os processos judiciais. no que diz respeito ?s crian?as, o artigo 7.? da conven??o exige que os estados partes tomem todas as medidas necess?rias para garantir que as crian?as com defici?ncia tenham os mesmos direitos e liberdades que as outras crian?as, incluindo a express?o dos seus pontos de vista sobre todas as quest?es que as afetam. conven??o sobre os direitos da crian?a embora a conven??o sobre os direitos da crian?a (unicef, 2019) aborde os direitos das crian?as em geral, a mesma reconhece e protege os direitos espec?ficos das crian?as com defici?ncia. os artigos potencialmente associados ?s crian?as com defici?ncia incluem: artigo 2 – n?o discrimina??o, que estabelece o princ?pio da n?o discrimina??o, garantindo que todas as crian?as, incluindo as que t?m defici?ncia, t?m direito ? igualdade de tratamento e de oportunidades; artigo 23 – crian?as com defici?ncia, que defende o direito das crian?as com defici?ncia a cuidados especiais e o direito a desfrutar de uma vida plena e digna em condi??es que assegurem a dignidade, promovam a autonomia e facilitem a participa??o ativa na comunidade; artigo 24 – sa?de e servi?os de sa?de: que destaca o direito das crian?as com defici?ncia ao mais alto padr?o de sa?de poss?vel e aos servi?os de sa?de necess?rios para atingir esse padr?o, incluindo servi?os espec?ficos de reabilita??o e apoio; o artigo 28 – educa??o, que estabelece o direito das crian?as com defici?ncia ? educa??o, baseada na igualdade de oportunidades, promovendo o desenvolvimento da personalidade, capacidades e talentos da crian?a, tendo em conta as suas necessidades especiais, e artigo 29 – objetivos da educa??o, que estabelece que a educa??o das crian?as com defici?ncia deve visar o pleno desenvolvimento das suas 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 18 potencialidades, tendo em conta as suas capacidades, necessidades e interesses individuais. carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia a carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia abrange as liberdades e direitos pessoais de que gozam os cidad?os da ue. apesar de ter sido declarado em 2000, s? entrou em vigor em dezembro de 2009 juntamente com o tratado de lisboa. os seguintes artigos da carta dos direitos fundamentais da uni?o europeia s?o relevantes e devem ser tidos em conta: o artigo 20, que estabelece o princ?pio da igualdade perante a lei; artigo 21, que pro?be todas as formas de discrimina??o; artigo 24, que consagra os direitos da crian?a; o artigo 26, que aborda a integra??o de pessoas com defici?ncia; e o artigo 47, que garante o direito a um julgamento justo e a um tribunal imparcial. conven??o europeia sobre o exerc?cio dos direitos da crian?a a conven??o europeia sobre o exerc?cio dos direitos da crian?a foi assinada a 25 de janeiro de 1996 e entrou em vigor na it?lia a 1 de novembro de 2003. este documento estabelece medidas cruciais para proteger as crian?as, e os artigos mais not?veis para incluem o artigo 3, que concede ?s crian?as o direito de serem informadas e expressarem seus pareceres no ?mbito de processos judiciais, o artigo 4, que permite que as crian?as solicitem a nomea??o de um representante especial, o artigo 5, que garante outros poss?veis direitos processuais, o artigo 7, que imp?e o dever de agir sem demora desnecess?ria, e o artigo 9, que prev? a nomea??o de um representante. conven??o do conselho da europa sobre a prote??o das crian?as contra a explora??o sexual e o abuso sexual (conven??o de lanzarote) a conven??o do conselho da europa sobre a prote??o das crian?as contra a explora??o sexual e o abuso sexual, tamb?m conhecida como conven??o de lanzarote, de 2007, ? um acordo importante no que diz respeito ?s normas sobre os direitos das crian?as quando enfrentam uma situa??o de viol?ncia sexual e/ou explora??o sexual. estas normas incluem o artigo 14, relativo ? assist?ncia ?s v?timas; o artigo 30, sobre os princ?pios da investiga??o, da a??o penal e do direito processual; o artigo 31, sobre medidas gerais de prote??o; e o artigo 35, sobre audi??o infantil. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 19 diretiva 2012/29/ue este documento, do parlamento europeu e do conselho, de 25 de outubro de 2012, que estabelece normas m?nimas sobre os direitos, apoio e prote??o das v?timas da criminalidade, é também conhecido como “diretiva das vítimas”. o artigo 3 afirma que “as comunicações com as vítimas são feitas numa linguagem simples e acessível, oralmente ou por escrito”, e que estas comunicações devem ser adaptadas ?s caracter?sticas pessoais da v?tima, incluindo qualquer defici?ncia que possa afetar a capacidade de compreender ou ser entendido. o artigo 22, sobre a avalia??o individual das v?timas para identificar necessidades espec?ficas de prote??o, define que as v?timas com defici?ncia ser?o devidamente consideradas nesta avalia??o. al?m disso, afirma-se que se deve sempre presumir que as crian?as t?m necessidades espec?ficas de prote??o devido ? sua vulnerabilidade ? vitimiza??o secund?ria e repetida, ? intimida??o e ? retalia??o. no artigo 23 s?o determinadas quais podem ser as medidas de prote??o que podem ser postas em pr?tica ?s v?timas que necessitam de prote??o espec?fica, conforme descrito no artigo 22.?. o artigo 24 define as medidas de prote??o espec?ficas para as crian?as v?timas durante o processo penal. 02 interseccionalidade no quadro jur?dico nacional de acordo com o artigo 1 da convenção sobre os direitos da criança, “criança é qualquer ser humano menor de 18 anos, salvo se, nos termos da lei que lhe for aplicável, atingir a maioridade antes”. dado que uma criança tem personalidade jur?dica, pode estar envolvida em processos judiciais, sendo necess?rio saber at? que ponto pode efetivamente participar no processo. em portugal, s?o considerados crian?as os indiv?duos com menos de 18 anos. portanto, n?o devem ser alvo de discrimina??o nem ter os seus direitos suprimidos devido ? sua idade. de acordo com o artigo 66 do c?digo civil portugu?s (cc), a personalidade jur?dica ? conferida aos indiv?duos ao nascer; no entanto, nem todos os indiv?duos possuem capacidade jur?dica, incluindo as crian?as. a capacidade jur?dica, neste contexto, refere-se ? aptid?o para agir legalmente, exercendo direitos ou cumprindo obriga??es, de forma aut?noma ou atrav?s de representantes nomeados. portanto, embora as crian?as possuam personalidade jur?dica, n?o podem exercer os seus 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 20 direitos de forma independente, necessitando da responsabilidade parental para agir em seu nome. na investiga??o, n?o foram identificados documentos espec?ficos ou not?cias relacionadas com a discrimina??o et?ria contra crian?as com defici?ncia. constitui??o da rep?blica portuguesa (crp) este ? o documento que consagra todos os direitos fundamentais que norteiam os diferentes aspectos da vida em portugal. apesar de ser de 1976, com a ?ltima altera??o em 2005, cont?m alguns princ?pios b?sicos que tamb?m est?o presentes nos documentos jur?dicos internacionais anteriormente abordados. nomeadamente, a crp define que todos os cidad?os t?m a mesma dignidade social e s?o iguais perante a lei (artigo 13); portanto, podem exercer todos os direitos que o crp define e tamb?m t?m os mesmos deveres. se um cidad?o for v?tima de um crime, tem o direito de participar no processo penal (artigo 32). regime jur?dico de preven??o, qualifica??o, reabilita??o e participa??o de pessoas com defici?ncia (lei nacional 38/2004) este documento estabelece as bases gerais do regime jur?dico de preven??o, qualifica??o, reabilita??o e participa??o das pessoas com defici?ncia. apesar de n?o ser feita qualquer men??o ao processo penal, ? importante real?ar que o artigo 43.? define que as entidades governamentais, p?blicas e privadas devem fornecer ?s pessoas com defici?ncia, informa??es sobre os servi?os, recursos e benef?cios que lhes t?m direito – nomeadamente em braille, vers?o ampliada caracteres, ?udio, linguagem de sinais ou registro de computador apropriado. segundo especialistas, um tradutor ? fornecido quando necess?rio. a inclus?o de dispositivos csa n?o ? especificamente mencionada. estrat?gia nacional para a inclus?o de pessoas com defici?ncia 2021-2025 na sequ?ncia da ratifica??o da cnudpd pelo governo portugu?s, a resolu??o do conselho de ministros n.? 97/2010, aprovou a estrat?gia nacional para a defici?ncia (endef) para 2011-201313. foi criado um grupo interdepartamental, respons?vel pelo acompanhamento da implementa??o e adequa??o das 133 medidas nele contidas, dos seus objetivos e indicadores, bem como das principais entidades respons?veis. 13 dispon?vel em:https://www.inr.pt/documents/11309/284924/enipd.pdf/5bce7969-0918-4013-b95d-2a5a35a870c5. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 21 mais recentemente, a resolu??o do conselho de ministros n.? 119/202114, aprovou a estrat?gia nacional para a inclus?o de pessoas com defici?ncia 2021-2025. esta estrat?gia nacional n?o aborda diretamente a participa??o das pessoas com defici?ncia na justi?a; no entanto prop?e a revis?o da lei nacional 38/2004 de 18 de agosto e tem tamb?m como objetivo prevenir a viol?ncia contra as pessoas com defici?ncia e qualificar a interven??o junto das mesmas. de acordo com esta lei, que define as bases gerais do regime jur?dico da preven??o, habilita??o, reabilita??o e participa??o das pessoas com defici?ncia, as pessoas com defici?ncia t?m direito a ser informadas e esclarecidas sobre os seus direitos e deveres, incluindo o direito e o dever participar no planeamento, desenvolvimento e monitoriza??o da pol?tica de preven??o, habilita??o, reabilita??o e participa??o de pessoas com defici?ncia. lei nacional 130/2015 (“estatuto da vítima”) a diretiva 2012/29/ue foi transposta para o direito portugu?s atrav?s da lei nacional 130/2015. esta lei introduziu algumas altera??es ao c?digo de processo penal e aprovou a existência de um “estatuto da vítima”, que define direitos que devem ser garantidos a todas as v?timas, incluindo as crian?as v?timas – e ser? mais detalhado. estrat?gia nacional para os direitos das v?timas de crime (2024-2028) no dia 5 de janeiro de 2024, a resolu??o do conselho de ministros n.? 2/2024 publicou a primeira estrat?gia nacional para os direitos das v?timas de crime (endvc) para os pr?ximos quatro anos (2024-2028), compilando e refor?ando os direitos das v?timas. com seis eixos estrat?gicos: (i) criar uma cultura de preven??o; (ii) desburocratiza??o dos mecanismos de participa??o das v?timas na justi?a; (ii) fortalecimento de estruturas e servi?os de apoio; (iv) aumentar a influ?ncia das v?timas nos processos penais; (v) desenvolver uma cultura organizacional de empatia pelas v?timas; e (vi) a realiza??o de um estudo abrangente para conhecer a realidade deste fen?meno social, visa capacitar as v?timas em processo penal, independentemente de serem assistentes; garantir a cobertura nacional de uma rede de servi?os de apoio ?s v?timas; criar um fundo de repara??o ?s v?timas, resultante da atribui??o parcial de multas pagas em consequ?ncia de condena??es em processos penais; e incentivar o uso de processos de justi?a restaurativa. apesar da sua natureza geral, esta estrat?gia refor?a medidas destinadas a v?timas particularmente vulner?veis, que podem incluir crian?as com defici?ncia. 14 dispon?vel em:https://files.diariodarepublica.pt/1s/2021/08/16900/0000300071.pdf. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 22 lei 147/99 em vigor a partir de 1? de setembro de 1999, a lei 147/99 ? constantemente alterada, acompanhando as mudan?as sociais e os novos desafios. com foco na promo??o dos direitos e prote??o das crian?as e jovens em perigo; garantir o seu bem-estar e desenvolvimento integral; e prevenir situa??es de perigo e promover a reinser??o familiar e social, incluindo crian?as com defici?ncia, apresenta medidas de promo??o e prote??o de crian?as e jovens, bem como dos seus direitos, e das compet?ncias das comiss?es de prote??o de crian?as e jovens, tribunais de menores e entidades de apoio a crian?as e jovens. com foco nas crian?as com defici?ncia, reconhece a sua vulnerabilidade e a necessidade de medidas espec?ficas para garantir os seus direitos, nomeadamente avalia??o individualizada, adapta??es processuais para a plena participa??o nos processos, bem como a forma??o de profissionais, capacitando-os para lidar com as especificidades necessidades das crian?as com defici?ncia, garantindo cuidados adequados e respeito pela sua diversidade. 03 quadro nacional para a presta??o de informa??o, para as adapta??es processuais e para o apoio a crian?as com defici?ncia que s?o v?timas de crime 3.1. avalia??o individual das v?timas para identificar as suas necessidades espec?ficas de prote??o o artigo 67-a do c?digo de processo penal estabelece que algumas v?timas podem ser consideradas “especialmente vulneráveis”. isto inclui crianças vítimas e v?timas com defici?ncia. portanto, quando um crime ? denunciado, o estatuto de v?tima especialmente vulner?vel deve ser determinado por essas pessoas. isto deve basear-se na avalia??o individual realizada pelas autoridades legais ou agentes policiais (artigo 20.? do estatuto nacional da v?tima). al?m disso, as v?timas dever?o receber um documento que declare esta atribui??o e uma breve explica??o dos seus direitos e deveres, de forma amig?vel, incluindo o direito a receber apoio especializado. a avalia??o individual ? tamb?m abordada no artigo 22.? da diretiva 2012/29/ue, o que pode conduzir ? determina??o de medidas de prote??o a essa v?tima. esta avalia??o deve considerar o tipo e a natureza do crime, as circunst?ncias que rodearam a sua ocorr?ncia e os atributos pessoais da v?tima. no que diz respeito ?s crian?as, par?grafo 4 do mesmo artigo reconhece-as como v?timas particularmente vulner?veis, justificando assim medidas de protec??o espec?ficas. no entanto, 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 23 continua a ser imperativa uma avalia??o individualizada de cada crian?a para determinar as medidas adequadas aplic?veis ? sua situa??o. isto foi integralmente transposto para o direito portugu?s, atrav?s do artigo 21.? do estatuto nacional da v?tima. 3.2. medidas de prote??o para as v?timas particularmente vulner?veis nos termos do artigo 23 da diretiva 2012/29/ue, as v?timas t?m direito a determinadas medidas durante as investiga??es criminais. estas incluem a realiza??o de entrevistas ?s v?timas em instala??es designadas ou adaptadas, garantindo que as entrevistas sejam conduzidas por profissionais qualificados ou com a sua assist?ncia, consist?ncia nos entrevistadores e, em casos de viol?ncia sexual ou viol?ncia praticada pelo parceiro ?ntimo, tendo em conta a prefer?ncia da v?tima pelo g?nero do entrevistador, desde que n?o impede a justi?a. durante o processo penal, as v?timas devem ter direito a medidas espec?ficas destinadas a salvaguardar os seus direitos e bem-estar. estas medidas incluem: (1) evitar o contacto visual entre as v?timas e os autores do crime, especialmente durante os depoimentos, atrav?s da utiliza??o de meios apropriados, como as tecnologias de comunica??o; (2) permitir que a v?tima seja ouvida na sala do tribunal sem estar presente, nomeadamente atrav?s da utiliza??o de tecnologias de comunica??o adequadas; (3) evitar investiga??es desnecess?rias sobre a vida privada da v?tima n?o relacionadas com o crime e (4) permitir que as audi?ncias sejam realizadas ? porta fechada para manter a privacidade e a confidencialidade, conforme estipulado no artigo 23.?, n.? 3, da referida diretiva. al?m destas medidas gerais, o artigo 24 da diretiva 2012/29/ue introduz disposi??es adicionais especificamente aplic?veis quando est?o envolvidas crian?as v?timas. estas incluem: (1) obrigar a grava??o audiovisual de todos os interrogat?rios de crian?as v?timas durante investiga??es criminais, servindo essas grava??es como prova admiss?vel em processos criminais subsequentes; (2) designar um representante especial da crian?a v?tima pelas autoridades competentes caso surja um conflito de interesses entre os titulares da responsabilidade parental e a crian?a v?tima, ou se a crian?a v?tima estiver desacompanhada da sua fam?lia ou separada dela, de acordo com a legisla??o nacional; (3) garantir o direito da crian?a v?tima ? assist?ncia jur?dica e representa??o em seu nome nos casos em que surja ou possa surgir um conflito de interesses entre a crian?a v?tima e os titulares da responsabilidade parental. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 24 ao transpor estes dois artigos da diretiva para o sistema jur?dico portugu?s, portugal implementou estas medidas nos artigos 21 a 24 do estatuto da v?tima. a todas as v?timas especialmente vulner?veis, podem ser atribu?das medidas de prote??o, tais como: (1) disponibilizar a possibilidade das entrevistas ?s v?timas serem realizadas pela mesma pessoa, se assim preferir, desde que n?o afete o processo penal; (2) determinar que o interrogat?rio de v?timas de viol?ncia sexual, viol?ncia baseada no g?nero ou viol?ncia em rela??es ?ntimas, a menos que conduzido por um procurador p?blico ou juiz, possa ser realizado por uma pessoa do mesmo sexo da v?tima, se desejado e desde que n?o afete o processo penal; (3) implementar medidas que evitem o contacto visual entre v?timas e arguidos, nomeadamente durante o depoimento, atrav?s da utiliza??o de recursos tecnol?gicos adequados, e contar com a assist?ncia de um agente especializado de apoio ? v?tima neste momento, se necess?rio; (4) determinar o registro dos depoimentos para recorda??o futura; (5) determinar que o processo penal, incluindo o julgamento, possa decorrer sem a presen?a do p?blico. um registo de testemunhos de v?timas foi inicialmente concebido para algumas v?timas e situa??es (por exemplo, algu?m que se mudou de portugal para outro pa?s); no entanto, com o estatuto da v?tima, tornou-se dispon?vel para v?timas especialmente vulner?veis. esta medida espec?fica permite que, durante a fase de investiga??o (primeiro momento do processo penal), as v?timas prestem o seu depoimento, que fica registado e pode ser utilizado ao longo das restantes fases do processo penal. esta declara??o ? feita perante o juiz, o minist?rio p?blico e o advogado do arguido, para garantir que o princ?pio do contradit?rio ? respeitado, uma vez que ? fundamental no direito portugu?s. trata-se de uma tentativa de reduzir a vitimiza??o secund?ria causada pela participa??o no processo penal. ? importante destacar que todas as crian?as devem ter direito a participar no processo penal, desde que a sua idade e maturidade o permitam – e isso s? pode ser feito atrav?s da avalia??o individual. a avalia??o deve ter em conta o potencial cognitivo da crian?a, uma vez que se espera menos independ?ncia na tomada de decis?es de crian?as com defici?ncia intelectual moderada em compara??o com uma crian?a com defici?ncia intelectual ligeira (landesman-dwyer, 2014). independentemente do comprometimento cognitivo, as diretrizes do comit? de ministros do conselho da europa sobre justi?a adaptada para crian?as (2010) enfatizam que a audi??o das crian?as deve ser adaptada ao seu n?vel de compreens?o e deve ser realizada por profissionais qualificados, sujeitos a avalia??o, e num ambiente e condi??es adequados ? sua idade, maturidade, n?vel de compreens?o e dificuldades de comunica??o. n?o foram identificados par?metros de refer?ncia para avaliar a idade e a maturidade das crian?as com defici?ncia para participarem no sistema judicial. de acordo com o coment?rio n.? 13 do comit? dos direitos da crian?a, 2011), sempre que apropriado, devem ser estabelecidos tribunais e procedimentos especializados de menores ou de fam?lia para crian?as v?timas de 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 25 viol?ncia, tais como a inclus?o de unidades policiais especializadas no sistema judicial e o minist?rio p?blico, permitindo adapta??es no processo judicial e salvaguardando a participa??o igual e justa das crian?as defici?ncia v?timas. al?m das medidas de prote??o anteriormente mencionadas dirigidas a todas as v?timas especialmente vulner?veis, outras podem ser aplicadas ?s crian?as, tais como: (1) admitir a presen?a dos pais, representantes ou cuidadores durante a participa??o da crian?a, a menos que haja conflito de interesses entre os pais e crian?as (por exemplo, quando h? um processo criminal que tem a crian?a como v?tima e um ou ambos os pais como autores); (2) tornar obrigat?ria a atribui??o de advogado quando uma crian?a tenha conflito de interesses com a pessoa que legalmente a deveria representar (geralmente os pais); (3) proibir a divulga??o de informa??es que possam levar ? identifica??o de uma crian?a v?tima. durante as entrevistas foi poss?vel reconhecer que algumas das medidas legais não são respeitadas. segundo um dos entrevistados “(r) euitas vezes essas medidas que est?o planeadas n?o acontecem(…)15”, sobretudo em relação ao contacto com o arguido foi afirmado “(r ) quantas vezes é ele está lá nos arredores da tribunal? s?o notificados das declara??es para refer?ncia futura, sabem a data e a hora (…)16”. de uma forma geral todos os participantes descreveram que a declara??o para recorda??o futura reduz o impacto da vitimiza??o, mas ? importante referir aqui que um participante referiu que “(r) já tive situações em que houve declaração para recorda??o futura e at? depois as v?timas foram chamadas ao tribunal para prestar depoimento, porque quando isso aconteceu tinham cerca de 14 ou 15 anos (r) depois já eram mais velhas, tinham 18 anos e foram chamadas novamente”17. no que diz respeito ? comunica??o com a fam?lia ou com as v?timas, as entrevistas s?o claras sobre as faltas de comunica??o que existem. foi dito que para ter acesso a informa??es sobre processos penais ? necess?rio recorrer aos tribunais. no entanto, h? tamb?m informa??es que n?o podem ser prestadas ? v?tima, aos tutores ou a todos, nomeadamente no que diz respeito aos suspeitos18. para completar a afirma??o, outro inspetor disse que cabe ao bom senso de cada profissional repassar informa??es adicionais, j? que a ?nica fonte digna ? o tribunal19. 15 entrevista com inspetora. 16 entrevista com inspetora. 17 entrevista com inspetora s?nior. 18 entrevista com inspetora s?nior. 19 entrevista com inspetora. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 26 3.3. outros mecanismos de prote??o a lei portuguesa tamb?m tem algumas outras medidas que tamb?m s?o aplicadas ?s v?timas, que podem ser lidas e interpretadas juntamente com as medidas espec?ficas detalhadas acima. em primeiro lugar, é importante dizer que até 2015 a figura da “vítima” não estava presente no c?digo de processo penal. as refer?ncias ?s v?timas de crime foram, de alguma forma, distribuídas sob outras palavras como “testemunhas” ou “pessoa ofendida”. compreensivelmente, porque nem todas as pessoas ofendidas s?o posteriormente comprovadas como v?timas. portanto, ? comum que alguns agentes da lei se lembrem mais facilmente de outros mecanismos de prote??o que complementem as medidas espec?ficas trazidas pelo estatuto da v?tima. por vezes, algumas medidas de prote??o da lei 93/99 tamb?m s?o aplic?veis ?s v?timas, uma vez que esta lei diz respeito ?s testemunhas em processo penal. algumas destas medidas podem ser: (1) n?o divulga??o da identidade da testemunha; (2) a possibilidade de indicar no processo penal um endere?o diferente do endere?o de resid?ncia habitual; (3) para testemunhas particularmente vulner?veis, a determina??o de que devem ser ouvidas sem demora desnecess?ria; (4) a possibilidade de a testemunha particularmente vulner?vel se deslocar ao tribunal antes da audi?ncia e conhecer as salas e locais onde vai decorrer o processo penal em que ter? de participar. al?m disso, o c?digo de processo penal, no seu artigo 352.?, estabelece que o arguido deve ser retirado do quarto se se considerar que a sua presen?a inibiria a testemunha/v?tima de dizer a verdade ou se a testemunha/v?tima tiver menos de 16 anos e n?o houver h? raz?o para acreditar que ouvi-los na presen?a do arguido iria prejudic?-los gravemente. 3.4. o direito ? informa??o a conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia define “comunica??o” como: “linguagem, exibição de texto, braille, comunicação tátil, caracteres grandes, multim?dia acess?vel, bem como escrita, ?udio, linguagem completa, leitor humano e modos, meios e formatos aumentativos e alternativos de comunica??o, incluindo acess?vel tecnologia da informação e comunicação” (artigo 2.?). um dos direitos descritos no estatuto da v?tima ? o direito ? informa??o (artigo 11). nesse artigo s?o descritos v?rios campos de informa??o, como a informa??o que 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 27 deve ser prestada ?s v?timas, como, por exemplo, como podem ser apoiadas, direito a indemniza??o, entre outros. al?m disso, descreve-se que todas as v?timas t?m direito a saber o que se passa no processo penal, exceto quando o julgamento ? encerrado ao p?blico (o que ? determinado pelas autoridades judiciais). neste caso, nenhuma das partes no processo (nem a v?tima nem o agressor) pode consult?-lo na ?ntegra. o direito de receber informa??es sobre o andamento do processo penal, como por exemplo se um caso vai ou n?o a julgamento, depende da prefer?ncia expressada pela v?tima. por outras palavras, cabe ? v?tima informar o tribunal do seu desejo de receber tais informa??es e fundamentar o seu pedido. contudo, se o envolvimento de uma v?tima como parte civil ou assistente exigir notifica??o para proteger os seus direitos e interesses, ela n?o tem o direito de recusar receber tais informa??es. al?m disso, est? determinado que todas as informa??es fornecidas ?s v?timas devem considerar as suas necessidades espec?ficas. isto inclui levar em considera??o a idade, maturidade e quaisquer defici?ncias da v?tima que possam afetar sua capacidade de compreender as informa??es fornecidas. isto est? descrito no par?grafo 2 do artigo 12 do estatuto da v?tima. embora n?o seja explicitamente declarado, estas medidas tamb?m se destinam a beneficiar as crian?as v?timas. n?o houve uma conclus?o clara das entrevistas sobre o acesso das crian?as ? informa??o. foi dito que a fonte oficial de recolha de informa??o sobre os processos ? o tribunal20, mas esta nem sempre ? a fonte mais r?pida porque faltam recursos humanos para fornecer esta informa??o21. outras informa??es que chegam ?s fam?lias e/ou v?timas s? v?m do bom senso de cada profissional em atualiz?-los sobre o andamento do caso22. 3.5. comunica??o tipicamente, a l?ngua portuguesa ? utilizada em todos os atos processuais, conforme estipulado no n.? 2 do artigo 92 do c?digo de processo penal. se, no entanto, uma pessoa que n?o seja proficiente no idioma fizer parte do processo, ser? nomeado um int?rprete competente para garantir o seu direito ? interpreta??o. o artigo 93 do cpp define o que acontece na comunica??o com indiv?duos surdos, com defici?ncia auditiva ou com defici?ncia de fala. se a pessoa tiver defici?ncia auditiva ou surdez, ser? designado um int?rprete competente de linguagem gestual, leitura labial ou express?o escrita (artigo 93.?-a). se, por outro lado, a pessoa for muda 20 entrevista com inspetora. 21 entrevista com ju?za. 22 entrevista com ju?za. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 28 mas alfabetizada, as quest?es ser?o colocadas oralmente e respondidas por escrito; em alternativa, ser? designado um int?rprete adequado (artigo 93.?-b). al?m disso, o estatuto da v?tima determina que todas as comunica??es com a v?tima devem ter em conta as suas necessidades espec?ficas, incluindo potenciais defici?ncias. contudo, existe uma omiss?o not?vel neste documento, uma vez que n?o aborda as necessidades espec?ficas das crian?as com defici?ncia e as adapta??es que devem ser feitas em seu benef?cio. as entrevistas realizadas para efeitos deste estudo revelam um problema na capacidade do sistema de justi?a para satisfazer as diversas necessidades das crian?as com defici?ncia. isto ? particularmente relevante para a sa?de mental. diz-se que “(r) o sistema de justiça tem dificuldade em adaptar-se ?s quest?es, por vezes n?o ?s defici?ncias f?sicas, mas ?s defici?ncias que t?m a ver com a sa?de mental.23” em relação à avaliação individual, um entrevistado afirmou que as medidas s?o aplicadas principalmente em tribunais de fam?lia e menores e n?o em processos criminais24. foi tamb?m dito que ? um desafio identificar a natureza do crime e tamb?m que o sistema e os procedimentos podem ser desanimadores para estas crian?as devido ? sua falta de prepara??o. existe uma quest?o sist?mica na capacidade do sistema de justi?a para satisfazer as diversas necessidades das crian?as com defici?ncia, particularmente no que diz respeito ? sa?de mental. como destacou um entrevistado: “não houve atenção à adaptação do processo para dar conta das especificidades da criança”25. os processos judiciais tratam as crian?as com defici?ncia da mesma forma que as que n?o t?m, o que gera desconforto e constrangimento. a comunica??o torna-se um desafio porque estas crian?as muitas vezes enfrentam limita??es na express?o verbal. m?todos alternativos podem ser úteis, conforme explicado por um entrevistado: “há muitas maneiras de alcan?ar formas de express?o n?o-verbais porque a express?o verbal requer características específicas”26. ligada a estes desafios est? a falta de forma??o dos profissionais, o que leva a rotulagens e interpreta??es erradas. o ambiente do tribunal, sempre formal e estruturado, pode ser inadequado para crian?as, especialmente aquelas com defici?ncia. esta formalidade, juntamente com a estrutura hier?rquica, coloca dificuldades ao longo de todo o processo legal, n?o apenas no tribunal. em geral, os entrevistados expressaram preocupa??es sobre a inadequa??o do sistema judicial em atender ?s necessidades das crian?as, especialmente aquelas com defici?ncia. apesar da informa??o jur?dica e te?rica dispon?vel, a maioria dos entrevistados (9 em 10) destacou a falha do sistema em atender ?s diversas 23 entrevista com advogado. 24 entrevista com t?cnica de apoio ? v?tima. 25 entrevista com t?cnica de apoio ? v?tima. 26 entrevista com advogado. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 29 necessidades das crian?as com defici?ncia, especialmente no que diz respeito a quest?es de sa?de mental. h? um consenso de que o sistema de justi?a luta para se adaptar a diversas defici?ncias, especialmente aquelas relacionadas ? sa?de mental. a aus?ncia de adapta??o na comunica??o resulta muitas vezes em declara??es incompletas durante futuras sess?es de mem?ria, dificultando as investiga??es e levando ao encerramento dos casos. ” (…) o sistema de justi?a tem dificuldade em se adaptar ?s quest?es, por vezes n?o ?s defici?ncias f?sicas, mas ?s defici?ncias que t?m a ver com sa?de mental.”27; al?m disso, h? uma not?vel falta de prepara??o e compreens?o entre as crian?as sobre os seus direitos e as consequ?ncias de n?o falarem durante os processos judiciais. outro ponto levantado pelos inspetores foi a falta de prepara??o/conhecimento que as crian?as t?m no momento do depoimento. por outras palavras, o juiz diz-lhes que t?m o direito de n?o falar, mas n?o ? explicado o que acontece se n?o o fizerem: “as v?timas v?o ao tribunal e s?o informadas de que n?o podem falar, mas ningu?m explica as consequ?ncias se n?o o fizerem (…) claro que ela n?o vai querer falar, mas ela sabe o que acontece se n?o falar”28. as barreiras de comunica??o s?o exacerbadas pelas limita??es na express?o verbal enfrentadas por muitas crian?as com defici?ncia. embora m?todos alternativos como a comunica??o aumentativa e alternativa (acc) possam ajudar, a sua utiliza??o depende exclusivamente de profissionais individuais, em vez de ser padronizada. ?s vezes essa falta de prepara??o para diferentes situa??es pode ser determinante para os casos: “(…) j? tivemos situa??es em que o caso foi encerrado porque na mem?ria futura a crian?a n?o revelou nada, n?o falou nada, isso isto ?, ningu?m foi capaz de despertar neles o desejo de falar.”29. a comunica??o torna-se um desafio porque estas crian?as muitas vezes enfrentam limita??es na express?o verbal. um inspetor30mencionou que existe uma tend?ncia para acreditar que as crian?as com defici?ncia podem n?o conseguir falar. no entanto, os m?todos alternativos podem ser ?teis, conforme explicado por um entrevistado 31: “existem muitas formas de alcan?ar formas de express?o n?o-verbais porque a express?o verbal requer caracter?sticas espec?ficas”32. esta falta de adapta??o deve-se ? falta de conhecimento por parte das autoridades e dos profissionais. segundo um entrevistado, o sistema muitas vezes opta por n?o ouvir estas crian?as porque o sistema n?o consegue adaptar-se: “se o sistema tiver oportunidade, eles n?o ouvir?o 27 entrevista com advogado. 28 entrevista com inspetora. 29 entrevista com inspetora. 30 entrevista com inspetora. 31 entrevista com advogado. 32 entrevista com advogado. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 30 porque n?o conseguem adaptar-se. n?o sei se ? porque eles n?o sabem fazer, ou se é porque não têm recursos”33. as entrevistas sublinham uma quest?o sist?mica no tratamento dado pelo sistema judicial ?s crian?as com defici?ncia, particularmente no que diz respeito ? sa?de mental. os profissionais enfatizam a necessidade de abordagens personalizadas, informa??es adequadas e medidas de apoio para garantir que estas crian?as sejam acomodadas de forma eficaz. no entanto, existe uma not?vel aus?ncia de diretrizes padronizadas e forma??o insuficiente entre os profissionais, o que agrava interpreta??es e r?tulos incorretos. a natureza formal e hier?rquica dos processos judiciais coloca desafios adicionais, especialmente para as crian?as com defici?ncia, que podem considerar o ambiente do tribunal intimidante e inadequado ?s suas necessidades. apesar dos apelos para melhores m?todos de comunica??o e abordagens personalizadas, existe uma falta de medidas proactivas e de recursos dentro do sistema para resolver estas quest?es de forma eficaz. no geral, as entrevistas destacam a necessidade urgente de reformas sist?micas e de diretrizes padronizadas para garantir que as crian?as, especialmente aquelas com defici?ncia, recebam apoio, compreens?o e adapta??o adequados dentro do sistema de justi?a: “se estivermos numa sala, como numa sala de tribunal, onde o juiz se senta no andar de cima, atr?s de uma mesa, numa cadeira gigante, e a crian?a est? aqui em baixo, pode ser dif?cil recolher informa??es para qualquer crian?a. isto ? especialmente verdadeiro para crian?as com defici?ncia.”34. em portugal, diversas institui??es centram o seu trabalho no bem-estar das crian?as e das crian?as com defici?ncia e focam-se numa ?rea espec?fica de interven??o. aqui est? uma breve vis?o geral de algumas dessas associa??es: a associa??o de cegos e deficientes visuais de portugal (acapo) ? uma organiza??o bem estabelecida com 13 filiais. o seu principal objetivo ? promover a inclus?o social e melhorar a qualidade de vida das pessoas com defici?ncia visual. isto est? alinhado com o artigo 23 da conven??o sobre os direitos da crian?a, que enfatiza a import?ncia de proteger e apoiar as crian?as com defici?ncia. a apecda, associa??o de pais para a educa??o de crian?as com defici?ncia auditiva, tamb?m defende os direitos gerais, individuais e coletivos dos indiv?duos com defici?ncia em portugal, com foco espec?fico nas crian?as com defici?ncia auditiva. por ?ltimo, a associa??o portuguesa de pais e amigos dos cidad?os com defici?ncia mental (appacdm) dedica-se a apoiar pessoas com defici?ncia mental de todas as idades. 33 entrevista com gestora de servi?o de apoio ? v?tima dentro do tribunal. 34 entrevista com ju?za. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 31 o provedor de justi?a, com fun??o semelhante ? do ombudsman, desempenha um papel importante na defesa dos direitos das crian?as com defici?ncia em portugal. as pessoas singulares ou os seus representantes legais podem apresentar queixas ao provedor de justi?a se acreditarem que uma crian?a com defici?ncia foi maltratada ou teve os seus direitos violados por um ?rg?o p?blico, e o provedor de justi?a investiga essas queixas de forma independente e imparcial, procurando identificar quaisquer infra??es e promover solu??es; promo??o de mudan?as sist?micas: atrav?s da identifica??o de quest?es mais amplas que afetam as crian?as com defici?ncia. com base nestes resultados, o provedor de justi?a pode fornecer recomenda??es ?s organiza??es p?blicas para que alterem as suas pol?ticas e pr?ticas para melhor proteger os direitos das crian?as; aumentar a sensibiliza??o atrav?s de publica??es, workshops, etc., capacitando as crian?as e as fam?lias a compreender os seus direitos e a procurar recurso quando s?o violados. al?m disso, um inspetor mencionou que existe uma linha de apoio dispon?vel para quem necessita de apoio social. a linha social de emerg?ncia 144 ? normalmente utilizada por cidad?os portugueses que se encontram em situa??es de vulnerabilidade e necessitam de assist?ncia. contudo, notou-se que encontrar um abrigo de emerg?ncia para crian?as com defici?ncia pode ser extremamente desafiador. como afirma um inspetor, “somos mandados daqui para lá, fica horas com a criança lá sem solução” (e8). 3.6. forma??o de profissionais a necessidade de forma??o de profissionais para intervir junto de crian?as com defici?ncia tamb?m est? presente no artigo 13(2), da conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia, que incentiva os estados a proporcionarem forma??o adequada aos profissionais que entram em contacto com pessoas com defici?ncia. para garantir o acesso efetivo ? justi?a. em portugal, o centro de estudos judici?rios (cej), que coordena a forma??o de ju?zes e procuradores do minist?rio p?blico, tem ministrado alguma forma??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia. no entanto, tem faltado forma??o espec?fica sobre quest?es relacionadas com crian?as deficientes e as adapta??es processuais que requerem. o plano de forma??o cont?nua cej 2023-2024 n?o inclui qualquer forma??o sobre este tema. segundo especialistas, na verdade eles t?m alguma forma??o sobre o assunto, mas muito superficial e baseada em materiais ministrados por psic?logos. embora a import?ncia da forma??o de profissionais seja avaliada na legisla??o internacional e nacional, as entrevistas realizadas revelam o reconhecimento de que muitos profissionais carecem dessa forma??o. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 32 neste contexto, diversas orienta??es s?o diretamente relevantes para as profiss?es dos entrevistados. no entanto, existe uma perce??o generalizada de que o sistema n?o consegue satisfazer as necessidades das crian?as deficientes v?timas de crimes, em grande parte devido ? persist?ncia do formalismo na pr?tica profissional. todos os entrevistados concordam que aprender a trabalhar com crian?as com defici?ncia decorre principalmente das suas experi?ncias profissionais e do compromisso pessoal para melhorar as suas compet?ncias. como destacou um entrevistado, a falta de forma??o dos profissionais das ?reas jur?dica e de aplica??o da lei apresenta desafios significativos: “(…) a falta de forma??o dos profissionais, da pol?cia e da ?rea judici?ria, tamb?m ? uma lacuna. n?o ter a forma??o para lidar com este tipo de situa??es apresenta naturalmente um conjunto de desafios ainda maiores(…)”(e2). fazendo isso, o sistema sempre depender? da personalidade, da iniciativa e do entusiasmo da pessoa pela fun??o que ocupa (e4). na verdade, essa foi a ideia principal acordada entre as entrevistas. o procurador enfatizou a falta de forma??o adequada dos procuradores quando se trata de entrevistar crian?as, especialmente aquelas com defici?ncia. em depoimento, o promotor mencionou: “não tivemos nenhum treino específico sobre como entrevistar uma criança, uma criançaa nem falar em deficiência”35. um entrevistado partilhou a iniciativa de um congresso intitulado “advogados e psicólogos: costas com costas até quando?”36. este congresso teve como objetivo facilitar a partilha de conhecimento entre profissionais de diferentes disciplinas para melhorar as suas perspetivas. embora a maioria dos profissionais manifeste interesse em participar em tais iniciativas, alguns reconhecem que nem todos os colegas poder?o partilhar o mesmo entusiasmo se a participa??o for volunt?ria. em rela??o aos agentes de seguran?a, existiram opini?es divergentes sobre a forma??o. o inspetor-chefe mencionou que recebem forma??o para entrevistas com crian?as e, nos casos que envolvam crian?as com defici?ncia, implementariam uma abordagem adaptada com base nas necessidades e defici?ncia da crian?a37. no entanto, outros inspetores referiram que tiveram que contar com a sua pr?pria iniciativa para compreender a melhor abordagem, pois esta n?o foi contemplada na sua formação: “(…) eas ninguém nos ensina isso (r)”38. 35 entrevista com procuradora. 36 entrevista com advogado. 37 entrevista com inspetora. 38 entrevista com inspetora. 03 enquadramento jur?dico e de pol?ticas p?blicas para o apoio, a acessibilidade e a coopera??o multidisciplinar 33 tic e ia no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar04 tic e iai no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar 34 01 tecnologia em uso na justi?a criminal por profissionais de justi?a criminal, unidades/profissionais de prote??o infantil e funcion?rios judiciais para compartilhar informa??es sobre o que foi feito no caso na era digital de hoje, h? um ritmo acelerado de inova??es tecnol?gicas que t?m o potencial de melhorar significativamente o desenvolvimento da justi?a e do direito penal. embora a tecnologia possa, sem d?vida, ajudar a descobrir a verdade, ? essencial ter cautela e manter um equil?brio que defenda os princ?pios constitucionais. a plataforma citius oferece uma solu??o digital abrangente que permite que todas as informa??es e documentos relacionados com um caso sejam facilmente acess?veis a todos os profissionais dos tribunais e aos advogados. o sistema judicial portugu?s disp?e de uma base de dados jur?dico-documental desenvolvida pelo instituto de gest?o e equipamento da justi?a, que permite o acesso ?s decis?es judiciais proferidas pelos tribunais da rela??o, supremo tribunal de justi?a e tribunal constitucional do pa?s. esta consulta permite o acesso a todas as decis?es judiciais, incluindo a sua base factual e jur?dica, tornando-as assim amplamente acess?veis. isto ? particularmente significativo porque as decis?es judiciais devem basear-se em decis?es anteriores, e esta base documental ? uma componente vital neste contexto. apesar das informa??es fornecidas, as respostas das entrevistas v?o noutra dire??o. as entrevistas afirmaram que a informa??o ? partilhada informalmente entre os diferentes intervenientes. nenhum sistema possui todas as informa??es sobre um caso e elas s?o partilhadas por todos que trabalham no caso. nos c?rculos menores, diz-se que existe uma familiaridade com os diversos profissionais e que isso facilita o acesso ? informa??o. por outro lado, em c?rculos maiores, fica-se com a impress?o de que esta transmiss?o de informa??o n?o funciona muito bem – “a cooperação é limitada”, e “acho que há poucas pessoas que conseguem comunicar dentro de um caso”39. de uma forma geral, todos os participantes revelaram que n?o existe nenhuma orientação ou legislação que garanta que a comunicação seja feita corretamente: “não existe nenhum protocolo oficial, n?o existe nenhuma legisla??o que nos obrigue a fazer isso”40, conduzindo mais uma vez, ao problema pessoal, motiva??o e interesse um do outro “se tivermos um einistério público que seja sensível e queira ir mais longe, ele vai tentar dentro dos profissionais de prote??o de jovens descobrir quais os recursos que existem.41” 39 entrevista com gestora de um servi?o de apoio ? v?tima dentro de um tribunal. 40 entrevista com inspetora. 41 entrevista com inspetora. 04 tic e iai no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar 35 um outro aspeto importante mencionado por 3 em cada 4 participantes da pol?cia judici?ria ? o facto de que quando se trata de quest?es criminais especificamente crimes sexuais existe uma enorme necessidade de trabalhar com rapidez e com toda a informa??o necessária e muitas vezes há impedimentos por parte dos hospitais “(r) não temos acesso rápido a essa documentação clínica.”42 isso acontece frequentemente por quest?es de prote??o de dados e disposi??es legais e depende do hospital, alguns hospitais fornecem as informa??es necess?rias outros exigem autorizações judiciais “quer o despacho do einistério público e a gente manda o despacho de delega??o de compet?ncias, que a pol?cia judici?ria tem uma declaração de competências nesse caso e a resposta é “ah, isso não basta, tem que ser fundamentado”43, isso complica o processo porque exige muito tempo e paci?ncia. 02 tecnologia utilizada no sistema de justi?a penal para informar os/as cidad?os/?s ou para apoiar a apresenta??o de queixas ou para obter informa??es sobre o processo, direitos ou procedimentos a forma mais comum de algu?m apresentar queixa ? dirigir-se aos ?rg?os de pol?cia criminal e explicar a situa??o. no entanto, ? cada vez mais necess?ria a implementa??o de sistemas que permitam a apresenta??o digital de reclama??es. o sistema jur?dico portugu?s deu um passo importante neste sentido ao criar o sistema de reclama??o eletr?nica. este sistema foi institu?do pela portaria n? 1593/2007 de 17 de dezembro e permite que as pessoas reclamem no website determinados tipos de crimes, como les?es f?sicas simples, viol?ncia dom?stica, maus-tratos, tr?fico de pessoas, proxenetismo, furto, roubo, entre outros. no entanto, este sistema n?o se destina a responder a emerg?ncias ou que exijam uma resposta imediata das for?as ou servi?os de seguran?a, especialmente quando um crime est? a ser cometido. para crimes n?o abrangidos pelo sistema, as v?timas devem contactar ou dirigir-se a uma autoridade judicial ou ag?ncia de aplica??o da lei. a apav desenvolveu tamb?m o website infov?timas (https://www.infovitimas.pt/pt), que proporciona a todos os cidad?os o acesso a informa??o de f?cil utiliza??o sobre os direitos das v?timas no processo penal, atrav?s de ferramentas textuais e/ou interativas.44. recentemente, este website foi ajustado para estar dispon?vel tamb?m para v?timas de defici?ncia visual e auditiva, com tamanho de fonte de letra aumentada. 42 entrevista com inspetora s?nior. 43 entrevista com inspetora s?nior. 44 pode ser visto em www.infovitimas.pt 04 tic e iai no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar 36 durante as entrevistas, al?m dos projetos citados, tamb?m foram discutidos outros dois projetos. o primeiro projeto, denominado “projeto 12”, o qual visa promover a justi?a acess?vel com foco nas necessidades e nos direitos das crian?as. a pol?cia judici?ria utiliza este projeto para promover a sensibiliza??o e informar sobre boas pr?ticas na preven??o do crime. o projeto tamb?m considera crian?as com problemas de surdez, incorporando a linguagem de sinais. contudo, o projeto ainda n?o est? adaptado para crian?as com defici?ncia ou usu?rias de caa. dos nove entrevistados, apenas um expressou estar mais ? vontade com programas de inclus?o para crian?as com defici?ncia 03 acessibilidade t?cnica para pessoas com defici?ncia atualmente, a acessibilidade dos sistemas para utilizadores com defici?ncia ? considerada limitada. no entanto, prev?-se que a moderniza??o do sistema judicial e a integra??o de novas tecnologias digitais melhorem a acessibilidade para pessoas com defici?ncia. est?o em curso esfor?os para estabelecer um tribunal dedicado ?s crian?as, o que indica progressos neste sentido. consequentemente, ? imperativo que as entidades criem mecanismos para garantir que os sistemas digitais sejam acess?veis ?s crian?as com defici?ncia, especialmente aquelas com defici?ncia intelectual e psicossocial, bem como aos utilizadores de sistemas de comunica??o aumentativa e alternativa (caa). 04 projetos ia em sede de justi?a c?vel e penal que visam melhorar o acesso das v?timas em portugal, tem-se entendido que as novas tecnologias podem ter um impacto muito positivo em diversas ?reas, incluindo a ?rea da justi?a. neste sentido, a implementa??o de uma moderniza??o da justi?a, atrav?s de uma transforma??o digital nos tribunais, tem estado cada vez mais presente (ocde, 2020). a agenda de transforma??o digital abrange uma s?rie de iniciativas, incluindo, entre outras, a atualiza??o da infraestrutura tecnol?gica dos tribunais para permitir processos simplificados e facilitar as interven??es e decis?es dos ju?zes, garantindo o acesso equitativo ? justi?a para todos. al?m disso, envolve a promo??o do acesso em tempo real aos documentos processuais para acesso em tempo real dos documentos processuais atrav?s dos sistemas de informa??o da justi?a, permitindo que ju?zes, agentes, procuradores p?blicos e secretarias tenham acesso sem problemas aos documentos necess?rios. a par, o plano inclui a introdu??o de uma nova interface para os ju?zes, que disponibiliza todas as funcionalidades 04 tic e iai no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar 37 necess?rias ao processamento, com o apoio de solu??es de intelig?ncia artificial, eliminando eventualmente a necessidade de consulta ao citius e ao sitaf – presta??o da plataforma dos magistrados45). inclui tamb?m a garantia da interoperabilidade dos sistemas de informa??o judicial. a estrat?gia de justi?a govtech46visa criar um conjunto de iniciativas inovadoras e de transforma??o digital que acelerem a moderniza??o do sistema judici?rio. para o efeito, foi assinado um protocolo entre a funda??o para a ci?ncia e a tecnologia (fct) e o instituto de gest?o financeira e equipamentos de justi?a (igfej) para promover projetos de investiga??o e inova??o no ?mbito da estrat?gia govtech justi?a. embora a moderniza??o do sistema judici?rio portugu?s ainda esteja em curso, j? existem alguns dados que s?o importantes e que fundamentam uma evolu??o importante, como o facto de 1.500 salas de tribunais terem sido renovadas e equipadas tecnologicamente, incluindo salas de audi?ncias para crian?as. muitas empresas est?o interessadas em desenvolver projetos de intelig?ncia artificial (ia), com particular destaque para o projeto de uma empresa da covilh? que criou um sistema inform?tico que utiliza ia para ajudar na tomada de decis?es na ?rea da justi?a criminal47, fornecendo informa??es sobre a probabilidade de viol?ncia, suic?dio e reincid?ncia entre prisioneiros. embora este projeto seja mais dirigido aos arguidos, poder? certamente ser um passo no sentido do desenvolvimento de projetos semelhantes na perspetiva da v?tima. as entrevistas revelam que existe um problema sist?mico na capacidade do sistema de justi?a para responder ?s diversas necessidades das crian?as com defici?ncia, especialmente as relacionadas com a sa?de mental. a falta de aten??o aos processos de adapta??o ?s especificidades da crian?a ? um desafio significativo. na pr?tica, a avalia??o diverge frequentemente do que ? prescrito na teoria, na lei ou nas melhores pr?ticas. o processo legal trata as crian?as com defici?ncia de forma semelhante ?s crian?as sem qualquer condi??o, gerando desconforto e barreiras de comunica??o. a falta de capacita??o dos profissionais contribui para erros de rotulagem e m? interpreta??o. s?o necess?rios especialistas em processos judiciais para compreender e atender ?s necessidades espec?ficas das crian?as com defici?ncia. por?m, n?o ? obrigat?rio, depende das prefer?ncias individuais. 45 plataforma cuja utiliza??o ter? in?cio no final de 2023. est? prevista uma forma??o espec?fica para os ju?zes sobre a utiliza??o desta plataforma. 46 consulte em: https://govtech.justica.gov.pt/. 47 confira as novidades em:https://www.publico.pt/2023/12/22/tecnologia/noticia/empresa-covilha-cria-sistema-ia-acelera-decisoes-justica-criminal-2074632. 04 tic e iai no sistema de justi?a penal para a acessibilidade e coopera??o multidisciplinar 38 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 39 01 avalia??o individual e encaminhamento a avalia??o das necessidades individuais, prevista no artigo 22.? do vrd, n?o se realiza em portugal. o artigo 22.? exige que todas as v?timas de todos os crimes sejam avaliadas relativamente ?s suas necessidades de prote??o, mas, tanto quanto sei, em portugal isso s? acontece para as v?timas que s?o consideradas vulner?veis. uma vez transposta a diretiva 2012/29/ue para o ordenamento jur?dico portugu?s, portugal implementou as suas orienta??es, relativas ? avalia??o individual e encaminhamento da v?tima, no estatuto da v?tima. conforme referido acima, a avalia??o individual ? definida pelo artigo 21 do estatuto da v?tima. o estatuto define que esta avalia??o deve ser conduzida pelas autoridades judiciais ou ?rg?os de aplica??o da lei. no entanto, o estatuto n?o cont?m orienta??es – nem em rela??o ?s crian?as com defici?ncia, nem em rela??o a todas as v?timas de crimes, em geral – para qualquer uma dessas entidades sobre como realizar esta avalia??o. na aus?ncia de tais detalhes legislativos, a avalia??o ? feita apenas para determinar se deve ser concedido ? v?tima o estatuto de v?tima particularmente vulner?vel. contudo, a avalia??o das necessidades individuais de prote??o n?o existe na pr?tica. isto ? particularmente importante porque sem esta avalia??o, uma vez que – onde n?o h? avalia??o, n?o h? possibilidade de conhecer e acompanhar as necessidades de prote??o das v?timas, incluindo as suas necessidades espec?ficas em mat?ria de comunica??o, por exemplo. na aus?ncia da avalia??o, as medidas de prote??o ser?o implementadas com atraso, se ? que s?o implementadas. quanto ao encaminhamento, apesar do artigo 13 afirmar que algumas v?timas (viol?ncia dom?stica e viol?ncia sexual) t?m prioridade no encaminhamento para um oficial de apoio ? v?tima, n?o diz como. apav estabeleceu alguns mecanismos de encaminhamento para garantir que as v?timas recebam esse apoio. caso as v?timas concordem, os seus contactos s?o partilhados da entidade de apoio ? apav. uma vez obtido esse consentimento, a apav contacta-os proactivamente, reduzindo o risco de vitimiza??o secund?ria e aumentando a probabilidade de as v?timas receberem apoio. o facto de os servi?os de apoio contactarem as v?timas de forma proactiva aumenta significativamente a probabilidade de estas receberem apoio. esperar que as v?timas apenas recebam informa??es sobre onde obter servi?os e procurar apoio ? muito menos eficaz para garantir que as v?timas sejam bem-vindas pelos servi?os de apoio ?s v?timas. estes mecanismos de encaminhamento n?o s?o espec?ficos para crian?as com defici?ncia, embora alguns deles cheguem ? apav e ao apoio ? v?tima atrav?s deste encaminhamento, que ? estabelecido com v?rios ?rg?os, como a pol?cia nacional (pol?cia judici?ria) ou a comiss?o nacional de promo??o dos direitos e prote??o das crian?as e jovens. 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 40 a diretiva 2012/29/ue foi incorporada no ordenamento jur?dico de portugal, ap?s o que o pa?s implementou as suas diretrizes relativas ao endosso individual das v?timas no estatuto da v?tima. de acordo com o artigo 21 do referido estatuto, uma avalia??o personalizada deve ser realizada para determinar se a v?tima pertence ? categoria de v?timas particularmente vulner?veis, que necessitam de medidas especiais de prote??o. esta avalia??o ? obrigat?ria apenas para as v?timas vulner?veis. nos termos da lei, uma “vítima especialmente vulnerável” ? definida como uma v?tima cuja idade, estado de sa?de, defici?ncia ou a natureza, extens?o e dura??o da vitimiza??o tenham provocado les?es graves, afetando o equil?brio psicol?gico da v?tima ou as condi??es de integra??o social, conforme consagrado no artigo 67a(1), al?nea b), do c?digo de processo penal. a avalia??o individual da v?tima ? realizada pelas autoridades judici?rias48ou ?rg?os de pol?cia criminal49, que s?o os que podem atribuir o estatuto de v?tima particularmente vulner?vel. embora a lei n?o mencione explicitamente crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime com defici?ncia como especialmente vulner?vel, entende-se que pertencem a esta categoria e, portanto, ? obrigat?ria uma avalia??o individual de tais v?timas. independentemente do tipo de defici?ncia, ? obrigat?ria uma avalia??o para compreender as medidas adequadas que devem ser adotadas. embora os desejos da crian?a devam ser tidos em conta, o facto de a crian?a ter uma defici?ncia pode comprometer sua audi??o e o juiz pode ter algumas reservas em rela??o ao que expressou. no que diz respeito ?s crian?as que utilizam csa, existe uma lacuna, uma vez que este direito de audi??o est? seriamente questionado. ? durante a avalia??o individual da crian?a que as necessidades da crian?a s?o compreendidas ao longo de todo o processo, incluindo as suas necessidades de comunica??o. no entanto, ? crucial que as autoridades compreendam estas necessidades durante o primeiro contacto e respondam adequadamente. o artigo 93.? do c?digo de processo penal portugu?s destaca as medidas que devem ser tomadas na presta??o de depoimentos de pessoas surdas, com defici?ncia auditiva ou mudas, mas n?o menciona cuidados espec?ficos para crian?as com defici?ncia, o que cria uma lacuna que precisa de ser preenchida. o artigo especifica apenas um estilo de comunica??o espec?fico dependendo da defici?ncia ou da nomea??o de um int?rprete para facilitar a comunica??o entre as partes. 48 as autoridades judici?rias s?o o juiz, o juiz de instru??o e o minist?rio p?blico – art.1, al?nea b) do c?digo de processo penal. 49 de acordo com o artigo 1.?, al?nea c) do c?digo de processo penal, s?o ?rg?os de pol?cia criminal “todas as entidades e agentes policiais a quem compete a prática de quaisquer atos ordenados por autoridade judiciária ou determinados por este código”. a lei n?49/2008 prev? no artigo 3?, n?1 que os ?rg?os de pol?cia criminal com compet?ncia gen?rica s?o a pol?cia judici?ria (arts.1? a 5? do decreto-lei n?137/2019, de 13 de setembro), a guarda nacional republicana (art?3?, n?1 , al?nea e) da lei n?. 53/2007, de 31 de agosto), descrevendo a sua compet?ncia nos arts. 6.? e 7.?. os ?rg?os de pol?cia criminal funcionam sob a dire??o das autoridades judici?rias e delas dependem funcionalmente. 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 41 crian?as com defici?ncia s?o altamente vulner?veis e suscet?veis a mudan?as comportamentais resultantes do seu ambiente, tornando-os mais propensos a experimentar vitimiza??o secund?ria. para combater este problema, foram criados alguns mecanismos. em primeiro lugar, a v?tima deve ser ouvida o mais rapidamente poss?vel ap?s o crime (sem demora e em ambiente confidencial) e utilizando uma linguagem simples, de acordo com o artigo 17.? do estatuto da v?tima. as audi?ncias tamb?m devem ser mantidas privadas. adicionalmente, a vitimiza??o secund?ria pode ser evitada atrav?s da cria??o de testemunhos para mem?ria futura, conforme consta do artigo 21.?, n.? 2, al?nea d) do estatuto da v?tima. durante a investiga??o, a crian?a poder? ser interrogada, conforme detalhado no artigo 24 do mesmo estatuto. as declara??es da crian?a ser?o tidas em conta na audi?ncia de julgamento, evitando a necessidade de a v?tima repetir os factos, conforme previsto no artigo 271.? do c?digo de processo penal. deve tamb?m haver coordena??o entre as entidades envolvidas no processo, para que toda a documenta??o esteja acess?vel a todos, evitando assim que a v?tima seja questionada v?rias vezes sobre a mesma situa??o. a falta de aplica??o destas t?cnicas contribui significativamente para que as crian?as v?timas sofram de vitimiza??o secund?ria, uma vez que s?o elas pr?prias vulner?veis ? situa??o e s?o for?adas a reviver o crime. durante uma avalia??o individual de uma crian?a, ? essencial compreender as suas necessidades, incluindo os requisitos de comunica??o. ao prestar depoimentos de pessoas surdas, com defici?ncia auditiva ou mudas, o artigo 93 do c?digo de processo penal especifica as medidas necess?rias a serem tomadas. no entanto, n?o s?o mencionadas precau??es espec?ficas para crian?as com outras defici?ncias, em particular defici?ncias intelectuais e psicossociais e necessidades espec?ficas de comunica??o, criando uma lacuna que precisa de ser colmatada. o artigo apenas descreve um estilo de comunica??o dependendo da defici?ncia ou da nomea??o de um int?rprete para facilitar a comunica??o entre as partes. a ideia principal relativamente aos participantes da pol?cia judici?ria ? que normalmente n?o disp?em de um processo espec?fico de avalia??o de crian?as. se uma crian?a j? tem um diagn?stico, ela tenta reunir o m?ximo de informa??es poss?vel de diversas fontes. se n?o houver diagn?stico, podem encaminhar a crian?a ao instituto nacional de medicina legal para avalia??es psicol?gicas ou psiqui?tricas. para os procuradores e os trabalhadores de apoio ?s v?timas, o principal problema ? a falta de uma rede s?lida de psic?logos, psiquiatras ou profissionais especializados para ajudar a avaliar as crian?as. isso deixa-os inseguros sobre quais os passos a adotar. ?s vezes, contam com especialistas do instituto nacional de medicina legal para avaliar a capacidade de uma crian?a testemunhar com credibilidade. no entanto, podem solicitar a estes peritos que continuem a apoiar a crian?a durante o processo legal, mesmo que n?o seja oficialmente a sua fun??o, contando com a boa vontade. no geral, existe um sentimento de incerteza entre os profissionais sobre quem deve ser respons?vel pela avalia??o e apoio ?s crian?as envolvidas em processos judiciais: 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 42 “(r) no final das contas, estamos um pouco em seis e sete anos aqui, quem vai ser nomeado (r)?”50. 02 acomoda??es processuais as adapta??es espec?ficas para cada crian?a v?timas espec?ficas v?o depender, em grande medida, na sua avalia??o individual, pois ? neste contexto que conseguem realmente compreender quais s?o as verdadeiras necessidades da crian?a. contudo, nem sempre ? poss?vel identificar, a priori, a defici?ncia em quest?o, pelo que a identifica??o destas adapta??es s? pode ser realizada durante o processo. embora algumas adapta??es estejam previstas em lei, existem muitas outras que decorrem da sensibilidade de cada profissional. por exemplo, o uso de uma linguagem acess?vel e simples depende muito do profissional em quest?o, pois o que pode ser simples para um pode n?o ser simples para outro. da mesma forma, os pr?prios profissionais podem desempenhar o seu papel da forma que considerem mais adequada e mais facilitadora para a v?tima, nomeadamente: n?o usar farda, proporcionar pausas e pausas durante a audi??o da crian?a v?tima, permitir que o seu representante seja sempre, a qualquer hora, ao lado da crian?a, etc. a experi?ncia das entrevistas ? consistente com a literatura. agora, as adapta??es dependem da sensibilidade dos profissionais e n?o do sistema em si. os profissionais concordam que a falta de forma??o ? uma lacuna no sistema judicial. h? um consenso entre os profissionais de que h? necessidade de adotar uma linguagem mais inclusiva na intera??o com as crian?as e fornecer forma??o adequada aos profissionais para atender ?s necessidades ?nicas dessas crian?as. no que diz respeito ?s infraestruturas, todos os entrevistados concordam com a necessidade de criar salas amigas das crian?as para a recolha de depoimentos e garantir a acessibilidade das infraestruturas – “(r) montar uma sala com ambiente amigo das crianças, acho que esta ? uma dos principais aspectos. se tivermos uma sala, como um tribunal, onde o juiz fica sentado ali atr?s de uma mesa grande numa cadeira gigante, e a crian?a fica aqui em baixo, isso pode dificultar a coleta de informa??es, ainda mais se a crian?a tiver alguma defici?ncia51”. o tema onde houve maior consenso entre os participantes foi a formalidade do sistema, 9 em cada 10 participantes revelaram que o sistema era demasiado formal e que tinha um impacto direto na experi?ncia da crian?a de diferentes formas, havia a ideia de que por mais adapta??es que pudessem ser feitas essa ideia de adapta??o diminuiria ? medida que o sistema avan?asse52, assim como a rela??o com as v?timas 50 entrevista com inspetora. 51 entrevista com t?cnica de apoio ? v?tima. 52 entrevista com inspetora. 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 43 por mais forte que seja com o profissional, quando chegam ao tribunal, o clima ? demasiado formal e essa relação não ocorre, aliás “(r) o formalismo que o próprio tribunal impõe determina que haja um distanciamento maior”53. embora os ju?zes se tenham adaptado a n?o usar a vestimenta tradicional, a beca, muitos fatores formais ainda existem na sua pr?tica profissional. um dos resultados positivos das entrevistas foi a exist?ncia do gabinete de apoio ? v?tima dentro do departamento de investiga??o e a??o penal, um protocolo desenvolvido pelo minist?rio da justi?a, minist?rio p?blico, associa??o de mulheres contra a viol?ncia (amvc), a associa??o portuguesa de apoio ? v?tima (apav) e a uni?o das mulheres, alternativa e resposta (umar). segundo o procurador e t?cnico, esta rela??o ? altamente ben?fica para as v?timas. o procurador notou que desde que o gabinete de apoio ? v?tima foi criado no tribunal, existe uma melhor rela??o entre a crian?a e o t?cnico. de acordo tanto com o procurador como com os trabalhadores de apoio ? v?tima, a rela??o entre o gabinete de apoio ? v?tima e a crian?a melhorou desde ent?o o escrit?rio foi estabelecido no tribunal. anteriormente, quando o tribunal solicitava apoio social para um t?cnico, o t?cnico encontrava a crian?a apenas cinco minutos antes da dilig?ncia, resultando em falta de confian?a. como resultado, o testemunho da crian?a muitas vezes n?o era cred?vel. contudo, com a cria??o do gabinete de apoio ? v?tima, existe agora uma rela??o de confian?a entre a crian?a e os trabalhadores de apoio ? v?tima. segundo o procurador, esta abordagem fez com que os menores prestassem testemunhos mais cred?veis e espont?neos. nas palavras do próprio procurador, “recebemos testemunhos muito mais credíveis e espont?neos de menores que chegam aqui sabendo exatamente o que devem fazer, em compara??o com aqueles que aparecem repentinamente sem qualquer conhecimento prévio”54. dois inspetores, um t?cnico e um procurador sugeriram que uma forma de facilitar o processo legal para as crian?as ? realizar o inqu?rito num espa?o familiar e seguro. por exemplo, se uma crian?a est? habituada ao consult?rio do psic?logo, poder? ser melhor conduzir o inqu?rito l? em vez de no tribunal. em alguns casos, o tribunal pode at? estar disposto a deslocar-se para a institui??o ou escrit?rio se for seguro e conveniente para a crian?a. houve dois exemplos em que isso aconteceu, quando uma testemunha com paralisia cerebral foi entrevistada numa sala privada da institui??o, e quando uma crian?a foi examinada no gabinete do t?cnico do tribunal. no entanto, notou-se que nem sempre tais adapta??es s?o feitas porque muitas vezes os tribunais n?o est?o dispostos a faz?-lo: “e essa foi a única experiência que tivemos que foi diferente, mas foi por sugest?o nossa, certo? n?o foi porque o tribunal achou que esta criança tinha necessidades especiais (r)”55. 53 entrevista com inspetora. 54 entrevista com inspetora. 55 entrevista com ju?za. 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 44 03 servi?os de apoio, informa??o e comunica??o as adapta??es previstas em lei para esse tipo de situa??o s?o as principais orienta??es dos profissionais, juntamente com o bom senso e a sensibilidade individual. no entanto, cada caso requer uma abordagem ?nica e pode ser um desafio identificar e abordar as necessidades espec?ficas de uma crian?a com defici?ncia. a lei s? prev? int?rpretes em casos que envolvam v?timas surdas, mudas ou com defici?ncia auditiva. para outros tipos de defici?ncia, os profissionais podem n?o estar cientes das adapta??es necess?rias. algumas t?cnicas devem ser utilizadas pelos profissionais para que sejam evitadas audi?ncias repetidas, vitimiza??o secund?ria e contato da v?tima com muitos profissionais. no caso das crian?as v?timas, e por se tratarem de v?timas especialmente vulner?veis, as entrevistas devem ser realizadas pela mesma pessoa, se poss?vel. no entanto, olhando para a forma como est? desenhado o sistema jur?dico portugu?s, ? quase imposs?vel p?r isso em pr?tica: a crian?a ? ouvida na pol?cia e posteriormente pelo juiz; mesmo que n?o seja ouvido pelo juiz, n?o pode ser a mesma pessoa que realiza a t?cnica avaliar se essa crian?a tem condi??es de testemunhar ou quais as consequ?ncias que a crian?a est? enfrentando e se est?o relacionadas ? viol?ncia sofrida. em portugal, o modelo barnahus n?o est? estabelecido, embora tenha sido definido muito recentemente como prioridade para o ano de 2024 no or?amento do estado, ap?s proposta de um grupo parlamentar. o apoio e informa??o prestados pelas organiza??es de apoio ?s v?timas, por encaminhamento ou por determina??o do juiz ou do minist?rio p?blico (artigo 15.? do estatuto da v?tima) procuram incorporar todas as necessidades das v?timas. no entanto, todas as boas pr?ticas mencionadas para lidar com crian?as com defici?ncia (infraestruturas espec?ficas, salas adaptadas ?s crian?as, modelo barnahus, utiliza??o de linguagem adequada ?s crian?as, utiliza??o de ferramentas de caa) n?o s?o obrigat?rias. em ?ltima an?lise, depende da vontade de cada profissional se escolhe adaptar ou n?o a sua abordagem. alguns profissionais podem optar por colaborar com outros especialistas para facilitar o contacto direto com a crian?a, especialmente se a crian?a j? for apoiada por algu?m. por?m, nem todos os profissionais seguem essa pr?tica. especialmente em audi?ncias judiciais, como declara??es para mem?ria futura, que, pela lei portuguesa, s?o conduzidas por um juiz, estes podem decidir colocar as quest?es a um profissional especializado (como um oficial de apoio ? v?tima) que as possa dirigir ? crian?a em de forma amig?vel e adaptada ?s suas necessidades, mas n?o ? uma pr?tica comum. os participantes tinham opini?es divergentes sobre o modelo barnahus. enquanto alguns admiraram o modelo, outros consideraram que pode n?o ser adequado para portugal. os mesmos estavam preocupados com a compartimenta??o do pa?s e com 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 45 as dificuldades pr?ticas de transporte de crian?as e fam?lias para as instala??es. foram levantadas algumas preocupa??es sobre a utiliza??o de int?rpretes para comunicar com crian?as com defici?ncia, exceto para trabalhadores de apoio ?s v?timas. o maior receio ? que a presen?a de um int?rprete possa dificultar a oportunidade de construir uma rela??o pr?xima com a crian?a. 05 o funcionamento do sistema de justi?a penal na pr?tica 46 experi?ncias das crian?asno sistema de justi?a penal 06 experi?ncias das crian?as no sistema de justi?a penal 47 01 barreiras ? participa??o das crian?as no sistem ade justi?a penal as crian?as com defici?ncia devem ser tratadas de forma igual e o seu acesso ? justi?a n?o deve ser comprometido devido ? sua defici?ncia. estas crian?as t?m o direito de participar nos processos desde o in?cio e podem apresentar queixa se forem v?timas de um crime. este direito nunca pode ser negado e, mesmo que a crian?a necessite de representa??o legal, deve ser-lhe permitido exercer este direito sempre que necess?rio. o princ?pio de ouvir a crian?a garante que ela possa desempenhar um papel ativo no processo. o momento da apresenta??o da reclama??o ? muito importante, pois ? o motor de todo o processo. muitas vezes as crian?as n?o sabem onde ou como apresentar uma queixa porque n?o t?m acesso a informa??es sobre o assunto. este acaba por ser o primeiro obst?culo a enfrentar, pois muitas crian?as acabam por desistir de apresentar queixa por n?o saberem como faz?-lo. neste contexto, a apresenta??o de queixa ? o primeiro direito da crian?a a ser exercido, pelo que os profissionais devem, nesse momento, ter o cuidado de explicar todos os contornos do caso e fornecer todas as informa??es necess?rias de forma acess?vel e em linguagem simples. contudo, nem sempre os profissionais t?m forma??o adequada neste sentido, pelo que ? dif?cil que as crian?as sejam compreendidas e compreendam o que est? em causa. a apresenta??o dos factos pelas crian?as v?timas ? um processo importante, sendo atrav?s dessa apresenta??o (bem como de todas as provas que foram adquiridas) que o minist?rio p?blico deduzir? a acusa??o. sendo a comunica??o com a crian?a muito importante, nem sempre pode ocorrer da mesma forma, pois os profissionais n?o conseguem comunicar com ela, quer porque n?o t?m esta forma??o, quer porque n?o t?m ? sua disposi??o sistemas que lhes permitam comunicar uns com os outros, como por meio de t?cnicas de csa. al?m disso, as instala??es judiciais muitas vezes n?o est?o equipadas para acomodar a participa??o de crian?as deficientes na audi?ncia de julgamento. embora a legisla??o portuguesa defina adapta??es processuais para crian?as com defici?ncia, a efic?cia depende da implementa??o pelos profissionais da justi?a. t?cnicas como uma linguagem clara e concisa e a incorpora??o de pausas durante os questionamentos s?o cruciais para garantir uma abordagem centrada na crian?a. indo al?m das boas inten??es, a forma??o obrigat?ria sobre sensibiliza??o para a defici?ncia e estrat?gias de comunica??o eficazes para profissionais da justi?a refor?ariam a sua capacidade de prestar um apoio ?timo a crian?as com necessidades diversas. 06 experi?ncias das crian?as no sistema de justi?a penal 48 sem essa forma??o, os profissionais jur?dicos podem n?o ter a compreens?o e o conhecimento necess?rios para responder adequadamente a tais situa??es. a falta de forma??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia para pol?cias, funcion?rios judiciais, advogados, peritos forenses, psic?logos, assistentes sociais, ju?zes e procuradores p?blicos cria um obst?culo significativo ao seu acesso ? justi?a. a forma??o dispon?vel ? muito escassa e a informa??o sobre boas pr?ticas na intera??o com pessoas com defici?ncia tamb?m ? rara. a dificuldade de acesso ?s crian?as com defici?ncia intelectual ou ?s suas fam?lias torna dif?cil abordar e criar barreiras ? participa??o de crian?as com defici?ncia em processos penais. com base no trabalho realizado, as barreiras ? utiliza??o da csa podem ser encontradas no ecossistema judicial, dificultando a sua participa??o efetiva, nomeadamente, falta de conhecimento da csa por parte dos profissionais do sistema judicial, escassez de recursos e materiais espec?ficos, e a dificuldade em adaptar os procedimentos judiciais ?s necessidades de comunica??o das crian?as v?timas de defici?ncia. com base no nosso conhecimento, faltam dados abrangentes sobre a criminalidade e a vitimiza??o por defici?ncia em portugal. isto dificulta a compreens?o da dimens?o do problema e a formula??o de pol?ticas p?blicas eficazes. embora alguns organismos oficiais, como a procuradoria-geral da rep?blica (provedoria de justi?a), e ong, como a associa??o portuguesa de pais e amigos dos cidad?os com defici?ncia mental (appcdm), possam recolher alguns dados, faltam m?todos de recolha padronizados em todo o pa?s. o pa?s. pa?s. isto cria discrep?ncias nas informa??es dispon?veis e dificulta a obten??o de uma vis?o geral precisa da situa??o. atualmente n?o ? do nosso conhecimento, estat?sticas dispon?veis sobre o n?mero de crian?as com defici?ncia v?timas de crime em portugal. tamb?m n?o existem dados sobre as taxas de criminalidade comunicadas e n?o declaradas para crian?as com defici?ncia em compara??o com a popula??o em geral, incluindo crian?as sem defici?ncia e toda a popula??o com defici?ncia. 06 experi?ncias das crian?as no sistema de justi?a penal 49 conclus?es e recomenda??es 07 conclusions and recommendations 50 01 boas pr?ticas embora os direitos das crian?as v?timas de crime com defici?ncia n?o seja abordados como deveriam no nosso ordenamento jur?dico, j? existem algumas institui??es e entidades que se preocupam com o exerc?cio dos seus direitos e que criam mecanismos adequados. por exemplo, o instituto de apoio ? crian?a (iac) cont?m o servi?o sos crian?a que procura dar apoio ?s crian?as atrav?s de uma linha telef?nica ou atendimento personalizado. contudo, o trabalho da linha de apoio n?o parece ser acess?vel ?s crian?as com defici?ncia. a associa??o portuguesa de apoio ? v?tima (apav) presta apoio gratuito e totalmente confidencial a todas as v?timas, incluindo as pessoas com defici?ncia. este apoio pode ser disponibilizado atrav?s da linha de apoio ? v?tima 116006, ou atrav?s de qualquer gabinete de apoio ? v?tima da apav. no caso das v?timas de crime e viol?ncia com defici?ncia auditiva, existe tamb?m o servi?o de v?deo int?rprete de l?ngua gestual portuguesa. embora a acessibilidade da web seja insuficiente para as crian?as com defici?ncia, ? atrav?s da internet que a maioria das v?timas pode obter informa??es sobre os seus direitos. os cidad?os com defici?ncia disp?em de uma linha telef?nica gratuita 800208462, destinada ? obten??o de apoio nos seus direitos e apoio nas ?reas da sa?de, seguran?a social, habita??o, equipamentos e servi?os. existem diversas campanhas de sensibiliza??o para que as crian?as v?timas possam exercer os seus direitos (ex. apav, iac – instituto de apoio ? crian?a, sos crian?a), normalmente promovidas por institui??es que protegem as crian?as v?timas. contudo, nenhuma campanha tem como foco principal as crian?as com defici?ncia. 02 conclusions o objetivo geral deste documento informativo nacional foi fornecer uma vis?o geral das principais barreiras nacionais que impedem crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime com defici?ncia no acesso ? justi?a e de receber adapta??es processuais em portugal, bem como fornecer as melhores pr?ticas para colmatar estas lacunas. embora as v?timas com defici?ncia sejam amplamente abordadas nos instrumentos internacionais, acredita-se que portugal ainda n?o adoptou plenamente esta abordagem, particularmente no que diz respeito crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime com defici?ncia, pessoas com defici?ncia intelectual ou psicossocial e usu?rios de csa. uma das barreiras mais ?bvias nesta ?rea ? a falta de acessibilidade ? informa??o para as crian?as v?timas de defici?ncia – o princ?pio da informa??o, estabelecido no artigo 7 do estatuto da v?tima. embora a informa??o b?sica esteja dispon?vel e acess?vel ?s pessoas sem defici?ncia, o mesmo n?o acontece com as crian?as com defici?ncia que, na maioria dos casos, 07 conclusions and recommendations 51 n?o sabem exercer os seus direitos, como apresentar uma queixa, acabando, em alguns casos, n?o fazendo isso, e levando a um eventual aumento dos n?meros sombrios do crime. mesmo quando j? foram v?timas de crimes, a informa??o sobre os seus direitos n?o ? feita de uma forma que possam compreender plenamente. por outro lado, verifica-se que falta forma??o dos profissionais sobre quest?es relacionadas com as crian?as deficientes e as adapta??es de que deveriam beneficiar. muitos profissionais optam por criar condi??es e medidas que possam ajudar a crian?a v?tima a ter um processo acess?vel e equitativo, no entanto, cabe ?s entidades formadoras estabelecerem uma forma??o mais espec?fica para que as necessidades das crian?as sejam satisfeitas. esta falta de forma??o pode comprometer o exerc?cio dos direitos das crian?as com defici?ncia, pois muitas vezes n?o sabem comunicar com elas. a linguagem utilizada nos tribunais ?, por si s?, complicada para cidad?os sem qualquer defici?ncia. no caso de crian?as com defici?ncia, esta linguagem ? muito inadequada, pois pode comprometer a comunica??o com a crian?a e, consequentemente, a sua participa??o no processo. as crian?as v?timas de crime com defici?ncia n?o podem comunicar com a mesma facilidade e efic?cia e, neste sentido, a comunica??o utilizada deve privilegiar meios adequados e compreens?veis. uma vez ratificados os instrumentos internacionais, portugal fica vinculado aos mesmos e, nesse sentido, deve proceder ?s altera??es legislativas necess?rias para que o direito nacional e o internacional estejam alinhados (“as pessoas com defici?ncia t?m direito a todos os direitos substantivos e processuais reconhecido no direito internacional, em igualdade de condições com as demais pessoas” – princ?pio 5 dos princ?pios e diretrizes sobre acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia). contudo, verifica-se que a lei portuguesa n?o interv?m em muitos pontos relacionados com crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime com defici?ncia, e o nosso legislador deve fazer algumas mudan?as e criar normas espec?ficas para preencher as lacunas existentes. o fato de que crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime s?o consideradas v?timas especialmente vulner?veis significa que beneficiam de adapta??es processuais relevantes que as ajudam a ter uma participa??o processual efetiva e verdadeira. no entanto, as adapta??es processuais previstas na lei destinam-se ?s v?timas particularmente vulner?veis em geral, n?o existindo medidas espec?ficas para crian?as com defici?ncia. dado que as crian?as merecem uma protec??o acrescida por parte do estado, este deve estabelecer adapta??es espec?ficas para os v?rios tipos de defici?ncia (e n?o apenas para os deficientes auditivos, mudos ou cegos), permitindo que qualquer crian?a com qualquer tipo de defici?ncia tenha adapta??es ? sua disposi??o que permitem que voc? esteja no processo. embora esteja em curso um processo de moderniza??o dos tribunais, ainda existem muitas situa??es que devem ser alteradas e alteradas. neste caso, a utiliza??o de servi?os digitais nas audi?ncias permite que as crian?as comuniquem e respondam adequadamente ao que lhes ? pedido. por outro lado, as instala??es 07 conclusions and recommendations 52 f?sicas dos tribunais, bem como os transportes nos mesmos, acabam por dificultar a presen?a de crian?as com defici?ncia, uma vez que as instala??es n?o est?o adaptadas para crian?as com defici?ncia, pelo que ? necess?ria uma reforma profunda nesta ?rea. 03 recommendations recomenda??es para resolver a discrimina??o enfrentada pelas pessoas com defici?ncia no acesso ? justi?a e para melhorar o seu acesso efetivo ao sistema judicial, s?o necess?rias as seguintes medidas: ● dar prioridade ao acesso ? justi?a para as crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime na agenda pol?tica nacional, incluindo a previs?o de adapta??es processuais que possam ser implementadas para diversos tipos de defici?ncia. ● desenvolver programas de forma??o que cubram todos os aspectos dos direitos das crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime para profissionais da justi?a e que se destinam a todos os que trabalham no sistema judicial. ● criar um manual de boas pr?ticas para orientar os agentes da pol?cia criminal, as autoridades judici?rias, o minist?rio p?blico e os ju?zes na resposta ?s necessidades dos cidad?os crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime e garantir o bom funcionamento do processo legal. 07 conclusions and recommendations 53 ● utilizar uma linguagem simples, acess?vel e compreens?vel em todo o processo penal, inclusive quando a v?tima apresenta a den?ncia. isto inclui a utiliza??o de formatos apropriados, como braille, e de f?cil leitura, para garantir que toda a informa??o ? transmitida de forma clara ? v?tima. ● incentive a participa??o de crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime de alguma idade e maturidade (bem como as institui??es que interv?m neste contexto) no processo de melhoria do sistema judicial, pois podem contribuir e opinar sobre o que deve ou n?o ser melhorado; ● melhorar a acessibilidade dos websites. ● estabelecer servi?os de apoio adequados, tais como equipas multidisciplinares, no sistema de justi?a criminal, para assegurar adapta??es processuais para pessoas com defici?ncia e garantir-lhes uma justi?a mais acess?vel. ● o centro de estudos judici?rios ? respons?vel pela forma??o dos magistrados portugueses. no entanto, precisa de organizar mais atividades de forma??o para os ajudar a exercer os direitos das crian?as e jovens com defici?ncia v?timas de crime. esses profissionais podem ter que lidar com um processo que envolva uma crian?a com defici?ncia a qualquer momento. por isso, precisa saber como agir nessas situa??es. da mesma forma, a ordem dos advogados portuguesa deveria sensibilizar os advogados para este tema. deve promover a sua forma??o e fornecer-lhes ferramentas para proteger os direitos das crian?as da forma mais adequada poss?vel. 07 conclusions and recommendations 54 refer?ncias 55 assembleia da rep?blica (2004). lei n?34/2004, de 29 de julho. https://www.pgdlisboa.pt/leis/lei_mostra_articulado.php?nid=80&tabela=leis assembleia da rep?blica (2015). lei n?130/2015, de 4 de setembro. https://diariodarepublica.pt/dr/detalhe/lei/130-2015-70186239 centro de estudos judici?rios (2023). plano de forma??o cont?nua 2023-2024. https://cej.justica.gov.pt/portals/30/ficheiros/formacao/continua/fc_2023_204/pfc_2023-2024.pdf?ver=mpl4_poscvse6ozyqavvba%3d%3d conselho de ministros (2010). estrat?gia nacional para a defici?ncia. https://www.inr.pt/documents/11309/284924/enipd.pdf/5bce7969-0918-4013-b95d-2a5a35a870c5 cnn portugal (2023). inclus?o escolar em portugal: o grito silencioso das crian?as esquecidas. https://cnnportugal.iol.pt/educacao/escolas/alberto-veronesi-inclusao-escolar-em-portugal-o-grito-silencioso-das-criancas-esquecidas/20231102/653906e1d34e65afa2f6ce6c comit? de ministros do conselho da europa. (2010). diretrizes do comit? de ministros do conselho da europa sobre justi?a adaptada para crian?as. fontes, f., moura, a., sena martins, b., alves, j., lopes, m., campos pinto, p., & portugal, s. (2023). defici?ncia e vida independente em portugal: a experi?ncia do projeto-piloto de lisboa. in f. fontes (org.) defici?ncia em portugal: lugares, corpos e lutas. https://estudogeral.uc.pt/bitstream/10316/111084/1/deficiencia%20em%20portugal_lugares%20corpos%20e%20lutas.pdf landesman-dwyer, s. (2014). a fam?lia e a crian?a com defici?ncia intelectual. s?o paulo: wmf martins fontes. minist?rio da administra??o interna (2007). portaria n.? 1593/2007, de 17 de dezembro. https://diariodarepublica.pt/dr/detalhe/portaria/1593-2007-627671 neca, p. (2023). relat?rio sobre as barreiras encontradas pelos arguidos com defici?ncia intelectual e/ou psicossocial no sistema de justi?a penal em portugal. lisboa: fenacerci. https://www.fenacerci.pt/docs/enable_relatorio-portugal-5.pdf ocde (2020). justice transformation in portugal: building on successs and challenges, ocde publishing, paris, https://doi.org/10.1787/184acf59-en. pereira, m., & santos, f. (2020). explorando os desafios do acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia: um estudo de caso em portugal. revista internacional de direito e psiquiatria, 68, 101501. p?blico (2023). empresa da covilh? cria sistema de ia que agiliza decis?es da justi?a criminal. https://www.publico.pt/2023/12/22/tecnologia/noticia/empresa-covilha-cria-sistema-ia-acelera-decisoes-justica-criminal-2074632 56 sousa, c., & ferreira, l. (2018). g?nero, defici?ncia e discrimina??o: uma an?lise interseccional. pesquisa sobre justi?a social, 31(2), 202-220. na??es unidas (1989). conven??o sobre os direitos das crian?as. https://www.unicef.pt/media/2766/unicef_convenc-a-o_dos_direitos_da_crianca.pdf na??es unidas. (2006, 13 de dezembro). conven??o sobre os direitos das pessoas com defici?ncia. https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en na??es unidas. (2020). princ?pios e diretrizes internacionais sobre o acesso ? justi?a para pessoas com defici?ncia. https://www.ohchr.org/en/issues/disability/srdisabilities/pages/goodpracticeseffectiveaccessjusticepersonsdisabilities.aspx unicef (2019). conven??o sobre os direitos da crian?a e protocolos facultativos. lisboa: comit? portugu?s para a unicef.italia national briefing paper data 12/06/2024 paese e partner italia – consiglio nazionale delle ricerche (cnr) autori giampiero lupo, giada pacifico team di ricerca giampiero lupo, giada pacifico, davide carnevali, marco velicogna ringraziamenti vorremmo esprimere la nostra gratitudine a tutti coloro che hanno preso parte a questa ricerca. in particolare, ringraziamo i giudici, gli avvocati, gli assistenti sociali, gli psicologi e psicoterapeuti che hanno messo a nostra disposizione le loro competenze, nonché la loro esperienza quotidiana con i minori con disabilità. autori giampiero lupo, giada pacifico team di ricerca giampiero lupo, giada pacifico, davide carnevali, marco velicogna contacts in italy isasi-cnr giampiero.lupo@cnr.it @dhitec – strada provinciale lecce-monteroni, km 1,200, 73100 lecce – italy contatti del progetto validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wesselényi utca 17. 1053 budapest, hungary e-mail: validity@validity.local data di pubblicazione maggio, 2024 grant information 101097047-link co-funded by the european union. views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the european union or the european commission. neither the european union nor the granting authority can be held responsible for them. indice executive summary 5 untroduzione 11 obiettivi e •etodologie 14 ……………… 93 framework legislativo relativo al sostegno, l’accessibilità e la cooperazione •ultidisciplinare 16 tecnologie uct e ua nel sistema giudiziario per l’accesso alla giustizia e la cooperazione unternazionale 44 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 59 ……………………. 93 esperienze dei •inori nel sistema di giustizia penale 75 ………………………………………………………………………………………………………………………………………………… 93 conclusioni e raccomandazioni 84 …………………… 93 allegato 1: flyer creato per incentivare la partecipazione dei minori 95 executive summary executive summary 6 l’analisi del caso-studio italiano verte soprattutto sulle opportunità e sulle barriere di accesso alla giustizia dei minori con disabilità. l’indagine descritta deriva dalla combinazione tra la ricerca documentale e l’analisi qualitativa dei dati raccolti attraverso interviste effettuate con professionisti del settore: questa attività ha consentito la raccolta di dati e informazioni relative al quadro giuridico che regola l’accesso alla giustizia dei minori con disabilità, alle tecnologie utilizzate nel sistema di giustizia civile e penale e alle pratiche osservate dagli attori che, a vario titolo, entrano in contatto con queste tipologie di vittime (professionisti della giustizia, associazioni, servizi di supporto, ecc.). con riferimento all’analisi del quadro giuridico, vale la pena menzionare i seguenti risultati. l’italia ha adottato una serie di norme per attuare la disciplina internazionale ed eu (come la direttiva 2012/29/ue). ad esempio, a causa di una procedura di infrazione avviata dalla commissione europea, il parlamento italiano ha adottato la legge 23 dicembre 2021, n. 238 per conformarsi alla direttiva 2011/9à/ud. l’accesso ai diritti è adeguato all’età, alla maturità e alla disabilità della persona: ad esempio, i minori, dal punto di vista giuridico, non hanno la scapacità di agire” – ovvero la capacità di compiere e ricevere atti giuridici idonei ad incidere sulla loro sfera personale o patrimoniale –, salvo che siano stati giudizialmente autorizzati, al compimento del sedicesimo anno, a contrarre matrimonio. il risultato più importante in questo ambito di interesse è l’assenza di un diverso regime giuridico applicabile al minore con disabilità: il minore, a prescindere dalla sua eventuale disabilità, gode già delle più ampie tutele previste dalla legge. inoltre, nel procedimento penale italiano non esiste un concetto specifico per riferirsi alla potenziale disabilità di un minore, utilizzandosi il concetto generico di “vittima particolarmente vulnerabile”: il codice di procedura penale (art. 90-quater) prevede che la condizione di particolare vulnerabilità della vittima è desunta, oltre che dall’età e dallo stato di infermità o disabilità psicosociale, anche dal tipo di reato e dalle modalità e dalle circostanze dello stesso. a tale valutazione sono tenuti i soggetti che partecipano al procedimento penale e che, a vario titolo, entrano in contatto con la vittima (giudice, pubblico ministero e polizia giudiziaria). infine, dalla minore età della vittima derivano alcuni ostacoli alla partecipazione al procedimento penale: ad esempio, ai sensi dell’art. 120 del codice penale, per il minore di anni 14 il diritto di querela è esercitato dal genitore o tutore. oggetto di indagine sono stati anche gli accomodamenti procedurali previsti, nel procedimento penale, dal sistema normativo italiano: ai bambini è riconosciuto il più elevato livello di tutela e sostegno, garantito, tra gli altri, attraverso l’sascolto protetto”, ovvero l’esame svolto in tempi e luoghi particolari e con metodi specifici volti ad evitare ogni rischio di vittimizzazione secondaria. l’analisi ha anche messo in evidenza il ruolo fondamentale di unità/dipartimenti speciali di protezione dell’infanzia, tenuti a perseguire i seguenti obiettivi: executive summary 7 individuazione e segnalazione degli abusi, protezione dalla vittimizzazione, valutazione dei casi e trattamento. con riguardo, invece, alla formazione dei professionisti della giustizia, vengono avviati adeguati percorsi di formazione per giudici e pubblici ministeri. al contrario, la formazione degli avvocati, seppure genericamente obbligatoria, si basa su una scelta discrezionale degli argomenti oggetto di approfondimento: conseguentemente, anche gli avvocati privi di una specifica formazione sulla vittimizzazione di tali soggetti possono assistere vittime vulnerabili. con riferimento alla diffusione della tecnologia ict nel sistema giudiziario italiano, l’analisi ha evidenziato diversi risultati degni di nota. in primo luogo, è emerso uno sviluppo piuttosto avanzato del processo civile online (processo civile telematico, pct in italiano) che ha permesso la completa digitalizzazione dei flussi documentali relativi alla procedura civile. questo risultato è particolarmente rilevante, posto che i sistemi di giustizia penale e di giustizia civile entrano spesso in contatto, soprattutto sotto i profili del risarcimento del danno e delle modifiche allo status familiare (relative, ad esempio, alla limitazione o perdita della responsabilità genitoriale e all’affidamento del minore), a seguito della condanna dell’autore del reato. il sistema di e-justice nel sistema civile italiano è organizzato come una complessa infrastruttura costituita da un case management system (cms) collegato, attraverso diversi punti di accesso, agli attori interni (giudici e personale giudiziario) e esterni (avvocati). dall’analisi dell’e-justice nel processo penale, invece, è emerso che, nonostante l’emergenza da covid-19 e la relativa necessità di accelerare la digitalizzazione delle procedure penali abbiano incentivato l’attuazione e l’applicazione immediata del processo penale elettronico, il sistema non è funzionale come il pct. il processo penale online (cosiddetto ppt, processo penale telematico) è costituito da un cms centrale collegato, attraverso diversi punti di accesso, a soggetti interni (giudici e personale giudiziario) e esterni (avvocati). tuttavia, la presenza nel processo penale di altri attori (come il pubblico ministero) moltiplica le esigenze di accesso al ces centrale e a cin non corrisponde un adeguato livello di interoperabilità dei diversi sistemi utilizzati da ciascuno di questi attori. un altro importante risultato della ricerca riguarda le tecnologie audiovisive. infatti, è abbastanza diffuso, sia nei procedimenti civili che in quelli penali, l’uso delle tecnologie audio-visive, migliorate soprattutto in seguito alla pandemia da covid-19. numerosi, infine, sono i progetti pilota attuati nei tribunali italiani sulla base dell’applicazione dell’ia e finalizzati a fornire sistemi che, attraverso l’analisi della giurisprudenza, possano prevedere gli esiti di un giudizio. le interviste sottoposte agli operatori del sistema giudiziario e ad altre tipologie di professionisti hanno permesso di chiarire non solo lo sviluppo pratico del procedimento penale, ma anche gli ostacoli che i bambini con disabilità incontrano nel parteciparvi, nonché le modalità di ricorso alla tecnologia nella executive summary 8 giustizia. cin, ad esempio, ha consentito di investigare l’applicazione pratica degli accomodamenti procedurali previsti nel sistema giudiziario – come l’incidente probatorio – o degli strumenti di videoconferenza, il ruolo dei vari operatori nella valutazione delle esigenze delle vittime e la loro formazione professionale, nonché il ruolo dei servizi sociali nel garantire l’accesso alle misure di tutela predisposte a favore di questa tipologia di vittime. principali raccomandazioni attraverso la ricerca documentale e le interviste sono state individuate raccomandazioni e suggerimenti fondamentali per gli scopi del progetto. tra questi, vale la pena menzionare i seguenti: • è necessario progettare discipline e pratiche uniformi tra tutti i centri di assistenza alle vittime per promuovere un livello di assistenza di alta qualità in tutto il territorio italiano. a tal fine, è fondamentale incrementare i fondi da destinare alle strutture di assistenza per le vittime (centri contro la violenza, spazi neutri, ecc.). • è necessario migliorare una comunicazione corretta ed efficace tra i vari attori che cooperano nel sostenere l’accesso alla giustizia dei minori vittime di reati. • è opportuno migliorare la formazione dei professionisti che entrano in contatto con le vittime minori e le vittime con disabilità. • in tutte le fasi del processo di sostegno alle vittime (dalla presentazione di una denuncia al procedimento penale), è auspicabile prevedere forme di protezione ad hoc calibrate sulle caratteristiche specifiche della vittima; • è necessario delineare uno statuto specifico dei diritti delle vittime con disabilità, che spesso hanno esigenze diverse da quelle di altre vittime vulnerabili. inoltre, è auspicabile acquisire e implementare servizi e tecnologie (come la comunicazione aumentativa alternativa – caa) per sostenere l’inclusione e l’accesso alla giustizia per i cittadini con disabilità. • è opportuno consentire ai cittadini l’accesso al sistema italiano di giustizia elettronica, al fine di consentire l’acquisizione di informazioni relative allo stato dei procedimenti: a questo proposito, è necessario attuare vari servizi di supporto (ad esempio, nelle scuole, nei club ricreativi, ecc. ma anche attraverso strumenti online) per informare le vittime sui loro diritti, sulle modalità di presentazione della denuncia, sull’accesso ai servizi di executive summary 9 supporto dedicati ai bambini e alle vittime con disabilità. è, inoltre, necessario superare le criticità delle banche dati delle forze di polizia e del sistema giudiziario che non consentono di registrare alcune caratteristiche fondamentali delle persone che accedono alla giustizia, tra cui la disabilità. executive summary 10 „dobbiamo ai nostri bambini – i cuttadunu puù vulnerabili di ognu socuetà – una vita priva di violenza e paura” nelson mandela executive summary 11 introduzione 01 introduzione 12 in italia, l’accesso alla giustizia per i minori vittime e/o vittime con disabilità intellettive o psicosociali è caratterizzato, al contempo, da un elevato livello di tutela e da varie lacune e criticità: questo report nazionale mira ad analizzare i punti di forza e di debolezza del sistema italiano, come sono emersi dalla ricerca documentale e dalle interviste sottoposte ai vari stakeholders. l’obiettivo di questo report nazionale è triplice: fornire informazioni aggiornate sul quadro giuridico che disciplina l’accesso alla giustizia delle vittime minori e con disabilità; descrivere le prassi sviluppatesi sia nel sistema giudiziario che nei servizi di supporto; analizzare i sistemi ict in uso nel sistema giudiziario italiano e il loro impatto sul livello di tutela dei minori vittime di reato. l’analisi del quadro giuridico, delle pratiche e delle tecnologie ict ha permesso di individuare le peculiarità del sistema italiano in tema di accesso alla giustizia. vale la pena ricordare, ad esempio, che non tutte le questioni relative alle vittime vengono risolte in ambito penale. ad esempio, il risarcimento delle vittime per il danno derivante dal reato o i mutamenti dello status familiare derivanti da una decisione assunta all’esito di un procedimento penale (relativa, ad esempio, alla sospensione o alla decadenza dalla responsabilità genitoriale) competono, di regola, al giudice civile. proprio per questo, è stato opportuno esaminare, sebbene in via residuale, l’impatto che la giustizia elettronica ha avuto anche sulla giustizia civile. il quadro giuridico relativo all’accesso delle vittime alla giustizia è descritto nel capitolo 3, nel quale sono riportati una serie di risultati considerevoli. innanzitutto, l’età e alcuni tipi di disabilità intellettiva o psicosociale possono incidere sulla capacità della persona di sporgere denuncia: i minori, poiché giuridicamente privi di capacità di agire (ovvero della capacità di compiere e ricevere atti che incidano sulla propria sfera giuridica), non possono presentare autonomamente la querela: per tali soggetti, il diritto di querela è esercitato dal genitore o dal tutore. in secondo luogo, i minori godono delle più ampie garanzie previste dal codice di procedura penale e cin a prescindere dalla loro eventuale disabilità intellettiva o psicosociale. in terzo luogo, la formazione di professionisti assume livelli qualitativi diversi a seconda della categoria considerata: mentre la formazione di giudici e pubblici ministeri sembra essere abbastanza adeguata, la formazione degli avvocati e degli operatori dei servizi sociali presenta alcune lacune, posto che tali soggetti possono scegliere autonomamente il settore della formazione; pertanto, pun accadere che non vi sia corrispondenza tra la formazione del professionista e il tipo di problema (legale o sociale) che lo stesso è tenuto ad affrontare e risolvere. per quanto riguarda l’applicazione di tecnologie ict e ia, il capitolo 4 descrive i tipi di tecnologie che hanno trovato sviluppo nei sistemi di giustizia civile e penale italiani. il principale risultato conseguito attiene alla considerevole diffusione dell’ict tra i professionisti della giustizia: nei sistemi di giustizia, sia penale che civile, esiste un solido sistema di gestione dei casi collegato ad utenti interni (personale giudiziario e 01 introduzione 13 giudici) ed esterni (avvocati e consulenti). tuttavia, l’accesso da parte di utenti esterni alle informazioni contenute nei file archiviati nel case management system (ces) è molto limitato e cin pun influenzare negativamente l’accesso alle informazioni legali anche da parte delle vittime. un’altra importante area di sviluppo tecnologico è costituita dalla tecnologia video, che pun garantire la partecipazione ai procedimenti e alle relative udienze a riparo da potenziali rischi di vittimizzazione secondaria. l’uso della tecnologia video è particolarmente diffuso sia nella giustizia civile che in quella penale. nel capitolo 4 sono menzionati anche diversi esempi di pilots di tecnologie ia applicate nel sistema giudiziario per la giustizia predittiva o relative all’applicazione delle tecnologie ivr (immersive virtual reality). il capitolo 5 si concentra sull’utilizzo pratico degli accomodamenti procedurali volti a garantire la partecipazione delle vittime al procedimento penale. tra questi, meritano particolare attenzione l’incidente probatorio e l’utilizzo di strumenti di videoconferenza. in questo capitolo, inoltre, vengono approfondite le modalità di svolgimento, da parte dei vari operatori, della valutazione delle esigenze di tutela delle vittime, nonché i metodi di scambio di dati e informazioni tra i servizi sociali e i professionisti della giustizia penale. il capitolo 6, combinando i risultati della ricerca documentale e delle interviste sottoposte ai professionisti, esamina le barriere che ostacolano la partecipazione dei minori con disabilità al sistema giudiziario penale. il capitolo approfondisce anche l’uso delle tecnologie assistive (ta) e della comunicazione aumentata e alternativa (aac) all’interno del sistema giudiziario, nonché le procedure per l’accesso ai programmi pubblici che sovvenzionano l’acquisto o il noleggio di questi ausili tecnologici. nel capitolo conclusivo (capitolo 7), dopo aver riportato i risultati dello studio, vengono illustrate le best-pratices sviluppate in italia, nonché alcune raccomandazioni utili ai fini del progetto. 01 introduzione 14 obiettivi e metodologia 02 obiettivi e metodologia 15 gli obiettivi del progetto sono stati realizzati attraverso un approccio metodologico che combina la ricerca documentale alle attività di raccolta dati sul campo. la ricerca documentale, in particolare, ha riguardato l’individuazione e l’analisi della documentazione (come la legislazione nazionale, le linee di policy, i report ufficiali, i dati statistici pubblici) relativa agli accomodamenti procedurali riconosciuti e utilizzati nel sistema giudiziario penale a favore dei minori con disabilità. le interviste, invece, hanno permesso di approfondire l’applicazione pratica di tali accomodamenti, il ruolo dei professionisti, le best-pratices esistenti e le sfide che il sistema pone. il lavoro di analisi sul campo è consistito in 12 interviste semi-strutturate, condotte con i professionisti interessati alla tematica in esame: in particolare, 4 avvocati (2 uomini e 2 donne), 1 giudice (donna) e 1 pubblico ministero (uomo), 4 assistenti sociali (donne) e 2 psicologi (donne). i dati sono stati analizzati mediante tecniche di analisi di tipo testuale-qualitativo. nei capitoli successivi verranno illustrati i principali risultati ottenuti tramite la ricerca documentale e l’attività di raccolta dati. 02 obiettivi e metodologia 16 framework legislativo relativo al sostegno, l’accessubulutà e la cooperazione multidisciplinare 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 17 01 contesto internazionale di riferimento per i minori con disabilità, vittime di reato in italia, la direttiva 2012/29/ue – che stabilisce norme minime in materia di diritti, assistenza e protezione delle vittime di reato – è stata attuata con il d.lgs. 15 dicembre 2015, n. 212, che ha modificato il codice di procedura penale. in attuazione della direttiva 2011/9à/ud sulla lotta contro l’abuso e lo sfruttamento sessuale dei minori e la pornografia infantile, il governo italiano ha adottato il d.lgs. 4 marzo 2014, n. 39 che ha modificato il codice penale, il d.p.r. 14 novembre 2002, n. 313 e il d.lgs. 8 giugno 2001, n. 231. la commissione europea ha avviato una procedura di infrazione nei confronti dell’italia (nonché di irlanda, portogallo e spagna) per il mancato recepimento della direttiva 2011/93/ue (procedura 2018_2àà5), attualmente in stato di smessa in mora” ex art. 258 tfud. la procedura di infrazione ha ad oggetto l’errato recepimento nel diritto nazionale dei seguenti articoli della direttiva: – art. 2, lett. c), punto iii), relativo all’inclusione, nella definizione di materiale pornografico infantile, anche di materiale che ritrae visivamente una persona che sembra essere un bambino in atteggiamenti sessuali espliciti – reali o simulati – nonché la rappresentazione, per scopi prevalentemente sessuali, degli organi sessuali di una persona che appare come un bambino; – art. 9, lett. f), che impone di considerare come circostanza aggravante l’aver messo in pericolo la vita di un bambino, deliberatamente o per negligenza; – art. 10, par. 1, relativo alla previsione di misure interdittive da applicare nei confronti dell’autore di reati di pornografia minorile, volte ad impedirgli di avere contatti, diretti e regolari, con minori; – art. 11, relativo al sequestro e alla confisca degli strumenti e dei proventi derivanti dai reati; – art. 15, par. 1 e 2, relativo alle condizioni di procedibilità dei reati di pornografia infantile; – art. 18, par. à, relativo all’assistenza, al sostegno e alla protezione dei bambini vittime di reato, anche in caso di dubbio sulla loro minore età; – art. 20, par. à, lett. e), relativo alle modalità di assunzione della testimonianza del bambino nel processo penale. per superare la procedura di infrazione, il parlamento italiano ha emanato la l. 19 luglio 2019, n. 69 (c.d. scodice rosso”) e la l. 2à dicembre 2021, n. 2à8. l’italia ha 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 18 ratificato la convenzione delle nazioni unite sui diritti del fanciullo (uncrc) con la l. 27 maggio 1991, n. 176. la convenzione delle nazioni unite sull’eliminazione di tutte le forme di discriminazione contro le donne (uncddaw), invece, è stata ratificata dall’italia con la l. 14 marzo 1985, n. 1à2. infine, la convenzione delle nazioni unite sui diritti delle persone con disabilità (uncrpd) è stata ratificata con la l. à marzo 2009, n. 18. 02 untersezionalità del contesto giuridico nazionale differenze nell’accesso ai diritti in funzione del sesso, della disabilità, dell’età e della maturità del minore nell’ordinamento italiano, l’accesso ai diritti si differenzia in base all’età, alla maturità e alla disabilità della persona. i minori, dal punto di vista giuridico, non hanno la capacità di agire, ovvero la capacità di compiere e ricevere atti giuridici che producono effetti sulla loro sfera personale o patrimoniale; solo alcuni atti giuridici (ad esempio, contratto di lavoro, matrimonio o riconoscimento del figlio naturale) possono essere validamente compiuti dal minore che abbia raggiunto il sedicesimo anno d’età. inoltre, il minore non gode della capacità di stare in giudizio, necessitando di un rappresentante legale. per quanto riguarda gli atti illeciti, l’art. 97 c.p. prevede che “non è imputabile chi, nel momento in cui ha commesso il fatto, non aveva compiuto i quattordici anni”: il minore che, al momento del reato, non ha ancora 14 anni non pun, quindi, essere ritenuto responsabile del reato stesso. l’art. 98 c.p., invece, prevede che “è imputabile chi, nel momento in cui ha commesso il fatto aveva compiuto i quattordici anni, ma non ancora i diciotto, se aveva capacità di intendere e di volere; ma la pena è diminuita”. la legge, in tal modo, enuncia la presunzione di imputabilità per i bambini di età compresa tra i 14 e i 18 anni. in questo caso, occorrerà provare la capacità di intendere e volere del minore. in mancanza di capacità di intendere e di volere, il minore, pur avendo più di quattordici anni, non potrà essere sottoposto ad un procedimento penale e andrà esente da pena. i minori sono legalmente rappresentati dai loro genitori, che si prendono cura della loro persona e gestiscono i loro beni. in caso di morte dei genitori, mancato riconoscimento del figlio, sospensione o decadenza dei genitori dalla responsabilità genitoriale o minore straniero non accompagnato, si apre la cosiddetta “tutela”: il giudice tutelare del tribunale distrettuale in cui il bambino ha la sede principale dei suoi interessi e affari o del luogo della comunità ospitante (nel caso di un minore straniero non accompagnato), nomina un tutore (di solito un avvocato che si occupa principalmente di diritto di famiglia o un parente del bambino). il tutore è responsabile della gestione degli interessi del minore, sotto la supervisione e il controllo del 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 19 giudice tutelare. il tutore, inoltre, è tenuto a adempiere compiti assai rilevanti, tra i quali: effettuare un inventario dei beni del minore; prendersi cura della sua persona; esercitare la rappresentanza legale del minore. il tutore svolge queste attività gratuitamente e decade dal suo ufficio quando il minore raggiunge la maggiore età o in caso di gravi inadempimenti. il regime giuridico descritto non cambia se il bambino ha anche una disabilità, in quanto il minore – a prescindere dalle sue condizioni psicofisiche – è già garantito con le più ampie tutele previste dalla legge: questo aspetto è emerso anche durante le interviste con i professionisti della giustizia penale.1 differentemente, i maggiorenni e i minorenni emancipati che, versando in condizioni di grave e abituale infermità di mente, sono incapaci di provvedere ai propri interessi, vengono tutelati attraverso l’istituto dell’interdizione (artt. 414 ss. c.c.). come accade per il minore, tali soggetti compiono e ricevono atti giuridici per il tramite del tutore, loro legale rappresentante; gli interdetti possono stare in giudizio tramite il tutore e, quando compiono atti illeciti, si presumono incapaci di intendere e di volere, fino a prova contraria. l’interdizione è pronunciata con sentenza del tribunale, all’esito di un procedimento durante il quale il giudice accerta l’infermità psicosociale del soggetto con l’assistenza, quando necessario, di un consulente esperto (ad esempio, un medico o uno psichiatra).2 i soggetti affetti da patologie psichiche non gravi beneficiano, invece, dell’istituto della inabilitazione (artt. 415 ss. c.c.), che consiste in uno stato simile a quello in cui versa il minore emancipato: in particolare, l’inabilitato pun compiere autonomamente tutti gli atti di ordinaria amministrazione (ad esempio, la vendita di un bene mobile) e gli atti personali (come il matrimonio o il testamento); per gli atti di straordinaria amministrazione che potrebbero compromettere gravemente la sua sfera patrimoniale (ad esempio, la vendita di un bene immobile), è necessaria, invece, l’assistenza di un curatore. l’inabilitazione si applica a tutela dei soggetti affetti da malattie psicosociali non gravi, sordomutismo o cecità dalla nascita e viene disposta con sentenza all’esito di un procedimento analogo a quello di interdizione. tali procedure rientrano nella giurisdizione del giudice civile. sia nel procedimento di interdizione che in quello di inabilitazione, sono legittimati ad agire: – il soggetto, adulto o minorenne emancipato, affetto da una condizione patologica tale da pregiudicare la sua capacità di curare i propri interessi; – il coniuge; 1 in particolare, due avvocati intervistati (un uomo con 16 anni di esperienza e una donna con 15 anni di esperienza) hanno confermato l’assenza di differenze, sul piano del regime giuridico, tra minore e minore con disabilità. 2 la normativa italiana ha dato attuazione all’art. 12 della convenzione delle nazioni unite sui diritti delle persone con disabilità, che riconosce agli stati membri l’obbligo di garantire alle persone con disabilità un adeguato sostegno nell’esercizio della loro capacità giuridica. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 20 – il convivente stabile; – la parte dell’unione civile; – i parenti entro il quarto grado; – gli affini entro il secondo grado; – il tutore e il curatore; – il pubblico ministero. il giudizio si introduce con un ricorso e si sviluppa in più fasi: la fase presidenziale, durante la quale il presidente del tribunale nomina il giudice istruttore; la fase istruttoria, in cui il giudice acquisisce tutte le informazioni utili ai fini della decisione (in questa fase, è obbligatorio procedere all’esame del destinatario della misura di protezione e il giudice pun disporre l’audizione dei parenti del beneficiario o ordinare ulteriori accertamenti medici); la fase decisoria, durante la quale il giudice decide se concedere o non concedere la misura di protezione all’interessato. quando la persona, a causa di un’infermità o di una menomazione fisica o psichica, si trova nell’impossibilità, anche parziale o temporanea, di provvedere ai propri interessi, trova applicazione l’istituto dell’amministrazione di sostegno: in questo caso, il giudice nomina un amministratore di sostegno, individuando gli atti che possono essere compiuti dal beneficiario, quelli che devono essere compiuti solo con l’assistenza dell’amministratore di sostegno e quelli che quest’ultimo pun compiere in nome e per conto del beneficiario.3 termini giuridici che esprimono le potenziali disabilità di un bambino nell’ordinamento penale italiano non è possibile rinvenire un concetto specifico che esprima la potenziale disabilità di un minore. nel diritto processuale penale viene utilizzato un concetto generico, ossia quello di “vittima particolarmente vulnerabile”: in tal senso, l’art. 90-quater c.p.p. prevede che “la condizione di particolare vulnerabilità della persona offesa è desunta, oltre che dall’età e dallo stato di infermità o di deficienza psichica, dal tipo di reato, dalle modalità e dalle circostanze del fatto per cui si procede. per la valutazione della condizione si tiene conto se il fatto risulta commesso con violenza alla persona o con odio razziale, se è riconducibile ad ambiti di criminalità organizzata o di terrorismo, anche internazionale, o di tratta di esseri umani, se si caratterizza per finalità di 3 l’istituto dell’amministrazione di sostegno è stato introdotto nell’ordinamento italiano dalla l. 9 gennaio 2004, n. 6, che ha attuato una vera e propria rivoluzione – giuridica e culturale – nella tutela dei soggetti più fragili, affiancando agli istituti tradizionali più rigidi (interdizione e inabilitazione) un nuovo strumento, più flessibile e quindi meglio adattabile alle specificità delle singole situazioni. l’istituto è disciplinato dagli art. 404 ss. c.c. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 21 discriminazione, e se la persona offesa è affettivamente, psicologicamente o economicamente dipendente dall’autore del reato”. pertanto, i vari soggetti che partecipano al processo penale e che, a vario titolo, entrano in contatto con la vittima (giudice, pubblico ministero e polizia giudiziaria) devono accertarne l’eventuale vulnerabilità alla luce dei suddetti criteri. la norma, tuttavia, non è esente da criticità: anzitutto, il legislatore nulla dice circa le modalità attraverso le quali i soggetti del processo debbano interpretare, correttamente e coerentemente, i diversi criteri; in secondo luogo, l’art. 90-quater c.p.p. si limita ad elencare singole caratteristiche specifiche (ad esempio, età, stato di infermità o di deficienza psichica), tralasciandone altre (come nazionalità, etnia, genere e specifiche tipologie di disabilità). anche il fattore sgenere” incide sulle tutele e sulle garanzie riconosciute alla vittima. in italia, la violenza di genere è un fenomeno estremamente allarmante che colpisce donne di ogni età ed estrazione sociale. consapevole della preoccupante e costante perpetrazione dei reati di genere, il legislatore italiano è intervenuto, nel corso degli anni, con numerose riforme, che hanno inasprito il trattamento sanzionatorio dei reati già esistenti, hanno introdotto nuove fattispecie di reato e hanno apportato modifiche procedurali volte a rendere più rapido ed efficiente il procedimento penale, quando avviato per reati suscettibili di recidiva e degenerazione. le riforme, numerose e molto ampie, hanno coinvolto quasi ogni aspetto del sistema penale e processuale penale: degne di nota sono, ad esempio, la slegge sul femminicidio” e la riforma del scodice rosso”, come ribattezzate dai media. l’ultimo intervento normativo, attuato con la l. 24 novembre 2023, n. 168, merita particolare attenzione, in quanto detta sdisposizioni per il contrasto della violenza sulle donne e della violenza domestica”. la riforma, che coinvolge istituti sostanziali e procedurali, presenta alcuni aspetti che, per la loro importanza, non possono essere trascurati, tra i quali: – l’estensione dell’ambito applicativo della misura di prevenzione dell’ammonimento del questore (che consente all’autorità di pubblica sicurezza di intervenire, prima della presentazione della querela, invitando il destinatario della misura a tenere un comportamento conforme alla legge); – l’accelerazione dei tempi di applicazione delle misure cautelari; – il rafforzamento dell’applicazione del sbraccialetto elettronico”, che consente il monitoraggio a distanza dell’indagato sottoposto agli arresti domiciliari o al divieto di avvicinamento alla persona offesa; – la subordinazione della concessione di alcuni benefici (in particolare, la sospensione condizionale della pena) alla partecipazione e al superamento di specifici percorsi di recupero che si occupano di prevenzione, assistenza psicologica e recupero degli autori di reati di violenza domestica e di genere; 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 22 – la specializzazione nella gestione dei processi relativi alla violenza domestica e di genere, attraverso la specifica individuazione dei pubblici ministeri delegati a gestire questa tipologia di casi; – l’erogazione di una formazione adeguata ed omogenea a favore degli operatori che, a vario titolo, entrano in contatto con donne vittime di violenza; – la semplificazione delle procedure di indennizzo a favore delle vittime di reati intenzionali violenti; – l’introduzione dell’indennizzo provvisorio e anticipato a favore delle vittime. ostacoli che i minori con disabilità – soprattutto intellettive e/o psicosociali – incontrano nel denunciare reati e partecipare ai procedimenti penali uno dei principali ostacoli che il minore incontra nel denunciare un reato è posto dall’art. 120 c.p., il quale stabilisce che sper i minori degli anni quattordici e per gli interdetti a cagione d’infermità di mente, il diritto di querela è esercitato dal genitore o dal tutore. i minori che hanno compiuto gli anni quattordici e gli inabilitati possono esercitare il diritto di querela, e possono altresì, in loro vece, esercitarlo il genitore ovvero il tutore o il curatore, nonostante ogni contraria dichiarazione di volontà, espressa o tacita, del minore o dell’inabilitato”. dalle interviste sono emerse anche altre barriere. 4 come affermato dai professionisti della giustizia penale intervistati, una delle principali sfide che si pone quando un minore accede al sistema giudiziario riguarda proprio l’acquisizione della denuncia-querela. 5 questo perché il bambino, soprattutto quando affetto da disabilità intellettive e/o psicosociali, deve necessariamente affidarsi alla collaborazione di altri soggetti adulti (familiari, insegnanti, conoscenti, servizi sociali): questa difficoltà, particolarmente avvertita quando il reato si consuma in ambito familiare, diminuisce all’aumentare dell’età e dell’emancipazione del bambino. inoltre, i bambini spesso non sanno a chi rivolgersi, temono le conseguenze derivanti dalla loro denuncia e, soprattutto quando subiscono reati di violenza domestica o familiare, sono ostacolati dallo stesso autore 4 un avvocato intervistato ha dichiarato: sun’ulteriore sfida di natura personale che la vittima deve affrontare è rappresentata dalla vergogna. essa è sovente la ragione per la quale il minore non denuncia tali crimini, non comprendendo appieno la riprovevolezza di taluni atti ed è lo strumento su cui l’agente fa leva affinché́ il delitto resti impunito. nel minore con disabilità, invece, alla vergogna si accompagna l’incapacità̀ di essere spesso creduto e la difficoltà dello stesso di riuscire a raccontare quanto accaduto”. 5 questo aspetto è emerso chiaramente durante l’intervista resa da un pubblico ministero, che ha dichiarato: ” la sfida principale è senz’altro quella di acquisire notizia dei reati di cui siano vittima minorenni, specialmente laddove portatori di disabilità, proprio per la maggiore difficoltà che questi hanno nel denunciare le condotte di cui siano vittime, dovendo far affidamento il più delle volte sulla collaborazione di maggiorenni (familiari, insegnanti, conoscenti, servizi sociali). tale difficoltà è sicuramente maggiore allorché i reati avvengono in ambito familiare, mentre diminuisce all’aumentare dell’età e dell’emancipazione dei minori”. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 23 della condotta criminosa. 6 quando la relazione tra autore e vittima del reato è particolarmente forte (è il caso, ad esempio, del bambino vittima di un reato perpetrato dal genitore), il minore spesso non riesce ad acquisire consapevolezza della illiceità della condotta subita, considerandola addirittura normale; cin è dovuto anche al fatto che il bambino, dipendendo – soprattutto emotivamente – dall’autore del reato, nutre nei confronti di quest’ultimo sentimenti di affetto e istinti protettivi. chiaramente, queste difficoltà aumentano esponenzialmente quando il bambino è affetto da disabilità intellettive o psicosociali, necessitando il più delle volte dell’intermediazione di altri soggetti che lo comprendano o lo aiutino a denunciare il reato. un altro ostacolo che il bambino incontra è rappresentato dalla paura di non essere creduto: l’adulto, infatti, è spesso portato a nutrire sospetti nei confronti della versione dei fatti offerta dal minore, ritenendolo immaturo o facilmente suggestionabile, anche a causa delle sue capacità – linguistiche e cognitive – non ancora pienamente sviluppate. 7 come riferito da alcuni professionisti della giustizia penale nel corso delle interviste, uno dei principali strumenti processuali volti a superare tali ostacoli e a garantire al minore un più agevole accesso alla giustizia è rappresentato dalla procedibilità d’ufficio di alcuni reati quando commessi in danno di un minore (ad esempio, violenza sessuale o atti persecutori): cin consente di avviare un procedimento penale anche in assenza di querela. 8 soluzioni per i casi di conflitti di interesse tra minore e legale rappresentante la rappresentanza del minore nei procedimenti penali è regolata dall’art. 121 c.p. e dagli artt. 90 e 77 c.p.p., i quali dettano un principio generale secondo cui la rappresentanza del minore spetta ai genitori. quando i genitori sono assenti o quando sono in conflitto di interessi con il minore, il giudice nomina un curatore speciale (solitamente un avvocato). a norma dell’art. 121 c.p. sse la persona offesa è minore degli anni quattordici o inferma di mente, e non v’è chi ne abbia la 6 una psicologa e psicoterapeuta intervistata ha riferito: sil principale ostacolo che impedisce al bambino di denunciare il reato è spesso costituito dalla paura del pregiudizio: il bambino che vive queste situazioni viene spesso etichettato dalla società e dalla famiglia stessa, soprattutto quando il reato viene commesso in ambito domestico”. 7 uno degli avvocati intervistati (una donna con 6 anni di esperienza) ha dichiarato: “la principale difficoltà che impedisce al bambino di denunciare il reato è la reticenza, la paura di non essere capito, la paura del dopo, la paura di non essere sostenuto dalla famiglia. questo innesta nel bambino una situazione di frustrazione”. 8 questo accomodamento procedurale è stato evidenziato, nel corso dell’intervista, da un pubblico ministero (uomo con 6 anni di esperienza) che ha riferito: “lo strumento strettamente processuale finalizzato a garantire ai minori l’accesso alla giustizia è costituito dalla procedibilità d’ufficio dei reati che li offendano, anche qualora tali reati siano normalmente procedibili a querela di parte (ad es. violenza sessuale, atti persecutori ecc.). cin consente, infatti, di procedere per tali reati comunque se ne acquisisca notizia, anche in mancanza di un’istanza di punizione da parte del minore stesso o di chi ne abbia la tutela. diversamente, laddove i reati restino procedibili a querela di parte, i minori che abbiano già compiuto 14 anni possono sporgere denuncia/querela autonomamente; gli infraquattordicenni hanno necessità che siano i genitori o altri maggiorenni che ne abbiano la rappresentanza (familiari, tutori, ecc.) a sporgere querela per essi, con tutti i limiti e le difficoltà che da cin derivano”. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 24 rappresentanza, ovvero chi l’esercita si trova con la persona medesima in conflitto di interessi, il diritto di querela è esercitato da un curatore speciale”. ai sensi dell’art. 90 c.p.p., il curatore speciale pun esercitare altre facoltà e diritti del bambino: ad esempio, pun presentare memorie o elementi di prova, nominare un consulente di parte od opporsi alla richiesta di archiviazione del pubblico ministero. come emerso durante le interviste, soprattutto nei casi di conflitto di interesse è necessario garantire servizi adeguati a garanzia delle famiglie e del bambino: è il caso, ad esempio, dei cosiddetti “spazi neutri”, luoghi protetti creati per sostenere e incoraggiare la conservazione del rapporto tra il bambino e il genitore in situazioni in cui lo stesso è stato compromesso da eventi familiari (come separazioni, divorzi o altre difficoltà); in questi luoghi, le famiglie possono incontrarsi in presenza di esperti competenti (di solito psicologi e assistenti sociali), tenuti a mediare i conflitti e ad aiutare i genitori a stabilire una corretta relazione con il bambino. 9 il funzionamento di questi servizi (sanitari e sociali), pur essendo fondamentale per risolvere i conflitti tra bambini e genitori, è ostacolato dalla mancanza di fondi economici adeguati. lo spazio neutro si rivolge soprattutto ai bambini i cui genitori stanno attraversando fasi di conflitto tali da imporre l’interruzione dell’esercizio del diritto di visita da parte del genitore non affidatario, o ai bambini i cui genitori sono destinatari di provvedimenti che limitano i contatti con i figli per gravi motivi (ad esempio, maltrattamenti, situazioni di abbandono o violenza domestica). 10 9 lo spazio neutro è accessibile esclusivamente su decreto del tribunale per i minorenni, ordinanza o decreto del tribunale ordinario, ordinanza del giudice tutelare o segnalazione dei servizi sociali territoriali; di regola, il giudice stabilisce anche la durata e la frequenza periodica delle riunioni. in ogni caso, questi vanno verificati compatibilmente con le esigenze della struttura di spazio neutro e con la crescita del rapporto affettivo tra il minore e l’adulto. 10 l’importanza dello spazio neutro è stata evidenziata, durante le interviste, da una psicologa e psicoterapeuta (donna con 21 anni di esperienza), esperta in psicologia forense e disabilità. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 25 03 disciplina nazionale relativa alle informazioni, gli accomodamenti procedurali ed al supporto ai minori con disabilità vittime di reato 03.1 valutazione individuale questa sezione illustra brevemente le procedure di valutazione dei bisogni delle vittime di reato. in italia, le vittime minorenni – con o senza disabilità intellettive o psicosociali – partecipano a quella che viene generalmente definita sprocedura penale ordinaria”, regolata dal codice di procedura penale e dalle leggi complementari. quando indagato o imputato, il minore partecipa al sprocesso penale minorile”, disciplinato dal d.p.r. 22 settembre 1988, n. 488 ed al quale si applicano i diritti, le garanzie e le tutele previste dal codice di procedura penale. esaminata la disciplina generale delle valutazioni dei bisogni della vittima, verranno poi analizzate questioni specifiche, raccomandazioni e buone pratiche sviluppatesi in italia. obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima i soggetti che partecipano al processo penale ed entrano in contatto con la vittima (giudice, pubblico ministero e polizia giudiziaria) devono accertare se la stessa versi in una condizione di particolare vulnerabilità, alla luce dei criteri di cui all’art. 90-quater c.p.p.: la norma enuncia sia criteri soggettivi relativi alle caratteristiche personali della vittima (età, infermità, dipendenza economica, emotiva o psicologica dall’autore del reato), sia criteri oggettivi che attengono al reato (reato commesso con violenza, odio razziale, in contesti di criminalità organizzata, terrorismo o tratta di esseri umani o a fini di discriminazione). l’elenco non è esaustivo e la valutazione deve essere effettuata caso per caso, considerando tutti gli indicatori sintomatici della condizione vulnerabile della vittima. accertata tale condizione, trovano applicazione molteplici istituti e accomodamenti procedurali volti a impedire l’esposizione della persona offesa a rischi di vittimizzazione secondaria. in alcuni casi, alcune di queste garanzie procedurali trovano applicazione a favore della vittima del reato, indipendentemente dalla sua eventuale condizione di particolare vulnerabilità. è il caso, ad esempio, dell’incidente probatorio: l’art. à92, comma 1 bis, c.p.p. prevede che nei procedimenti per particolari tipi di reati (maltrattamenti in famiglia, riduzione o mantenimento in schiavitù, prostituzione minorile, pornografia minorile, detenzione o accesso a materiale pornografico, iniziative turistiche volte allo sfruttamento della prostituzione minorile, tratta di esseri umani, violenza sessuale, atti sessuali con un minore, corruzione di un minorenne, violenza sessuale di gruppo, adescamento di minori e stalking), il pubblico ministero – anche su richiesta della persona offesa –, e l’indagato possano richiedere che l’assunzione delle dichiarazioni della persona offesa – sia essa un adulto o un minore – avvenga in sede di incidente probatorio. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 26 per effettuare correttamente la valutazione sulla condizione di particolare vulnerabilità, il giudice, il pubblico ministero o la polizia giudiziaria possono coinvolgere esperti in psicologia o psichiatria. la successione cronologica tra la valutazione della condizione di vulnerabilità della vittima e l’attuazione delle garanzie procedurali previste a suo favore non è rigidamente predeterminata, ma varia a seconda delle circostanze concrete: tale valutazione, ad esempio, pun essere effettuata dalla polizia giudiziaria che riceve la denuncia; successivamente, durante le indagini preliminari, il pubblico ministero potrà richiedere che si proceda all’esame della vittima vulnerabile con le forme dell’incidente probatorio. questa valutazione, tuttavia, si estende per tutta la durata del procedimento: di conseguenza, una volta accertata la condizione di vulnerabilità, la persona offesa beneficerà delle misure procedurali specificamente previste dal c.p.p. per l’intero procedimento penale. con riferimento alle misure di protezione esterne al processo, l’art. 8 della direttiva 29/2012/ue impone agli stati membri la predisposizione di strumenti e azioni che, concretamente e in modo specifico, indirizzino le persone offese ai centri di assistenza alle vittime, generici o specifici. a questo proposito, l’art. 90-bis, punto p), c.p.p. impone ai vari soggetti processuali l’obbligo di fornire alla persona offesa le informazioni relative alle strutture sanitarie, alle case di accoglienza, ai centri anti-violenza e alle case-rifugio esistenti sul territorio. la norma, quindi, fa riferimento alle seguenti specifiche strutture: – strutture sanitarie, alle quali si possono indirizzare le vittime di reati lesivi dell’integrità fisica; – case famiglia: si tratta di strutture destinate all’accoglienza di bambini, persone con disabilità, anziani, adulti in difficoltà, persone con malattie croniche (come l’aids) e problemi psicologici; – centri antiviolenza, che accolgono le vittime di violenza di genere e i minori, offrendo aiuto immediato attraverso colloqui con personale specializzato composto da assistenti sociali, psicologi, educatori, avvocati civilisti e penalisti (di regola con formazione specifica sul tema della violenza di genere e iscritti all’elenco degli avvocati abilitati al patrocinio a spese dello stato); 11 sebbene i centri antiviolenza siano pensati principalmente per le donne vittime di violenza domestica o di genere, anche in italia esistono centri antiviolenza 11 è interessante analizzare l’impegno finanziario profuso dai governi italiani negli ultimi decenni nell’attuazione di un efficace sistema antiviolenza. questo sistema è gestito, attraverso piani nazionali triennali e finanziamenti annuali per centri antiviolenza e case rifugio, dal dipartimento per le pari opportunità. in italia, dall’entrata in vigore della l. 119/201à (c.d. slegge sul femminicidio”) al 202à, le risorse economiche stanziate annualmente per prevenire e contrastare la violenza sono aumentate del 156%. i dati relativi all’ultimo anno, invece, sono drammatici: l’organizzazione indipendente action ha evidenziato come l’attuale governo abbia tagliato circa il 70% dei fondi per la prevenzione della violenza di genere nel corso dell’ultimo anno. le interviste hanno denunciato anche una drastica riduzione dei fondi per il finanziamento dei centri antiviolenza, con conseguente chiusura di molte di queste strutture. tra queste, va menzionato il centro antiviolenza scrisalide” di brindisi. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 27 aperti a tutte le vittime di abusi e violenza, senza distinzioni sulla base del genere, dell’età o della condizione sociale o culturale: è il caso, ad esempio, dei centri antiviolenza “perseo” di milano, 12 “ankyra” di milano, 13 “oltre il genere” di san benedetto del tronto (ascoli piceno); 14 – case rifugio, che offrono, alla vittima e ai suoi figli, alloggio (per un periodo che va da tre giorni a sei mesi, prorogabile per altri sei mesi se la donna ha più di tre figli o se è destinataria di misure speciali di protezione), sicurezza e protezione sociale. le case rifugio possono anche offrire servizi di consulenza legale, psicologica, sostegno economico, istruzione per i bambini e progetti per il reinserimento nel mondo del lavoro. se dopo sei mesi (eventualmente prorogati) vi è la necessità di ulteriore assistenza, la donna e i suoi figli vengono affidati a una struttura di secondo livello (casa rifugio ad indirizzo segreto): in questo caso, la permanenza prolungata nella struttura permette alla vittima di essere coinvolta in un progetto individualizzato di emancipazione dalla violenza. il team di accoglienza (composto da assistenti sociali, psicologi, educatori, mediatori culturali, psicoterapeuti e avvocati specializzati in diritto di famiglia) struttura una rete stabile che mira a reinserire, in modo permanente, la vittima vulnerabile nel contesto sociale e lavorativo e a sostenere il bambino a livello scolastico, offrendo assistenza psicologica per ovviare a rischi di vittimizzazione secondaria o ripetuta. in italia, pertanto, i centri di assistenza alle vittime possono essere di diverse tipologie e avere differenti strutture: pubbliche o private, volontarie o professionali. è, inoltre, possibile operare una distinzione tra centri di assistenza alle vittime generiche e centri di assistenza alle vittime specializzati: i primi forniscono assistenza e sostegno giuridico, sociale ed emotivo a tutte le vittime di reato; i secondi (che comprendono le strutture sanitarie specializzate, le case di accoglienza, le case rifugio e i centri anti-violenza), forniscono assistenza, alloggio e protezione alle vittime di particolari reati (tra i quali maltrattamenti in famiglia, violenza sessuale, lesioni, ecc.). i centri di assistenza per le vittime generiche possono essere organizzati e gestiti direttamente da strutture pubbliche (enti locali, comuni, strutture sanitarie pubbliche) o da strutture private (in particolare, associazioni del terzo settore). in ogni caso, solitamente si sviluppano forme di collaborazione tra strutture pubbliche e private, talvolta coinvolgendo anche centri di ricerca e università. 12 il sito ufficiale di questa associazione è disponibile al seguente link, consultato in data 11 giugno 2024: https://associazioneperseo.it 13 per consultare il sito ufficiale del centro antiviolenza: http://www.ankyra.eu (consultato in data 11 giugno 2024) 14il sito ufficiale di questo centro antiviolenza è consultabile al seguente link: https://www.laviolenzanonhasesso.com (consultato l’ultima volta in data 11 giugno 2024) 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 28 obbligo giuridico di identificare le esigenze della vittima minorenne e ruolo dei servizi di sostegno come accennato, l’art. 90-quater c.p.p. prevede l’obbligo di accertare l’eventuale condizione di particolare vulnerabilità della vittima (si veda la sezione precedente). in caso di vittima vulnerabile, si rende necessario il coinvolgimento dei servizi di supporto (si vedano gli esempi riportati nel paragrafo precedente) e si applicano gli accomodamenti procedurali previsti dal c.p.p. (si veda la sezione successiva). il legislatore, tuttavia, non disciplina analiticamente le modalità di svolgimento di questo tipo di accertamento, limitandosi a dettare alcune regole generali: il pubblico ministero (durante le indagini preliminari), la polizia giudiziaria (quando riceve la denuncia-querela o quando è delegata dal pubblico ministero ad assumere le sommarie informazioni della persona offesa) e il giudice (durante il processo) formulano le proprie valutazioni con l’ausilio di un esperto in psicologia o in psichiatria infantile, 15 tenuto a relazionare sulla condizione psicologica della persona offesa. la polizia giudiziaria – dinanzi alla quale pun essere presentata la denuncia-querela – è un importante punto di riferimento per la vittima, fungendo da ponte tra la procura e gli altri soggetti che si prendono cura della persona offesa (ad esempio, il tutore del minore e gli assistenti sociali). in alcuni casi, se viene attuato un solido lavoro sinergico tra i vari attori, il pubblico ministero potrebbe anche entrare in contatto direttamente con gli altri soggetti vicini al minore, senza la mediazione della polizia (ad esempio, potrebbe accadere che il pubblico ministero contatti telefonicamente un assistente sociale con cui collabora da anni). in fase processuale, invece, il giudice solitamente entra in contatto con il minore in sede di incidente probatorio (che pun svolgersi in fase di indagini o durante l’udienza preliminare). conseguentemente, il giudice del dibattimento, di regola, si limiterà a leggere il verbale delle dichiarazioni già rese dalla vittima, che solo in caso di necessità verrà nuovamente esaminata. anche la polizia pun assumere sommarie informazioni dal minore, avvalendosi dell’ausilio di un esperto in psicologia o psichiatria infantile nominato dal pubblico ministero: si applicano, quindi – a maggior ragione –, le stesse garanzie riconosciute quando le dichiarazioni sono rese al pm. le informazioni raccolte dalla polizia giudiziaria vengono, poi, trasmesse al pubblico ministero e inserite nel relativo fascicolo. il quadro descritto sembra entrare in attrito con l’art. 22 della direttiva 29/2012/ue, che impone agli stati membri di provvedere affinché le vittime siano tempestivamente oggetto di una valutazione individuale per individuare le specifiche esigenze di protezione e determinare se e in quale misura trarrebbero beneficio da misure 15 l’art. à62, comma 1 bis, c.p.p. impone al pe, quando deve assumere informazioni da persone minori, di avvalersi dell’ausilio di un esperto in psicologia o psichiatria infantile. l’esperto pun essere nominato perito o consulente tecnico: cin varia a second che lo stesso venga nominato d’ufficio dal giudice o su richiesta di parte. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 29 speciali nel corso del procedimento penale, essendo particolarmente esposte al rischio di vittimizzazione secondaria o ripetuta, di intimidazione e di ritorsioni. il sistema italiano, invece, contempla, nelle diverse fasi procedimentali, valutazioni multiple. in particolare, durante le indagini preliminari, vengono effettuate le seguenti valutazioni: 1) accertamento della vulnerabilità (art. 90-quater c.p.p.), 2) valutazione per determinare la necessità di ricorrere all’istituto dell’incidente probatorio (artt. à92 e 398 c.p.p.), 3) valutazione delle misure per prevenire intimidazioni o ritorsioni (art. 362, comma 1-bis, c.p.p.). in secondo luogo, in fase dibattimentale, viene valutata l’applicazione delle modalità protette nello svolgimento dell’esame incrociato (art. 498 c.p.p.). una norma fondamentale è contenuta nell’art. 609-decies c.p., a norma del quale quando si procede per reati particolarmente gravi (come, ad esempio, la violenza sessuale o la pornografia minorile) commessi contro un bambino – o per maltrattamenti in famiglia o atti persecutori commessi in danno di un minorenne o da uno dei genitori di un minorenne in danno dell’altro genitore – il procuratore della repubblica ne dà notizia al tribunale per i minorenni. la presente comunicazione è anche volta all’adozione dei provvedimenti civili riguardo ai figli, di decadenza dalla responsabilità genitoriale e di allontanamento dalla casa familiare del genitore maltrattante. in ogni stato e grado del procedimento viene garantita l’assistenza emotiva e psicologica del bambino attraverso la presenza dei genitori o di altre persone idonee indicate dal minore (quando i genitori sono assenti o sono in conflitto di interessi con il figlio) nonché di gruppi, fondazioni, associazioni o organizzazioni non governative di comprovata esperienza nel settore dell’assistenza e del sostegno alle vittime, iscritti in un elenco specifico. in ogni caso, al bambino è assicurata l’assistenza dei servizi minorili dell’amministrazione della giustizia e dei servizi istituiti dagli enti locali. accomodamenti procedurali adeguati ad età e genere nell’ordinamento giuridico nazionale l’ordinamento italiano, fino a poco tempo fa, non prevedeva una definizione generale di “accomodamento ragionevole ” conforme all’art. 2 della convenzione sui diritti delle persone con disabilità. con la l. 22 dicembre 2021, n. 227, il parlamento ha delegato il governo a introdurre una definizione di “accomodamento ragionevole”. i due decreti attuativi sono stati approvati, in via preliminare, il 3 novembre del 2023. inoltre, manca una definizione normativa del concetto di “accomodamento procedurale”, pur essendo numerosi, nel sistema di giustizia penale, gli istituti la cui applicazione è subordinata all’età della vittima o alla valutazione della sua condizione di particolare vulnerabilità (deducibile anche dalla sua eventuale disabilità intellettiva o psicosociale). 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 30 in particolare, al fine di garantire l’equilibrio psico-fisico del bambino e l’autenticità delle sue dichiarazioni, l’esame del testimone minorenne avviene, di regola, in sede di incidente probatorio e, quindi, durante la fase di indagine o durante l’udienza preliminare (senza la necessità di attendere l’udienza dibattimentale). l’incidente probatorio, disciplinato dagli art. à92-398 c.p.p., trova frequente applicazione pratica: pun essere richiesto 16 dal pubblico ministero o dall’indagato/imputato nei casi elencati nell’art. à92 c.p.p.; 17 la persona offesa, invece, non pun avanzare richiesta di incidente probatorio ma pun solo sollecitare la richiesta del pubblico ministero, che comunque non è tenuto a darvi seguito. 18 il giudice delle indagini preliminari o il giudice dell’udienza preliminare – a seconda della fase procedurale in cui viene presentata la richiesta – decide se disporre o meno l’incidente probatorio: se accoglie la richiesta, fissa la data dell’udienza in cui le prove saranno assunte e la comunica alle parti. nei procedimenti per reati particolarmente gravi (già elencati e relativi a maltrattamenti familiari, pornografia, violenza sessuale, ecc.), se tra le persone interessate all’assunzione della prova vi sono minorenni, il giudice stabilisce anche il luogo, il tempo e le modalità particolari attraverso cui procedere all’incidente probatorio, quando le esigenze di tutela della persona lo rendono necessario o opportuno. questo istituto ha un’importanza significativa, apprezzabile alla luce della struttura del processo penale italiano che si compone di tre fasi: le indagini preliminari, durante le quali il pubblico ministero svolge gli atti investigativi, di solito in segreto; l’udienza preliminare, che ha una funzione di “filtro”, impedendo la continuazione del processo quando gli elementi acquisiti non consentono di formulare una ragionevole previsione di condanna; il dibattimento , durante il quale vengono assunte le prove 16 art. 393 c.p.p. 17 in particolare, il pubblico ministero e l’indagato/imputato possono chiedere al giudice che si proceda con incidente probatorio: – all’assunzione della testimonianza di una persona, quando vi è fondato motivo di ritenere che la stessa non potrà essere esaminata nel dibattimento per infermità o altro grave impedimento; – all’assunzione di una testimonianza quando, per elementi concreti e specifici, vi è fondato motivo di ritenere che la persona sia esposta a violenza, minaccia, offerta o promessa di denaro o di altra utilità affinché non deponga o deponga il falso; – all’esame della persona sottoposta alle indagini su fatti concernenti la responsabilità di altri; – all’esame delle persone indicate nell’art. 210 c.p.p. e all’esame dei testimoni di giustizia; – al confronto tra persone che in altro incidente probatorio o al pubblico ministero hanno reso dichiarazioni discordanti, quando ricorre una delle circostanze previste dall’art. à92, comma 1, lett. a) e b), c.p.p.; – a una perizia o a un esperimento giudiziale, se la prova riguarda una persona, una cosa o un luogo il cui stato è soggetto a modificazione non evitabile; – a una ricognizione, quando particolari ragioni di urgenza non consentono di rinviare l’atto al dibattimento; – all’assunzione della testimonianza del minore o della persona offesa maggiorenne nei procedimenti per particolari categorie di reati (elencati nella sezione 03 del capitolo 3 – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima); – all’assunzione della testimonianza della persona offesa che versa in condizione di particolare vulnerabilità; – a una perizia che, se fosse disposta nel dibattimento, ne potrebbe determinare una sospensione superiore a sessanta giorni ovvero che comporti l’esecuzione di accertamenti o prelievi su persona vivente previsti dall’art. 224 bis c.p.p. (ad esempio, prelievo di mucosa dal cavo orale per la determinazione del profilo del dna). 18 art. 394 c.p.p. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 31 (inclusa la testimonianza) nel contraddittorio. in condizioni normali, pertanto, la persona offesa dovrebbe essere ascoltata durante la terza fase, che potrebbe aver luogo anche a distanza di molto tempo dal reato, a causa dell’eccessiva durata dei processi penali in italia. alla luce di cin, quindi, l’assunzione delle dichiarazioni del minore durante le indagini o l’udienza preliminare ha un’evidente funzione garantista, in quanto impedisce che il minore, a distanza di anni e magari dopo aver superato il trauma subito, possa essere costretto a riviverlo in dibattimento: vengono, quindi, drasticamente ridotti i rischi di vittimizzazione secondaria. inoltre, l’esame del bambino ha luogo attraverso il cosiddetto “ascolto protetto”, in quanto avviene in tempi e luoghi particolari e con metodi specifici volti ad evitare il rischio di traumatizzazione e di vittimizzazione secondaria. per questo motivo, sebbene il codice preveda che l’esame debba essere condotto dal presidente con l’ausilio di un membro della famiglia del bambino o di un esperto in psicologia infantile, nella pratica è lo psicologo a formulare le domande e a condurre l’esame del minore (questo aspetto, già oggetto di una conoscenza personale maturata attraverso la partecipazione ad ascolti protetti, è emerso anche durante le interviste) 19. il coinvolgimento dell’esperto nel processo penale è disciplinato da varie norme. anzitutto, l’art. 196 c.p.p. prevede che ogni persona (quindi anche il minore o la persona con disabilità intellettuali o psicosociali) abbia la capacità di testimoniare; tuttavia, quando è necessario verificare l’idoneità fisica e mentale del soggetto a rendere la testimonianza, il giudice, anche d’ufficio, pun ordinare gli accertamenti opportuni con i mezzi consentiti dalla legge. in questi casi, l’esperto è coinvolto nel procedimento penale – attraverso gli istituti della perizia o della consulenza tecnica, a seconda dei casi – per valutare la personalità del minore, il suo sviluppo psichico ed evolutivo, eventuali alterazioni cognitive e affettive, nonché il grado di adesione alla realtà. le interviste condotte con i professionisti della giustizia penale hanno confermato l’applicazione costante di questa procedura nella pratica. 20 l’art. à51 c.p.p. prevede che, nei procedimenti per reati particolarmente violenti (violenza sessuale, maltrattamenti in famiglia, atti persecutori, pornografia minorile, ecc.), la polizia giudiziaria, quando deve assumere sommarie informazioni da persone minorenni, si avvale dell’ausilio di un esperto in psicologia o psichiatria infantile, nominato dal pubblico ministero. alla stesso modo procede quando deve assumere sommarie informazioni da una persona offesa, anche maggiorenne, in condizione di particolare vulnerabilità: come emerso durante i colloqui, nella pratica accade che la polizia giudiziaria, anche su indicazione orale del pubblico ministero, nomini l’ausiliario prontamente reperibile, soprattutto nei casi in cui è necessario procedere d’urgenza e il pubblico ministero non ha il tempo di assegnare 19 lo hanno confermato due avvocati intervistati ed un esperto spesso nominato perito consulente tecnico d’ufficio. 20 per ulteriori approfondimenti su questo aspetto, si segnala capri, s. (2011). la valutazione del minore nelle perizie in ipotesi di abuso sessuale, visionabile al seguente link: https://aipgitalia.org/wp-content/uploads/2008/09/capri-p.-la-valutazione-del-minore-nelle-perizie-in-ipotesi-di-abuso-sessuale.pdf (consultato in data 11 giugno 2024). 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 32 formalmente l’incarico all’esperto; in quest’ottica, è buona prassi che la procura predisponga, d’intesa con i comuni e le associazioni professionali competenti, turni di reperibilità anche per questi professionisti, da diffondere alle forze dell’ordine e alle strutture sanitarie locali. in ogni caso, la polizia giudiziaria assicura che la persona offesa particolarmente vulnerabile, in occasione della richiesta di sommarie informazioni, non abbia contatti con l’indagato e non sia chiamata più volte a rendere sommarie informazioni, salva l’assoluta necessità per le indagini. obblighi identici sono previsti anche per il pubblico ministero (art. 362 c.p.p.) e per il difensore (art. 391-bis c.p.p.). un’ulteriore misura di protezione è rappresentata dalla circostanza che il minore, di regola, viene ascoltato in un luogo diverso dal tribunale (ad es. in strutture specializzate di assistenza o presso la sua abitazione). se ascoltato nella struttura di specializzata assistenza, il bambino viene esaminato in una stanza dotata di un vetro specchio unidirezionale con impianto citofonico e un sistema di registrazione video: mentre lo psicologo è all’interno della stanza con il bambino, gli altri soggetti processuali (giudice, pubblico ministero, avvocati) sono al di là dello specchio e possono intervenire comunicando le domande all’esperto che le tradurrà poi al bambino in un linguaggio comprensibile e appropriato alla sua età e alle sue condizioni psicologiche. inoltre, le dichiarazioni del bambino sono documentate con mezzi di registrazione fonografica o audiovisiva: cin non solo consente un’osservazione accurata dell’esame, ma soprattutto permette di evitare che il bambino venga sottoposto a esami ripetuti e a un rinnovato stress. 21 ove il giudice reputi il minore sufficientemente maturo e ritenga che l’esame diretto non possa nuocere alla sua serenità, dispone la continuazione dell’esame nelle forme ordinarie. la polizia giudiziaria e il pubblico ministero, invece, sono sempre tenuti a sentire il minore con l’ausilio di un esperto. quanto agli accomodamenti procedurali relativi al genere 22 e alla disabilità, come accennato, nel procedimento penale italiano queste categorie di soggetti sono unificate sotto la comune etichetta di svittima in condizioni di particolare vulnerabilità” 21 il nuovo art. 357, comma 3 ter, c.p.p. (introdotto dalla c.d. “riforma cartabia”), prevede esplicitamente che “le dichiarazioni della persona minorenne, inferma di mente o in condizioni di particolare vulnerabilità sono documentate integralmente, a pena di inutilizzabilità, con mezzi di riproduzione audiovisiva o fonografica, salvo che si verifichi una contingente indisponibilità di strumenti di riproduzione o di personale tecnico o sussistano particolari ragioni di urgenza che non consentano di rinviare l’atto”. a seguito delle novità procedurali introdotte dalla c.d. sriforma cartabia”, è ora consentita anche la partecipazione a distanza alle udienze, disciplinata dai nuovi art. 133 e 133 ter c.p.p.: oggi, sia in udienza preliminare (art. 422, comma 2, c.p.p.) che in dibattimento (art. 496, comma 2 bis, c.p.p. – ma anche nell’udienza del giudizio abbreviato, art. 441, comma 1, c.p.p. che rinvia all’art. 422 c.p.p.), il giudice, quando una particolare disposizione di legge lo preveda o quando le parti acconsentano, pun disporre che l’assunzione della testimonianza avvenga sa distanza”. 22 per le questioni relative al genere, si rinvia alla sezione 02 del capitolo 3 (termini giuridici che esprimono le potenziali disabilità di un bambino). 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 33 (art. 90-quarter c.p.p.), cui si applicano le garanzie già analizzate, sia durante le indagini preliminari 23 che nel corso del processo. 24 non c’è, quindi, alcuna specificazione tra i diritti dei minori, delle donne o delle persone con disabilità, essendo questi soggetti accomunati, in presenza delle condizioni richieste dalla legge, da un’identica condizione di fragilità: questo aspetto è stata confermato anche nel corso delle interviste. 25 tuttavia, una specificazione opera in altri settori dell’ordinamento giuridico, come il diritto del lavoro. 26 23 ad esempio, il diritto di ricevere le informazioni di cui all’art. 90 bis c.p.p., l’incidente probatorio, il diritto di rendere dichiarazioni al pubblico ministero (art. 362 c.p.p.) e alla polizia giudiziaria (art. 351, comma 1 ter, c.p.p.) in presenza di un esperto. 24ad esempio, il diritto di non rendere la propria testimonianza più di una volta, se non strettamente necessario, lo svolgimento dell’udienza sa porte chiuse” – senza la presenza del pubblico – quando la persona offesa è un minore (art. 472, comma à bis, c.p.p.), lo svolgimento dell’esame del minore da parte del presidente, con l’ausilio di un familiare del minore o di un esperto in psicologia infantile (art. 498, comma 4, c.p.p.). 25questo aspetto è stato confermato dagli avvocati intervistati. 26 si pensi, ad esempio, alla l. 1° marzo 2006, n. 67, che detta seisure per la tutela giudiziaria delle persone con disabilità vittime di discriminazioni”: questa legge promuove la piena attuazione dei principi di pari opportunità e di parità di trattamento per le persone con disabilità, al fine di garantire loro il pieno godimento dei diritti civili, politici, economici e sociali. in quest’ottica, la legge fornisce una definizione di “discriminazione” per le persone con disabilità valida in ogni contesto di vita (non solo nel luogo di lavoro) e riconosce, oltre alla tutela giudiziaria contro le discriminazioni relative all’accesso e alle condizioni di lavoro, una tutela giudiziaria contro qualsiasi discriminazione dovuta alla disabilità: questo tipo di azione è soggetto alla disciplina generale del “rito sommario di cognizione”. di conseguenza, l’azione deve essere esercitata davanti al tribunale monocratico del luogo in cui il ricorrente ha il proprio domicilio; inoltre, sono legittimate agire a supporto della vittima di discriminazione con disabilità anche le associazioni individuate con uno specifico decreto interministeriale. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 34 03.2 informazione e coordinamento informazioni sugli accomodamenti procedurali durante il procedimento penale, il giudice (nel processo o durante l’incidente probatorio), il pubblico ministero (durante le indagini preliminari), la polizia giudiziaria (quando riceve la denuncia o quando è delegata dal pubblico ministero ad assumere le sommarie informazioni della persona offesa) e il difensore (quando compie un atto che rientra nelle indagini difensive), fin dal loro primo contatto con la persona offesa, sono tenuti ad informarla dei suoi diritti, come previsti dal codice di procedura penale. le modalità attraverso cui queste informazioni vengono in concreto fornite variano a seconda delle effettive esigenze di tutela della vittima, eventualmente in condizione di particolare vulnerabilità. di regola, le informazioni vengono fornite per iscritto e la vittima riceve un documento che elenca i suoi diritti e le sue facoltà. 27 tuttavia, l’eventuale condizione di particolare vulnerabilità della persona offesa pun incidere sulle modalità attraverso cui le vengono fornite tali informazioni. ad esempio, ove si debba procedere all’assunzione delle dichiarazioni di un minore prossimo ai diciotto anni (il c.d. sgiovane adulto”), il giudice, prima di procedere all’esame, lo informa sullo svolgimento dell’udienza e sui suoi diritti e garanzie, eventualmente con l’ausilio di un esperto (ad esempio, uno psicologo), al fine di facilitare la comprensione da parte del minore delle informazioni fornite; se, invece, il minore è un bambino, sarà l’esperto (psicologo, psicoterapeuta, psichiatra, eccr) a porgli le domande, anche utilizzando metodi alternativi: ad esempio, potrà chiedergli di fare dei disegni. in ogni caso, come emerso nel corso delle interviste, 28 molto è lasciato alla sensibilità dei soggetti coinvolti, mancando una regolamentazione che disciplini le modalità di condivisione delle informazioni con il minore. cin pun dirsi anche per gli utenti di ta (tecnologie assistive) e caa (comunicazione aumentativa alternativa), per i quali il codice non prevede particolari metodi informativi ad hoc. è opportuno ricordare l’importanza di un dialogo costante tra sistema giudiziario e servizi sociali: questi ultimi, infatti, sono chiamati ad integrare le conoscenze del giudice attraverso relazioni periodiche. ad esempio, ove si proceda per reati consumati in ambito domestico (come la violenza dei genitori in danno del figlio), il bambino è affidato ai servizi sociali che dovrebbero riferire periodicamente al giudice su vari aspetti, come il rendimento scolastico del minore, il suo impegno in attività ricreative e il suo equilibrio psicologico. talvolta, tuttavia, accade che i servizi sociali non relazionino o relazionino in modo errato, creando ritardi o storture nel processo. pertanto, nell’interesse del minore, è necessario che tutte le parti coinvolte nel 27 per un esempio di documento contenente i diritti e le facoltà della vittima, si prega di consultare il fac-simile predisposto dalla procura di savona e disponibile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://procura-savona.giustizia.it/cmsresources/cms/documents/artt.%2090%20bis%20e%20153%20bis%20c.p.p.%20avvisi%20alla%20persona%20offesa%20e%20al%20querelante.pdf 28 questo aspetto è stato evidenziato da alcuni avvocati intervistati. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 35 processo svolgano, correttamente e tempestivamente, le attività loro demandante. la conoscenza degli accomodamenti procedurali pun certamente essere facilitata dall’utilizzo delle nuove tecnologie, come internet. questi metodi, tuttavia, non possono sostituire le tradizionali modalità di divulgazione: a questo proposito, durante le interviste è emerso che la condivisione delle informazioni tramite internet richiede una capacità di ricerca, selezione e comprensione che spesso la vittima (soprattutto quando minorenne e/o con disabilità intellettive) non possiede. 29 informazioni sui propri diritti fornite alle vittime minorenni il codice di procedura penale non fornisce un’elencazione specifica delle informazioni che devono essere fornite alla vittima minorenne ma riporta, in via generale nell’art. 90- bis c.p.p., le informazioni da fornire a tutte le vittime. in particolare, alla persona offesa, sin dal primo contatto con l’autorità procedente, vengono fornite, in una lingua a lei comprensibile, informazioni in merito: – alle modalità di presentazione degli atti di denuncia o querela, al ruolo che assume nel corso delle indagini e del processo, al diritto di avere conoscenza della data, del luogo del processo e dell’imputazione e, ove costituita parte civile, 30 al diritto a ricevere notifica della sentenza, anche per estratto; – all’obbligo del querelante di dichiarare o eleggere domicilio per la comunicazione e la notificazione degli atti del procedimento, con l’avviso che la dichiarazione di domicilio pun essere effettuata anche 29 la mancanza di queste competenze è stata evidenziata, nel corso delle interviste, da due avvocati (un uomo con 16 anni di esperienza e una donna con 15 anni di esperienza). un terzo avvocato (una donna con 6 anni di esperienza), invece, ha riferito: sle tecnologie possono essere estremamente utili per le vittime nonché per i minori con disabilità. il punto è accompagnarli nel corretto utilizzo delle stesse. gli sviluppi recenti testimoniano la grande capacità del minore di essere tecnologicamente all’avanguardia, ma la giustizia elettronica deve saper funzionare nell’ottica dell’accessibilità, evolutività e continuità all’interno dello stesso sistema giustizia”. un pubblico ministero intervistato (un uomo con 6 anni di esperienza) ha dichiarato: sle tecnologie possono sicuramente rendere il sistema giudiziario più accessibile e inclusivo per le vittime minorenni e con disabilità. sostengono l’accesso alla giustizia come ad esempio, i mezzi quali i numeri verdi (es. telefono azzurro), che ultimamente sono dotati anche di servizi di messaggistica istantanea che connettono subito il minore con esperti. questi inquadrano la vicenda, la classificano e la rappresentano alle autorità competenti con la necessaria urgenza, permettendo l’avvio delle indagini e l’eventuale adozione di provvedimenti urgenti anche in casi in cui il minore non abbia l’ausilio di adulti a sé vicini. i sistemi di video collegamento, inoltre, possono aiutare a rendere l’esperienza giudiziale meno stressante, permettendo l’ascolto a distanza dei minori e evitando il contatto con ambienti non confortevoli e stressanti. a volte pern c’è il rischio che tali strumenti possano incidere sulla percezione che il magistrato, o comunque chi conduce l’ascolto, ha del minore, rendendo talvolta più difficile instaurare con lo stesso un contatto personale, nonché coglierne il linguaggio non verbale e le emozioni e, in definitiva, condurre un’audizione proficua e correttamente valutabile. occorre pertanto ponderare l’esigenza di facilitare la partecipazione del minore con quella di valutarne scrupolosamente l’apporto cognitivo al procedimento”. 30 nel processo penale italiano, la persona offesa (ovvero la persona che ha subito un danno in conseguenza della commissione del reato) pun intervenire nel processo, chiedendo il risarcimento del danno subito. l’intervento della persona offesa nel processo penale si realizza attraverso il deposito di un atto denominato scostituzione di parte civile”, che consente l’innesto di un processo civile (finalizzato al risarcimento del danno) nel processo penale (volto ad accertare la responsabilità penale dell’imputato). 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 36 dichiarando un indiritto di posta elettronica certificata o altro servizio elettronico di recapito certificato e qualificato; – alla facoltà di ricevere comunicazioni dello stato del procedimento; 31 – alla facoltà di essere avvisata della richiesta di archiviazione; – alla facoltà di avvalersi della consulenza legale e del patrocinio a spese dello stato; – alle modalità di esercizio del diritto all’interpretazione e alla traduzione degli atti del procedimento; – alle eventuali misure di protezione che possono essere disposte in suo favore; – ai diritti riconosciuti dalla legge nel caso in cui risieda in uno stato membro dell’unione duropea diverso da quello in cui è stato commesso il reato; – alle modalità di contestazione di eventuali violazioni dei propri diritti; – alle autorità cui rivolgersi per ottenere informazioni sul procedimento; – alle modalità di rimborso delle spese sostenute in relazione alla partecipazione al procedimento penale; – alla possibilità di chiedere il risarcimento dei danni derivanti da reato; – alla possibilità che il procedimento sia definito con remissione di querela, ove possibile; – al fatto che la mancata comparizione senza giustificato motivo della persona offesa che abbia proposto querela all’udienza alla quale sia stata citata in qualità di testimone, comporta la rimessione tacita di querela; – alle facoltà ad essa spettanti nei procedimenti in cui l’imputato formula richiesta di sospensione del procedimento con messa alla prova o in quelli in cui è applicabile la causa di esclusione della punibilità per particolare tenuità del fatto; – alle strutture sanitarie presenti sul territorio, alle case famiglia, ai centri antiviolenza, alle case rifugio e ai servizi di assistenza alle vittime di reato; 31 ciascuna delle informazioni indicate nell’art. 90 bis c.p.p. deve essere fornita in un linguaggio comprensibile alla vittima, adeguato alla sua età e al suo eventuale stato di vulnerabilità. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 37 – alla facoltà di accedere ai programmi di giustizia riparativa; – al fatto che la partecipazione del querelante a un programma di giustizia riparativa, concluso con un esito riparativo e con il rispetto di eventuali impegni comportamentali assunti da parte dell’imputato, comporta la remissione tacita di querela. accessibilità delle informazioni per i minori con disabilità le informazioni indicate nell’art. 90 bis c.p.p. devono essere fornite dai professionisti della giustizia penale (giudice, pubblico ministero, polizia giudiziaria e difensore) alle vittime in un linguaggio a loro comprensibile. il codice, tuttavia, non regola in modo specifico attraverso quali modalità queste informazioni debbano essere fornite ai minori con disabilità. pertanto, contrariamente alle disposizioni della convenzione onu sui diritti delle persone con disabilità (uncrpd), le informazioni vengono conosciute dai minori con disabilità soprattutto per tramite del loro difensore. questo perché l’art. 90 c.p.p. prevede che la persona offesa minore, interdetta per infermità di mente o inabilitata, esercita le facoltà e i diritti a essa attribuiti per mezzo dei soggetti indicati negli artt. 120 e 12 c.p. 32 obbligo di fornire le informazioni al minore e ai suoi rappresentanti quando si assumono le dichiarazioni di un minore (con o senza disabilità), un ruolo fondamentale è svolto dal giudice: l’art. 498, comma 4, c.p.p. 33 affida al giudice il compito di condurre l’esame del minore, cosicché la fonte di prova vulnerabile abbia come interlocutore un soggetto imparziale, privo di un interesse personale nel processo. il ruolo di sgarante” si esplica attraverso due modalità: da un lato, il giudice deve svolgere un’attività preliminare all’esame del testimone – che si sostanzia essenzialmente in alcuni avvertimenti – funzionale a far comprendere al soggetto il proprio ruolo processuale; dall’altra, è tenuto a monitorare il rispetto delle regole che disciplinano l’audizione del minore, garantendo un’interazione pacifica tra quest’ultimo e i suoi interlocutori. inoltre, al fine di tutelare il minore – che è un soggetto con una personalità ancora in fase di sviluppo e, quindi, per definizione in una condizione di fragilità – e i soggetti vulnerabili in generale, trovano applicazione 32 l’art. 120 c.p.p. prevede che sper i minori degli anni quattordici e per gli interdetti a cagione d’infermità di mente, il diritto di querela è esercitato dal genitore o dal tutore”: sul punto, confrontare la sezione 02.3 del capitolo 3. 33 l’art. 498, comma 4, c.p.p. prevede che “l’esame testimoniale del minorenne è condotto dal presidente sulla base di domande e contestazioni proposte dalle parti. nell’esame il presidente pun avvalersi dell’ausilio di un familiare del minore o di un esperto in psicologia infantile. il presidente, sentite le parti, se ritiene che l’esame diretto del minore non possa nuocere alla serenità del teste, dispone con ordinanza che la deposizione prosegua nelle forme previste dai commi precedenti. l’ordinanza pun essere revocata nel corso dell’esame”. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 38 anche gli accomodamenti procedurali previsti nell’art. 498, 4-bis, 4-ter e 4-quater c.p.p. in particolare, l’art. 498, comma 4-bis c.p.p. prevede che gli accomodamenti procedurali previsti dall’art. à98, comma-5 bis c.p.p. 34 si applicano se una parte lo richiede o se il presidente lo ritiene necessario. il comma 4-ter prevede che nei procedimenti per uno dei gravi reati elencati, 35 l’esame della vittima minorenne ovvero maggiorenne inferma di mente, 36 viene effettuato, su richiesta sua o del difensore, in una stanza protetta, mediante l’uso di un vetro specchio unitamente ad un impianto citofonico. infine, il comma 4-quarter prevede che, quando occorre procedere all’esame di una persona offesa che versa in condizione di particolare vulnerabilità, il giudice, se la persona offesa o il suo difensore ne fanno richiesta, dispone l’adozione di modalità protette. 34 questi metodi sono stati analiticamente descritti nel capitolo 5 – funzionamento pratico degli accomodamenti procedurali. 35ealtrattamenti in famiglia, riduzione o mantenimento in schiavitù o servitù, prostituzione minorile, pornografia minorile, detenzione o accesso a materiale pornografico, iniziative turistiche volte allo sfruttamento della prostituzione minorile, tratta di persone, acquisto e vendita di schiavi, violenza sessuale, atti sessuali con minorenne, violenza sessuale di gruppo e atti persecutori. 36 originariamente, la legge limitava questa garanzia solo ai minori di sedici anni. la corte costituzionale è intervenuta sulla questione e, con la sentenza n. 6à del 2005, ha stabilito che, attese le esigenze di protezione della personalità particolarmente fragile della persona affetta da disturbi mentali, è necessario che le garanzie previste dagli artt. à98, comma 5 bis e 498, comma 4 ter c.p.p., siano estese anche agli adulti in questa condizione. in particolare, la corte sostiene che “rendere la testimonianza in un procedimento penale, nell’ambito dell’esame incrociato, su fatti e circostanze legate all’intimità della persona e connesse a ipotesi di violenza subita, è sempre un’esperienza difficile e psicologicamente gravosa: se poi chi è chiamato a testimoniare è una persona particolarmente vulnerabile, più di altre esposta a influenze esterne e condizionamenti, e meno in grado di controllare questo tipo di situazione, cin pun tradursi in un’esperienza altamente traumatica e dannosa per la personalità. d’altra parte, l’adozione, in questi casi, di speciali metodi “protetti” di assunzione della prova, per quanto riguarda il luogo, l’ambiente, il tempo, l’assistenza di persone che il testimone conosce o di esperti, così come le modalità concrete di procedere con l’esame, non solo non è in contrasto con altre esigenze specifiche del processo, ma, al contrario, aiuta anche a garantire la genuinità della prova stessa, che è suscettibile di essere compromessa se la testimonianza venisse raccolta nel modo ordinario”. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 39 03.3 unità/dipartimenti speciali per la protezione dell’infanzia ruolo delle unità/dipartimenti speciali per la protezione dell’infanzia i professionisti della tutela dell’infanzia svolgono, nel sistema di giustizia penale, molteplici ruoli, occupandosi principalmente delle seguenti attività: individuazione, segnalazione, protezione, valutazione e trattamento. i servizi locali (servizi sociali, educatori, operatori sanitari, etc.), quando individuano nell’ambiente familiare una situazione di pregiudizio o di pericolo – attuale o potenziale – per il minore, hanno la possibilità di allontanare immediatamente il bambino e collocarlo in un luogo sicuro, secondo quanto previsto dall’art. 40à c.c. l’operatore del servizio locale, quando – pur in assenza di un pericolo grave o di un rischio elevato – rileva una situazione di abuso, violenza o maltrattamenti nei confronti del bambino, è tenuto ad effettuare una segnalazione ai servizi sociali territorialmente competenti. successivamente, l’operatore collaborerà con i servizi sociali per predisporre interventi integrati adeguati al bambino e alla sua famiglia. cin consente di mobilitare le risorse a favore della famiglia e del minore e di denunciare l’eventuale commissione di reati. i servizi sociali, infatti, possono individuare quegli eventi – o quegli indicatori sintomatici di futuri eventi gravi – che impongono una denuncia all’autorità giudiziaria competente. gli operatori dei servizi locali, in quanto sincaricati di pubblico servizio”, sono, infatti, tenuti a presentare denuncia ai sensi dell’art. àà1 c.p.p. la segnalazione al tribunale per i minorenni attiva un processo di protezione del bambino perché consente all’autorità giudiziaria di imporre ai servizi territoriali competenti e alla polizia giudiziaria lo svolgimento di un’indagine iniziale (legale, sociale e psicologica) e l’adozione di misure urgenti per la tutela del bambino (come, ad esempio, la rimozione temporanea dalla famiglia con collocamento presso una famiglia affidataria o, se cin non è possibile, presso una comunità). a partire da questo momento, il servizio sociale comunale (individuato sulla base di competente diverse e costituito da centri di neuropsichiatria infantile, centri di consulenza familiare e da dipartimenti di salute mentale presso le asl) è responsabile del controllo e della protezione del bambino. nei casi di violenza da parte dei genitori, i servizi sociali, considerate le esigenze legali e psicologiche del minore, effettuano una valutazione diagnostica delle relazioni familiari e una valutazione prognostica circa la recuperabilità, da parte dell’adulto coinvolto nel procedimento penale, della capacità genitoriale. nonostante abbia una componente clinica (essendo svolta dallo psicologo del consultorio familiare), questa valutazione non ha obiettivi terapeutici, mirando a verificare se il genitore maltrattante è ben predisposto ad accettare l’aiuto offerto e ad assumersi la responsabilità per il danno causato al bambino. la valutazione della vittima minorenne, invece, mira a chiarirne lo status psicologico e si sviluppa su tre livelli: 1) 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 40 valutazione delle condizioni del bambino; 2) valutazione del contesto affettivo di riferimento; 3) valutazione del contesto sociale e familiare. al termine di questa valutazione, il servizio sociale predisporrà un percorso di trattamento per il bambino e la famiglia. in caso di prognosi positiva, il trattamento includerà sia interventi mirati al bambino (tra cui supporto psicologico, affido intrafamiliare, eccr), sia interventi mirati ai genitori (tra cui consulenza di sostegno genitoriale e vari tipi di welfare e sostegno sociale). cin al fine di consentire, da un lato, l’elaborazione del trauma subito da parte del bambino e, dall’altro, la riparazione delle relazioni familiari. in caso di prognosi negativa, invece, il trattamento mirerà alla sostituzione dei riferimenti genitoriali, attivando anche un processo di sostegno nell’elaborazione della perdita subita. oltre ai servizi sociali, vi sono numerose ong che operano sul territorio italiano per il supporto dei minorenni vittime di reato. tra queste, è possibile menzionare: caf (centro aiuto minori e famiglie), dalla parte dei minori, associazione prometeo, etc. 37. alcuni sforzi sono stati compiuti anche per l’implementazione di modelli già esistenti: ad esempio, defence for children italia, in collaborazione con il dipartimento di giustizia minorile e il ministero della giustizia, sta lavorando su un progetto relativo all’applicazione del eodello barnahus in italia. alcuni progetti hanno riguardato anche il modello marac: ad esempio, tenuto conto del significativo numero di donne vittime di violenza nell’area del trentino, la provincia autonoma di trento ha condotto studi approfonditi – anche di stampo legale – volti a predisporre efficienti interventi di sostegno e a verificare l’applicabilità in italia dell’esperienza marac. autorità competente i servizi di assistenza sono forniti e amministrati dai comuni, in conformità con la costituzione italiana. in particolare, i singoli comuni sono responsabili della pianificazione e dell’attuazione dei servizi sociali locali, della fornitura di sussidi economici e del controllo della loro qualità. nei comuni di grandi dimensioni, l’assistenza sociale è gestita in modo associato, attraverso la creazione di accordi o consorzi tra comuni, comunità montane e autorità sanitarie locali. la competenza legislativa in materia di servizi sociali spetta alle regioni, ai sensi dell’art. 117 cost., nel rispetto della determinazione da parte dello stato dei livelli essenziali delle prestazioni. 37 i siti ufficiali di queste associazione sono disponibili ai seguenti link (consultati in data 11 giugno 2024): https://www.associazionecaf.org/; https://www.associazioneprometeo.org/; https://www.dallapartedeiminoriodv.it/chi-siamo 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 41 03.4 formazione dei professionisti formazione dei professionisti sulle vittime vulnerabili non tutti i professionisti del sistema giudiziario ricevono una formazione adeguata. per cin che riguarda la magistratura, la scuola superiore della eagistratura (sse) si occupa della formazione sia dei pubblici ministeri che dei giudici. sin dalla sua istituzione (2012), la scuola ha prestato particolare attenzione alle vittime vulnerabili, dedicando a temi strettamente correlati (come la violenza di genere, i reati sessuali, i crimini d’odio, ecc.) numerosi corsi nell’ambito della c.d. sformazione permanente”, volta all’aggiornamento periodico dei magistrati. vale la pena menzionare, ad esempio, il corso sil diritto dei soggetti vulnerabili”, organizzato dalla scuola superiore della magistratura nell’anno 2021: il corso mirava a migliorare i metodi per garantire il dovuto coordinamento tra le varie autorità (pubblici ministeri, giudici penali, civili, minorili e della giurisdizione volontaria), assicurando la necessaria preparazione dei magistrati nel rapportarsi con vittime vulnerabili. particolare attenzione è, poi, riservata alla specializzazione dei pubblici ministeri: nella maggior parte delle procure italiane è stato istituito il spool fasce deboli”, composto da un gruppo di pubblici ministeri specializzati, scelti per la loro attitudine ed esperienza, che si occupano principalmente di reati di violenza contro donne, bambini e persone vulnerabili. la formazione è prevista anche per il personale di polizia giudiziaria, al fine di creare un sistema integrato di attività operative volto a rafforzare la protezione delle donne, dei bambini e di altre vittime vulnerabili. con riferimento alle forze di polizia, l’art. 5 della l. 19 luglio 2019, n. 69 (cosiddetta scodice rosso”) ha previsto l’attivazione, da parte degli istituti di formazione delle varie forze di polizia, di corsi specifici obbligatori per il personale della polizia di stato, dei carabinieri e della polizia penitenziaria. ad esempio, nel dicembre 2023, un corso di formazione avanzata sulla violenza domestica e di genere e contro le vittime vulnerabili è stato organizzato dalla prefettura e dalla procura della repubblica di benevento. le interviste ai vari operatori processuali – inclusi gli esperti che collaborano, in qualità di consulenti o periti, con la magistratura e la polizia giudiziaria – hanno confermato l’efficacia della formazione di questi professionisti. 38 diversa è la formazione degli avvocati, i quali hanno l’obbligo di aggiornare, in modo continuativo e costante, le proprie competenze professionali, al fine di garantire la 38 la maggior parte degli intervistati (in particolare, gli esperti che collaborano, in qualità di consulenti o periti, con la magistratura e la polizia) ha confermato l’adeguata formazione di questi soggetti. in particolare, una psicologa e psicoterapeuta intervistata (donna con 21 anni di esperienza) ha riferito di essere stata spesso nominata come ausiliaria di polizia giudiziaria, perito o consulente tecnico e, riguardo alla formazione dei professionisti del settore giudiziario, ha dichiarato: “nella mia esperienza ho sempre incontrato persone competenti e adeguatamente formate. polizia giudiziaria e magistrati, anche se non sono psicologi, sono molto attenti alla tutela dei minori, mostrando una particolare sensibilità nei loro confronti”. due avvocati (un uomo con 16 anni di esperienza e una donna con 15 anni di esperienza), invece, hanno dichiarato di non essere soddisfatti della formazione dei magistrati. un pubblico ministero (un uomo con 6 anni di esperienza) ha riferito: ssicuramente pun annoverarsi tra le buone pratiche che consentirebbero di offrire una migliore esperienza giudiziale ai minori con disabilità, la formazione di personale specializzato, che coniughi le conoscenze giuridiche e procedurali con la sensibilità e le conoscenze essenziali per l’ascolto di minori con disabilità”. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 42 qualità del servizio reso nell’interesse del cliente e dell’amministrazione della giustizia. l’attività di aggiornamento si svolge attraverso la partecipazione a corsi, seminari e conferenze (ad esempio, incontri su orientamenti giurisprudenziali; seminari su aggiornamenti normativi; tavole rotonde su argomenti giuridici o casi giurisprudenziali). tuttavia, vige il principio della libertà di formazione: l’avvocato ha il diritto di scegliere liberamente il settore in cui formarsi, senza che cin gli impedisca di prestare la propria attività anche nell’ambito di settori differenti. di conseguenza, come emerso durante le interviste, non è scontato che un avvocato che assiste una vittima vulnerabile sia adeguatamente preparato, poiché pun accadere che abbia scelto di formarsi in un settore differente.39 questo segna un’importante differenza tra il difensore di una vittima minorenne e il difensore di un indagato/imputato minorenne: il difensore d’ufficio di un indagato/imputato minorenne (nominato in assenza di nomina del difensore di fiducia) è selezionato tra gli avvocati iscritti in un elenco specifico, per accedere al quale è necessario aver acquisito una specifica preparazione in materia di diritto minorile, attraverso la partecipazione a corsi di formazione sul diritto minorile e sulle problematiche legate all’età evolutiva. quanto alla formazione dei professionisti che si occupano specificamente di violenza di genere, vale la pena menzionare la recente l. 24 novembre 2023, n. 168, che ha dettato sdisposizioni per il contrasto della violenza sulle donne e della violenza di genere”, prevedendo la necessaria formazione, adeguata ed omogenea, degli operatori che entrano in contatto con le donne vittime di violenza. in particolare, l’art. 6 della legge – rubricato “iniziative formative in materia di contrasto della violenza sulle donne e della violenza domestica” – prevede: “in conformità agli obiettivi della convenzione del consiglio d’duropa sulla prevenzione e la lotta contro la violenza nei confronti delle donne e la violenza domestica, fatta a istanbul l’11 maggio 2011, ratificata ai sensi della legge 27 giugno 2013, n. 77, entro dodici mesi dalla data di entrata in vigore della presente legge, l’autorità politica delegata per le pari opportunità, anche con il supporto del comitato tecnico-scientifico dell’osservatorio sul fenomeno della violenza nei confronti delle donne e sulla violenza domestica [40], sentita l’assemblea dell’osservatorio stesso, fermo restando quanto previsto in materia di formazione degli operatori di polizia dall’articolo 5 della legge 19 luglio 2019, n. 69, predispone apposite linee guida nazionali al fine di orientare una formazione adeguata e omogenea degli operatori che a diverso titolo entrano in contatto con le donne vittime di violenza. nella definizione delle linee programmatiche sulla formazione proposte annualmente dal ministro della giustizia 39 uno degli avvocati intervistati (un uomo con 6 anni di esperienza) ha affermato: “spesso i colleghi decidono di occuparsi di diritto di famiglia proprio perché i casi giudiziari che interessano l’ambiente domestico sono, statisticamente e drammaticamente, tra i più frequenti. potrebbero, quindi, non essere esperti del settore. noi abbiamo l’obbligo di formazione solo su materie giuridiche generiche, ma interfacciarsi con bambini e, più in generale, con soggetti con disabilità richiederebbe anche competenze aggiuntive, magari psicologiche o pedagogiche”. 40eaggiori informazioni sull’osservatorio sono disponibili al seguente link, consultato in data 11 giugno 2024: https://ovg.giustizia.it/ 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 43 della scuola superiore della magistratura ai sensi dell’articolo 5, comma 2, del decreto legislativo 20 gennaio 2006, n. 26, sono inserite iniziative formative specifiche in materia di contrasto della violenza sulle donne e della violenza domestica”. formazione delle agenzie/autorità coinvolte nella tutela dei minori, delle persone con disabilità e/o dei minori con disabilità anche gli assistenti sociali sono soggetti agli stessi obblighi di formazione continua previsti per gli avvocati. questi obblighi costituiscono per il professionista del servizio sociale una responsabilità verso le persone e la comunità, nonché uno strumento per contribuire alla realizzazione e alla protezione degli interessi generali legati all’esercizio della professione. le seguenti attività sono utili ai fini dell’adempimento degli obblighi formativi: a) frequenza di corsi, seminari, convegni e conferenze; b) attività di formazione sul campo; c) formazione attiva attraverso l’impegno in processi di teorizzazione, produzione di conoscenze e competenze inerenti all’esercizio della professione; d) attività di ricerca; e) attività di divulgazione. tuttavia, emergono gli stessi limiti già riscontrati nella formazione degli avvocati, poiché le attività di formazione sono liberamente scelte dal singolo professionista. 03 fraedwork ldgislativo rdlativo al sostdgno, l’accdssibilità d la cooperazione multidisciplinare 44 tecnologie ict e ia nel sistema giudiziario per l’accesso alla giustizia e la cooperazione internazionale 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 45 questa sezione descrive l’applicazione delle tecnologie ict nel sistema giudiziario italiano. la ricerca documentale e la raccolta di dati aggiuntivi tramite interviste hanno permesso di fornire informazioni approfondite sui sistemi in uso nel sistema giudiziario civile e penale, sull’uso di tecnologie di videoconferenza e sui progetti pilota relativi all’applicazione dell’ia sviluppati in italia che potrebbero avere un impatto sull’accesso alla giustizia delle vittime di reato. 01 lo sviluppo dell’e-justice in italia 01.1 tecnologia in uso nella giustizia civile da parte dei professionisti della giustizia, del personale di cancelleria e dei servizi di supporto dedicati ai minori nella giustizia civile italiana, con l’introduzione del processo civile telematico (pct), il fascicolo processuale è ormai quasi interamente dematerializzato. il processo di aumento graduale dei depositi digitali, nel tempo è stato notevolmente accelerato dall’espansione del regime obbligatorio durante l’emergenza covid-19. al momento, tutti gli attori coinvolti nei procedimenti civili (avvocati, personale di cancelleria, giudici) 41 devono gestire elettronicamente i fascicoli e i documenti del procedimento civile. 42 cin riguarda tutti i tipi di procedimenti civili, inclusi quelli amministrativi e tributari. con l’introduzione del pct, tutti i documenti ufficiali e gli atti del procedimento, sia quelli prodotti dalle parti che quelli prodotti dal personale di cancelleria o dai giudici, sono redatti, firmati, conservati e archiviati, per la loro estrazione e consultazione, in formato digitale. sono inoltre trasmessi dalle parti all’ufficio giudiziario e dall’ufficio giudiziario alle altre amministrazioni e viceversa, tramite flussi digitali. anche le notifiche tra le parti del procedimento sono trasmesse digitalmente. il pct non ha quindi previsto un cambiamento radicale nelle procedure civili tradizionali, ma la digitalizzazione di tutti gli scambi documentali e delle procedure. l’introduzione del pct è stata supportata dalla redazione e approvazione di modifiche normative con l’obiettivo di legittimare l’uso dei mezzi digitali in tutte le fasi del procedimento civile. il d.p.r. 13 febbraio 2011, n. 123, ha regolamentato l’uso degli strumenti informatici nei processi civili, nei processi amministrativi e nei processi davanti alla corte dei conti, ammettendo la redazione, comunicazione e notifica degli atti giudiziari per via telematica tramite il pct. 41 il sistema pct pun essere utilizzato solo da avvocati, personale di cancelleria e giudici. per l’accessibilità ai sistemi di giustizia elettronica da parte di altri attori, come minori o titolari della responsabilità genitoriale, si veda sotto in questa sezione. 42 durante l’emergenza covid-19, l’uso massiccio del pct (processo civile telematico) e dei sistemi informatici è diventato necessario a causa della ridotta accessibilità degli uffici giudiziari dovuta ai vari piani di emergenza adottati dal governo italiano. d’alessandro, d. (2020). il giudizio civile “telematico” di legittimità ai tempi del covid-19. giustizia insieme, 1-12. dalmotto, e. (2020). la fine anticipata della seconda fase e la ripresa dei processi dopo il covid-19. il caso, 27(27 giugno 2020), 1-15. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 46 dopo una fase iniziale di sperimentazione in alcuni tribunali, il d.l. 18 ottobre 2012, n. 179 e il d.l. 24 giugno 2014, n. 90 43 hanno introdotto l’obbligo di deposito digitale dei documenti del processo civile. questo è stato accompagnato dall’implementazione dei registri elettronici dei tribunali che ricevono, gestiscono e archiviano i fascicoli elettronici e dalla completa dematerializzazione dei fascicoli cartacei nella giustizia civile. inoltre, il comma 1-bis dell’art. 16-bis del d.l. 179/2012, introdotto dal d.l. 27 giugno 2015, n. 83, ha esteso dal 30 giugno 2015 l’obbligo di depositare digitalmente gli atti ufficiali relativi al processo anche nei procedimenti davanti alle corti d’appello. il d.m. 21 febbraio 2011, n. 44, ha stabilito le regole che disciplinano le tecnologie utilizzate nel pct, delegando l’indicazione delle specifiche tecniche alla direzione generale per i sistemi informativi automatizzati (dgsia). i registri civili dei tribunali (case management system, cms) sono i pilastri del pct. i registri ricevono i depositi di soggetti autorizzati interni ed esterni, gestiscono le comunicazioni/notifiche del registro e costituiscono il repository documentale per ogni fascicolo elettronico di ciascun procedimento. i registri sono denominati sicid (sistema informatico contenzioso civile distrettuale – utilizzato dalle sezioni civili, del lavoro e di volontaria giurisdizione) e siecic (sistema informativo esecuzioni civili e concorsuali – per i processi di esecuzione mobiliare e immobiliare, pre-fallimentari e fallimentari) e costituiscono il fulcro indispensabile del procedimento civile telematico. attraverso i sistemi sicid o siecic, il personale di cancelleria riceve i documenti delle parti, rilascia copie degli atti del processo, gestisce i documenti depositati presso la cancelleria, monitora le attività del processo, redige i verbali delle udienze, invia comunicazioni e notifiche. inoltre, il personale di cancelleria ha il compito di archiviare il fascicolo nel database della cancelleria, inserendo le informazioni richieste dal sistema. il cms italiano per i processi civili consente la connessione al sistema sia agli utenti interni al sistema giudiziario (come i giudici), sia agli utenti esterni (come gli avvocati), con diverse funzionalità per ciascun tipo di utente. una parte limitata di informazioni che derivano dai dati memorizzati nel ces è disponibile anche ai cittadini (v. infra). 44 i magistrati sono collegati al pct attraverso la consolle del magistrato. la consolle consente ai giudici di avere accesso diretto al registro elettronico che memorizza i fascicoli elettronici di ciascun procedimento giudiziario. la consolle del eagistrato è 43 l’art. 16 bis d.l. 179/2012, modificato dal d.l. 90/2014, prevede l’obbligo, nei procedimenti civili o di volontaria giurisdizione, di depositare telematicamente i seguenti documenti: a) tutti gli atti processuali e documenti provenienti dagli avvocati precedentemente nominati nella causa (con l’eccezione quindi degli atti introduttivi della causa); b) gli atti e i documenti del consulente tecnico della causa; c) gli atti e i documenti relativi ai procedimenti di insolvenza; d) gli atti e i documenti relativi alle procedure esecutive; e) tutti i documenti relativi alle ingiunzioni di pagamento. 44 uffici giudiziari, punti di accesso, consultazione pubblica dei registri, consultazione pubblica dei registri della corte di cassazione, servizi online dei giudici di pace, portale delle procedure di insolvenza, piattaforma di e-learning, portale per il pagamento delle spese giudiziarie. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 47 un’applicazione java ed è l’unico programma che consente ai giudici e ai cancellieri di gestire il processo civile telematico (pct). tramite questo sistema, il giudice, da un lato, ha una visione di tutto il suo fascicolo e delle informazioni e dati di ciascun procedimento presenti nei registri, dall’altro, ha la possibilità di redigere atti (tramite ms windows word), di firmarli digitalmente e di inviarli alla cancelleria per la loro pubblicazione nel fascicolo elettronico. inoltre, la consolle permette al giudice di svolgere ricerche giurisprudenziali e di esaminare i fascicoli visualizzati da altri giudici. le ricerche giurisprudenziali includono la giurisprudenza della corte di cassazione italiana e le sentenze della cedu (tramite i servizi italgiure). 45 la redazione dei provvedimenti è facilitata dalla possibilità di preparare e utilizzare modelli (template) che sfruttano i dati presenti nei registri. in alcuni tribunali, il sistema pct consente l’assegnazione automatica delle nuove cause in base a criteri predefiniti e alla distribuzione del carico di lavoro. l’utilizzo di metodi di assegnazione automatica è aumentato negli ultimi tre anni, coinvolgendo principalmente i tribunali piccoli e medio-piccoli, ma anche alcuni tribunali metropolitani di grandi dimensioni, nonché alcune corti d’appello, in particolare per le sezioni civili e del lavoro, ma con un aumento anche per la volontaria giurisdizione. la consolle del eagistrato per il pct è accessibile anche da altri attori come i cancellieri, se autorizzati, i giudici onorari di tribunale (got) 46 e i pubblici ministeri (pe). il giudice onorario pun utilizzare la consolle del pct per gestire le proprie cause o sostituire temporaneamente un giudice onorario (nelle udienze, nelle sessioni feriali o per qualsiasi altro motivo). i pm possono accedere alla consolle del pct per tutte le funzionalità relative alle azioni e agli interventi del pubblico einistero nei procedimenti civili, con particolare riferimento alla volontaria giurisdizione, alle materie societarie e fallimentari e alle attività relative allo stato civile ai sensi del d.p.r. 3 novembre 2000 n. 369 (in particolare, per la redazione dei ricorsi giudiziari di rettificazione). 45i servizi italgiure sono disponibili al seguente link, consultato in data 11 giugno 2024: https://www.italgiure.giustizia.it/ 46 nella giurisdizione ordinaria italiana, si distingue tra magistrati togati (che esercitano funzioni giudiziarie tradizionali e sono assunti a tempo indeterminato a seguito di un concorso pubblico) e magistrati “onorari”, cioè “non professionisti”. la costituzione regola la magistratura non professionale nell’art. 102, che, al secondo comma, stabilisce che cittadini idonei estranei alla magistratura possono essere chiamati a far parte delle sezioni specializzate istituite per determinate materie negli organi giudiziari ordinari e, al terzo comma, riserva la regolamentazione dei casi e delle forme di partecipazione diretta del popolo all’amministrazione della giustizia; l’art. 106, secondo comma, a sua volta, stabilisce che la legge sull’ordinamento giudiziario pun ammettere la nomina, anche elettiva, di magistrati onorari per tutte le funzioni attribuite ai giudici singoli. gli obiettivi perseguiti sono diversi: nel caso dei cittadini chiamati a far parte delle sezioni specializzate, lo scopo ultimo è quello di supportare i giudici togati con l’apporto di cittadini capaci di fornire conoscenze tecniche o particolari esperienze di vita, quando cin sia utile per una più efficace applicazione della legge; nel caso disciplinato dal dall’art. 106, comma 2, cost., l’obiettivo è fornire un contributo qualitativo e, soprattutto, quantitativo alla definizione dei procedimenti da parte di giudici non professionisti e non assegnati permanentemente alla funzione giudiziaria. i giudici onorari possono svolgere contemporaneamente altre attività professionali. dsempi di giudici onorari sono: il giudice onorario di pace con competenza nel settore civile e nel settore penale, rispettivamente su cause di valore ridotto o per reati di minore gravità; il giudice onorario di tribunale (got), con giurisdizione in materia civile e penale in tutti i casi in cui la giurisdizione è monocratica, tranne per i reati per cui è prevista l’udienza preliminare, o di giudice unico secondo le norme dei codici di procedura; il vice-procuratore onorario –(vpo), che rappresenta l’ufficio del pubblico ministero in tutti i procedimenti penali di competenza del tribunale ordinario in composizione monocratica e del giudice di pace, nonché nei procedimenti civili in cui la legge richiede la sua presenza. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 48 l’accesso degli avvocati al pct è consentito attraverso due elementi principali: il punto di accesso (pda) e la consolle dell’avvocato, oltre alla posta elettronica certificata (pdc) e alla firma digitale qualificata richieste. il pda è una componente critica dell’infrastruttura poiché autorizza l’accesso ai dati ufficiali (e protetti) dei registri dei tribunali italiani. sul pda vengono eseguite attività di certificazione e audit periodico da parte del ministero della giustizia per garantire adeguate misure di sicurezza per l’accesso ai dati. la piattaforma è continuamente sottoposta a sviluppo e manutenzione migliorativi, in base alle richieste degli utenti e ai cambiamenti e alle modifiche normative. la consolle dell’avvocato rappresenta lo strumento principale per tutti gli stakeholders operanti nel settore legale e in particolare per gli avvocati. la consolle è un software basato sul codice sorgente fornito dal einistero della giustizia e progettato da fornitori autorizzati. la consolle dell’avvocato offre le seguenti funzionalità: 1) fornisce un’identità elettronica con autenticazione forte; 2) deposito digitale di atti e fascicoli giudiziari legalmente validi; 3) consultazione in tempo reale dei dati del pct; 4) firma digitale su atti e documenti con valore legale; 5) frontend per l’inserimento e la modifica di dati; 6) compilazione del fascicolo e verifica puntuale. la consolle pun essere utilizzata in modalità stand-alone (non connessa) grazie a un database interno e locale. il profilo della consolle garantisce la corretta visibilità dei dati (sia dei tribunali che degli attori esterni) e l’autenticazione forte 47 è richiesta per qualsiasi operazione sui dati esterni. tutte le comunicazioni digitali dalla consolle dell’avvocato ai tribunali, come il deposito di atti e documenti del procedimento, sono basate sulla posta elettronica certificata (pdc). la consolle dell’avvocato è collegata ai tribunali attraverso il gestore di posta elettronica certificata esterno che comunica con il gestore di posta elettronica certificata interno situato all’interno del dominio giustizia, consentendo il flusso di dati, di atti e documenti da soggetti autorizzati interni (giudici, personale di cancelleria) a soggetti autorizzati esterni (avvocati, consulenti) e viceversa. l’accesso esterno al pct pun essere utilizzato anche dai consulenti tecnici d’ufficio (ctu) 48 per il deposito di documenti relativi alle consulenze. l’accesso esterno alle informazioni provenienti dalle sezioni civili dei tribunali è garantito a diverse categorie di utenti dal portale dei servizi telematici. gli avvocati possono accedere al portale tramite smart card: cin consente loro di consultare atti e 47 l’autenticazione forte si basa sullo standard nazionale stabilito dalla cns (carta nazionale dei servizi). questa è un frontend per un insieme di servizi web forniti dal pda e dal backend del sistema. i servizi web possono essere utilizzati in integrazione con altri sistemi. 48 l’art. 61 c.p.c. disciplina l’istituto della consulenza tecnica, prevedendo che, quando necessario, il giudice pun farsi assistere, per il compimento di singoli atti o per tutto il processo, da uno o più consulenti di particolare competenza tecnica scelti tra le persone iscritte in appositi albi. il consulente tecnico è un ausiliario del giudice e lo assiste nella risoluzione delle questioni tecniche. in questa prospettiva, il consulente tecnico (cosiddetto “ctu”, consulente tecnico d’ufficio) svolge le indagini richieste dal giudice e fornisce i chiarimenti richiesti. questa attività si concretizza in una relazione scritta che il consulente deve depositare presso la cancelleria del giudice entro il termine concesso dal giudice stesso. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 49 documenti ed estrarre copie, nonché di controllare lo stato del procedimento e qualsiasi evento aggiornato. i cittadini possono anche accedere alle informazioni senza l’autenticazione forte fornita dalla smart card: in questo caso, tuttavia, non è consentita la visibilità dei dati personali delle parti del procedimento né dei documenti e degli atti contenuti nel fascicolo elettronico. 01.2 tecnologie utilizzate dai professionisti della giustizia penale e dai professionisti dei servizi di supporto l’emergenza da covid-19 e la necessità di accelerare la digitalizzazione delle procedure penali hanno contribuito a una più rapida implementazione e applicazione delle diverse componenti del processo penale telematico, come il portale del processo penale che consente l’accesso al pubblico (sia gli avvocati che ai cittadini) a diverse funzioni e informazioni relative ai procedimenti. l’implementazione e l’adozione progressiva del ppt (processo penale telematico) hanno beneficiato dell’esperienza acquisita finora con il processo civile telematico. tuttavia, il processo penale digitalizzato è caratterizzato da differenze strutturali rispetto al sistema civile e pone nuovi problemi e questioni. tra questi: 1) la presenza nel processo penale di una parte pubblica (il pubblico einistero) che dà impulso al procedimento e svolge le indagini; 2) la destinazione di una serie di atti e misure a soggetti esterni al procedimento (come la polizia giudiziaria); à) la necessità di sottoporre i documenti del procedimento all’attenzione di soggetti ai quali questi documenti devono necessariamente essere consegnati o esibiti su un supporto materiale (ad esempio, ordinanza di custodia cautelare, decreto di sequestro ed altri atti). il recente d.m. 29 dicembre 2023, n. 217 ha modificato il d.m. 21 febbraio 2011, n. 44 e ha stabilito le regole tecniche per il deposito, la comunicazione e la notifica di atti e documenti per via telematica, nonché la consultazione e la gestione dei fascicoli informatici nei procedimenti penali. ad esempio, il decreto ha introdotto e regolamentato due portali: il portale del deposito telematico e il portale delle notizie di reato; il primo consente la trasmissione telematica da parte di soggetti esterni autorizzati degli atti e documenti del procedimento; il secondo consente la trasmissione telematica da parte del personale di polizia giudiziaria e di qualsiasi altro soggetto obbligato a farlo, di disposizioni e documenti su un canale sicuro, protetto da un sistema di crittografia, al fine di garantire l’identificazione dell’autore dell’accesso e la tracciabilità delle attività correlate. il fulcro del processo penale telematico italiano è il sistema di gestione dei casi in uso negli uffici giudiziari chiamato sicp (sistema informativo della cognizione penale). il sistema consente di gestire tutte le fasi del procedimento e i gradi di giudizio fino al grado d’appello. il sicp include anche un sistema avanzato per l’assegnazione automatica dei fascicoli al momento della registrazione presso 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 50 l’ufficio del pubblico ministero. costituisce inoltre il database da cui vengono estratte le principali statistiche penali. sviluppi recenti hanno anche integrato il registro con alcuni profili documentari, consentendo l’archiviazione di provvedimenti esecutivi (sentenze o provvedimenti di archiviazione) o altri provvedimenti (come le ordinanze cautelari o i provvedimenti di convalida di arresto e fermo) in formato pdf. il sicp presenta alcune criticità significative che rischiano di compromettere l’affidabilità dei dati contenuti nel registro. in particolare: – difetti strutturali: la complessità del sistema procedurale penale (con un’articolazione in più riti speciali e con la coesistenza del cosiddetto doppio binario tra procedimenti ordinari e procedimenti di competenza della direzione distrettuale antimafia), non è sempre correttamente riprodotta nel registro, il che richiede integrazioni e modifiche continue. – lentezza nell’adattamento ai mutamenti normativi, che richiede necessariamente il ricorso a espedienti “creativi” da parte del personale di tribunale. la connessione con il ces è garantita agli utenti interni, come i giudici, tramite la “consolle”. la consolle penale è ancora molto lontana da quella utilizzata dai giudici civili. costituisce essenzialmente uno strumento di consultazione degli atti del procedimento. infatti, consente di visualizzare i fascicoli del pubblico ministero (o del giudice); assegnare priorità ai fascicoli; impostare scadenze e avvisi sui fascicoli; gestire un’agenda di impegni con relativi avvisi. il sistema include anche un registro automatico dei beni sequestrati, un sistema di programmazione delle scadenze delle misure cautelari personali, un sistema di monitoraggio dell’andamento delle udienze, permettendo anche la consultazione in tempo reale di tutte le principali statistiche (del singolo giudice o dell’intero ufficio, a seconda della visibilità consentita durante la configurazione). implementazioni recenti della consolle del pubblico ministero hanno incluso anche nuove funzioni relative alla possibilità di accedere alle sentenze emesse dal tribunale di primo grado e alla possibilità di monitorare le scadenze per la proposizione dei ricorsi. queste funzionalità sono estese anche all’ufficio del procuratore generale. la consolle del eagistrato presenta anche criticità che ne riducono notevolmente l’utilità pratica come la parziale interoperabilità con il sicp, che richiede la duplicazione dello stesso intervento sui fascicoli nelle due diverse applicazioni. la consolle del eagistrato è anche integrata con alcune applicazioni funzionali. ad esempio, atti e documenti 2.0 è il sottosistema seditor” di documenti del sicp che consente anche la ricerca e consultazione di documenti e procedimenti nella piattaforma, nonché la redazione, firma digitale e condivisione di documenti digitali. un altro esempio è document@ che consente la gestione del documento elettronico, 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 51 la digitalizzazione del fascicolo del pubblico ministero e, in futuro, del fascicolo del dibattimento. il sistema permette anche l’emissione di copie cartacee agli avvocati con un sistema di calcolo automatico per le tariffe da pagare. document@ è anche dotato di un servizio per la notifica digitale. il servizio utilizza una casella di posta elettronica certificata dedicata a ciascun ufficio giudiziario, che consente l’acquisizione di documenti elettronici, la consultazione e condivisione degli stessi, la firma digitale, la gestione, l’invio, il monitoraggio e la registrazione delle notifiche. giada2 è un’altra applicazione integrata nella consolle che supporta e automatizza le assegnazioni della prima udienza (collegiale e monocratica) alle sezioni penali del tribunale. la distribuzione della prima udienza avviene tramite un algoritmo che calcola il peso dei singoli processi e determina la data dell’udienza in tempo reale utilizzando i dati presenti nel sicp. l’applicazione pun essere adattata alle esigenze dei diversi uffici che possono decidere autonomamente i parametri che contribuiscono a formare le classi di peso, influenzando la distribuzione dei fascicoli. un’altra applicazione è “calendar”, creata per garantire una giusta distribuzione delle attività e delle funzioni del pubblico einistero tra i giudici. a tal fine, è stato progettato e implementato un algoritmo di programmazione, ovvero uno strumento in grado di calcolare il carico di lavoro e distribuirlo correttamente entro un periodo di tempo definito, sulla base di una serie di parametri. la connessione con il ces (sicp) è disponibile anche per le forze di polizia49 tramite il portale ndr (portale delle notizie di reato). il portale consente la trasmissione telematica su un canale sicuro protetto da un meccanismo di crittografia da parte del personale di polizia giudiziaria e di qualsiasi altra persona tenuta per legge a trasmettere la notizia di reato. il portale consente anche alla polizia giudiziaria di accedere al sicp per effettuare “annotazioni preliminari” sul registro informatico della procura, annotazioni che possono essere modificate e non sono vincolanti per l’ufficio procedente, ma che riducono i tempi di inserimento dei dati da parte del personale giudiziario. l’uso del ndr accelera notevolmente le registrazioni e, dal lato della procura, fornisce un feedback immediato sul numero di procedimenti e sui giudici incaricati. per rendere l’applicazione ancora più efficiente, tuttavia, sembra necessaria una connessione diretta con il database sdi (sistema di indagine) 50 in 49 il sistema giuridico italiano distingue tra polizia amministrativa e polizia giudiziaria; la prima si occupa di prevenire la commissione di illeciti e garantire l’ordine pubblico e la sicurezza delle comunità; la seconda deve prendere cognizione dei reati già commessi, impedire che possano comportare ulteriori conseguenze, individuare i responsabili, svolgere le azioni necessarie per assicurare le fonti di prova. presso ogni procura della repubblica sono istituite le sezioni di polizia giudiziaria, che comprendono vari corpi delle forze di polizia italiane, e servizi di polizia giudiziaria, a disposizione dell’autorità giudiziaria italiana per lo svolgimento delle attività investigative. le forze di polizia si distinguono a seconda che siano forze di polizia civile o militare: la polizia di stato (dipendente dal ministero dell’interno) – che gestisce l’ordine pubblico e la sicurezza – e la polizia penitenziaria (dipendente dal ministero della giustizia) – che gestisce le carceri – sono forze di polizia civile; i carabinieri (dipendenti dal ministero della difesa) – che si occupano del mantenimento dell’ordine pubblico e della sicurezza – e la guardia di finanza (dipendente dal ministero dell’economia e delle finanze) – che si occupa della prevenzione e repressione dei reati valutari, finanziari e fiscali – sono corpi militari. 50 sdi è un database basato sulla memorizzazione dell’evento inserito: da questa compilazione derivano, automaticamente e logicamente, le connessioni con i soggetti coinvolti, con gli oggetti che li riguardano (ad esempio, armi, auto, documenti o altri beni), con le denunce e le misure che ne derivano (ad esempio, misure pre-cautelari o di sicurezza) così come con qualsiasi altro rapporto utile a identificare le caratteristiche delle parti interessate (ad esempio, pericolosità, soprannomi, alloggi e passaporti utilizzati, controlli a cui sono stati sottoposti). 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 52 uso alle forze di polizia, al fine di consentire un’unica immissione di dati (attualmente replicata in sdi e nel portale). il ppt italiano (processo penale telematico) consente anche l’accesso a utenti esterni come avvocati o cittadini generici. questo è stato reso possibile grazie all’implementazione del portale dei servizi telematici del ministero della giustizia. il portale, in fase di test all’inizio del 2020, è stato immediatamente messo in funzione a seguito dell’emergenza da covid-19. tramite l’accesso al portale dei servizi telematici del ministero della giustizia, sono disponibili numerosi servizi telematici: alcuni in area pubblica (accessibili a tutti i cittadini senza necessità di autenticazione); altri in area riservata (accessibili con autenticazione informatica). i servizi in area pubblica riguardano, ad esempio, l’accesso a informazioni sugli uffici giudiziari o la consultazione di registri pubblici; i servizi in area riservata riguardano, tra gli altri, l’accesso al portale del processo penale telematico, utilizzato principalmente dagli avvocati e l’archivio digitale delle intercettazioni. 51 tra i documenti che possono essere depositati nel portale del processo penale telematico, si segnalano: ricusazione del giudice; richiesta di trasmissione di atti a un diverso pubblico ministero; nomina del difensore di fiducia o del difensore sostituto; non accettazione o revoca del difensore; richiesta di rilascio di copie, estratti e certificati; memorie e richieste scritte; procura speciale; nomina del consulente tecnico di parte; domanda di ammissione al patrocinio a spese dello stato, ecc. altri sistemi sono utilizzati da diversi uffici coinvolti nel sistema di giustizia penale come i seguenti. sippi (sistema informativo prefetture e procure) è un sistema di gestione dei dati per le misure cautelari. nato come applicazione di raccolta dati, si è evoluto nel tempo per diventare un vero e proprio “registro generale” delle misure cautelari. il sistema aveva limitazioni intrinseche consistenti in una scarsa interoperabilità, nella mancata gestione del flusso di informazioni con gli amministratori giudiziari e nell’assenza di un gestore documentale. sies (sistema integrato esecuzione sorveglianza) gestisce i registri dell’esecuzione penale, sia della procura che del giudice dell’esecuzione. anche in questo caso, si tratta di un’applicazione autonoma che non comunica con gli altri sistemi del processo penale telematico. sius (sistema informativo uffici di sorveglianza) è il sistema informativo degli uffici di sorveglianza. consente la gestione completa e immediata dell’ordine di esecuzione e degli eventi legati all’esecuzione della pena. il sistema rende poi 51 i sistemi di supporto e le autorità di protezione dei minori non hanno una connessione diretta con il ces del sistema giustizia. tutti gli utenti, ad eccezione di quelli autorizzati come gli avvocati, possono raccogliere informazioni e dati limitati solo attraverso il canale pubblico del pst. per quanto riguarda l’accessibilità di questi servizi online, la l. 4 del 9 gennaio 2004, n. 4 (cosiddetta “legge stanca)”, rende obbligatorio per tutti i siti web della pubblica amministrazione supportare l’accesso e l’uso delle tecnologie assistive dedicate alle persone con disabilità sui siti web gestiti da enti pubblici o da privati che forniscono servizi pubblici (vedi sezione 01.5. del capitolo 5 ). 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 53 disponibili tutti i provvedimenti emessi dai vari uffici. i vantaggi dell’applicazione sono in parte vanificati dal suo utilizzo limitato da parte degli uffici giudiziari. sigea (sistema informativo giustizia einorile automatizzato) è il sistema informativo utilizzato dagli uffici giudiziari per i minorenni. è un’applicazione rigida, assolutamente inadeguata come sistema informatico di gestione dei fascicoli, in quanto è un mero repository dotato di indicizzazione manuale. inoltre, non consente il flusso dagli uffici del pubblico ministero e del giudice. la migrazione dei sistemi minorili verso nuove applicazioni più performanti è quindi assolutamente necessaria. 01.3 uso dei sistemi di videotecnologia nella giustizia civile e penale in italia, le tecnologie di videoconferenza sono utilizzate in numerosi casi, come quelli che richiedono l’esame di testimoni vulnerabili, di imputati detenuti o l’audizione di consulenti e periti. le tecnologie di videoconferenza possono implicare l’uso di servizi commerciali come skype o eicrosoft teams, o sistemi più complessi che utilizzano strutture separate (ad esempio, la stanza in cui si trova un testimone) o altri metodi (ad esempio, apparecchiature mobili o portatili o uno studio attrezzato ad hoc). l’uso massivo della tecnologia audiovisiva per le udienze e le audizioni di imputati, testimoni e persone offese dal reato 52 è iniziato negli anni ’90, sulla scia dei grandi processi contro la mafia. l’articolo 147-bis delle disp. att. c.p.p. ha introdotto l’uso di sistemi di videoconferenza per l’esame a distanza dei collaboratori di giustizia. inoltre, nel 1998, con l’art. 146-bis disp. att. c.p.p., per la prima volta, è stata consentita la partecipazione a distanza dell’imputato detenuto. l’introduzione e poi l’espansione di questo nuovo metodo partecipativo miravano a garantire sia una maggiore efficienza nei maxi-processi contro la mafia, sia le facoltà difensive per le decine di imputati che vi prendevano parte. il d.lgs. 18 ottobre 2001, n. 374, conv. in l. 5 dicembre 2001, n. 438, ha ribaltato la logica vigente fino a quel momento, che considerava la presenza virtuale un’eccezione, e ne ha consacrato l’ordinarietà, non più solo verso gli imputati di uno dei reati di cui all’art. 51, comma à-bis, c.p.p. (tra i quali, i reati di stampo mafioso), ma anche per gli imputati dei reati di cui all’art. 407, comma 2, lett. a), n. 4 (ad esempio: delitti commessi per finalità di terrorismo o sovversione dell’ordine costituzionale; associazioni sovversive aggravate; banda armata) o di terrorismo internazionale. l’evoluzione normativa è poi proseguita nel 2001: con la l. 5 ottobre 2001, n. à67 di ratifica ed esecuzione dell’accordo tra italia e svizzera e l’art. 205-ter disp. att. c.p.p. si è consentita la partecipazione a distanza del detenuto all’estero, nonché l’esame a distanza del testimone e del consulente o perito. 52 la l. 9 gennaio 2004, n. 4 (c.d.”legge stanca”) impone che tutti i servizi della pubblica amministrazione, compresi i sistemi di videoconferenza, siano compatibili con le tecnologie assistive e supportino l’inclusione. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 54 il contributo più strutturale in materia è rappresentato dalla l. 2à giugno 2017, n. 10à. le principali modifiche hanno riguardato la partecipazione virtuale degli imputati a piede libero di una serie di specifici reati. la legge citata è intervenuta anche sugli articoli 45-bis e 134-bis disp. att. c.p.p. (introdotti rispettivamente dall’art. 1 l. 7 gennaio 1998, n. 11 e dall’art. 14 d.l. 24 novembre 2001, n. 341) che prevedono la partecipazione a distanza anche ai procedimenti in camera di consiglio e ai giudizi abbreviati con la pandemia da covid-19, l’uso della videoconferenza, sia nei procedimenti penali che in quelli civili, è stato notevolmente rafforzato. la legge 27 settembre 2021, n. 134 (cosiddetta “riforma cartabia”) ha delegato il governo a individuare i casi in cui, con il consenso delle parti, la partecipazione ai procedimenti o all’udienza possa avvenire a distanza. a seguito della “riforma cartabia”, e in particolare con l’introduzione dell’art. 8 d.lgs. 10 ottobre 2022, n. 150 (emanato dal governo in attuazione dei criteri e dei principi direttivi stabiliti dalla l. 27 settembre 2021, n. 134), la partecipazione a distanza è stata regolamentata attraverso l’introduzione di un titolo specifico, inserito nel libro ii del c.p.p. e, precisamente, il titolo ii-bis, rubricato “partecipazione a distanza” che regola, per l’appunto, le modalità e le garanzie della partecipazione a distanza. per quanto riguarda il tema specifico dell’audizione delle vittime in condizione di particolare vulnerabilità (tra cui i bambini con disabilità), le modalità di utilizzo di queste tecnologie sono descritte nella sezione 01.2 del capitolo 3. ad esempio, per i minori, il collegamento video pun essere effettuato in strutture specializzate di assistenza o presso la sua abitazione. se ascoltato nella struttura di assistenza specializzata, il bambino viene esaminato in una stanza attrezzata con uno vetrospecchio e con un impianto citofonico. 01.4 progetti di ia nella giustizia civile e penale che potrebbero impattare sull’accesso alla giustizia delle vittime minorenni in italia, soprattutto grazie alla collaborazione tra uffici giudiziari e centri di ricerca, sono stati avviati diversi progetti pilota relativi all’applicazione di tecnologie ia nella giustizia civile e penale. – il tribunale di firenze ha programmato, nell’ambito di un’iniziativa in collaborazione con la città eetropolitana di firenze, la camera di commercio di firenze e la fondazione scassa di risparmio”, l’implementazione di un algoritmo di giustizia predittiva che analizza le opportunità di mediazione nei procedimenti civili. questo progetto potrebbe non avere implicazioni dirette per le vittime nella giustizia penale, ma potrebbe coinvolgere i procedimenti civili relativi allo stato familiare e ai risarcimenti correlati a procedure penali. 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 55 – la corte d’appello di bari ha avviato un progetto, chiamato “praedicta”, che coinvolge un gruppo di lavoro composto da giudici dei vari uffici del territorio (dei settori civile, penale, minorile, lavoro), coordinato dal presidente di sezione e in accordo con l’università di bari, finalizzato allo sviluppo di idee sulle possibili applicazioni della giustizia predittiva nel distretto della corte d’appello, anche attraverso la creazione di banche dati e lo sviluppo di algoritmi. lo sviluppo e l’uso potenziale del sistema nella giustizia penale potrebbero migliorare le prestazioni dei sistemi di giustizia, con effetti positivi anche per le vittime (e i minori con disabilità che accedono al sistema di giustizia). – la corte d’appello di reggio calabria ha avviato il progetto “iustitia”, in collaborazione con l’università eediterranea e l’università per stranieri dante alighieri, entrambe di reggio calabria, con l’obiettivo principale di ridurre il contenzioso e i tempi di svolgimento dei procedimenti. il progetto iustitia, attraverso l’uso di nuove tecnologie e, in particolare, dell’intelligenza artificiale, mira a elevare il livello di performance del sistema giudiziario, concentrandosi anche sulla formazione e la ricerca. questo pun avere un effetto positivo sull’accesso alla giustizia per le vittime. – la corte d’appello di venezia, in collaborazione con l’università ca’ foscari di venezia, ha promosso un progetto finalizzato alla creazione di un dispositivo di intelligenza artificiale capace di fornire una previsione probabilistica dell’esito di un processo, analizzando un database di giurisprudenza triennale. l’area di applicazione è il diritto del lavoro. dsperti di diritto, in collaborazione con ingegneri di ia della società deloitte, hanno costruito una griglia definitoria in cui inserire tutte le sentenze considerate e hanno “istruito” l’algoritmo per: a) anonimizzare le sentenze attraverso filtri specifici; b) riconoscere gli elementi fattuali e le relative qualificazioni legali sulla base di mappe cognitive costruite sulla giurisprudenza raccolta. il sistema sviluppato è in grado di leggere una domanda in forma discorsiva e fornire una risposta probabilistica dell’esito di un processo basata sulla giurisprudenza. il software indica anche tutti i casi di rigetto/accoglimento di ricorsi in casi identici o simili. questo progetto è applicato in un campo della giustizia che non interessa il progetto link. tuttavia, la sperimentazione della giustizia predittiva pun fornire risultati e dati applicabili ad altre aree della giustizia come quella penale. – “predictive justice” è un progetto pilota della scuola superiore s. anna che coinvolge i tribunali di pisa e genova. il progetto si concentra su tre aspetti principali legati all’applicazione dell’ia nella giustizia: a) anonimizzazione dei dati di origine giurisprudenziale o medico-legale sviluppando protocolli e strumenti di anonimizzazione o pseudonimizzazione; b) sviluppo di un database di giurisprudenza automaticamente annotato e semanticamente arricchito creando archivi innovativi di giurisprudenza capaci di identificare i 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 56 tipi di sentenze all’interno della decisione; c) modelli predittivi o di forecasting per la giustizia. attraverso l’analisi effettuata dall’intelligenza artificiale, il sistema è in grado di ricostruire orientamenti, tendenze comuni e pratiche della giurisprudenza grazie a un meccanismo di accesso semantico arricchito ai dati giurisprudenziali insieme alla spiegazione del ragionamento giuridico. l’obiettivo del progetto è ridurre il contenzioso e i tempi di contenzioso e facilitare le soluzioni concordate tra le parti per la risoluzione delle controversie. il sistema di anonimizzazione pun essere di grande utilità in procedure che coinvolgono gruppi vulnerabili come i bambini vittime di reati. inoltre, lo sviluppo di un sistema di giustizia predittiva pun avere un effetto positivo sulle prestazioni del sistema giudiziario e migliorare l’accesso alla giustizia per le vittime. – progetto di giustizia predittiva della corte d’appello di brescia; in collaborazione con il tribunale di brescia e l’università di brescia il progetto mira a fornire agli utenti e agli avvocati due dati fondamentali: la durata prevedibile di un procedimento su una determinata materia e gli orientamenti esistenti nei vari uffici partendo dal tribunale di primo grado e dalla corte d’appello di brescia. il progetto si occuperà anche della semplificazione del linguaggio giuridico. le aree di applicazione del sistema sono le seguenti: tribunale delle imprese (societario, industriale), appalti, contratti bancari, licenziamenti, infortuni sul lavoro. il sistema per la semplificazione del linguaggio giuridico pun essere di notevole importanza per migliorare l’accesso alla giustizia per i cittadini e le vittime, in particolare attraverso la diffusione di informazioni giuridiche più inclusive. – sgiove” è un nuovo sistema predittivo per le operazioni di polizia che il ministero dell’interno italiano vorrebbe fornire alle stazioni di polizia in tutta italia. il software sarebbe in grado di indicare dove e quando è probabile che si verifichino determinati tipi di reato, basandosi su dati passati, in modo da prevenire i crimini con maggiore impatto sociale. sgiove” è un software basato su di un algoritmo di intelligenza artificiale, che utilizza i database delle forze dell’ordine relativi ai reati, per cercare di prevedere dove e quando potrebbero verificarsi nuovamente reati simili. il sistema pun contribuire a migliorare la sicurezza dei cittadini, limitare la diffusione dei reati e supportare la prevenzione della vittimizzazione. – anche se meta-just non è un progetto basato sull’ia, pun avere un impatto importante sugli obiettivi del progetto link. meta-just è un progetto (che va dal 1/12/202à al 1/12/2025) che vede la collaborazione dell’università del salento (lecce, italia), isasi-cnr e poliba (politecnico di bari). meta-just svolge varie attività di ricerca mirate a esplorare a) i diversi aspetti legali ed etici legati all’uso del metaverso da parte dei cittadini, b) le potenziali opportunità offerte da questa nuova tecnologia per migliorare l’accesso alla 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 57 giustizia, potenziare i servizi giudiziari di base e supportare la formazione dei professionisti del diritto. un’attività finale del progetto, che interessa notevolmente gli obiettivi di link, riguarda l’implementazione di un sistema basato su ivr (realtà virtuale immersiva) che riproduce un’aula di tribunale, la sua applicazione alle cliniche legali e l’analisi del metaverso come luogo alternativo di giustizia e come strumento di formazione per i professionisti del diritto. il progetto pun quindi fornire soluzioni utilizzabili come accomodamenti procedurali, ad esempio consentendo a gruppi vulnerabili di partecipare alle udienze o ad altre fasi del processo in un ambiente protetto, limitando così le situazioni di vittimizzazione secondaria e ripetuta. – 01.5 accessibilità dei sistemi informatici per persone con disabilità l’accessibilità dei sistemi informatici utilizzati nel sistema giudiziario italiano è garantita e regolata dalla l. 9 gennaio 2004, n. 4, contenente “disposizioni per favorire l’accesso delle persone disabili agli strumenti informatici”. la normativa rende obbligatorio per gli enti pubblici o privati che forniscono servizi pubblici, permettere l’accesso e l’uso delle tecnologie assistive sui siti web e sui software alle persone con disabilità. nel settore della giustizia, la dgsia (direzione generale per i sistemi informativi automatizzati) fornisce informazioni utili e riferimenti normativi, basati sulle leggi attualmente disponibili in materia, agli enti pubblici, come il ministero della giustizia e i tribunali per l’implementazione di servizi it e siti web accessibili. secondo la normativa, l’accessibilità è intesa come la capacità dei sistemi informatici, inclusi siti web e applicazioni mobili, nelle forme e nei limiti consentiti dalla conoscenza tecnologica, di erogare servizi e fornire informazioni fruibili, senza discriminazioni, anche da parte di coloro che, a causa di disabilità, necessitano di tecnologie assistive o configurazioni particolari. particolare attenzione è data ad alcune pagine critiche, ad esempio quelle che contengono tabelle di dati, moduli, mappe cliccabili, immagini con contenuto informativo, facsimili di moduli o diagrammi, documenti adobe pdf, documenti microsoft excel. inoltre, l’agenzia per l’italia digitale: a) monitora l’attuazione della legge; b) effettua monitoraggi periodici sulla conformità dei siti web e delle applicazioni mobili in termini di accessibilità, avvalendosi anche dell’istituto superiore delle comunicazioni e delle tecnologie dell’informazione (iscom). 04 tdcnologid ict d ia ndl sistdea giudiziario pdr l’accdsso alla giustizia d la cooperazione internazionale 58 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 59 01 valutazione individuale valutazione individuale degli ostacoli e delle esigenze delle vittime di reato – attuazione degli artt. 22-24 della direttiva 29/2012/ue l’art. 22 della direttiva 29/2012/ud introduce la necessità di effettuare nel procedimento penale una tempestiva valutazione individuale della vittima, al fine di comprendere le specifiche esigenze. il d.lgs. 212/2015, con l’introduzione del nuovo art. 90-quater c.p.p., ha definito la posizione processuale della persona offesa con particolari esigenze di tutela. ai fini di tale valutazione, vengono prese in considerazione determinate caratteristiche della vittima e del reato: tra queste, ad esempio, l’età, lo stato psicologico e l’eventuale infermità della persona offesa e il tipo di reato commesso. 53 inoltre, è opportuno considerare se la vittima dipende dall’autore del reato dal punto di vista emotivo, psicologico ed economico. la norma impone alcune considerazioni. manca, anzitutto, una precisa definizione di vittima con speciali esigenze di tutela: l’art. 90-quater c.p.p., infatti, non contiene una nozione simile, limitandosi a dettare i criteri sopra menzionati, i quali, se da un lato riprendono alcune delle indicazioni fornite dall’art. 22 della direttiva, dall’altro, poiché non esaustivi, escludono altri casi di fragilità e vulnerabilità non espressamente previsti. la seconda considerazione riguarda, invece, le modalità pratiche e le procedure da utilizzare per valutare la condizione di particolare vulnerabilità. anche sotto questo punto di vista l’art. 90-quater c.p.p. risulta lacunoso, lasciando l’individuazione delle predette procedure alla discrezionalità di polizia giudiziaria, pubblico ministero e giudice. questo vuoto normativo potrebbe aumentare i conflitti tra soggetti portatori di interessi opposti (ad esempio, tra coloro i quali sono interessati a evidenziare la particolare vulnerabilità della persona offesa e la difesa dell’indagato/imputato). la pericolosità di un simile vulnus emerge in modo ancora più evidente ove si consideri l’importanza che la valutazione della condizione di particolare vulnerabilità della persona offesa assume nell’ambito del procedimento penale: la vittima che versa in questo stato gode di diritti, garanzie, opzioni e possibilità che non sono previste anche a favore delle altre tipologie di vittime. l’art. 23 della direttiva 29/2012/ue indica le tutele che devono essere garantite alle vittime in condizione di particolare vulnerabilità nel procedimento penale e, in particolare, durante le loro audizioni. a tal proposito, è opportuno osservare che: – l’art. 1à4, comma 4, c.p.p., consentiva, anche al di fuori dei casi di assoluta indispensabilità, la riproduzione audiovisiva delle dichiarazioni della persona offesa in condizione di particolare vulnerabilità; la c.d. sriforma cartabia, estendendo la riproduzione audiovisiva e fonografica degli atti processuali a 53 in particolare, con riferimento al reato commesso, la condizione della vittima con speciali esigenze di tutela si desume tenendo conto se il fatto è stato commesso: a) con violenza alla persona; b) con odio razziale; c) per finalità di discriminazione; d) in ambiti di criminalità organizzata; e) in ambiti di terrorismo; f) in ambiti di tratta di esseri umani. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 60 tutti i casi in cui cin è consentito dalla legge, ha abrogato tale norma, che non ha più ragione d’esistere, essendo ormai questa forma di documentazione quella ordinaria; – l’art. 190-bis c.p.p. (come modificato dal d.lgs 212/2015) prevede che, nei procedimenti per particolari tipologie di reato, 54 quando è richiesto l’esame di un testimone minorenne che ha già reso dichiarazioni in sede di incidente probatorio o in dibattimento nel contraddittorio, l’esame è ammesso solo se riguarda fatti o circostanze diversi da quelli oggetto delle precedenti dichiarazioni ovvero se il giudice o taluna delle parti lo ritenga necessario sulla base di specifiche esigenze; questa regola si applica in ogni caso quando l’esame testimoniale richiesto riguarda una persona offesa in condizione di particolare vulnerabilità. – l’art. à51 c.p.p. (come modificato dal d.lgs 212/2015) prevede che, nei procedimenti per reati particolarmente violenti (violenza sessuale, maltrattamenti in famiglia, atti persecutori, pornografia minorile, ecc.), la polizia giudiziaria, quando deve assumere sommarie informazioni da persone minori, si avvale dell’ausilio di un esperto in psicologia o psichiatria infantile, nominato dal pubblico ministero. nei procedimenti per tipologie di reato diverse da quelle indicate dall’art. à51, comma 1 ter, c.p.p. (cioè reati di natura non necessariamente violenta o sessuale), la polizia si avvale dell’ausilio dell’esperto nominato dal pubblico ministero quando deve assumere sommarie informazioni dalla persona offesa in condizione di particolare vulnerabilità; 55 – l’art. à62 c.p.p. (come modificato dal d.lgs 212/2015) impone al pubblico ministero gli stessi obblighi previsti dall’art. à51 c.p.p. per la polizia giudiziaria; – l’art. à92 c.p.p. disciplina l’incidente probatorio; 56 – l’art. à98 c.p.p. regola le particolari modalità che il giudice pun adottare in incidente probatorio per assumere le dichiarazioni del minore o della persona offesa in condizione di particolare vulnerabilità; 57 – l’art. 498 c.p.p. disciplina le particolari modalità da osservare nell’esame dibattimentale del minore o della persona offesa in condizione di particolare vulnerabilità. 58 54 prostituzione minorile, pornografia minorile, possesso o accesso a materiale pornografico, pornografia virtuale, iniziative turistiche volte allo sfruttamento della prostituzione minorile, violenza sessuale, atti sessuali con minorenne, corruzione di minore e violenza sessuale di gruppo. 55 questo aspetto è stato analizzato nella sezione 01.2 del capitolo à – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima; accomodamenti procedurali adeguati all’età e al genere nell’ordinamento giuridico nazionale. 56 per una più approfondita analisi dell’istituto, si rinvia alla sezione 01.2 del capitolo à – accomodamenti procedurali adeguati all’età e al genere nell’ordinamento giuridico nazionale. 57 questa disciplina è stata esaminata più specificamente nella sezione 02 del capitolo 5. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 61 infine, l’art. 24 della direttiva 29/2012/ud prescrive ulteriori misure a tutela delle vittime minori con speciali esigenze di protezione: durante le indagini, le dichiarazioni del minore possono essere registrate e queste registrazioni possono essere utilizzate come prova nel processo; inoltre, le autorità competenti nominano un rappresentante speciale se chi esercita la responsabilità genitoriale si trova in conflitto di interessi con il minore o quando il minore è stato separato dalla famiglia. il sistema procedurale italiano si compone di istituti volti a fornire la massima tutela ai soggetti naturalmente esposti a maggiori vulnerabilità, come i minori. tra questi, vanno menzionati: 1) l’incidente probatorio; 2) la necessaria presenza di un esperto quando il minore rende dichiarazioni alla polizia giudiziaria e al pubblico ministero; 3) i metodi protetti per assumere le dichiarazioni del minore; 4) tutti gli altri accomodamenti procedurali già analizzati nelle sezioni precedenti. 59 poiché l’accesso a questo regime procedurale più favorevole è necessariamente subordinato alla minore età della vittima, l’art. 90, comma 2-bis, c.p.p. prevede che “quando vi è incertezza sulla minore età della persona offesa dal reato, il giudice dispone, anche d’ufficio, una perizia. se, anche dopo la perizia, permangono dubbi, la minore età è presunta, ma soltanto ai fini dell’applicazione delle disposizioni processuali”. 60 la valutazione condotta per accertare la minore età della persona offesa deve essere il più rispettosa e il meno invasiva possibile. in particolare: – deve avvenire in una struttura adeguata e in presenza, ove possibile, dell’esercente la responsabilità genitoriale o di altre persone di fiducia; – deve avvenire, se possibile, con un uso limitato delle tecniche radiografiche ma avvalendosi di una consulenza multidisciplinare, che include l’intervento di un auxologo, un pediatra, un endocrinologo e un neuropsichiatra infantile. come emerso durante le interviste, questa valutazione assume un’importanza cruciale soprattutto quando bisogna stabilire l’età dei minori non accompagnati, che di solito non possiedono documenti di identità. valutazione delle barriere e dei bisogni comunicativi dei minori 58 questa norma è stata già approfondita nella sezione 01.1 del capitolo à – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima. 59 il buon funzionamento pratico degli accomodamenti procedurali è stato confermato da un pubblico ministero (un uomo con 6 anni di esperienza) che, nel corso dell’intervista, ha dichiarato: sl’esperienza giudiziale dei minori è agevolata dalla previsione di mezzi e procedure volti a tutelarne la riservatezza e l’integrità, quali il ricorso ad ausiliari esperti in logopedia, psicologia/psichiatria infantile che agiscono a supporto dell’autorità giudiziaria e della polizia giudiziaria in funzione di mediatori e agevolatori della comunicazione, le forme di audizione protetta (all’interno di una sala confortevole assieme all’ausiliare, col supporto di giochi, strumenti da disegno ecc. per esprimersi, al riparo dagli sguardi altrui dietro un vetro-specchio, senza la partecipazione del pubblico in udienza), nonché l’ampliamento delle possibilità di ricorrere all’incidente probatorio per anticiparne l’esame in contraddittorio e consentire loro, tra l’altro, di mettersi alle spalle l’accaduto”. 60 tale disposizione è omologa a quella contenuta nell’art. 8 d.p.r. n. 488/1988 (c.d. codice del processo penale minorile), ai sensi del quale squando vi è incertezza sulla minore età dell’imputato, il giudice dispone, anche di ufficio, una perizia. qualora, anche dopo la perizia, permangano dubbi sulla minore età, questa è presunta ad ogni effetto”. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 62 la legislazione italiana non regola espressamente i metodi comunicativi da osservare nei confronti di particolari categorie di vittime: nello specifico, non viene disciplinato alcuno specifico registro di comunicazione da adottare quando ci si interfaccia con persone con disabilità intellettive e psicosociali, anziani, minoranze sociali, bambini o persone con difficoltà uditive e visive. come già illustrato nel capitolo 3, l’art. 90-bis c.p.p. prevede, in modo piuttosto generico, che alla persona offesa, sin dal primo contatto con l’autorità procedente, debbano essere fornite, in una lingua a lei comprensibile, le informazioni previste dalla legge. si pun dedurre, quindi, che queste informazioni debbano essere comunicate adottando un linguaggio appropriato all’età, alla disabilità e, in generale, all’eventuale condizione di particolare vulnerabilità della persona offesa. è possibile rinvenire una regola generale (artt. à48 61 e 351 c.p.p. 62) che consente alla polizia giudiziaria di avvalersi di esperti: 63 come emerso dalle interviste, questa regola trova costante e puntuale applicazione e, nella pratica, il minore e la persona offesa in una condizione di particolare vulnerabilità vengono ascoltati con l’ausilio di personale specializzato in psicologia; il minore è sempre accompagnato e assistito dai genitori (o dal tutore, quando i genitori sono stati privati della responsabilità genitoriale o quando hanno un conflitto di interesse con il figlio) e la vittima in una condizione di particolare vulnerabilità, è sempre accompagnata e assistita da una persona di fiducia.64 vittimizzazione secondaria dei minori con disabilità l’assenza di accomodamenti procedurali pun indubbiamente comportare rischi di vittimizzazione secondaria nei confronti delle persone offese particolarmente vulnerabili. come già chiarito nel capitolo 3, il principale accomodamento procedurale disciplinato dal codice di procedura penale è l’incidente probatorio (artt. 392 e 393 c.p.p.). 65 61 l’art. à48, comma 4, prevede testualmente: sla polizia giudiziaria, quando, di propria iniziativa o a seguito di delega del pubblico ministero, compie atti od operazioni che richiedono specifiche competenze tecniche, pun avvalersi di persone idonee le quali non possono rifiutare la propria opera”. 62 cfr. sezione 01.2 del capitolo 3 – accomodamenti procedurali adeguati ad età e genere nell’ordinamento giuridico nazionale. 63 obblighi identici sono previsti anche per il pubblico ministero (dall’art. à62 c.p.p.) e per il difensore (dall’art. à91-bis c.p.p.). 64 un pubblico ministero intervistato (un uomo con 6 anni di esperienza) ha riferito: ssvolgendo le funzioni di pubblico ministero presso il tribunale, è capitato, talvolta, di lavorare con minori – anche portatori di disabilità – in quanto persone offese nell’ambito di procedimenti penali. in tali occasioni è capitato di ascoltarli, personalmente o tramite la polizia giudiziaria, sempre con l’ausilio di esperti in psicologia o psichiatria infantile, sia nel corso delle indagini preliminari, in ambienti loro familiari (come la scuola), sia nel processo, nelle forme dell’incidente probatorio. laddove la testimonianza del minore era determinante (soprattutto in caso di persona offesa) ovvero i fatti per cui si procedeva erano particolarmente afflittivi (reati contro l’incolumità o la libertà personale), ho sempre preferito procedere personalmente (con l’ausilio di esperti) all’ascolto dell’interessato, anche per cogliere il linguaggio meta-verbale e le espressioni emotive, nonché per salvaguardare il dichiarante senza, al contempo, pregiudicare l’accertamento dei fatti”. 65 l’incidente probatorio è stato approfondito nella sezione 01.2 del capitolo 3 – accomodamenti procedurali adeguati ad età e genere nell’ordinamento giuridico nazionale. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 63 in assenza di questo istituto, la persona offesa sarebbe esposta ad una vittimizzazione secondaria, posto che, secondo le regole generali del processo penale, dovrebbe essere sentita in dibattimento. questo potrebbe arrecarle un vero e proprio trauma, sottoponendola alle continue domande di accusa e difesa, magari anni dopo la commissione del reato. durante le interviste sono emerse alcune lacune di questo istituto: come sostenuto da alcuni avvocati, l’incidente probatorio pun essere richiesto dall’indagato/imputato (e dal suo difensore) e dal pubblico ministero. tuttavia, questa richiesta pun anche essere rigettata dal giudice, ove ritenga non necessario procedervi. 66 un secondo accomodamento procedurale volto ad evitare la vittimizzazione secondaria della persona offesa è costituito dalla possibilità di registrare le sue dichiarazioni: se le prime dichiarazioni vengono registrate, la vittima non sarà costretta a rivivere la sua esperienza traumatica nelle altre fasi del processo, perché sarà sufficiente riascoltare la registrazione. durante le interviste, tuttavia, sono emersi i limiti di questa procedura: alcuni avvocati, infatti, hanno segnalato che gli uffici giudiziari spesso non sono adeguatamente attrezzati, mancando degli strumenti tecnici necessari per la registrazione audio-video. fondamentale per evitare il fenomeno della vittimizzazione secondaria è, poi, la formazione adeguata e la specializzazione degli operatori giuridici che intervengono nei procedimenti in cui sono coinvolte vittime vulnerabili: anche in questo caso, le interviste hanno evidenziato come i soggetti del procedimento spesso non siano adeguatamente formati e cin vale soprattutto per gli avvocati, che possono liberamente scegliere il loro ambito di formazione senza che questo corrisponda necessariamente al settore in cui prestano prevalentemente la propria attività professionale (questo aspetto è stato approfondito nel capitolo à). infine, i rischi di vittimizzazione secondaria sorgono anche nei procedimenti (civili e minorili) collaterali al processo penale ordinario: la mancanza di coordinamento tra le autorità giudiziarie competenti ad adottare provvedimenti diversi ma collegati, espone la vittima a indagini e udienze ripetute. si pensi, ad esempio, ad un procedimento civile o minorile relativo all’affidamento dei figli, nell’ambito del quale la madre sostenga di essere vittima di violenza domestica. in questo caso, penderanno più procedimenti dinanzi a giudici diversi: a) il giudice civile, che deciderà sull’affidamento del bambino; b) il giudice minorile, competente nel caso in cui siano stati proposti anche i ricorsi ex artt. àà0 e ààà c.c. (decadenza della responsabilità genitoriale sui figli, allontanamento del genitore maltrattante o abusante dalla residenza familiare); c) il giudice penale, tenuto ad accertare l’eventuale responsabilità penale dell’imputato. la mancanza di coordinamento tra le diverse autorità pun produrre gravi forme di vittimizzazione secondaria della persona offesa, 66 due avvocati (un uomo con 16 anni di esperienza e una donna con 15 anni di esperienza) hanno riferito di aver richiesto l’esame di una minore di sedici anni in incidente probatorio; tuttavia, il giudice ha rigettato la richiesta, non ritenendo sussistenti le condizioni richieste dalla legge. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 64 eventualmente esposta a numerosi traumi, oltre che al rischio di decisioni non coordinate e potenzialmente divergenti. 67 02 accomodamenti procedurali funzionamento pratico degli accomodamenti procedurali come già illustrato nelle precedenti sezioni (nelle quali sono già stati descritti gli accomodamenti procedurali e le relative esperienze applicative), l’accomodamento procedurale più rilevante è l’incidente probatorio, disciplinato, con specifico riferimento alle persone offese in condizioni di particolare vulnerabilità, dall’art. à98, commi 5-bis, 5-ter e 5-quater c.p.p. il comma 5-bis prevede che, nel caso di procedimenti per reati particolarmente violenti (ad esempio violenza sessuale, violenza sessuale di gruppo, pornografia minorile, maltrattamenti in famiglia, atti persecutori), il giudice, se lo ritiene necessario o opportuno per tutelare il minore, stabilisce il luogo, il tempo e le modalità particolari attraverso cui procedere all’incidente probatorio. la norma, poi, specifica queste modalità: l’udienza pun svolgersi in un luogo diverso dal tribunale (ad esempio in una struttura specializzata di assistenza o presso l’abitazione del minore); le dichiarazioni del minore sono integralmente documentate con mezzi di riproduzione fonografica o audiovisiva (se cin non è possibile per l’indisponibilità di strumenti di riproduzione o di personale tecnico, si provvede con le forme della perizia o della consulenza tecnica) e trascritte su richiesta delle parti. il comma 5-ter estende l’applicazione della predetta disposizione anche ai casi in cui tra le persone interessate all’assunzione della prova vi siano maggiorenni in condizione di particolare vulnerabilità. il comma 5-quater, invece, estende all’incidente probatorio l’applicazione delle modalità protette previste, nell’ambito del dibattimento, dall’art. 498 c.p.p.68 in generale, i tribunali (soprattutto quelli per i minorenni) sono solitamente dotati di stanze a misura di bambino, attrezzate con giochi e arredate in modo da far sentire il teste vulnerabile a proprio agio: in questa stanza avviene l’esame del minore, al quale le domande vengono poste dallo psicologo ivi presente; il bambino pun rispondere in vari modi (ad esempio, con parole, gesti, disegni). nella stanza è installato un vetrospecchio con un impianto citofonico che consente agli altri soggetti e operatori processuali (giudice, pubblico ministero, imputato, difensore, cancellieri, 67 questo aspetto è stato evidenziato da un pubblico ministero intervistato (un uomo con 6 anni di esperienza) che ha dichiarato: sun’ulteriore sfida consiste nel superare i limiti di coordinamento e di scambi di informazioni tra i diversi uffici giudiziari che intervengono nelle vicende aventi a oggetto minori: procura e tribunale ordinario, da una parte, tribunale civile (per la volontaria giurisdizione) e procura e tribunale per i minorenni, dall’altra. talvolta, infatti, i provvedimenti di queste autorità non sono tra loro coordinati o addirittura coerenti.” 68 l’art. 498 c.p.p. è stato analiticamente esaminato nella sezione 01.2 del capitolo à – informazioni sui propri diritti fornite alle vittime minorenni. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 65 ecc.) di vedere e sentire l’esame senza essere visti o sentiti dal bambino. se uno di questi soggetti desidera porre domande specifiche al bambino, il giudice chiamerà lo psicologo nella stanza adiacente, gli riferirà la domanda da formulare al minore e lo psicologo, tornando nella stanza protetta, riporterà la domanda richiesta. queste stanze sono spesso presenti anche negli uffici delle forze dell’ordine. 69 esempi di accomodamenti procedurali per una più approfondita analisi degli accomodamenti procedurali disciplinati dal codice di procedura penale, si rinvia alle precedenti sezioni e, in particolare, alla sezione 01.3 del capitolo 3. decisioni sugli accomodamenti procedurali gli accomodamenti procedurali trovano applicazione all’esito di una valutazione individuale che i vari operatori processuali effettuano sulla base dei criteri elencati nell’art. 90-quater c.p.p. la norma e la sua applicazione pratica sono già state esaminate nel capitolo 3. 70 formazione pratica dei professionisti la formazione dei professionisti sulle questioni relative alla vulnerabilità della vittima e quella degli operatori dei servizi coinvolti nella tutela di minori, persone con disabilità e bambini con disabilità, sono state già illustrate, anche dal punto di vista pratico, nella sezione 01.2 del capitolo 3 – formazione dei professionisti. 03 supporto e informazioni sensibilizzazione dei professionisti in merito agli accomodamenti procedurali adeguati all’età, al genere e alla disabilità le interviste hanno confermato che i professionisti della giustizia hanno una elevata conoscenza degli accomodamenti procedurali adeguati ad età, genere e disabilità. in particolare, la scuola superiore della magistratura (ssm) ha organizzato incontri, corsi di formazione, seminari e campagne di sensibilizzazione sull’argomento. le seguenti iniziative sono degne di nota: – come parte del progetto ejnita 2.0, la ssm, in collaborazione con l’associazione italiana degli avvocati per la famiglia e per i minori (aiaf) e l’unione nazionale camere minorili (uncm), e con il supporto della international child abduction lawyers italy (icali) e dell’associazione di avvocati per le persone e le famiglie (apf), ha organizzato un ciclo di quattro incontri sul tema della sottrazione internazionale, rivolti a funzionari dell’autorità centrale, magistrati, 69 talvolta, tuttavia, queste strutture mancano, come riferito da un pubblico ministero intervistato. 70 cfr. sezione 02 del capitolo 3 – termini giuridici che esprimono le potenziali disabilità di un bambino; sezione 03 del capitolo 3 – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima; sezione 03.1 del capitolo 3– obbligo giuridico di identificare le esigenze della vittima minorenne e ruolo dei servizi di sostegno. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 66 avvocati, notai, ufficiali di stato civile e ufficiali giudiziari. gli incontri, che hanno avuto inizio il 19 aprile 2024, si sono concentrati sui seguenti argomenti: competenza giurisdizionale in materia di responsabilità genitoriale; procedimento di rimpatrio e relocation; riconoscimento ed esecuzione delle decisioni di rimpatrio; mediazione familiare transfrontaliera. 71 – in collaborazione con il ministero della giustizia, la ssm ha organizzato un corso di formazione straordinario, nell’ambito del progetto europrom che mira a approfondire la conoscenza delle politiche riguardanti i minori stranieri non accompagnati all’interno dell’unione europea e a migliorare la protezione dei minori migranti con lo sviluppo di buone pratiche comuni europee. il corso è stato avviato il 1à dicembre 2023. 72 – in collaborazione con l’unità hdlp del consiglio d’duropa, la sse ha organizzato un corso in materia di diritti dei minori nell’ambito dei procedimenti giudiziari, con finalità di aumentare la conoscenza dei professionisti legali sugli standard internazionali ed europei (coe and eu) applicabili. il corso, avviato il 26 febbraio 2024, ha coinvolto venti magistrati ordinari e dieci magistrati onorari – giudici o pubblici ministeri – con esperienza nella materia oggetto del seminario. 73 – in collaborazione con l’alto commissariato delle nazioni unite per i rifugiati (unhcr), la ssm ha organizzato un corso di formazione straordinario sul tema “la protezione delle persone di minore età”, che si è svolto nei mesi di giugno e luglio 2022 e al quale sono stati ammessi a partecipare trentacinque magistrati professionali (con preferenza per coloro che svolgono funzioni minorili giudicanti e requirenti). 74 – nel luglio 202à, la sse ha creato un’aula virtuale di formazione permanente sul tema “la riforma del processo in materia di famiglia”, coinvolgendo novecentocinquanta magistrati dei tribunali per i einorenni e delle procure presso questi tribunali, nonché magistrati dei tribunali ordinari, delle corti d’appello, della corte di cassazione, della procura generale presso la corte di cassazione e dell’ufficio del 71 la locandina dell’incontro è disponibile al seguente link (consultato da ultimo in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/documents/20126/4289665/ejnita+ciclo+di+incontri+2024.pdf/ 72 la scheda del corso è disponibile al seguente link (consultato da ultimo in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/documents/20126/564830/fpfp22016_scheda.pdf 73 il bando per la partecipazione al corso è consultabile al seguente link (consultato da ultimo in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/documents/20126/4289665/2024+interpello+help+child-friendly+justice.pdf/ 74 per maggiori informazioni, consultare il seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/web/portalessm/avvisi?p_p_id=avvisi&p_p_state=normal&p_p_mode=view&_avvisi_javax.portlet.action=dettaglioavvisoaction&_avvisi_idavviso=739&p_auth=vg1wi0w8&p_p_lifecycle=0 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 67 supremo magistrato, che si occupano, anche non in via esclusiva, della materia della famiglia e giudici tutelari.75 – la ssm ha lanciato il progetto “laboratori di strasburgo” nel 2022: i primi due seminari si sono tenuti a napoli nei mesi di maggio e ottobre con la partecipazione del dipartimento dell’organizzazione giudiziaria, del personale e dei servizi (dej). i seminari si sono concentrati sull’effettiva attuazione delle sentenze contro l’italia in materia di adozione di bambini (gruppo di casi zhou), affidamento di minori (r.v. e altri), mancata attuazione delle decisioni giudiziarie che regolano il diritto di visita dei genitori (gruppo di casi terna), violenza domestica (gruppo di casi talpis) e vittimizzazione secondaria (caso j.l.).76 – in collaborazione con il network help del consiglio d’europa, la ssm ha organizzato un corso sui diritti delle persone con disabilità. il corso, avviato l’11 aprile 2023, ha coinvolto trenta magistrati ordinari e dieci magistrati onorari – giudici o pubblici ministeri – con esperienza nella materia oggetto del seminario. 77 – come membro del programma help (human rights education for legal professionals) del consiglio d’duropa, la sse ha organizzato, nei mesi di aprile, maggio e giugno 2022, tre corsi sui seguenti argomenti: etica per giudici, procuratori e avvocati; lotta contro la violenza sulle donne e la violenza di genere; ambiente e diritti umani. ai corsi hanno partecipato magistrati ordinari (giudici e pubblici ministeri). 78 numerose sono state anche le iniziative volte alla formazione e alla sensibilizzazione delle forze dell’ordine. a titolo esemplificativo, è opportuno menzionare le seguenti: – nel 2001, la presidenza del consiglio dei ministri, il dipartimento per gli affari sociali, l’osservatorio nazionale per l’infanzia e l’adolescenza e il comitato di coordinamento per la tutela dei minori dallo sfruttamento e dall’abuso sessuale hanno approvato il “documento di indirizzo per la formazione in materia d’abuso e maltrattamento dell’infanzia”, che contiene indicazioni per la definizione di corsi di formazione 75 maggiori informazioni sono disponibili al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/web/portalessm/avvisi?p_p_id=avvisi&p_p_state=normal&p_p_mode=view&_avvisi_javax.portlet.action=dettaglioavvisoaction&_avvisi_idavviso=1168&p_auth=vg1wi0w8&p_p_lifecycle=0 76per maggiori informazioni, consultare il seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/web/portalessm/avvisi?p_p_id=avvisi&p_p_state=normal&p_p_mode=view&_avvisi_javax.portlet.action=dettaglioavvisoaction&_avvisi_idavviso=1151&p_auth=vg1wi0w8&p_p_lifecycle=0 77 il bando per la partecipazione al corso è disponibile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/documents/20126/564830/heuii+launch+disab+ita.pdf/ 78 per visionare il bando di partecipazione al corso, consultare il seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.scuolamagistratura.it/documents/20126/564830/20220329_interpello-help.pdf 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 68 multidisciplinari finalizzati a migliorare la rete di protezione e tutela dei bambini. 79 – l’autorità garante per l’infanzia e l’adolescenza ha sviluppato un manuale per le forze di polizia che, alla luce delle buone pratiche già sperimentate sul territorio nazionale, ha l’obiettivo di promuovere l’adozione di procedure e pratiche uniformi, in linea con la convenzione sui diritti dell’infanzia, in tutte le situazioni che coinvolgono i minori e in cui è richiesto l’intervento della polizia. 80 – la scuola di formazione delle forze di polizia ha organizzato una conferenza il 2 ottobre 2023 sul tema “limiti applicativi del codice rosso”. 81 per quanto riguarda le iniziative rivolte agli avvocati, si ricordano, a titolo meramente esemplificativo, le seguenti: – il consiglio nazionale forense ha organizzato, il 16 marzo 2023, un corso di formazione avanzata per la prevenzione e la lotta contro la violenza di genere. 82 – il consiglio nazionale forense ha organizzato, nei mesi di settembre, ottobre e novembre 2022, un corso di formazione, con riferimento all’ambito civilistico, per avvocati che svolgono la funzione di curatore speciale del minore. 83 – il consiglio dell’ordine degli avvocati di lecce ha organizzato, il à dicembre 2022, un seminario di formazione sul tema “disabilità: strumenti a tutela”. 84 79 il documento è disponibile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.poliziadistato.it/articolo/457 80 la versione tascabile dell’handbook è disponibile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.garanteinfanzia.org/sites/default/files/documenti/vademecum_forze_di_polizia_tascabile_0.pdf 81 per maggiori informazioni, consultare il seguente link (pubblicato nel 2023 e consultato in data 11 giugno 2024): https://scuolainterforze.interno.gov.it/alla-scuola-di-perfezionamento-il-dibattito-sul-femminicidio/ 82 maggiori informazioni sono disponibili al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.consiglionazionaleforense.it/web/cnf/search?p_p_id=com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_cjtomx1ebuiu&p_p_lifecycle=0&p_p_state=maximized&p_p_mode=view&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_cjtomx1ebuiu_mvcpath=%2fview_content.jsp&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_cjtomx1ebuiu_assetentryid=2786614&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_cjtomx1ebuiu_type=content&p_l_back_url=%2fsearch 83 i dettagli del corso sono disponibili al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.consiglionazionaleforense.it/it/web/cnf/calendario-cnf?p_p_id=com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_hd9ln5ewxoij&p_p_lifecycle=0&p_p_state=maximized&p_p_mode=view&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_hd9ln5ewxoij_mvcpath=%2fview_content.jsp&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_hd9ln5ewxoij_assetentryid=2625971&_com_liferay_portal_search_web_search_results_portlet_searchresultsportlet_instance_hd9ln5ewxoij_type=content&p_l_back_url=%2fit%2fcalendario-cnf%3fdelta%3d60%26start%3d1 84 la locandina del seminario è consultabile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://www.ordineavvocatilecce.it/avvocati-e-praticanti/prova-subitem-01/eventi/item/la-disabilita-strumenti-a-tutela 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 69 alcune iniziative hanno coinvolto anche i servizi sociali. tra queste, è opportuno menzionare le seguenti: – il consiglio nazionale dell’ordine degli assistenti sociali ha organizzato una tavola rotonda interistituzionale sui processi di sostegno e tutela dei minorenni e delle loro famiglie e ha sviluppato – con la partecipazione del dipartimento per le politiche della famiglia della presidenza del consiglio, del ministero della giustizia, del ministero dell’interno e delle forze dell’ordine – le linee guida riguardanti l’allontanamento dei minori dalle loro famiglie.85 – la procura della repubblica di benevento e gli enti del tavolo interistituzionale per la tutela delle vittime vulnerabili e di violenza di genere, in collaborazione con il progetto “luana. prevenzione della violenza e empowerment”, hanno organizzato un corso di formazione e specializzazione per operatori dei servizi territoriali, sociali, sanitari e della giustizia, mirato al precoce riconoscimento della violenza intra-familiare e a fornire competenze adeguate a scongiurare la vittimizzazione secondaria. 86 servizi specialistici e approcci pratici multidisciplinari i servizi sociali, quando intervengono a tutela del minore – e, in generale, della persona coinvolta nel procedimento penale che versi in una condizione di particolare vulnerabilità – adottano un approccio multidisciplinare e case by case. questo è emerso sia con riferimento alle strutture dedicate alle vittime di violenza di genere (per l’analisi delle quali si rimanda alla sezione 01.2 del capitolo 3 – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima), sia con riferimento ai servizi specificamente dedicati ai minori (analizzati nella sezione 01.2 del capitolo 3 ed approfonditi, da un punto di vista pratico, nella sezione 03 del capitolo 5 – istruzione inclusiva e programmi comunitari). sistema di condivisione delle informazioni tra servizi sociali e professionisti della giustizia penale e della tutela dell’infanzia i servizi sociali condividono le informazioni relative al minore con i professionisti della giustizia (giudice, pubblico ministero, difensore) attraverso relazioni scritte (su carta). 85 le line guida sono consultabili al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://cnoas.org/processi-di-sostegno-e-tutela-dei-minorenni-e-delle-famiglie/ 86 per maggiori dettagli, consultare il seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://ordineavvocati.bn.it/wp-content/uploads/2023/11/locandina-formazione-luana-bn-.pdf 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 70 queste relazioni vengono poi inserite (in formato digitale) dalla cancelleria nei vari fascicoli del procedimento penale. quando i servizi sociali ricevono una segnalazione (da insegnanti, medici, parenti del minore, ecc.) relativa ad abusi o violenze commessi in danno di un minore, redigono una relazione indirizzata all’autorità giudiziaria competente (il tribunale per i minorenni). 87 a partire da questo momento, viene avviato un procedimento dinanzi al tribunale per i minorenni, che coinvolge anche i servizi sociali comunali territorialmente competenti: questi servizi devono adottare misure urgenti a tutela del minore (tra le quali, ad esempio, l’allontanamento temporaneo dalla famiglia d’origine con collocamento presso una famiglia affidataria o, se cin non è possibile, presso una comunità) e devono provvedere alla tutela del minore, riportando periodicamente al giudice (attraverso relazioni scritte) lo stato psicologico e sociale dello stesso (relazionando, ad esempio, su rendimento scolastico, impegno in attività ricreative, equilibrio psicologico del minore). tuttavia, durante le interviste è emerso che i servizi sociali spesso non relazionano o relazionano con considerevoli ritardi o in modo non corretto: cin crea ritardi o storture nel processo poiché l’autorità giudiziaria competente (il pubblico ministero, il tribunale per i minori, ecc.) adotta le sue misure anche sulla base delle relazioni dei servizi sociali. 88 istruzione inclusiva e programmi comunitari i servizi sociali svolgono un ruolo fondamentale nell’assicurare l’accesso a un’istruzione inclusiva e ai programmi comunitari. dopo aver effettuato una valutazione sulla recuperabilità dei rapporti familiari (approfondita nella sezione 01.2. del capitolo 3,), i servizi sociali predispongono un percorso di trattamento per il minore e la famiglia: nel caso di una prognosi positiva, il trattamento includerà sia interventi mirati al bambino (tra cui supporto psicologico, affido intrafamiliare, ecc.), sia interventi mirati ai genitori (tra cui la consulenza di sostegno genitoriale e vari tipi di welfare e sostegno sociale). cin al fine di consentire, da un lato, l’elaborazione del trauma subito dal bambino e, dall’altro, il ripristino dei rapporti familiari. in caso di prognosi negativa, invece, il trattamento mirerà alla sostituzione dei riferimenti genitoriali, attivando anche un processo di sostegno nell’elaborazione della perdita subita. a questo proposito, è opportuno menzionare il programma di intervento per la prevenzione dell’istituzionalizzazione (pippi), nato nel 2010 dalla collaborazione tra 87 per un approfondimento sulla denuncia del minore, cfr. sezione 01.2 del capitolo 3 – ostacoli che i bambini con disabilità – soprattutto intellettive e/o psicosociali – incontrano nel denunciare reati e partecipare ai procedimenti penali. 88 i professionisti della giustizia intervistati hanno evidenziato le carenze dei servizi sociali. un pubblico ministero (un uomo con 6 anni di esperienza) ha dichiarato: ssicuramente possono annoverarsi tra le buone pratiche che consentirebbero di offrire una migliore esperienza giudiziale ai minori con disabilità, la stipula di convenzioni con ordini di ausiliari esperti che possano coadiuvare la polizia giudiziaria e i magistrati nel loro ascolto (pedagoghi, psicologi/psichiatri infantili, interpreti ecc.), che ne garantiscano anche l’immediata reperibilità in caso di urgenza”. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 71 il ministero del lavoro e delle politiche sociali, il laboratorio di ricerca e intervento in dducazione familiare dell’università di padova e i servizi sociali e di protezione e tutela dei minori di dieci città italiane (tra questi, cooperative del privato sociale, scuole e servizi sanitari di bari, bologna, firenze, genova, milano, napoli, palermo, reggio calabria, torino e venezia). il programma mira a sostenere la genitorialità vulnerabile e a innovare le pratiche per sostenere le “famiglie negligenti”, al fine di ridurre il rischio di maltrattamenti e il conseguente allontanamento dei bambini dal nucleo familiare d’origine. l’obiettivo primario, dunque, è quello di aumentare la sicurezza dei bambini e migliorare la qualità del loro sviluppo. l’intervento previsto nel programma pippi si articola in quattro fasi. la prima è una fase di pre-valutazione: durante questa fase, l’équipe multidisciplinare effettua, insieme alle famiglie, un lavoro di valutazione dell’ambiente familiare, della sua organizzazione interna ed esterna, dello sviluppo del bambino, al fine di stabilire il livello di rischio di allontanamento per il bambino. le famiglie con figli a rischio di “negligenza” sono invitate a partecipare al programma p.i.p.p.i. la seconda fase è di valutazione e progettazione: l’équipe multidisciplinare – composta da insegnanti, assistenti sociali, operatori sanitari, psicologi e altri collaboratori volontari – mantiene un costante contatto con la famiglia e con i minori. la terza fase mira alla realizzazione del programma. questa fase dura diciotto mesi e si compone di quattro tipologie di attività: – interventi di educazione domiciliare con le famiglie per sostenere i genitori, rafforzare le relazioni genitori-figli e migliorare lo sviluppo dei bambini; – partecipazione a gruppi di genitori e figli per lo svolgimento di attività di sostegno alla genitorialità; – collaborazione tra scuole/famiglie e servizi sociali attraverso la stipula di convenzioni che consentano di integrare il programma pippi con altre forme di sostegno scolastico; – intervento delle “famiglie d’appoggio”, composte da aiutanti volontari (tra cui parenti, amici, vicini) che offrono sostegno concreto alle famiglie. la quarta fase è di valutazione ex post: l’obiettivo è stabilire se la famiglia dovrà proseguire la propria partecipazione al programma p.i.p.p.i., oppure rientrare nella normale presa in carico dei servizi. materiale informativo rivolto ai minori vittime di reato numerose sono le iniziative informative rivolte ai minori. tra queste, si ricorda che, nel marzo 2001, il ministero dell’interno e il dipartimento della pubblica sicurezza, in accordo con il ministero dell’istruzione e il comitato italiano per l’unicef, hanno lanciato il progetto “il poliziotto: un amico in più”. l’iniziativa ha incluso visite guidate 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 72 dei bambini presso gli uffici di polizia, incontri nelle scuole e distribuzione di materiali informativi (tra cui un libretto con cartoni animati e consigli per aiutare i bambini a difendersi in situazioni a rischio, incoraggiando il dialogo con insegnanti, genitori e poliziotti). 89 altre campagne e servizi informativi sono stati descritti nella sezione 02 del capitolo 7. ostacoli per i professionisti che lavorano con bambini con disabilità intellettive e psico-sociali le interviste hanno evidenziato diversi ostacoli per i professionisti che si approcciano a bambini con disabilità intellettive e psico-sociali. alcuni di questi, già illustrati nelle precedenti sezioni, sono le seguenti: – difficoltà comunicative: il bambino spesso utilizza un linguaggio non verbale per esprimere i suoi bisogni, tende ad isolarsi e non mostra interesse a comunicare; – il bambino spesso ha profonde difficoltà nell’esprimere e comprendere i propri bisogni e le proprie richieste; – la persona priva delle competenze necessarie (ad esempio, il magistrato o la polizia giudiziaria) si affida all’intermediazione di un esperto, che deve essere preparato, poiché l’esito dei procedimenti penali talvolta dipende dal suo operato. a tal riguardo, è emerso durante le interviste che molto spesso il magistrato, conoscendo le competenze di un esperto, lo nomina ripetutamente, temendo di nominare qualcun altro che non sia altrettanto preparato; in questo modo, vengono nominati pochi esperti che hanno, quindi, un carico di lavoro molto elevato. 90 – quando i procedimenti penali coinvolgono un minore – con o senza disabilità – è necessario l’intervento dei servizi sociali; se i servizi sociali non svolgono adeguatamente e tempestivamente le attività di loro competenza (ad esempio, non relazionano o relazionano in ritardo), l’efficienza ed efficacia del procedimento penale possono essere compromesse; – in alcuni casi, le istituzioni appaiono ostili nei confronti della disabilità: ad esempio, i professionisti della giustizia tendono a considerare meno 89 per saperne di più: https://www.poliziadistato.it/articolo/il-poliziotto-un-amico-in-piu (pubblicato nel 2007 e consultato in data 11 giugno 2024). 90 questo aspetto è emerso durante un’intervista con una psicologa (una donna con 21 anni di sperienza), spesso nominata come perito o consulente tecnico. dietro questa situazione c’è spesso una carenza di personale esperto prontamente disponibile. a questo proposito, un pubblico ministero intervistato ha dichiarato: “spesso manca personale specializzato prontamente disponibile per l’ascolto dei minori (soprattutto se affetti da disabilità), mancano sale e mezzi adeguati (essendo così costretti a ripiegare sulle aule giudiziarie, che non sono adatte a mettere a proprio agio i minori). inoltre, la grande quantità di procedure pendenti limita il tempo e l’attenzione che possono essere dedicati all’ascolto di un minore – magari con disabilità – che, per le sue peculiarità, richiede più tempo”. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 73 attendibili le dichiarazioni rese da soggetti affetti da disabilità (soprattutto psicosociali ma anche fisiche); 91 – le norme e le procedure non sempre contemplano metodi non convenzionali di interazione e raccolta di informazioni, ma è necessario snegoziare” con i professionisti della giustizia per adeguare il procedimento ordinario alle esigenze concrete. sarebbe opportuno che le forze dell’ordine, i pubblici ministeri e i giudici avessero una migliore conoscenza del fenomeno, fossero supportati da competenze specifiche (ad esempio, da gruppi interdisciplinari) e adottassero procedure stabili (come protocolli di trattamento multi-agency). – i centri anti-violenza seguono standard che non sempre consentono di accogliere persone con disabilità. 91 un pubblico ministero intervistato (un uomo con 6 anni di esperienza) ha detto: ” la maggiore difficoltà per i minori è quella di essere creduti, nutrendosi spesso nei loro confronti il sospetto che cin che raccontano – a causa della loro immaturità, della facile suggestionabilità e delle capacità cognitive e di linguaggio non ancora compiutamente sviluppate – non corrisponda fedelmente alla realtà. potrebbe capitare che, in caso di versioni discordanti, si dia maggiore credibilità alle dichiarazioni di un adulto piuttosto che a quelle di un minore, benché tendenzialmente i primi sono più capaci di rendere dichiarazioni volutamente distorte e strumentali (si pensi ai casi di maltrattamenti in famiglia, in cui un minore afferma che un genitore picchia abitualmente l’altro e quest’ultimo, per ridimensionare i fatti, dice che in realtà si tratta di meri alterchi tra adulti, travisati e amplificati dal figlio). naturalmente queste difficoltà (inversamente proporzionali all’età del minore) sono vieppiù maggiori per i minori affetti da disabilità, in quanto la valutazione di attendibilità dei medesimi sconta, oltre ai sospetti comuni agli altri coetanei, anche quelli che derivano dalle patologie da cui sono affetti, poiché anch’esse potrebbero influire sulla percezione, il ricordo e l’esposizione dei fatti”. 05 funzionamento pratico del sistema di giustizia penale 74 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 75 in questa sezione sono riportate le informazioni ottenute tramite la ricerca bibliografica e le interviste con i professionisti (4 avvocati, 1 giudice, 1 pubblico ministero, 4 assistenti sociali e 2 psicologi). le interviste sono limitate ai soli professionisti, differentemente da quanto preventivato perché, nonostante gli sforzi profusi, non è stato possibile individuare minori con disabilità disposti a partecipare allo studio. si conferma, tuttavia, l’impegno a svolgere questa attività in una fase successiva, eventualmente integrando i dati già descritti nel presente report. al fine di reclutare minori da intervistare, sono state svolte le seguenti attività: – richiesta e approvazione di un’autorizzazione etica da parte della commissione etica del cnr; – richiesta e approvazione di una dpia (valutazione di impatto sulla protezione dei dati) con il coinvolgimento del dpo (responsabile della protezione dei dati) del cnr; – coinvolgimento delle seguenti associazioni al fine di raccogliere contatti di genitori o tutori potenzialmente interessati ad essere sottoposti alle interviste: o centro anch’io cavallino (lecce) o aias bologna o la nostra famiglia (brindisi); o avvocati per le persone e le famiglie; o centro diurno socio-educativo riabilitativo sdante cappello” (brindisi); o società cooperativa sociale onlus slavoro e progresso 9à” (brindisi); o società cooperativa sociale onlus sdridano” (brindisi); o centro socio-educativo riabilitativo soltre l’orizzonte” (brindisi); o società cooperativa sociale sferrante aporti” (brindisi); o società cooperativa sociale salba” (eesagne, brindisi); o centro ambulatoriale privato sofficine autismo” (eesagne, brindisi); o società cooperativa sfuori dal sommerso” (eesagne, brindisi); o società cooperativa sociale onlus ssan bernardo” (latino, brindisi); o società cooperativa sociale onlus ssi pun fare” (latiano, brindisi); o centro diurno socio-educativo riabilitativo sraggio di sole” (san vito dei normanni, brindisi); 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 76 o società cooperativa sociale scarpe diem” (ostuni, brindisi); o centro diurno svilla nazareth” (ostuni, brindisi); o società cooperativa sociale onlus sremedios” (ceglie eessapica, brindisi); o centro diurno socio-educativo riabilitativo ssan giovanni di dio” (oria, brindisi); o centro diurno socio-educativo riabilitativo seysotis” (drchie, brindisi); o centro diurno socio-educativo riabilitativo seadre teresa – la casa protetta” (villa castelli, brindisi); – coinvolgimento dei seguenti centri antiviolenza al fine di raccogliere contatti di genitori o tutori potenzialmente interessati ad essere sottoposti alle interviste: o centro anti-violenza scrisalide” (brindisi); o centro anti-violenza sricomincio da me” (brindisi); o centro anti-violenza sio donna” (brindisi); o centro anti-violenza sricominciamo” (francavilla fontana, brindisi); o centro anti-violenza sinsieme si pun” (fasano, brindisi); o centro anti-violenza sla luna” (latiano, brindisi) creazione di un flyer (all. 2) per diffondere informazioni accessibili sul progetto da distribuire presso associazioni e scuole, con la previsione di un incentivo per la partecipazione alle attività del progetto. 01 ruolo dei professionisti e ostacoli alla partecipazione dei minori con disabilità ai procedimenti penali opportunità e ostacoli per i minori con disabilità nella partecipazione al procedimento penale i principali ostacoli che i minori incontrano nella denuncia di un reato e nella partecipazione ai procedimenti penali, emersi durante le interviste, sono stati già analizzati nella sezione 01.2 del capitolo à (ostacoli che i bambini con disabilità – soprattutto intellettive e/o psicosociali – incontrano nel denunciare reati e partecipare ai procedimenti penali). le interviste hanno confermato che solitamente i minori con disabilità vittime di reato tendono a esprimere il loro disagio agli adulti con cui si interfacciano abitualmente 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 77 (ad esempio, insegnanti o operatori dei servizi sociali). quando questi soggetti rilevano un pericolo in corso per il bambino, agiscono secondo i metodi già descritti nella sezione 01.2 del capitolo à (unità/dipartimenti speciali per la protezione dell’infanzia). dalle interviste è anche emerso uno sforzo generale e costante da parte di tutti gli operatori della giustizia penale (giudici, pubblici ministeri, polizia giudiziaria, ecc.) nell’applicazione degli accomodamenti procedurali previsti dal codice in favore dei minori e, in generale, delle vittime che versano in condizioni di particolare vulnerabilità. tuttavia, sono anche emerse le difficoltà connesse all’applicazione delle disposizioni procedurali che regolano l’accesso alla giustizia dei minori (anche con disabilità): in particolare, come affermato da un pubblico ministero intervistato, la sfida maggiore è superare la mancanza strutturale di finanziamenti, personale e risorse necessarie per garantire che tali accomodamenti non rimangano lettera morta. spesso mancano personale specializzato prontamente reperibile per l’ascolto dei minori (soprattutto se affetti da disabilità) e stanze e mezzi a tal fine adeguati (dovendosi ripiegare sulle aule di tribunale). inoltre, l’enorme quantità di procedimenti pendenti limita il tempo e l’attenzione che possono essere dedicati all’ascolto del minore. un’ulteriore sfida è rappresentata dalla necessità di superare i limiti di coordinamento e scambio di informazioni tra i vari uffici giudiziari coinvolti: procura e tribunale ordinario, da un lato, tribunale civile (per la giurisdizione volontaria) e tribunale per i minorenni, dall’altro. a volte, i provvedimenti adottati da queste autorità non sono coordinati o coerenti. quando il minore è vittima di un reato, viene attivata la procedura già descritta nella sezione 01.2 del capitolo à (unità/dipartimenti speciali per la protezione dell’infanzia), volta a fornirgli supporto all’interno del sistema giudiziario. tuttavia, le interviste hanno anche evidenziato le lacune di questo sistema: in particolare, l’insufficienza dei fondi destinati a tale scopo impedisce il funzionamento efficace del sistema, comportando anche l’indisponibilità di strutture adeguate a supportare i minori e, in generale, le persone in condizioni di particolare vulnerabilità (ad esempio, centri antiviolenza, spazi neutri, ecc.). queste criticità sono già state affrontate nelle sezioni precedenti. 92 inoltre, dalle interviste è emerso che, nella maggior parte dei casi, i professionisti che entrano in contatto con i minori – con o senza disabilità intellettive o psicosociali – hanno le competenze adeguate a supportarli. alcune lacune sono emerse, tuttavia, con riferimento alla formazione degli operatori dei servizi sociali e, soprattutto, degli avvocati: per ulteriori informazioni su questi aspetti, si rinvia alla sezione 01.2 del capitolo 3 – formazione dei professionisti. 92 cfr. sezione 01.2 del capitolo 3 – soluzioni per i casi di conflitti di interesse tra minore e legale rappresentante; – obbligo di effettuare una valutazione individuale della condizione di particolare vulnerabilità della vittima. 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 78 02.1 utilizzo della tecnologia per il superamento delle barriere le tecnologie assistive possono compensare specifiche disabilità – congenite o sopraggiunte – e sono ampiamente utilizzate come strumento di riabilitazione e compensazione per abilità residue. in italia, da oltre quindici anni, sono stati creati e utilizzati diversi tipi di ausili, hardware o software, che offrono aiuto, sia nel campo della riabilitazione che in quello dell’accesso a computer e internet. in italia, le persone con disabilità, hanno diritto, a determinate condizioni, a molteplici ausili e protesi, finanziati dal servizio sanitario nazionale (ssn). tuttavia, spesso accade che i cittadini, specialmente quando affetti da disabilità sopraggiunte a causa di incidenti o malattie, non siano a conoscenza di queste opportunità, non riescano ad orientarsi nelle varie procedure da seguire per ottenere le tecnologie assistive e non sappiano come usarle correttamente. in italia, gli ausili possono essere prescritti alle seguenti categorie di soggetti: • soggetti che hanno ottenuto il riconoscimento di una invalidità (invalido civile, invalido di guerra, invalido per servizio, cieco civile, sordo); • minorenni (per la prevenzione, il trattamento e la riabilitazione di una menomazione e/o una disabilità permanente); • soggetti in attesa di riconoscimento dell’invalidità (per i quali l’invalidità è già stata accertata dalla commissione medica) o in attesa di valutazione dell’invalidità; • persone ricoverate in strutture pubbliche o private, che necessitano di protesi e ausili prima della dimissione ospedaliera. l’elenco delle tecnologie assistive disponibili è contenuto nel nomenclatore tariffario degli ausili e delle protesi, che viene aggiornato periodicamente con decreto. l’ultimo aggiornamento risale al 2017. gli ausili possono essere prescritti in via completamente gratuita o con una compartecipazione alla spesa, a seconda del caso. inoltre, possono essere forniti in modo permanente o in prestito e, in questo secondo caso, dovranno essere restituiti al termine dell’uso: questo perché gli ausili, una volta ricondizionati, possono essere riutilizzati da altre persone. i medici di base possono prescrivere solo alcuni tipi di strumenti molto diffusi e destinati all’uso domestico (ad es. sedia a rotelle standard, montascale, ecc.). per tutti gli altri ausili più complessi (come sedie a rotelle elettroniche, tastiere modificate per il pc, puntatori oculari, scarpe ortopediche, ecc.), siano essi standard o su misura (per i quali, in questo secondo caso, è necessaria una valutazione accurata e un possibile addestramento all’uso), è richiesta una visita specialista e una prescrizione da parte di un medico specialista in una struttura pubblica (fisiatra, 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 79 ortopedico, neuropsichiatra, oculista, ecc.). la stessa prescrizione è necessaria anche per i cosiddetti “ausili salva-vita”, come i ventilatori polmonari. oltre ai servizi pubblici dedicati alle disabilità di bambini, adulti e anziani, esistono anche centri ausili specializzati privati che offrono consulenze gratuite su ausili e tecnologie. alcuni di questi centri curano anche esposizioni di ausili nell’ambito delle quali i soggetti interessati possono provare le tecnologie assistive. alcuni dati fondamentali sull’uso delle tecnologie assistive in italia sono stati raccolti dallo studio “access to assistive devices in italy 2022 – results of the rapid assistive technology assessment (rata) survey”93, i cui risultati sono in parte descritti in questa sezione. il rapporto è stato redatto in collaborazione con le seguenti associazioni ed enti pubblici: aias bologna onlus, glic (rete italiana dei centri di ausili tecnologici), fondazione censis, centro nazionale malattie rare, istituto superiore di sanità, centro nazionale per le tecnologie innovative in sanità pubblica, istituto superiore di sanità. di seguito alcuni risultati. in italia, il bisogno di tecnologie assistive aumenta con l’aumentare del grado di difficoltà funzionale e soprattutto con l’età. attualmente, le necessità di dispositivi assistivi sembrano essere, nel complesso, soddisfatte. cin pun dirsi sia per gli ausili generalmente acquistati/ottenuti tramite fornitori privati, sia per i prodotti più specializzati solitamente forniti dagli operatori pubblici. le barriere all’uso degli strumenti di ausilio variano notevolmente a seconda del tipo di difficoltà funzionale (comunicativa, cognitiva, visiva) e, mentre sono piuttosto rare in età evolutiva (riguardando circa 1/3 degli utenti), raggiungono oltre il 75% degli utenti di età superiore ai cinquanta anni. le tecnologie digitali di consumo – come smartphone e tablet – non solo sono considerate tecnologie assistive a tutti gli effetti, ma sono anche tra le soluzioni più diffuse tra coloro che hanno difficoltà funzionali o disabilità. gli ausili in uso sembrano complessivamente soddisfare le esigenze degli utenti e risultano adatte ai loro contesti di applicazione. al contrario, è piuttosto basso il grado di soddisfazione relativo ad alcuni servizi necessari a rendere l’ausilio fruibile e adeguato nel tempo. con riguardo all’opinione sul processo di fornitura degli ausili e sulla valutazione dei bisogni, il grado di soddisfazione di circa la metà degli intervistati sembra sintomatico della necessità di miglioramenti sia nella valutazione e selezione delle soluzioni, sia nel processo di acquisizione e messa in uso delle stesse (world health organization, & united nations children’s fund, 2022). in italia, sono stati sviluppati alcuni interessanti progetti sull’utilizzo delle tecnologie assistive innovative prevalentemente in due ambiti fondamentali: il primo, relativo all’applicazione delle tecnologie assistive in ambito universitario e pedagogico; il secondo riguardante l’applicazione di queste tecnologie per favorire l’inclusione dei dipendenti delle pubbliche amministrazioni. 93 world health organization, & united nations children’s fund. (2022). global report on assistive technology. world health organization. 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 80 per quanto riguarda le università e le scuole, mentre numerosi progetti coinvolgono scuole medie e superiori, altri hanno promosso la collaborazione delle università con associazioni ed enti pubblici. è opportuno menzionare il progetto per l’applicazione e lo sviluppo di tecnologie assistive innovative sviluppato dall’università di bari con la collaborazione dell’associazione informatici senza frontiere, nonché l’impegno dell’università di eodena al fine di garantire l’inclusione degli studenti con disabilità in tutti i corsi universitari. nell’ambito della pubblica amministrazione, il progetto iscoe (istituto superiore delle comunicazioni e delle tecnologie dell’informazione) si configura come un esperimento pilota per lo sviluppo del telelavoro e dell’uso di tecnologie assistive per il personale con disabilità anche gravi: si è trattato di un importante passo in avanti verso l’inclusione di questi soggetti nella vita lavorativa e sociale. in questo contesto, è stato realizzato uno studio di fattibilità ed è stato creato un prototipo di postazione informatica dotata di servizi di connettività avanzata e integrata con le tecnologie assistive necessarie per garantire l’autonomia e valorizzare le potenzialità residue della persona con disabilità. 02.2 utilizzo della tecnologia per il superamento delle barriere nel sistema giudiziario sebbene l’italia sia stata uno dei primi stati membri dell’unione europea ad adottare una legge sull’accessibilità (l. 9 gennaio 2004, n. 4, c.d. slegge stanca”), ancora oggi numerose sono le sfide che le persone con disabilità incontrano quando fruiscono dei servizi giudiziari. al momento, lo studio condotto non ha rivelato lo sviluppo di opportune “best pratices” nel settore giudiziario. dall’analisi è emerso che, nel contesto giudiziario, la dgsia (direzione generale per i sistemi informativi automatizzati) offre informazioni e linee guida, tratte dalle leggi vigenti, a enti pubblici (come il einistero della giustizia) e ai tribunali sull’accessibilità dei servizi offerti. questo supporta la realizzazione di servizi informatici e siti web accessibili anche per le persone con disabilità. 03 raccolta dei dati in italia, le attività di raccolta dati riguardanti i reati e la vittimizzazione sulla base di età, genere, disabilità e altre caratteristiche personali sono state principalmente svolte dal servizio di analisi criminale (sac), una struttura a composizione interforze, incardinata nell’ambito della direzione centrale della polizia criminale del dipartimento della pubblica sicurezza. il sac elabora studi e ricerche sulle tecniche di analisi, sviluppa progetti integrati interforze, utilizza gli archivi elettronici di polizia e li pone in correlazione con altre banche dati. promuove, altresì, l’analisi dei dati statistici della polizia criminale. 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 81 i dati attualmente disponibili, derivanti dalle analisi del sac e rilevanti ai fini degli obiettivi del progetto link, riguardano, da un lato, i minori vittime di reato (report seinorenni vittime di abuso” sac – 2022, dataset 2020-2021) e dall’altro la violenza di genere (report sdonne vittime di violenza” sac – 2023, dataset 2021-2022). 94 il primo report sui minori vittime di reato, presentato nel 2022 durante la giornata mondiale dei diritti dell’infanzia e dell’adolescenza, si concentra sulle tipologie di reati che hanno coinvolto i minori nel biennio 2020-2021. il lavoro ha rilevato una diminuzione complessiva dei reati commessi in danno di minori (-10%) e, al contempo, un aumento dei reati di abuso negli istituti penitenziari, dei reati di violenza sessuale o violenza sessuale aggravata perché commessa in istituti di istruzione. il report ha anche evidenziato come le vittime di questi reati siano prevalentemente bambine, con l’eccezione dei reati di abbandono di persone minori o incapaci, sottrazione di minorenni e violazione degli obblighi di assistenza familiare. la fascia di età con il maggior numero di vittime è quella sotto i 14 anni e tra gli autori risultano predominanti gli uomini di età compresa tra à5 e 64 anni. l’analisi ha riguardato anche i reati legati al web: negli anni 2020 e 2021 è emerso un aumento significativo dei casi di diffusione illecita di immagini sessualmente esplicite, adescamento online, cyberbullismo e sextortion. il secondo report menzionato (sdonne vittime di violenza”) contiene un paragrafo interamente dedicato alla violenza nei confronti delle donne con disabilità. i dati sono stati raccolti dal sac attraverso metodi innovativi di recupero dei dati utilizzati con l’obiettivo di superare i limiti dei database delle forze di polizia e dei sistemi giudiziari che non consentono di segnalare alcun tipo di disabilità associata ai nominativi inseriti nel sistema (come ad esempio, persone offese, querelanti, ecc.). il report evidenzia che le donne con disabilità, essendo soggette a discriminazioni multiple (derivanti da molteplici fattori di rischio), sono più esposte, rispetto alle altre donne, a tutte le forme di violenza di genere, ma anche a forme particolari di violenza, connesse alle loro disabilità, come: a) l’abuso farmacologico, che pun consistere nella somministrazione di una dose maggiore o minore di farmaci o nella negazione dell’accesso a farmaci essenziali; b) il diniego di cure essenziali; c) la richiesta di prestazioni sessuali in cambio di aiuto o sostegno; d) la sottoposizione a sterilizzazione forzata e aborto coercitivo, pratiche che costituiscono gravi violazioni dei diritti umani. dallo studio emerge che nel periodo esaminato, la commissione dei reati in questione, anche in danno di minori, ha subito un calo: i casi di maltrattamenti contro familiari o conviventi sono passati da 129 (di cui 37 su minori) nel 2021, a 111 (di cui 31 su minori) nel 2022; i fatti riconducibili agli atti persecutori sono diminuiti da 15 (di 94 il report include informazioni contenute nelle banche dati delle forze di polizia e raccolte dall’osservatorio per la sicurezza contro gli atti discriminatori (oscad), organismo specializzato nei crimini d’odio e in tutte le forme di violenza di genere. 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 82 cui 3 su minori) nel 2021, a 9 (di cui 2 su minori) nel 2022, e sono stati principalmente commessi da partner ed ex partner, ma anche da vicini di casa o conoscenti della vittima; infine, riguardo alla violenza sessuale (compresa la violenza sessuale di gruppo), si sono registrati 30 casi (di cui 6 riguardanti minori) nel 2021, scesi a 25 (di cui 5 riguardanti minori) nel 2022. con riferimento alla violenza sessuale, si segnala che negli anni considerati sono stati registrati 27 (2021) e 24 (2022) casi, che hanno coinvolto per lo più donne con disabilità cognitive e con conseguenti difficoltà nel riconoscere e denunciare l’abuso. come emerso dal report, l’abuso sessuale si consuma spesso in ambito familiare o nelle strutture di cura e dell’assistenza. generalmente, l’autore è una persona vicina alla vittima che gode della sua fiducia (ad esempio, un familiare, un amico, un operatore sanitario, un insegnante, un volontario o un caregiver). per quanto riguarda i reati online, il report specifica che le giovani donne sono spesso contattate sui social network, dove vengono circuite e indotte a produrre materiale sessualmente esplicito. in alcuni casi, si registrano richieste estorsive, anche di natura sessuale, sotto la minaccia di divulgare il materiale pornografico raffigurante la vittima. in merito a questi reati, viene evidenziata l’esistenza di una notevole cifra di sommerso, a causa delle difficoltà che le persone con disabilità incontrano nel denunciare il reato. questo è dovuto alla mancanza di alternative reali o percepite, alla paura di non ricevere sostegno, all’incapacità di chi riceve la richiesta di aiuto o la denuncia di riconoscere quella particolare forma di violenza e documentarla in maniera adeguata. inoltre, occorre considerare che la soddisfazione dei bisogni primari delle donne con disabilità è spesso affidata a un’altra persona ed è proprio il timore di perdere questo supporto che pone le donne in una condizione di dipendenza e sottomissione, aumentando il rischio che le condotte violente rimangano celate. 06 esperienze dei minori nel sistema di giustizia penale 83 conclusioni e raccomandazioni 07 conclusioni e raccomandazioni 84 l’analisi illustrata nel presente report è frutto di un’ampia ricerca bibliografica e della raccolta di dati qualitativi tramite interviste con i professionisti. ulteriori approfondimenti potranno svolgersi a seguito di future interviste con i minori. questa metodologia ha consentito la raccolta di dati cruciali su diverse aree-chiave, relative, tra le altre, al quadro giuridico che regola l’accesso alla giustizia per i minori con disabilità, al panorama tecnologico all’interno dei sistemi di giustizia civile e penale e alle pratiche impiegate dai vari soggetti interessati (come professionisti della giustizia, associazioni e servizi di supporto) per supportare la partecipazione delle vittime ai procedimenti penali. 01 conclusioni la ricerca bibliografica e l’analisi dei dati qualitativi descritti nel report hanno permesso di far luce su lacune e buone pratiche relative al quadro normativo, alla sua applicazione pratica, alle procedure e al ruolo degli enti e delle istituzioni connessi all’accesso alla giustizia per i minori con disabilità vittime di reato. l’ analisi giuridica ha evidenziato un quadro complesso che, pur mirando a garantire elevati livelli di tutela per le vittime appartenenti a gruppi vulnerabili (minori, donne, persone con disabilità), presenta alcune lacune, legate soprattutto alle caratteristiche specifiche della vittima. anzitutto, nell’ordinamento penale italiano non è possibile rinvenire norme che prendano in considerazione le potenziali disabilità dei minori. nel diritto processuale penale, viene utilizzata la nozione più ampia di svittima in condizione di particolare vulnerabilità”. a tal proposito, l’articolo 90-quater c.p.p., sebbene con una formulazione che potrebbe essere considerata inadeguata, stabilisce che “la condizione di particolare vulnerabilità della persona offesa è desunta, oltre che dall’età e dallo stato di infermità o di deficienza psichica, dal tipo di reato, dalle modalità e dalle circostanze del fatto per cui si procede”. pertanto, la valutazione della vulnerabilità è affidata alla discrezionalità dei soggetti del processo penale che entrano in contatto con la vittima (giudici, pubblici ministeri e polizia giudiziaria). questa procedura non è esente da criticità: la legge non fornisce a pubblici ministeri o giudici linee guida chiare da seguire nella formulazione di tale valutazione; l’articolo 90-quater, pur enumerando alcuni tratti personali legati alla vulnerabilità (come età, infermità o deficienza psichica), esclude altri fattori come nazionalità, etnia, genere e specifiche tipologie di disabilità. tuttavia, è opportuno evidenziare che, per alcune tipologie di reati e nei casi di estrema vulnerabilità, i livelli di tutela sono piuttosto elevati e che la valutazione della vulnerabilità è solitamente svolta con l’ausilio di esperti in psicologia o psichiatria. una volta identificata la condizione di vulnerabilità della vittima, trovano applicazione varie misure di sostegno e tutela: tra queste, il supporto emotivo e psicologico; la presenza, in qualsiasi fase del procedimento, dei genitori o di altre persone idonee designate dal bambino (ma anche di fondazioni, associazioni o organizzazioni non governative con esperienza nell’assistenza e nel 07 conclusioni e raccomandazioni 85 sostegno alle vittime); l’assistenza fornita dai servizi minorili dell’amministrazione della giustizia e dai servizi istituiti dagli enti locali. inoltre, l’analisi ha messo in evidenza molteplici disposizioni procedurali volte a sostenere la partecipazione al procedimento della vittima vulnerabile (qual è, per l’appunto, il minore con disabilità): ad esempio, ai fini dell’assunzione della testimonianza di un minore, possono essere utilizzati luoghi diversi dal tribunale (ad esempio, strutture specializzate di assistenza, stanze dotate di vetrospecchio con impianto citofonico o anche l’abitazione del minore, facendo ricorso ai sistemi di videoconferenza). inoltre, è stato descritto l’istituto dell’incidente probatorio, che consente al soggetto vulnerabile di rendere le sue dichiarazioni già durante le indagini o l’udienza preliminare, senza dover attendere il dibattimento. il report ha altresì evidenziato una serie di ostacoli che impediscono al minore di denunciare un reato. questi derivano principalmente dall’articolo 120 c.p., che stabilisce che per i minori di 14 anni, il diritto di querela è esercitato dal rappresentante legale (genitore o tutore). gli intervistati hanno rilevato ulteriori ostacoli che i bambini – compresi quelli con disabilità – incontrano nel denunciare un reato. tra questi, si riportano i seguenti: 1. i minori devono fare affidamento sull’assistenza degli adulti (familiari, insegnanti, conoscenti o servizi sociali) per denunciare il reato, il che risulta molto critico soprattutto nei casi in cui il reato viene commesso in ambito familiare; 2. i minori spesso incontrano ostacoli nel denunciare il reato a causa dell’incertezza su chi contattare, della paura di ripercussioni o di ricatti da parte degli stessi autori, specialmente nei casi di abusi domestici o familiari; 3. i minori temono di non essere creduti, poiché spesso gli adulti nutrono dei dubbi sulla veridicità delle loro dichiarazioni a causa della loro presunta immaturità e influenzabilità e delle loro capacità linguistiche e cognitive non ancora pienamente sviluppate. un’altra lacuna riscontrata riguarda le modalità attraverso le quali vengono fornite le informazioni procedurali alle vittime minori con disabilità. il codice di procedura penale non disciplina espressamente questo aspetto e, di regola, queste informazioni vengono fornite al rappresentante legale del minore con disabilità, che pun – non – trasmetterle alla vittima. inoltre, l’analisi ha rivelato delle criticità nell’operato dei servizi sociali. nei casi di reati domestici – che si manifestano soprattutto in condotte violente del genitore in danno del figlio –, il minore viene affidato ai servizi sociali, che sono incaricati di aggiornare regolarmente il giudice attraverso relazioni specifiche. tuttavia, spesso i servizi sociali non relazionano o forniscono informazioni poco accurate, causando ritardi o distorsioni nel processo penale. l’indagine ha anche evidenziato una disparità nella qualità e quantità delle attività di formazione tra i professionisti coinvolti. mentre la scuola superiore della magistratura offre programmi periodici di formazione per pubblici ministeri e giudici che entrano in contatto con vittime vulnerabili, gli operatori dei servizi sociali e gli avvocati sono 07 conclusioni e raccomandazioni 86 soggetti ad un obbligo generale di formazione continua, senza che vi sia necessaria corrispondenza tra l’area di formazione e quella in cui viene svolta in via prevalente l’attività professionale. questo rappresenta una criticità significativa nella formazione dei professionisti che interagiscono con le vittime. l’approfondimento delle tecnologie utilizzate nel sistema giudiziario ha permesso di analizzare gli sviluppi della giustizia elettronica in italia, in ambito penale ma anche civile (il settore civile è stato indagato poiché spesso alcuni provvedimenti correlati al procedimento penale sono di competenza del giudice civile). l’infrastruttura tecnologica analizzata consente ai diversi soggetti coinvolti nei procedimenti penali e civili (come giudici, avvocati e consulenti), di essere connessi attraverso sistemi di gestione dei casi (cms) e di deposito elettronico. tuttavia, i cittadini in generale – e le vittime in particolare – non possono accedere liberamente alle informazioni legali ma solo a una quantità limitata di dati. l’analisi ha, inoltre, evidenziato un incremento dell’uso delle tecnologie di videoconferenza nel sistema giudiziario per l’audizione di testimoni vulnerabili, consulenti o imputati, recentemente regolamentato a seguito della pandemia da covid-19. nel capitolo 4, sulle tecnologie di e-justice italiane, sono stati descritti anche alcuni interessanti progetti legati all’applicazione di tecnologie ai, di giustizia predittiva e della realtà virtuale che hanno l’obiettivo di ottimizzare le prestazioni del sistema giudiziario e sono altresì finalizzati a migliorare la partecipazione delle vittime ai procedimenti penali. 02 best practices la ricerca documentale e le interviste hanno permesso di raccogliere informazioni su best practices rilevanti ai fini degli obiettivi del progetto link. in italia, esiste un numero telefonico dedicato, il numero 114, 95 che fornisce un servizio di emergenza rivolto a tutti coloro che vogliano segnalare una situazione di pericolo e di emergenza che coinvolge bambini e adolescenti. il numero è multilingue e accessibile gratuitamente 24 ore su 24, 7 giorni su 7 (tramite chiamata, chat, whatsapp e app). il servizio fornisce consulenza multidisciplinare – psicologica, legale e sociologica – e offre un collegamento in rete con le istituzioni e le strutture territoriali competenti nei settori sociale, giudiziario e della sicurezza pubblica. dal 2003 (anno della sua istituzione) ad oggi, il servizio ha gestito oltre 20.000 casi di emergenza. la fondazione telefono azzurro 96 promuove il rispetto dei diritti dei bambini e degli adolescenti. con le sue attività sostiene il loro sviluppo e li protegge dagli abusi e 95maggiori informazioni sul numero 114 – emergenza infanzia possono essere reperite sulla pagine web del dipartimento per le politiche della famiglia,disponibile al seguente link (consultato in data 11 giugno 2024): https://famiglia.governo.it/it/politiche-e-attivita/infanzia-e-adolescenza/114-emergenza-infanzia/#:~:text=il%20numero%20114%20%2d%20emergenza%20infanzia,sono%20coinvolti%20bambini%20e%20adolescenti. 96 il sito ufficiale le telefono azzurro è disponibile al seguente link, consultato in data 11 giugno 2024: https://azzurro.it/ 07 conclusioni e raccomandazioni 87 dalle violenze che potrebbero compromettere il loro benessere e percorso di crescita. ascolta bambini e adolescenti ogni giorno e offre risposte concrete alle loro richieste di aiuto, anche attraverso la collaborazione con istituzioni, associazioni e altri enti locali. la fondazione opera in un contesto internazionale per promuovere una cultura dei diritti. l’helpline 1.96.96 di telefono azzurro – per bambini, adolescenti e adulti – è un servizio gratuito che raccoglie richieste di aiuto sul territorio nazionale 24 ore su 24, 7 giorni su 7. in particolare, offre ascolto, supporto, aiuto concreto a bambini e adolescenti fino a 18 anni, con riferimento a tutti i problemi e le esigenze che li riguardano, per fronteggiare situazioni critiche o di emergenza. offre anche consulenza e supporto alle famiglie e agli adulti che, per vari motivi, devono affrontare le problematiche legate all’infanzia e all’adolescenza. un’altra interessante iniziativa è la campagna di comunicazione “dsci dal buio. chiedi aiuto”, 97 creata con l’obiettivo di informare i giovani e renderli più consapevoli degli strumenti a loro disposizione per chiedere aiuto in caso di abusi. l’intera campagna è stata creata grazie al supporto tecnico dell’istituto degli innocenti di firenze. lo spot pubblicitario mostra, in modalità cartoon, situazioni di violenza subita o assistita. per la prima volta, lo spot sarà trasmesso esclusivamente via internet, dando priorità ai canali social, al fine di raggiungere in modo mirato e diffuso il target degli adolescenti, identificato come il principale destinatario della campagna. degna di nota è anche l’istituzione, nella regione dmilia romagna, del garante per l’infanzia e l’adolescenza, 98 che ha il compito di garantire i diritti dei bambini e degli adolescenti: il garante riceve segnalazioni dai cittadini (inclusi i minori), dai servizi sociali e dalle associazioni relative a possibili violazioni dei diritti dei bambini e agisce in modo indipendente, attraverso richieste e raccomandazioni rivolte agli enti pubblici e alle istituzioni. interessante è anche la campagna nazionale di sensibilizzazione contro gli abusi sui minori “invisibile agli occhi”, 99 che coinvolge il cnr-irib di catania, la società italiana di pediatria e terre des hommes. la campagna mira a focalizzare l’attenzione generale sul tema della violenza contro i bambini. il gruppo di lavoro si è occupato dell’analisi, della ricerca e del contrasto al fenomeno, in campi diversi e complementari: ricerca scientifica, studio della dimensione epidemiologica del fenomeno, diagnosi e trattamento dei minori vittime, formazione degli operatori sanitari (preziose sentinelle nell’intercettazione delle numerose e complesse forme di maltrattamento). va menzionato, infine, l’ufficio antiviolenza creato da aias bologna e mondo donna, che fornisce servizi di supporto multidisciplinare per le donne vittime di reato con 97la campagna di comunicazione, pubblicata il 18 novembre 2021, è disponibile al seguente link, consultato l’11 giugno 2024: https://famiglia.governo.it/it/politiche-e-attivita/comunicazione/campagne-di-comunicazione-istituzionale/esci-dal-buio-chiedi-aiuto/ 98per consultare il sito dedicato al garante per l’infanza e l’adolescenza: https://www.assemblea.emr.it/garante-minori (consultato da ultimo in data 11 giugno 2024). 99la campagna è disponibile al seguente link, consultato l’11 giugno 2024 https://www.invisibileagliocchi.org/ 07 conclusioni e raccomandazioni 88 disabilità. l’ufficio, in particolare, offre supporto (legale e sociale) alle vittime di reato, coinvolgendo sia professionisti con esperienza sul tema della violenza di genere che professionisti esperti nel settore della disabilità. 03 raccomandazioni la ricerca bibliografica, le interviste e la relativa analisi hanno permesso di raccogliere un insieme di raccomandazioni utili per gli obiettivi del progetto. ad esempio, l’analisi delle attività dei centri di assistenza alle vittime ha evidenziato una marcata disomogeneità nei metodi di lavoro e di assistenza. pertanto, sarebbe importante progettare discipline e pratiche uniformi tra tutti i centri di assistenza alle vittime per promuovere un elevato livello dell’assistenza offerta su tutto il territorio italiano. un altro punto debole, come già accennato, è insito nella formazione dei professionisti che entrano in contatto con le vittime minorenni e con disabilità. se da un lato il livello di formazione dei giudici sembra adeguato, dall’altro la formazione dei professionisti che operano nei centri di assistenza e degli avvocati pun essere migliorata. sarebbe utile stabilire requisiti di formazione specifici per gli avvocati che prestano la propria attività a favore di vittime minorenni con disabilità: cin al fine di garantirne l’adeguata formazione in un settore così specifico. questo dovrebbe valere anche per tutti gli operatori della giustizia penale (polizia giudiziaria, pubblici ministeri, giudici, difensori) che entrano in contatto con vittime con disabilità intellettuali o psicosociali. dalle interviste è emersa anche una difficoltà dei giudici nel reperire esperti immediatamente disponibili che possano affiancarli nell’ascolto del minore: sarebbe quindi opportuno stipulare convenzioni con ordini di ausiliari esperti (pedagoghi, psicologi/psichiatri infantili, interpreti, eccr) che possano coadiuvare la polizia giudiziaria e i magistrati nell’ascolto dei soggetti vulnerabili, anche al fine di garantirne l’immediata reperibilità in caso di emergenza. è emersa, poi, una insoddisfacente allocazione di fondi a favore dei centri di assistenza e delle attività di supporto alle vittime. è, quindi, evidente la necessità di implementare i fondi da destinare alle strutture di assistenza per le vittime (centri anti-violenza, spazi neutri, ecc.). le interviste hanno anche evidenziato le difficoltà che si riscontrano nel garantire una comunicazione corretta ed efficace tra i vari soggetti che cooperano nel supportare l’accesso alla giustizia per le vittime di minore età: ad esempio, le relazioni dei servizi sociali destinate a giudici e pubblici ministeri sono spesso tardive e inadeguate. è, quindi, necessario migliorare, anche attraverso la tecnologia dell’ict, il livello di comunicazione tra magistratura e servizi sociali. un’altra carenza delle strutture giudiziarie riguarda lo scarso adattamento di procedure, mezzi e infrastrutture alle esigenze delle persone con disabilità che entrano in contatto con il sistema giudiziario. è ormai necessario acquisire e 07 conclusioni e raccomandazioni 89 implementare servizi e tecnologie (come le tecnologie assistive) per sostenere l’inclusione e l’accesso alla giustizia anche dei soggetti affetti da disabilità. dall’analisi documentale e dalle interviste con i professionisti della giustizia, risulta chiaro che il sistema giudiziario italiano include in un’unica categoria – alla quale è associata l’applicazione di una serie di adeguamenti procedurali – soggetti la cui vulnerabilità dipende da caratteristiche molto diverse. a tal proposito, è opportuno suggerire la previsione di forme di protezione ad hoc da associare a specifiche caratteristiche della vittima e la definizione di uno statuto specifico dei diritti delle vittime con disabilità, spesso portatrici di esigenze diverse rispetto a quelle delle altre vittime vulnerabili. in aggiunta, sarà necessaria una migliore specificazione e formalizzazione dell’iter da seguire ai fini della valutazione della condizione di particolare vulnerabilità della vittima. un’altra importante questione critica riguarda il livello di accesso alle informazioni per le vittime, tema strettamente connesso all’utilizzo delle tecnologie nel sistema giudiziario. è, infatti, chiaro che la digitalizzazione della giustizia penale e civile, pur essendo elevata, si traduce tutt’oggi in un sistema chiuso, accessibile ai soli professionisti della giustizia. pertanto, per ottenere informazioni sullo stato di un procedimento e – più in generale – informazioni di natura legale, la persona offesa non ha a disposizione strumenti tecnologici adeguati e deve necessariamente interfacciarsi con il proprio avvocato. questo rappresenta senza dubbio un ostacolo all’accesso alla giustizia da parte delle vittime del reato. sarà, quindi, necessario ampliare le possibilità di accesso ai sistemi di e-justice italiani ed implementare i vari servizi informativi sui diritti della vittima, sulle modalità di presentazione della denuncia/querela e sui servizi di supporto dedicati ai minori e alle vittime con disabilità. infine, sarebbe auspicabile superare le criticità dei database delle forze di polizia e del sistema giudiziario, che non consentono di segnalare alcune caratteristiche fondamentali delle persone che accedono alla giustizia, come la disabilità: questo consentirebbe di facilitare la personalizzazione delle risposte d’aiuto fornite dai servizi di supporto, la connessione con le tecnologie assistive adeguate alle diverse disabilità e la rilevazione di dati statistici (con conseguente comprensione delle dimensioni del fenomeno della vittimizzazione delle persone con disabilità). 07 conclusioni e raccomandazioni 90 bibliografia 08 bibliografia 91 aprile. e. (2018). le problematiche applicative della disciplina concernente le modalità di ascolto del minore. cassazione penale, 2450-2452. algeri, l. (2020). il testimone vulnerabile tra esigenze di protezione sdal” processo e diritto alla prova. diritto penale e processo, 129-139. caporale, s. (2015). l’audizione dei minori in incidente probatorio: una questione di equilibri. archivio penale, 951-975. cuzzocrea v., monteleone m. (2016), le dichiarazioni delle vittime vulnerabili nei procedimenti penali. processo penale e giustizia, 1. d’alessandro, d. (2020). il giudizio civile stelematico” di legittimità ai tempi del covid-19. giustizia insieme, 1-12. dalmotto, e. (2020). la fine anticipata della seconda fase e la ripresa dei processi dopo il covid-19. il caso, 27(27giugno 2020), 1-15. pascucci, n. (2020). la testimonianza del minorenne nel processo penale. giurisprudenza italiana, 2578-2588. sabatella u., scorza s. (2009). il disabile: vittima e testimone. minorigiustizia, 364-370. united nations. (2006, december 13). convention on the rights of persons with disabilities. 08 bibliografia 92 https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en united nations. (2020). international principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities. https://www.ohchr.org/en/issues/disability/srdisabilities/pages/goodpracticeseffectiveaccessjusticepersonsdisabilities.aspx united nations. (2008). backgrounder: disability treaty closes a gap in protecting human rights. availeble at: https://www.un.org/development/desa/disabilities/backgrounder-disability-treaty-closes-a-gap-in-protecting-human-rights.html venturini, s. (2011). l’esame del minore in incidente probatorio, tra dati normativi (nazionali e sovranazionali) e prassi giudiziale. cassazione penale, 1928-1951. world health organization, & united nations children’s fund. (2022). global report on assistive technology. world health organization. 08 bibliografia 93 allegati allegato 1 – flyer creato per incentivare la partecipazione dei minoriбългария национален доклад дата 24/05/2024 страна и партньор българия, фондация „кера“ автори цветелина маринова, анета генова други участници в изследователския екип таня цанева, венера симеонова доброволци: владимир мирчева, мирослав моравски, елена кръстева благодарности с благодарност към хората, които споделиха опита си. автори цветелина маринова анета генова контакти в българия фондация „кера“ www.kerafoundation.com контакти validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wessel?nyi utca 17. 1053 budapest, hungary имейл: validity@validity.local дата на публикуване април, 2024 информация относно финансирането 101097047-link съфинансирано от европейския съюз. въпреки това, изразените виждания и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на европейския съюз или европейската комисия. нито европейският съюз, нито органът, предоставящ финансирането, не могат да бъдат държани отговорни за тях. съдържание резюме въведение 11 цели и методология 13 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 21 технологии и изкуствен интелект в правосъдната система за достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 46 функциониране на наказателно-правната система на практика 56 опитът на децата в наказателно-правната система 75 заключения и препоръки 94 резюме резюме 6 живеем във време на експоненциално нарастващ технологичен напредък. изкуственият интелект и високотехнологични системи са все повече част от живота на хората. научните постижения предлагат решения на все повече проблеми, считани доскоро за нерешими. само преди няколко десетки години, някои от тези постижения биха били отнесени към сферата на научната фантастика, а днес са част от ежедневието. подходихме към изготвянето на този доклад с любопитството да разберем дали напредъкът е наистина част от живота на всеки и дали прониква във всяка сфера на обществения живот. фокусирахме се върху децата с увреждания, от една страна и от друга – върху това как технологиите проникват в правосъдната система и още по-конкретно – как и дали се използват, за да се преодолеят бариерите, които избраната група уязвими деца срещат в достъпа си до правосъдие, когато са жертви на насилие и престъпление. този подход се основава на факта, че от 2012 г. българия е страна по конвенцията на оон за правата на хората с увреждания (кпху), която гарантира такъв достъп. осъществяването му на практика е свързано с въвеждане на т.нар. „процедурни улеснения“, които следва да са достъпни за всеки човек с увреждане в досега му с правосъдната система. тези улеснения се дължат независимо от трудностите за създаването им или стойността им. ако нещо е възможно и то може да гарантира достъпа до правосъдие, то трябва да е налично, активно предложено и използваемо за хората с увреждания. такова нещо са нискотехнологичните средства за допълваща и алтернативна комуникация (дак) и високотехнологичните такива. те носят огромен потенциал за промяна на положението на децата с увреждания, станали жертва на насилие и престъпления: те могат да подпомогнат превенцията, да направят съобщаването възможно, разследването – постижимо и правосъдието – достъпно. но дали се използват в правосъдната система? за да стигнем до отговорите на поставените въпроси, изследвахме действащата правна рамка, актуалните политически ангажименти на държавата към децата с увреждания, жертви на престъпления, както и какво е фактическото положение на тази група деца към настоящия момент, от гледна точка на достъпа до правосъдие, включително и от гледна точка на използването на нискотехнологични и високотехнологични средства за допълваща и алтернативна комуникация (дак) в тази връзка. интересувахме се и от това как и дали съвременните технологии се използват от правосъдната система, за да осигурят задължителните, според чл. 13 от кпху, процедурни улеснения за хора с увреждания, които да гарантират ефективния им достъп до правосъдие. докладът предлага анализ от различни гледни точки на горните теми и посочва къде се къса нишката между отделните ведомства, в работата им с деца с увреждания, станали жертва на насилие. той дава основа за подобряване на взаимодействието и интеграцията на системите за закрила на детето в българия с наказателното правосъдие и посочва някои резюме 7 1 подробно относно същността, характеристиките и видовете допълваща и алтернативна комуникация виж “помагащи технологии за допълваща и алтернативна комуникация видове и приложения”, изготвено от уницеф и фондация “асист”, достъпно на: https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file 2 относно видовете дак – виж пак там (https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file) 3 план за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2024) е достъпен тук: https://sacp.government.bg/sites/default/files/2023-02/plan%20nasilie%20i%20zloupotreba%20deca%202023-2024%285%29.pdf 4 по-подробна информация за работата на уницеф българия в областта на дак е достъпна тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82 5 по-подробна информация за фондация „асист-помагащи технологии” е достъпна тук: https://assistfoundation.eu/about/ възможности за това как съвременните технологии и научни достижения да намерят мястото си в дейността на правосъдната система и системата за закрила на децата, за да не бъдат екзотика, която смущава, а част от процеса на работа. в много случаи децата с интелектуални и/или психосоциални увреждания изпитват затруднения в комуникацията. някои от тях са определяни като „невербални“ или със сериозни говорни затруднения. това обаче не означава, че децата не могат да се изразяват по алтернативни начини. съществуват средства за преодоляване на затрудненията в общуването, като те се обединяват в понятието „допълваща и алтернативна комуникация” (дак). най-общо казано, тези средства подпомагат или компенсират постоянни или временни говорни затруднения при хора със сериозни нарушения на експресивната комуникация. дак компенсира функционалните комуникативни нарушения и позволява на децата да комуникират.1 някои средства за дак разчитат на съвременните технологии (високотехнологични средства за дак), други не изискват технологии (нискотехнологични средства за дак).2 трябва да отбележим, че българия е държава, добре развита в технологично отношение. наред с това, потенциалът на помагащите технологии за допълваща и алтернативна комуникация отдавна е забелязан у нас. налице са дори политически и практически стъпки, насочени към въвеждането на дак в живота на децата с увреждания. на теоретично и политическо ниво, дори е направена връзка между защитата от насилие и злоупотреба на деца и използването на дак. темата е въведена в плана за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2024 г.).3 на практическо ниво особен принос в страната ни за популяризирането на дак, подобряване достъпа до тях от децата с увреждания и реалното им използване имат уницеф българия4 чрез програмата „глас за всяко дете“ и фондация “асист – помагащи технологии”.5 в резултат на съвместните усилия на двете организации, в българия е издаден каталогът „помагащи технологии за допълваща и алтернативна комуникация. видове и резюме 8 6 каталогът „помагащи технологии за допълваща и алтернативна комуникация видове и приложения” е достъпен тук: https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file 7 програмата и видеа от тази сесия са достъпни тук: https://aac2023.assistfoundation.eu/24-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-2023/ 8 таблото за съобщаване на преживяно насилие е достъпно тук: https://assistfoundation.eu/blog/category/niskotehnologichni-dak / 9 планът е достъпен тук: https://sacp.government.bg/sites/default/files/2023-02/plan%20nasilie%20i%20zloupotreba%20deca%202023-2024%285%29.pdf 10 според споделеното от съдии и професионалисти в наказателното правосъдие. приложения”6, който представлява ценен справочник за наличните технологии, които могат да подпомогнат комуникацията. за разлика от програмата „глас за всяко дете“ на уницеф българия, която е ориентирана предимно към подобряване достъпа на децата с увреждания и специални нужди до образователната система в българия, фондация “асист – помагащи технологии” работи активно и по темата за насилието над децата с комуникативни затруднения и търси международния опит относно използването на дак за предотвратяването и разследването му. на последната, пета конференция по дак, организирана от фондацията, е включена специална сесия „ролята на дак в превенцията на насилието спрямо хора с комуникационни затруднения“.7 през октомври 2023 г. фондацията публикува на сайта си първото табло за съобщаване за преживяно насилие.8 използването на дак обаче е по-познато и по-често се прилага в образователната система. през последните години дак се разпознава и като средство, което може значително да подобри достъпа до правосъдие на децата и хората с комуникативни увреждания в българия. положителна стъпка в тази насока са включените мерки и дейности по оперативна цел 4 от посочения по-горе план за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2024г.).9 въпреки всичко това, към настоящия момент децата с увреждания имат затруднен и ограничен достъп до правосъдие. случаите, в които такъв достъп е реализиран на практика са единични. правосъдната система в българия все още не е добре адаптирана за децата като цяло, а за децата с увреждания остава недостъпна10. средствата за допълваща и алтернативна комуникация са напълно непознати в системата на наказателното правораздаване. колкото до системата за закрила на детето, потенциалът й да осигури пълноценно участие на детето с увреждане, станало жертва на престъпление, в наказателния процес, остава неразпознат и нереализиран. от взаимодействието на тези две системи (правосъдна и тази за закрила на детето) също има какво да се желае в полза на децата с увреждания. от интервютата на ангажираните професионалисти заключваме, че ролята на системата за закрила на детето в наказателния процес се свежда до осигуряване на социална подкрепа и присъствие при изслушване на детето, както и събиране на данни, под формата на социален доклад (независимо от термина, с който е наричан). потенциалът на службите за закрила на детето резюме 9 11 от проведените интервюта се установи, че не е налице нито един случай, в който съдебната система да е била сезирана относно насилие срещу дете със сериозно комуникативно увреждане. да осигурят пълноценно участие на детето с увреждане, станало жертва на престъпление, в наказателния процес, не се забелязва от никой участник в процеса. в последната година са налице законодателни промени, които биха могли да променят това, но към момента на изготвяне на настоящия доклад е твърде рано да се прецени какъв ще е ефектът от тях. наказателно-процесуалният кодекс (нпк), който е единственият процесуален закон, регламентиращ правилата за провеждане на наказателни производства, не борави с понятието „дете с увреждане”. не съдържа и разпоредби, които могат да доведат до преодоляване на всяка непряка дискриминация, потенциално възможна при опит да се приложат общите норми на закона спрямо децата с увреждания с комуникационни затруднения. това води на практика до изключване на тези деца от достъп до правосъдие, в случаите, когато са станали жертви на престъпление. настоящето изследване установи категорично, че до съдебната система не достигат случаи на деца, претърпели насилие или били жертви на престъпление, които имат сериозни комуникационни затруднения.11 в хода на изследването по категоричен начин се установи, че една от най-сериозните бариери, с които се сблъскват децата с увреждания, станали жертва на престъпление, е невъзможността да съобщят за преживяното. налице са и други бариери, които обсъждаме по-надолу. изследването установява пропастта между възможностите, които съвременните технологии – както високотехнологичните, така и нискотехнологичните, са в състояние да осигурят, за да гарантират на децата с увреждания достъп до правосъдие и разнообразни процесуални улеснения, от една страна, и готовността на правосъдната система да се възползва от тях и да позволи пълноценното им прилагане, от друга. макар да са възможни, липсват проекти и инициативи за използването на изкуствения интелект като средство за постигане на мултидисциплинарно сътрудничество и за участие на деца, включително с интелектуални или психосоциални увреждания, и потребители на помощни средства за комуникация (напр. чрез интегриране на помощни технологии). макар в световен мащаб разбирането за значимостта на ролята на технологиите в борбата с неравенството и дискриминацията да е факт, в българия системата на правосъдието все още не разпознава потенциала на изкуствения интелект в тази насока. липсва координация между органите на съдебната власт и организациите, постигнали напредък при използване и въвеждане на съвременните технологии. и макар на политическо ниво да съществува тенденция за промяна, не може все още да се определи дали това ще доведе до интегриране на технологиите в правосъдната система, и по-конкретно в резюме 10 случаите, касаещи деца с увреждания, жертви на насилие. резюме 11 въведение 01 въведение 12 живеем в изключително интересно и предизвикателно от технологична гледна точка време. през януари 2024 г. се осъществява първата имплантация на мозъчно-компютърен интерфейс (bci)12 на човек. малко след интервенцията, невронните сигнали на участника са открити и оттогава той използва мозъчно-компютърен интерфейс за различни дейности като например игра на шах онлайн.13 от компанията, извършила операцията, определят като тяхна мисия създаването на общ мозъчен интерфейс за възстановяване на автономността на хората с неадресирани медицински нужди и отключване на човешкия им потенциал14. по същото време – януари 2024 г., наказателен съдия в районен съд в българия на въпрос как се използват съвременните технологии в правосъдната система по отношение на деца с комуникативни увреждания, жертви на престъпления, отговоря: „в нашата практика всички тези неща звучат като пожелания .”15 използването на набиращите скорост възможности на изкуствения интелект, както и на познатите вече по света (а и в българия) средства за допълваща и алтернативна комуникация (дак) е не само възможно, но и многообещаващо от гледна точка на преодоляване на голяма празнина в правосъдната, социалната и образователната системи, свързана с включването на децата с увреждания в обществения живот и защитата им от насилие. към днешна дата случаите на деца с увреждания, жертви на престъпления, достигнали до ангажираните в наказателния процес органи са изключително малко. 12 абревиатурата bci идва от английското словосъчетание brain-computer interface, описващо свързването на човешки мозък с компютърна система. 13 видео относно използването на bci системата е налично на: https://www.youtube.com/watch?v=lgcwxaru-iw 14 мисията на компанията е публикувана на техния сайт: https://neuralink.com/#n1 15 от интервю на районен съдия, мъж. 01 въведение 13 цели и методология 02 цели и методология 14 за да постигнем целите на настоящето изследване, се фокусирахме върху проблемите на неравенството и множествената дискриминация по няколко признака (включително възраст, пол, увреждане), трудностите и бариерите при участието на децата в наказателния процес, недостатъците при организацията и дейностите по закрила на детето, проблемите на координацията и сътрудничеството между институциите. без съмнение, така посочените проблеми най-често и в много по-голяма степен засягат децата с интелектуални и/или психосоциални увреждания, отколкото всички други групи деца и възрастни. положихме значителни усилия, за да достигнем до потребители на средства за допълваща и алтернативна комуникация (дак), които са на възраст от 12 до 17 години и са жертви на престъпления (целевата група на проекта). изпратихме общо 46 покани, от тях: 10 към съдилищата, 8 към прокуратури, 10 към областни дирекции на министерството на вътрешните работи, 8 към отделите за закрила на детето, 1 към главния директор на главна дирекция “контрол по правата на детето” към държавната агенция за закрила на детето, 5 към подкрепящи организации, 2 към адвокати, подадохме заявления по реда на закона за достъп до обществена информация до държавна агенция за закрила на детето и до министерство на правосъдието. във всяка покана освен че посочихме предмета на изследване на настоящия проект, потърсихме съдействие и информация дали съответните професионалисти са се натъквали на случаи на деца на възраст от 12 до 17 години с увеждания и жертви на престъпления. в случаите, в които изрично ни бяха отказвани интервюта като причина бе изтъкната именно липсата на опит с целевата група на проекта. от 10-те поканени съдилища в страната, проведохме интервюта с представители на две от тях, 4 не отговориха на поканата ни, от един съд ни отговориха следното: “делата с пострадали малолетни и непълнолетни се разпределят между всички съдии, поради което няма специфика при работата на наказателно отделение на районния съд в сравнение с работата на другите съдилища по отношение на децата, жертва на престъпление.“ от един съд ни отговориха с директен отказ от интервю със следната обосновка: „няма съдия, който да е изразил желание да участва в интервюто, като резултатът е логичен предвид обстоятелството, че съдиите нямат практически опит в разглеждане на дела с участие на посочената категория пострадали“, от един съд (най-големият районен съд в страната) получихме отговор от заместник – председателя по административните въпроси, който гласеше, че нямат кой знае каква информация, която да предоставят, тъй като в наказателното отделение на съда, не са им известни такива случаи, „а и дори да има такива случаи, те няма как да бъдат открити в системата“. от 8-те поканени прокуратури в страната, проведохме интервю с представител на една от тях, 4 не отговориха на поканата ни, от една прокуратура след 02 цели и методология 15 изясняване за каква група пострадали се отнася проектът, ни бе отказано интервюто. прокурорът от тази прокуратура сподели в телефонен разговор, че такива случаи не са налични и не е налична информация за споделяне. представител на една от поканените прокуратури ни уведоми следното: „след направена справка в унифицираната информационна система на прокуратурата на рб и след анкета на съответните наблюдаващи прокурори, осъществяващи ръководство и надзор върху разследвания с пострадали непълнолетни лица за последните две години, се установи, че сред наблюдаваните от прокурорите при окръжна прокуратура […], досъдебни производства от визираната категория няма такива, по които пострадалите деца са деца с увреждания. предвид горното не бихме могли да ви бъдем полезни с практически опит по поставените от вас въпроси -предмет на интервюто.“ от друга прокуратура получихме отказ поради това, че „не можем да осигурим участници“.16 от 10-те поканени областни дирекции на министерство на вътрешните работи в страната, с представители на три от тях проведохме интервюта. с други две от тях интервютата бяха проведени под формата на фокус групи с по трима участници от съответната дирекция. от 6 дирекции не получихме никакъв отговор, а от една дирекция ни уведомиха по телефона, че не желаят да участват в интервю. от 8-те поканени отдели за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане в страната, 7 не отговориха на писмата-покани. проведохме интервю само с представител на един от отделите. на поканата ни към главния директор на главна дирекция “контрол по правата на детето” към държавната агенция за закрила на детето, откликна представителят на пресцентъра на агенцията с молба да изпратим въпросите за интервюто писмено, за да ни бъде отговорено, отново писмено. след изпращане на въпросите от наша страна на 11 януари 2024 г. по указания начин, отговор не последва. на 22 февруари 2024 г., напомнихме, че очакваме отговорите, но и към настоящия момент не сме получили такива. от 5-те поканени подкрепящи организации, 2 излъчиха свои представители, с които проведохме интервюта. проведохме среща с представители на уницеф българия, на която представихме проекта и целевата група. беше ни предоставена подробна информация както по време на самата срещата, така и по-късно по имейл. получихме списък с ресурси – публикувани материали на организацията по изследваната тема. нито една от организациите не разполагаше с информация за конкретен случай на дете с увреждане, жертва на престъпление, преминало през системата на наказателното правосъдие. една от поканените организации се ангажира да сподели информация за проекта и да ни подпомогне в търсенето 16 всички цитати са от писма получени от съответните съдилища и прокуратури. 02 цели и методология 16 на конкретни случаи, както и да информира цялата си мрежа от доброволни, но така и не получихме конкретна информация. представителите на една от поканените организации отказаха да участват в интервю. в рамките на друг проект, изпълняван от фондация „кера“ беше установено дете с увреждане, жертва на трафик, от което беше взето интервю. към момента на изготвяне на настоящия доклад не беше възможно да се повтори интервюто, за да не се ре-травматизира жертвата, както и не е възможно да се получи информирано съгласие от детето за използване на интервюто, поради отказ. независимо от това, находките от изследването, в което е взето интервюто, са взети предвид при изготвяне на настоящия доклад.17 изпратихме заявления по реда на закона за достъп до обществена информация до държавна агенция за закрила на детето и до министерство на правосъдието. до председателя на държавната агенция за закрила на детето бяха отправени въпроси както следва: какъв е относителният дял на детското население в р българия, какъв е броят и относителният дял на децата с увреждания; какъв е броят и относителният дял на децата с интелектуални и психосоциални увреждания; какъв е броят и относителният дял на децата с нарушена или липсваща реч; какъв е броят и относителният дял на децата с увреждания, които използват средства за допълваща и алтернативна комуникация; какъв е общият брой на децата, жертви на престъпление или насилие и колко от тях са с увреждания; като конкретизирахме, че търсим достъп до информация актуална към 31.12.2023 г.; колко пъти за последните пет години е свикан координационният механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция18, както и в колко от случаите, в които е свикан механизмът, се касае за деца с увреждания; в колко от тези случаи се касае за деца с увреждания, жертви на престъпление и в колко от тях е започнало наказателно производство срещу извършителя; в колко от случаите е налице осъдителна присъда. в отговор на заявлението ни председателят на държавната агенция за закрила на детето ни информира, че в агенцията се съхранява информация само относно това колко пъти е свикван координационният механизъм при насилие19 и не се съхранява информация дали случаите, в които е свикан механизмът касаят деца с увреждания, дали е започнало наказателно производство срещу извършителя и налице ли е осъдителна присъда. 17 имаме предвид проекта „свързани помежду си услуги и програми за превенция на насилието над жени и деца, насочени към хората с увреждания“. информация за проекта е достъпна тук: https://www.kerafoundation.com/disconnected/ 18 относно целите и функциите на този координационен механизъм виж § 3.1.2 от настоящия доклад. 19 предоставените по този ред и от тази институция данни са използвани и цитирани в настоящия доклад. 02 цели и методология 17 информацията относно относителния дял на детското население не се съхранява в държавната агенция за закрила на детето. заявлението ни в тази му част беше препратено на националния статистически институт (нси).20 относно относителния дял на децата с увреждания, на децата с интелектуални и психосоциални увреждания и на децата с нарушена или липсваща реч информация не се съхранява в държавната агенция за закрила на детето. заявлението ни в тази му част беше препратено на министерство на здравеопазването. в отговор министерството на здравеопазването ни уведоми, че не разполага с исканата информация и препрати заявлението по компетентност на национална експертна лекарска комисия.21 относно относителния дял на децата, които използват дак, информация не се съхранява в държавната агенция за закрила на детето и в нея няма данни за мястото на съхранение на тази информация. този въпрос остана без отговор по този ред на питане, тъй като на него не бе отговорено и от министерството на здравеопазването, и от националната експертна лекарска комисия. информацията относно общия брой на децата жертви на престъпление или насилие и колко от тях са с увреждания не се съхранява в държавната агенция за закрила на детето и заявлението ни в тази му част беше препратено на министерство на вътрешните работи (мвр). от мвр ни уведомиха: “при извършена проверка се установи, че в автоматизираните информационни системи, администрирани от структурите на мвр не се събира информация конкретно относно деца с увреждания, които да са потърпевши от престъпления.“ поради това статистическите данни, които ни предоставят са на база извършени престъпления срещу деца по наказателния кодекс.22 към министерството на правосъдието бяха отправени въпроси относно какви са съществуващите системи за електронно правосъдие и какъв е етапът на въвеждането и функционирането им към настоящия момент; технологиите, които се използват в наказателното правосъдие от специалисти в областта на наказателното правосъдие, отделите/специалистите по закрила на детето и съдебните служители за обмен на информация за това какво е направено по конкретно дело; какви технологии и системи се използват в наказателното правораздаване с цел информиране на гражданите или подпомагане на гражданите при подаване на жалби до съдилищата или получаване на информация за техните дела, права и производства; съществуват ли проекти за използването на изкуствен интелект в областта на гражданското и наказателното правосъдие, които подобряват достъпа на жертвите до правосъдие; техническа достъпност за хора с увреждания – какви са решенията във връзка с достъпността на системите за потребители с увреждания; какви решения са въведени за потребители с увреждания; достъпни ли са системите 20 предоставените по този ред и от тази институция данни са използвани и цитирани в настоящия доклад. 21 предоставените по този ред и от тази институция данни са използвани и цитирани в настоящия доклад. 22 предоставените по този ред и от тази институция данни са използвани и цитирани в настоящия доклад 02 цели и методология 18 на електронното правосъдие за потребители на допълваща и алтернативна комуникация, и дали информацията, предоставяна чрез цифровата система, е подходяща за децата, за да разберат правата си, своето дело и какво се случва в производството; проведени ли са обучения на магистрати и служители на съдебната власт за работа със системите на електронното правосъдие. в отговора на министерството на правосъдието бе посочено, че не разполагат с исканата информация и препращат по компетентност заявлението ни към висшия съдебен съвет (всс). от всс отговориха детайлно на въпросите относно системите за електронно правосъдие, етапа на въвеждането им, как потребител на системите може да извършва справки и процесуални действия по делата, проведените обучения на съдии и съдебни служители за работа с тези системи.23 не ни беше отговорено на въпросите относно технологиите за обмен на информация със специалистите по закрила на детето, дали съществуват проекти за използването на изкуствен интелект за подобряване на достъпа на жертвите до правосъдие, дали са достъпни системите на електронното правосъдие за хора с увреждания, за деца, включително деца с увреждания и деца, потребители на дак. относно въпросите дали са достъпни системите на електронното правосъдие за потребители на дак и дали информацията, предоставяна чрез цифровата система, е подходяща за децата, за да разберат правата си, своето дело и какво се случва в производството, според висшия съдебен съвет същите не представляват обществена информация, която се създава и съхранява в съвета.24 в частта от проучването ни, представляваща полева работа, разговаряхме с професионалисти от системата на правораздаването – съдии, прокурори, разследващи полицаи и следователи, както и със системни администратори и представители на системата за закрила на детето, с възрастни, преживели насилие като деца. проведохме общо 17 интервюта, две фокус групи25 и редица допълнителни разговори и консултации, със заинтересовани лица, за допълване и задълбочаване на разбирането ни по темата. участниците в проучването, проведено в българия, са: деца с интелектуални и психосоциални затруднения (n=2 от женски пол); професионалисти в областта на наказателното правосъдие (n=11, 4 от мъжки пол и 7 от женски пол); специалисти от областта на социалните услуги и подкрепящи организации (n=4 от женски пол). интервютата и срещите на фокус групите бяха проведени в периода от ноември 2023 г. до февруари 2024 г. данните бяха анализирани с 23 предоставените по този ред и от тази институция данни са използвани и цитирани в настоящия доклад. 24 в отговора на главният секретар на висшия съдебен съвет (всс) на рб относно тези въпроси пише следното: “относно въпросите, свързани с достъпа и участието на деца до делата, същите не представляват обществена информация, която се създава и съхранява във всс. поставените въпроси са такива, които касаят прилагането и тълкуването на нормативни актове, поради което отговорът на всеки един от тях се съдържа в съответният текст от тези нормативни актове и приложимата съдебна практика, а относно приложението и тълкуването им може да се произнесе и всеки правоприлагащ орган и практикуващ юрист.“ 25 двете фокус групи бяха проведени с по 3-ма участници всяка. всяка група се състоеше от полицейски инспектор, педагог от детска педагогическа стая и психолог, работещи в областна дирекция на полицията в 2 града в българия. 02 цели и методология 19 помощта на анализ на съдържанието. в глави трета, четвърта и пета ще бъде представена комбинация от основните констатации от проучването и теренната работа. при прегледа на наличната информация по темата се запознахме с релевантни статистически данни, предоставени от институциите по посочения по-горе ред по закона за достъп до обществената информация, с действащото законодателство, със законодателни предложения, програми и политики, публикувани официално от отговорните институции. беше направен преглед на съдебната практика по наказателни дела. за съжаление, в националния ни контекст деца от целевата група на проекта, ползващи дак твърде рядко имат достъп до правосъдие, ако изобщо имат такъв. в методологията на проекта беше заложено и изследването на опита на деца от същата група, свидетели на престъпления, тъй като въздействието на престъпленията върху децата, които са свидетели е значително, както и предвид факта, че жертвите често имат ролята на свидетели в наказателното производство. деца с увреждания, свидетели на престъпления не бяха установени. по отношение на тези деца, следва да отбележим, че са налице редица предразсъдъци и те рядко, ако изобщо, са разпитвани като свидетели. за да е пълноценно изследването ни, направихме преглед на съдебната практика, свързана с достъпа до правосъдие на възрастни с увреждания или деца без увреждания, за да проучим възможността опитът от тези случаи да бъде приложен и спрямо целевата група. 02 цели и методология 20 законодателствои политики за подкрепа, достъп-ност и мултидис-циплинарно сътрудничество 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 21 01 международноправна рамка относно децата с увреждания в наказателното производство, жертви на престъпления конвенцията на оон за правата на детето (кпд)26 е основополагащият международен акт, който регламентира основните принципи и стандарти, които държавите следва да зачитат при създаване на законова регламентация, политики и практики, засягащи деца.27 конвенцията се прилага в българия и често се използва за аргументиране на редица действия, свързани със защита на правата на децата. напредъкът на държавите по отношение на спазването на правата на децата се следи от комитета за правата на детето. на 15 март 2024 г. комитетът публикува заключението си от комбинираните шести и седми периодични доклади за българия.28 в частта „общи мерки за изпълнение (чл. 4, 42 и 44 (6) от конвенцията)“ от заключението комитетът е посочил, че остава „дълбоко загрижен за липсата на напредък“ в приемането на националната стратегия за детето 2024-203029, изтъква необходимостта от подобряване на събирането, качеството и анализа на данните за насилието над деца, детското правосъдие и положението на децата в неравностойно положение, включително децата с увреждания.30 комитетът препоръчва българия да осигури на всички деца достъп до подходящи механизми за подаване на жалби, както подходящо информиране и правна защита.31 комитетът отбелязва продължаващата дискриминация спрямо децата с увреждания и призовава българия да прилага целенасочени политики и програми за премахване на дискриминацията. според него съществуват дискриминационни стереотипи по отношение на децата с увреждания. комитетът сочи, че е важно те да бъдат приемани като пълноценни субекти, носители на права.32 препоръчва на българия да гарантира, че принципът за най-добрия интерес на детето се прилага последователно във всички политики, 26 конвенция на оон за правата на детето е ратифицирана с решение на великото народно събрание от 11.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. текстът на конвенцията на български език е достъпен на https://mlsp.government.bg/uploads/35/sv/kpd-1-3.pdf 27 конвенцията е допълнена с три факултативни протокола, които осигуряват още по-детайлна защита на децата от различни форми на насилие. третият факултативен протокол регламентира процедура за подаване на жалби, изрично защитава правото на децата да търсят правна закрила за възстановяване на нарушените си права. той е в сила от 14. 04.2014 г., но не е ратифициран от република българия. другите два протокола са: факултативен протокол относно търговията с деца, детска проституция и детска порнография, ратифициран със закон, приет от 39-то народно събрание на 31.10.2001 г.; факултативен протокол относно участието на деца във въоръжен конфликт, ратифициран със закон, приет от 39-то народно събрание на 31.10.2001 г. в обучителния наръчник „компас” може да бъде намерена допълнителна информация за конвенцията, представена на достъпен, неюридически език: https://www.coe.int/bg/web/compass/children. налице е и адаптирана версия за деца, изготвена от уницеф и разпространена от редица неправителствени организации и държавни органи, като например държавната агенция за закрила на детето, тук: https://sacp.government.bg/sites/default/files/basicpage/dazd-file-451.pdf 28 заключението е прието от комитета на неговата 95 сесия, състояла се на 15 януари – 2 февруари 2024 г., публикувано е на 15 март 2024 г. и може да бъде достъпено на английски език на следния линк: https://www.ohchr.org/en/documents/concluding-observations/crccbgrco6-7-concluding-observations-combined-sixth-and-seventh . 29 тези констатации и препоръки се съдържат в §7 от заключението. 30 тези препоръки са посочени в § 10 от заключението. 31 тези препоръки са посочени в § 11 от заключението. 32 тези препоръки са посочени в § 17 от заключението. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 22 програми и законодателни, административни и съдебни процедури, засягащи децата, включително във връзка с детското правосъдие. изисква да се укрепи капацитетът на всички специалисти, ангажирани с деца, включително чрез системно обучение, за оценяване и определяне на висшите интереси на детето като първостепенно съображение.33 отбелязва, че мнението на децата не се взема системно предвид при вземането на решения, които ги засягат и препоръчва на властите в българия да насърчават пълноценното и овластено участие на всички деца, включително децата на възраст под 10 години и на децата с увреждания; да гарантират правото на всички деца да изразяват мнението си и то да бъде вземано предвид при вземането на всички решения, които ги засягат, включително в съдилищата и съответните административни и съдебни производства; да разработят процедури и насоки за съответните специалисти за гарантиране, че производствата са съобразени с интересите на децата и че мнението на децата се взема под внимание, и да гарантират, че те получават подходящо обучение относно правото на детето да бъде изслушвано; да гарантират, че информацията за законите и политиките, свързани с децата, е достъпна на достъпен за децата език.34 комитетът изисква правоприлагащите органи да разследват бързо и ефективно и да се намесват във всички случаи на насилие срещу деца, включително домашно насилие и сексуално насилие и експлоатация на деца в дома и извън него, в цифровата среда и в образователните институции и алтернативните грижи, и да гарантират, че извършителите са изправени пред съда; да се гарантира, че всички деца, които са жертви или свидетели на насилие, имат бърз достъп до съобразени с интересите на децата многосекторни и всеобхватни интервенции, услуги и подкрепа, включително съдебномедицински разпити, медицински прегледи, консултации и психосоциална подкрепа, с цел предотвратяване на вторичната виктимизация на тези деца; да се утвърди като стандартна процедура аудиовизуалният запис на показанията на детето жертва, направени в подходящи за деца помещения по време на етапа на разследването.35 комитетът препоръчва българия да продължи усилията си за възприемане на основан на правата на човека подход към уврежданията; да провежда кампании за повишаване на осведомеността за борба със стигматизирането на децата с увреждания и за насърчаване на положителния им образ като носители на права; да създаде единна, многоинституционална система за събиране на данни за броя на децата с увреждания, вида на увреждането и техните специфични нужди, за да се разработят ефективни политики с цел осигуряване на достъп до подходящи услуги.36 33 тези препоръки са посочени в § 18 от заключението. 34 тези препоръки са посочени в § 20 от заключението. 35 тези препоръки са посочени в § 26 от заключението. 36 тези препоръки са посочени в § 32 от заключението. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 23 от 2012 г. българия е страна и по конвенцията на оон за правата на хората с увреждания (кпху).37 конвенцията цели да положи основите на разбиране на основните права на хората с увреждания, съобразено със специфичните бариери, която тази група от хора срещат. конвенцията отрича господстващия до този момент медицински модел на разбиране на увреждането и поставя основата на модел, основан на права. основни принципи са равнопоставеност, достъпност, живот в общността, пълноценен достъп до права. конвенцията отделя специално внимание на децата с увреждания38 като задължава държавите да предприемат необходимите мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от децата с увреждания на всичките им права и свободи, без изключения. първостепенно съображение при всички действия, засягащи деца с увреждания, се изисква да е защитата на техните интереси. държавите, страни по конвенцията, трябва да гарантират правото на децата свободно да изразяват становища по всякакви въпроси, които ги засягат. наред с това на децата се предоставя подходящо за увреждането и възрастта им съдействие при реализацията на това право. с цел осигуряване на достъпност във всички аспекти на живота, конвенцията39 отделя специално внимание на задължението на държавите да предприемат подходящи мерки, които включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността на хората с увреждания. изрично като такава мярка е посочено подпомагането на достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително интернет.40 конвенцията съдържа конкретна разпоредба, касаеща достъпа до правосъдие като изисква този достъп да е ефективен чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта мерки за подкрепа на хората с увреждания като преки и непреки участници във всякакви процесуални действия.41 в допълнение в конвенцията са посочени правото на свобода на изразяване и свобода на достъпа до информация, като сред мерките, които държавите следва да предприемат са: предоставяне на информация, предназначена за широката общественост, на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителни разходи42, възприемане и улесняване на използването на езика на знаците, брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати 37 конвенцията е приета на 13.12.2006 г. от оон и влязла в сила на 03.05.2008 г. ратифицирана със закон на 26.01.2012 г. и в сила за република българия от 21.04.2012 г. текстът на български е достъпен тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/38/khu/normativni-dokumenti/-1643283708.pdf лесен за четене формат на български език не беше установен при извършеното търсене (на 27.01.2024 г.) 38 виж чл.7 от конвенцията за правата на хората с увреждания. 39 виж чл. 9 от кпху. 40 виж чл. 9 ал.2 буква „ж“ от кпху 41 виж чл.13 от кпху 42 виж чл. 21 буква „а“ от кпху 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 24 на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване.43 за цялостният анализ на международните стандарти, които са в сила за българия и имат значение за разбиране на проблемите на достъпа до правосъдие на децата с увреждания, следва да се има предвид и конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.44 в контекста на настоящия доклад, конвенцията има съществено значение от гледна точка на защитата от домашно насилие. от значение е и обща препоръка № 19 на комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените45, която изисква подобряване на законодателството, както и предоставяне на услуги за пострадалите от насилие жени и събиране на надеждни статистически данни.46 българия е страна и по европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (екпчос).47 в контекста на изследваната тема следва да се има предвид, че лишаването на пострадалите от престъпление деца от достъп до правосъдие, поради липсата на адаптирана и достъпна съдебна система (като съвкупност от физическа и нормативна достъпност), както и липсата на процесуални улеснения, съставлява не само нарушение на достъпа до правосъдие, гарантиран от чл. 6 от екпчос, но също и на редица други основни човешки права. от съществено значение е и директива 2011/93/ес на европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на рамково решение 2004/68/пвр на съвета48, която цели да се установят минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца, детската порнография и установяването на контакт с деца за сексуални цели. в допълнение с нея се въвеждат разпоредби с цел засилване на превенцията по отношение на тези престъпления и засилване на защитата на жертвите от тях.49 по отношение на имплементирането на тази директива в българското законодателство, европейската комисия (ек) е образувала 43 виж чл. 21 буква „б“ от кпху 44 конвенцията е приета от оон на 18 декември 1979 г., ратифицирана у нас с указ № 1944 от 18 септември 1981 г., в сила за българия от 10 март 1982 г. достъпна е на български език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/ravni-vzmozhnosti/dv02-03-2010.pdf 45 препоръки от 1 до 25, вкл. цитираната са достъпни на български език тук: https://www.mlsp.government.bg/uploads/1/konventsii-i-protokoli-na-oon/genrec-cedaw.pdf 46 в редица свои препоръки комитетът препоръчва предприемането на специални мерки от държавите спрямо жените и момичетата с увреждания, като например достъп на възрастните жени до здравни услуги, насочени към проблемите и уврежданията, свързани със застаряването на населението, здравните услуги да отговарят на нуждите на жените с увреждания и зачитат техните човешки права и достойнство. комитетът препоръчва и редица мерки в областта на здравеопазването. 47 конвенцията е ратифицирана със закон, приет от народното събрание на 31.07.1992 г., в сила за република българия от 7.09.1992 г. достъпна на български език тук: https://www.echr.coe.int/documents/d/echr/convention_bul 48 директива 2011/93/ес на европейския парламент е достъпна тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:32011l0093 49 виж чл.1 от директивата. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 25 процедура срещу българия за частично неправилно въвеждане на изискванията ѝ.50 приложима също така е и директива 2012/29/ес на европейския парламент и на съвета от 25.102012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на рамково решение 2001/220/пвр на съвета.51 директивата цели да се гарантира, че жертвите на престъпления получават подходяща информация, подкрепа и защита и могат да участват в наказателното производство.52 директивата изисква от държавите членки да гарантират, че при прилагането й, когато жертвата е дете, висшият интерес на детето е от първостепенно значение и се преценява индивидуално. възприема се адаптиран към детето подход, който е надлежно съобразен с неговата възраст, зрялост, неговите възгледи, нужди и опасения. детето и носителят на родителска отговорност или друг негов законен представител, ако има такъв, се информират за всички мерки или права, които са специално насочени към детето.53 историята на транспониране на изискванията на тази директива в националното ни законодателство е дълга и съпроводена със сериозен експертен и политически дебат. българия трябваше да транспонира изискванията ѝ до 16 ноември 2015 г., но това не беше сторено. стигна се до производства за установяване на нарушения срещу страната ни, които от своя страна доведоха до някои законодателни усилия, но не и до пълното транспониране на директивата.54 на 16 ноември 2023 г. eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия yвeдoми българия, чe щe пpeдяви иcĸ пpeд cъдa нa eвpoпeйcĸия cъюз зa нeпълнoтo тpaнcпoниpaнe нa диpeĸтивaтa.55 във връзка с образуваната от европейската комисия процедура срещу българия за частично неправилно въвеждане на изискванията и на двете директиви посочени по-горе, в края на април 2024 г. народното събрание на рб прие закон за изменение и допълнение на наказателния кодекс.56 50 процедура за нарушение № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на директива 2011/93/ес. във връзка с процедурата е предприета законодателна инициатива, подробности за която са достъпни в портала за обществени консултации, поддържан от министерски съвет, достъпен тук: https://www.strategy.bg/publicconsultations/view.aspx?lang=bg-bg&id=7958 51 достъпна тук: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex%3a32012l0029 52 виж чл.1.1.от директивата. 53 виж чл.1.2.от директивата. 54 такива производства ек започва през 2016 г. и през 2020 г. през 2020 г. в общественото пространство цари очакване, че усилията за законодателна реформа, която да доведе до пълно транспониране на директивата ще се увенчаят с успех. това не се случва и наказателните процедури срещу българия продължават. повече за директивата може да бъде прочетено в доклада на български център за нестопанско право „може ли правосъдието да бъде щадящо”, достъпен тук: https://bcnl.org/uploadfiles/documents/child-friendly_justice_bulgaria_report_bg.pdf. виж стр. 36 и следващите. 55 информация в тази връзка беше публикувана в медиите. виж например публикация от 16.11.2023 г. тук: https://defakto.bg/2023/11/16/%d0%b5%d0%ba-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d1%81-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b8-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0/ 56 информация за законопроекта и неговото гласуване е достъпна на страницата на парламента, тук: https://www.parliament.bg/bg/bills/id/165296 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 26 02 междусекторност в националната правна рамка на национално ниво, основният закон е конституцията на рб. от гледна точка на темата на настоящето изследване, от съществено значение е да се има предвид, че конституцията57 прогласява значимостта на децата, като постановява, че те са под особената закрила на държавата и обществото.58 друг важен аспект за разбиране на националната правна система и мястото на международните актове в нея е възприетия подход, според който ратифицираните от страната ни международни договори (като посочените по-горе конвенции) се прилагат с приоритет пред онези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.59 законът за закрила на детето (зздет)60 е основният специален закон в националното ни законодателство, който регламентира политиката на държавата спрямо децата. в него са уредени основните права на детето (право на закрила, закрила срещу насилие, закрила на личността на детето, право на изразяване, информиране и консултиране, участие в процедури и др.)61, установени в конвенцията на оон за правата на детето, както и мерките и действията които се предприемат от органите за закрила на детето, ако правата и интересите на детето бъдат нарушени.62 зздет регламентира правото на закрила на детето от насилие и въвличане в неблагоприятни действия.63 правилникът за прилагане на закона за закрила на детето, от своя страна дефинира понятието за насилие и различните видове насилие.64 законодателството в областта на закрилата на детето забранява всяка дискриминация, вкл. по признак увреждане.65 отвъд това правило и правилата, касаещи ползването на социални услуги, националното законодателство не въвежда специални правила, които да подпомагат разбирането на правоприлагащите органи за това как да се избегне пряката и непряката дискриминация на децата с увреждания, вкл. такива с комуникационни затруднения, при досега им с различи системи, вкл. правосъдната. дак се споменава бегло в законодателството66, предимно в областта на 57 конституцията на рб в сила от 13.07.1991 г.; 58 виж чл.14 от конституцията на рб 59 виж чл.5 ал. 4 от конституцията на рб 60 обнародван на 13 юни 2000 г., достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2134925825 61 виж глава втора, чл. 10-16 от зздет 62 виж глава първа, чл. 4-9 от закона зздет 63 виж чл. 11 зздет 64 правилникът е достъпен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135469520 65 виж чл.10 ал. 3 зздет 66 като например в наредба № 24 от 10.09.2020 г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие; национална програма „подкрепа за личностно развитие на децата и учениците”. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 27 образованието и социалните услуги, но не и в зздет и процесуалното законодателство, уреждащо разглеждането на граждански и наказателни дела. от 2010 г. в българия е създаден и действа „механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция”.67 в чл. 36г. от зздет е регламентирано междуинституционалното взаимодействие и сформирането на мултидисциплинарен екип, който да разработи план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. планът за действие съдържа здравни, социални и образователни услуги за превенция на насилието или за възстановяване на детето. определени са и правомощия на социалните работници да уведомят съда или прокурор за предприемане на компетентни мерки по отношение на извършителя и други. координационният механизъм следва да се прилага спрямо всяко дете, независимо дали е дете с увреждане или не. няма обаче специфични разпоредби, които да гарантират, че когато дете с увреждане има нужда от подкрепата на подобен мултидисциплинарен орган, ще бъдат приложени мерки за защита, съобразени с възрастта и състоянието му. такова е положението и при прилагането на полицейска закрила на деца, които са жертви на престъпление, за които има непосредствен риск за живота и здравето им, за които има риск да бъдат въвлечени в извършване на престъпление, деца, които са се изгубили или са в безпомощно състояние или са без надзор.68 мерките, които могат да се вземат по отношение на детето са: отстраняването му от средата или субектите, които оказват вредно въздействие върху него; установяване на обстоятелствата, довели до попадането на детето в това състояние; предприемане на мерки съвместно със социалните работници в дирекциите “социално подпомагане” (дсп) за отстраняване на причините и условията, представляващи опасност за физическото, душевното или моралното развитие на детето.69 и в този случай специалните потребности на децата с увреждания не са предмет на регламентация. националната правна рамка урежда и обществените отношения, свързани с предоставянето на социални услуги и гарантиране на достъпа до права на 67 на 15 март 2010 е подписано споразумение за сътрудничество и координиране на работата на териториалните структури на органите за закрила на детето при случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и при кризисна интервенция между министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването, председателя на държавната агенция за закрила на детето, изпълнителния директор на агенцията за социално подпомагане, председателя на управителния съвет на националното сдружение на общините в република българия. 68 наредба № i-51 от 12 март 2001 г. за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на детето. наредбата е достъпна тук: https://lex.bg/laws/ldoc/-549175804. издадена е от министерство на вътрешните работи. обхвата и се регламентира в чл. 3. 69 виж чл. 4 от наредба № i-51 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 28 хората с увреждания. двата основополагащи закона в тази връзка са закона за социалните услуги (зсу)70 и закона за хората с увреждания (зху).71 зсу цели да гарантира равен достъп до социални услуги на всички лица, в съответствие с индивидуалните им потребности, да осигури качеството и ефективността на социалните услуги и да насърчи интегрирания подход при осигуряването на подкрепа. към закона е приет и правилник за прилагането му, както и други подзаконови нормативни актове. зху урежда интеграцията на хората с увреждания. на децата и учениците с увреждания се предоставя подкрепа за личностно развитие. подкрепата е обща и допълнителна и се прилага в съответствие с индивидуална оценка на всяко дете. относими към темата са раздел v, чл. 65-67 – достъп до правосъдие и правна защита, където се въвежда институтът на подкрепеното вземане на решение. от значение е и частта на зху, касаеща правото на изготвяне на комплексна индивидуална оценка на хората с увреждания.72 като цяло обаче трябва да отбележим, че няма добре изградени връзки между нормативните актове73, уреждащи общо правата на децата и тези, уреждащи правата на хората с увреждания, вкл. деца.74 по принцип, доколкото зздет е специален закон, който има приложение за всички деца, той следва да се прилага без всякаква дискриминация и за децата с увреждания. въпреки това, осезаемата липса на процесуални правила, които да укажат как общото законодателство да се прилага в случаи на деца с увреждания, с цел преодоляване на специфични бариери, води до законодателни празноти и проблеми, които специалното законодателство, касаещо правата на хората с увреждания и предлагането на социални услуги, не е в състояние да адресира. липсата на законодателна уредба и гаранции за децата с увреждания, че правата им ще бъдат защитени, в случай, че са жертви на престъпление, води до сериозни и често непреодолими пречки пред достъпа им до правосъдие. липсват специфични улеснения, които да са гарантирани законодателно и на практика да са на разположение на детето с увреждане.75 вследствие на това дете с комуникационно затруднение, преживяло насилие най-напред не разполага със средство да съобщи за преживяното или съобщението му не може да бъде разбрано, или не може да достигне и да бъде възприето от съответните органи. 70 в сила от 01.07.2020 г. достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2137191914 71 в сила от 2019 г. достъпен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213 72 виж чл. 20 от зху 73 този извод се потвърждава и от интервютата с различни експерти, въвлечени в работата с деца, жертви на престъпления. 74 така например индивидуалната оценка по чл. 20 от зху би могла да се свърже с разпоредбата на чл. 144 ал. 3 нпк, но това свързване е повече с оглед преодоляване на законодателни пълноти (които могат да се запълнят и чрез директно прилагане на конвенциите, по които българия е страна), отколкото да дава действителен отговор на потребностите, свързани с достъпа до правосъдие на деца с увреждания. 75 тези констатации се извеждат от интервютата, проведени с експертите, които работят с деца, жертви на престъпления. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 29 при конфликт на интереси, по принцип законодателството позволява назначаване на особен представител. това правило би следвало да е приложимо и за детето с увреждания. по-долу ще бъде подробно разяснено как се случва назначаването на особен представител в наказателния процес. 03 национална рамка за предоставяне на информация, процедурни улеснения и подкрепа за деца с увреждания, които са жертви на престъпления в българската правна система единствено наказателният кодекс (нк)76 определя кое деяние се квалифицира като престъпление. престъпленията се разследват и съдебните производства по наказателни дела се ръководят съобразно правилата на наказателно-процесуалния кодекс (нпк).77 нпк регламентира и специфичните правила за разпит на малолетни и непълнолетни свидетели, като пострадалите обикновено имат качеството на свидетели в процеса. българското наказателно законодателство използва термина „пострадал“ да обозначи жертвите на престъпление.78 съгласно чл. 74, ал.1 от нпк „пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението“. всеки пострадал има редица права79: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да бъде придружаван от лице, посочено от него; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език; да прави искане за ускоряване на досъдебното производство в предвидените в този кодекс случаи. няма специфични правила, които да посочват как това се случва в случаите, когато пострадалите са хора с увреждания – деца или възрастни и как се преодоляват бариерите, свързани с увреждането, за да се реализират тези права. в съдебното производство жертвата на престъплението може да участва като: граждански ищец, за да ѝ бъде присъдено обезщетение за претърпените вреди; 76 нк е достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529 77 нпк е в сила от 29.04.2006 г., достъпен на: https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224 78 за по-детайлна информация относно правното положение на хората с увреждания станали жертви на престъпления според българското законодателство виж доклада гласове за правосъдие: хората с увреждания в българия, станали жертви на престъпление достъпен на https://nie.expert/wp-content/uploads/2023/01/national-finding-report-bulgaria_bg-220421-1.pdf 79 виж чл. 75 ал.1 от нпк 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 30 частен обвинител (като има същите права като прокурора по отношение на събирането на доказателства и обжалване съдебното решение), когато престъплението е от общ характер или частен тъжител, когато престъплението се преследва по тъжба на жертвата на престъплението.80 наказателно-процесуалният кодекс предвижда в случаите, при които пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси, прокурорът да встъпи в производството81 или направо служебно да образува наказателно производство82 за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия. това правило по принцип би следвало да се прилага и спрямо деца и особено деца, които са лишени от родителска грижа и деца в резидентна грижа, както и по принцип за хора с увреждания, вкл. деца, които са в условията на зависимост от извършителя. въпреки това, в законодателството липсват достатъчно гаранции, че това ще се случи. нормата към момента има повече пожелателен характер, отколкото да служи за преодоляване на специфичните бариери, които възпрепятстват хората с увреждания, вкл. и деца, да получат достъп до правосъдие, когато са жертви на насилие. в допълнение към горното, следва да отбележим, че по тъжба на пострадалите се преследват престъпления, квалифицирани като нанасяне на „лека телесна повреда” и „средна телесна повреда” от роднини до определена степен,83 което в някаква степен обяснява защо само крайни актове на насилие и то рядко, биват обект на съдебно преследване, ако пострадалите са хора с увреждания, независимо дали възрастни или деца.84 04 индивидуалната оценка в приетия с оглед транспонирането на директива 2012/29/ес закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления85 е вменено задължението на органите на министерството на вътрешните работи, следователите и организациите за подкрепа на пострадали незабавно да уведомят пострадалите и членовете на техните семейства относно: възможностите им за достъп до медицинска помощ, за организациите, към които могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа, както и за всякакъв вид специализирана помощ, които могат да получат; правото им на правна помощ, органите, към които могат да се обърнат за упражняването му, условията и реда за предоставяне на безплатна правна 80 виж чл. 75-88 от нпк относно правилата за това как жертвата би могла да вземе участие в съдебното производство като частен обвинител, частен тъжител или граждански ищец 81 виж чл. 48 от нпк 82 виж чл. 49 от нпк 83 виж чл. 161 от нк 84 в тази връзка и изобщо за множеството проблеми, с които се сблъскват хората с увреждания, станали жертви на престъпления, виж доклад на сдружение „шанс и подкрепа” „хората с увреждания, станали жертва на престъпления”, достъпен на български и на английски език тук: https://validity.ngo/projects-2/voices-for-justice/publications-and-resources/ 85 в сила от 22.12.2006 г., последни изменения: от 6.10.2023 г. достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135540550 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 31 помощ; органите, пред които може да бъде подаден сигнал за извършеното престъпление, процедурите след подаване на сигнала и възможностите за действие на пострадалите при условията и реда на тези процедури; органите, пред които може да бъде подаден сигнал при нарушаване на правата им от компетентния орган, действащ в рамките на наказателното производство; правата им в наказателния процес и възможностите за участието им в него; органите, към които могат да се обърнат, за да получат защита за себе си и своите близки, условията и реда за получаване на такава защита; органите, към които могат да се обърнат, за да получат финансова компенсация от държавата, условията и реда за получаването ѝ.86 за изпълнението на тези задължения на разследващите органи следи наблюдаващия прокурор.87 с последните изменения и допълнения на този закон бе приета нова разпоредба88, съгласно която пострадалите от престъпления имат право на индивидуална оценка, чиято цел е да определи физическото и психическото им състояние в резултат на извършеното престъпление и да установи наличието на специфични нужди от защита.89 според същата разпоредба задължително се приема, че са налице специфични нужди от защита, когато пострадалият е дете или лице с увреждания. в този случай се извършва разширена индивидуална оценка90, при която органите на министерството на вътрешните работи или следователите без излишно забавяне сформират екип с участието на представители на дирекция “социално подпомагане” и на местната администрация.91 в резултат на събраните сведения членовете на екипа правят преценка относно мерките за закрила, които да бъдат взети по отношение на детето.92 при извършването на индивидуалната оценка се вземат предвид: видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост и образованието на пострадалия, както и други негови личностни особености.93 тази оценка се извършва от органите на министерството на вътрешните работи или следователите, установили 86 кратък анализ на закона от гледна точка на децата, станали жертви на престъпления, се съдържа в статия, публикувана от национална мрежа за децата, достъпна тук: https://nmd.bg/pobedi-li-kauzata-na-nmd-za-sthadyastho-pravosadie-za-deczata-zhertvi-na-prestapleniya/. в статията се сочи като успех, че децата, пострадали от престъпления са изведени като самостоятелна категория пострадали, както и по-пълното транспониране на директива 2012/29/ес. негативно се оценява факта, че с цялата дейност по оценяването е натоварено мвр, като не е предоставена възможност оценките да се извършват от организациите, установили първоначален контакт с пострадалото дете, както и липсата на изрични указания за насочване към психологическа подкрепа. 87 виж чл.6 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 88 виж чл. 7а от закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, в сила от 1.09.2023 г. 89 по смисъла на § 1, ал. 4 от допълнителните разпоредби на наказателно-процесуалния кодекс “специфични нужди от защита” са налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание, включително за запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит. 90 виж чл. 7в ал. 5 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 91 виж чл. 7г ал. 1 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 92 виж чл. 7г ал. 5 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 93 виж чл. 7б от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 32 първоначален контакт с пострадалия, без излишно забавяне на основата на разговор с лицето. те могат да поискат съдействие от психолог, лекар или друг подходящ специалист по тяхна преценка.94 ако възникнат нови обстоятелства, които могат да окажат съществено влияние върху личността на пострадалия, индивидуалната оценка се актуализира. когато пострадалият е дете, извършващият оценката орган или организация незабавно уведомява отдел “закрила на детето” към дирекция “социално подпомагане” по настоящ или постоянен адрес на детето.95 след приемане на последните изменения на закона, към задължението за уведомяване се прибави и това, касаещо индивидуалната оценка. с тези изменения се въведе и изискването за сензитивен спрямо възрастта, увреждането и състоянието на лицето подход за уведомяване на пострадалите.96 макар разпоредбата да е сравнително лаконична, тя все пак изисква уведомяването да се извършва „по ясен и разбираем начин, устно или писмено чрез формуляр по образец, на език, който лицата […] разбират.” 97 разпоредбата е първата по рода си, която въвежда изискването за съобразяване с възрастта и състоянието на пострадалия при информиране за права. с оглед скорошното приемане на измененията и допълненията на закона, все още е твърде рано да се направи извод дали и в каква степен новите разпоредби ще имат потенциал да гарантират достъп до правосъдие на децата с увреждания. от споделеното по време на проведените по проекта интервюта, ясно пролича липсата на уеднаквена практика и еднозначно разбиране на индивидуалната оценка от страна на професионалистите, ангажирани в наказателното правосъдие – съдии, прокурори, полицаи и социални работници. макар да не беше изрично посочено като причина за това объркване относно необходимото съдържание на този тип оценки, на базата на споделеното, обсъдено заедно в контекста на изследваното законодателство, се налага изводът, че е налице объркване по отношение на понятието „индивидуална оценка“. законът за социалните услуги, например, указва да бъдат изготвени индивидуални оценки на потребностите на хората с увреждания, като редът и съдържанието им са уредени в правилника за прилагане на закона за социалните услуги.98 94 виж чл.7в ал.1 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 95 виж чл.7в ал.2 от закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления 96 виж чл. 6а от закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. 97 виж чл. 6а ал. 2 от закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. законът не детайлизира какво следва да се разбира под „по ясен и разбираем начин“ и „на език, който лицата разбират“. 98 виж чл. 1 т. 3 от правилника за прилагане на закона за социалните услуги. още по-конкретно тези въпроси са разработени в методика за определяне на индивидуалните потребности, утвърден от изпълнителния директор на асп и достъпна тук: https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/ 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 33 законът за закрила на детето също предписва изготвянето на оценка, конкретно регламентирана от правилника за прилагане на закона за социалното подпомагане.99 по отношение на индивидуалната оценка по закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления такава конкретизация все още липсва, поради което, по аналогия, правораздаващите органи прибягват до една от посочените по-горе оценки.100 когато се касае за свидетели, които имат специфична нужда от защита, с нови промени в нпк бяха добавени допълнителни мерки за провеждането на разпит на такива свидетели: разпитът да се провежда в специално оборудвани помещения, предназначени за тази цел, в присъствието на педагог или психолог (присъствието на такъв специалист е задължително, когато свидетелят със специфични нужди е малолетен или непълнолетен), от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. тези мерки се прилагат при условие, че няма да затруднят сериозно наказателното производство.101 разпитът на малолетен и непълнолетен свидетел102 се провежда в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. при разпита на непълнолетните, такива лица, могат да присъстват според преценката на съответния орган. освен това, спрямо децата до 14 години не се отправя предупреждение за лъжесвидетелстване, но им се разяснява необходимостта да дадат правдиви показания. разпит може да се извърши при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително в специално оборудвани помещения или чрез видеоконференция.103 изрично е предвидена възможността показанията от разпита на малолетен или дете със специфични нужди пред съдия в досъдебното производство, да бъдат прочетени в съдебната фаза, за да се избегне повторен такъв.104 когато се налага разпит на малолетен или непълнолетен свидетел от съда, той може да бъде разпитан при закрити врати.105 отвъд тези разпоредби обаче, нпк не предвижда специални процесуални улеснения за деца с увреждания. нпк предвижда и хипотезата на конфликт на интереси, при която интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или 99 виж чл. 9 ал. 1 и сл. от правилника за прилагане на закона за закрила на детето. 100 както беше казано законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления е сравнително нов. вероятно в бъдеще проблемът ще бъде решен, било чрез законодателна инициатива, било чрез уеднаквяване на практиката. 101 виж чл.139а от нпк 102 виж чл.140 от нпк 103 виж чл.140 а от нпк 104 виж чл. 281 ал.1 т.6 от нпк 105 виж чл. 263 ал.3 от нпк 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 34 попечител са противоречиви или родителят, настойникът и попечителят не изпълняват задълженията си съгласно семейния кодекс (ск).106 в този случай, съответният орган назначава особен представител, адвокат на детето, който участва в наказателното производство като повереник. за да бъде приложена тази разпоредба обаче, наказателното производство трябва да е започнало. ако такова не е налице, се прилага цитираната по-горе разпоредба на нпк, според която прокурорът може да инициира наказателно производство. съгласно чл. 15 от зздет децата, навършили 10 годишна възраст задължително следва да бъдат изслушвани във всички съдебни и административни процедури, които ги касаят. това правило може да не се приложи само ако бъде преценено, че изслушването може да им навреди. ако ли пък развитието на детето позволява изслушване и това няма да бъде в негова вреда, такова може да се предприеме, по преценка на органа, дори ако детето не е навършило 10 годишна възраст.107 при изслушването на детето органът следва да му осигури подходяща обстановка, да му предостави необходимата информация и да осигури присъствие на социален работник и на друг специалист, ако е нужно. на изслушването присъства и близък на детето, освен ако органът прецени, че това не е в негов интерес.108 как тази разпоредба се прилага в наказателното производство по отношение на деца с увреждания, не можем да посочим, поради твърде оскъдния брой на образувани такива. децата с увреждания често са участници в дела за настаняване в резидентна грижа. прегледът на съдебната практика показва, че често децата с увреждания не се изслушват, като съдилищата приемат, че това „не е в техен интерес”. така дискрецията на закона, дадена на магистратите да избегнат изслушването поради особени обстоятелства, свързани с най-добрия интерес на детето, се превръща в оправдание за неполагане на усилия за установяване на възможност за комуникиране с дете с увреждане. 05 предоставяне на информация и координация по принцип в наказателния процес пострадалите следва да бъдат уведомявани както за хода на производството, така и за специфичните си права. когато обаче се касае за хора с увреждания, особено деца с увреждания, проблемите, свързани с крайния формализъм на закона стават очевидни. действително, както по-горе беше подробно обяснено, съгласно последните изменения на закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, за органите възниква задължение да уведомяват пострадалите 106 относно тези задължения виж чл.125, чл.129,164 и 168 от ск, достъпен на https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484 107 виж чл. 15, ал. 1 и ал. 2 зздет 108 виж чл. 15, ал. 3-5 зздет 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 35 за различни техни права. отвъд изискването това да се извършва „на ясен и разбираем език”109, други законови предписания не са налични. по-горе беше изложено подробно функционирането на координационен механизъм, който би следвало да работи в тясно сътрудничество с наказателното правораздаване, при пострадало дете, вкл. дете с увреждане. нпк обаче не съдържа разпоредба, която да разписва как професионалистите от правораздавателната сфера се свързват с тези от сферата на закрила на детето, как се извършва обмена на информация, какви гаранции са налице, че в този процес детето ще бъде чуто и включено адекватно. в малкото случаи на подобни дела, координацията се осъществява на база необходимост – за да се установи състоянието на детето и неговата семейна история и среда, професионалистите от правораздавателната сфера се свързват с тези от сферата за закрила на детето. те имат право да изискват информация и доклади. това е пътят, по който се осъществява контакт и се разменя информация. конкретни правила, които да могат да бъдат посочени и които да касаят децата с увреждания и техните специфични нужди, не са налице. от гледна точка на бъдещето развитие, от значение са предприетите политически стъпки за промяна на положението на децата с увреждания, вкл. децата с комуникационни проблеми, относно достъпа им до правосъдие. през 2023 г. на политическо ниво беше постигнат напредък чрез приемане на национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.).110 тя представя рамката за координация на действията на ангажираните органи в работата по превенция на насилието и злоупотребата с деца и е валидна до края на 2026 г. сред стратегическите цели на програмата111 са: i. гарантиране на ефективна защита от насилие и вредно влияние върху децата в средата на живот, в частност гарантиране правото на закрила на деца с увреждания и/или със специални образователни потребности (соп), деца с комплексни комуникативни потребности (с нарушена или липсваща функционална реч) и гарантиране на закрила на децата, жертви и децата, свидетели на насилие и осигуряване на ефективен достъп до правни средства за защита и до съответното обезщетение; 109 както беше казано и по-горе, законът не уточнява какво има предвид под това понятие. 110 приета с решение № № 51 от 23.01.2023 г на министерския съвет от 26.01.2023 г. достъпна на https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/nacional-program-nasilie-i-zloupotreba.pdf 111 според § 8 от програмата тя има общо пет стратегически цели: i. гарантиране на ефективна защита от насилие и вредно влияние върху децата в средата на живот ii. осигуряване на подходяща нормативна уредба за закрила на детето срещу всички форми на насилие и експлоатация iii. ефективна реакция и разследване на случаите на насилие и експлоатация iv. повишаване на професионалния капацитет на специалистите, работещи с деца и на информираността на децата и техните семейства. подкрепа на родителите v. подобряване на междуинституционалното сътрудничество и взаимодействие за защита на децата от насилие. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 36 ii. осигуряване на подходяща нормативна уредба за закрила на детето срещу всички форми на насилие и експлоатация – което да бъде постигнато чрез преглед и актуализация на правната рамка и мониторинг чрез текущо събиране и анализ на данни. iii. ефективна реакция и разследване на случаите на насилие и експлоатация – които да бъдат осъществени чрез осигуряване на достъп до качествени услуги за деца, жертви или свидетели на насилие; гарантиране правата на децата, жертви на насилие по отношение на справедливо, законосъобразно и щадящо отношение в рамките на административни, граждански и наказателни производства; изграждане на система за подпомагане на възстановяването и социалната реинтеграция на жертвите на насилие. iv. подобряване на междуинституционалното сътрудничество и взаимодействие за защита на децата от насилие – чрез укрепване на националните механизми за координация; координиране на действията на отговорните институции от различните сектори за предотвратяване и своевременно докладване за насилие над дете; взаимодействие с академичната общност, държавните институции и гражданския сектор, с цел прилагане на единен подход по събиране на данни по проблемите на насилие, свързано с деца и изследвания по темата. сред целевите групи на програмата112 изрично са посочени децата с увреждания и/или със соп, децата с комплексни комуникативни потребности (с нарушена или липсваща функционална реч), родителите на такива деца, както и професионалисти, работещи с деца в правосъдната система, органи на реда и социалната сфера. сред слабостите113, установени в процеса по изпълнение и прилагане на предходната национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2017 – 2020 г.)114 са: липса на национални проучвания за насилието над деца и заедно с това на необходимите административни данни за насилието над и от деца, от отделните системи, поддържани от отделните компетентни органи, които да се събират регулярно и по ясни методики и индикатори; установена необходимост от подобряване на механизмите за координация между отделните сектори, както при разработването на плановете за действие, така и при изпълнението на предвидените мерки и дейности. основно се разчита на активността само на една институция, която е водеща, без да има инициативност и от страна на партниращите институции и организации. 112 виж §9 от програмата 113 виж §11 от програмата 114 приета с решение № 115 на министерския съвет от 09.02.2017 г. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 37 изпълнението на програмата (2023 – 2026 г.) следва да се реализира чрез двугодишни планове, като за периода 2023-2024г. е приет план за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2024 г.).115 в този план като подцел на стратегическата цел „гарантиране правото на закрила на деца с увреждания и/или със соп, деца с комплексни комуникативни потребности” са предвидени следните релевантни към темата мерки и дейности: 1. разработване на система за регистриране, наблюдение и подкрепа за деца с комплексни комуникативни потребности (ккп) с цел превенция на насилието, включваща работа за развитие на нужните комуникативни и социални компетентности, позволяващи съобщаване и защита от насилие и създаване на нужните средства за допълваща и алтернативна комуникация (дак) и обучение на специалистите за работа с тях – като очаквани резултати от тази система са 1) създаване на база данни на всички деца на възраст 0-17 години, с информация за диагнозата, увреждането, нивото на комуникативни умения и др. и 2) разработени материали за дак на тема насилие, които са основа за съобщаване на насилие и даване на показания за насилие, както и за обучение на деца с ккп за възможните форми на насилие и начините за защита. срокът за реализация на тази мярка е 01.10.2023 г. – 31.10.2024 г. 2. създаване на система за гарантиране на правото на комуникация и обучение на децата с комплексни комуникативни потребности чрез ранна оценка на нуждите от допълваща и алтернативна комуникация (дак), избор на подходяща система за дак и безплатното й осигуряване и внедряване. такава система ще бъде основополагаща за превенцията на насилие над деца с комплексни комуникативни потребности, тъй като ще гарантира възможност за съобщаване на насилие и даване на показания – като очаквани резултати от тази мярка са посочени законодателни промени, гарантиращи достъпа на децата с комплексни комуникативни потребности до нужните им системи за дак и предоставяне на нужните услуги за устойчиво използване. системата е предвидено да обхване периода от поставяне на диагноза и констатиране на нарушения на функционалната реч и да съпътства детето до и по време на обучението му в системата на приобщаващото образование, усвояването на професия и социална реализация. срокът за реализация на тази мярка е 01.05.2023 г. – 31.12.2024 г. 115 програмата е достъпна на https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/plan-nasilie-i-zloupotreba-deca-2023.pdf . тя съдържа сериозна аналитична част, която е полезен източник на информация относно ситуацията на децата към момента на изготвянето и. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 38 06 закрила на детето в българия съществува сложна система за закрила на детето. от една страна, съществуват отдели „закрила на детето” (озд). те са част от дирекциите „социално подпомагане” – териториални звена, попадащи в структурата на агенцията за социално подпомагане (асп).116 отделите „закрила на детето” осъществяват дейности по закрила на децата: насочват към социални услуги, настаняват в услуги, вкл. от резидентен тип с административна заповед, до произнасяне на съда, изготвят индивидуални оценки. в случаите на дете, преживяло насилие, независимо дали се касае за дете с увреждане или без увреждане, се приема, че се касае за дете в риск и се изготвя специфична оценка на потребностите.117 тези оценки могат да бъдат използвани в наказателното производство, но органите на съдебната власт и разследването могат да възлагат специфични задачи на отделите, във връзка с изготвяне на оценките. това обаче не е изрично уредено в законодателството и се извлича от общите правила на закона. самите отдели „закрила на детето“ не предоставят социални услуги. последните са от компетентността на лицензирани доставчици, които са или общински структури, или управлявани от частно-правни субекти. услугите се развиват на местно ниво, като се очаква, че кметовете и експертите в общините и в областните центрове ще имат инициативата да развият услуги, кореспондиращи с нуждите на населението в съответната община или област. но както беше посочено по-горе, по отношение на децата с увреждания липсва статистика дори за тяхното съотношение спрямо общата популация деца, липсва и информация за пострадалите деца с увреждания от насилие и престъпления. така нуждата от услуги, свързани с подкрепа на децата с увреждания, жертви на престъпления не се разпознава и адресира. в българия, наред със системата за зарила на детето в структурата на асп, описана по-горе, функционира и държавна агенция за закрила на детето (дазд). дазд е независим орган, който следи за спазване на правата на децата в различните структури, като например в образователната и социалната система. към настоящия момент не може да се каже, че има разписана 116 във всяка община съществува такава дирекция, а в областните градове функционират регионални дирекции „социално подпомагане”, които осъществяват административен контрол над дейността на местните дирекции „социално подпомагане”. централният контролен орган е агенцията за социално подпомагане, която от своя страна йерархично е подчинена на министерството на труда и социалната политика, но има собствен бюджет и оперативна самостоятелност. за повече информация, виж устройствения правилник на агенцията за социално подпомагане (2003), достъпен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135463381. 117 този тип оценки се извършват въз основа на „методика за управление на случай на дете в риск от отдел „закрила на детето”, която е създадена през 2021 г. за да отговори на изискванията на чл. 4 пар.2 и чл. 6 пар. 3 от регламент 2016/679 на ес. достъпна е тук: https://www.bartbg.com/2019/02/25/%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%bв2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb/ 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 39 законодателна връзка между дазд и наказателното правосъдие, но в бъдеще би могло да се очаква, че агенцията ще играе активна роля при установяване на нарушения, свързани с достъп до права на деца, в досег с наказателно правната система. дазд също не предоставя услуги. за пълнота на изложението следва да отбележим, че както представители на отделите „закрила на детето“, така и представители на дазд участват в координационния механизъм, посочен по-горе. в него могат да участват представители на прокуратурата, общината, доставчици на услуги и други. и макар този механизъм да осигурява известна междусекторност, тя се случва на индивидуално ниво, касае индивидуален случай и не адресира системни проблеми като липса на услуги за подкрепа на пострадали деца с увреждания и/или оценка на непълноти в законодателството. 07 обучения на специалисти през 2003 г. е създаден национален институт на правосъдието (нип).118 съгласно закона за съдебната власт институтът осъществява редица задължителни обучения на магистрати, вкл. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия, младши прокурор, и младши следовател и др., както и предлага обучения за поддържането и повишаването на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, съдебните помощници, прокурорските помощници, съдебните служители, съдебните заседатели, на инспекторите от инспектората към министъра на правосъдието и на други служители от министерството на правосъдието. съгласно закона за хората с увреждания119 в програмите на националния институт на правосъдието и академията на министерството на вътрешните работи се включват обучителни програми за работа с хора с увреждания. темите за правата на хората с увреждания, вкл. претърпели насилие, макар и да нямат централно място, се появяват в календара на нип.120 по време на интервютата със съдии и полицаи, част от тях заявиха необходимост да получат допълнителни и специализирани обучения как да 118 със закона за съдебната власт. нип поддържа сайт, в който е достъпна по-подробна информация. сайтът е достъпен тук: https://nij.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bf дейността на нип се регламентира с правилника за организацията и дейността на националния институт на правосъдието и на неговата администрация, достъпен тук: https://vss.justice.bg/root/f/upload/24/pravilnik_za_organizaciqta_na_dejnostta_na_nacionalniq_institut_na_pravosydieto_i_na_negovata_admini.pdf 119 виж чл.67 ал. 2 от закона за хората с увреждания в сила от 01.01.2019 г., наличен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213 120 така например, на 28.11.2023 г. е проведено обучение за защита на правата на хората с увреждания, претърпели насилие. информацията е достъпна тук: https://nij.bg/6-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d0%be-%d0%bd%d1%84%d0%bc/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 40 комуникират с деца с вербални затруднения и какъв следва да е подходът им спрямо самите деца, когато е необходимо да участват в наказателния процес. уницеф българия, от своя страна, е организация, провела обучения за обучители за въвеждане и прилагане на дак.121 по информация, публикувана на сайта на организацията, 765 учители, специалисти и родители са обучени за работа с дак. обучените специалисти предоставят директна подкрепа на над 150 деца с комплексни комуникативни потребности, които са в нужда от дак. на 100 от децата с комуникативни затруднения са подарени устройства. от своя страна обучените обучители провеждат безвъзмездни обучителни срещи за въведение в темата за дак със специалисти – учители от детски градини и училища, родители, близки и други заинтересовани лица. в рамките на 2023 г. в българия е проведено обучение за комуникационни посредници на специалисти в областта на комуникацията (логопеди) и е даден старт на тяхната дейност на практика.122 обучените експерти могат да бъдат назначавани по съдебни дела, включително и в досъдебни производства. фокусът на работата им е комуникация с пълнолетни лица в наказателни дела, било то в ролята им на свидетели, обвиняеми или пострадали123, но моделът би могъл за бъдеще да бъде разработен и при работа с деца. 121виж: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 122 информация за начина на работа на комуникационните посредници е достъпна на страницата, изготвена за да представи работата им, тук: https://communication-facilitators.bg/. в страницата е публикувана форма за заявка, която може да бъде използвана от органите на правосъдието, за се свържат с подобен професионалист. обучението на комуникационните посредници е приключило много скоро (в началото на 2024 г.), поради което все още е трудно да се направят изводи за начина по който експертността им ще бъде разпозната и използвана от органите на правосъдието. 123 работата на комуникационния посредник, като назначен по дело експерт, включва няколко етапа: 1) оценка на комуникативните способности и особености на лицето, с което съдът или специалистите в наказателното правосъдие, следва да влезнат в комуникация – чрез оценката комуникационният посредник проверява уменията на лицето за разказване, за разбиране на въпроси и друга реч, параметрите на внимание, както и какви видове ресурси ще задържат вниманието му. посочените умения се оценяват обективно, без да са свързани по някакъв начин с фактите или друга конкретика на делото. 2) изготвяне на доклад с препоръки към разследващите органи или съда за провеждане на ефективна комуникация с лицето – в кратък доклад комуникационният посредник описва резултатите от оценката по т. 1 и дава препоръки до органа, който го е назначил, за това как и къде да бъде проведена комуникацията с лицето, така че да е ефективна. предлагат се насоки и улеснения за провеждане на комуникацията като например: бързина и тон на говорене; опростяване на въпросите и използваната лексика и граматика; времетраене и почивки; въпроси за ориентация, време и пространство; въпроси, свързани с нивото на грамотност; допълнителна подкрепа за разказване – техническа, визуална, присъствие на подкрепящо лице (значими близки, роднини); организация на физическото пространство, където се провежда комуникацията – разположение при сядане, осветяване на помещението, място на провеждане и др. в края на доклада кп прави препоръка и относно това дали има нужда или не комуникационен посредник да участва в процесуалните действия занапред и да фасилитира комуникацията в реално време. ако препоръката е, че няма нужда от такъв занапред, то се счита, че направените в доклада насоки за комуникация с лицето са достатъчни за органа сам да проведе успешно комуникацията. 3) ако е нужно, комуникационният посредник участва в реално време в процесуалните действия и улеснява комуникацията с лицето. в доклада по т. 2 комуникационният посредник може да е указал, че няма нужда от неговото по-нататъшно участие. окончателно решението за това дали да участва комуникационен посредник е на органа по назначаване. 03 законодателство и политики за подкрепа, достъпност и мултидисциплинално сътрудничество 41 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 42 01 технологии, използвани в наказателното правосъдие от магистратите, специалистите по закрила на детето и съдебните служители за споделяне на информация относно извършеното по делото през 2020 г. е приет закона за електронното управление (зеу)124, който регламентира работата на административните органи с електронни документи, обмена на такива, воденето на регистри в електронна форма, използването на информационни и комуникационни технологии.125 този закон обаче не се прилага за обмена на документи и информация в министерството на вътрешните работи, респективно неговите подразделения, освен за целите на обмен на документи между административни органи.126 по отношение на работата на съдилищата, още през 2016 г. закона за съдебната власт (зсв)127 е допълнен с нова глава, регламентираща изявления в електронна форма и процесуални действия в електронна форма.128 приета е и наредба, която подробно регламентира организацията и реда на воденето на електронни дела и достъпа до тях.129 през 2021 г. е изменен и гражданския процесуален кодекс (гпк)130, като е добавен нов раздел, регламентиращ процесуални действия и актове в електронна форма.131 промени в наказателния процесуален кодекс, регламентиращ провеждането на наказателните производства, също са налице. въведена е възможност за вещото лице по делото да предостави заключението си в електронна форма132, приети са правила за връчване на призовки и книжа по електронен път.133 регламентирано е и създаването на електронно дело.134 така посочените промени и допълнения на законодателно равнище са приети в изпълнение на концепцията за електронно правосъдие135, която съдържа принципите, целите и фазите за неговото въвеждане. концепцията е считана за неразделна част от цялостна реформа на съдебната система у нас. за изпълнението й е разработен основополагащ документ – стратегия за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „правосъдие“ 2014-2020 г.136, изготвена съгласно програмите на 124 законът е достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135555445 125 виж чл. 1 ал. 1 от зеу. 126 виж чл. 1 ал. 4 от зеу. 127 законът е достъпен тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368 128 глава 18а от зсв, в сила от 9.08.2016 г. 129 виж наредба № 5 от 01.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, наредбата е достъпна тук: https://lex.bg/bg/mobile/ldoc/2137237729 130 кодексът е достъпен тук: https://lex.bg/laws/ldoc/2135558368 131 виж глава 11 а от гпк, в сила от 30.06.2021 г. 132 виж. чл. 143 ал. 3 нпк 133 виж чл. 180 ал. 8 нпк 134 виж чл. 247а от нпк, в сила от 30.06.2021 г. 135 приета от правителството с решение от 21.11.2012 г., правителството, концепцията е достъпна тук: https://mjs.bg/api/part/getblob?hash=fca891b2ed68312546c30ea6a6d0bacb. 136 стратегията е достъпна тук: https://www.strategy.bg/filehandler.ashx?fileid=4873 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 43 правителството на република българия за развитие на електронното управление и инициативата на европейската комисия 2020. основната цел на стратегията е да се повиши ефективността в сектор „правосъдие“, чрез използване на електронни документи не само от органите на съдебната власт, но и от всички органи в сектора, както и при взаимодействието им с други административни органи, организации, граждани и бизнеса.137 сред специфичните цели на стратегията са разработване и предоставяне на електронни услуги за гражданите и бизнеса, достъп до информация на гражданите и заинтересованите страни, създаване на възможност на гражданите за сезиране на съдебните органи с всички възможни законоустановени действия (жалби, искови молби и др.) по електронен път138, ускорено развитие на регистърната реформа, в това число спазване на принципа за еднократно събиране и многократно предоставяне на информация, въвеждане на подхода на отворени данни и предоставяне на пълноценен достъп до информация (open data – директива 2013/37/ес относно повторната употреба на информацията в обществения сектор)139, популяризиране и достъп, в това число насърчаване използването от страна на гражданите на електронните пред традиционните средства за достъп до услуги, популяризиране на електронните портали за достъп до услуги и взаимодействие с органите на съдебната власт, популяризиране на алтернативни средства за решаване на съдебни спорове, осигуряване на информация за съдебните дела.140 ускореното развитие на електронното правосъдие е посочено в стратегията като един от основните приоритети на институциите от сектор „правосъдие”. паралелно са предвидени организационни промени и придобиване на нови знания с цел подобряване на обществените услуги и улесняване създаването и провеждането на политиката в правораздаването. в стратегията са определени политиките, целите и дейностите, които следва да извършат министерство на правосъдието (мп) и висшия съдебен съвет (всс) за изпълнение на етапите на концепцията за електронно правосъдие.141 предвидено е създаването на междуведомствен съвет за електронно 137 подробно целите на електронното правосъдие и управление са посочени в глава iv от стратегията. 138 § 4.2.4. от стратегията 139 § 4.2.5. от стратегията 140 § 4.2.6. от стратегията 141 мп и всс разглеждат въвеждането на електронното правосъдие и електронното управление в сектора като набор от взаимосвързани средства, чрез които се осъществява: • опериране с електронни дела и документи от страна на органите на съдебната власт; • достъп до националните регистри по електронен път в реално време; • подобряване на взаимодействието и интегрирането на информационните системи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт в република българия; • свързване на националното ни законодателство и регистри с аналогични европейски регистри и структури; • предоставяне на административни услуги по електронен път; • повишаване общата правна култура на гражданите; • постигане на технологична и семантична съвместимост чрез разширяване на обхвата и максимално прилагане на вътрешните и международни класификатори в съответствие със стратегията за развитие на електронното управление в република българия 2014-2020, европейското електронно правосъдие и приетата пътна карта, както и поетите ангажименти на сектора към инициативите на ес; • правосъдие максимално близо и в полза на гражданите и бизнеса. 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 44 правосъдие, сформиран от представители на мп и всс, който да осъществява текущ контрол върху изпълнението на стратегията. мп, съгласувано с всс, разработва пътна карта за изпълнение на стратегията142, с разпределение на отговорности за постигане на целите и резултатите, срокове и необходимото финансово обезпечаване. нито на законодателно ниво, нито на ниво стратегически документи се обсъжда темата за помагащите технологии за допълваща и алтернативна комуникация.143 те не са официално разпознати като средства за подпомагане на комуникацията и достъпа на хората с комуникативни увреждания до системите на електронното правосъдие, нито е предвидена възможност за подпомагане достъпа на хората с увреждания до тези системи. въпреки задължението на органите на съдебната власт, както и на всички държавни институции да осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали144, не са предвидени и каквито и да е улеснения за хората с увреждания при достъпа им до информация за дела или книжа, чрез използване на въведените вече информационни и електронни системи. към настоящия момент всеки един от органите на наказателното производство поддържа своя самостоятелна електронна система за водене на делата.145 ограничен достъп до системата на прокуратура имат разследващите органи с оглед проследяване на случая. социалните служби също поддържат своя вътрешна система на водене на случаите, като достъп до нея нямат лица извън тези служби. самите специалисти от отделите за закрила на детето не разполагат с достъп до делата извън публично достъпната информация. в рамките на системата на съдилищата е създадена единна информационна система на съдилищата (еисс). еисс с решение от м. декември 2020 на висшия съдебен съвет (всс) се въвежда поетапно до 30.06.2021 г. по апелативни райони във всички съдилища с изключение на административните съдилища и висшия административен съд, които са извън обхвата на проекта. тя представлява централизирано уеб базирано приложение за организиране процесите по управление на дела по електронен път. еисс обединява цялостния процес по управление на делата от регистриране на иницииращите документи, през образуване на делото, случайно разпределение на делата, управление на заседанията, постановяване и обезличаване на актовете, съдебната статистика, автоматично изчисляване на натовареността на 142 https://www.eufunds.bg/sites/default/files/2018-11/e-justicerm.pdf 143 налице са няколко по-общи разпоредби в закона за хората с увреждания, които не са с фокус достъпа до правосъдие. съгласно чл. 53 ал.1 от този закон хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. а ал.2 т.6 на същия член пояснява, че достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към предоставяне на информация в достъпни формати за хора с различни видове увреждания, включително на български жестов език, на брайл и лесна за четене версия. 144 виж чл.67 ал.1 от закона за хората с увреждания. 145 не бяха установени анализи за това как технологиите улесняват координацията между наказателното правосъдие и системите за закрила на детето. това е така вероятно, поради липсата на докрай развити системи. 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 45 съдиите, финансово управление на делата, управление на дейността по призоваване, вкл. чрез наличното мобилно приложение за призовкари. всички действия са обединени чрез възможност за извършването им само в една информационна система. като уеб-базирана информационна система еисс осигурява оптимизирано и надлежно управление на делата по електронен път с гарантиране на необходимата информационна сигурност за защита на информацията, обработване и обменяна от органите на съдебната власт.146 в еисс се ползват регистрови данни от външни системи и регистри, реализирани са и функционират интеграции с множество външни системи и регистри, сред които единна информационна система за противодействие на престъпността (еиспп), единен портал за електронно правосъдие (епеп), централен уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебни актове (цубипса), националното бюро за правна помощ (нбпп), информационна система за производства по несъстоятелност (испн), национална база данни „население“, търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, регистър булстат, информационна система на националната агенция по приходите, информационна система на националния осигурителен институт, автоматизирана информационна система „български документи за самоличност“. през 2020 г. са проведени обучения на съдии и съдебни служители за работа с еисс.147 02 технологии, използвани в наказателното правосъдие за информиране на гражданите или за подпомагане подаването на жалби в съдилищата или за получаване на информация относно техния случай, права или съдебни производства електронно правосъдие в системата на съдилищата. през декември 2019 г. в българия стартира единният портал за електронно правосъдие (епеп).148 по съществото си порталът е електронна база данни на съдебните дела, разглеждани от всички съдилища в република българия. чрез него всеки има възможност да прегледа основна информация за всички съдебни дела със свободен публичен достъп. допълнително епеп предоставя възможност за регистриран достъп на пълната електронна папка на съдебно дело, включително и всички съдържащи се в делото на съда документи. достъпът до електронното дело се разрешава 146 информацията е предоставена от дирекция „информационни технологии и съдебна статистика“ на висшия съдебен съвет по реда на закона за достъп до обществената информация. 147 информацията е предоставена от дирекция „информационни технологии и съдебна статистика“ на висшия съдебен съвет по реда на закона за достъп до обществената информация. 148 достъпът до епеп се осъществява чрез този линк: https://ecase.justice.bg/ 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 46 от съда след подаване на заявление от страна по делото или процесуалния ѝ представител. достъп до конкретно електронно дело в системата могат да получат единствено страните и техните представители (определени по силата на закона или чрез упълномощаване) само след тяхното изрично волеизявление. чрез епеп могат да бъдат извършвани процесуални действия и искания за удостоверителни изявления в електронна форма чрез електронни услуги за гражданите и бизнеса – иницииране на съдебни дела, подаване на документи по образувани съдебни дела, връчване на книжа на граждани, адвокати и лицата, представляващи дружества, държавни учреждения и общини по изцяло електронен път с вградена услуга за удостоверяване на точно време на връчване; електронни разплащания през виртуален пос терминал и др. за извършване на тези действия е необходим квалифицирано удостоверение за електронен подпис (кукеп). в youtube канала на висшия съдебен съвет149 са публикувани видео уроци как и какви действия могат да бъдат извършвани в епеп. друга функционалност, която предоставя порталът, е заявяване с електронен подпис и получаване на електронно свидетелство за съдимост. услугата към настоящия момент е достъпна само за български граждани, родени в република българия и неосъждани лица. порталът предоставя връзка към системата на висшия съдебен съвет за приемане и обработване на жалби и сигнали за корупция в съдебната система и последващо проследяване на движението по преписката. на по-късен етап се очаква в портала да се включат всички съдилища в република българия, както и да бъдат предоставени нови електронни услуги, като например електронно подаване на искова молба. от гледна точка на достъпа на хора с увреждания до епеп, са направени някои модификации. налице е възможност за достъп на хора с дислексия, както и възможност за регулиране на шрифта и контраста. публикувана е политика за достъпност150, в която се съдържа обещанието, че „системата ще се опитва да покрие ниво на достъпност според последните стандарти на world wide web consortium – web content accessibility guidelines 2.0 (wcag 2.0), като използва най-добрите практики и техники. wcag 2.0 обяснява как съдържанието в интернет страниците да бъде направено „по-достъпно за хора с увреждания“. други модификации или по-задълбочени промени с цел достъпност за хора с увреждания не са налице към момента на изготвяне на настоящия доклад. съществува и портал за електронно съобщаване и призоваване, чрез който страните и техните процесуални представители могат да прегледат 149 посочените видео уроци са достъпни тук: https://www.youtube.com/@vss.justice/videos 150 политиката за достъпност е публикувана на : https://ecase.justice.bg/home/accessibilitypolicy. 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 47 електронните копия на техните призовки и съобщения.151 достъп до конкретно електронно дело и призовките и съобщенията по него в системата могат да получат единствено страните и техните представители, но само след тяхното изрично писмено волеизявление. достъпът се разрешава и управлява от компетентния за съответното дело съд, чрез попълване и подаване на писмено искане за това. този достъп се осъществява с помощта на потребителски профил, защитен с потребителско име. електронно правосъдие в системата на прокуратурата в официалния сайт на прокуратурата на рб152 е създаден електронен портал за достъп до електронни услуги.153 през него и след регистрация в портала и при наличие на квалифициран електронен подпис могат да бъдат заявени услуги, включително и подаване на сигнали и жалби за извършено престъпление, за домашно насилие, подаване на искания, бележки, възражения, обжалване на актовете, накърняващи правата и законните интереси на обвиняемите и пострадалите, искания за издаване на различни удостоверения. чрез портала със свободен достъп и без регистрация и електронен подпис всеки има възможност да провери преписка след въвеждането на номера на прокурорската преписка и конкретната прокуратура, в която тя е заведена. информацията, която се предоставя по този начин е много оскъдна и се ограничава до съобщаване къде се намира преписката- дали е при прокурор за решаване, дали е при разследващ орган и прочие. електронен достъп до системата на полицията в официалния сайт на министерството на вътрешните работи154 е създаден портал за електронни административни услуги на мвр (пеау).155 той предоставя възможност за ползване на електронни услуги, но само административни такива, не и за подаване на сигнали и жалби за извършено престъпление. електронен достъп до системата за закрила на детето към настоящия момент електронен достъп до системата за закрила на детето (отделите за закрила на детето) не е наличен. единствената възможност за ползване на такъв, е поддържаната от агенцията за социално подпомагане (асп) възможност за заявяване на електронни административни услуги156, като например изготвяне на индивидуална оценка на потребностите на хора с увреждания с оглед осигуряване на финансова подкрепа, съобразно вида на увреждането. 151 достъпен тук: https://summons.justice.bg/account/login. списък на свързаните съдилища е достъпен тук: https://summons.justice.bg/home/courtslist 152 достъпен тук: https://prb.bg/ 153 достъпен тук: https://e-services.prb.bg/epob-ui/#/home 154 достъпен тук: https://www.mvr.bg/ 155 достъпен тук: https://e-uslugi.mvr.bg/services 156 достъпен на: https://asp.government.bg/bg/administrativni-uslugi-glavni/elektronni-administrativni-uslugi/ 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 48 03 достъпност на технологиите за хора с увреждания посочените по-горе системи за електронно правосъдие и системи за достъп не съдържат приспособления за хора с увреждания. изключение правят единният портал за електронно правосъдие (епеп) с посочените по-горе в 1.1.2.1 модификации, порталите за електронни услуги на министерството на външните работи157 и на агенцията за социално подпомагане,158 които имат версии и функции за достъпност на сайта, но те предоставят административни услуги извън системата на наказателното разследване и правосъдие. в допълнение, по наши наблюдения и при пряко използване на порталите установихме, че информацията предоставена на тях не е подходяща, приспособена и достъпна за деца. не се съдържат обяснения и презентация относно правата на децата в наказателното правосъдие както по принцип, така и във връзка с конкретно дело, по което те са страна или участник. за да достъпи електронно такава информация по делата детето се нуждае от компетентен възрастен, който да извърши необходимата регистрация и да притежава електронен подпис. наред с горното, в нито един от порталите не се съдържа информация, представена на лесен за четене език, използваща визуализации или каквито и да е други средства, които да спомогнат разбирането ѝ от деца, независимо дали с увреждания или без.159 04 проекти с изкуствен интелект в гражданското и наказателното правосъдие, които подобряват достъпа на жертвите до правосъдие в рамките на настоящето изследване не бяха установени данни за проекти за използването на ии като средство за постигане на мултидисциплинарно сътрудничество в системата на наказателното правораздаване или участие на деца, включително с интелектуални или психосоциални увреждания, и потребители на помощни средства за комуникация (напр. чрез интегриране на помощни технологии). 157 на този портал е посочено, че е съобразен с изискванията, които позволяват лесното му използване от граждани с увреждания и е поставена икона за достъпност на хора с увреждания , която има две функционалности- функции за достъпност с описание на клавишните комбинации, за използване на сайта без мишка и текстова версия, на която визуалните елементи на сайта не се показват. 158 този портал разполага с над 15 настройки на функционалностите за повече достъпност, които могат да бъдат избрани от потребителите. 159 при анализа на съществуващата литература по темата, както и при консултациите с различни организации, и при интервютата с различни експерти, не попаднахме на задълбочени анализи по темата. все пак, принципно въпросът с неясния за децата юридически език е адресиран в някои доклад, като например кратък анализа под наслов „детско правосъдие в българия“, без посочен автор, публикувано на страницата на „училище за политики“, тук: https://www.schoolofpolitics.org/oak/pdf/analizi_2/detsko_pravosydie.pdf, но анализът не касае публикуваната онлайн информация. бяха прегледани и други доклади, изготвени във връзка с достъпа до правосъдие на деца, но не беше установен анализ на посочената тема – тя остава в страни от досегашните анализи. 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 49 по-скоро, към момента в българия е актуален дебата за ии и неговото място в различните системи, етични въпроси и граници на приложението му, необходимост от регулиране и т.н.160 160 примери за такива дискусии са: проведена онлайн дискусия в нип на тема „изкуствен интелект и правосъдие: приятели или врагове?“ на 28.11.2023 г. информация е достъпна тук: https://nij.bg/%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%8a%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d0%bd-%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b5-30716 04 технологии и изкуствен интелект в системата на наказателното правосъдие за постигане на достъпност и мултидисциплинарно сътрудничество 50 функциониране на наказателно-правната система на практика 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 51 резултати от изследването 01 теми в настоящия раздел ще разгледаме как на практика се прилага гореописаната законодателна рамка по отношение на децата с увреждания, станали жертва на престъпления. източник на информация относно това са интервютата, проведени в рамките на изследването с участниците в наказателното производство – разследващи полицаи и специалисти от детска-педагогическа стая, прокурори, съдии, системни администратори в съдилищата, адвокати, практикуващи наказателно право, както и специалистите от отделите ”закрила на детето” към дирекциите социално подпомагане в страната, неправителствени организации и държавни институции. за да установим случаи на такива деца, с които професионалистите са се сблъсквали, изпратихме 46161 писма с молба за интервюта, до различни райони на страната. изрично избрахме и такива, за които имахме предварителна информация, че в региона са разкривани случаи на насилие срещу деца. в много от случаите, въпреки това, получихме отказ за участие в изследването, поради липса на подобни казуси. в едно от интервютата беше споделено, че такива случаи не може да има защото децата с интелектуални и психосициални увреждания са под опеката на възрастен и поради това “не могат да бъдат жертви на престъпления”.162 въпреки усилията, при провеждане на интервютата се оказа, че нито един от интервюираните професионалисти в наказателното производство не се беше сблъсквал със случай на дете, жертва на престъпление, което е с интелектуално или психо-социално увреждане и ползва средства на допълваща и алтернативна комуникация. като цяло случаите на деца с увреждания, жертви на престъпления, достигнали до ангажираните в наказателния процес органи са изключително малко и се свеждат от 1 до 3 случая годишно163 в практиката на съответния разследващ полицай, прокурор или съдия. още по-малко и дори отсъстват случаи на невербални деца с увреждания. споделено бе за случаи, при които децата все пак комуникират, макар и силно ограничено. не беше идентифициран нито един случай на дете, ползвател на средства на допълваща и алтернативна комуникация, който да е достигнал до органите на наказателния процес. в най-голяма си част историите, които споделят интервюираните, се отнасят до случаи на деца, жертви на престъпления и в редки случаи тези деца са с увреждания. постарахме се да разберем как професионалистите си обясняват причините това да е така. едно от обясненията, беше цитираното по-горе, а именно, че тези деца просто не са жертви на престъпления. това вярване е 161 общо са изпратени 46 покани, от тях: 10 към съдилищата и съдии, 8 към прокуратури, 10 към полицаи, 8 към озд, 5 към подкрепящи организации,1 към министерство на правосъдието, 1 към министерство на труда и социалната политика, 1 към държавна агенция за закрила на детето, 2 към адвокати; 162 из интервю на прокурор, жена, от районна прокуратура: „често тези деца са под опеката на някой възрастен пълнолетен и … според мен се ограничава достъпа до тези деца и съответно те не биват жертви на престъпления, т.е. има възрастни, които отговарят за тях и …или пък са настанени в някакви институции“. 163 от интервю на съдия в районен съд, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 52 много опасно, тъй като изключва необходимостта да бъдат създавани улеснения за децата с увреждания, да имат достъп до правосъдие, отрича потенциалните рискове за тази група деца. така съдебната система остава напълно сляпа за проблемите им, а останалите системи, включително и системата за закрила на детето не търси решения.164 как експертите си обясняват тази липса на случаи? проблемът със сигнализирането за извършено престъпление. според съдия, с когото разговаряхме, една от причините е формалният характер на наказателния процес, това, че не разпознава децата с увреждания, като специфична група, със специфични нужди, свързани с достъпа до правосъдие. той отбеляза наличието на напредък, постигнат със скорошни законодателни промени. те, обаче, не са достатъчни: „общо взето нашият закон не говори за деца с увреждания, нашият наказателно-процесуален кодекс, говори за специални нужди на определеното непълнолетно дете. тези специални нужди съдът трябва да ги прецени конкретно. няма в нпк изрична разпоредба или задължение за някакви особени действия спрямо такива деца, като всички наказателни съдии, които разглеждат такива дела, сме преминали специално обучение… и имат поне 15 години стаж…”.165 беше изтъкнат и проблемът с липсата на експерти, тесни специалисти, които да подпомагат комуникацията и контакта с децата с увреждания – логопеди, психолози и други, които да са на разположение на съда и другите звена по веригата на наказателното правосъдие. според интервюиран съдия, съдът разполага със списъци с експерти- психолози, психиатри и т.н., но те са общи, не са специализирани в комуникацията и работата с деца с увреждания, които биха могли в по-голяма степен да допринесат за реализацията на правата на тези деца. като проблем на достъпа до правосъдие бяха посочени пречките, които децата с увреждания срещат в процеса по сигнализиране. „как стига до съда… ами трудно стига до съда. повечето деца с увреждания не съзнават, не могат или пък не желаят да подават сигнали за престъпления, които са извършени спрямо тях.”166 пречките, най-общо бяха разграничени в три групи: нормативни, фактически и свързани с липса на разбиране за насилието като такова.167 в допълнение бяха посочени пречки от емоционален характер, като страх от извършителя.168 въпреки нормативно предвидените мерки за защита на свидетели и пострадали, споделено бе от съдии, че те не са достатъчни и страхът от 164 твърдението ни е основано на проведените интервюта и консултации. 165 от интервю на съдия в районен съд, мъж. 166 интервю със съдия, мъж. 167 интервюта със съдии. 168 интервю със съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 53 извършителя е една от основните пречки, за да не бъде подаден сигнал, независимо дали пострадалият е дете с или без увреждане. единствено в случаите, когато извършителят е задържан под стража, пострадалите се чувстват по-спокойни и споделят за осъщественото посегателство. задържането под стража обаче е мярка за неотклонение, която служи за целите на чл. 57 нпк169, а не за защита на пострадалия. „непълнолетните участват в наказателното производство посредством своите процесуални представители. когато става въпрос за пострадали от престъпление, това са обикновено или родители или лицата, които осъществяват родителски или други права или други такива. ако пък няма такива – назначен от съда особен представител. в новите промени на нпк е предвидено, че когато детето не желае да бъде представлявано от родител или от друго лице, което изпълнява родителски функции, може да се назначи от съда друго лице, което да осъществява неговите права. честно казано досега съм имал само един единствен такъв случай – беше назначен един от адвокатите да осъществява неговите права […] и малолетните, и непълнолетните, и децата с увреждания трудно могат сами да осъществяват правата си. опосреденото осъществяване на правата затруднява процеса.”170 съдии, прокурори, полицаи и специалисти от детска-педагогическа стая споделят, че до наказателната правосъдна система много по-често стигат случаи на деца – извършители на противообществени прояви и много рядко случаи на деца – жертви на престъпления. основните случаи, които достигат до наказателната система изглежда са случаи на сексуално насилие, извършено в рамките на семейството (пастрок, партньор на биологичния родител на детето и др.).171 според експертите, с които разговаряхме, случаите които достигат до наказателното правосъдие, са инициирани от родители или близки на пострадалите, които установяват следи от претърпяно насилие. в друг случай сигналът е постъпил от педагогическия персонал.172 особеното в последния случай е, че се касае за дете в резидентна грижа, определено от интервюирания като дете в риск, с определена степен на увреждане. в хода на интервюто обаче става ясно, че се касае за дете, което е лишено от родителска грижа, но не е дете с увреждане.173 подобен случай беше идентифициран и при преглед на съдебната практика.174 случаите са показателни за значението на комуникацията за достъпа до правосъдие. децата в резидентна грижа, които нямат комуникационни затруднения, успяват да уведомят възрастни, на които 169 съгласно чл. 57 нпк мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда. 170 от интервю на районен съдия, мъж. 171 от интервю с районен съдия, мъж. 172 в конкретния случай се касае за сексуално насилие в резидентна грижа. информацията е базирана на интервю с районен съдия, мъж. 173 от интервю с посочения в предходната бележка районен съдия. 174 присъда № 45 от 24.10.2017 г. по н. о. х. д. № 1179 / 2016 г. на vii състав на районен съд – враца. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 54 имат доверие за преживяното от тях и с тяхна помощ да получат достъп до правосъдие. не е така с децата с комуникационни проблеми. без специфични и достъпни за тях средства за комуникация, както и без наличие на доверителна връзка с възрастен, за тях е трудно, ако не и невъзможно, да имат достъп до правосъдие.175 02 индивидуална оценка индивидуалната оценка е понятие, разбирано различно от професионалистите. тя обаче не служи на целите на осигуряване на разумни улеснения и процесуални улеснения за децата, жертви на престъпления. „обикновено когато дойдат при нас делата, индивидуалната оценка вече е направена на фаза досъдебно производство […] това е един бланков документ, в който са посочени социалното положение на детето, семейното му положение, от какво семейство е… такива неща. законът предвижда, че може да бъде изменяна оценката, но не ми се е налагало.” „едно време се казваше социален доклад. сега социални доклади има в гражданските дела. тази оценка представлява нещо подобно. съобразяваме я от гледна точка на това да преценим доколко процесуалните права на детето биха били нарушени ако участват родителите, ако са лишeни от родителските права, ако има проблеми в семейството, ако има особености самото дете. […] доколкото знам от колегите разследващи, се изготвя от отделите за закрила на детето, тя голяма част от информацията се съхранява при тях…[…] съобразяваме ги главно от процесуална гледна точка, кои лица да участват, в какво качество”.176 районен съдия сподели в интервю, че според него индивидуалните оценки по закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления нямат особено значение в наказателното производство пред съда. в друг случай обаче, районен съдия използва индивидуалната оценка, за да прецени какви условия да осигури за пострадалото лице, така че правосъдието да бъде щадящо. как точно следва да се изготвя индивидуалната оценка изглежда неясно за професионалистите. за някои съдии изготвянето на оценката следва да бъде базирано на информация, предоставена от хора, които познават лицето, за да извлече информация за характера му и особеностите му. тази информация, според съдията, би гарантирала възможност за осигуряване на подходящи условия за участие в съдебния процес. как точно се включва човекът с увреждания в изготвянето на тази оценка, взема ли се неговото съгласие за изготвянето или за приемането 175 в доклад „dis-connected: свързани помежду си услуги и програми за превенция на насилието над жени и деца, насочени към хората с увреждания“ този въпрос е разгледан по-подробно. докладът касае достъпа до правосъдие на жени и деца с увреждания, жертви на основано на пола насилие. докладът е достъпен тук: https://www.kerafoundation.com/wp-content/uploads/2024/04/dis-connected-bulgarian-national-briefing-paper-bg.pdf 176 интервю на районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 55 и, остава неясен въпрос, който дори не се проблематизира – човекът с увреждане изглежда изключен от процеса на изготвяне на оценката. в интервютата на разследващите полицаи най-ясно прозира, че въпросът за индивидуалната оценка все още не е добре изяснен и все още са налице дебати и несигурност как точно да се изготвя и кой е отговорен за това. „с този следовател аз работя много добре […] това дете е настанено в център за настаняване от семеен тип, от тях поисках характеристика индивидуална за детето. от училището поисках индивидуална, т.е. да ми направят характеристика. озд-то знаех от следователя, че е изпратил писмо също да се направи характеристика,… и тъй като при нас центъра за обществена подкрепа работи с детето от близо 6 месеца и от тях също поисках. и на базата на това, което получих направих … както се казва … събрах всичко в едно. от моя страна добавих информация дали детето се води на отчет, има ли извършени противообществени прояви или пък престъпления до момента. и се получи около лист и половина-два. за първи път го правя, разбира се.” „бяхме на обучение за така наречената „детска пътека” и […] стигнахме до дискусия кой трябва да прави тази индивидуална оценка. моето мнение е, че озд са хората, които трябва да направят тази оценка на едно дете. аз не съм психолог, не съм психиатър, мога само от моята професионална гледна точка да я направя. мога да поискам характеристика от училището, но до тук. […] да се установи дали има нужда от специфична защита… но те са прекомерно ангажирани…”.177 разследващите полицаи трудно разбират каква е нуждата от тази оценка, тъй като и преди измененията са събирали информация за характеристиката на жертвата и извършителя. „тя преповтаря така или иначе неща, които вече съм събрала.”178 това неразбиране на смисъла и целта на оценката идва, както изглежда от това, че не се разбира добре необходимостта от нагаждане на процедурите при разследването и провеждането на съдебния процес по начин, който да ги направи достъпни за пострадалите. самият наказателен процес, във всичките му фази, както посочват повечето интервюирани, е силно формален и ориентиран към установяване на фактите и наказване на извършителя, като състоянието на пострадалите, тяхното пълноценно участие, разбирането на смисъла на процедурите и достъпа им до права и рехабилитация, независимо дали са деца или възрастни, дали имат увреждания или не, остават на заден план. и независимо от измененията в закона, все още инерцията от предходния маниер на работа е налице и очевидно ще е необходимо време, за да се достигне до пълноценно разбиране и прилагане на новоприетите разпоредби. освен това очевидно е налице и неразбиране относно съдържанието на оценката и експертите, които да я извършат. в нито едно интервю не беше 177 от фокус група с разследващи полицаи, жени. 178 фокус група с разследващи полицаи и специалисти детска-педагогическа стая, жени. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 56 идентифицирана нуждата от комуникационни специалисти, специални техники или технологии, които да подпомогнат участието на пострадалите. 03 предоставяне на подкрепа, информация и комуникация в рамките на изследването проучихме и въпроса дали съществуват услуги и мултидисциплинарни подходи, какъвто е например моделът “барнахус” и какви форми приемат тези подходи в националната ни реалност. моделът „барнахус”179 е описан като къща/помещение в жилищен район, разполагаща с четири “стаи” и всяка от тях съдържа определена дейност. това са: наказателно разследване (съдебни интервюта), сътрудничество/защита (семейно консултиране/подкрепа), физическо здраве (медицински преглед) и психично здраве (терапевтични услуги). това е място, където социалните услуги, полицията, прокуратурата, съдебната медицина, педиатрията и психиатрията за деца и юноши могат да предоставят услуги и да си сътрудничат, особено в началните етапи на предварителното разследване и социалната оценка. в българия такъв интегриран подход спрямо децата, жертви на престъпления, не е възприет. към настоящия момент отделни институции, се сезират една друга на верижен принцип – най-често сигналът за посегателство над дете се подава или в полицията, или в социалните служби (отделите за закрила на детето към съответното дсп), те уведомяват прокурор и под негов надзор се извършват действията по разследването. след изясняване на случая и ако са налице достатъчно данни за извършено престъпление, прокурорът сезира съда като внася обвинителния акт. тези действия на отделните участници в наказателното производство се осъществяват по различно време и в различна обстановка. единственото идентифицирано изключение е създаването на центрове „зона закрила”, които, образно казано, подслоняват под един покрив повечето дейности, свързани със защитата на едно дете от насилие и подкрепа на неговите родители. началото на създаване на подобни центрове е поставено през 2015 г. от уницеф, в сътрудничество с други организации и общини. съществуват само няколко такива центъра. основните услуги, които се предлагат в такъв център са: социална, психологическа и терапевтична подкрепа, насочени към преодоляване на травмата и последиците от насилието; съдействие за медицинско освидетелстване и достъп до нужните здравни грижи; правна помощ; щадящо изслушване в „синя стая“ с цел избягване на допълнителното травмиране на детето в процеса на разследване и правораздаване като се защитят неговите права и най-добър интерес и в 179 относно моделът „барнахус” виж https://childhub.org/bg/multimediyni-resursi-za-zakrila-na-deteto/kakvo-e-barnahus-barnakhus-i-kak-raboti 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 57 същото време се гарантира събирането на пълна и точна информация по даден случай; кризисна интервенция при нужда от спешна реакция.180 координиране на действията на различните професионалисти и служби в случай на дете пострадало от насилие и дете в риск според споделеното от интервюираните специалисти, т.нар. координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца181 на практика се изразява в обща среща между социалните работници от отделите за закрила на детето, разследващия полицай по случая, прокурор и представител на общината. тези участници се запознават с конкретиката на случая, както и с индивидуалните характеристики на детето (здравословно състояние, семейно положение, образователен статус и др.), след което заедно разработват план за действие за защита на детето. когато планът бъде изготвен и одобрен, всеки от участниците взима своето „парче“ от него и осъществява дейност за реализирането му. липсва обаче последваща координация, съгласуване и актуализиране на информацията и дейностите, осъществени от отделните участници, на едно място. не е налице единна система (независимо дали в електронен вид или под формата на разписана процедура), при която участниците могат да се информират взаимно, както и да получават бърза и актуална информация относно развитието на случая и изпълнението на плана. дали това ще се случи, зависи основно от личните качества и ангажираност на професионалистите. при нарочно поискване от страна на прокурор или съдия, социалните служби предоставят актуална към момента информация относно детето и то от гледна точка на социалния му статус. не става ясно кой следи за цялостното изпълнение на плана извън индивидуалната отговорност на всеки участник за неговото „парче“.182 извън този механизъм съдиите и прокурорите потвърдиха, че като цяло работят добре със специалистите от отделите за закрила на детето. обменът на информация в рамките на дадено производство се осъществява „по стария начин“183 чрез изпращане на писма и искания до съответния орган. системи за обмен на информация според интервюираните специалисти в наказателното правораздаване не е завършена интеграцията на системите за обмен на информация и за управление на делата. по-голямата част от съдилищата работят с единната информационна система на съдилищата, но има такива, които работят с други системи.184 към настоящия момент всеки един от органите на наказателното производство разполага със своя самостоятелна електронна система за водене 180 повече за детски център за застъпничество и подкрепа „зона закрила” виж тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b7%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0 181 относно целите и функциите на координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция виж § 3.1.2 от настоящия доклад. 182 информацията е събрана от интервюта с професионалисти полицаи, прокурори, социални работници. 183 по думите на районен съдия, мъж. 184 интервюта със съдии, системни администратори, прокурори и разследващи полицаи. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 58 на делата. няма връзка между електронните системи за управление на делата на съда и на прокуратурата и на органите по изпълнение на наказанията. остава отворен и дискусионен въпросът доколко е законосъобразно и удачно да има електронен достъп до делата на досъдебната фаза с оглед разпоредбата на нпк, забраняваща материалите по разследването да се разгласяват без разрешение на прокурора.185 ограничен достъп до системата на прокуратурата имат разследващите органи с оглед проследяване на случая. социалните служби също разполагат със своя вътрешна система на водене на случаите. достъп до нея нямат лица извън тези служби. самите специалисти от отделите за закрила на детето не разполагат с достъп до делата извън публично достъпната информация.186 съдиите, от своя страна, нямат досег с електронната система, ползвана от социалните служби. не е налице възможност за електронно проследяване на даден случай от подаването на сигнала до постановяване на окончателния съдебен акт и мерките по изпълнението му. макар да бе споделено от съдиите, че още при постъпването му в съда книжата по делото се сканират на електронен носител и това продължава и при разглеждането му, все още единственият сигурен начин за запознаване с делото и извършените по него действия на органите е физическа справка по хартиеното досие. такава справка имат право да осъществяват страните по това дело и адвокатите. самото дете, макар и страна, бидейки непълнолетно, има нуждата от посредничеството на законния си представител. в допълнение, не е налице единна система, посредством която детето да има възможност едновременно да достъпи информация за производството по неговия случай и да се запознае с правата си.187 „…общата тенденция за електронно правосъдие е една, това е дигитализация на цялата правосъдна системата и въобще тенденция към дигитализация на държавното управление. ако говорим за това, че са налице достъп и средства, чрез които може да бъде достъпена правосъдната система по електронен начин, има ги наистина, но те не са конкретно и специално организирани и пригодени за достъп на лица с увреждания. те са еднакви за всички.“188 само по себе си обстоятелството, че нито един от интервюираните не намери случай, при който е бил ангажиран с казус на дете, което е било изцяло невербално води до логичния извод, че такива деца нямат глас в производството и не са им предоставени процесуални улеснения, посредством които да комуникират с властите. 185 виж чл.198 нпк 186 интервю със социален работник, жена. 187 интервюта със съдии, прокурор и разследващи полицаи 188 от интервю на районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 59 наказателната система в българия не познава деца с увреждания, жертви на престъпления, които използват дак, т.е. които имат значителни комуникационни проблеми. такива деца не достигат до наказателно правосъдие и когато са жертви на престъпления, те са напълно невидими. наказателното правораздаване не разполага нито със знания, нито с материални условия, за да посрещне нуждите на тези деца. проблемите са на няколко нива: – все още професионалистите в наказателно-правосъдната система нямат солидни знания за правата на децата с увреждания. само съдиите са преминали обучения. това веднага рефлектира върху повишаване на разбирането им за правата на децата и внасяне на изменения и нагодяване на процедурите, въпреки формалността им, така че да са по-щадящи за децата. все пак, това разбиране не покрива теми, свързани със специфичните права на децата с увреждания, в досег с наказателното правосъдие. – бариери създават също така предразсъдъците и липсата на координация между отделните служби. – дори и обучените експерти се концентрират върху осигуряването на „щадяща среда” за децата в досег с наказателното правосъдие. без да отричаме необходимостта от подобен подход, забелязваме пропуски да се гарантира спазването на права на децата с увреждания, като например правото им да бъдат информирани и да са пълноценни участници в съдебния процес. като че ли преобладава мнението, че децата (по принцип), следва да са колкото може по-малко въвлечени в процеса и по-малко информирани. – отвъд сините стаи, които всеобщо се разпознават като специфичен набор от подходяща материална среда и правила за въвличане на експерти за осигуряване на пълноценен и в същото време щадящ разпит на пострадало дете, друг процесуални улеснения не са познати. – индивидуалните оценки все още не са инструмент, който да осигури пълноценно участие на детето с увреждане в съдебния процес. – технологичния напредък не е достигнал до съдебните зали, прокурорските офиси и кабинетите на разследващите, по начин, който да позволи на пострадалите деца да се ползват от съвременните постижения. – системите за електронно правосъдие са в процес на развитие и потенциалът им все още не е докрай разгърнат и разбран. – липсва надеждна статистическа информация относно броя на децата с увреждания, броя на децата с увреждания, пострадали от престъпления 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 60 и яснота кой отговаря за събирането ѝ. още по-малко пък има детайлизирана информация по възраст, вид увреждане и т.н. – липсва необходимото разбиране за петте базисни нужди на пострадалите от престъпления: респект, разпознаване на опита им на пострадали, подкрепа и информация, достъп до правосъдие, защита и компенсация. по отношение на децата с увреждания тези нужди не са адресирани. – децата с увреждания рядко, ако не и никога не докладват за престъпления спрямо тях, поради недостъпността на механизмите за съобщаване. – и макар да са налице някои опити за създаване на по-щадяща среда за децата с увреждания, на практика достъп до правосъдие за тях липсва. комуникация на професионалистите с децата споделени бяха примери на опити на разследващи полицаи да предразполагат децата, когато ги разпитват като им купуват лакомство или сок, задават им кратки въпроси, предварително подготвят въпросите си като в някои от случаите ги консултират с близките на детето.189 съдиите, от своя страна, които в голямата си част са преминали през специфични обучения за комуникация с деца, се стремят да създадат една по-неформална среда в съдебните производства. някои от тях споделят, че подхождат с много търпение, събличат тогата и слизат от банката, застават на нивото на детето, когато разговарят с него.190 в други случаи се провеждат изнесени заседания в центрове за подкрепа към отделите „закрила на детето”.191 един районен съдия подробно описа подходът към комуникация с децата: необходимостта да се задават отворени въпроси, да не се използват въпроси свързани със „защо” и въпроси, насочващи към конкретни отговори.192 „то трябва да наблегне на тези негови сетива, които са мy силни. т.е. аз не съм виждал лице, на което абсолютно нищо не му се отдава […] трябва да сe намери пътят да се достигне до това лице. това съответният орган като съд, полицай, прокурор трудно би го направил защото ние нямаме такова образование, но лице, което се занимава с това нещо […] и аз съм виждал такива случаи как влиза в контакт с него”.193 информиране на пострадалите за правата им при изпълнение на задълженията си да информират жертвите на престъпления относно правата им, когато жертвите са деца, професионалистите, особено на 189 фокус група с разследващи полицаи, жени 190 интервю с районен съдия, мъж. 191 интервюта със съдии. 192 интервю с районен съдия,мъж. 193 интервю с районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 61 досъдебната фаза, прибягват най-често до това да представят тази информация на родителите им или законните им представители.194 като цяло повечето професионалисти, които изобщо засягаха темата, отбелязваха, че задължение да информират пострадалите за правата им имат родителите или законните представители или пък особените представители на пострадалите.195 „ами връчваме си формуляра съгласно закона за пострадалите физически лица, въпросния протокол, заедно с формуляра, уведомяваме ги за правата, най-вече на родителите и на особените представители, тъй като на детето не смятам, че трябва, не трябва да се уведомява за всичките му права, тъй като ще се притесни още повече…”.196 използване на технологиите никой от интервюираните не бе използвал и не бе запознат с използването на технологии, които биха спомогнали за преодоляване на препятствията пред децата с увреждания. „в нашата практика всички тези неща звучат като пожелания”.197 „нямаме нито техническите съоръжения, нито пък практиката да ги използваме. честно казано и не се е налагало да ги използваме, тъй като не сме имали, поне доколкото ми е известно, чак такива случай на лица с увреждания, които по друг начин не могат да осъществят комуникация с нас”.198 обучения на професионалистите от всички интервюирани специалисти единствено съдиите посочиха, че са преминали през обучения за придобиване на знания и умения за работа с деца. такива обаче са необходими и за разследващите полицаи, които най-често осъществяват първия досег с децата жертви на престъпления. необходими са обучения и на адвокати, които да бъдат назначавани впоследствие като особени представители на пострадалите деца. в интервю с районен наказателен съдия бе споделено, че такава специализация и обучение на служебни адвокати, които после се явяват като представители на пострадали деца, не е забелязал, “дори понякога се налага, някои колеги (адвокати) например, като видят, че делото е по-сложно, намират начин да излязат от процеса и се налага да търсим нов адвокат“.199 194 от интервюта на полицаи 195 районен прокурор, жена. 196 районен прокурор, жена. 197 от интервю на районен съдия, мъж. 198 интервю с районен съдия, мъж. 199 от интервю с районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 62 04 процесуални улеснения и щадяща среда „ами лично аз … процесуални улеснения … за децата … не знам какво представлява.”200 прави впечатление, че при интервютата на съдии, преминали през обучения по темата за работа с деца и имащи интерес към темата за хората с увреждания, понятието се разбира в по-голяма степен, отколкото професионалисти, които не са преминали или са преминали през единични обучения. като основна пречка за въвеждането на процесуални улеснения в производството по делото, съдиите201 сочат формализма на наказателния процес и изтъкват, че този формализъм следва да се намали и да бъде дадена по-голяма свобода на преценка на органа без да се нарушава правото на защита на обвиняемия. в проведените интервюта, като основен способ за осигуряване на щадяща среда за изслушване на деца, се сочат т. нар. „сини стаи”.202 споменава се и ползване на видеоконферентна връзка.203 в случай на сексуално насилие срещу дете на 5 г. са използвани пиктограми, картинен език и други.204 „сините стаи” при изслушване и разпит на деца (със и без увреждания) се използват отделни, адаптирани помещения. в много съдебни райони съществуват специални помещения – т.нар. „сини стаи”.205 в други области такива не са налице, но при участието на деца с увреждания и при липса на такива стаи, се използват адаптирани за тази цел помещения и сгради. така например, в област кърджали, където не разполагат с такава стая, е проведен разпит на дете с увреждане в училището, в което то учи с помощта на ресурсния му учител.206 в други случаи, опитите да се осигури щадяща среда не са успешни. така например, разследващ полицай сподели, че изслушването на дете в региона, в който работи, иронично се нарича „сватба”. интервюираният визира струпването на едно място на много лица (всички съпричастни към случая) – разследващ полицай, заподозрян, защитника му, пострадалия, негов представител и т.н. така мерки за избягване на визуалния контакт между жертвите и извършителите и мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде изслушана без физически да присъства в едно помещение с извършителя, се оказват проблематични и практически невъзможни. в този район не разполагат със специални помещения (синя стая) и е оставено на 200 районен прокурор, жена. 201 интервю на съдии 202 от интервю на районен съдия, мъж. 203 от интервю на районен съдия, мъж. 204 от интервю на районен съдия, мъж. 205 на територията на република българия се ползват 40 помещения, които са разположени в сгради на съдебната власт, на мвр или други институции. данните се базират на информация, предоставена от висшия съдебен съвет и са публикувани в национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.), стр. 46, достъпна тук: на https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/plan-nasilie-i-zloupotreba-deca-2023.pdf. 206 от интервю на разследващ полицай, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 63 преценката на съответните разследващи полицаи как (доколкото е в техните лични възможности) да адаптират средата за по-щадящ разпит. няма консистентна практика по отношение на това къде се намира синята стая- в някои райони такава е изградена в сградите на съда, което я прави по-трудно достъпна за ползване от разследващите полицаи (тъй като е необходимо позволение от прокурор и предварителното й заявяване за ползване), в други случаи, се намира в помещенията на т.нар. комплекси за социални услуги. и в двата случая обаче тази стая не се използва когато разпита се извършва непосредствено след като е съобщено и/или разкрито престъплението и сигналът за престъплението е получен в извънработно време и в почивен ден. в такава ситуация разследващите провеждат разпита на деца в своите помещения в сградата на полицията. в интервю с разследващ полицай бе споделено, че в тези случаи прибягват до помощта от специалистите от отдел детска-педагогическа стая, както и на тези от отделите за закрила на детето. в случаите, при които разпитите на децата се извършват в синя стая, според интервюираните специалисти, те протичат с участието на психолог и/или социален работник, който опосредява разговора с детето и перифразира въпросите, които да му бъдат зададени, като се съобразява с възрастта и състоянието на детето.207 зад стъклото в синята стая остават всички останали участници в процеса. участието на специално обучен специалист, който да осъществява разпита на детето, обаче, не е осигурено в случаите на спешен разпит, извършен непосредствено след получаване на сигнала и установяване на извършеното престъпление – тогава разпитът се води от разследващия полицай при възможност и с участието на специалист от детска-педагогическа стая.208 съобщена бе и практиката разследващите полицаи да си сътрудничат помежду си така че по възможност разпита на дете, жертва на сексуално насилие, на основано на пола насилие или на насилие при близки взаимоотношения, да се осъществява от лице от същия пол.209 колкото до изискването всички разпити на детето жертва да бъдат записвани аудио-визуално и тези записи да се използват като доказателство в наказателното производство, беше установено, че сините стаи разполагат със средства за аудио запис, за да бъдат възпроизведен разпита на детето.210 следва да посочим, че професионалистите отдават голямо значение на наличието на възможност за ползване на „синя стая”, като се оценява факта, че средата, която се предоставя е действително щадяща. липсата на такова помещение дори се приема като едно от най-значителните предизвикателства при разследване на случаи на пострадали деца.211 усилия за избягване на повторната виктимизация 207 от интервюта на съдии 208 от интервю на полицаи и специалист от детска педагогическа стая, жени. 209 от интервю с разследващ полицай, мъж. 210 от интервю на съдии 211 от интервю на районен прокурор, жена. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 64 забелязва се стремеж разпитите на децата да се свеждат до минимум и да се избягват повторни такива (чрез прочитане на показанията от разпита, проведен на досъдебната фаза, например). в нпк е предвидена нормативно такава възможност при наличието на определени предпоставки.212 потвърдено бе и от интервюираните съдии, че при наличието на тези предпоставки, повторният разпит в съдебна фаза може да бъде избегнат. остава обаче практиката да има поне два разпита в производствата по дела с жертви деца – един, провеждан от разследващия полицай (или специалист от детска-педагогическа стая) при получаване на сигнала и установяване на извършеното престъпление (наричан още беседа) и извършването на т.нар. предварителна проверка и поне още един на досъдебната фаза (който може да бъде и пред съдия) за разкриване на допълнителни детайли и въпроси по разследването.213 обикновено се провежда и трети разпит в съдебното производство, с оглед на принципа на непосредственост на наказателния процес. този разпит може да бъде избегнат при наличие на поставените в нпк предпоставки.214 често при разглеждането на случаи на деца с увреждания, жертви на престъпления, се назначават съдебни експертизи215 – психиатрична, психологическа или комплексна, които, от една страна, имат за задача, както да установят вредата от престъплението спрямо личността и психиката на детето и причинната им връзка с деянието, но, от друга, и да „проверят“ доколко детето е могло да разбира това, което се е случило с него и да дава достоверни показания. за извършването на такива експертизи отново се провеждат разговори и изследвания с детето относно преживяното от него посегателство, макар и разговорите да се водят от специалисти (психиатри, психолози, социални работници). видеоконферентна връзка поради големия формализъм на наказателния процес и принципа на непосредственост, на практика нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на производството, децата се разпитват чрез видеоконферентна връзка. в интервю на съдия видеоконферентната връзка беше посочена като възможен способ за осигуряване на процесуални улеснения216 и щадяща среда за събиране на сведения от пострадало дете, но потенциала на този способ не се използва, както и не е технически обезпечен към настоящия момент. беше установено, че в един съд е налице цялата техническа възможност за 212 съгласно чл. 218 ал.1 т.6 от нпк показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. 213 установява се от интервю с полицаи и районни съдии 214 виж чл.218 нпк. 215 интервю с районен съдия, мъж. 216 интервю с районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 65 провеждане на видеоконферентна връзка и се използва, но при разпита на висококвалифицирани вещи лица, а не в случаи на деца с увреждания.217 преодоляване на конфликта на интереси само в един случай218 бе споделено за назначен особен представител на детето – жертва, в хода на разследването, тъй като било установено, че детето няма близък роднина и било настанено в център за настаняване от семеен тип. особените представители обикновено нямат специални знания във връзка с комуникацията с деца с увреждания и изобщо за права на деца с увреждания.219 все пак беше посочено, че особените представители проявяват като минимум необходимата деликатност при работа с деца.220 запазване на конфиденциалността на жертвите и закрила на личния им живот по отношение на съдебната фаза на процеса бе споделено от съдиите, че провеждат заседанията при закрити врати когато делото изисква разпит на деца жертви на престъпления.221 разказан бе и случай, когато от съдебното заседание са изведени родителите на пострадалото дете, за да бъде предразположено да разкаже за извършени спрямо него блудствени действия от страна на трето лице.222 217 интервю със системен администратор в съд, мъж. 218 интервю с районен съдия, мъж. 219 интервюта със съдии 220 интервю със съдия, мъж. 221 интервюта с районни съдии 222 интервю с районен съдия, мъж. 05 функциониране на наказателно-правната система на практика 66 опитът на децата в наказателно-правната система 06 опитът на децата в наказателно-правната система 67 01 пречки за участието на деца с увреждания в наказателни производства както бе посочено случаи на деца с увреждания, жертви на престъпления, достигат до органите на наказателното правосъдие изключително рядко. те остават невидими жертви, неразпознати от никоя система. достъпът до такива деца се оказа изключително труден, най-вече поради невъзможността да бъдат идентифицирани. за да дадем гледната точка на децата все пак и да опишем опита им, направихме интервюта с експерти с много богат опит с деца, родител на дете с увреждане, станало жертва на престъпление (сексуално посегателство) и пълнолетна жена, станала жертва на престъпление като дете. от интервю със специалист логопед, с богат опит от работа с деца с комуникационни затруднения, се откроява възможната причина за този нисък брой случаи на деца с увреждания, достигнали до наказателното правораздаване. според този специалист, при работата си с децата с комуникационни затруднения и родители, различните видове специалисти и терапевти, се фокусират върху това да развиват уменията на децата, така че да компенсират дефицитите, причинени от увреждането. рядко фокусът е върху това „как се чувства детето, какво му доставя радост и кое го натъжава, какво го прави щастливо“.223 темата за насилието липсва. не се обсъжда какво представлява то и какви могат да бъдат проявленията му в контекста на живота на децата с интелектуални и психосоциални увреждания. „те не биха могли да разберат какво е насилие. общо взето обучението на тези хора със затруднена комуникация не стига до темата за насилие […] но ако бъдат обучавани […] какво мога да позволя на някой да прави с моето тяло например, има доста от децата, които биха могли да бъдат обучени да разбират темата както се научават да разбират абстрактното време – навън е студено, топло, пролет, лято например…“.224 резултатът е липсата на осъзнатост и знания у децата с интелектуални и психосоциални увреждания какво представлява насилието и в какви форми може да се прояви, какво би могло да бъде посегателство и престъпление спрямо тях. „ако говорим за хора, които използват допълваща и алтернативна комуникация, трябва ние да въведем темата, да предложим, да обсъдим какво значи удрям, ритам. реално ние с децата в норма правим така, ние говорим кое е правилно и кое не е правилно, кое е допустимо и кое не е допустимо. всъщност за тези деца няма нужда да имаме по-специално отношение, трябва по-скоро да въведем темата. а когато имаме хора или дете с увреждане сякаш темите са на едно по-битово ниво – хранене, обличане, и много рядко се стига до обсъждане на темите например какво аз 223 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 224 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 68 искам, какво е важно за мен. децата много често попадат в една вихрушка на водене по специалисти и на тях им се предлага обучение в развитие на умения, които те после не използват твърде много, но никой не ги пита на теб какво ти харесва сега, ти от какво се интересуваш сега. това, че си човек с увреждане сякаш в българия е една такава компенсаторна цялата работа, да можем да наваксаме, да го направим тоя човек като другите.“225 така цитираното интервю ясно показва, че пренебрегването на емоционалното състояние и нужди на децата с увреждания е израз на липсата на уважение и признаването им като цялостна личност. погрешно е да мислим, че ако детето не говори, то не разбира нищо или не чувства нищо. фокусирането върху увреждането като медицински проблем, който трябва да бъде лекуван и третиран с различни терапии, засенчва, понякога изцяло, емоционалните потребности на детето. „по-скоро родителите не посмяват да задават такъв въпрос на децата си („ти какъв ще станеш като пораснеш?“).“226 този извод се потвърждава от разказа на лице с психично увреждане, претърпяло насилие още от най-ранна детска възраст, впоследствие жертва и на други форми на сексуално насилие и тормоз. едва след разговор с адвокат в зряла възраст жертвата започва да осъзнава, че е обект на насилие: „и аз я питам “какво насилие?”. и тя разбра, че аз не осъзнавам, че ме тормозят сексуално… бях в някакво състояние на транс. може би няколко седмици. аз не можех да го осъзная. … бях някак си извън реалността.“227 обучение с подходящи средства и методи на самите деца с психични и интелектуални увреждания да знаят какво е насилие, как да го разпознават, как да реагират и да подадат сигнал е особено наложително с оглед на обстоятелството, че най-често посегателствата над тези деца са извършени от родител или негов партньор или вследствие на прегаряне на лицата, които полагат грижи за детето с увреждане. „аз смятам, че тези семейства, особено на хора с тежки увреждания, са в голям риск в самите семейства от прегаряне, защото ние знаем, че когато едно дете получи тежка диагноза семействата се разпадат, много често родителите се развеждат или единия от родителите трябва да спре да работи, което означава, че оттук нататък ние нямаме нито пълноценно семейство, нито един родител, който може да си следва неговите мечти и реално прегарянето в тая грижа за детето за мен е голям риск от това дори и в семейството да има насилие.“228 немалко са и случаите на неглижиране на нуждите на децата от родителите им или на конфликт на интереси. в такива случаи е много важно децата да 225 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 226 пак там 227 интервю с жертва на сексуално посегателство, жена. 228 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 69 разполагат с възможността независимо да алармират за извършено посегателство. според интервюиран специалист логопед реално децата с увреждания са трудни за овладяване и ако няма родител, който да спре другия родител или да спре по-големия брат или сестра, който е ядосан на детето с увреждане вероятността да възникне насилие в най-различните му форми в самото семейство е голяма.229 в случаите, при които липсва противоречие между интересите на детето и родителя, ярко се откроява необходимостта от обучение, както на децата, така и на родителите относно това как да комуникират това насилие и веднъж вече комуникирано, как да постъпят, какво да направят – кой орган трябва да сезират, какви съдебно-медицински прегледи следва да бъдат проведени, каква терапевтична подкрепа е необходима и най-важното – къде за провеждане на тези действия са налични обучени за работа с децата с интелектуални и психосоциални увреждания специалисти. тук проблемите се коренят най-вече в липсата на достъп до информация и подкрепа, за да се достигне до правосъдие. „в смисъл по онова време една дама с неправителствена организация, за да я попитам какви са правилата, как да постъпя и какво да правя аз, защото нямам никаква представа. […] аз все едно, че се блъснах в една стена буквално. … ами те обикновено, когато има проблем, всеки гледа да се скрие или да избяга от това, което ще направиш, защото е свързано с неприятности.“230 след идентифицирането на насилието или посегателството над дете с увреждане в рамките на семейството и неговия близък кръг, бариерите, с които се сблъскват жертвите са в няколко основни насоки. на първо място е недоверието, липсата на чувствителност и разбиране на проблема от членовете на обществото (които се оказват под една или друга форма участници или свидетели на посегателството). ако детето не може да изкаже ясно какво е преживяло, околните лесно отричат, че нещо нередно изобщо се е случило. отричането на насилието е проблем по принцип, независимо дали се касае за деца с увреждания или не, но наличието на увреждане допълнително усложнява разпознаването и признаването му. „не смятам, че и културално тази тема по някакъв начин може да се обсъжда в обществото. и като тя липсва като тема в обществото някак си няма как да се търси наказателност (наказателна отговорност) на по-високо ниво, тя не е осъзната на по-ниското ниво[…] и реално не съм сигурна колко човека биха реагирали, ако видят такова нещо, пък камо ли да се стигне до някаква институция като съда […] ограничената комуникация на 229 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 230 интервю с родител на дете, жертва на престъпление, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 70 хората с увреждания, още по-малко дава възможност те да могат да си кажат“.231 на въпрос: „получихте ли помощ от персонала по някакъв начин да се разбере какво се е случило?“ отговор: „не. не, не, не. даже напротив. не. аз получих заплахи от страна на директорката, в смисъл въобще държанието й беше страшно. обясни ми как аз съм луда, ако си мисля, че някой ще ми обърне внимание. беше доста тежко.“232 на следващо място, това недоверие и липса на разбиране се пренася и битува и на институционално ниво при сигнализиране за престъплението. от интервю на специалист логопед става ясно, че при случаи на забелязано от тях насилие над дете с увреждане, те се обръщат към социалните служби: „когато имаме някакъв случай с насилие, ние можем да пишем до социалните доклад, в който да съобщим […] обаче нищо не става, просто пишем едни доклади и отсреща никой не реагира […] когато напишем човекът е много агресивен, за него трябва да се намери друго място или друга услуга… никой не се обажда и не пита какво става с този човек или никой не търси семейството, за да ги пита кое ви е трудно, какво да търсим друго в тази социална система. общо взето имаме механизъм, който не работи… но реално писането на тези доклади не води до диалог, а до информирането на някой, който даже не знаем дали ги чете тези доклади […] няма никаква комуникация…къса се връзката с подаването на информация и след това някаква реакция или коментар или задействане на някакъв механизъм…“.233 „през цялото време аз водех някакви безспирни борби, разговори, оплаквания […]. аз наистина търсех помощ, защото аз не знаех как да реагирам. започнах да звъня по различни инстанции, вдигнах шум..“.234 „ …в случая буквално се стараеха максимално бързо да отидат под черджето, да се замете така и да отмине, нали, без всякакви, всякакви неща говорим като някакъв отзвук, като някакви наказания или каквото и да било, защото дори и към днешна дата хората, които аз смятам, че са отговорни за състоянието на дъщеря ми са на тези места, няма нищо, което да се е променило. никакви. дори на база всички доказателства, които дадохме, че има неправомерно посегателство[…]. в смисъл нашият случай беше един от 231 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 232 интервю с родител на дете, жертва на престъпление, жена. 233 интервю на специалист логопед с опит от работа с деца, жена. 234 интервю с родител на дете, жертва на престъпление, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 71 случаите, които институциите замълчаха, обърнаха поглед настрани и директно ни отсвириха.“235 „аз след това се опитах да водя производство по закона за закрила на детето, тъй като нямаме втори родител […] аз го подадох като адвокат в съда едновременно с молба съдията да ме назначи за особен представител на детето. един вид от името на самото дете образувахме това гражданско дело по закона за закрила на детето за временно настаняване извън семейството. […] [a]з съм външен човек, другите външни такива хора биха били отдел закрила на детето и прокурор. ние изчерпахме тези възможности – имахме среща с отдел закрила на детето […] представихме диагнозите, обяснихме […] че се касае за психично насилие над това дете в крайна сметка […] отдела нищо не направи, те не извеждат деца заради психично насилие, просто няма такава практика, ако детето не е със синини и с кръв няма да го изведат. почнаха се едни оправдания – тя била с девиантно поведение, никой нямало да иска да я вземе в цнст-тата. в смисъл признават един вид, че не е хубаво да седи там (бел.а. в семейството) […] пробвах с водещия разследването прокурор, още като ми предявяваха материалите по досъдебното и четох всичките доказателства, още тогава направих предложение прокурорът да си използва правомощията по закона за закрила на детето[…]. прокурорът също нищо не направи…“.236 „това е много стар техен случай […] те ( бел.а. отдела за закрила на детето) вече знаеха за този случай… нищо. аз оставам с впечатление, че когато се касае за психическо насилие, не ги приоритизират тези случаи, просто имат прекалено много други, които в техните представи са по-тежки и по-рискови […] тези си седят ей така […] много пасивно, много слабо поведение имаха, въпреки че знаеха от много години …“237 в малкото случаи, когато все пак до правоохранителните органи достигне посегателство над дете с увреждане и започнат действия по разследването, прозират незнанието и неумението на правоохранителните органи да подходят подходящо с оглед състоянието на жертвата и увреждането и да предложат и приложат процесуални улеснения, подходящи за конкретния случай. „просто жените (полицайките), с които ние работехме, дамите, се оказа, че наистина нямат никаква представа как се работи и какво касае лице, което в случая е аутист. […] и това нещо е страшно. … много време изгубихме тогава, страшно много беше. беше много страшно, наистина беше ужасно.“238 235 пак там 236 от интервю на адвокат, жена, специализиран в защита на деца и момичета, жертви на трафик и сексуално насилие, по повод случай на подаден сигнал за престъпление срещу дете с индуцираното налудно разстройство. 237 пак там 238 интервю с родител на дете, жертва на престъпление, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 72 не рядко действията на ангажираните в наказателната система органи се предопределят и от вида на жертвата и вида на престъплението, което се разследва. така предразсъдъкът спрямо момичетата, жертви на сексуални престъпления и трафик, води до това, че за тях синята стая не се използва, тъй като те не се разпознават за жертви, а се заклеймяват като съучастници в това, което им се е случило. “има един такъв момент, че синята стая се използва или за деца, които са по-малки, доста по-малки, или за такива, които са пострадали в тежки престъпления, но, пак казвам, не сексуални. защото там (при сексуалните престъпления), аз лично от моя опит мога да кажа, че децата много бързо се превръщат в зрели фигури, така се гледа на тях, като на зрял човек, и са и като съучастници на това, което се е случило с тях. имали сме за съжаление не един такъв случай на момичета, въвлечени в трафик, момичета, които са на 13, 14 годишна възраст, т.е. някои от тях са и малолетни, но просто заради начина, по който изглеждат и действията, които споделят и описват пред съда, автоматично се променя настроението към тях и те стават вече не толкова деца и почват да ги осъждат и морално […] много често не искат да ги разпитват в синя стая, защото не ги разпознават като пострадали … или включително и коментари от порядъка на „виж я как изглежда, тя въобще не е момиче.“ или „недейте да си представяте някакво дете, че ще дойде, всъщност тя е доста…“ и описват форми, които са женски […] разпитват се в съдебна зала“.239 беше посочено в предходната глава, че професионалистите от наказателната система отдават голямо значение на наличието на възможност за ползване на „синя стая”, като се оценява факта, че средата, която се предоставя е действително щадяща. неправителствени организаци, които предоставят услуги на деца, преживели насилие и техните семейства, споделят и редица проблеми във функционирането на сините стаи: „самата синя стая, самите помещения не са добре адаптирани за това да се провеждат там разпити. в районния съд,240 в който много често ходиме […] стъклото прозира, т.е. ако детето се обърне, то може в някои случаи да види обвиняемия. и сме имали случаи, в които той е там, аз го виждам, детето ми разказва нещо и аз знам, че ако това дете се обърне, ще го види. понякога се чува какво се случва в съдебна зала, също недопустимо. аз дори мисля, че в такива случаи, в които едно дете трябва да дава показания срещу някого друг, този човек въобще не трябва да бъде в съдебната зала. защото, разбирайки, и сме имали такива случаи, в които в момента, в който 239 интервю на социален работник, жена, от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете. програмата е насочена към деца, преживели насилие, жертви или свидетели на престъпление и злоупотреба и има за цел да ги подкрепи и подготви за участие в досъдебно и съдебно производство. целта на програмата е да подготви детето за изслушване в специализирано помещение за разпит на деца или за явяването им съдебна зала. в рамките на програмата специално обучен социален работник или психолог провежда разпит на детето в специализирана стая за разпит на деца. 240 става въпрос за най-големия районен съд в страната. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 73 разберат, те питат, те искат да разкрият някаква информация, защото си дават сметка, че ще навреди на този друг човек. те питат: еди – кой си в стаята ли е, ти нямаш право да ги излъжеш, няма смисъл да ги лъжеш. в момента, в който го кажеш това нещо те почват, абсолютно автоматично започват да говорят в друга посока. което не е в помощ и на съда, в крайна сметка съдията няма да може да вземе обективно решение“.241 по отношение на усилия за избягване на повторната виктимизация, специалистите от подкрепяща организация споделят редица проблеми – въпросите са виктимизиращи и карат детето да спре да говори, не се гласува доверие на специалистите посредници в комуникацията с детето от страна на полицаи, съдии, не винаги им се предоставя предварителна възможност да се запознаят със случая, да направят предварителна оценка, да прегледат въпросите, които ще се задават: „също задаването на въпроси. адвокатите на обвиняемия имат такива тактики, такива стратегии, че да объркат, да уязвят, да дискредитират и задават въпроси, които са виктимизиращи за едно момиче, което е в трафик и осем месеца й се е налагало да прави какви ли не неща и ти да ѝ зададеш някакъв въпрос, което я прави още толкова съучастник, който е неправилен… той по много линии може да бъде оборен този въпрос и понякога обаче минават тези въпроси и съдията настоява да ги зададем.“242 „много от въпросите са неправилни, много от въпросите нямат нужда да бъдат зададени директно, те ще излязат в самия разпит. т.е. трябва да има малко координация. ето тук почва проблема с координацията, т.е. полицаите да знаят нашата работа как се случва и защо се случва така, за да са спокойни, че това, за което сме там, ще се случи, просто няма да е в този, по този пряк начин, по който те са си представяли, но ще го има резултата. малко доверие, да. и понякога е добре да се направи предварителна оценка, но много рядко имаме време за това.“243 споделят и за лошо състояние на аудио-записващата техника в някои съдилища244, което води до повтаряне на въпроси. като много важен фактор с оглед на това, как ще протече наказателното производство спрямо децата жертви на престъпления, специалист от подкрепяща организация245 сочи и предварителната подготовка и обучение на полицаи, следователи, съдии, които разглеждат дела на деца. като това дали магистратът или разследващият полицай ще се вслуша в съветите им и ще им 241 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 242 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 243 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 244 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 245 интервю със социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 74 се довери зависи именно от подготовката им, чувствителността им и специализацията им към темата: „обикновено се вслушват и съобразяват, защото ние говорим неща, които са много резонни. понякога няма чуваемост. понякога пък съдията решава, че иска да си зададе такъв въпрос и смята, че какво толкова ще стане, едно дете нали това, че до вчера три човека са я изнасилвали какво пречи днес ти да я питаш за това – тя е претръпнала […] в сексуалното насилие това се случва често […] аз мисля, че това е липсата на информираност. съдиите, не знам доколко са профилирани […] а има едни специфични неща, с които те не са запознати и е въпрос на това да бъдат информирани, също и за психологични процеси, и също и за трафика има много голяма стигма над жертвите на трафик, а това са хора, които са преживяли може би едно от най-тежкото насилие. и това са хората, с които най-трудно се работи постфактум, те са най- като личности-обезличени…“.246 като положителна тенденция беше посочено съобразяването от страната на съдиите с обстоятелството, че жертвата е дете и беше посочена практика как съдии разговарят с децата на разбираем език, представят им се, опитват се да ги предразположат и се съобразяват с техните потребности. обратната тенденция беше посочена в работата на полицаите, които бързо скъсяват дистанцията с детето и директно пристъпват към изпълнението на разпореждането на прокурорите, като се стремят да го изпълнят дословно.247 допълнително беше изтъкнато и обстоятелството, че децата, жертви на насилие, особено в случаите на сексуално насилие, се разпитват многократно преди да стигнат до синя стая. затова практиката на подкрепяща организация е248, когато до тях стигне подобен случай, на първо място да посъветват пострадалите да сигнализират в полицията и да искат синя стая. освен това бяха споделени и случаи за твърде дълги разпити на деца: „има случаи на пет-шест часа разпит на дете, което е малко….то е противно на абсолютно всички стратегии в цял свят, които използват за разпит. обаче го правят това нещо.“249 „когато задаваш въпроси във всички посоки, нали това не са зрели хора, това е дете, ти трябва да му навигираш мисълта да навлезе в такава динамика. когато почнеш самия ти да задаваш хаотично въпроси, детето се обърква, започва да дава информация, която си противоречи, оттам разпита от три часа става на пет, става на шест. и след този разпит възможно е да го викнат за допълнителни данни, ако нещо допълнително 246 интервю със социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 247 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 248 неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете 249 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 75 дойде или нещо са изпуснали в самия разпит. след това може да има досъдебна, съдебна фаза, ако имат нужда от допълнително…“.250 по отношение на представителството на децата в наказателния процес, от специалист от подкрепяща организация251, бе споделено, че сред назначаваните особени представители на децата има както много добре подготвени професионалисти, адвокати, така и такива, които не разбират спецификите и особеностите на казусите с деца, жертви на престъпления. т.е. не бе посочена единна тенденция. често децата стават и заложници на недобрата координация между отделните институции, които имат отношение към техния случай. според социален работник от неправителствена организация252, като цяло няма добра координация между отделите за закрила на детето и професионалистите от наказателната система и въобще между институциите, когато възникне казус на дете. „моите впечатления са, че като цяло няма много добра координация между институциите, когато възникне такъв казус. обикновено има институция, която е водеща по казуса, т.е. ако има извършено престъпление, което по наказателния кодекс полицията ще се заеме по-скоро с този случай и те ще взимат такива решения, изхождайки от техните нужди, няма да се съобразят толкова с отдела за закрила на детето или с неправителствена организация. обратното, когато става въпрос за дете, което е пострадало, да речем, в контекста, че е станало свидетел на домашно насилие в дома, някак си не минава това като престъпление, което полицията би разследвала, влиза във взетите решения от отдела за закрила на детето. координацията не е много добра. ако когато има такъв тип изслушвания (в синя стая), аз мисля, че основната фигура, която взема решения как ще се проведе това нещо, е разследващият полицай спрямо това, което прокурорът е дал като напътствия и разбира се, това, което съдията ще допусне. има съдии, които дават доста голяма свобода на всички нас, когато влезем в залата, т.е. те наистина се отдръпват и остават процеса да се развие естествено, има такива, които продължават да контролират средата, дават наставления, има неща, които са в разрез с нашите протоколи и нашата методика за провеждане на подобни разпити.“253 250 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 251 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 252 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 253 интервю на социален работник от неправителствена организация, която провежда програма за подготовка и провеждане на разпит на дете, жена. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 76 в крайна сметка, липсата на подход и приспособяване на процеса по събиране на доказателства към спецификите, продиктувани от увреждането и от характера на посегателството, съчетано с голямото недоверие и предразсъдъци спрямо децата и хората с увреждания водят до по-голям риск от прекратяване на производството. това прекратяване лишава децата, претърпели насилие, от защита и реализация на техните основни права, както и ги лишава от компенсация, води до неадресиране на преживяната травма. 02 използване на технологии за преодоляване на пречките както беше посочено по-горе, в българия средствата за допълваща и алтернативна комуникация, макар и не широко разпространени, са въведени, като това касае и високотехнологичните такива. възможността за преодоляване на бариерите, които децата с увреждания срещат, чрез използване на дак, е добре илюстрирана от историята на дете, което не може да говори, не може да прави фини движения с ръцете си, но използва устройство за контрол с поглед. благодарение на тази технология детето усвоява все повече неща – играе игри, избира и пуска любимите си песни и филми в интернет, управлява телевизора, а през 2019 г. е записано в първи клас в масово училище.254 в рамките на настоящото проучване обаче не бе намерен случай на дете, което ползва такава или подобна технология и е имало досег със системата на наказателното правосъдие в българия. но до каква степен всъщност дак са познати и се използват на практика? след свое проучване за нивото на компетентност, знанията, практиките и нагласите в областта на дак, уницеф разработва програмата „глас за всяко дете“ в българия.255 тя е насочена към поетапно въвеждане и използване на помощни средства за допълваща и алтернативна комуникация в детските градини и училищата в българия. в изпълнение на тази програма и нейните цели уницеф е реализирало следните дейности: 1. адаптация и превод на български език на платформата с комуникационни табла global symbols.256 благодарение на усилията на местната организация на 254 историята може да бъде проследена на сайта на фондация „асист”, тук: https://en.assistfoundation.eu/2017/09/24/anna/, а видеото за историята на детето е достъпно тук: https://www.youtube.com/watch?v=zw0m9z2y78a 255 програмата „глас за всяко дете“ е достъпна тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 тя има 3 основни цели: 1. да разработи българска система от символи и обучителен пакет; 2. да повиши капацитета на специалистите в регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващо образование (рцпппо) към министерството на образованието и науката; 3. да оказва директна подкрепа на деца, родители, учители за работа с дак и разпространение на опита. 256 преведената платформа е достъпна тук https://globalsymbols.com/?locale=bg 06 опитът на децата в наказателно-правната система 77 уницеф платформата непрекъснато се обновява и разширява базата си от ресурси на български език.257 2. превод на български език на разработеното от уницеф приложение cboard- уеб приложение258, подпомагащо комуникацията със символи и преобразуване на текст в реч. приложението е с отворен код259 и е безплатно за потребителите. чрез него може да се конвертират символи в реч; да бъдат създавани и принтирани табла и папки за комуникация; да се създава запис на конкретни изказвания, които да се активират при натискане на съответния им символ, картинка или снимка. създаден е и наръчник за cboard на български език.260 3. провеждане на обучения за обучители за въвеждане и прилагане на дак.261 принос в областта на дак има и фондация “асист – помагащи технологии”. в дейността си фондацията поставя акцент върху осигуряването на дак за децата и възрастните с тежки физически увреждания, които, според основателите ѝ, най-силно се нуждаят от високотехнологични средства за допълваща и алтернативна комуникация и са най-засегнати и уязвими поради невъзможността им да говорят.262 фондацията си сътрудничи с представители на институциите в българия, които въвеждат и осъществяват политики по отношение на хората с увреждания. от януари 2018 г. тя е член на националния съвет за закрила на детето към държавна агенция за закрила на детето (дазд).263 фондацията е и участник в консултативния процес по разработването на стратегическия на политическо ниво документ национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026 г.).264 257 достъпни на български език в платформата са: 1. онлайн тренинг „пътеводител на дак“ – материалите в тренинга са свободно достъпни и осигурени за всеки, който подкрепя много малки деца с тежки речеви и езикови затруднения, на които им е необходимо да използват други методи на комуникация, такива като символи и подпомагащи технологии. повече за тренинга тук: https://training.globalsymbols.com/course/index.php?categoryid=9; 2. набор от „типично български символи“ – символи уникално разработени за българия, където са представени символни изображения на типично български думи свързани с българщината, народните традиции и кухня, фолклор и национални празници. наборът съдържа 347 типично български символа. повече за този набор на: https://globalsymbols.com/symbolsets/typical-bulgarian-symbols-svg?locale=bg; 3. множество други набори от символи, които могат да бъдат преведени на български език, са достъпни тук: https://globalsymbols.com/symbolsets?locale=bg; 4. boardbuilder – уеб приложение за създаване на комуникационни табла и промяна на вече съществуващи символи. могат да бъдат използвани готови шаблони за създаването на комуникационни табла или да бъдат изработени уникални такива. в приложението могат да се намерят множество готови тематично ориентирани комуникационни табла, които да бъдат принтирани, споделени онлайн, преведени и/или преработени. повече за това приложение може да бъде намерено тук: https://app.globalsymbols.com/bg/. 258 преведеното приложение е достъпно тук: https://www.cboard.io/bg/ 259 програмата е с отворен код, което позволява свободното ѝ разпространение и/или промяна при условията на gnu general public license version 3, публикуван от фондацията за свободен софтуер (free software foundation). разработена е от ottaa project ( https://ottaa-project.github.io/) и cboard контрибутори (https://github.com/cboard-org/cboard ); 260 наръчникът за cboard е достъпен на български език тук: https://www.unicef.org/bulgaria/media/15336/file 261 относно обучения за обучители за въвеждане и прилагане на дак виж в сайта на уницеф на: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 262 относно дейността на фондацията виж https://assistfoundation.eu/%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f/ 263 относно сътрудничеството на фондацията с представители на институциите в българия виж: https://sacp.government.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0-0 264 националната програма е достъпна тук: https://sacp.government.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0 06 опитът на децата в наказателно-правната система 78 тя е и партнираща организация на дазд за реализирането на оперативна цел 4 „гарантиране правото на закрила на деца с увреждания и/или със специални образователни потребности (соп), деца с комплексни комуникативни потребности (с нарушена или липсваща функционална реч)“, включена в плана за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2024 г.).265 както беше посочено вече по-горе266, липсва осъзнатост и знания у децата с интелектуални и психосоциални увреждания какво представлява насилието и в какви форми може да се прояви. за да бъде преодолян този пропуск е необходимо като част от цялостния процес по обучение и подкрепа на децата с увреждания в българия да бъдат включени и темата за насилието и как може да се сигнализира за него. безспорно крачка напред, макар и в сферата на образованието, а не на достъпа до правосъдие, е започналият през 2017 г. в българия целенасочен процес по въвеждане на приобщаващото образование. във фокуса му са децата и учениците със специални образователни потребности и/или хронични заболявания, на които да бъде предоставена възможността за получаване на допълнителна подкрепа за личностно развитие и ресурсно подпомагане. получаването на тази подкрепа и нейното развитие в голямата си част зависи от индивидуалната функционална оценка на потребностите на децата. според наредбата за приобщаващото образование267, оценката на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците е функционална.268 при извършването ѝ, образователните потребности, увреждането и функционирането на детето се разглеждат като следствие от взаимодействието между здравословното състояние и факторите на средата, в съответствие с международната класификация на функционирането на човека, уврежданията и здравето (icf) на световната здравна организация (сзо) и при отчитане на международната класификация на болестите – мкб 10 на сзо. оценката на децата и учениците следва да се извършва съгласно карта за оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика. през 2023 г. министерството на образованието и науката издава и публикува на сайта си269 „карта за функционална оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности и с хронични заболявания, във връзка с международната класификация за функционирането 265 повече за националната програма и плана за действие за изпълнението й виж § 3.1.3.1 от настоящия доклад. 266 виж §6.1 от настоящия доклад. 267 в сила от 27.10.2017 г., приета с пмс № 232 от 20.10.2017 г. достъпна тук: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137177670 268 виж чл. 78 от наредбата. 269 картата е изготвена по проект bg05m2оp001-3.018-0001 „подкрепа за приобщаващо образование“, финансиран от оперативна програма „наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от европейския съюз чрез европейските структурни и инвестиционни фондове, и е публикувана на 01.12.2023 г. на сайта на министерството на образованието и науката: https://www.mon.bg/nfs/2023/12/karta_pr-podkrepa_po_01122023.pdf 06 опитът на децата в наказателно-правната система 79 на човека, уврежданията и здравето на децата и насоки за прилагането на картата“.270 по данни на уницеф българия271, министерството на образованието и науката инвестира в осигуряване на помагащи технологии в детските градини и училищата чрез проекти, финансирани от ес. въпреки това, много малко образователни институции, преди всичко центровете за специална образователна подкрепа, се възползват от тези възможности. очевидни причини за това, според организацията, са липсата на осведоменост и подходящо обучение за това какво представлява дак, кой може да се възползва от тези инструменти и технологии и как те се прилагат на практика. в края на 2020 г. уницеф българия възлага проучване272, което да оцени нивото на компетентност, знанията, практиките и нагласите в областта на дак. участие в него вземат над 200 специалисти от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в българия.273 според резултатите от изследването: „голяма част от специалистите оценяват своята запознатост и съответно честота на използване на средства за дак като много ниски. това показва наличие на сериозни пропуски в техните компетентности в тази важна област от работата с деца с комплексни комуникативни потребности в системата на 270 според текста на картата „международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето на деца и юноши (icf-cy) се основава на т.нар. био-психо-социален модел, който съчетава аспекти на социалния и медицинския модел. функционирането и уврежданията се разбират като резултат от комплексни взаимодействия между биологични, психологични и социални фактори. също така международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето на деца и юноши (icf-cy) дава общ език за изследване на динамиката на тези фактори и следователно може да бъде основа за подобряване и на възможностите за приобщаващо образование на децата и учениците със специални образователни потребности. био-психо-социалният модел означава, че всяко действие за подобряване на положението на лице със здравословен проблем има за цел да въздейства в три основни направления: • соматичен статус; • психо-емоционални компоненти; • обстоятелството, че хората са част от социалния контекст. международната класификация за функционирането на човека, уврежданията и здравето на деца и юноши (мкфуз) в контекста на приобщаващото образование може да се използва за оценяване на функционирането и необходимостта от допълнителна подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности и/или хронични заболявания в различни области като мобилност, комуникация, учене и участие в социалния и обществения живот. информацията, събрана чрез картата може да се приложи за разработване на плановете за подкрепа, които да са опора на цялостния процес на допълнителна подкрепа за личностно развитие в детските градини, училища и центрове за подкрепа на личностното развитие.“ 271 данните са достъпни тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82 272 проучването е проведено от фондация „асист – помагащи технологии“ в рамките на проекта за повишаване на квалификацията на специалистите от регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (рцпппо), финансиран от уницеф българия. достъпно е тук: https://www.unicef.org/bulgaria/documents/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%b0%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f 273 законът за предучилищното и училищното образование регулира ключовата роля на тези центрове, в т.ч. координиране, консултиране, обучение, диагностика и методическа подкрепа. почти 70% от респондентите на проучването са ресурсни учители със средно 10,4 г. професионален опит. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 80 приобщаващото образование“ и още: “на практика освен нискотехнологичните средства за дак, които се познават, защото се използват за обучение (но не за комуникация), другите средства на практика не се познават от специалистите от рцпппо“.274 въз основа на резултатите от проучването, уницеф разработва основните дейности по програмата „глас за всяко дете“ в българия.275 през месец май 2023 г. е проведен конкурс за формиране и обучение на национален екип по допълваща и алтернативна комуникация.276 в процедурата се включват повече от 100 специалисти от различни образователни институции. сред критериите за избор на членове на екипа е наличието на висока мотивация за задълбочено усвояване и използване на съвременни високотехнологични средства за дак и достъп до компютър. избрани са 29 специалисти, които завършват първия интензивен обучителен курс, провел се в периода юни – декември 2023 г. и официално вече са членове на националния екип по дак.277 препоръка: с оглед целите на работа на национален екип по дак278 и в светлината на настоящото проучване би било добре специалисти от други сектори, в т.ч. юристи, полицаи, социални работници и др., също да се включат във фазата на разширяване на този екип. в българия от нискотехнологичните средства за допълваща и алтернативна комуникация се използват табла за комуникация, система за общуване чрез картинки – pecs279, визуални графици280 и др. високотехнологичните средства за комуникация са таблети и лаптопи със специализиран софтуер и вградени технологии за достъп като устройство за контрол с поглед. основно преимущество е вградената синтезирана реч, която дава глас на лицето, което я използва. така технологиите дават глас на 274 конкретно получените резултати сочат, че: • броят на специалистите от рцпппо, които са добре или напълно запознати с нискотехнологичните средства за дак, са 45%, а ги използват понякога, често или постоянно 43%. в много случаи нискотехнологичните средства за дак са познати, но се използват предимно за обучение, а не за комуникация. • със среднотехнологичните средства са запознати 19% от специалистите, а ги използват понякога, често или постоянно 8% от специалистите. • специалистите, които са добре или напълно запознати с високотехнологичните средства за дак, които дават най-големи възможности на децата с комплексни комуникативни потребности, са 13% , но те се използват понякога, често или винаги само от 6% от тях. • при средствата за достъп до компютър, които дават възможност на деца с нарушения във фината моторика да използват високотехнологични средства за дак, специалистите, които са добре или напълно запознати с тях, са 7%, а тези, които ги използват понякога, често или винаги, са само 2%. • специалистите, които никога не използват горните средства за дак, са съответно: нискотехнологични – 32%; среднотехнологични – 81%; високотехнологични – 89% и средства за достъп до компютър – 95% 275 повече за това виж глава първа от настоящото изследване. 276 конкурсът е организиран от фондация „асист – помагащи технологии“ в партньорство с уницеф българия и с подкрепата на дирекция „приобщаващо образование” на мон 277 кратко представяне на националния екип по дак може да се гледа на: https://www.youtube.com/watch?v=f9n56gmgbfo 278 основна цел на екипа е да ускори съществено процеса на навлизането на технологиите за дак и достъп до компютър в системата на приобщаващото образование в полза на децата с комплексни комуникативни потребности – специалистите ще правят оценка на нуждите, консултации и обучение на деца с комплексни комуникативни потребности, ще провеждат обучения за други специалисти в областта на образованието и на семейства на деца със затруднения в комуникацията и ще бъдат включвани и в бъдещи обучения за повишаване на квалификацията в областта на дак. 279 пекс (picture exchange communication system – pecs) е система за общуване чрез размяна на картинки, която се използва за бързо развиване на комуникативни умения при лица с ограничена функционална реч. 280 визуалните графици или разписания са поредица от символни картинки или снимки, подредени в последователността на предстоящите дейности. 06 опитът на децата в наказателно-правната система 81 невербалното дете. компютърът говори вместо него и осигурява шанс за ефективна комуникация и пълноценно участие в различни житейски ситуации и социални роли. именно тези високотехнологични средства за комуникация биха били онези подходящи процесуални улеснения в сферата на наказателния процес, чрез които може да се осигури ефективен достъп до правосъдие, зададен като стандарт в конвенцията за правата на хората с увреждания. чрез тези средства децата с увреждания могат да бъдат преки и непреки участници във всякакви процесуални действия по производства, които ги засягат. те в много голяма степен биха спомогнали упражняването на правото на децата и хората с увреждания да участват активно в засягащите ги процедури. но към настоящия момент този потенциал остава нереализиран. 03 събиране на данни по официални данни на националният статистически институт към 31.12.2023 г. населението на българия е 6 445 481 души, от тях 1 104 198 са деца (на възраст от 0 до 17 години). относителният дял на детското население е 17.1%.281 по информация предоставена от националната експертна лекарска комисия,282 към 21.04.2024 г. общият брой на децата с увреждания е 25 549, което представлява 6.36% от общия брой освидетелствани лица в системата на медицинската експертиза във връзка с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане; броят на децата с интелектуални и психо-социални увреждания е 3652, което представлява 26,94% от общия брой освидетелствани лица; а броят на децата с нарушена или липсваща реч е 752, което представлява 14.97% от общия брой освидетелствани лица. според данни на уницеф българия, приблизителният брой на децата с увреждания в българия е 32 000, като близо 15 000 деца със специални потребности изпитват затруднения да общуват.283 за 2022 г. общият брой на деца, жертви на насилие, регистрирани в отделите „закрила на детето“ е 1288 деца, от тях броят на децата с увреждания, жертви на насилие е 59 деца.284 281 информацията е предоставена от националния статистически институт по реда на закона за достъп до обществена информация; 282 информацията е предоставена от националната експертна лекарска комисия по реда на закона за достъп до обществена информация; 283 информацията е поместена на сайта на уницеф и е достъпна тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82 06 опитът на децата в наказателно-правната система 82 по информация предоставена от министерството на вътрешните работи (мвр),285 за 2022 г. броят на децата, спрямо които са извършени престъпления по наказателния кодекс е 1983 деца, а за 2023 г. – 1893 деца. в административните структури на мвр не се събира информация конкретно относно деца с увреждания, които да са потърпевши от престъпления. по данни от мониторинга на координационния механизъм за насилие над деца, случаите на насилие над деца, по които е свикан механизмът за 2022 г. са 1152. в 43,2% от случаите, извършителите са родителите, като в 53,8% мястото на преживяното насилие е семейството.286 според информация, предоставена от председателя на държавната агенция за закрила на детето287 по реда на закона за достъп до обществената информация през 2022 г. координационният механизъм при насилие по чл. 36г от закона за закрила на детето е провел 1558 броя срещи на екипите.288 284 данните са изнесени в презентация на г-жа камелия николова, главен директор на главна дирекция “контрол по правата на детето”, на 5-та международна конференция “допълваща и алтернативна комуникация” 24-26 ноември 2023, проведена онлайн, достъпна тук: https://aac2023.assistfoundation.eu//. 285 информацията е предоставена от министерството на вътрешните работи по реда на закона за достъп до обществена информация; 286 данните са изнесени в презентация на г-жа камелия николова, главен директор на главна дирекция “контрол по правата на детето”, на 5-та международна конференция “допълваща и алтернативна комуникация” 24-26 ноември 2023, проведена онлайн, достъпна тук: https://aac2023.assistfoundation.eu//. 287 информация, предоставена от председателя на държавната агенция за закрила на детето по реда на закона за достъп до обществената информация; 288 информацията, предоставена от председателя на държавната агенция за закрила на детето обхваща периода през последните пет години, в които координационният механизъм при насилие е провел срещи както следва: през 2018 г. 1469 през 2019 г. 1584 през 2020 г. 1260 през 2021 г. 1687 през 2022 г. 1558 06 опитът на децата в наказателно-правната система 83 заключения и препоръки 84 01 заключения случаите на деца с увреждания, жертви на престъпления, достигнали до ангажираните в наказателния процес органи са изключително малко. още по-малко и дори отсъстват случаи на невербални деца с увреждания. не беше идентифициран нито един случай на дете, ползвател на средства на допълваща и алтернативна комуникация, който да е достигнал до органите на наказателния процес. това води до извода, че тези деца в най-голяма си част историите, които споделят интервюираните, се отнасят до случаи на деца, жертви на престъпления и в редки случаи тези деца са с увреждания. така съдебната система остава напълно сляпа за проблемите им, а останалите системи, включително и системата за закрила на детето не се ангажират да търсят решения. в същото време, потенциалът на помагащите технологии за допълваща и алтернативна комуникация е забелязан отдавна в българия. налице са политически и практически стъпки, насочени към въвеждането на дак в живота на децата с увреждания. използването на дак е по-познато и напреднало в образователната система, но през последните години все повече дак се разпознава и като средство, което може значително да подобри достъпа до правосъдие на децата и хората с комуникативни увреждания. на политическо ниво има предприети мерки в тази насока, чрез въвеждане на темата в плана за действие за изпълнение на националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2024 г.). въпреки това, към настоящия момент и на практика, децата с увреждания имат затруднен и ограничен достъп до правосъдие, като случаите, в които такъв достъп е реализиран са единични. правосъдната система в българия все още не е добре адаптирана за децата като цяло, а за децата с увреждания остава недостъпна. средствата за допълваща и алтернативна комуникация са напълно непознати в системата на наказателното правораздаване. наказателно-правосъдната система и системите за закрила на детето имат връзки, но те не са добре закрепени законодателно и най-вече на практика. потенциалът на отделите за закрила на детето да осигурят пълноценно участие на детето с увреждане, станало жертва на престъпление, в наказателния процес, не се забелязва от никой участник в процеса, а ако се забелязва, разбирането за потенциала на тази система е ограничен. към настоящия момент всеки един от органите на наказателното производство – полиция, прокуратура и съд, разполага със своя самостоятелна електронна система за водене на делата и не е налице интеграция между тези системи. това допълнително затруднява сътрудничеството между тях. не бяха установени проекти за използването на изкуствен интелект като средство за постигане на мултидисциплинарно сътрудничество в системата на наказателното правораздаване или участие на деца, включително с 85 интелектуални или психосоциални увреждания, и потребители на помощни средства за комуникация (напр. чрез интегриране на помощни технологии). макар в световен мащаб разбирането за значимостта на ролята на технологиите в борбата с неравенството и дискриминацията да е факт, в българия системата на правосъдието все още не разпознава потенциала на изкуствения интелект в тази насока. и макар на политическо ниво да съществува тенденция за промяна, не може все още да се определи дали това ще доведе до интегриране на технологиите в правосъдната система, и по-конкретно в случаите, касаещи деца с увреждания, жертви на насилие. 02 добри практики в българия функционира национална телефонна линия за деца, която се управлява и администрира от държавната агенция за закрила на детето.289 линията е предназначена за подкрепа на всички деца и семействата им. операторите, които отговарят на обажданията, са обучени психолози, които 24 часа, 7 дни в седмицата, анонимно и безплатно консултират и насочват обаждащите се по всички въпроси, които ги вълнуват, включително и насилие и тормоз. при данни за риск за дете, се сезират органите за закрила на детето, за да се предприемат мерки и действия за защита, като агенцията би следвало да проследява предприетите мерки до отпадане на риска за детето. не са налични данни линията да е приспособена за деца с увреждания, включително и с публично достъпната статистическа информация за работата на националната телефонна линия за деца не е актуална.290 последната кампания за правата на децата с увреждания е проведена през 2019 г. от уницеф и е наречена „с очи за всички“.291 тя има за цел да повиши информираността, разбирането и чувствителността по отношение на правата на децата и младите хора, живеещи с увреждания. кампанията се реализира чрез споделянето на над 15 вдъхновяващи истории на деца, младежи и млади хора с увреждания. именно уницеф българия е и с най-голям принос в страната ни в защита правата на децата с увреждания и внедряването на дак в ежедневието на невербалните деца или децата с комуникационни затруднения. усилията за въвеждане на дак в образователната система също следва да се имат предвид, при обсъждането на добрите практики. независимо, че се касае за напредък в една друга сфера, тези усилия и постигнатите резултати 289 информация за националната телефонна линия е достъпна тук: https://www.116111.bg/ 290 последните статистически данни се отнасят за периода 01.01.2021 г. – 30.06.2020 г. 291 информация за кампанията е достъпна на сайта на уницеф, тук: https://www.unicef.org/bulgaria/%d1%81-%d0%be%d1%87%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8 86 показват колко много е възможно да се постигне с помощта на нискотехнологичните и високотехнологичните средства за дак, а правораздавателната система може да почерпи от опита на образователната. 87 03 препоръки от изложеното до тук се установява, че са необходими усилия в много посоки, за да се постигне напредък по отношение както на защитата на децата с уреждания от насилие, така и на достъпа им до правосъдие. за постигане на тези цели използването на нискотехнологичните и високотехнологичните средства за дак, както и набиращите скорост възможности на изкуствения интелект, е не само възможно, но и многообещаващо от гледна точка на преодоляване на голямата празнота в правосъдната, социалната и образователните системи, свързана с включването на децата с увреждания в обществения живот и защитата им от насилие. за да се постигне това, са необходими целенасочени действия в няколко посоки: i. по отношение създаване на нетолерантна към насилието спрямо децата с увреждания среда и превенция на насилието и използването на дак в тази връзка: 1. образователната система следва да си постави за цел да подготви децата с увреждания да разпознават и назовават насилието, както и да им предостави средства да го комуникират ефективно. за целта, в програмите на приобщаващото образование следва да се включат горните теми и те да бъдат преподавани на децата на разбираем за тях език. тази задача следва да бъде припозната основно от министерството на образованието и науката (мон), в сътрудничество с дазд и асп. тази необходимост извличаме от недвусмислено заявеното в интервютата становище за липса на усилия в тази връзка, в резултат на което децата с увреждания, особено с тежки увреждания, които живеят по-изолирано от връстниците си, нямат достъп до информация и знания за това какво е насилие, как се реагира спрямо него и как се докладва. особено силно това послание дойде от професионалистите, които работят директно с деца с увреждания и в известен смисъл са носители на послание от самите деца. 2. за да е успешно изпълнението на посоченото в т.1, мон следва да включи задължително периодично обучение на преподавателите и образователните експерти, особено тези, въвлечени в приобщаващото образование, относно аспектите на насилието, превенцията, съобщаването и достъпа до права (вкл. обучения, свързани с международните стандарти в областта на правата на децата и на хората с увреждания, недискриминацията и защитата от насилие), както и обучения свързани с дак. 88 3. мон следва да гарантира, че горните теми ще бъдат засегнати в обучителните програми в университетите по специалности, свързани с работа с деца с увреждания. 4. асп, както и агенцията по качеството на социалните услуги и дазд, следва да гарантират, че програмите, описани по-горе са достъпни за децата в резидентни услуги, респективно – за персонала в такива услуги и за студентите, обучаващи се в програми, насочени към предоставяне на услуги и подкрепа за деца с увреждания. 5. мон, асп, дазд следва да продължат да си сътрудничат с организациите, напреднали в разработването на програми, услуги и инструменти, свързани с дак, като диалогът между гражданското общество, бизнеса и правителството се задълбочава и търси решения, в интерес на децата. ii. по отношение на съобщаването и разследването на случаи на насилие: 1. мон, асп, дазд и мп, както и мз, в сътрудничество помежду си, следва да идентифицират затрудненията, които децата с увреждания срещат при съобщаване за претърпяно насилие, както и да идентифицират лицата и органите, на които децата биха могли да съобщят за претърпяно насилие без особени затруднения. това могат да са учители, възпитатели, роднини, лекари и др. следва да бъдат създадени условия информацията в тази връзка да бъде безпрепятствено предавана, без да се създават изкуствени или бюрократични затруднения, а напротив, да се използват всички съвременни достижения, свързани с дак, за да се улесни подобна комуникация. следва също така да се установят правила за докладване на така получена информация на разследващите органи, без да се поставят ограничения пред лицата, които подават информация, както и да се задължат разследващите органи да извършват цялостна и добросъвестна проверка по подадените сигнали, при това, без лицата, подали сигналите да са заплашени от каквито и да е санкции или форми на преследване, вкл. ако се окаже, че не е налице насилие или то не бъде доказано. 2. мс следва да извърши преглед на законодателството, в сътрудничество с мп, асп, дазд и мон, така че да идентифицира, а след това – да премахне всички пречки, които съществуват в момента във връзка със съобщаването и разследването на случаи на насилие над деца с увреждания. 3. разследващите органи да бъдат обучени да използват дак и да си 89 партнират с експерти в тази област. мп следва да предлага подобно обучение и на съдии и прокурори, като програми в тази връзка, както и във връзка по-общо с правото на достъп до правосъдие на хора с увреждания, вкл. деца, следва да залегнат в програмите на нип. тези теми трябва да бъдат заложени и в обучителни програми за адвокати и студенти по право. 4. мп и всс да анализират съществуващите системи за електронно правосъдие и да ги пригодят за използване от хора с увреждания, вкл. деца. 5. да се изследват възможностите за прилагане на съвременните технологии от правораздаващите органи, вкл. изкуствен интелект в случаи на деца с увреждания, преживяли насилие. за целта мп (в сътрудничество с мвр), следва да инициира създаването на работна група, която да изследва възможностите за прилагане на съвременните технологии за създаване на процесуални улеснения по смисъла на чл. 13 кпху, в рамките на съдебните и досъдебни производства, в които са въвлечени хора с увреждания, вкл. деца, независимо от процесуалното им качество. в тази група, освен експерти, които са директно въвлечени в правораздаването (съдии, адвокати, прокурори, разследващи полицаи и др.), следва да се включат представители на гражданския сектор, националния екип по дак. следва да се проучи опита на мон в областта на въвеждане на съвременните технологии и дак и да се анализира приложимостта на този опит в съдебните и досъдебните производства. след извършване на тази подготвителна работа, следва да се предприемат законодателни промени, които да гарантират използването на дак и съвременни технологии за осигуряване на достъп до правосъдие. 6. мп да инициира законодателни промени, които да гарантират участието на комуникационни посредници в съдебните и досъдебните производства. iii. в областта на подобряване на координацията между различните структури: 1. да се създаде техническа и правна възможност за взаимодействие на органите за закрила на децата и правораздавателните органи, вкл. чрез използване на съвременни технологии. за целта дазд, асп и мп следва да инициират стъпки за постигане на практическо, правно и технологично осигуряване на това взаимодействие, вкл. чрез изготвяне на протокол за действие в случай на насилие срещу дете с увреждане (вкл. престъпление), който да служи като ориентир за експертите в 90 различните ведомства в процеса на взаимодействие помежду им. следва да бъде въведени правила, които да позволяват различните участници в случая, независимо дали оказват социална подкрепа или са въвлечени в досъдебното/съдебното производство, да получават обратна връзка за развитие на случая. с други думи, комуникацията между различните ведомства следва да бъде подобрена, на всички нива и етапи, като се използват правни, практически и технологични подходи за постигане на целта. 2. да се интегрират системи, които да насърчат използването на дак в съдебната система. iv. в областта на събиране и анализ на информацията: както се изясни от настоящия доклад, не се събират практически никакви статистически данни, които да дават обективна информация за положението на децата с увреждания, станали жертва на престъпления и насилие. указания за подобряване на събирането на информация и анализирането ѝ по адекватен начин се съдържа и в актуалните препоръки към българия на комитета за правата на детето. в тази връзка, намираме за особено важно да се започне събирането, обобщаването и анализа на редица данни в горната връзка. по-конкретно: 1. мп, дазд, асп, мвр и мон следва да изяснят вътрешно ведомствено и след това в сътрудничество помежду си каква информация е необходимо да бъде събирана и анализирана, с оглед да се постигне създаването на базирани на факти практики и политики, свързани с превенцията на насилието срещу деца с увреждания, разследването и достъпа до правосъдие. 2. след установяване на горното, нси да предложи план за събиране на съответните данни. да се осигури правно, практическо и технологично събирането на тези данни, обработването им и публичността им. 91 референции 92 united nations. (2006, december 13). convention on the rights of persons with disabilities. https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en united nations. (2020). international principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities. https://www.ohchr.org/en/issues/disability/srdisabilities/pages/goodpracticeseffectiveaccessjusticepersonsdisabilities.aspx united nations. (2008). backgrounder: disability treaty closes a gap in protecting human rights. availeble at: https://www.un.org/development/desa/disabilities/backgrounder-disability-treaty-closes-a-gap-in-protecting-human-rights.htmlbulgaria national briefing paper date may 2024 country and partner bulgaria, kera foundation author(s) tsvetelina marinova, aneta genova research team tanya tsaneva, venera simeonova volunteers vladimir mirchev, miroslav moravsky, elena krasteva acknowledgments we would like to express our sincere gratitude to all the international and local partners, organisations and institutions for their collaboration and support during this research study. we thank all the research participants for sharing their invaluable insights, experiences and expertise, personal and professional stories, reflections, knowledge, and recommendations. authors tsvetelina marinova, aneta genova research team tsvetelina marinova, aneta genova, tanya tsaneva, venera simeonova contacts in bulgaria kera foundation project contacts validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wessel?nyi utca 17. 1053 budapest, hungary e-mail: validity@validity.local publication date april, 2024 grant information 101097047-link co-funded by the european union. views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the european union or the european commission. neither the european union nor the granting authority can be held responsible for them. table of contents executive summary 5 untroduction ……………………………………………………………………….. 10 objectives and •ethodology ……………………………………………… 12 legislative and policy framework for “upport, accessibility, and •ultidisciplinary cooperation ………………… 18 uct and au in criminal justice “ystem for accessibility and •ultidisciplinary cooperation ……………………………………………. 37 practical functioning of the criminal justice “ystem …………. 45 children’s experiences of the criminal justice “ystem ………. 60 conclusions and …ecommendations ………………………………….. 75 executive summary executive summary 6 we live in a time of exponentially increasing technological advancement. artificial intelligence and high-tech systems are becoming increasingly integrated into people’s lives. scientific achievements offer solutions to more and more problems that were recently considered unsolvable. just a few decades ago, some of these achievements would have been classified as science fiction, but today they are part of everyday life. we approached the preparation of this report with the curiosity to understand whether this progress is truly part of everyone’s life and whether it permeates every sphere of public life. we focused on children with disabilities on one hand, and on how technologies are penetrating the justice system on the other – specifically, how and whether they are being used to overcome the barriers that this selected group of vulnerable children faces in accessing justice when they are victims of violence and crime. this approach is based on the fact that since 2012, bulgaria has been a party to the un convention on the rights of persons with disabilities (crpd), which guarantees such access. implementing this in practice involves the introduction of so-called “procedural accommodations,” which should be available to every person with a disability in their interactions with the justice system. these accommodations are owed regardless of the difficulties in creating them or their cost. if something is possible and it can guarantee access to justice, it must be available, actively offered, and usable for people with disabilities. such accommodations include low-tech and high-tech means of augmentative and alternative communication (aac). they hold enormous potential to change the situation of children with disabilities who have become victims of violence and crimes: they can aid in prevention, make reporting possible, facilitate investigation, and make justice accessible. but are they being used in the justice system? to answer these questions, we examined the current legal framework, the state’s recent political commitments to children with disabilities who are victims of crimes, as well as the actual situation of this group of children at present in terms of access to justice, including the use of low-tech and high-tech aac tools in this context. we were also interested in how and whether modern technologies are being used by the justice system to provide the mandatory procedural accommodations for people with disabilities, as required by article 13 of the crpd, ensuring their effective access to justice. the report offers an analysis of the above topics from various perspectives and identifies where the coordination breaks down between different agencies in their work with children with disabilities who have been victims of violence. it provides a basis for improving the interaction and integration of child protection systems in bulgaria with the criminal justice system and highlights some possibilities for how modern technologies and scientific advancements can be incorporated into the activities of the justice system and the child protection system, so they become an integral part of the work process rather than a disruptive novelty. executive summary 7 1 for details on the nature, characteristics and types of augmentative and alternative communication, see unicef and assist foundation’s assistive technologies for augmentative and alternative communication: types and applications, available at: https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file. 2 for types of aac, see again here: https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file 3 the action plan for the implementation of the national programme for the prevention of violence and abuse of children 2023-2024 is available at: https://sacp.government.bg/sites/default/files/2023-02/plan%20nasilie%20i%20zloupotreba%20deca%202023-2024%285%29.pdf. 4 detailed information about the work of unicef bulgaria in the field of aac is available at: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82. 5 detailed information about assist – assistive technologies foundation is available at: https://assistfoundation.eu/about/. 6 the catalogue “assistive technologies in augmentative and alternative communication: types and applications” is available at: https://www.unicef.org/bulgaria/media/14651/file. in many cases, children with intellectual and/or psychosocial disabilities experience difficulties in communication. some of these children are classified as “non-verbal” or having severe speech difficulties. however, this does not mean that they cannot express themselves in alternative ways. there are tools available to overcome communication difficulties, collectively known as “augmentative and alternative communication” (aac). generally speaking, these tools support or compensate for permanent or temporary speech difficulties in people with severe expressive communication disorders. aac compensates for functional communicative disorders and allows children to communicate.1 some aac tools rely on modern technologies (high-tech aac tools), while others do not require technology (low-tech aac tools).2 we must note that bulgaria is a country well-developed in terms of technology. additionally, the potential of assistive technologies for augmentative and alternative communication (aac) has long been recognized here. there are even political and practical steps aimed at integrating aac into the lives of children with disabilities. on a theoretical and political level, a connection has even been made between the protection of children from violence and abuse and the use of aac. this topic has been incorporated into the action plan for the implementation of the national program for the prevention of violence and abuse of children (2023–2024).3 on a practical level, unicef bulgaria4, through its “a voice for dvery child” programme, and assist – assistive technologies foundation5 have made significant contributions to the promotion of aac in the country, and to improving the access and the actual use of aac by children with disabilities. as a result of the joint efforts of the two organisations, the catalogue “assistive technologies in augmentative and alternative communication: types and applications”6 was published, which is a valuable reference guide to the technologies available to support communication. unlike unicdf bulgaria’s “a voice for dvery child” programme, which mostly seeks to improve the access of children with disabilities and special needs to the executive summary 8 7 the agenda and videos of the panel are available at: https://aac2023.assistfoundation.eu/24-%d0%bd%d0%be%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-2023/. 8 the dashboard for reporting violent incidents is available at: https://assistfoundation.eu/blog/category/niskotehnologichni-dak/. 9 the action plan is available at: https://sacp.government.bg/sites/default/files/2023-02/plan%20nasilie%20i%20zloupotreba%20deca%202023-2024%285%29.pdf. 10 as affirmed by judges and criminal justice professionals. education system in bulgaria, assist – assistive technologies foundation is also actively involved in the issue of violence against children with communication difficulties and strives to look for international experience in the use of aac for its prevention and investigation. the fifth and latest aac conference, organised by the foundation, included a dedicated panel on “the role of aac in the prevention of violence against people with communication difficulties”.7 in october 2023, the foundation published the first communication dashboard for reporting violent incidents on its website.8 aac is more widely known and more commonly used in the education system. in recent years, it has been increasingly recognised as a tool that can significantly improve the access to justice for children and people with communication disabilities in bulgaria. a positive development in this direction are the measures and activities included in operational objective 4 of the action plan for the implementation of the national programme for the prevention of violence and abuse of children 2023-2024.9 despite all this, children with disabilities still have difficult and limited access to justice and there are very few cases in which this access has been made use of. the bulgarian justice system is still ill-adapted to children in general and remains inaccessible to children with disabilities.10 aac aids are completely unknown in the criminal justice system. as far as the child protection system is concerned, its potential to ensure full participation for child victims with disabilities in criminal proceedings remains unrecognised and unutilised. the cooperation between these two systems also leaves a lot to be desired for the benefit of children with disabilities. based on the interviews with criminal justice professionals, we can conclude that the role of the child protection system in the criminal justice process is limited to providing social support and being present at the child’s hearing, as well as to collecting data in a type of social report, regardless of its actual title. none of the participants in the process seem to recognise the potential of child protection services to ensure full participation for child victims with disabilities. in the last year, there have been legislative changes that can potentially overturn this situation; however, at the time of writing this report, it is too early to assess their future impact. the criminal procedure code, which is the only procedural law establishing rules for conducting criminal proceedings, does not use the term “children with disabilities”. nor does it contain provisions that could prevent any indirect discrimination that can potentially occur when trying to apply the general provisions of the law to children with communication difficulties. this has the practical effect of excluding such children from access to justice if they become executive summary 9 11 based on the interviews, not a single case was found where the judicial system had been informed about violence against a child with a severe communication disability. victims of crime. this study has clearly established that the cases of children with severe communication difficulties who have suffered violence or have been victims of crime do not reach the justice system.11 in the course of the study, it was conclusively found that one of the biggest barriers faced by children with disabilities having become victims of crime is their inability to report the incident. there are also other barriers, which will be discussed below. the study has identified a gap between the capabilities of modern technology, both high-tech and low-tech, to provide children with disabilities with access to justice and various procedural accommodations and the readiness of the justice system to embrace and make full use of those technologies. although possible, there are no projects and initiatives to use ai as a means to secure multidisciplinary collaboration and participation of children, including with intellectual and psychosocial disabilities, and users of communication aids (for example, through integration of assistive technologies). while there is a global understanding of the importance of the role of technology in combating inequality and discrimination, the justice system in bulgaria still does not recognise the potential of ai in this regard. there is no coordination between the judiciary and organisations that have made progress in the use and integration of modern technology. even if there are signs of change at the political level, it cannot yet be determined whether this will lead to integration of technology into the justice system, more specifically in cases involving children with disabilities who are victims of crime. executive summary 10 introduction 01 introduction 11 we live in very interesting and technologically challenging times. in january 2024, for the first time bci12 interface was implanted in a human patient. shortly after the intervention the patient’s neuron spikes were detected, and since then he has used bci for various activities, such as playing chess online.13 the company behind this intervention defines their mission as creating a generalised brain interface to restore autonomy of those with unmet medical needs and unlock their human potential.14 at the same time, in january 2024, when asked what use the justice system makes of modern technology in relation to child victims with communication disorders, a judge presiding over criminal cases in a district court in bulgaria said, “in our practice, all this is just wishful thinking.”15 not only is it now possible to use the rapidly developing potential of artificial intelligence and the methods of argumentative and alternative communication (aac), which are already known worldwide, as well as in bulgaria, but they are also very promising when it comes to addressing the major gaps in the justice, social and educational systems related to the inclusion of children in public life and their protection from violence. modern technology is capable to provide a variety of procedural accommodations for children with communication difficulties and disabilities, to ensure their access to justice. is the bulgarian justice system ready to take advantage of those capabilities and allow full use of technology? the number of cases of child victims with disabilities having reached the authorities in charge of criminal proceedings is still very low. 12 a brain-computer interface (bci) is a communication link between a human brain and a computer system. 13 a video showing the use of the bci system is available at: https://www.youtube.com/watch?v=lgcwxaru-iw. 14 the company’s mission is published on their website at: https://neuralink.com/#n1. 15 based on an interview with a district court judge 01 introduction 12 objectives and methodology 02 objectives and methodology 13 in order to achieve the goals of this study, we focused on the issues of inequality and multiple discrimination on different grounds such as age, gender and disability, the difficulties and barriers associated with child participation in criminal proceedings, the shortcomings in the organisation and activities for child protection, and the issues of interinstitutional coordination and cooperation. there is no doubt that compared to all other groups of children and adults, these problems most frequently and to a much higher degree affect children with intellectual and/or psychosocial disabilities. we made consistent efforts to reach aac users aged between 12 and 17 who are victims of crime, i.e. the project target group. we sent a total of 46 interview invitations: 10 to courts, 8 to prosecutor’s offices, 10 to regional directorates of the einistry of the interior (moi), 8 to child protection departments, 1 to the director-general of the general directorate for control of children’s rights at the state agency for child protection, 5 to supporting organisations, 2 to lawyers; and we also filed requests under the access to public information act to the state agency for child protection and the ministry of justice. in addition to clarifying the subject of study of the project, in each letter we asked for assistance and information as to whether any relevant professionals have dealt with cases of children with disabilities aged 12 to 17 who are victims of crime. the reason given for the interviews that were categorically declined was precisely the lack of experience with the project target group. we spoke to representatives of two of the 10 bulgarian courts that we had contacted for an interview; 4 did not respond and one wrote to us saying, “cases involving juvenile victims are distributed among all judges; therefore, as far as child victims of crime are concerned, there are no specific distinctions between the work of the criminal division of the district court and that of other courts.” another court directly declined the interview explaining that, “no judge is willing to be interviewed, which is a reasonable position considering that judges have no practical experience in handling cases involving this category of victims.” the deputy of administrative affairs of one court – the largest district court in the country – responded by saying that they did not have much information to provide, as their criminal division was not aware of any such cases, “and even if there are any, they cannot be tracked in the system.” we spoke to a representative of one of the 8 prosecutor’s offices that we had contacted for an interview; 4 did not respond, and one turned down the interview once we had clarified the group of victims the project was concerned with. in a telephone conversation, the prosecutor at this particular office said that there were no such cases and no relevant information to provide. a representative of one of the contacted prosecutor’s offices informed us as follows, “following a check in the unified information system of the prosecutor’s office of the republic of bulgaria and a canvass of the prosecutors having handled and supervised investigations involving juvenile victims in the past two years, it was found that none of the pre-trial proceedings falling into the category at issue that were supervised by the prosecutors at the […] district prosecutor’s office involved cases of juvenile victims who are children with disabilities. in view of the above, we would not be able to assist with any practical 02 objectives and methodology 14 experience relevant to the interview questions you asked.” another prosecutor’s office declined the interview because, “we are unable to find participants.”16 we spoke to representatives of three of the 10 regional directorates of the ministry of the interior that we had contacted for an interview. with two others we ran focus groups including three participants per directorate. six directorates did not respond at all, and one informed us over the phone that they did not wish to take part in an interview. seven of the 8 child protection departments of the directorates for social assistance (dsa) that we had contacted for an interview did not respond. we interviewed only one representative of one department. in response to our invitation to the director-general of the general directorate for control of children’s rights at the state agency for child protection, we received a request from the agency’s press office representative asking us to submit the interview questions in writing in order to receive a written response. we sent the questions in the required format on 11 january 2024, but no response followed. we therefore sent a reminder that were expecting one on 22 february but have not received any response since then. two of the 5 supporting organisations that we had contacted nominated representatives, whom we interviewed. we had a meeting with unicef bulgaria, where we introduced the project and its target group. we received detailed information both during the meeting and after it, via email. we were given a list of resources, more specifically unicdf’s published materials on the topic. none of the organisations were aware of specific cases of children with disabilities who had been victims of crime and had gone through the criminal justice system. one organisation undertook to share details about the project, help us identify specific cases, and inform its entire network of volunteers, but we never received any concrete information. the representatives of one of the organisations that we had contacted for an interview refused to take part. we did find a case involving a child with disabilities who had been trafficked under another project implemented by kera foundation, and we interviewed the child. however, during the preparation of this report, it was not possible to redo the interview in order to avoid re-traumatisation, nor was it possible to obtain informed consent from the child to use the interview, as such had been refused. nevertheless, the findings of the study for which the interview was taken have been taken into account in the preparation of this report.17 we filed requests under the access to public information act to the state agency for child protection and the ministry of justice. we sent the following questions to the chairperson of the state agency for child protection: what is the relative share of the 16 all quotes are taken from letters received from the respective court or prosecutor’s office. 17 the project referred to here is “dis-connected: disability-based connected facilities and programmes for prevention of violence against women and children in bulgaria”. information about the project is available at: https://www.kerafoundation.com/disconnected/. 02 objectives and methodology 15 child population in bulgaria; what is the number and the share of children with disabilities; what is the number and the share of children with intellectual and psychosocial disabilities; what is the number and the share of children with speech disabilities or loss of speech; what is the number and the share of children with disabilities using aac aids; what is the total of child victims of crime or violence and how many of them are with disabilities, specifying that we were looking for data valid as of 31 december 2023; how many times has the coordination mechanism for cooperation on cases of children who are victims or are at risk of violence and for cooperation during crisis intervention been activated in the last five years18; as well as how many of the cases when the mechanism was activated involved children with disabilities; how many of these cases involved children with disabilities who had been victims of crime and how many of them involved initiation of criminal proceedings against the perpetrator; how many cases ended with a verdict of guilty. in response to our request, the chairperson of the state agency for child protection informed us that the agency only keeps records on the number of activations of the coordination mechanism in cases of violence19, but not on whether those involve children with disabilities, whether criminal proceedings against the perpetrator have been initiated or whether they have ended with a verdict of guilty. since the state agency for child protection does not keep records on the share of the child population, this part of our request was referred for response to the national statistical institute.20 since the state agency for child protection does not keep records on the share of children with disabilities, the share of children with intellectual and psychosocial disabilities and the share of children with speech disabilities or loss of speech, this part of our request was referred for response to the ministry of health. the ministry responded that they did not have the requested information and referred the request to the competent authority, the national expert medical commission.21 the state agency for child protection does not keep records on the share of children using aac and is not aware where such records are kept. this question remained unanswered, as we did not receive a response from either the ministry of health or the national expert medical commission. since the state agency for child protection does not keep records on the total of child victims of crime or violence and the number of such children with disabilities, this part of our request was referred for response to the ministry of the interior. the ministry responded as follows, “upon verification, it was found that the automated information systems administered by the structures of the ministry of the interior do not collect specific data on children with disabilities who have been victims of crime.” therefore, 18 for information about the aims and functions of the coordination mechanism see section 3.1.2 of the report. 19 the information provided by this institution under this procedure has been used and quoted in the report. 20 the information provided by this institution under this procedure has been used and quoted in the report. 21 the information provided by this institution under this procedure has been used and quoted in the report. 02 objectives and methodology 16 the statistical data provided by the ministry are based on crimes against children under the criminal code.22 we contacted the ministry of justice with the following questions: what e-justice systems are in place and what is their current stage of implementation and operation; what technology is used by criminal justice professionals, child protection departments/professionals and court clerks to share information about the progression of cases in the criminal justice system; what technology and systems are in use in the criminal justice system to inform citizens or to assist them in filing appeals with courts or in obtaining information on their cases, rights and proceedings; are there projects to use artificial intelligence in the civil and criminal justice systems that will improve victims’ access to justice; technical accessibility for persons with disabilities: what solutions are in place to improve the accessibility of the systems for users with disabilities; what solutions are in place for users with disabilities; are e-justice systems accessible for aac users and is the information provided via the digital system suitable for children to understand their rights, cases and the nature of proceedings; have magistrates and judicial clerks been trained to use e-justice systems. the response from the ministry of justice said that they did not have the requested information and would refer the request to the competent authority, the supreme judicial council (sjc). the sjc provided detailed responses to the questions about the e-justice systems, their stage of implementation, the way system users can make inquiries and perform procedural actions on cases, as well as the training delivery to judges and judicial clerks to use those systems.23 no answers were given to our questions about technology for sharing information with child protection professionals, the existence of projects to use artificial intelligence that will improve victims’ access to justice, the accessibility of e-justice systems for persons with disabilities and for children, including children with disabilities and child users of aac. as regards the questions of whether e-justice systems are accessible to aac users and whether the information provided via the digital system is suitable for children to understand their rights, cases and the nature of proceedings, the sjc does not consider that they constitute public information that is generated and kept by the council.24 in the fieldwork part of our study, we spoke to law administration practitioners, including judges, prosecutors, investigating police officers and investigators, as well as to system administrators, representatives of the child protection system and adult survivors of violence against children. we conducted a total of 17 interviews, two focus groups25 and a number of additional talks and consultations with stakeholders to complement and deepen our understanding of the subject. 22 the information provided by this institution under this procedure has been used and quoted in the report. 23 the information provided by this institution under this procedure has been used and quoted in the report. 24 the response of the secretary general of the sjc on those issues was as follows, “the issue of the access of children to and their participation in proceedings does not constitute public information that is generated and kept by the sjc. the questions asked are such that concern the application and interpretation of regulatory acts, and the answer to each is therefore to be found in the relevant texts of those regulatory acts and in the applicable case law, whereas any law enforcement body or legal practitioner may deliver an opinion on their application and enforcement.” 25 there were 3 participants in each of the two focus groups. each group consisted of a police inspector, a pedagogue from the juvenile delinquency unit and a psychologist from regional police directorates in 2 bulgarian cities. 02 objectives and methodology 17 the participants in the study in bulgaria were: children with intellectual and psychosocial disabilities (n=2: females); criminal justice professionals (n=11: 4 males and 7 females); professionals from the social services system and supporting organisations (n=4: females). the interviews and the focus group sessions were held between november 2023 and february 2024. the data were analysed using content analysis. a combination of the key findings from the study and the fieldwork is presented in chapters three, four and five. when reviewing the available information on the subject, we studied relevant statistical data provided by the institutions under the above-mentioned terms in accordance with the access to public information act, the current legislation, legislative proposals, programmes and policies officially published by the responsible institutions. we also reviewed criminal case law. unfortunately, in the local context, it is very rare, if not impossible, that children from the project target group who use aac have access to justice. the project methodology originally included a study of experiences of children from this group who had witnessed crime, considering the strong impact crime can have on child witnesses and the fact that victims often act as witnesses in criminal proceedings. no children with disabilities having witnessed crime were identified. it should be noted that there are numerous prejudices concerning those children, and they are rarely, if ever, questioned as witnesses. to ensure the validity of the study, we did a review of case law relating to the access to justice of adults with disabilities and children without disabilities in order to explore the possibility of applying the experience found in those cases to the target group. 02 objectives and methodology 18 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 19 01 international framework for children with disabilities victims of crime in criminal proceedings the un convention on the rights of the child (crc)26 is a fundamental international instrument that regulates the basic principles and standards states should abide to when drafting laws and developing policies and practices affecting children.27 the crc does apply in bulgaria and is often used as a justification of various activities related to the protection of children’s rights. the progress made by states parties in respecting the children’s rights is monitored by the committee on the rights of the child. on 15 march 2024, the committee published its concluding observations on the combined sixth and seventh periodic reports of bulgaria28. in the “general measures of implementation (arts. 4, 42 and 44 (6) of the convention)” section of the concluding observations, the committee indicated that it remained “deeply concerned about the lack of progress” in the adoption of the national strategy for the child 2024–203029, highlighted the need to improve the collection, quality and analysis of data on violence against children, child justice and the situation of children in disadvantaged situations, including children with disabilities.30 the committee recommended that bulgaria should ensure that all children have access to appropriate complaint mechanisms, as well as adequate information and legal support.31 the committee noted the persistent discrimination against children with disabilities and urged bulgaria to implement targeted policies and programmes to eliminate discrimination. the committee is of the opinion that discriminatory stereotypes exist with regard to children with disabilities. it pointed out that it is important for them to be accepted as full subjects, rights holders.32 it recommended that bulgaria should ensure that the principle of the best interests of the child is consistently applied in all policies, programmes and legislative, administrative and judicial proceedings affecting children, including in relation to child justice. it requested to strengthen the capacity of all relevant professionals involved with children, including through systematic training, to assess and determine the best interests of the child as a primary consideration.33 noting that children’s views are not 26the un convention on the rights of the child was ratified by a decision of the grand national assembly on 11.04.1991, in force as of 3.07.1991. the text of the convention in bulgarian is available at https://mlsp.government.bg/uploads/35/sv/kpd-1-3.pdf. 27 the convention is complemented by three optional protocols that provide even more detailed protection for children from various forms of violence. the third optional protocol regulates a complaints procedure, explicitly protecting children’s right to seek legal protection to redress their violated rights. it has been in force since 14. 04.2014, but has not been ratified by the republic of bulgaria. the other two protocols are: the optional protocol on the sale of children, child prostitution and child pornography, ratified by law, passed by the 39th national assembly on 31.10.2001; the optional protocol on the involvement of children in armed conflict, ratified by law, passed by the 39th national assembly on 31.10.2001. additional information on the convention, presented in accessible, non-legal language, can be found in the compass training manual: https://www.coe.int/bg/web/compass/children. there is also a child-friendly version, prepared by unicef and distributed by a number of ngos and state authorities, such as the state agency for child protection, available at: https://sacp.government.bg/sites/default/files/basicpage/dazd-file-451.pdf 28 the concluding observations were adopted by the committee at its ninety-fifth session (15 january–2 february 2024), published on 15 march 2024 and may be accessed in english at the following link: https://www.ohchr.org/en/documents/concluding-observations/crccbgrco6-7-concluding-observations-combined-sixth-and-seventh 29 these findings and recommendations are included in ?7 of the concluding observations. 30 these recommendations are set out in ? 10 of the concluding observations. 31 these recommendations are set out in ? 11 of the concluding observations. 32 these recommendations are set out in ? 17 of the concluding observations. 33 these recommendations are set out in ? 18 of the concluding observations. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 20 systematically taken into account in decisions affecting them, the committee recommends that bulgarian authorities promote the meaningful and empowered participation of all children, including children below 10 years of age, and children with disabilities; ensure the right of all children to express their views and to have them taken into account in all decisions affecting them, including in courts and relevant administrative and judicial proceedings; develop procedures and guidelines for relevant professionals on ensuring that proceedings are child-friendly and that due weight is given to the views of children, and ensure that they receive appropriate training on the right of the child to be heard; ensure that information on child-related laws and policies is available in a child-friendly language.34 the committee urges the law enforcement authorities to promptly and effectively investigate and intervene in all cases of violence against children, including domestic violence and the sexual abuse and exploitation of children in and outside the home, in the digital environment, and in educational and alternative care settings, and to ensure that perpetrators are brought to justice; to ensure that all children who are victims or witnesses of violence have prompt access to child-sensitive, multisectoral and comprehensive interventions, services and support, including forensic interviews, medical evaluation, counselling and psychosocial support, with the aim of preventing secondary victimisation of those children; establish as standard procedure the audiovisual recording of child victim statements made in child-friendly premises during the investigation phase.35 the committee recommends that bulgaria continue its efforts to adopt a human rights-based approach to disability; conduct awareness-raising campaigns to combat the stigmatization of children with disabilities and to promote a positive image of them as rights holders; set up a unified, multi-institutional system for collecting data on the number of children with disabilities, the type of disability and their specific needs to develop effective policies with the aim of ensuring access to the appropriate services.36 bulgaria is also a party to the un convention on the rights of persons with disabilities (crpd) since 2012.37 the convention is intended to lay the foundations for an understanding of the fundamental rights of persons with disabilities that takes into account the specific barriers this group of people face. the convention rejects the previously dominant medical model of understanding disability and lays the foundation of a rights-based model. equality, accessibility, community-based living, full access to rights are the key principles. the convention pays special attention to children with disabilities38 by obliging state parties to take all necessary measures to ensure the full enjoyment by children with disabilities of all their rights and freedoms, without exception. the primary consideration in all actions concerning children with disabilities should be the protection of their interests. states parties should ensure that children 34 these recommendations are set out in ? 20 of the concluding observations. 35 these recommendations are set out in ? 26 of the concluding observations. 36 these recommendations are set out in ? 32 of the concluding observations. 37 the convention was adopted on 13.12.2006 by the united nations and entered into force on 03.05.2008. ratified by law on 26.01.2012 and in force for the republic of bulgaria since 21.04.2012. the text in bulgarian is available at: https://www.mlsp.government.bg/uploads/38/khu/normativni-dokumenti/-1643283708.pdf an easy-to-read format in bulgarian was not found in the search performed (on 27.01.2024). 38 see article 7 of the convention on the rights of persons with disabilities. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 21 with disabilities have the right to express their views freely on all matters affecting them. furthermore, children shall be provided with disability- and age-appropriate assistance to realise that right. in order to ensure accessibility in all aspects of life, the convention39 pays special attention to the obligation of states parties to take appropriate measures, which include the identification and elimination of obstacles and barriers to accessibility for persons with disabilities. promoting access for persons with disabilities to new information and communication technologies and systems, including the internet, has been specifically identified as such a measure.40 the convention contains a specific provision on access to justice, requiring the access to be effective through the provision of procedural and age-appropriate accommodations, in order to facilitate persons with disabilities as direct and indirect participants in all legal proceedings.41 in addition, the convention refers to the right to freedom of expression and the freedom of access to information, and among the measures to be taken by states parties are: providing information intended for the general public to persons with disabilities in accessible formats and technologies appropriate to different kinds of disabilities in a timely manner and without additional cost42; accepting and facilitating the use of sign languages, braille, augmentative and alternative communication, and all other accessible means, modes and formats of communication of their choice by persons with disabilities in official interactions.43 in the analysis of the international standards in force for bulgaria and relevant for understanding the problems of access to justice for children with disabilities is also the convention on the elimination of all forms of discrimination against women.44 in the context of this report, the convention is of significant importance in terms of protection from domestic violence. also relevant is the general recommendation adopted by the committee on the elimination of discrimination against women no. 19: violence against women45, which calls for improved legislation as well as provision of support services for women who are victims of violence and for collection of reliable statistics.46 bulgaria is also a party to the european convention for the protection of human rights and fundamental freedoms (echr).47 in the context of the topic under study, it should be borne in mind that the deprivation of child victims of crime from access to justice, 39 see article 9 of the crpd 40 see article 9(2)(g) of the crpd 41 see article 13 of the crpd 42 see article 21(a) of the crpd 43 see article 21(b) of the crpd 44 the convention was adopted by the united nations on 18 december 1979, ratified in bulgaria by decree no. 1944 of 18 september 1981, and entered into force for bulgaria on 10 march 1982. available in bulgarian here: https://www.mlsp.government.bg/uploads/41/ravni-vzmozhnosti/dv02-03-2010.pdf 45 recommendations 1 to 25, including the cited one, are available in bulgarian here: https://www.mlsp.government.bg/uploads/1/konventsii-i-protokoli-na-oon/genrec-cedaw.pdf 46 in a number of its recommendations, the committee recommends that states parties take special measures for women and girls with disabilities, such as ensuring that older women have access to health services that address the problems and disabilities associated with ageing, that health services meet the needs of women with disabilities and respect their human rights and dignity. the committee also recommends a number of measures in the area of health. 47 the convention was ratified by a law passed by the national assembly on 31.07.1992, in force for the republic of bulgaria since 7.09.1992. available in bulgarian here: https://www.echr.coe.int/documents/d/echr/convention_bul 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 22 due to the lack of an adapted and accessible judicial system (as a combination of physical and legal accessibility), as well as the lack of procedural accommodations, constitutes not only a violation of the right to access to justice, guaranteed by article 6 of the echr, but also of a number of other fundamental human rights. also of relevance is directive 2011/93/eu of the european parliament and of the council of 13 december 2011 on combating the sexual abuse and sexual exploitation of children and child pornography, and replacing council framework decision 2004/68/jha48, which aims to establish minimum rules on the definition of offences and penalties in the field of sexual abuse and sexual exploitation of children, child pornography and contacting children for sexual purposes. in addition, it introduces provisions to strengthen the prevention of these offences and the protection of their victims.49 with regard to the implementation of this directive in bulgarian legislation, the european commission (ec) has initiated an infringement procedure against bulgaria for partial incorrect implementation of its requirements.50 directive 2012/29/eu of the european parliament and of the council of 25 october 2012 establishing minimum standards on the rights, support and protection of victims of crime, and replacing council framework decision 2001/220/jha is also applicable.51 the directive aims to ensure that victims of crime receive appropriate information, support and protection and are able to participate in criminal proceedings.52 the directive requires member states to ensure that, in its application where the victim is a child, the best interests of the child are a primary consideration and are assessed on an individual basis. a child-sensitive approach shall be adopted which is duly adapted to the child’s age, maturity, views, needs and concerns. the child and the holder of parental responsibility or other legal representative, if any, shall be informed of any measures or rights specifically focused on the child.53 the history of transposition of the requirements of this directive into our national legislation is long and accompanied by serious expert and political debate. bulgaria had to transpose its requirements by 16 november 2015, but this was not done. this led to infringement proceedings against our country, which in turn led to some legislative efforts, but not to the full transposition of the directive.54 on 16 november 2023, the european commission notified bulgaria that it would bring an action before 48 directive 2011/93/eu of the european parliament is available at: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex:32011l0093 49 see article 1 of the directive. 50 infringement procedure no 2019/2136 for partial incorrect implementation of the requirements of directive 2011/93/eu. a legislative initiative has been taken in relation to the procedure, details of which are available on the public consultation portal maintained by the council of ministers, available at: https://www.strategy.bg/publicconsultations/view.aspx?lang=bg-bg&id=7958 51 available here: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/txt/?uri=celex%3a32012l0029 52 see article 1.1 of the directive. 53 see article 1.2 of the directive. 54 the ec started such procedures in 2016 and in 2020. in 2020, there is an expectation in the public sphere that efforts for legislative reform leading to full transposition of the directive will be successful. this has not happened and the infringement procedures against bulgaria continue. more information on the directive can be found in the bulgarian centre for not-for-profit law’s report “can justice be child-friendly?”, available at: https://bcnl.org/uploadfiles/documents/child-friendly_justice_bulgaria_report_bg.pdf . see page 36 and the next. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 23 the court of justice of the european union for the incomplete transposition of the directive.55 in connection with the procedure initiated by the european commission against bulgaria for partial incorrect implementation of the requirements of both directives mentioned above, at the end of april 2024 the national assembly of the republic of bulgaria passed a law amending and supplementing the criminal code.56 02 intersectionality in the national legal framework at the national level, the basic law is the constitution of the republic of bulgaria. as regards the topic of this study, it is essential to bear in mind that the constitution57 proclaims the importance of children, stating that they enjoy the special protection of the state and society.58 another key aspect to understanding the national legal system and the position of international treaties within it is bulgaria’s adopted approach to give international treaties which the country has ratified primacy over any conflicting provision of the domestic legislation.59 the child protection act (cpa)60 is the main special law in the bulgarian legislation system regulating the state policy towards children. it governs the fundamental rights of the child – right to protection, protection against violence, protection of the child’s personality, right to freedom of expression, information and consultation, participation in procedures etc.,61 – established in the un convention on the rights of the child, as well as the measures and actions to be taken by child protection authorities if the rights and the interests of the child have been violated.62 the cpa regulates the right of the child to protection from violence and involvement in activities that are harmful.63 the concept of violence and the different types of violence are defined in the implementing regulation of the child protection act.64 the child protection legislation prohibits all discrimination, including on the grounds of disability.65 beyond this and the provisions concerning the use of social services, the national legislation does not contain specific provisions to assist law enforcement agencies in understanding how to avoid direct and indirect discrimination against children with disabilities, including children with communication difficulties, coming in contact with different systems, including the 55 information in this regard was published in the media. see e.g. publication dated 16.11.2023 here: https://defakto.bg/2023/11/16/%d0%b5%d0%ba-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d1%81-%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%be%d0%b6%d0%b8-%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%b0-%d0%bd%d0%b0/ 56 information about the bill and the vote on it is available on national assembly website, here: https://www.parliament.bg/bg/bills/id/165296. 57 constitution of the republic of bulgaria, in force since 13 july 1991. 58 see article 14 of the constitution of the republic of bulgaria. 59 see article 5 (4) of the constitution of the republic of bulgaria. 60 promulgated 13 jule 2000, available at: https://lex.bg/laws/ldoc/2134925825. 61 see chapter two, articles 10-16, cpa. 62 see chapter one, articles 4-9, cpa 63 see article 11, cpa 64 the implementing regulation is available at: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135469520. 65 see article 10 (3), cpa. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 24 justice system. aac is only vaguely mentioned in the legislation,66 mainly in the field of education and social services, however not in the cpa and the procedural legislation governing the handling of civil and criminal cases. a coordination mechanism for cooperation on cases of children who are victims or are at risk of violence and for cooperation during crisis intervention was set up in bulgaria in 2010 and has been in operation since then.67 article 36 (d) of the cpa regulates interinstitutional cooperation and the formation of a multidisciplinary team to prepare an action plan for child protection or violence prevention. the action plan contains health, social and educational services for prevention of violence or recovery of the child. it also specifies the authority of social workers to notify the court or a prosecutor to take competent measures with regard to the perpetrator, among others. the coordination mechanism should apply to all children, regardless of disabilities. however, there are no specific provisions to ensure that when a child with a disability needs support from such multidisciplinary body, age- and condition-appropriate measures will be applied. the same applies to the provision of police protection to children who are victims of crime, whose life and health are immediately threatened, who risk being involved in the commission of crime, or who are lost or are in an otherwise helpless or unsupervised situation.68 the measures that can be taken for the benefit of such children are: to remove the child from the environment or the persons having an harmful influence on him/her; to identify the circumstances that have led to the child being in this situation; and to take measures together with social workers from the directorates for social assistance (dsa) to eliminate the causes and conditions posing a threat to the physical, mental or moral development of the child.69 in this case too, the special needs of children with disabilities are not regulated. the national legal framework also governs public relations associated with the provision of social services and ensuring access to rights for persons with disabilities. the two fundamental laws in this regard are the social services act (ssa)70 and the persons with disabilities act (pda).71 the ssa aims to ensure equal access to social services for all people in accordance with their individual needs, to guarantee the quality and effectiveness of social services 66 for example, in ordinance no. 24 of 10 september 2020 on the physical environment and information and library provisions to kindergartens, schools and centres for personal development support and the national programme “support for the personal development of children and students”. 67 on 15 march 2010, an agreement for cooperation and coordination of the work of the territorial structures of the child protection authorities in cases of children who are victims of violence or are at risk of violence and during crisis intervention was signed between the minister of labour and social policy, the minister of interior, the minister of education, youth and science, the minister of justice, the minister of foreign affairs, the minister of culture, the minister of health, the chairperson of the state agency for child protection, the executive director of the agency for social assistance, and the chairman of the managing board of the national association of the municipalities in the republic of bulgaria. 68 ordinance no. i-51 of 12 march 2001 on the conditions and procedure for granting police protection to children. the document is available at: https://lex.bg/laws/ldoc/-549175804. it was issued by the ministry of the interior. its scope is specified in article 3. 69 see article 4 of ordinance no. i-51. 70 in force since 1 july 2020; available at: https://lex.bg/laws/ldoc/2137191914. 71 in force since 2019; available at: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 25 and to promote an integrated approach to support provision. implementing regulations and other by-laws have been adopted in addition to this law. the pda regulates the integration of persons with disabilities. children and students with disabilities are provided with support for personal development. this can be general or additional, and its provision is based on an individual assessment of each child. articles 65-67 of section v are particularly relevant, as they establish the institution of supported decision-making. another pertinent section concerns the right of persons with disabilities to a comprehensive individual assessment.72 nevertheless, it should be noted that in general there are no well-established links between the regulatory acts73 on children’s general rights and those on the rights of persons with disabilities, including children.74 in principle, insofar as the cpa is a special law that applies to all children, it should also apply, without discrimination, to children with disabilities. however, the obvious lack of procedural provisions indicating how to apply the general law to cases of children with disabilities to overcome specific barriers leads to legislative gaps and problems that the special law on the right of persons with disabilities and the provision of social services is unable to address. the lack of relevant legislation and guarantees that the rights of children with disabilities will be protected in case they fall victim to crime causes major and often insurmountable obstacles to their access to justice. there are no specific accommodations that are guaranteed by law and are practically available to children with disabilities.75 consequently, a child with communication difficulties who is a victim of violence has no means to report the incident in the first place, or the report may not be understood, or it may not reach and be registered by the relevant authorities. where there is conflict of interest, the legislation generally permits the appointment of a special representative. this provision should also apply to children with disabilities. further details about the appointment of special representatives in criminal proceedings will be provided below. 03 national framework to provide information, procedural accommodations and support for children with disabilities who are victims of crime in the bulgarian legal system, only the criminal code (cc)76 determines which act shall qualify as a crime. crimes are investigated and court proceedings in criminal 72 see article 20, pda 73 this conclusion was also confirmed in the interviews with various experts working with child victims of crime. 74 for example, the individual assessment under article 20, pda could be linked with the provisions of article 144 (3), cpc; however, this would mostly act as a bridge across legislative gaps (which can also be bridged through direct application of the conventions to which bulgaria is party) rather than effectively meet the needs related to the access to justice for children with disabilities. 75 these conclusions arise from the interviews with experts working with child victims of crime. 76 the criminal code is available at: https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 26 cases are governed by the rules of the criminal procedure code (cpc).77 the cpc also regulates the specific rules for interviewing underage witnesses, as victims usually have the status of witnesses in the trial. bulgarian criminal law uses the term “victim” to refer to victims of crime.78 pursuant to article 74, paragraph 1 of the criminal procedure code, “a victim is a person who has suffered material or non-material damage as a result of a crime”. every victim has a number of rights79: be informed of his/her rights within the criminal proceedings; obtain protection with regard to his/her personal safety and the safety of his/her relatives; be informed of the progress of the criminal proceedings; take part in the proceedings in accordance with the provisions of this code; furnish requests, note and objections; file appeals with regard to the acts resulting in the termination or suspension of criminal proceedings; have a counsel; be accompanied by a person designated by him/her; receive a translation of the resolution terminating or suspending the criminal proceedings if he/she does not have command of the bulgarian language; request seeding up of pre-trial proceedings in the cases provided for in this code. there are no specific rules that specify how this is done in cases where the victims are persons with disabilities – either children or adults – and how disability-related barriers shall be overcome for these rights to be implemented. in court proceedings, the victim of the crime may participate as: a civil claimant in order to be awarded compensation for the damage suffered; a private prosecutor (having the same rights as the prosecutor in terms of collecting evidence and appealing the court’s decision) where the crime is publicly prosecuted; or a private complainant where the crime is prosecuted on the complaint of the victim of the crime.80 the criminal procedure code provides that where the victim, due to helpless state or dependency on the perpetrator of the crime, cannot defend his/her rights and lawful interests, the prosecutor may join the proceedings initiated81 or directly institute criminal proceedings82 of his/her own motion ex officio for crimes that are prosecuted on the grounds of complaint by the victim. this rule should also apply in general to children, especially children who are deprived of parental care and children in residential care, and in general to persons with disabilities, including children who are dependent on the perpetrator. however, the legislation lacks sufficient guarantees that this will happen. this norm is currently more of a wishful thinking than serving to overcome the specific barriers that prevent persons with disabilities, including children, from accessing justice when they are victims of violence. furthermore, it should be noted that offences categorised as inflicting “trivial bodily injury” and “moderate bodily injury” on a relative of ascending and descending line are prosecuted on the grounds of a 77 cpc in force since 29.04.2006, available at: https://lex.bg/laws/ldoc/2135512224 78 for more detailed information on the legal situation of persons with disabilities who are victims of crime under bulgarian law, see the report voices for justice: people with disabilities in bulgaria, victims of crime available at https://nie.expert/wp-content/uploads/2023/01/national-finding-report-bulgaria_bg-220421-1.pdf 79 see article 75(1) of the cpc 80 see articles. 75-88 of the cpc on the rules on how the victim could participate in the court proceedings as a private prosecutor, private complainant or civil claimant 81 see article 48 of the cpc 82 see article 49 of the cpc 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 27 complaint by the victim,83 which goes some way to explaining why only extreme acts of violence, and rarely at that, are prosecuted where the victims are persons with disabilities, whether adults or children.84 04 individual assessment the law on assistance and financial compensation for victims of crime85, adopted to transpose directive 2012/29/eu, imposes an obligation on the authorities of the ministry of the interior, investigators and victim support organisations to immediately notify victims and their family members of: their options for accessing medical care, the organisations they can turn to for free psychological help and support, and any specialised assistance they can receive; their right to legal aid, the authorities to which they can turn to exercise that right, and the conditions and procedures for providing free legal aid; the authorities to whom a report of the offence may be made, the procedures following the reporting and the options available to victims under the terms and conditions of those procedures; the authorities to which a report may be made in the event of a violation of their rights by the competent authority acting in the framework of criminal proceedings; their rights in the criminal proceedings and the possibilities for their participation therein; the authorities they may turn to to get protection for themselves and their relatives, and the conditions and procedures for obtaining such protection; the authorities they may turn to get financial compensation from the state, the conditions and procedures for obtaining such compensation.86 the supervising prosecutor is responsible to ensure that the investigating authorities fulfil these obligations.87 with the recent amendments to this law was adopted a new provision88, pursuant to which victims of crime are entitled to an individual assessment, the purpose of which is to determine their physical and mental condition as a result of the crime committed and to identify any possible specific protection needs.89 according to the same provision, it must be presumed that special protection needs exist always where the victim is a child or a person with disabilities. in this case, an extended 83 see article 161 of the criminal code 84 in this regard and in general about the many problems faced by persons with disabilities who are victims of crime, see the report of the chance and support association “people with disabilities who are victims of crime”, available in bulgarian and english at: https://validity.ngo/projects-2/voices-for-justice/publications-and-resources/ 85 in force since 22.12.2006, last amended: 6.10.2023. available at: https://lex.bg/laws/ldoc/2135540550 86 a brief analysis of the law from the perspective of child victims of crime is included in an article published by the national network for children, available at: https://nmd.bg/pobedi-li-kauzata-na-nmd-za-sthadyastho-pravosadie-za-deczata-zhertvi-na-prestapleniya/. the article points to the fact that child victims of crime have been singled out as a separate category of victims, as well as the fuller transposition of directive 2012/29/eu, as successes. on the negative side is the fact that the ministry of the interior is tasked with all assessment work, with no provision for assessments to be carried out by organisations that have made initial contact with the child victim, and the lack of explicit guidance on referral to psychological support. 87 see article 6 of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 88 see article 7a of the law on assistance and financial compensation for victims of crime, effective as of 1 september 2023. 89 within the meaning of ?1, paragraph 4 of the supplementary provisions of the criminal procedure code, “specific protection needs” exist when it is necessary to apply additional means of protection against secondary and repeated victimisation, intimidation and retaliation, emotional or psychological suffering, including the preservation of the dignity of victims during interrogation. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 28 individual assessment90 shall be carried where the authorities of the moi or the investigators shall, without undue delay, form a team involving representatives of the directorate for social assistance and the local authorities.91 as a result of the information gathered, the team members shall decide on the protection measures to be taken in respect of the child.92 the individual assessment shall take into account: the type and nature of the offence and the circumstances surrounding it; the type and extent of the harm suffered; the age, intellectual development, emotional and social maturity and education of the victim, as well as other personal characteristics of the victim93. this assessment shall be carried out by the moi authorities or investigators who made the initial contact with the victim, without undue delay, on the basis of a conversation with the person. they may, at their discretion, request assistance from a psychologist, doctor or other relevant professional.94 if new circumstances arise which may have a significant impact on the victim’s personality, the individual assessment shall be updated. where the victim is a child, the authority or organisation carrying out the assessment shall immediately inform the child protection department at the directorate for social assistance at the child’s current or permanent address.95 following the adoption of the latest amendments to the act, the obligation to notify has been extended to include the individual assessment. these amendments have also introduced the requirement of an age-, disability- and condition-sensitive approach to the notification of victims.96 although the provision is relatively concise, it still requires that notification be made “in a clear and understandable manner, verbally or in writing on a standard form, in a language that persons […] understand.”97 this provision is the first of its kind to introduce the requirement to take into account the age and condition of the victim when informing them of their rights. in the light of the recent adoption of the amendments to the act, it is too early to conclude whether and to what extent the new provisions will have the potential to ensure access to justice for children with disabilities. based on what was shared during the interviews conducted under the project, it became clear that there is a lack of uniform practice and an unambiguous understanding of the individual assessment on the part of the professionals involved in the criminal justice system – judges, prosecutors, police officers and social workers. while the required content of this type of assessment was not explicitly stated as a reason for confusion, based on what was shared and discussed together in the context of the legislation examined, the conclusion is that there is a confusion regarding the concept of “individual assessment”. the social services act, for example, provides for preparation of an individual needs assessments 90 see article 7c (5) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 91 see article 7d (1) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 92 see article 7d (5) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 93 see article 7b of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 94 see article 7c (1) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 95 see article 7c (2) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime 96 see article 6a of the law on assistance and financial compensation for victims of crime. 97 see article 6a (2) of the law on assistance and financial compensation for victims of crime. the law does not detail what is to be understood by “in a clear and comprehensible manner” and “in a language that persons understand”. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 29 of persons with disabilities, and the procedure and content of these assessments are regulated in the implementing regulation of the social services act.98 the child protection act also provides for the preparation of an assessment, specifically regulated by the implementing regulation of the social assistance act.99 with regard to the individual assessment under the law on assistance and financial compensation for victims of crime, such specification is still lacking, therefore, by analogy, the judicial authorities resort to one of the above-mentioned assessments.100 when it comes to witnesses with specific protection needs, some new amendments to the cpc have added additional measures for interviewing such witnesses – the interview should be conducted in specially equipped premises designed for this purpose, in the presence of an educator or a psychologist (the presence of such a specialist is mandatory when the witness with specific needs is a minor), and by the same investigative authority if repeated interview is necessary. these measures shall be applied, provided that they will not seriously impede the criminal proceedings.101 additionally, the interview of a minor witness102 shall be conducted in the presence of an educator or psychologist and, where necessary, in the presence of the parent or guardian. when interviewing minors, such persons may be present at the discretion of the relevant authority. in addition, children under 14 years of age shall not be warned against perjury but shall be made aware of the need to give truthful testimony. interviewing may take place when measures are taken to avoid contact with the defendant, including in specially equipped premises or by videoconference.103 it is explicitly provided that the testimony from the interview of a minor or a child with special needs before a judge in the pre-trial proceedings may be read out in the trial phase in order to avoid its repetition.104 where a minor witness has to be interviewed by the court, he/she may be interviewed in closed session.105 beyond these provisions, however, the cpc does not provide for special procedural accommodations for children with disabilities. the criminal procedure code also provides for the hypothesis of conflict of interest, where the interests of the minor victim and his/her parent, guardian or custodian are conflicting or the parent, guardian or custodian do not fulfil their obligations under the family code (fc).106 in this case, the relevant authority shall appoint a special representative, a child’s lawyer, who shall participate in the criminal proceedings as counsel. however, for this provision to apply, criminal proceedings must have been 98 see article 1(3) of the implementing regulations of the social services act. even more specifically, these issues are developed in the methodology for determining individual needs, approved by the executive director of the asa and available at: https://asp.government.bg/bg/deynosti/sotsialni-uslugi/metodiki-i-metodicheski-ukazaniya/ 99 see art. 9 (1) et seq. of the implementing regulations of the child protection act. 100 as was mentioned, the law on assistance and financial compensation for victims of crime is relatively new. perhaps in the future the problem will be solved, either through a legislative initiative or through uniformity of practice. 101 see article 139a of the cpc 102 see article 140 of the cpc 103 see article 140a of the cpc 104 see article 281(1)(6) of the cpc 105 see article 263(3) of the cpc 106 for these obligations see article 125, article 129,164 and 168 of the fc, available at https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 30 initiated. if this is not the case, one of the above-mentioned provisions of the criminal procedure code applies, according to which the public prosecutor may initiate criminal proceedings. pursuant to article 15 of the cpa, for children over the age of 10 it is mandatory to be heard in all judicial and administrative procedures that affect them. this rule may be waived only if it is considered that the hearing may be harmful to them. however, if the child’s developmental level allows a hearing and it would not be to his/her detriment, such may be undertaken, at the discretion of the authority, even if the child is under 10 years of age.107 when hearing the child, the authority should provide the child with an appropriate setting, with the necessary information and secure the presence of a social worker and another professional if necessary. a relative of the child shall also be present at the hearing unless the authority considers that it is not in the child’s best interest.108 how this provision applies in criminal proceedings involving children with disabilities cannot be stated due to the very scarce number of such proceedings being initiated. children with disabilities are often participants in cases for placement in residential care. a review of the case law shows that children with disabilities are often not heard, with the courts assuming that this is “not in their best interests”. thus, the discretion given by law to magistrates to avoid a hearing because of special circumstances relating to the best interests of the child becomes an excuse for not making an effort to establish an opportunity to communicate with a child with a disability. 05 information provision and coordination in principle, in criminal proceedings, victims should be informed both of the course of proceedings and of their specific rights. however, where persons with disabilities are concerned, particularly children with disabilities, the problems associated with the extreme formalism of the law become apparent. indeed, as explained in detail above, under recent amendments to the law on assistance and financial compensation for victims of crime, an obligation arises for the authorities to notify victims of their various rights. beyond the requirement that this be done “in clear and understandable language,”109 no other legal prescriptions are available. the operation of the coordination mechanism, which should work in close cooperation with the criminal justice system, in the case of a child victim, including a child with a disability, has been detailed above. however, there is no provision in the criminal procedure code that spells out how professionals from the justice sphere connect with those from the child protection sphere, how information is exchanged, what guarantees are in place that the child will be adequately heard and included in this process. in the few cases of this nature, coordination is needs-based – professionals from the justice 107 see art. 15, (1) (2) of the cpa 108 see art. 15, par. 3-5 of the cpa 109 as stated above, the law does not specify what is meant by this concept. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 31 sector liaise with those from the child protection sector to establish the child’s situation and family history and environment. they have the right to request information and reports. this is the pathway to make contact and exchange information. there are no specific rules that can be referred to, and that address children with disabilities and their specific needs. in terms of future development, the policy steps taken to change the situation of children with disabilities, including children with communication problems, regarding their access to justice are very important. in 2023, progress was made at the policy level through the adoption of the national programme for the prevention of violence and abuse of children (2023-2026).110 it presents the framework for the coordination of the actions of the authorities involved in the work on prevention of violence and abuse of children and shall be valid until the end of 2026: the strategic objectives of the programme111 include: i. ensuring effective protection from violence and harmful influence on children in the environment, guaranteeing the right to protection to children with disabilities and/or special educational needs (sen), children with complex communication needs (with impaired or no functional speech) and guaranteeing the protection of child victims and witnesses of violence and ensuring effective access to legal remedies and appropriate redress. ii. ensuring an appropriate legal framework for protection of children against all forms of violence and exploitation – to be achieved through review and updating of the legal framework and monitoring by means of ongoing data collection and analysis. iii. effective response and investigation of cases of violence and exploitation – to be implemented by ensuring access to quality services for child victims or witnesses of violence; ensuring the rights of child victims of violence in terms of fair, lawful and child-friendly treatment in administrative, civil and criminal proceedings; developing a system to support the recovery and social reintegration of victims of violence. iv. improving inter-institutional cooperation and collaboration to protect children from violence – by strengthening national coordination mechanisms; coordinating the actions of responsible institutions from different sectors to prevent and promptly report violence against children; working with academia, government institutions and the civil sector to implement a unified 110 adopted by decision no. 51 of 23.01.2023 of the council of ministers as of 26.01.2023 available at https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/nacional-program-nasilie-i-zloupotreba.pdf 111 according to ? 8 of the programme, it has five strategic objectives: i. ensuring effective protection from violence and harmful influences on children in the environment ii. ensuring an appropriate legal framework for child protection against all forms of violence and exploitation iii. ensuring effective response and investigation of cases of violence and exploitation iv. improving the professional capacity of professionals working with children and the awareness of children and their families. supporting parents v. improving inter-institutional cooperation and collaboration to protect children from violence. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 32 approach to data collection on child-related violence and research on the topic. among the programme target groups112 children with disabilities and/or sen, children with complex communication needs (with impaired or missing functional speech), parents of such children, as well as professionals working with children in the justice system, law enforcement and social sphere, are explicitly mentioned. among the weaknesses113 identified in the process of implementation and enforcement of the previous national programme for the prevention of violence and abuse of children (2017-2020)114 are: the lack of national surveys on violence against children plus the lack of the necessary administrative data on violence against and by children from the different systems, maintained by the different competent authorities, which should be collected regularly and following clear methodologies and indicators; identified need to improve the mechanisms for coordination between the different sectors, both in the development of action plans and in the implementation of the envisaged measures and activities. everything mainly relies on the activity of a single lead institution, without any initiative on the part of partnering institutions and organisations. the programme (2023 – 2026) should be implemented through two-year plans, and an action plan for the implementation of the national programme for the prevention of violence and abuse of children (2023 – 2024) has been adopted for the period 2023-2024.115 in this plan, as a sub-objective of the strategic objective “guaranteeing the right to protection to children with disabilities and/or sen, children with complex communication needs”, the following relevant measures and activities are envisaged: 1. development of a system for registration, monitoring, and support for children with complex communication needs (ccn) for violence prevention, including working to develop the necessary communicative and social competencies enabling reporting and protection from violence, and creation of the tools necessary for augmentative and alternative communication (aac) and training of professionals to work with them – the expected results of the system are 1) creation of a database of all children aged 0-17 years, with information on diagnosis, disability, level of communication skills, etc. and 2) developed aac materials on the topic of violence as a basis for reporting violence and giving of evidence of violence, as well as for educating children with ccn about possible forms of violence and ways to protect themselves. the deadline for the implementation of this measure is 01.10.2023 – 31.10.2024. 112 see ?9 of the programme 113 see ?11 of the programme 114 adopted by decision no 115 of the council of ministers of 09.02.2017. 115 the programme is available at https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/plan-nasilie-i-zloupotreba-deca-2023.pdf. it contains a substantial analytical section which is a useful source of information on the situation of children at the time of its drafting. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 33 2. establishing a system to guarantee the right to communication and education for children with complex communication needs through early assessment of augmentative and alternative communication (aac) needs, selection of an appropriate aac system and its provision and putting in place free of charge. such a system will be fundamental for the prevention of violence against children with complex communication needs as it will ensure the ability to disclose violence and give evidence – as expected results of this measure are pointed out legislative changes to ensure that children with complex communication needs have access to the aac systems they need and that the necessary services are provided to be used in a sustainable manner. the system is intended to cover the period from diagnosis and identification of functional speech disorders and to accompany the child to and during his/her study in inclusive education, acquiring a profession and social fulfilment. the implementation period for this measure is 01.05.2023 – 31.12.2024. 06 child protection there is a complex child protection system in place in bulgaria. child protection departments (cpd) are in place, on the one hand. they are part of the directorates for social assistance (dsa) – territorial units in the structure of the agency for social assistance (asa).116 the directorates for social assistance perform child protection activities: they refer to social services; make placements in services, including in residential type ones, by issuing an administrative order pending the court decision; they prepare individual assessments. in the case of a child victim of violence, whether with or without disabilities, the child is considered to be at risk and a specific needs assessment is carried out.117 these assessments can be used in the criminal proceedings; and the judicial and investigative authorities may assign specific tasks to the cpds, with regards to the preparation of the assessments. however, this is not specifically stipulated in the legislation and is informed by the general rules of the law. the child protection departments do not themselves provide social services. the latter fall within the remit of licensed service providers, which are either municipal structures or are run by private entities. services are developed at local level, with the mayors and experts in the municipalities and the regional centres being expected to initiate the development of services in response to the needs of the population living in the respective municipality or region. however, as mentioned earlier, there is no data 116 there is such a directorate in each municipality, and a regional directorate for social assistance in the each regional centre. they exercise administrative control over the activity of the local directorates for social assistance. the central control body is the agency for social assistance, which in turn is subordinated, in terms of hierarchy, to the ministry of labour and social policy but it has its own budget and operates independently. for further details, please see the rules of organisation of the agency for social assistance (2003), available at: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135463381. 117 this kind of assessment is carried out based on a case management methodology for children at risk by a child protection department, developed in 2021 to response to the requirements of art. 4, para 2 and art. 6, para 3 of regulation (eu) 2016/679. available at: https://www.bartbg.com/2019/02/25/%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%88%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%bв2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb/ 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 34 available about the children with disabilities, nor even about their proportion of the general child population. there is no information either on the children with disabilities who were victims of violence and crime. this results in failure to recognise and address the need of support services for children with disabilities, who are victims of crime. in bulgaria, along with the child protection system within the structure of the asa described above, operates also the state agency for child protection (sacp). sacp is an independent authority, which ensures that children’s rights are respected in different structures, such as the education and social systems. at present, it cannot be said that there are provisions in the legislation, stipulating a link between sacp and the criminal justice, however, it could be expected that in the future, the agency would play an active part in identifying violations related to the access to rights of children who are in contact with the criminal justice system. sacp does not provide services either. for the sake of completeness of information, we should point out that both representatives of child protection departments and of sacp, take part in the coordination mechanism, mentioned above. it may include representatives of the prosecutor’s office, the municipality, service providers and others. even though the mechanism ensures certain cross-sectoral work, it takes place at individual level, it concerns individual cases and does not address systemic issues, such as lack of support services for child victims with disabilities and/or assessment of gaps in legislation. 07 training for professionals the national institute of justice (nij) was established in 2003.118 pursuant to the judicial systems act, the institute is responsible for the delivery of a number of compulsory trainings of magistrates, including a compulsory induction training of the candidate junior judges, junior prosecutors and junior investigators, etc. it also offers trainings to maintain and enhance the qualification of the judges, prosecutors and investigators, the judicial and prosecutorial assistants, court clerks, jurors, the inspectors at the inspectorate with the minister of justice and of other employees of the ministry of justice. pursuant to the persons with disabilities act119, the curricula of the national institute of justice and the academy of the ministry of the interior include training programmes for working with persons with disabilities. while not central, topics 118 in accordance with the judicial system act. nij maintain a website, with further details available there. the website is available at: https://nij.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%bf the activities of nij are regulated by the regulations on the organisation and activity of the national institute of justice and its administration, available at: https://vss.justice.bg/root/f/upload/24/pravilnik_za_organizaciqta_na_dejnostta_na_nacionalniq_institut_na_pravosydieto_i_na_negovata_admini.pdf 119 see art. 67. para 2 of the persons with disabilities act, which came into force on 01.01.2019, available at: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137189213 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 35 on the rights of persons with disabilities, including victims of violence, appear on the nij calendar.120 during the interviews held with judges and police officers, some of them pointed out the need of further and specialised training on communicating with children with speech difficulties and on what approaches they should apply to the children when the latter are required to take in court proceedings. unicef bulgaria is an organisation which has delivered trainings of trainers for the introduction and implementation of augmentative and alternative communication (aac).121 according to information placed on the organisation’s website, 765 teachers, professionals and parents were trained in working with assistive technologies for aac. the trained professionals provide direct support to over 150 children with complex communication needs, who need aac. one hundred children with communication difficulties received devices. the trained trainers, on their part, hold free training meetings to introduce the topic of aac to professionals: kindergarten and school teachers, parents, relatives and other stakeholders. in the course of 2023, a training for communication facilitators was held in bulgaria, meant for professionals in the field of communication (speech therapists) and their practical activity was launched.122 the trained professionals can be assigned to court cases, including also to pre-trial proceedings. the focus of their work is on communication with adults in criminal cases, in their capacity either as witnesses, defendants or victims123, but the model may be modified in the future for working with children as well. 120 e.g., a training on safeguarding the rights of persons with disabilities, who are victims of violence was delivered on 28.11.2023. the information is available at: https://nij.bg/6-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d0%be-%d0%bd%d1%84%d0%bc/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d1%83-%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d0%b8 121 see: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 122 information on how communication facilitators operate is available on the website presenting their activity: https://communication-facilitators.bg/. a request form is placed on the website, which can be used by justice authorities in order to make contact with such a professional. it has been a very short while since the training of communication facilitators was completed (in the beginning of 2024), so it is still difficult to draw any conclusions on the way their expertise would be recognized and used by the judicial authorities. 123 the work of a communication facilitator as an expert assigned to a case, involves several stages: 1) assessment of the communicative abilities and specifics of the person the court or the criminal justice professionals are to establish communication with – the assessment conducted by the communication facilitator aims to establish the person’s ability to give an account, to understand questions and other speech, their attention span, as well as what type of resources will keep their attention. the skills specified are assessed objectively, without being associated in any way with the facts or any other specific case-related information. 2) producing a report with recommendations to the investigating bodies or the court for the conduct of an effective communication with the person – the communication facilitator drafts a brief report, describing the results from the assessment under item 1 and makes recommendations to the body who assigned them on how and where the communication with the person should take place to ensure that it is an efficient one. guidance and ways for communication facilitation, such as: communication pace and tone of voice; simplifying the questions and the vocabulary and grammar used; duration and breaks; questions related to orientation, time and space; questions related to the level of literacy; additional support to facilitate the person when giving an account of an event – technical, visual, presence of a supporting person (significant other, relatives); organising the physical space, where the communication will take place – sitting arrangement, lighting the premises, venue, etc. at the end of the report, the cf makes also recommendations on whether there is a need or not of a communication facilitator taking part in the legal proceedings in the future and facilitating the communication in real time. in case the recommendation made says that there is no further need of a communication facilitator, it is assumed that the guidance provided in the report on communicating with the person is sufficient for the authority to conduct a successful communication on their own. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 36 ict and ai in criminal justice system for accessibility and 3) in case it is necessary, the communication facilitator participates in the legal proceedings in real time and facilitates the communication with the person. the communication facilitator may specify in the report under item 2 that there is no need for him/her to further engage in the proceedings. the final decision on whether a communication facilitator should participate is made by the assigning authority. 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 37 multidisciplinary cooperation 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 38 01 technologies used in criminal justice by magistrates, child protection specialists, and court officials for sharing information related to case proceedings. the electronic government act (ega)124 was adopted in 2020, regulating the work of administrative authorities with electronic documents, exchange of such documents, keeping of electronic registers, use of information and communication technologies.125 however, this act is not applied with regards to exchange of documents and information at the ministry of the interior, and its divisions respectively, except for the purposes of exchange of documents among administrative authorities.126 with regards to the courts’ activity, back in 2016, the judicial systems act (jsa)127 was supplemented with a new chapter, regulating the making of statements in an electronic form and legal proceedings in an electronic form.128 an ordinance was also adopted, specifically regulating the organisation and terms for the management of electronic case files and the access to those.129 in 2021, amendments were made also to the civil procedure code (cpc)130, with a new section being added, regulating procedural steps and acts in an electronic form.131 there were also amendments to the criminal procedure code, regulating the conduct of criminal proceedings. an option was made available for the expert witness engaged in the court proceedings to submit their conclusions in an electronic form132; rules on electronic service of summons and papers have been adopted.133 the opening of an electronic case was also regulated.134 124 the act is available at: https://lex.bg/laws/ldoc/2135555445 125 see art. 1 (1) of electronic government act (ega). 126 see art. 1 (4) of ega. 127 the act is available at: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135558368 128 chapter 18а of the jsa, in force as of 9.08.2016 129 see ordinance no 5 of 01.06.2017 on the organisation and terms for conduct, storing and access to the electronic case files and the method of storing evidence and means of evidence, as well as the internal exchange and storage of other information, processed by the court administration. the ordinance is available at: https://lex.bg/bg/mobile/ldoc/2137237729 130 the code is available at: 131 see chapter 11 а of the civil procedure code, came into force 30.06.2021. 132 see art. 143 (3) criminal procedure code (cpc), 133 see art. 180 (8) cpc. 134 see art. 247а of the cpc, came into force 30.06.2021 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 39 the legal amendments and supplements specified above have been adopted for the implementation of the electronic justice concept135, which sets out the principles, goals and stages of e-justice introduction. the concept is considered an integral part of the overall judicial reform in bulgaria. an underlying document was drafted with a view to its implementation: strategy for implementation of e-governance and e-justice in the justice sector 2014-2020136, developed in accordance with the programmes of the government of the republic of bulgaria for the development of e-governance and the i2020 initiative of the european commission. the strategy’s main goal is enhanced efficiency in the justice sector by the use of electronic documents not only by the judicial authorities but also by all authorities operating in the sector, as well as in their interaction with other administrative authorities, organisations, citizens and businesses.137 the strategy’s specific goals include electronic services development and provision for the citizens and businesses, access to information for the citizens and stakeholders, creating an opportunity for the citizens to refer an issue to the judicial authorities by using all available legal actions (complaints, applications, etc.) by electronic means138, enhanced development of the registry reform, including adherence to the principle of once-only collecting and multiple times providing the information, introducing the open-data approach and provision of full access to information (open data – directive 2013/37/eu on the re-use of public sector information)139, encouragement and access, including encouraging the use of electronic means for access to services by the citizens instead of the conventional ones, promoting the electronic portals for access to services and interaction with the judicial authorities, promoting alternative means for legal disputes resolution, provision of information about the court cases.140 the accelerated development of electronic justice is identified in the strategy as one of the main priorities of the institutions in the justice sector. in parallel, organisational changes and the acquisition of new knowledge are foreseen to improve public services and facilitate policy making and implementation in the administration of justice. the strategy defines the policies, goals and activities that are to be conducted by the ministry of justice (mj) and the supreme judicial council (sjc) in implementing the stages of the electronic justice concept.141 an interinstitutional council for e-justice, composed of representatives of the mj and the sjc, is foreseen to oversee the ongoing implementation of the strategy. the mj, in coordination with the sjc, shall develop a roadmap for the implementation of the strategy142, with a distribution of responsibilities for achieving the objectives and outcomes, timelines and the necessary financial provision. 135 adopted by the government, decision of 21.11.2012, the concept is available at: https://mjs.bg/api/part/getblob?hash=fca891b2ed68312546c30ea6a6d0bacb. 136 the strategy is available at: https://www.strategy.bg/filehandler.ashx?fileid=4873 137 the goals of electronic justice and governance are set out in detail in chapter iv of the strategy. 138 ? 4.2.4. of the strategy 139 ? 4.2.5. of the strategy 140 ? 4.2.6. of the strategy 141 mj and sjc look at the introduction of electronic justice and electronic governance in the sector as a set of interconnected means, enabling the following: • judicial authorities working with electronic cases and documents; 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 40 neither in legislative context, nor in terms of development of strategic documents is the topic of assistive technologies for augmentative and alternative communication discussed.143 these are not officially recognised as means supporting the communication and access to the electronic justice systems of people with communication disorder. nor is there an option envisaged to support the access of persons with disabilities to these systems. they are not formally recognised as a means to support communication and access of people with communication disorders to the electronic justice systems, nor is provision made to support access of persons with disabilities to these systems. despite the obligation of the judiciary and all state institutions to ensure that persons with disabilities have effective access to justice on an equal basis with everyone else144, no provision has been made for any accommodations for persons with disabilities to access information about cases or papers by using the information and electronic systems already in place. at present, each of the criminal procedure bodies maintain their own electronic case management system.145 a limited access to the prosecution’s system is granted to the investigating authorities, enabling them to track a case. social services also have their own internal case management system, with only their staff having access to it. the professionals from the child protection departments themselves do not have access to the cases, apart from the publicly available information. a unified court information system (ucis) was established within the court system. following a decision of the supreme judicial council (sjc) of december 2020, by 30.06.2021, ucis was gradually introduced in all courts by appellate districts, with the exception of the administrative courts and the supreme administrative court, which fall outside the scope of the project. the system is a centralised web-based application for organising case management processes electronically. ucis integrates the entire case management process, from the registration of the initiating documents, through to the initiation of a case, the random distribution of cases, management of court sittings, adjudication and annulment of acts, court statistics, automatic calculation of judges’ caseloads, financial management of the cases, management of summons activity, including via the available mobile application for summoners. all activities are • electronic access to the national registers in real time; • improved interaction and integration of the information systems of the legislative, judicial and executive powers in the republic of bulgaria; • provision of electronic administrative services • linking our national legislation and registers with identical european registers and structures; • enhancing the general legal culture of the citizens; • achieving technological and semantic compatibility by expanding the scope and maximum implementation of the internal and international classifications in accordance with the strategy for the development of electronic governance in the republic of bulgaria 2014-2020, the european electronic justice and the adopted road map, as well as the commitments the sector made to the eu initiatives; • justice, which aims at maximum improved access and which benefits the citizens and businesses; 142 https://www.eufunds.bg/sites/default/files/2018-11/e-justicerm.pdf 143 there are a number of more general provisions in the persons with disabilities act, which are not focused on the access to justice. pursuant to art. 53 (1) of the act, the persons with disabilities are entitled to equal access to the physical living, working environment and one enabling rest, personal mobility, transport, information and communication, including access to information and communication systems and technologies, as well as to all the other public facilities and services available in urban territories. and para 2, item 6 of the same article stipulates that access is secured by identifying and removing all obstacles and barriers to accessibility, with regards to provision of information in an accessible format to people with various types of disabilities, including in bulgarian sign language, braille and an easy read format. 144 see art. 67 (1) of the persons with disabilities act. 145 no analyses were found on how technologies facilitate the coordination between criminal justice and the child protection systems. this is probably due to the fact that the systems are not fully developed yet. 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 41 brought together due to the option available to perform them in a unified information system. being a web-based information system, ucis enables an optimal and reliable electronic case management, while guarantying the required information security to protect the information processed and exchanged by the judicial authorities.146 ucis makes use of registry data from external systems and registers. it was integrated with numerous external systems and registers, among which are the unified information system to counter crime (uiscc), integrated e-justice portal (iejp), central web-based interface for publishing judicial acts (cwbipja), national legal aid bureau (nlba), information system for insolvency proceedings (isip), national population database, commercial register and register of non-profit legal entities, bulstat register, information system of the national revenue agency, information system of the national social security institute, automated information system for the bulgarian identity documents. in 2020, judges and court staff attended trainings in working with ucis.147 02 technology in use in criminal justice in order to inform the citizens or to support citizens’ filing criminal complaints to courts or obtain information about their case, rights or proceedings electronic justice in the court system. the integrated e-justice portal (iejp) was launched in bulgaria in december 2019.148 in essence, the portal is an electronic database of the court cases, handled by all courts in the republic of bulgaria. it provides an opportunity for everyone to access general information about all court cases with free public access. in addition, iejp provides an opportunity for registered access to the full electronic file of a particular court case, including to all the documents contained in the court’s case. access to the electronic case is granted by the court following the filing of a request by a party to the case or its legal representative. access to a particular electronic case in the system is granted only to the parties and their representatives (assigned in compliance with the law or by way of authorisation), solely after their explicit statement of intention. iejp provides an opportunity for carrying out of procedural actions and requests for authentication statements in electronic form through electronic services for citizens and businesses – initiation of court proceedings, submission of documents on initiated cases, serving of papers to citizens, lawyers and persons representing companies, state institutions and municipalities by electronic means, with an integrated feature of 146 the information was provided by information technologies and court statistics directorate of the supreme judicial council in compliance with the access to public information act. 147 the information was provided by information technologies and court statistics directorate of the supreme judicial council, pursuant to the access to public information act. 148 access to iejp available via this link: https://ecase.justice.bg/ 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 42 recording the time of the serving of the document; electronic payments through a virtual pos terminal, etc. to perform these activities, it is necessary to have a qualified certificate for an electronic signature (qces). the you tube channel of the supreme judicial council149 features video tutorials on how and what activities can be performed in the iejp. another functionality of the portal is the option to apply for and receive an electronic criminal record certificate by using an electronic signature. currently, the service is available only to bulgarian nationals, persons born in the republic of bulgaria and having no prior convictions. the portal is linked to the supreme judicial council’s system for submission and processing of complaints and reports for corruption in the judicial system and a subsequent tracking of the progress on the court file handling. it is expected that at a later stage, all courts in the republic of bulgaria will join the portal and that new electronic services will be available, e.g., such as electronic filing of a claim (application). certain modifications are made to iejp to facilitate the access of persons with disabilities to it. it enables the access of people with dyslexia. there is also an option to change some settings, such as font and brightness. an accessibility policy150 has been published, making the commitment that “the system will attempt to cover a level of accessibility according to the latest standards of the world wide web consortium – web content accessibility guidelines 2.0 (wcag 2.0), by using the best practices and techniques. wcag 2.0 explains how to make content on websites more accessible to persons with disabilities.” other modifications or more substantial changes, facilitating the access of persons with disabilities are not in place at the time of the drafting of this report. there is also a portal for electronic notification and serving of subpoenas, where the parties and their legal representatives have access to the electronic copies of their subpoenas and notifications.151 access to a particular electronic case and the relevant subpoenas and notifications available in the system is granted solely to the parties and their representatives, only upon their explicit statement of intention in writing. the access is granted and managed by the competent court on the case after an application is filled in and submitted. access is enabled via a user account, protected by a username. electronic justice in the prosecution system on the official website of the prosecutor’s office of the republic of bulgaria152 an electronic portal with access to electronic services has been created.153 the platform can be accessed after registration in the portal. by using a qualified electronic 149 the video tutorials specified above are available at: https://www.youtube.com/@vss.justice/videos 150 the accessibility policy is published at: https://ecase.justice.bg/home/accessibilitypolicy. 151 available at: https://summons.justice.bg/account/login. the list of the linked courts is available at: https://summons.justice.bg/home/courtslist 152 available at: https://prb.bg/ 153 https://e-services.prb.bg/epob-ui/#/home 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 43 signature, one can request services, including submission of reports and complaints of a crime, domestic violence, submission of claims, comments, objections, appeals of acts, infringing upon the rights and legal interests of the defendants and the victims, requests for the issuing of various certificates. the portal provides free access, without a registration and electronic signature required, for everyone who needs to check a case file, by entering the reference number of the prosecution case file and the particular prosecutor’s office, where it was registered. the information which can be obtained via this channel is very scarce and is limited to tracking the file – whether it is with a prosecutor for resolution, whether it is with an investigative authority, and so on. electronic access to the police system the official website of the ministry of the interior154 provides access to a portal for electronic administrative services of moi (peas).155 it provides an opportunity to use electronic services, but only administrative ones. there is no option for filing reports and complaints of crimes. electronic access to the child protection system at present, there is no electronic access to the child protection system (the child protection departments). the only option available is to submit a request for electronic administrative services156 on the website of the agency for social assistance (asa): e.g. applying for an individual needs assessment for persons with disabilities to obtain financial support in accordance with the type of disability. 03 technical accessibility for persons with disabilities the systems for electronic justice and the systems for access, specified in item 1.1.2 above, have no accommodations for persons with disabilities, with the exception of the integrated e-justice portal (iejp) and its modifications specified in 1.1.2.1 above, the portals for electronic services of ministry of foreign affairs157 and of the agency for social assistance158, which have accessibility features and functionalities on their websites but they provide administrative services outside the system of criminal investigation and justice. in addition, based on our observations and the direct use of the portals, we established that the information provided is not suitable, adjusted and accessible for children. there are no explanations and presentation of children’s rights in criminal justice, both generally and with relation to the particular case where they are a party to or a participant. in order to access electronically such information on a case, the child needs the assistance of a competent adult, who is to make the required registration and have 154 available at: https://www.mvr.bg/ 155 available at: https://e-uslugi.mvr.bg/services 156 available at: https://asp.government.bg/bg/administrativni-uslugi-glavni/elektronni-administrativni-uslugi/ 157 it is indicated at this portal that it complies with the requirements enabling its easy use by citizens with disabilities; it is marked with an accessibility icon for persons with disabilities, which has two functionalities: – accessibility function with a description of the combinations of keys enabling the use of the website without a mouse and a text version where the visual elements of the website are not displayed. 158 this portal has over 15 settings of its functionalities for improved access, which can be selected by the users. 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 44 an electronic signature. apart from the above presented challenge, none of the portals contains information, which is presented in an easy-read language, uses visualisations or any other means, which would facilitate the child’s understanding, regardless of whether they are with or without disabilities.159 04 ai projects in civil and criminal justice that improve victims’ access to justice in the course of this study, no projects were identified, focused on the use of ai as a means to achieve multidisciplinary cooperation in the field of criminal justice, nor child participation, including of children with intellectual or psychosocial disabilities, and users of assistive communication technologies (e.g. by integration of assistive technologies). rather, the current debate in bulgaria is about ai and its place in different systems, ethical issues and limits of its application, the need for regulation, etc.160 159 we did not come across any extensive analyses on the topic while analysing the existing materials on the matter, neither during our consultations with various organisations and the interviews with experts. still, the issue with the legal language, which is incomprehensible for the children, is addressed in some reports, such as for example, a short analysis titled “child justice in bulgaria”, no name of the author, published on the website of school of politics, here: https://www.schoolofpolitics.org/oak/pdf/analizi2/detskopravosydie.pdf, however, the analysis does not concern the published online information. other reports related to children’s access to justice were also considered, but no analysis on the topic in question was identified – the topic remains outside the interest of the analyses available so far. 160 examples of such discussions: online discussions held at nij on artificial intelligence and justice: friends of enemies?“ on 28.11.2023. information available at: https://nij.bg/%d0%bc%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d1%83%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d1%8a%d1%82%d1%80%d1%83%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be/%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d0%bd-%d0%b4%d0%b8%d1%81%d0%ba%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b5-30716 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 45 practical functioning of the criminal justice system 05 practical functioning of the criminal justice system 46 results of the qualitative study 01 themes in this section, we will examine how the aforementioned legislative framework is practically applied to children with disabilities who have become victims of crimes. the source of information for this comes from the interviews conducted as part of the research with participants in the criminal system – investigating police officers and specialists from the child pedagogical department, prosecutors, judges, system administrators in the courts, lawyers practicing criminal law, as well as specialists from the child protection departments within the social assistance directorates in the country, non-governmental organizations, and state institutions. to identify cases of such children that professionals have encountered, we sent 46161 letters requesting interviews from professionals from various regions of the country. we specifically selected areas where we had prior information that cases of child abuse had been uncovered. despite this, in most of the cases, we received refusals to participate in the research due to the lack of such cases. in one of the interviews, it was shared that such cases could not exist because children with intellectual and psychosocial disabilities are under the supervision of an adult and therefore “cannot be victims of crimes.”162 despite our efforts, during the interviews, it turned out that none of the professionals in the criminal system had encountered a case of a child victim of crime who has intellectual or psychosocial disabilities and uses augmentative and alternative communication methods. overall, the cases of children with disabilities who are victims of crimes that have reached the authorities involved in the criminal proceedings are extremely few, ranging from 1 to 3 cases per year163 in the practice of the respective investigating police officer, prosecutor, or judge. cases of non-verbal children with disabilities are even rarer or completely absent. it was mentioned that there are cases where the children communicate, although in a very limited manner. not a single case of a child using augmentative and alternative communication methods reaching the criminal justice authorities was identified. most of the stories shared by the interviewees concern cases of child victims of crimes, and in rare instances, these children were with disabilities. we made efforts to understand how professionals explain the reasons for this situation. one of the explanations was the one mentioned above, namely, that these children are simply not victims of crimes. this belief is very dangerous, as it excludes the necessity of creating accommodations for children with disabilities to access justice and denies the potential risks faced by this group of children. thus, the judicial system remains completely blind to their problems, and other systems, including the child protection system, do not seek solutions.164 161 a total of 46 invitations were sent out, distributed as follows: 10 to courts, 8 to prosecutor’s offices, 10 to regional directorates of the ministry of interior, 8 to child protection departments, 1 to the chief director of the general directorate “child rights control” at the state agency for child protection, 5 to support organizations, and 2 to lawyers. additionally, we submitted requests under the access to public information act to the state agency for child protection and the ministry of justice. 162 from an interview with a female prosecutor from the district prosecutor’s office: “often these children are under the care of an adult and… in my opinion, access to these children is limited, and consequently, they are not victims of crimes, i.e., there are adults responsible for them … or they are accommodated in institutions.” 163 from an interview with a male judge at the district court. 164 our statement is based on the interviews and consultations conducted. 05 practical functioning of the criminal justice system 47 how do experts explain this lack of cases? the problem with reporting the crime. according to a judge we spoke with, one of the reasons is the formal nature of the criminal process, which does not recognise children with disabilities as a specific group with specific needs related to access to justice. he noted the progress made with recent legislative changes but emphasised that they are not sufficient: “overall, our law does not speak about children with disabilities. our criminal procedure code speaks about the special needs of a particular minor. the court must assess these special needs on a case-by-case basis. there is no explicit provision or obligation in the criminal procedure code for special actions towards such children. all criminal judges who handle these cases have undergone special training and have at least 15 years of experience…”165 the issue of the lack of specialised experts who can assist in communication and contact with children with disabilities such as speech therapists, psychologists, and others, was also highlighted. these experts should be available to the court and other entities within the criminal justice system. according to the interviewed judge, the court has lists of experts – psychologists, psychiatrists, etc. – but they are not specialised in communication and working with children with disabilities, who could contribute more significantly to realizing the rights of these children. access to justice was also identified as a problem, particularly the barriers that children with disabilities face in the reporting process. “how do they reach the court… well, they hardly reach the court. most children with disabilities either do not realize, cannot, or do not want to report crimes committed against them.”166 the barriers were generally categorised into three groups: normative, factual, and related to a lack of understanding of violence as such.167 in addition, emotional barriers were mentioned, such as fear of the perpetrator.168 despite the legally provided measures for the protection of witnesses and victims, judges shared that those are not sufficient, and fear of the perpetrator is one of the main obstacles preventing the reporting of crimes, regardless of whether the victim is a child with or without disabilities. only in cases where the perpetrator is detained, the victims feel more at ease and are more willing to report the crime. however, detention is a measure of non-deviation, serving the purposes of article 57 of the criminal procedure code169, not a measure for protecting the victim. “minors participate in criminal proceedings through their legal representatives. when it comes to victims of crimes, these are usually their parents or individuals exercising parental or other rights. if there are none, the court appoints a special representative. in the new amendments to the criminal procedure code, it is provided that when the 165 from an interview with a male judge at the district court. 166 interview with a male judge 167 interviews with judges 168 interview with a male judge 169 according to article 57 of the criminal procedure code, measures of non-deviation are taken to prevent the accused from fleeing, committing a crime, or thwarting the enforcement of a final sentence. 05 practical functioning of the criminal justice system 48 child does not want to be represented by a parent or another person exercising parental functions, the court may appoint another person to exercise their rights. to be honest, i’ve only had one such case so far – an attorney was appointed to represent the child’s rights […] both minors and children with disabilities find it difficult to exercise their rights independently. indirect exercise of rights complicates the process.”170 judges, prosecutors, police officers, and specialists from the child pedagogical departments share that cases involving children as perpetrators of anti-social acts are much more common within the criminal justice system than cases of children being victims of crimes. the primary cases that reach the criminal justice system appear to be those of sexual violence committed within the family (step-parents, partners of the child’s biological parent, etc.).171 according to the experts we spoke with, the cases that reach the criminal justice system are initiated by parents or close relatives of the victims who notice signs of violence. in another scenario, the report may come from the educational staff.172 the particular aspect in the latter case is that it involves a child in residential care, identified by the interviewee as a child at risk with a certain degree of disability. however, during the interview, it becomes clear that it concerns a child who is deprived of parental care but is not a child with a disability.173 a similar case was identified during a review of the case law.174 the cases illustrate the importance of communication for access to justice. children in residential care who do not have communication difficulties manage to inform trusted adults about their experiences and with their help gain access to justice. this is not the case with children with communication problems. without specific and accessible communication tools for them, as well as without the presence of a trusted adult, it is difficult, if not impossible, for them to access justice.175 02 individual assessment individual assessment is a concept understood differently by professionals. however, it does not serve the purpose of providing reasonable and procedural accommodations for children who are victims of crimes. „usually, when cases come to us, the individual assessment has already been made during the pre-trial proceedings phase […] it’s a standardised document that outlines the child’s social status, family situation, what kind of family they come from… those sorts of things. the law allows for the assessment to be modified, but i haven’t had to do that.” “it used to be called a social report. now, social reports are used in civil cases. this assessment is something similar. we consider it from the perspective of assessing 170 from an interview with a male district judge. 171 from an interview with a male district judge. 172 the particular case concerns sexual violence in residential care. the information is based on an interview with a male district judge. 173 from an interview with the district judge mentioned in the previous footnote. 174 sentence no. 45 dated october 24, 2017, in criminal case no. 1179/2016 of the vii panel of the district court in vratsa. 175 the report “dis-connected: interconnected services and programs for preventing violence against women and children targeting people with disabilities” examines this issue in more detail. the report focuses on access to justice for women and children with disabilities who are victims of gender-based violence. the report is available here: https://www.kerafoundation.com/wp-content/uploads/2024/04/dis-connected-bulgarian-national-briefing-paper-bg.pdf 05 practical functioning of the criminal justice system 49 to what extent the procedural rights of the child would be violated if the parents participate, if they are deprived of parental rights, if there are problems in the family, if the child has any specific needs. […] as far as i know from my colleagues in the investigation units, it is prepared by the child protection departments, and a large part of the information is kept by them… […] we mainly consider them from a procedural point of view, determining which individuals should participate and in what capacity”.176 a district judge shared in an interview that, in his opinion, individual assessments under the law on assistance and financial compensation for victims of crimes do not hold particular significance in criminal proceedings before the court. however, in another scenario, a district judge uses the individual assessment to determine what conditions to provide for the victim so that justice can be compassionate. how exactly the individual assessment should be prepared appears unclear to professionals. for some judges, the preparation of the assessment should be based on information provided by individuals who know the person to extract information about their character and particularities. according to the judge, this information would guarantee the possibility of providing suitable conditions for participation in the legal process. how exactly a person with disabilities is involved in preparing this assessment, whether their consent is obtained for its preparation or acceptance, remains an unclear issue that is not even problematised – the person with disabilities seems excluded from the process of preparing the assessment. from the interviews with investigating police officers, it is very clear that the issue of the individual assessment is still not well defined, and debates and uncertainties remain about how exactly to prepare it and who is responsible for it. “with this investigator, i work very well […] this child is placed in a family-type accommodation center, from which i requested an individual profile for the child. from the school, i requested an individual profile, that is, to have a profile made. i knew from the investigator that the child protection department had also sent a letter to have a profile made, and since the social support centre has been working with the child for almost 6 months, i also requested one from them. based on what i received, i compiled… as they say… i gathered everything in one place. from my side, i added information about whether the child is on record, whether there have been any antisocial behaviours or crimes committed up to now. and it turned out to be about a page and a half. i did it for the first time, of course.” “we were trained in the so-called “child’s path” and […] we reached a discussion about who should make this individual assessment. my opinion is that the child protection department are the people who should make this assessment for a child. i am not a psychologist, i am not a psychiatrist, i can only make it from my professional point of view. i can request a profile from the school, but that’s it. […] to determine if there is a need for specific protection… but they are overly busy…”177 176 an interview with a male judge at the district court. 177 from a focus group with investigating female police officers 05 practical functioning of the criminal justice system 50 the investigating police officers have difficulty understanding the need for this assessment, as even before the amendments in the law, they have gathered information about the characteristics of the victim and the perpetrator. “it repeats things that i have already collected anyway.”178 the misunderstanding of the purpose and significance of the assessment seems to stem from a lack of understanding of the necessity to adapt procedures during investigation and judicial processes in a way that makes them accessible to the victims. the criminal process itself, in all its phases, as most interviewees point out, is highly formal and focused on establishing facts and punishing the perpetrator, while the condition of the victims, their meaningful participation, understanding of procedures, and access to rights and rehabilitation, whether they are children or adults, whether they have disabilities or not, remain in the background. despite changes in the law, inertia from previous working methods is still present, and it will obviously take time to achieve a full understanding and implementation of the newly adopted provisions. moreover, there appears to be a lack of understanding regarding the content of the assessment and the experts who are supposed to conduct it. none of the interviews identified the need for communication specialists, special techniques, or technologies to support the participation of the victims. 03 provision of support, information, and communication multidisciplinary approaches within the present research, we also investigated whether there are services and multidisciplinary approaches, such as the “barnahus” model, and what forms these approaches take at national level. the “barnahus”179 model is described as a house/facility located in a residential area, equipped with four “rooms,” each dedicated to a specific activity. these include criminal investigation (forensic interviews), cooperation/protection (family counselling/support), physical health (medical examination), and mental health (therapy services). it serves as a place where social services, police, prosecution, forensic medicine, pediatrics, and psychiatry can provide services and collaborate, especially in the initial stages of preliminary investigation and social assessment. in bulgaria, such an integrated approach towards children, victims of crimes, is not adopted. at present, separate institutions operate sequentially, often with reports of child abuse being filed either with the police or with social services (the child protection departments within the respective social assistance directorates). they inform the prosecutor, who supervises the investigation. after clarification of the case and if there is sufficient evidence of a crime committed, the prosecutor refers the case to court by 178 focus group with female investigating police officers and specialists from the child-pedagogical department. 179 see https://childhub.org/bg/multimediyni-resursi-za-zakrila-na-deteto/kakvo-e-barnahus-barnakhus-i-kak-raboti 05 practical functioning of the criminal justice system 51 submitting the indictment. these actions by the respective participants in the criminal proceedings occur at different times and in different circumstances. the only identified exception is the establishment of “zona zakrila” centers, which encompass under one roof most of the activities related to protecting a child from violence and supporting their parents. the initiative to create such centers was launched in 2015 by unicef, in collaboration with other organizations and municipalities. there are only a few centers like these. the main services offered in such a center include: social, psychological, and therapeutic support aimed at overcoming trauma and the consequences of violence; assistance with medical examination and access to necessary healthcare; legal aid; supportive interrogation in a “blue room” to avoid further traumatization of the child during investigation and legal proceedings while protecting their rights and best interests, and ensuring the collection of complete and accurate information on each case; crisis intervention in cases requiring urgent response. 180 coordinating the actions of various professionals and services in cases involving children who have suffered from violence or are at risk. according to the information shared by the interviewed specialists, the so-called coordination mechanism for collaboration in cases involving children181 is in practice a joint meeting between social workers from child protection departments, the investigating police officer handling the case, the prosecutor, and a representative from the municipality. these participants familiarize themselves with the specifics of the case, as well as the individual characteristics of the child (health condition, family situation, educational status, etc.), after which they collaboratively develop an action plan for the protection of the child. once the plan is drafted and approved, each participant takes their “piece” and implements activities to carry it out. however, there is a lack of subsequent coordination between the participants, alignment, and update of information and activities carried out by each participant. there is no unified system (whether in electronic form or in the form of a written procedure) through which participants can inform each other, as well as receive timely and up-to-date information regarding the progress of the case and the implementation of the plan. whether this will happen largely depends on the personal qualities and commitment of the professionals. upon specific request from the prosecutor or judge, social services provide up-to-date information about the child, considering their social status. it is not clear who oversees the overall implementation of the plan beyond the individual responsibility of each participant for their “piece”.182 apart from this mechanism, judges and prosecutors confirmed that they generally work well with specialists from child protection departments. the exchange of information 180 more about “zona zakrila” centers see: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b7%d0%be%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0 181 regarding the goals and functions of the coordination mechanism for collaboration in cases involving children who are victims of violence or at risk of violence, and for interaction during crisis intervention, see ? 3.1.2 of this report 182 the information was gathered from interviews with police officers, prosecutors, and social workers. 05 practical functioning of the criminal justice system 52 within a given proceeding is carried out “in the old-fashioned way”183 through sending letters and requests to the respective authority. information exchange systems according to the interviewed specialists, integration of information exchange systems and case management systems in criminal justice is not yet complete. the majority of courts operate with the unified court information system, but there are courts in the country that operate with other systems.184 currently, each authority involved in criminal proceedings operates its own independent electronic case management system. there is no connection between the electronic case management systems of the courts, the prosecutor’s offices, and the enforcement authorities. the question remains open and subject to debate as to whether it is lawful and appropriate to have electronic access to pre-trial case files, considering the provision of the criminal procedure code prohibiting materials from the investigation phase to be disclosed without the prosecutor’s permission.185 the investigative authorities have limited access to the prosecutor’s system for case tracking purposes. similarly, social services have their own internal case management system, which is accessible only to servants within those services. specialists from child protection departments themselves do not have access to case files in the court beyond the publicly available information.186 on their part, judges do not have access to the electronic system used by social services. there is no possibility for electronic tracking of a case from filing of the report for a crime to the issuance of the final judicial decision and the measures for its execution. although judges have indicated that case files are scanned into electronic files upon receipt by the court, and this continues during the ongoing proceedings, the only reliable way to become familiar with the case and the actions taken by the authorities is through a actual review of the paper file. only the parties to the case and their lawyers have the right to access the file. however, the child, despite being a party, as a minor needs the assistance of their legal representative. furthermore, there is no unified system through which the child can simultaneously access information about the proceedings concerning their case and access information about their rights.187 “the general trend towards e-justice is there- digitisation of the entire judicial system and, in general, a trend towards digitisation of the government. if we are talking about the availability of means through which the justice system can be accessed electronically, they do exist indeed, but they are not specifically and specially organized 183 as per the words of a male district judge. 184 interviews with judges, system administrators, prosecutors, and investigative police officers. 185 see art.198 criminal procedure code 186 interviews with female social workers. 187 interviews with judges, prosecutors, and investigative police officers. 05 practical functioning of the criminal justice system 53 and adapted for access by persons with disabilities. they are the same for everyone.”188 the fact that none of the interviewees encountered a case involving a child who was entirely non-verbal leads to the logical conclusion that such children do not have a voice in the proceedings and are not provided with procedural accommodations to communicate with the authorities. the criminal justice system in bulgaria does not recognise children with disabilities who are victims of crimes and who use aac, i.e., those who have significant communication problems. such children do not access criminal justice, and when they are victims of crimes, they are completely invisible. the criminal justice system lacks both the knowledge and the resources to meet the needs of these children. the problems are on several levels: – professionals in the criminal justice system still lack solid knowledge about the rights of children with disabilities. only judges have undergone trainings. this immediately reflects on their understanding of children’s rights and on making changes and adjustments to procedures, despite their formality, to be more accommodating for children. however, this understanding does not cover topics related to the specific rights of children with disabilities in connection with criminal justice. – prejudices and lack of coordination between individual services also result into barriers. – even trained experts focus on providing a “supportive environment” for children in contact with the criminal justice system. without denying the need for such an approach, we notice gaps in ensuring the rights of children with disabilities, such as their right to be informed and to be participants in the judicial processes that concern them. it seems that the prevailing opinion is that children (in general) should be as little involved in the process as possible and less informed. – beyond the “blue rooms,” which are universally recognized as a specific set of suitable environments and rules for involving experts to ensure a full and at the same time compassionate examination of an affected child, no other procedural accommodations are known. – individual assessments are still not a tool to ensure the actual participation of children with disabilities in the judicial processes that concern them. – e-justice systems are still in the process of development, and their potential has not yet been fully deployed and understood. – reliable statistical information regarding the number of children with disabilities, the number of children with disabilities who are victims of crimes, and clarity on 188 interview with a male district judge. 05 practical functioning of the criminal justice system 54 who is responsible for collecting it is still missing. detailed information on age, type of disability, etc. is also missing. – there is a lack of understanding of the five basic needs of crime victims: respect, acknowledgment of their experience as victims, support and information, access to justice, protection, and compensation. regarding children with disabilities, these needs are not addressed. – children with disabilities rarely, if ever, report crimes against them due to the lack of accessible reporting mechanisms. – while there have been some attempts to create a more accommodating environment for children with disabilities, in practice, they do not have access to justice. communication of professionals with children examples were shared of investigators trying to put children at ease during interviews by offering them treats or juice, asking brief questions, and preparing questions in advance, sometimes in consultation with the child’s relatives.189 judges, most of whom have undergone specific training for communicating with children, strive to create a more informal environment in court proceedings. some of them share that they approach with great patience, remove their robes, step down from the bench, and get down to the child’s level when talking to them.190 in other cases, off-site sessions are held in support centers affiliated with the “child protection” departments.191 a district judge detailed the approach to communicating with children: the necessity of asking open-ended questions and avoiding “why” questions or those leading to specific answers.192 “they need to emphasize those senses that are strong for them. i mean, i’ve never seen someone who is completely unskilled at everything […] a way must be found to reach that person. this is something the respective authority, such as a judge, police officer, or prosecutor, would struggle to do because we don’t have that kind of training, but a person who specializes in this […] and i have seen such cases where they establish contact with the child.”193 informing victims of their rights when fulfilling their duty to inform crime victims of their rights, professionals, especially in the pre-trial phase, often provide this information to the children’s parents or legal 189 focus group with female investigative police officers 190 interview with a male district judge 191 interviews with judges 192 interview with a male district judge 193 interview with male district judge 05 practical functioning of the criminal justice system 55 representatives.194 generally, most professionals who addressed this topic noted that it is the duty of the parents, legal representatives, or special representatives of the victims to inform them of their rights.195 “we hand out the form in accordance with the law for victims, the protocol along with the form, informing them of their rights, mainly the parents and special representatives, because i don’t think, i don’t think the child should be informed of all their rights, as it would only stress them more…”.196 use of technology none of the interviewees had used or were familiar with the use of technologies that could help overcome the obstacles faced by children with disabilities. “in our practice, all these things sound like wishful thinking.”197 “we neither have the technical equipment nor the practice to use them. honestly, we haven’t needed to use them, as we haven’t had, as far as i know, such cases of individuals with disabilities who couldn’t communicate with us in other ways.”198 training of professionals of all the interviewed specialists, only the judges indicated that they had undergone training to acquire knowledge and skills for working with children. such training, however, is also necessary for investigative police officers, who most often have the first contact with child victims of crime. training is also needed for lawyers who are subsequently appointed as special representatives of victimized children. in an interview with a district criminal judge, it was shared that he has not observed such specialization and training for public defenders who later appear as representatives of victimized children, “sometimes even, some colleagues (lawyers) for example, when they see that the case is more complex, find a way to withdraw from the process and we have to look for a new lawyer.”199 04 procedural accommodations procedural accommodations and supportive environment „well, personally… procedural accommodations… for children… i don’t know what it is.”200 it could be seen that in the interviews with judges who have undergone training on working with children and have an interest in the topic of people with disabilities, the 194 from interviews with female police officers 195 female district prosecutor 196 female district prosecutor 197 from an interview with a male district judge 198 interview with a male district judge 199 from an interview with a male district judge 200 female district prosecutor 05 practical functioning of the criminal justice system 56 concept is understood to a greater extent than by professionals who have not undergone such training or have only attended single sessions. judges identified as a main obstacle to introducing procedural accommodations in legal proceedings201 the formalism of the criminal process and emphasise that this formalism should be reduced to allow greater discretion for them without violating the defendant’s right to defense. in the conducted interviews, the so-called “blue rooms” are cited as the main method for ensuring a supportive environment for hearing children.202 in the conducted interviews, the use of video conferencing is also mentioned.203 in a case of sexual abuse against a 5-year-old child, pictograms, picture language, and other similar methods were used.204 ”blue rooms” when interviewing and questioning children (with and without disabilities), separate, adapted premises are used. in many judicial districts, there are special premises known as “blue rooms.”205 in other areas where such premises are not available, adapted rooms and buildings are used for the participation of children with disabilities. for example, in the kardzhali region, where there is no “blue room,” an interview with a child with a disability was conducted at the school where the child studies, with the assistance of its special teacher.206 in other cases, attempts to provide a supportive environment are not successful. for example, an investigating policeman shared that in the region where he works, the interview of a child is ironically referred to as a “wedding.” the interviewee targeted the gathering of many people in one place (all involved in the case) – policemen, the suspects, the defender, the victim, their representative, etc. measures to avoid visual contact between the victims and the perpetrators and measures to ensure that the victim can be interviewed without physically being present in the same room are problematic and practically impossible. when there is no special rooms (blue rooms), it is left to the discretion of the respective policemen how (to the extent of their personal capabilities) to adapt the environment for a more supportive interrogation. there is no consistent practice regarding the location of the ‘blue room’ – in some districts, it is built within courthouse premises, making it less accessible for use by investigating police officers (as permission from the prosecutor and prior notification are required), while in other cases, it is located in the facilities of the so-called ‘social service complexes.’ however, in both scenarios, this room is not used when the interrogation is conducted immediately after the crime has been reported and/or disclosed, and when the report of the crime is received outside of working hours or on 201 interviews with judges 202 from an interview with a male district judge 203 from an interview with a male district judge 204 from an interview with a male district judge 205 in the territory of the republic of bulgaria, there are 40 rooms located in buildings of the judiciary, the ministry of interior, or other institutions. these data are based on information provided by the supreme judicial council and are published in the national program for the prevention of violence and abuse against children (2023 – 2026), page 46, available here: https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/plan-nasilie-i-zloupotreba-deca-2023.pdf. 206 from an interview with a male investigating police officer. 05 practical functioning of the criminal justice system 57 a day off. in such situations, investigators conduct the interrogation of children in their own premises within the police building. in an interview with an investigating police officer, it was shared that in these cases, they resort to assistance from specialists from the child-pedagogical department, as well as those from the departments for child protection. in cases where the interrogation of children take place in a “blue room,” according to the interviewed specialists, they proceed with the participation of a psychologist and/or a social worker, who mediates the conversation with the child and rephrases the questions to be asked, taking into account the child’s age and condition.207 behind the glass in the blue room remain all other participants in the process. however, the involvement of a specially trained specialist to conduct the child’s interview is not ensured in cases of urgent interrogation, conducted immediately after receiving the report and establishing the crime committed. in such instances, the interrogation is led by the investigating police officer, with the participation of a specialist from the child pedagogical department, if possible.208 it was also reported that investigating police officers cooperate with each other so that, whenever possible, the interrogation of a child who is a victim of sexual violence, gender-based violence, or violence in close relationships, is conducted by a person of the same gender.209 regarding the requirement that all interviews with the child victim be recorded audiovisually and that these recordings be used as evidence in criminal proceedings, it was found that the blue rooms are equipped with audio recording facilities to reproduce the child’s interview.210 it should be noted that professionals place great importance on the availability of a “blue room,” appreciating the fact that the provided environment is truly child friendly. the absence of such a facility is even considered as one of the most significant challenges in investigating cases involving child victims.211 efforts to avoid revictimization there is an effort to minimize the number of interviews with children and to avoid repeated interviews (for example, by reading the testimony given during the pre-trial phase). the criminal procedure code provides for this possibility under certain conditions.212 interviewed judges also confirmed that, when these conditions are met, a repeated interview during the trial phase can be avoided. however, the practice remains to have at least two interviews in cases involving child victims – one conducted by the investigating police officer (or a specialist from the child pedagogical department) upon receiving the report and establishing the committed crime (also known as a discussion), and the conduct of the so-called preliminary examination, and at least one more during the pre-trial phase (which can also be before a judge) to uncover additional details and questions regarding the 207 from interviews with judges 208 from interviews with police officers and a specialist from the child pedagogical department. 209 from interview with male investigative policeman 210 from interviews with judges 211 from interview with female district prosecutor 212 according to article 218, paragraph 1, p. 6 of the criminal procedure code, the testimony given by a witness in the pre-trial proceedings before a judge or before another department of the court in the same case is read out when the witness is a minor or has specific protection needs, and the defendant and their defense attorney were present during the questioning. 05 practical functioning of the criminal justice system 58 investigation.213 usually, a third interview is also conducted during the judicial proceedings, in line with the principle of immediacy in criminal proceedings. however, this interview can be avoided if the conditions set forth in the criminal procedure code are met.214 often in cases involving children with disabilities who are victims of crimes, forensic examinations are appointed 215 – psychiatric, psychological, or comprehensive. on one hand, they aim to assess the harm caused by the crime to the child’s personality and psyche, as well as its linking with the act. on the other hand, they aim to “verify” to what extent the child could understand what happened to them and provide reliable testimony. conducting such evaluations involves discussions and investigations with the child regarding their experiences, although these conversations are led by specialists such as psychiatrists, psychologists, or social workers. video conferencing due to the significant formalism of the criminal process and the principle of immediacy, in practice, neither during the pre-trial nor during the judicial phase of the proceedings, children are questioned via video conferencing. in an interview with a judge, video conferencing was mentioned as a possible means of providing procedural facilitation216 and providing a supportive environment for gathering information from an affected child, but the potential of this method is not utilized, nor is it technically supported at the moment. it was found that in one court, there is the entire technical capability for conducting video conferencing and it is being used, but for questioning highly qualified expert witnesses, rather than in cases involving children with disabilities.217 overcoming the conflict of interest in only one case218, it was shared that a special representative for the child-victim was appointed during the investigation, as it was found that the child had no close relatives and was placed in a family-type centre. special representatives usually lack specific knowledge about communication with children with disabilities and generally about the rights of children with disabilities.219 nevertheless, it was pointed out that special representatives demonstrate at least the necessary delicacy when working with children.220 preserving victims’ confidentiality and protection of their personal lives regarding the judicial phase of the process, it was shared by the judges that they conduct closed-door sessions when the case requires the questioning of child victims of crimes.221 it was also recounted a case where the parents of the affected child were 213 this is established from interviews with police officers and district judges. 214 see art.218 of the criminal procedure code. 215 from interview with male district judge 216 from interview with male district judge 217 this is established from an interview with a male system administrator at the court. 218 interview with a male district judge 219 interviews with judges 220 interview with a male judge 221 interviews with male district judges 05 practical functioning of the criminal justice system 59 removed from the courtroom to predispose the child to disclose acts of sexual abuse committed against them by a third party.222 222 interview with a male district judge 05 practical functioning of the criminal justice system 60 could…en’“ experiences of the criminal justice system 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 61 01 barriers to the participation of children with disabilities in criminal proceedings as previously mentioned, the criminal justice authorities rarely encounter cases involving children with disabilities as victims of crimes. тhey remain invisible victims, unrecognized by any system. access to such children proved to be extremely difficult, mainly due to the inability to identify them. in order to provide the children’s point of view and describe their experience, we conducted interviews with experts with extensive experience working with children, a parent of a child with disabilities who became a victim of a crime (sexual assault), and an adult woman who was a victim of a crime as a child. in an interview with a speech therapist, who has extensive experience working with children with communication difficulties, a possible reason for the low number of cases involving children with disabilities reaching the criminal justice system was highlighted. according to this specialist, during their work with children with communication difficulties and their parents, various types of specialists and therapists focus on developing the children’s skills to compensate for deficits caused by their disabilities. rarely is the focus on “how the child feels, what brings them joy and what makes them sad, what makes them happy.”223 the violence as topic is missing. it is not discussed what it represents and what its forms can be in the context of the lives of children with intellectual and psychosocial disabilities. “they could not understand what violence is. generally, the education of these people with communication difficulties does not reach the topic of violence […] but if they are taught […] what i can allow someone to do with my body, for example, many of the children could be taught to understand the topic just as they learn to understand abstract concepts like time – t’s cold outside, warm, spring, summer, for example.”…224 the result is lack of awareness and knowledge among children with intellectual and psychosocial disabilities about what constitutes violence and the forms it can take, what could be an assault and a crime against them. “if we are talking about people who use augmentative and alternative communication, we need to introduce the topic, suggest, and discuss what it means to hit or kick. in reality, we do this with children without disabilities; we talk about what is right and wrong, what is permissible and what is not. actually, for these children, there is no need for a more special approach, but rather to introduce the topic. and when we have people or a child with a disability, it seems that the topics are on a more basic level – eating, dressing, and very rarely do we get to discussing topics like what i want, what is important to me. children often find themselves in a whirlwind of being taken to specialists, and they are offered training in developing skills that they later don’t use much, but no one asks them what they like now, what they are interested in now. it 223 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 224 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 62 seems that being a person with a disability in bulgaria is all about compensating, to catch up, to make this person like others.”225 the cited interview clearly shows that neglecting the emotional state and needs of children with disabilities is an expression of a lack of respect and recognition of them as individuals. it is wrong to think that if a child does not speak, they do not understand or feel anything. focusing on the disability as a medical problem that needs to be treated with various therapies overshadows, sometimes entirely, the child’s emotional needs. “more often, parents dare not to ask such a question of their children (“what will you become when you grow up?“)“226 this conclusion is confirmed by the story of an individual with a mental disability, who had suffered violence since early childhood, subsequently becoming a victim of other forms of sexual violence and harassment. only after speaking with a lawyer in adulthood the victim began to realise that she had been subjected to violence. “and i ask her, ‘what violence?’ and she understood that i was not aware that i was being sexually harassed… i was in some kind of trance. maybe for a few weeks. i couldn’t realize it… i was somehow out of touch with reality.”227 training children with mental and intellectual disabilities on what violence is, how to recognise it, how to react, and how to report it using appropriate tools and methods is particularly urgent, given that most often, the perpetrators against these children are their parents or their partners, or by their caregivers as a result of burnout. “i believe that these families, especially those with members with severe disabilities, are at great risk within the family due to burnout. we know that when a child receives a severe diagnosis, families often fall apart; parents frequently divorce, or one of the parents has to stop working, which means that from then on, we don’t have either a complete family unit or a parent who can pursue their dreams. in reality, burnout in caring for the child brings a significant risk that leads to violence even within the family.”228 there are numerous cases of neglecting the needs of children by their parents or cases of conflicts of interest. in such cases, it is crucial for children to have the ability to independently report any incidents of abuse. according to interviews with a specialist speech therapist, children with disabilities are challenging to manage. if there is no parent to stop the other parent or to stop an older sibling who is angry with the disabled child, the likelihood of violence to occur within the family in its various forms is significant.229 in cases where there is no conflict of interest between the child and the parent, the need for training both children and parents on how to communicate about violence is 225 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 226 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 227 interview with a female victim of sexual assault. 228 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 229 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 63 particularly evident. once communicated, they need to know what steps to take, which authority to report to, what forensic examinations should be conducted, what therapeutic support is required, and most importantly, where to find specialists trained to work with children with intellectual and psychosocial disabilities. the main problems here primarily stem from the lack of access to information and support needed to access justice. “i mean, at that time, a lady from a non-governmental organization to ask her about the rules, how to proceed, and what to do because i had no idea. […] i was like hitting in a wall literally. … well, usually, when there is a problem, everyone tries to hide or escape from what you will do because it is associated with troubles.”230 after identifying violence or abuse against a child with disabilities within the family and their close circle, victims face several main barriers. firstly, there is a lack of trust, sensitivity, and understanding of the problem by members of society (who may be participants or witnesses to the violence somehow). if the child cannot clearly express what they have experienced, others easily deny that anything wrong has happened at all. denial of violence is a problem in principle, whether it concerns children with disabilities or not, but the presence of disability further complicates its recognition and acknowledgment. „i don’t think that culturally this issue could be discussed within the society in any way. and when it is absent as a topic in the society, there is no way to seek criminal accountability at a higher level; it is not recognised at the lower level […] and i’m not really sure how many people would react if they saw such a thing, let alone reach some institution like the court […] the limited communication of people with disabilities allows them to speak up even less.“231 question: “did you receive any assistance from the staff in any way to understand what happened?” answer: “no. no, no, no. quite the opposite. no. i received threats from the director, her behaviour was terrifying. she explained to me how crazy i’m if i think anyone will pay attention to me. it was quite difficult.”232 next, this distrust and lack of understanding also prevails at the institutional level when reporting the crime. according to an interview with a speech therapist, in cases of violence against a child with disabilities, noticed by them they turn to the social services: “when we have a case of violence, we can write to the socials a report to inform them […] however, nothing happens; we just write reports, and no one reacts […] we write: 230 interview with a female parent of a child, victim of crime. 231 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 232 interview with a female parent of a child, victim of crime. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 64 the person is very aggressive, they need to find another place or another service… no one calls or asks what’s happening with this person or seeks the family to ask them what’s difficult for them, what else to seek in this social system. overall, we have a mechanism that doesn’t work… but in reality, writing these reports doesn’t lead to dialogue, but to informing some people, whom we don’t even know if they read these reports […] there is no communication… the link with providing information is cut short, and then there is no reaction or comment or activation of any mechanism…“233 “throughout the time, i was engaged in endless struggles, discussions, complaints […]. i really sought help because i didn’t know how to react. i started calling various authorities, making noise…”234 “…they literally tried to quickly brush it under the rug, you know, to sweep it under and move on, you know, without any, any sort of repercussions, or some sort of echo, some sort of punishment or whatever, because even to this day, the people who i believe are responsible for my daughter’s condition are still in those positions, nothing has changed. nothing. even based on all the evidence we provided, that there was wrongful behaviour[…]. in a sense, our case was one of those cases that the institutions silenced, turned a blind eye to, and directly dismissed us.“235 “after that, i tried to initiate proceedings under the child protection act since we don’t have a second parent […] i filed it as a lawyer in court along with a request for the judge to appoint me as a special representative of the child. in a way, on behalf of the child itself, we initiated this civil case under the child protection act for temporary placement outside the family. […] i am an outside person, other external individuals would be the child protection department and the prosecutor. we exhausted these possibilities – we had a meeting with the child protection department […] we presented the diagnoses, explained […] that it ultimately concerns psychological abuse against this child […] the department did nothing, they don’t remove children due to psychological abuse, there simply isn’t such a practice, if the child doesn’t have bruises and blood, they won’t remove them. excuses started – she had deviant behaviour, no one would want to take her into the family type centre for placement. in a way, they admit that it’s not good for her to stay there (note: in the family) […] i tried with the lead investigating prosecutor, even when they presented me with the materials for pre-trial proceedings and i read all the evidence, even then i proposed to the prosecutor to use their powers under the child protection act […] the prosecutor also did nothing.”236 “this is a very old case of theirs […] they (note: the child protection department) already knew about this case… nothing. i am left with the impression that when it comes to psychological abuse, they do not prioritize these cases, they simply have too 233 interview with a female speech therapist specialist experienced in working with children. 234 interview with a female parent of a child, victim of crime. 235 interview with a female parent of a child, victim of crime. 236 from an interview with a female lawyer specializing in the protection of children and girls, victims of trafficking and sexual violence, regarding a case of reported crime against a child with induced mental disorder. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 65 many others that, in their view, are more serious and more risky […] they just sit there […] very passively, very weakly behaved, despite knowing about it for many years.”237 in the few cases where violence against a disabled child does reach the law enforcement authorities and investigation is initiated, the lack of knowledge and skill of the officials becomes apparent in approaching the victim’s condition and disability appropriately and in offering and implementing procedural accommodations suitable for the specific case. “the women (the policewomen) we worked with, the ladies, turned out to have absolutely no idea how to work and deal with a person who, in this case, is autistic. […] and that was something terrifying… we lost a lot of time then, it was terrible. it was very scary, it really was awful.”238 it’s not uncommon for the actions of those involved in the criminal justice system to be influenced by the type of victim and the type of crime being investigated. thus, prejudice against girls who are victims of sexual crimes and trafficking often leads to the blue room not being utilized for them, as they are not recognised as victims but rather stigmatised as accomplices in what has happened to them. “there’s a moment when the blue room is used either for younger children, much younger, or for those who have suffered serious crimes, but, again, i say, not sexual ones. because there (with sexual crimes), from my personal experience, i can say that children quickly become seen as mature figures, they’re viewed as mature adults, and they’re treated as accomplices in what happened to them. unfortunately, we’ve had cases of girls involved in trafficking, girls who are 13, 14 years old, some of them minors, but simply because of how they look and the actions they describe in court, the attitude towards them automatically changes, and they are no longer seen as children but start to be judged morally… very often they don’t want to question them in the blue room because they don’t recognise them as victims… or even comments like ‘look at her, she doesn’t even look like a girl’ or ‘don’t imagine a child is coming, actually she’s quite…’ and they describe female forms… they are questioned in a courtroom.”239 it was mentioned in the previous chapter that professionals in the criminal justice system attach great importance to the availability of the ‘blue room’, considering that the environment provided is indeed supportive. non-governmental organizations providing services to children who have experienced violence, and their families also share a number of problems in the functioning of the blue rooms: 237 from an interview with a female lawyer specializing in the protection of children and girls, victims of trafficking and sexual violence, regarding a case of reported crime against a child with induced mental disorder. 238 interview with a female parent of a child, victim of crime. 239 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation. the program is targeted at children who have experienced violence, are victims or witnesses of crime and abuse, and aims to support and prepare them for participation in pre-trial and judicial proceedings. the goal of the program is to prepare the child for interrogation in a specialized child interview room or for their appearance in a courtroom. within the program, a specially trained social worker or psychologist conducts the child interview in a specialized child interview room. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 66 “the blue room itself, the premises, are not well adapted for conducting interrogations there. in the district court240, where we often go… the glass is transparent, meaning if the child turns around, they may in some cases see the defendant. and we’ve had cases where he’s there, i see him, the child tells me something, and i know that if this child turns around, they’ll see him. sometimes you can hear what’s happening in the courtroom, also unacceptable. i even think that in such cases, where a child has to testify against someone else, that person should not be in the courtroom at all. because, you see, we’ve had such cases where at the moment they find out, they ask, they want to reveal some information because they realize that it will harm that other person. they ask: hey, who’s in the room, you don’t have the right to lie to them, there’s no point in lying to them. the moment you say that they automatically start talking in another direction. which is not helpful to the court, ultimately the judge won’t be able to make an objective decision.”241 in terms of efforts to prevent re-victimisation, specialists from supporting organizations share a number of issues – the questions are traumatizing and cause the child to stop speaking, there is no trust in the communication intermediaries by the police, judges; they are not always given a prior opportunity to familiarise themselves with the case, to make a preliminary assessment, to review the questions that will be asked. “also, the questioning. the defence attorneys have tactics, strategies to confuse, to hurt, to discredit and ask questions that are traumatizing for a girl who has been trafficked and for eight months has been forced to do all sorts of things, and you ask her a question that makes her even more complicit, which is incorrect… we can refute this question on many lines and sometimes, however, these questions are allowed to pass and the judge insists that we ask them.”242 “many of the questions are improper, many of the questions don’t need to be asked directly, they will come out during the examination itself. that is, there should be a little coordination. here begins the problem with coordination, i.e. the police to know how our work happens and why it happens that way, so that they can be assured that what we are there for will happen, it just won’t be in the direct way they imagined, but the result will be there. a little trust, yes. and sometimes it’s good to make a preliminary assessment, but we rarely have time for that.”243 they also share about the poor condition of the audio recording equipment in some courthouses244, which leads to the repetition of questions. as a very important factor in how the criminal proceedings will unfold regarding child victims of crimes, a specialist from a supporting organization245 points out the 240 it concerns the largest district court in the country. 241 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 242 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 243 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 244 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 245 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 67 preliminary preparation and training of police officers, investigators, and judges handling cases involving children. whether the magistrate or investigating officers will hear their advice and trust them depends precisely on their preparation, sensitivity, and qualification in the issue: “usually, they listen and take into account what we say because we talk about things that are very reasonable. sometimes there is no receptiveness. sometimes, however, the judge decides that they want to ask such a question and think, what’s the harm, after all, a child who, until yesterday, was assaulted by three people, what prevents you from asking her about it today – she has been through it […] in cases of sexual violence, this often happens […] i think this is due to a lack of awareness. judges, i don’t know how much they are profiled […] but there are some specific things they are not familiar with, and it’s a matter of getting them informed, also about psychological processes, and also about trafficking, there is a very big stigma around the victims of trafficking, and these are people who may have experienced one of the most severe forms of violence. and these are the people who are the hardest to work with post facto, they are the most de-personalized as individuals…”246 another positive trend mentioned, was the judges’ consideration of the fact that the victim is a child. it was noted that some judges engage in conversations with children in understandable language, treat them with respect, try to make them feel comfortable, and adapt to their needs. however, the opposite trend was observed in the behaviour of the police, who often quickly reduce the distance with the child and directly follow the orders of the prosecutors, seeking to execute them literally.247 additionally, it was emphasised that children, victims of violence, especially in cases of sexual violence, are questioned multiple times before reaching the blue room. therefore, the practice of the supporting organisation is248, when such a case reaches them, to first advise the victims to report to the police and request the blue room. additionally, cases of excessively long interrogations of children were shared: “there are cases of five to six hours of interrogation of a child, which is quite… it goes against absolutely all strategies used worldwide for interrogation. however, they still do it.“249 “when you ask questions in all directions, these are not mature people, these are children, you have to guide their thinking to enter such dynamics. when you start asking chaotic questions yourself, the child gets confused, starts giving contradictory information, and from there, an interrogation that was supposed to last three hours becomes five, becomes six. and after this interrogation, they may be called back for additional information if something else comes up or if something was missed during 246 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 247 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 248 a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 249 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 68 the initial interrogation. then there may be a pre-trial, trial phase, if they need further…”250 regarding the representation of children in the criminal process, a specialist from a supporting organization251 shared that among the appointed special representatives for children, there are both very well-prepared professionals, including lawyers, and representatives who do not understand the specifics and nuances of cases involving children who are victims of crimes. in other words, there was no single trend identified. children often become hostages to the poor coordination between the various institutions involved in their case. according to a social worker from a non-governmental organisation252, there is generally poor coordination between the departments for child protection and professionals from the criminal justice system, as well as among institutions in general, when a case involving a child arises. “my impressions are that, overall, there isn’t very good coordination between institutions when such cases arise. usually, there’s one institution leading the case, i.e. if a crime has been committed, the police will take charge of the case more promptly according to the criminal code, and they will make decisions based on their needs without much consideration about the work of the child protection department or the non-governmental organization. conversely, when it comes to a child who has suffered, let’s say, in the context of witnessing domestic violence at home, it somehow doesn’t pass as a crime that the police would investigate; it falls into the decisions made by the child protection department. the coordination isn’t very good. when it comes to these types of interviews (in the blue room), i think the primary figure making decisions about how it will be conducted is the investigating police officer based on the guidance given by the prosecutor and, of course, what the judge will allow. there are judges who give quite a bit of leeway to everyone when we enter the courtroom, meaning they really step back and let the process unfold naturally. there are others who continue to control the environment, giving instructions that contradict our protocols and methodology for conducting such interviews.”253 ultimately, the lack of an approach and adaptation of the evidence-gathering process to the specificities caused by the disability and the nature of the offense, combined with the significant distrust and prejudices against children and people with disabilities, lead to a greater risk of terminating the proceedings. this termination deprives the children who have suffered violence of protection and realization of their fundamental rights, as well as deprives them of compensation, and leaves the trauma they have experienced unaddressed. 250 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 251 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 252 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 253 interview with a female social worker from a non-governmental organization that implements a program for preparation and conduct of child interrogation 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 69 03 barriers for aac users and overcoming the barriers as mentioned earlier, in bulgaria, augmentative and alternative communication (aac) methods have been introduced, although not widely spread, including high-tech ones. the possibility of overcoming the barriers faced by children with disabilities through the use of aac is well illustrated by the story of a child who cannot speak or make fine hand movements but uses a gaze-controlled device. due to this technology, the child learns more and more things – plays games, selects and plays favourite songs and movies on the internet, controls the television. in 2019 she was enrolled in first grade in a mainstream school.254 during the research we did not find a case of a child using such or similar technology and having interaction with the criminal justice system in bulgaria. to what extent are aac methods actually known and used in practice? following its investigation about the level of competence, knowledge, practices, and attitudes in the field of aac, unicef developed the “voice for every child” program in bulgaria.255 the program is aimed at the gradual introduction and use of assistive devices for augmentative and alternative communication in kindergartens and schools in bulgaria. in implementing this program and its goals, unicef had carried out the following activities: 1. adaptation and translation into bulgarian of the platform with communication boards global symbols.256 due to the efforts of the local unicef organization, the platform is continuously updated and expands its resources in bulgarian.257 2. translation into bulgarian of the unicef-developed application cboard—a web application,258 that supports communication with symbols and text-to-speech conversion. the application is open-source259 and is free for users. it allows conversion of symbols into speech; creation and print of communication boards and folders; 254 the story can be traced on the website of the “asist” foundation, here: https://en.assistfoundation.eu/2017/09/24/anna/, and the video about the child’s story is available here: https://www.youtube.com/watch?v=zw0m9z2y78a 255 the program “voice for every child” is available here:https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 its objectives are threefold: 1. to develop a bulgarian symbol system and training package; 2. to enhance the capacity of specialists in the regional centers for support of the inclusive education process at the ministry of education and science; 3. to provide direct support to children, parents, and teachers for working with aac and disseminating the experience. 256 the translated platform is available here: https://globalsymbols.com/?locale=bg 257 available in bulgarian on the platform are: 1. online training “aac guide” – the materials in the training are freely accessible and provided for anyone who supports very young children with severe speech and communication difficulties, who need to use alternative communication methods such as symbols and assistive technologies. more about the training here: https://training.globalsymbols.com/course/index.php?categoryid=9; 2. set of “typical bulgarian symbols” – uniquely developed symbols for bulgaria, presenting symbolic images of typically bulgarian words related to bulgarian culture, folk traditions, cuisine, folklore, and national holidays. the set contains 347 typical bulgarian symbols. more about this set here: https://globalsymbols.com/symbolsets/typical-bulgarian-symbols-svg?locale=bg; 3. many other sets of symbols that can be translated into bulgarian are available here: https://globalsymbols.com/symbolsets?locale=bg; 4. boardbuilder – a web application for creating communication boards and modifying existing symbols. ready-made templates can be used to create communication boards or unique ones can be designed. the application offers many ready-made themed communication boards that can be printed, shared online, translated, and/or edited. more about this application can be found here: https://app.globalsymbols.com/bg/. 258the translated application is available here:https://www.cboard.io/bg/ 259 the program is open-source, which allows its free distribution and/or modification under the terms of the gnu general public license version 3, published by the free software foundation. it is developed by the ottaa project (https://ottaa-project.github.io/) and cboard contributors (https://github.com/cboard-org/cboard). 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 70 specific statements to be recorded and activated by pressing the corresponding symbol, picture, or photo. a cboard manual in bulgarian has also been created.260 3. conducting training sessions for trainers on the introduction and implementation of aac tools.261 a significant contribution in the field of aac has “assist – assistive technologies” foundation. the foundation focuses on providing aac for children and adults with severe physical disabilities, who, according to its founders, are in the greatest need of high-tech augmentative and alternative communication tools and are the most affected and vulnerable due to their inability to speak.262 the foundation collaborates with representatives of institutions in bulgaria that implement and enforce policies regarding people with disabilities. since january 2018, it has been a member of the national council for child protection under the state agency for child protection .263 the foundation is also a participant in the consultative group for the development of the national program for prevention of violence and abuse against children (2023-2026), a strategic political document.264 it is also a partnering organization of the state agency for child protection for the implementation of operational goal 4, “ensuring the rights of children with disabilities and/or special educational needs, children with complex communication needs (with impaired or missing functional speech)” from the action plan for the implementation of the national program for prevention of violence and abuse against children (2023 – 2024).265 as mentioned earlier266, there is a lack of awareness and knowledge among children with intellectual and psychosocial impairments about what constitutes violence and what forms it can take. to overcome this gap, it is necessary as part of the overall process of education and support for children with disabilities in bulgaria to include the topic of violence and how to report it. certainly, a step forward, albeit in the sphere of education rather than access to justice, is the process initiated in bulgaria in 2017 for the introduction of inclusive education. its focus is on children and students with special educational needs and/or chronic illnesses, providing them with the opportunity to receive additional support for personal development and resource assistance. the receipt and development of this support largely depend on the individual functional assessment of the children’s needs. according to the ordinance on inclusive education267, the assessment of individual 260 the cboard manual is available in bulgarian here: https://www.unicef.org/bulgaria/media/15336/file 261regarding training for trainers on the introduction and implementation of aac, see the unicef website at: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d1%8f%d0%ba%d0%be-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d0%b5 262regarding the activities of the foundation, see: https://assistfoundation.eu/%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f/ 263regarding the foundation’s collaboration with representatives of institutions in bulgaria, see: https://sacp.government.bg/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d0%b8/%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%bb%d0%b0-0 264 the national program is available here: https://sacp.government.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0 265 more about the national program and the action plan for its implementation can be found in section 3 of the current report 266 see ?6.1 of the current report 267 in force since october 27, 2017, adopted by council of ministers decree no. 232 of october 20, 2017. available here: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2137177670 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 71 needs for additional support for personal development of children and students is functional.268 while making the assessment, the educational needs, impairments, and the functioning of the child are considered as a result of the interaction between health status and environmental factors, following the international classification of functioning, disability and health (icf) of the world health organization (who) and taking into account the international classification of diseases – icd-10 of the who. assessment of children and students should be carried out according to an assessment map of the individual needs of the child or student. in 2023, the ministry of education and science issued and published on its website269 a „functional assessment map of the individual needs of children and students with special educational needs and chronic illnesses in connection with the international classification of functioning, disability, and health of children and guidelines for the implementation of the map.“270 according to unicef bulgaria271, the ministry of education and science invests in providing assistive technologies in kindergartens and schools through projects funded by the eu. however, very few educational institutions, primarily the centers for special educational support, take advantage of these opportunities. according to the organization, the reason for that are the lack of awareness and appropriate training on what aac represents, who can benefit from these tools and technologies, and how they are applied in practice. at the end of 2020, unicef bulgaria commissioned a study272 to assess the level of competence, knowledge, practices, and attitudes in the 268 see art. 78 of the ordinance 269 the map was developed under project bg05m2op001-3.018-0001 ‘support for inclusive education,’ funded by operational programme ‘science and education for smart growth,’ co-financed by the european union through the european structural and investment funds, and was published on december 1, 2023, on the website of the ministry of education and science: https://web.mon.bg/bg/100381 270according to the text of the map, the international classification of functioning, disability, and health for children and youth (icf-cy) is based on the so-called biopsychosocial model, which combines aspects of the social and medical models. functioning and disabilities are understood as a result of complex interactions between biological, psychological, and social factors. additionally, the icf-cy provides a common language for studying the dynamics of these factors and therefore can serve as a basis for improving the opportunities for inclusive education for children and students with special educational needs. the biopsychosocial model means that any action to improve the situation of a person with a health problem aims to impact in three main directions: • somatic status; • psycho-emotional components; • the circumstance that people are part of the social context. the international classification of functioning, disability, and health for children and youth (icf-cy) in the context of inclusive education can be used to assess the functioning and the need for additional support of children and students with special educational needs and/or chronic conditions in various areas such as mobility, communication, learning, and participation in social and community life. the information collected through the map can be applied to develop support plans that will support the overall process of additional support for personal development in kindergartens, schools, and personal development support centers. 271 data is available here: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82 272 the study was conducted by the assist – assistive technologies foundation within the framework of the project aimed at enhancing the qualifications of specialists from the regional support centres for the inclusive education process and funded by unicef bulgaria. it is available here: https://www.unicef.org/bulgaria/documents/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%b8-%d1%81%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d0%b5- 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 72 field of aac. over 200 specialists from the regional centers for support of the inclusive education process in bulgaria participated in it.273 according to the results of the study: “a large portion of specialists assess their familiarity and, consequently, the frequency of using aac tools as very low. this indicates serious gaps in their competencies in this important area of working with children with complex communication needs in the inclusive education system.” additionally, “in practice, besides the low-tech aac tools, which are known because they are used for training (but not for communication), other practical tools are not familiar to the specialists from the regional support centers for the inclusive education system.”274 based on the results of the study, unicef develops the main activities for the “voice for every child” program in bulgaria.275 in may 2023, a competition was held for the formation and training of a national team for augmentative and alternative communication.276 more than 100 specialists from various educational institutions participated in the process. among the criteria for selecting team members was a high motivation for in-depth learning and use of modern high-tech aac tools and computer access. twenty-nine specialists were selected, who completed the first intensive training course held from june to december 2023, and are now officially members of the national aac team.277 recommendation: given the goals of the national aac278 team’s work and in light of the current study, it would be beneficial to involve specialists from other sectors, including lawyers, police officers, social workers, etc., in the expansion of this team. in bulgaria are used low-tech augmentative and alternative communication tools such as communication boards, picture exchange communication system (pecs), visual schedules279, etc. %d0%b7%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%b2%d0%b0%d1%89%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%b0%d0%bb%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc%d1%83%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f 273 the law on pre-school and school education regulates the key role of these centres, including coordination, consultation, training, diagnostics, and methodological support. nearly 70% of the respondents in the study are resource teachers with an average of 10.4 years of professional experience. 274 the specific results received indicate that: 45% of specialists from the resource centres for psychophysical development and orientation (rcppdo) are well or fully acquainted with low-tech aac tools, while 43% occasionally, frequently, or constantly use them. in many cases, low-tech aac tools are known but primarily used for training rather than communication. only 19% of specialists are acquainted with mid-tech aac tools, and only 8% of them occasionally, frequently, or constantly use them. specialists who are well or fully acquainted with high-tech aac tools, which offer the greatest opportunities for children with complex communication needs, are 13%. however, only 6% of them occasionally, frequently, or always use them. regarding computer access tools, which enable children with fine motor impairments to use high-tech aac tools, only 7% of specialists are well or fully acquainted with them, and only 2% occasionally, frequently, or always use them. the percentages of specialists who never use the above aac tools are as follows: low-tech – 32%; mid-tech – 81%; high-tech – 89%; and computer access tools – 95%. 275 for more information on this, refer to chapter one of the current study. 276 the competition is organized by the “assist – assistive technologies” foundation in partnership with unicef bulgaria and with the support of the “inclusive education” directorate of the ministry of education. 277 a brief presentation of the national aac team can be viewed at: https://www.youtube.com/watch?v=f9n56gmgbfo 278 the main goal of the team is to significantly expedite the process of integrating aac (augmentative and alternative communication) technologies and computer access into the inclusive education system for the benefit of children with complex communication needs. specialists will assess needs, provide consultations and training for children with complex communication needs, conduct training for other professionals in the field of education, and for families of children with communication difficulties. they will also be involved in future training sessions aimed at improving qualifications in the field of aac. 279 visual schedules or charts are a series of symbolic pictures or images arranged in the sequence of upcoming activities. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 73 high-tech communication devices include tablets and laptops with specialised software and built-in access technologies such as eye-gaze control. the main advantage is the integrated synthesised speech, which gives a voice to the non-verbal individual. thus, these technologies provide a voice for the non-verbal child, enabling effective communication and full participation in various life situations and social roles. it is these high-tech communication devices that would be appropriate procedural accommodations in the realm of the criminal justice system, ensuring effective access to justice as set forth as a standard in the convention on the rights of persons with disabilities. through these devices, children with disabilities can be direct and indirect participants in any procedural actions within legal proceedings that affect them. they would greatly facilitate the exercise of the rights of children and people with disabilities to actively participate in the procedures that concern them. however, at present, this potential remains unrealised. 04 data collection according to official data from the national statistical institute as of december 31, 2023, the population of bulgaria is 6,445,481 people, of whom 1,104,198 are children (aged 0 to 17 years). the relative share of the child population is 17.1%.280 according to information provided by the national medical expert commission281 as of 21 of april 2024, the total number of children with disabilities is 25,549, representing 6.36% of the total number of individuals examined in the system of medical expertise related to permanent disability/type and degree of impairment. the number of children with intellectual and psycho-social disabilities is 3,652, representing 26.94% of the total number of examined individuals, while the number of children with impaired or missing speech is 752, representing 14.97% of the total number of examined individuals. according to data from unicef bulgaria, the approximate number of children with disabilities in bulgaria is 32,000, with nearly 15,000 children with special needs experiencing difficulties in communication.282 for 2022, the total number of children registered as victims of violence in the child protection departments is 1,288 children, of which the number of children with disabilities who are victims of violence is 59 children.283 280 the information is provided by the national statistical institute in accordance with the access to public information act. 281 the information is provided by the national expert medical commission in accordance with the access to public information act. 282 the information is posted on the unicef website and is available here: https://www.unicef.org/bulgaria/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%83%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b5%d1%84-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%80%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%b2-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b4%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%b4%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d1%83%d0%b2%d0%b0%d1%82 283 the data was shown in a presentation by mrs. kamelia nikolova, chief director of the main directorate “child rights control,” at the 5th international conference “augmentative and alternative communication” held online from november 24th to 26th, 2023. the presentation is available here: https://aac2023.assistfoundation.eu//. 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 74 according to information provided by the ministry of interior284 for 2022, the number of children who were victims of crimes under the criminal code was 1,983 children, and for 2023 – 1,893 children. the administrative structures of the ministry of interior do not specifically gather information about children with disabilities who have been victims of crimes. according to data from the monitoring of the coordination mechanism for violence against children, there were 1,152 cases of violence against children in 2022 for which the mechanism was convened. in 43.2% of the cases, the perpetrators were the parents, and in 53.8% of the cases, the place where the violence occurred was within the family.285 according to information provided by the president of the state agency for child protection286 under the access to public information act, in 2022 the coordination mechanism for violence against children held 1,558 meetings.287 284the information is provided by the ministry of interior in accordance with the access to public information act. 285 the data was presented in a presentation by ms. kamelia nikolova, chief director of the main directorate “control of children’s rights,” at the 5th international conference “augmentative and alternative communication” on november 24-26, 2023, held online, available here: https://aac2023.assistfoundation.eu//. 286 information provided by the president of the state agency for child protection under the procedure of the access to public information act; 287 the information provided by the president of the state agency for child protection refers to the last five years, during which the coordination mechanism on violence held meetings as follows: in 2018: 1469 in 2019: 1584 in 2020: 1260 in 2021: 1687 in 2022: 1558 06 childrdn’s dxpdridncds of thd crieinal justicd systde 75 conclusions and recommendations 07 conclusions and recommendations 76 01 conclusions cases of children with disabilities who are victims of crimes and who reach the authorities involved in the criminal process are extremely rare. cases involving non-verbal children with disabilities are even rarer, and in fact absent. no cases were identified of a child using augmentative and alternative communication tools who reached the criminal justice authorities. the stories shared by the interviewees mostly concern cases of children who are victims of crimes, and in rare instances, these children are with disabilities. thus, the judicial system remains completely blind to them, and the other systems, including the child protection system, do not engage in seeking solutions. there is a gap between the possibilities that modern technologies can provide as various procedural accommodations to ensure access to justice for children with disabilities, and the readiness of the judicial system to take advantage of them and allow their use. the lack of legislative regulation and guarantees for children with disabilities that their rights will be protected if they are victims of a crime results to serious and often invincible barriers to their access to justice. the lack of specific accommodations available to a child with disabilities results to the child’s inability to report their experience or their alert not being understood or realized by respective authorities. as a result, a child with disabilities who is a victim of a crime has no practical opportunity to access justice and exercise their rights. at the same time, the potential of assistive technologies for augmentative and alternative communication has long been noticed in bulgaria. there are political and practical steps aimed at introducing aac into the lives of children with disabilities. the use of aac is more familiar and advanced in the educational system, but in recent years, more often aac is seen as a tool that can significantly improve access to justice for children and people with communication disabilities. at the political level, measures have been taken by introducing the issue into the action plan for the implementation of the national program for the prevention of violence and abuse of children (2023–2024). despite this, at present, children with disabilities have limited access to justice, and the cases in which such access was realized are rare. the judicial system in bulgaria is still not well adapted for children in general and remains inaccessible for children with disabilities. the criminal justice system is completely unfamiliar with aac methods. the criminal justice system and child protection systems have connections, but these are not well established legislatively and, most importantly, in practice. the potential of child protection departments to ensure the full participation of a child with disabilities who has become a victim of a crime in the criminal process is not recognised by any participant in the process. 07 conclusions and recommendations 77 at present, each of the authorities involved in the criminal proceedings – police, prosecution, and court – has its own separate electronic case management system, and there is no integration between these systems. this further complicates the collaboration between them. there have been no projects established for the use of artificial intelligence as a tool to achieve multidisciplinary collaboration in the criminal justice system and ensure the participation of children, including those with intellectual or psychosocial disabilities, and acc users (e.g., through the integration of assistive technologies) in the proceedings that affect them. globally, the importance of technology’s role in combating inequality and discrimination is recognised. however, the justice system in bulgaria still does not see the potential of artificial intelligence in this regard. although there is a tendency for change at the political level, it cannot yet be established whether this will lead to the integration of technologies into the justice system, particularly in cases involving children with disabilities who are victims of violence. 02 promising practices there is a national helpline for children in bulgaria, which is managed and administered by the state agency for child protection.288 the hotline is intended to support all children and their families. the operators answering the calls are trained psychologists who provide anonymous and free consultations and guidance 24 hours a day, 7 days a week, on all issues, including violence and bullying. when there is a risk to a child, the child protection authorities are notified to take measures and the agency to monitor the measures taken until the risk to the child is eliminated. there is no available data indicating that the helpline is adapted for children with disabilities, including those with intellectual and psychosocial disabilities. the publicly available statistical information on the operation of the national helpline for children is not up-to-date.289 the last campaign about the rights of children with disabilities was conducted in 2019 by unicef and was called ‘with eyes for all.’290 its aim was to raise awareness, understanding, and sensitivity towards the rights of children and young people living with disabilities. the campaign was implemented by sharing over 15 inspiring stories of children, youth, and young people with disabilities. it is unicef that has made the greatest contribution in bulgaria to protecting the rights of children with disabilities and integrating aac into the daily lives of non-verbal children or children with communication difficulties. efforts to introduce aac into the educational system should also be considered when discussing best practices. even though it concerns progress in another field, these 288 information about the national telephone line is available here: https://www.116111.bg/ 289 the latest statistical data refers to the period 01.01.2020 – 30.06.2021 290 information about the campaign is available on the unicef website, here: https://www.unicef.org/bulgaria/%d1%81-%d0%be%d1%87%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8 07 conclusions and recommendations 78 efforts and the results achieved demonstrate how much can be accomplished with the help of low-tech and high-tech aac tools, and the justice system can draw from the experience of the educational system. 02 recommendations obviously, efforts are needed in many directions to make progress in both protecting children with disabilities from violence and ensuring their access to justice. to achieve these goals, the use of low- and high-tech aac tools, as well as the rapidly advancing capabilities of artificial intelligence, is not only possible but also very promising in terms of overcoming the significant gap in the justice, social, and educational systems related to the inclusion of children with disabilities in public life and their protection from violence. to achieve these goals actions are needed in several directions: i. regarding the creation of an environment intolerant to violence against children with disabilities and the prevention of violence, as well as the use of aac in this regard: 1.the education system should be aimed to prepare children with disabilities to recognise and report violence, as well as to provide them with means to communicate about it effectively. for this purpose, the topics mentioned should be included in inclusive education programs and taught to children in a language they can understand. this task should primarily be recognised by the ministry of education and science, in collaboration with the state agency for child protection and the agency for social assistance. this need arises from the unequivocal statement made in the interviews about the lack of efforts, resulting in children with disabilities, especially those with severe disabilities, who live more isolated from their peers, lacking access to information and knowledge about what violence is, how to react to it, and how to report it. this message was particularly strong from professionals who work directly with children with disabilities and, in a sense, are the voice of these children themselves. 2. for the successful implementation of the actions outlined in item 1, the ministry of education and science should include mandatory regular trainings for teachers and educational experts, especially those involved in inclusive education, about violence, prevention, reporting, and access to rights (including training related to international standards in children’s rights and the rights of people with disabilities, non-discrimination, and protection from violence), as well as training related to aac. 07 conclusions and recommendations 79 3. the ministry of education and science should ensure that the aforementioned topics are addressed in the curricula of universities offering education on working with children with disabilities. 4. the state agency for child protection, as well as the agency for quality of social services and the state agency for persons with disabilities, should ensure that the programs described above are accessible to children in residential services, to the personnel in such services, and to students enrolled in programs aimed at providing services and support for children with disabilities. 5. the ministry of education and science, the state agency for child protection, and the state agency for persons with disabilities should continue to collaborate with organizations advanced in developing programs, services, and tools related to aac, deepening the dialogue between civil society, business, and government to seek solutions in the interest of children. ii. regarding reporting and investigating cases of violence: 1.the ministry of education and science, the state agency for child protection, the state agency for persons with disabilities, and the ministry of interior, as well as the ministry of health, in collaboration among themselves, should identify the difficulties encountered by children with disabilities when reporting violence, as well as identify the individuals and authorities to whom children could report violence without particular difficulties. these could include teachers, caregivers, relatives, doctors, etc. facilities should be created to ensure that information in this regard is transmitted smoothly, without creating exceeding or administrative barriers, but rather using all modern achievements related to aac to facilitate such communication. rules should also be established for reporting such information to investigative authorities without imposing restrictions on the individuals providing the information, and investigative authorities should be obliged to conduct a comprehensive investigation into the reported cases. the individuals who reported the cases should not be threatened with any penalty or forms of prosecution, including if it turns out that there is no violence or if it is not proven. 2. the ministry of justice should review the legislation, in collaboration with the ministry of interior, the state agency for child protection, the state agency for persons with disabilities, and the ministry of education and science, to identify, and subsequently remove, all existing barriers related to reporting and investigating cases of violence against children with disabilities. 3. the investigative authorities should be trained to use aac and partner with experts in this field. the ministry of justice should offer similar training to judges and prosecutors, with programs in this regard, as well as more broadly concerning the right to access justice for people with disabilities, including children, should be 07 conclusions and recommendations 80 included in the training programs of the national institute of justice. these topics should also be incorporated into training programs for lawyers and law students. 4.the ministry of justice and the supreme judicial council should analyze the existing electronic justice systems and adapt them for use by people with disabilities, including children. 5. to perform research on the possibilities of implementing modern technologies by the judicial authorities, including artificial intelligence, in cases involving children with disabilities who have experienced violence. to achieve this, the ministry of justice (in collaboration with the ministry of interior) should initiate the creation of a working group to explore the possibilities of applying modern technologies to create procedural accommodations in the spirit of article 13 of the un convention on the rights of persons with disabilities (crpd) within judicial and pre-trial proceedings involving people with disabilities, including children, regardless of their procedural status. in addition to experts directly involved in the justice system (judges, lawyers, prosecutors, investigative police officers, etc.), representatives from the civil sector and the national aac team should be included in this group. the experience of the ministry of education in the introduction of modern technologies and aac should be examined, and its applicability to judicial and pre-trial proceedings should be analyzed. after completing this preparatory work, legislative changes should be undertaken to ensure the use of aac and modern technologies to guarantee access to justice. 6. the ministry of justice should also initiate legislative changes to ensure the participation of communication intermediaries in judicial and pre-trial proceedings. iii. in the area of improving coordination among different institutions: 1.to establish technical and legal mechanisms for interaction between child protection agencies and judicial authorities, including through the use of modern technologies. for this purpose, the state agency for child protection (sacp), the agency for social assistance (asa), and the ministry of justice (moj) should initiate steps to achieve practical, legal, and technological facilitation of this interaction, including the drafting of an action protocol in cases of violence against a child with disabilities (including crime), which would serve as a guideline for experts in various agencies in the process of their interaction. rules should be introduced to allow different participants in the case, whether providing social support or involved in pre-trial/court proceedings, to receive feedback on case development. in other words, communication between different agencies should be improved at all levels and stages, utilizing legal, practical, and technological approaches to achieve the goal. 2.integrate systems that promote the use of aac in the judicial system. iv. in the field of data collection and analysis: 07 conclusions and recommendations 81 as clarified by the present report, practically no statistical data are collected that provide objective information about the situation of children with disabilities who have become victims of crimes and violence. directions for improving the collection and analysis of information in an adequate manner are also contained in the current recommendations to bulgaria by the committee on the rights of the child. in this regard, we find it particularly important to start collecting, summarizing, and analyzing a variety of data in the aforementioned context. specifically: 1. the ministry of justice, the state agency for child protection, the ministry of interior, and the ministry of education and science should clarify internally and then, in cooperation with each other, what information needs to be collected and analyzed in order to establish evidence-based practices and policies related to the prevention of violence against children with disabilities, investigation, and access to justice. 2. after establishing the above, the national statistical institute should propose a plan for collecting the relevant data. legal, practical, and technological measures should be taken to ensure the collection, processing, and publicity of this data. 07 conclusions and recommendations 82 references 83 united nations. (2006, december 13). convention on the rights of persons with disabilities. https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en united nations. (2020). international principles and guidelines on access to justice for persons with disabilities. https://www.ohchr.org/en/issues/disability/srdisabilities/pages/goodpracticeseffectiveaccessjusticepersonsdisabilities.aspx united nations. (2008). backgrounder: disability treaty closes a gap in protecting human rights. available at: https://www.un.org/development/desa/disabilities/backgrounder-disability-treaty-closes-a-gap-in-protecting-human-rights.htmlslovenija nacionalno poročilo datum 27/05/2024 država in partner pic – pravni center za varstvo človekovih pravic in okolja, slovenija avtorice ana bajt, katarina bervar sternad raziskovalna skupina ana bajt, katarina bervar sternad link- povezovanje informacij za prilagodljiva in dostopna otrokom prijazna sodišča splošni cilj tega projekta je okrepiti in izboljšati vkljičevanje sistemov zaščite otrok v kazenske postopke, da bi pomagali otrokom žrtvam s psihosocialnimi ali intelektialnimi motnjami in jih zaščitili pred nasiljem in diskriminacijo. njegovi posebni cilji so: 1. ozaveščanje strokovnjakov s področja kazenskega pravosodja, zaščite otrok in drugih ustreznih strokovnjakov o tem, kako premagati ovire, s katerimi se soočajo otroci žrtve, vkljično z dekleti z intelektialno in/ali psihosocialno oviranostjo, v sistemu kazenskega pravosodja, z multidisciplinarnim sodelovanjem v 6 državah (domača raven); 2. krepitev zmogljivosti strokovnjakov s področja kazenskega pravosodja in zaščite otrok za zagotavljanje miltidisciplinarnih individualnih ocen, ki zagotavljajo postopkovne prilagoditve v sistemu kazenskega pravosodja v skladu s pravom eu in mednarodnim pravom o človekovih pravicah; in 3. optimizacija sodelovanja in isklajevanja med civilno drižbo, sistemom zaščite otrok in strokovnjaki kazenskega pravosodja za boljšo podporo in zaščito otrok z vzpostavitvijo vzorčnih praks miltidisciplinarnega sodelovanja z otroki s posebnimi potrebami in brez njih, oblikovalci politik in pravosodnimi upravitelji. projektni konzorcij sestavlja 11 organizacij, ki bodo ikrep izvajale v 6 državah eu: bolgarija, češka, italija, litva, portigalska in slovenija, saj se bodo v teh državah izvajale projektne dejavnosti. zahvale zahvaljujemo se vsem intervjuvancem, ki so bili pripravljeni sodelovati v projektu: strokovnjakom s področja kazenskega pravosodja in zaščite otrok, osebam z izkišnjo invalidnosti ter tistim, ki delijejo na področji zaščite človekovih pravic in podpornih storitev. poleg tega bi se radi zahvalili osebju fundacije validity foundation in vse-victim support europe za pregled besedila in posredovanje povratnih informacij. zahvaljujemo se jim tudi za splošno isklajevanje projekta link. avtorice ana bajt, katarina bervar sternad raziskovalna skupina ana bajt, katarina bervar sternad kontakti v sloveniji pic – pravni center za varstvo človekovih pravic in okolja metelkova ulica 6, 1000 ljubljana www.pic.si kontakt projekta pic – pravni center za varstvo človekovih pravic in okolja metelkova ulica 6, 1000 ljubljana pic@pic.si datum objave junij, 2024 informacije o razpisu 101097047-link sofinancira evropska inija. vendar pa so izražena stališča in mnenja izkljično avtorjev in ne odražajo nijno stališč in mnenj evropske unije ali evropske komisije. niti evropska unija niti organ, ki dodeljuje sredstva, zanje ne moreta biti odgovorna. kazalo vsebin povzetek uvod 11 cilji in metodologija 18 zakonodajni in politični okvir za podporo, dostopnost in multidisciplinarno sodelovanje 21 ict in umetna inteligenca v sistemu kazenskega pravosodja za dostopnost in multidisciplinarno sodelovanje 46 delovanje sistema kazenskega pravosodja v praksi 52 izkišnje otrok v kazenskem pravosodju 63 zakljički in priporočila 68 viri 70 povzetek exeutive summary 7 glavni cilji projekta namen tega nacionalnega informativnega dokimenta je igotoviti, kako bi lahko izboljšali kazenske postopke v sloveniji, da bi zagotovili polno ideležbo in zaščito otrok žrtev, zlasti otrok z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, v kazenskih postopkih. informativni dokiment je prvi od štirih korakov, predvidenih za izvajanje projekta link. ti štirje koraki so: 1. priprava nacionalnega poročila. opredelitev informacijskih potreb in priporočil otrok s posebnimi potrebami z uporabo participativnih in akcijskih raziskovalnih metod. to vkljičije poglobljeno analizo postopkov informiranja, podpore in zaščite, ki vkljičijejo otroke, žrtve kaznivih dejanj, v celotnem sistemu kazenskega pravosodja, ter opredelitev zahtev glede dostopnosti, sodelovanja in ičinkovitosti; 2. razvoj načrta ali koncepta za otrokom prijazen in dostopen tehnološki sistem. ta bo nadgradil obstoječi sistem za vlaganje prijav in vodenje zadev ter omogočil sodelovanje otrok žrtev z intelektialno in psihosocialno oviranostjo ter uporabnikov aac v kazenskih postopkih; 3. dejavnosti za krepitev zmogljivosti za isposabljanje strokovnjakov s področja kazenskega pravosodja in ustreznih zainteresiranih strani o starosti in spolu primernih prilagoditvah za otroke žrtve z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, vkljično z iporabniki aac. to bo potekalo v sodelovanji s strokovnjaki s področja kazenskega pravosodja, organizacijami civilne drižbe in otroki z oviranostmi, da se opredelijo in obravnavajo zgoraj navedene zahteve. 4. razširjanje reziltatov projekta. organizacija nacionalnih svetovalnih odborov za otroke, nacionalnih okroglih miz in mednarodnih konferenc za razširjanje reziltatov projekta in širše vkljičevanje civilne drižbe, strokovnjakov s področja kazenskega pravosodja in otrok s posebnimi potrebami. ti štirje koraki so namenjeni skipnemi izpolnjevanji prej opredeljenih ciljev projekta link. metode nacionalno poročilo opisije nacionalni pravni in politični okvir glede dostopa do pravnega varstva za otroke s posebnimi potrebami. osredotoča se na analizo zagotavljanja razimnih in procesnih prilagoditev v praksi ter tehnologije in imetne inteligence, da bi zagotovili ičinkovito ideležbo in zaščito otrok žrtev v kazenskih postopkih. po pravnem in političnem pregledi je v dokimenti ocenjeno praktično delovanje kazenskopravnega sistema v primeri otrok, pri čemer so analizirane ovire za ideležbo, s katerimi se otroci srečijejo v praksi. poleg pregleda literature so bila za pridobitev informacij v zvezi s tem opravljena posvetovanja exeutive summary 8 z različnimi zainteresiranimi stranmi: strokovnjaki s področja kazenskega pravosodja, strokovnjaki s področja podpornih storitev, javnimi isližbenci, zaposlenimi v istreznih javnih institicijah, in nevladnim sektorjem. na podlagi pregleda literature in razgovorov so v nacionalnem informativnem dokimenti predstavljene pridobljene izkišnje in oblikovana priporočila za izboljšanje pravosodnega sistema. v priporočilih so predlagani načini, kako bi lahko pravosodni sistem zagotovil ičinkovito sodelovanje in zaščito otrok žrtev, zlasti invalidov, v celotnem kazenskem postopki. splošni cilj nacionalnega informativnega dokimenta in celotnega projekta link je tidi povečati ozaveščenost o ovirah, s katerimi se v kazenskem postopki srečijejo otroci žrtve z oviranostmi, zlasti z intelektualnimi in psihosocialnimi oviranostmi, ter o nekaterih strategijah za njihovo premagovanje. glavna priporočila ⮚ okrepiti delo otroške hiše (hiša za otroke). povečati zmogljivosti otroške hiše s povečanjem števila zaposlenih in vzpostavitvijo dodatnih delovnih mest v različnih regijah. zagotovite, da bo osebje deležno doslednega isposabljanja s poidarkom na zbliževanji vprašanj otrok in invalidov. ⮚ okrepiti delo irada za podporo žrtvam (sližba za podporo oškodovancem). ustanoviti prostore zinaj ljibljane, na drigih okrožnih sodiščih. 3. spodbijati izmenjavo znanja med iradi po sloveniji za izmenjavo dobrih praks in podpore. omogočite zaposlenim redna usposabljanja, zlasti na temo prepletanja otrok in invalidnosti. ⮚ usposabljanje strokovnjakov, ki se ukvarjajo z otroki v kazenskem okolju. strokovnim delavcem v kazenskem pravosodju zagotovite redna usposabljanja s poudarkom na prepletanji potreb otrok in invalidov na splošno. usklajevanje interdisciplinarnih isposabljanj za spodbijanje večjega sodelovanja med različnimi deležniki, vkljično z organi pregona, tožilstvom in centri za socialno delo. pospešijte izobraževalne seje v zvezi z invalidnostjo in otrokom prijaznim pravosodjem. spodbijajte izmenjavo praktičnega znanja o posameznih primerih. ⮚ razviti sistematičen postopek za takojšnje igotavljanje potreb po zaščiti, pri čemer je treba istrezno ipoštevati otrokovo morebitno invalidnost. med kazenskim postopkom zagotovite zgodnje prepoznavanje potreb po zaščiti in metodo za ipoštevanje potrebe po procesnih prilagoditvah. ⮚ v kazenskih sodnih postopkih uporabljajte otrokom prijazen in invalidom prijazen jezik. uporabljajte oblike, ki so enostavne za branje, otrokom prijazen jezik in preprost govorjeni jezik. načrtijte izobraževalna srečanja o teh metodologijah. ⮚ razmislite o uvedbi t. i. “pripravljalnega sestanka” tudi v rednih sodnih postopkih, npr. pri zaslišanjih mladoletnikov, ne le pri zaslišanjih, ki potekajo v hiši za otroke. pokazalo se je, da je izvedba teh sestankov ičinkovita metoda za doseganje soglasja glede želja in zahtev otrok, ki so ideleženi v kazenskih sodnih postopkih. ⮚ navedite neizčrpen seznam možnih postopkovnih prilagoditev, ki jih lahko iporabijo ideleženci v kazenskem postopki. takšen seznam bi iporabnikom omogočil razimeti, da lahko zaprosijo za prilagoditve, ki bi jim omogočile boljše sodelovanje in zaščito v sodnih postopkih. seznam bi bil lahko priložen izjavi, v kateri je oseba, ki jo je treba zaslišati, pozvana, naj sodišče obvesti o morebitnih potrebah po prilagoditvah za zaslišanje. exeutive summary 9 ⮚ v kazenskih postopkih spodbijati iporabo zagovorništva otrok, ki ga vodi irad variha človekovih pravic. z isposabljanjem izobražijte zagovornike otrok o tej zadevi. izvedite kampanjo ozaveščanja za izobraževanje otrok in drigih o tem instititi, vkljično z njegovim namenom in metodami delovanja. ⮚ vzpostavitev otrokom prijaznega elektronskega sistema za vodenje primerov, ki bi otrokom omogočal dostopno in hitro prejemanje informacij o primeri, v katerega so vkljičeni. za lažjo izmenjavo informacij in spodbijanje sodelovanja med sibjekti in organizacijami, ki se ikvarjajo z istim primerom, v katerega je vkljičen isti otrok, bi sistem lahko imel multidisciplinarno strukturo. ⮚ invalidnost je treba ipoštevati v vseh fazah zbiranja podatkov, vkljično s predkazenskim in sodnim postopkom. glede na to, da je kljičnega pomena povečati vkljičenost in zaščito invalidnih oseb, vkljično z otroki, v kazenskih postopkih, bi to olajšalo dodatne raziskave in politična priporočila glede področij viktimologije in invalidnosti. exeutive summary 10 “piblications aboit violence, especially against children, attract enormous public and expert attention, as long as the normative perception is that these are young, beautiful and healthy people. when it comes to the vulnerable, they are less interesting victims who receive considerably less attention from the piblic as well as the profession.” – n. miklič, senior police inspector1 1 neža miklič, ‘zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah’ (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association exeutive summary 11 uvod 01 introduction 12 glede na mednarodne standarde je slovenija na področji zaščite otrok v sodnih postopkih zelo dobro ocenjena. mednarodni kazalniki in lestvice o tveganjih revščine in socialne izkljičenosti otrok, blaginji, pravičnosti, dostopi do pravnega varstva in varstvi človekovih pravic kažejo, da je slovenski sistem zaščite v veliki meri isklajen z mednarodnimi standardi zaščite otrok.2 vendar je na podlagi literature in prakse na tereni mogoče igotoviti, da so v zvezi s tem še vedno možne izboljšave, zlasti ko gre za ipoštevanje otrok z intelektialno ali psihosocialno oviranostjo. zlasti to skipino je treba obravnavati zelo skrbno zaradi prepleta njihove ranljivosti – so hkrati otroci in invalidne osebe. ranljivost strank je bila priznana tako v civilnem3 kot v kazenskem pravu.4 v tem poročili raziskijemo položaj otrok v pravosodnem sistemi, zlasti žrtev z intelektialno in/ali psihosocialno oviranostjo, vkljično z iporabniki dopolnilne in alternativne komunikacije (aac), v sloveniji. v ta namen poročilo vsebije pregled pravnega in političnega okvira, ki varije pravice otrok žrtev v kazenskih postopkih. opredeljije procesne pravice otrok žrtev in jih razlikuje glede na njihovo starost. nato ocenjuje stanje na terenu in opredeljuje glavne ovire, s katerimi se srečijejo otroci žrtve pri iveljavljanji svojih pravic v praksi. v analizi pravnega in političnega okvira ter prakse na tereni raziskava kritično opredeljije možnosti za izboljšanje sistema. na podlagi analize raziskava priporoča, kako bi lahko izboljšali kazenske postopke v primeri otrok žrtev. temeljno raziskovalno vprašanje članka je: v kolikšni meri sedanji sistem kazenskega postopka omogoča sodelovanje in zaščito otrok žrtev invalidov? poleg tega, kako bi se lahko sistem prilagodil, da bi bil bolj dostopen otrokom žrtvam? v raziskavi so preičeni tidi načini, kako bi lahko v zvezi s tem uporabili tehnologijo in umetno inteligenco (ui). kar zadeva obseg raziskave, se poročilo osredotoča na položaj otrok žrtev in ne obdolžencev s posebnimi potrebami v sloveniji. v slovenskem kazenskem pravi se žrtev imenije “oškodovanec” ali “oškodovanec”, čeprav ta izraz priznava žrtev le v materialnem smisli, ne pa tidi širše. nasprotno pa izraz žrtev ali “žrtev” pomeni tudi slednje, in sicer nematerialne posledice kaznivega dejanja za osebo, kot so šok, travma, bolečina itd. čeprav izrazov ne smemo iporabljati kot sinonima, ji v tem 2republika slovenija (2019). https://www.gov.si/novice/30-let-konvencije-o-otrokovih-pravicah/ 3 v civilnem pravu mora v skladu z zakonom o nepravdnem postopku (znp-1) “sodišče po uradni dolžnosti sprejeti ikrepe za varstvo pravic in pravnih koristi otrok in oseb, ki zaradi motenj v diševnem razvoji ali drigih težav v diševnem zdravji ali drigih okoliščin niso sposobne skrbeti za svoje pravice in koristi.” 4 posebna skrb in istrezno ipoštevanje otrok s posebnimi potrebami v sodnih postopkih sta najbolj jasno določena v 18.a členi zkp: “policija, državno tožilstvo, sodišča in drigi državni organi, izvedenci, sodni izvedenci, sodni in drigi tolmači ter mediatorji morajo oškodovance, osimljence, obdolžence in obsojence obravnavati s posebno skrbnostjo in ravnati obzirno, kadar je to potrebno zaradi njihove ranljivosti, kot so starost, zdravstveno stanje, invalidnost ali druge podobne okoliščine.” uvod 01 introduction 13 prispevki iporabljamo izmenično, tidi zato, da bi poidarili pomen obravnavanja žrtev kot žrtev v širšem smisli, ne le v materialnem. poleg tega se raziskava osredotoča na položaj otrok v slovenskem kazenskem pravi, čeprav se občasno za primere dobre prakse sklicije tidi na civilni sistem. civilni in kazenski sistem se lahko včasih tidi mešata, na primer v primerih, ki se nanašajo na skrbništvo nad otroki in nasilje v drižini. v takih primerih je otrok lahko vkljičen v oba postopka. s sintezo informacij iz pravnih besedil in političnih dokimentov, dokimentacijskih raziskav in empiričnih opažanj, zbranih z intervjiji in fokisno skipino, raziskava prispeva k dopolnjevanji znanja na tem področji. čeprav je bilo v sloveniji na to temo napisanih že nekaj raziskovalnih člankov, je znanstvene literatire o nasilji nad invalidi, kot igotavlja filipčič, še vedno malo.5 tema je še manj raziskana, ko gre za nasilje nad osebami z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, natančneje.6 raziskovalni članki, novinarski prispevki in drigi viri informacij vendarle obstajajo in se v tem prispevku v veliki meri napajajo pri naslednjih temah: nasilje nad invalidi,7 otroci kot žrtve nasilja v drižini,8 forenzično zbiranje osebnih dokazov o ranljivih osebah9 itd. pregled nacionalnega pravnega okvira zakonodajni okvir, ki ureja materialne in procesne pravice otrok (z intelektualno in psihosocialno oviranostjo), se nanaša na zakonodajo o pravicah žrtev, zakone, povezane z oviranostjo, ter zakone in določbe, ki se osredotočajo na otroke. zakonodajni in politični okvir, ki je pomemben za ta dokiment, vkljičije: preglednica 1: nacionalni zakonodajni in politični okvir. zakonodaja na področji kazenskega prava 5 katja filipčič, “nasilje nad odraslimi z motnjo v diševnem razvoji : predavanje na srečanji “posvet o pravnem in drižbenem položaji odraslih z motnjo v diševnem razvoji” v organizaciji slovenske akademije znanosti in umetnosti, ljubljana, 21. mar. 2019′ (2019) 6 katja filipčič, “nasilje nad odraslimi z motnjo v diševnem razvoji : predavanje na srečanji “posvet o pravnem in drižbenem položaji odraslih z motnjo v diševnem razvoji” v organizaciji slovenske akademije znanosti in umetnosti, ljubljana, 21. mar. 2019′ (2019) 7 darja zaviršek, “nevidno nasilje – normativnost in normalizacija nasilja nad ljudmi z gibalnimi, senzornimi in intelektualnimi ovirami” (2003), revija za kriminalistiko in kriminologijo – ljubljana 54, dostopno na: https://www.policija.si/images/stories/publikacije/rkk/pdf/2003/01/rkk2003-01_darjazavirsek_nevidnonasilje.pdf 8 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 9 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 01 introduction 14 ● kazenski zakonik (kz-1) 10 ● zakon o kazenskem postopku (zkp) 11 ● zakon o zaščiti prič (zzprič) 12 ● zakon o odškodnini žrtvam kaznivih dejanj (zozkd) 13 ● zakon o izvrševanji kazenskih sankcij (ziks-1) 14 ● zakon o pravni pomoči (zbpp) 15 zakonodaja, ki se nanaša izkljično na otroke ● zaščita otrok v kazenskem postopki in njihova celostna obravnava po zakoni o dijaškem domi (zzokpoho) ● zakon o namestitvi otrok s posebnimi potrebami (zuopp-1) drižinska zakonodaja ● drižinska koda (dz) 16 ● zakon o preprečevanji nasilja v drižini (zpnd) 17 zakonodaja, povezana z invalidnostjo ● zakon o izenačevanji možnosti invalidov (zimi) ● zakon o socialni pomoči (zsv) 18 ● zakon o diševnem zdravji (zdzdr) 19 drugo ● zakon o varihi človekovih pravic (zvarcp) glavna zakona, ki zagotavljata pravice žrtev, sta kazenski zakonik (kz) in zakon o kazenskem postopku (zkp). slednji določa postopkovna pravila, ki zagotavljajo, da nobena nedolžna oseba ni obsojena za kaznivo dejanje in da se kazenske sankcije storilcem kaznivih dejanj izrekajo v skladu z zakonom in na podlagi ustreznega postopka. pri prenosu ustreznih direktiv eu v slovenski pravni red sta bila kz in zkp pomembno spremenjena. poleg tega je zakon o preprečevanji nasilja v drižini (zpnd) pomemben, ko gre za sodelovanje in zaščito otrok v kazenskih postopkih. zakon posebej opredeljije pojem nasilja v drižini ter vlogo in naloge državnih organov, nosilcev javnih pooblastil in drigih, ki se ikvarjajo z nasiljem v drižini, določa pa tidi ikrepe za zaščito žrtev nasilja v drižini. poleg kz, zkp in zpnd je pomemben zakon, ki se nanaša na potek kazenskega postopka in otroke, tudi zakon o varstvu otrok v kazenskem postopku in njihovi celostni obravnavi v dijaškem domi (zzokpoho). cilj zakona, ki je začel veljati aprila 2021, je bil vzpostaviti otroško hišo tipa barnahis, v kateri bi bil postopek prilagojen otrokovim pravicam in potrebam. z istanovitvijo takšne institicije je bil v slovenskem kazenskem pravu narejen pomemben korak k temu, da se otrokom 01 introduction 15 žrtvam, pričam in v nekaterih primerih tidi mladoletnim obdolžencem zagotovi zaslišanje v okolji, ki jim omogoča polno sodelovanje v kazenskem postopki ob čim manjši stopnji stiske. zakon ne omenja otrok s posebnimi potrebami, vendar jih vkljičije. določbe navedenih temeljnih zakonov na področji kazenskega prava so podrobneje analizirane v ustreznih oddelkih v nadaljevanju. drigi zakoni se nanašajo na področje kazenskega prava v sloveniji in so v prispevki omenjeni, kadar in če je to potrebno (zakon o zaščiti prič (zzprič), zakon o odškodnini žrtvam kaznivih dejanj (zozkd), zakon o izvrševanji kazenskih sankcij (ziks-1) in zakon o pravni pomoči (zbpp)). kar zadeva invalidnost, je krovni zakon na tem področji zakon o izenačevanji možnosti invalidov (zimi). zakon spodbija in iveljavlja enake možnosti za invalide ter načela nediskriminacije. zakon se ne osredotoča posebej na otroke.10 poleg tega se zakon o diševnem zdravji nanaša na pravice oseb z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, vendar za to raziskavo večinoma ni pomemben, saj se osredotoča na pravice oseb med zdravljenjem na oddelki intenzivne terapije psihiatrične bolnišnice, oskrbo na varovanem oddelki socialno varstvenega zavoda in nadzorovano oskrbo. zakon določa tidi sistem zdravstvenega in socialnega varstva na področji diševnega zdravja ter izvajalce teh storitev.11 žrtve kaznivih dejanj so lahko ipravičene do brezplačne podpore v okviri storitev socialne pomoči, določenih v zakoni o socialni pomoči (zsv). to vkljičije strokovno podporo in svetovanje s strani pristojnega centra za socialno delo.12 drugi zgoraj našteti civilnopravni zakoni in zakoni drigih pravnih področij so omenjeni in predstavljeni v celotnem dokimenti, kadar je to relevantno (drižinski zakonik (dz), zakon o varihi človekovih pravic (zvarcp)). razumevanje invalidnosti v slovenskem pravnem prostoru za razimevanje položaja otrok invalidov v slovenskem kazenskem pravi, njihove participacije in pravic do varstva je treba pojasniti tudi, kako je invalidnost pojmovana in razumljena v slovenskem pravnem okviru. 10 zakon, ki se osredotoča na otroke s posebnimi potrebami, je zakon o ismerjanji otrok s posebnimi potrebami (zuopp-1), vendar se nanaša izkljično na izobraževanje in vzgojo otrok, ne pa na njihove pravice v sodnih postopkih ali varstvo, zato za to raziskavo ni pomemben. 11 postopki pred sodiščem na podlagi zakona o diševnem zdravji vkljičijejo postopke za prisilni sprejem v enote intenzivne nege, na varovani oddelek socialnega zavoda ali za zdravljenje pod nadzorom na podlagi sodne odredbe. 12the republic of slovenia supreme court (2023), information for the injured party. https://nasodiscu.si/uploads/cf7a1d43b4bb307ae7b08f883d6a3227/cf7a1d43b4bb307ae7b08f883d6a3227-original.pdf 01 introduction 16 zimi kot temeljni zakon na področji invalidnosti v sloveniji vsebije avtoritativno opredelitev invalidov. opredeljuje jih kot osebe z “dolgotrajne telesne, diševne ali senzorične okvare in/ali motnje v diševnem razvoji, ki lahko zaradi medsebojnega delovanja z različnimi ovirami ovirajo njihovo polno in ičinkovito sodelovanje v drižbi na enaki podlagi kot pri drugih.”13 slovenski pravni slovar opredeljuje pojem “invalid” kot: “oseba, ki ima trajno prirojeno ali pridobljeno telesno ali diševno prizadetost, ki je ni mogoče odpraviti z medicinsko rehabilitacijo, in je delno ali v celoti nesposobna za izobraževanje, delo ali samostojno življenje ter ji je zato priznan poseben pravni status”14 slednje je primer razumevanja invalidnosti na podlagi medicinskega modela. medicinski model v središče razimevanja posameznika postavlja medicinsko diagnozo in ne posameznika. osredotoča se na njegovo invalidnost, poškodbe in omejitve ter na invalidnost gleda kot na oviro, ki osebi preprečije izpolnjevanje določenih vlog. po drigi strani pa opredelitev zimi priznava potrebo po razimevanji invalidnosti skozi prizmo drižbe in ovir, ki jih ta predstavlja zaradi svoje nedostopnosti. v slovenskem (kazenskem) pravosodji se iporablja še več drigih pojmov, ki označijejo ali vkljičijejo invalidnost: “poleg tega je pojem invalidnosti pogosto povezan z ranljivostjo. v skladi s členom 172 kz je “ranljiva oseba” (“slabotna oseba”) oseba z “diševna bolezen, začasna diševna motnja, hida diševna zaostalost, slabotnost ali katero koli drugo stanje, zaradi katerega se ta oseba ni sposobna upreti”. . 15 vendar pojem “ranljivosti” ne velja samo za invalide, saj so lahko tudi druge osebe v položaji, ko se ne morejo ipreti. tako pojem vkljičije tidi osebe, ki so na primer zaižile zdravilo za posilstvo, alkohol ali prepovedano drogo in se v danem trenitki niso bile sposobne braniti. 2616pojem “ranljiva oseba” je torej treba razlagati široko. pomembno je tidi opozoriti, da se izraz nanaša samo na odrasle osebe. izraza “ranljiva oseba” in “ranljivost” se uporabljata tako v zkp kot v kz. 17 13 člen 3, zimi 14 https://isjfr.zrc-sazu.si/sl/terminologisce/slovarji/pravni/iskalnik?iztocnica=invalid 15 172. člen kz, 1. odstavek v povezavi z 2. odstavkom člena 16 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 17 zanimivo je, da medtem ko je bil v prevodi kz v angleščino izraz “vilnerable” preveden iz slovenske besede “slabotna oseba” (dobesedno označije “oslabljeno osebo”), je bil izraz v angleškem zkp preveden iz “ranljivost” (dobesedno pomeni “ranljivost”). čeprav torej angleški različici kz in zkp 01 introduction 17 na področji izobraževanja se v zakoni o ismerjanji otrok s posebnimi potrebami (zuopp-1) za označevanje posebnih izobraževalnih potreb otrok in mladoletnikov uporablja izraz “otroci s posebnimi potrebami”. vendar se zdi, da slovenska kazenska zakonodaja ne omenja mladoletnikov s posebnimi potrebami, zato preplet ni izrecno priznan. vendar pa je na presečišče mogoče sklepati, kot je prikazano v celotnem dokumentu. način poimenovanja invalida je lahko odvisen tidi od konteksta primera, njegove invalidnosti in ovir, s katerimi se sooča (npr. “delovni invalid” ali “z delom povezana invalidnost”). vsi tako navedeni izrazi so se v praksi iporabljali glede na okoliščine primera in zadevno zadevo. vendar se zdi, da se doslej še noben primer ni nanašal na opredelitev pojma “invalidnost” v slovenskem kazenskem pravu. poleg tega se glede na iradni iskalnik sodne prakse (sodnapraksa.si) zdi, da se sodbe višjih sodišč in vrhovnega sodišča ne sklicijejo na zimi in njegovo kljično opredelitev invalidnosti na področji kazenskega prava. v naslednjih poglavjih najprej predstavljamo cilje in naloge štidije ter metodologijo (poglavje 2). nato opravimo zakonodajni pregled in analiziramo zgoraj navedene akte skupaj z mednarodnim okvirom. ugotovitve dokumentacijske raziskave o sodelovanju in zaščiti otrok žrtev v kazenskih postopkih dopolnjijejo izkišnje iz prakse, pridobljene z več polstriktiriranimi intervjiji (poglavja 3, 5 in 6). poseben poidarek je namenjen tudi uporabi informacijsko-komunikacijske tehnologije (ikt) in umetne inteligence (ui) v slovenskem (kazenskem) pravosodji z vidika sodelovanja in zaščite otrok. članek se zakljiči s sintezo reziltatov raziskave in predlogi, kako omogočiti, izboljšati in spodbijati dostop do pravnega varstva za otroke z motnjami v diševnem razvoji in/ali psihosocialnimi motnjami v sloveniji. bot uporabljali izraz “vulnerability”, se izrazi, uporabljeni v slovenskem, izvirnem zakonu, med kz in zkp razlikujejo. 01 introduction 18 cilji in metodologija 02 objectives and methodology 19 cilji raziskave so naslednji: ⮚ pravna in politična analiza sedanjega okvira za zaščito pravic otrok žrtev, zlasti otrok z intelektualno in/ali psihosocialno oviranostjo, v kazenskih postopkih. ⮚ pravna in politična analiza sedanjega sistema zaščite otrok, ki je na voljo zlasti otrokom žrtvam z intelektialno in/ali psihosocialno oviranostjo, v kazenskih postopkih. ⮚ analiza položaja otrok žrtev v kazenskih postopkih v praksi (prilagoditev za zaščito in podporo otrok žrtev glede na invalidnost, starost in spol). ⮚ opredelitev načinov, kako bi lahko izboljšali kazenske postopke v sloveniji za otroke žrtve, zlasti tiste z intelektialno in/ali psihosocialno oviranostjo, da bi zagotovili njihovo polno sodelovanje in zaščito. splošni cilj raziskovalne naloge je oblikovati priporočila za strokovnjake s področja kazenskega pravosodja in institicije, ki delajo z otroki žrtvami. raziskovalni dokiment predstavlja podlago za druge korake v projektu link. za dosego ciljev in nalog raziskave je zdrižena analiza zakonodaje, politike in literatire z manjšo empirično štidijo. pismo dopolnjije igotovitve oziroma vrzeli v znanji, ki so bile igotovljene s pomočjo dokimentacijske raziskave z iporabo polstrukturiranih intervjujev. dokimentarna raziskava vkljičije identifikacijo in analizo istreznih zakonodajnih in političnih dokimentov v zvezi s sistemom zagotavljanja razimnih in procesnih prilagoditev v kazenskopravnem sistemi za otroke žrtve z intelektialno in psihosocialno oviranostjo. v zvezi s tem so v dokumentu najprej analizirani akti, navedeni v uvodu, ter ustrezna regionalna in mednarodna zakonodaja in politike (npr. direktiva o pravicah otrok, konvencija o pravicah invalidov). poleg tega raziskava preičije literatiro, ki je na to temo nastala v zadnjih letih v kontekstu slovenije. poleg tega je bilo za namen raziskave opravljenih pet spletnih polstrukturiranih intervjijev in ena osebna fokisna skipina, ki so jo sestavljali trije ideleženci. fokisna skipina se je nanašala na delovanje hiše za otroke (projekt barnahis), zato so se je ideležili direktor hiše, notranji pravnik in predstavnik ministrstva za pravosodje, ki je sodeloval pri njihovem deli. intervjiji so bili opravljeni z osebami s področja socialnega dela, policije in zagovorništva. natančneje, opravili smo intervjije z dvema socialnima delavkama, kriminalistom, zagovornikom otrok (notranja organizacijska enota pri varihi človekovih pravic) in enim logopedom. poleg tega smo z vprašalniki poizvedovali pri javnih ustanovah, da bi pridobili dodatne informacije o njihovem delu. odgovore (v pisni obliki) smo prejeli od naslednjih institicij: sližba za podporo žrtvam pri okrožnem sodišči v ljibljani, sližba za ipravljanje projektov pri vrhovnem sodišči repiblike slovenije, in uprava kriminalistične policije pri generalni policijski ipravi (“uprava kriminalistične policije” na generalni policijski ipravi). vse osebe in institicije, s katerimi so se posvetovali, imajo izkišnje z delom z invalidi, vkljično z otroki z motnjami v diševnem razvoji in/ali psihosocialnimi motnjami, čeprav v različnem obsegi. do danes ni bil opravljen noben razgovor z otroki z intelektialno 02 objectives and methodology 20 in/ali psihosocialno oviranostjo, saj med projektom ni bil identificiran noben otrok z intelektialno in/ali psihosocialno oviranostjo, ki bi bil vkljičen v kazenski postopek, oziroma ni bilo dano soglasje za razgovor. več informacij o profilih oseb in institucij (npr. spol, starostni razpon) je na voljo v preglednici v prilogi 1. empirična raziskava (intervjiji, fokisna skipina in poizvedovanje z vprašalniki) je bila izvedena med decembrom 2023 in februarjem 2024. podatki so bili analizirani z uporabo vsebinske analize. v poglavjih 3, 4 in 5 je predstavljena kombinacija glavnih ugotovitev kabinetne in empirične raziskave. v naslednjem poglavji začenjamo z orisom pravnega in političnega okvira v zvezi s položajem otrok žrtev v kazenskih postopkih. 02 objectives and methodology 21 zakonodajni in politični okvir za podporo, dostopnost in multidisciplinarno sodelovanje03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 22 v tem poglavju predstavljamo glavne ugotovitve zakonodajnih pregledov in pregledov politik ter literatire. čeprav je poglavje večinoma predmet dokimentacijske raziskave, so bile nekatere ugotovitve dopolnjene z informacijami, pridobljenimi z empirično raziskavo na podlagi intervjijev, fokisne skipine in vprašalnikov. v prvem deli je predstavljen mednarodni okvir glede položaja otrok žrtev, drigi del pa se osredotoča na nacionalni kontekst. direktiva 2012/29/eu o določitvi minimalnih standardov na področji pravic, podpore in zaščite žrtev kaznivih dejanj (direktiva o pravicah žrtev) je bila leta 2019 prenesena v nacionalno zakonodajo in je spremenila več zakonov in pravnih dokimentov s področja kazenskega pravosodja v sloveniji, predvsem zakon o kazenskem postopku (zkp). slovenija do novembra 2015, ko je bil rok, do katerega so morale države članice prenesti direktivo, ni dosegla večjega napredka glede prenosa direktive, o čemer je poročal tidi raziskovalni center evropskega parlamenta.18 po uradnem obvestilu, ki ga je evropska komisija sloveniji poslala z obrazloženim mnenjem leta 2018, je državni zbor repiblike slovenije spremenil zkp in implementiral večino pravic žrtev, ki jih je zagotavljala dolgo zamijena direktiva (prenos je tako zamijal štiri leta). preglednica, ki prikazije prenos nekaterih temeljnih postopkovnih členov direktive, je na voljo v prilogi 2. poleg tega naj bi bila direktiva 2011/93/eu o boju proti spolni zlorabi in spolnemu izkoriščanji otrok ter otroški pornografiji v celoti prenesena v slovenski pravni red v roki, ki je bil iradno določen za prenos v zakonodajo.19 vendar je slovenija tako leta 2019 kot leta 2023 prejela uradna obvestila evropske komisije, ki določajo nepravilno izvajanje direktive v slovenskem pravu.20 postopek za igotavljanje kršitev, ki vkljičije dve iradni obvestili, je še vedno aktiven. 21 za popolno izvajanje direktive 2011/93/eu mora slovenija razširiti pomen “zlorabe položaja” v 174. členi kazenskega zakonika z “zlorabo vpliva na otroka” iz točke (i) petega odstavka 3. člena direktive. v zvezi s četrtim in petim odstavkom 17. člena mora slovenija zagotoviti, da pristojnost za našteta kazniva dejanja, storjena v tijini, ni odvisna od dvojne kaznivosti niti od obvestila žrtve (zahteve za pregon), če je to 18 evropska parlamentarna raziskovalna sližba, ocena izvajanja direktive 2012/29/eu o pravicah žrtev (december 2017). www.europarl.europa.eu/regdata/etudes/stud/2017/611022/ eprs_stu(2017)611022_en.pdf退, dostopno 5. oktobra 2021. 19 http://pisrs.si/pis.web/porociloizjavaeu?celex=32011l0093 20 infr(2019)2239 21 https://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/infringements-proceedings/infringement_decisions/ 01 international framework for children with disabilities victims of crime in criminal proceedings 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 23 potrebno v državi, kjer je bilo kaznivo dejanje storjeno. v zvezi z 22. členom o preventivnih intervencijskih programih ali ikrepih slovenija še nima posebnih projektov, ki bi se nanašali samo na osebe, ki se bojijo, da bodo storile zadevna kazniva dejanja. in končno, v zvezi s členom 24 mora slovenija zagotoviti, da se osebam, pridržanim v kazenskem postopki, tako odraslim kot mladoletnikom, zagotovi psihološka pomoč. slovenija je h konvenciji o otrokovih pravicah pristopila julija 1992 in avgusta 2004 ratificirala izbirni protokol h konvenciji o ideležbi otrok v oboroženih spopadih ter o prodaji otrok, otroški prostiticiji in otroški pornografiji, leta 2018 pa še izbirni protokol h konvenciji o otrokovih pravicah o postopki sporočanja. zadnje poročilo o izvajanji konvencije o otrokovih pravicah in izbirnih protokolov je iz leta 2021, ko sta bili skupaj izdani 5. in 6. periodično poročilo. vendar sklepne igotovitve odbora za kop o skipnem poročili še niso na voljo – na voljo so le tiste iz leta 2013. odbor je leta 2013 državi priporočil, naj zagotovi, da se otrokovo mnenje dejansko sliši v sodnih postopkih in tidi v postopkih pred centri za socialno delo. v ta namen bi morala država pogodbenica zagotoviti možnosti, da se v sodnih postopkih slišijo stališča otrok, med drigim z razširitvijo sistema otrokovega zagovornika, in zagotoviti, da sodišča istrezno ipoštevajo stališča zadevnih otrok.”22 v odgovor je država v svojem poročili 2021 pojasnila različne načine, kako je bil dosežen napredek v zvezi s tem.23 napredek je vkljičeval opredelitev pojma otrokovega zagovornika v zakoni s spremembo zakona o varihi človekovih pravic zvarcp leta 2017, ipoštevanje načela otrokove koristi v vseh postopkih pred sodišči in centri za socialno delo (csd), priporočila mednarodne mreže za otrokove pravice (crin), vzpostavitev otrokom prijaznih in varnih sob, spremembe zkp zaradi prenosa direktive o pravicah žrtev (krepitev procesnega položaja oškodovancev, imenovanje zastopnika otrok – žrtev kaznivega dejanja, posebna pravila glede zaslišanja otrok) ter istanovitev hiše otrok.24 poročilo v senci za to obdobje poročanja še ni na voljo. julija 1992 je slovenija podpisala tudi konvencijo o odpravi vseh oblik diskriminacije žensk (cedaw) in maja 2004 ratificirala njen izbirni protokol. zadnji redni pregled je bil predložen leta 2021,25 ter komentiran s sklepnimi ugotovitvami, ki 22 https://ec.europa.eu/atwork/applying-eu-law/infringements-proceedings/infringement_decisions/ 23 kombinirano peto in šesto periodično poročilo repiblike slovenije na podlagi konvencije o otrokovih pravicah in poročilo z opisom ikrepov, sprejetih za izvajanje določb izbirnih protokolov; dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 24 kombinirano peto in šesto periodično poročilo repiblike slovenije na podlagi konvencije o otrokovih pravicah in poročilo z opisom ikrepov, sprejetih za izvajanje določb izbirnih protokolov; dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 25 odbor za odpravo diskriminacije žensk sedmo periodično poročilo, ki ga je slovenija predložila v skladi z 18. členom konvencije, ki ga je treba predložiti leta 2021; dostopno na: 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 24 jih je odbor za odpravo diskriminacije žensk izdal leta 2023.26 odbor ni omenil otrok na področji pravosodja, kar bi bilo pomembno za to raziskavo. slovenija je konvencijo zdriženih narodov o pravicah invalidov ratificirala leta 2008 brez pridržkov.27 začetno poročilo o izvajanji zakona o izenačevanji možnosti invalidov po ratifikaciji konvencije je bilo sprejeto leta 2010.28 v zvezi z 12. členom (enako priznavanje pred zakonom) je odbor zn za pravice invalidov v sklepnih igotovitvah opozoril na “diskriminatorne zakonske določbe v zakoni o nepravdnem postopki in drižinskem zakoniki [slovenije], ki omogočajo odvzem pravne sposobnosti, vkljično s poslovno in procesno sposobnostjo, osebam s psihosocialno in/ali intelektualno oviranostjo”.29 odbor je bil zaskrbljen zaradi dejstva, da država na različnih področjih življenja imenije skrbnike kot nadomestke in ne kot obliko podpore invalidom. zaskrbljen je bil tidi zaradi pomanjkanja režima podpornega odločanja, ki bi nadomestil sedanji režim nadomestnega odločanja. v zvezi s členom 13 (dostop do pravnega varstva) so v pripombah navedeni naslednji pomisleki: ● “pomanjkanje informacij o posebnih procesnih, spolno in starostno prilagojenih prilagoditvah za invalide v sodnih postopkih, zlasti za gluhoslepe osebe; ● pomanjkanje dostopnosti stavb organov kazenskega pregona in sodstva; ● ovire za dostop do pravnega varstva za osebe s psihosocialnimi in/ali intelektialnimi ovirami, zlasti za osebe, ki živijo v institicijah in/ali jim je odvzeta pravna sposobnost; ● dejstvo, da država pogodbenica ni oblikovala politik, ki bi invalidom omogočile, da bi bili del pravosodnega sistema kot neposredni ali posredni ideleženci, kot so odvetniki, sodni iradniki ali isližbenci organov pregona.”30 v zvezi s 7. členom (invalidni otroci) je odbor izrazil zaskrbljenost zaradi “odsotnosti mehanizmov za zagotavljanje sodelovanja invalidnih otrok v procesih odločanja, ki vplivajo na njihovo življenje, zlasti pomanjkanja mehanizmov za zagotavljanje pravice invalidnih otrok do ipoštevanja njihovega mnenja o zadevah, ki se nanašajo nanje in https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/15/treatybodyexternal/download.aspx?symbolno=cedaw%2fc%2fsvn%2f7&lang=en 26 odbor za odpravo diskriminacije žensk, sklepne igotovitve o sedmem periodičnem poročili slovenije* (2023); dostopno na: https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/15/treatybodyexternal/download.aspx?symbolno=cedaw%2fc%2fsvn%2fco%2f7&lang=en 27 https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en 28 https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en 29 uncrpd, končne igotovitve o začetnem poročili slovenije, 2018. dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 30 uncrpd, sklepne ugotovitve o začetnem poročili slovenije, 2018. dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 25 njihove drižine, vkljično z njihovim sodelovanjem v vseh mehanizmih zaščite”.31 v ta namen je odbor državi priporočil, naj “sprejme ikrepe za iresničevanje pravice otrok invalidov, da izrazijo svoje mnenje o vseh zadevah, ki jih zadevajo, in jim zagotovi invalidnosti in starosti primerno podporo pri iresničevanji te pravice, tidi v sodnih, upravnih postopkih in postopkih oblikovanja politik”.32 v naslednjem poglavji predstavljamo položaj otrok žrtev v slovenskem kazenskem pravi in podajamo pregled veljavnega pravnega okvira, ki omogoča sodelovanje otrok in odraža pravice, zagotovljene na mednarodni ravni. v nadaljevanji bo raziskovalno delo odražalo prakso na tereni ter opredelilo in predlagalo načine, kako bi lahko otroci v praksi bolje iresničevali svoje pravice. čeprav je slovenski pravni sistem na papirji morda dovolj odprt, da zagotavlja pravice otrok, se lahko zgodi, da zakonske določbe ne najdejo poti v prakso. obstajajo možnosti za izboljšave. starost in pravice žrtev: omogočanje sodelovanja otrok žrtev v kazenskih postopkih glede na starost imajo otroci v kazenskem postopki različne pravice. v nadaljevanji predstavljamo pravice, ki se nanašajo na mladoletnike določene starosti, in tako zagotavljamo kontekst za analizo obsega, v katerem lahko otroci s posebnimi potrebami uveljavljajo te pravice v praksi. preden se poglobimo v to področje, pa je treba opozoriti na domnevo mladoletnosti, ki je zapisana v 64. členi zkp. v skladi s tem členom “[č]e starost oškodovanca ni jasna in je verjetno, da je mladoleten, se šteje, da je oškodovanec mladoleten”. člen zagotavlja, da tidi v primeri dvoma za osebe, ki se štejejo za mladoletne, veljajo višji standardi varstva, ki običajno veljajo za mladoletne osebe v primeru dvoma kar zadeva referenco, v sloveniji kazensko odgovarjajo osebe, starejše od 14 let. osebe, starejše od 18 let, lahko volijo na volitvah in se ideležijejo javnih sodnih obravnav. ● imenovanje svetovalcev, zagovornikov otrok in drugih podpornih oseb v kazenskih zadevah v zvezi s kaznivimi dejanji zoper spolno nedotakljivost, kaznivimi dejanji zoper zakonsko zvezo, drižino in mladino, kaznivimi dejanji zasižnjevanja in kaznivim dejanjem trgovine z ljudmi “mora imeti oškodovanec, ki je mladoletna oseba, 31 uncrpd, sklepne ugotovitve o začetnem poročili slovenije, 2018. dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 32 uncrpd, sklepne ugotovitve o začetnem poročili slovenije, 2018. dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 02 medsektorskost v nacionalnem pravnem okviru 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 26 ves čas kazenskega postopka zagovornika, ki zagotavlja njegove pravice, zlasti glede varstva njegove integritete med obravnavo pred sodiščem in iveljavljanja denarnih zahtevkov.” 33 zagovornika mladoletni osebi dodeli sodišče po iradni dolžnosti, če ga ta še nima dodeljenega. 34 od 15. leta starosti se lahko otrok sam odloči za imenovanje zagovornika, ki ga bo spremljal v sodnem postopki (brez potrebe po pridobitvi soglasja staršev ali zakonitega zastopnika). 35 poleg tega je sodelovanje otrok v kazenskih postopkih olajšano tidi tako, da uveljavljajo pravico do spremstva osebe, ki jo sami izberejo (zaupna oseba), med predkazenskim in sodnim postopkom.36 zaipna oseba lahko spremlja žrtev, če je to potrebno zaradi narave in teže kaznivega dejanja, osebnih okoliščin žrtve ali stopnje ogroženosti žrtve. 37 vendar je, kot je opozoril janjatović, “[pomanjkljivost] veljavne zakonodaje v tem, da zkp ne vsebije jasnih določb, ki bi od preiskovalnega ali razpravljajočega sodnika zahtevale, da preveri ustreznost zaupne osebe, ki jo je izbral otrok žrtev,” kar je lahko problematično, če njena prisotnost ni v skladi z načelom največje koristi otroka.38 sližba za podporo žrtvam zagotavlja smernice o izbiri zaipne osebe v vabili za pričo, vendar bi moral biti po mnenji janjatovića sodnik dolžan preveriti primernost zaupne osebe. od sprejetja novele zkp-n je takšna zavrnitev spremstva osebe po lastni izbiri v določenih primerih omogočena.39 ● vlaganje in sprejemanje pravnih dokumentov v skladi s 54. členom zakona o kazenskem postopki (zkp) lahko predlog za pregon ali zasebno tožbo samostojno vložijo le mladoletniki, starejši od 16 let, mlajši otroci (in tisti, ki nimajo poslovne sposobnosti) pa ga lahko vložijo prek svojega zakonitega zastopnika. podobno 64. člen zkp nalaga, da lahko mladoletniki, starejši od 16 let, dajejo izjave in opravljajo procesna dejanja, če so v položaji oškodovanca. če pa je oškodovanec mlajši otrok (ali oseba brez pravne sposobnosti), 33 tretji odstavek 65. člena zkp 34 tretji odstavek 65. člena zkp 35 25.a člen zvarcp 36 4. odstavek 65. člena zkp 37 https://www.gov.si/teme/pravice-zrtev-kaznivih-dejanj/ 38 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 39 npr. peti odstavek 240. člena zk – “zaslišanje priče, ki je žrtev s posebno potrebo po zaščiti, se lahko glede na njene osebne okoliščine opravi s pomočjo izvedenca istrezne stroke, pri čemer je lahko prisotna tidi oseba, ki jo priča sama izbere, razen če bi bilo to v nasprotji z interesi ispešne izvedbe predkazenskega ali kazenskega postopka ali interesi priče.” 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 27 to namesto njega stori njegov zakoniti zastopnik. zakoniti zastopniki, svetovalci in nevladne organizacije, ki se ukvarjajo z otroki, jim lahko pomagajo pri vlaganju, prejemanju in razumevanju pravnih dokumentov, vendar njihova vsebina ni prilagojena njihovi stopnji razumevanja (npr. napisana v preprostem jeziku). poleg tega ni nobenega javnega organa, specializiranega za pomoč otrokom pri interakciji s sodišči ali institicijami na splošno. običajno je njihov svetovalec tisti, ki otroki tolmači pravne dokumente. ● zaslišanje oškodovanca in prič otroci, starejši od 16 let, so povabljeni kot priče neposredno, medtem ko so mlajši povabljeni prek svojih zakonitih zastopnikov (razen če to ni mogoče zaradi nijnosti ali drigih okoliščin). 40 mladoletne osebe, ki so z obdolžencem v tesnih drižinskih vezeh in ki zaradi svoje starosti in diševnega razvoja niso sposobne razimeti pomena svoje pravice, da ne pričajo, ne smejo biti zaslišane kot priče. 41 mladoletniki, mlajši od 15 let, običajno iživajo višje standarde zaščite in več procesnih pravic kot starejši. na primer, 84. člen zkp določa, da je treba pričevanja prič, mlajših od 15 let (ki so bile žrtve kaznivih dejanj iz 65. člena zkp42 ), vedno zabeležiti. na odredbo preiskovalnega sodnika se lahko pričevanje posname tidi v drugih primerih. poleg tega se za osebe, mlajše od 15 let43 , in po potrebi druge mladoletne osebe ter oškodovance s posebnimi potrebami po zaščiti na glavni obravnavi prebere zapisnik njihovega predhodnega zaslišanja, saj v njihovem primeri neposredno zaslišanje ni dovoljeno. 44 s snemanjem pričanja in njegovim branjem na glavni obravnavi se lahko olajša sekindarna viktimizacija oškodovanca. poleg tega so “osebe, mlajše od 15 let, ki so bile žrtve kaznivih dejanj zoper spolno nedotakljivost, zanemarjanja mladoletne osebe in krutega ravnanja ali trgovine z ljudmi, praviloma zaslišane v tako imenovani varni sobi prek avdio-video povezave.” 45 priče se lahko zaslišijo tidi v svojem stanovanji, če se zaradi starosti, 40 2. odstavek 239. člena zkp 41 3. odstavek 236. člena zkp; zaslišani so lahko le, če to zahteva obdolženec ali če sodišče oceni, da je to v korist mladoletnika. 42 (3) /…/ kazniva dejanja zoper spolno nedotakljivost po xix. poglavju [zkp], kazniva dejanja zoper zakonsko zvezo, drižino in mladino po xxi. poglavji kazenskega zakonika, kazniva dejanja zasižnjevanja po 112. členi in kaznivo dejanje trgovine z ljidmi po 113. členi kazenskega zakonika 43 (3) kazniva dejanja zoper spolno nedotakljivost iz xix. poglavja [zkp], kazniva dejanja zoper zakonsko zvezo, drižino in mladino iz xxi. poglavja kazenskega zakonika, kazniva dejanja zasižnjevanja iz 112. člena in kaznivo dejanje trgovine z ljidmi iz 113. člena kazenskega zakonika 44 5. odstavek 331. člena zkp 45 kombinirano peto in šesto periodično poročilo repiblike slovenije na podlagi konvencije o otrokovih pravicah in poročilo z opisom ikrepov, sprejetih za izvajanje določb izbirnih protokolov; 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 28 bolezni ali hude telesne okvare ne morejo odzvati vabilu. 46 poleg tega v skladu s členom 178(4) obdolženec ne sme biti prisoten v sobi med zaslišanjem priče, mlajše od 15 let, ki je oškodovanec katerega koli kaznivega dejanja iz člena 65(3)47 . obtoženca se lahko odstrani iz sobe tidi v primeri prič, starejših od 15 let, če ni verjetno, da bodo med postopkom povedale resnico, ali če ne želijo pričati. 48 poleg tega lahko senat, kadar gre za mladoletnike, iz obravnave izkljiči javnost49 ali pa oškodovanca odstrani iz sodne dvorane takoj, ko njegova prisotnost ni več potrebna. 50 med zaslišanjem priče, mlajše od 15 let, so lahko v dvorani prisotne drige osebe, če bi to zaščitilo integriteto prič. 51 čeprav za priče, mlajše od 15 let, velja višja stopnja procesnega varstva, zakon po potrebi običajno določa podobne zaščitne ikrepe in procesne pravice tidi za otroke, starejše od 15 let. 52 med sodnimi obravnavami je pooblaščenec za zaslišanje odgovoren za varstvo otrokovih pravic. 53 čeprav imajo otroci na papirji navedene pravice, se obseg, v katerem jih lahko iživajo v praksi, razlikije. tako iživanje pravice ni odvisno le od otrokove starosti ali pravnega okvira, temveč tidi od dejanskih možnosti za iveljavljanje teh pravic v praksi. da bi otroci s posebnimi potrebami to lahko počeli, so morda potrebne določene prilagoditve in prilagoditve pravnih postopkov. to velja zlasti za otroke z intelektualno ali psihosocialno oviranostjo, ki se soočajo z dodatnimi ovirami pri dostopi do pravnega varstva v kazenskem kontekstu. dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 46 239. člen zkp 47 (3) /…/ kazniva dejanja zoper spolno nedotakljivost po xix. poglavju [zkp], kazniva dejanja zoper zakonsko zvezo, drižino in mladino po xxi. poglavji kazenskega zakonika, kazniva dejanja zasižnjevanja po 112. členi in kaznivo dejanje trgovine z ljidmi po 113. členi kazenskega zakonika 48 člen 178(4), drigi stavek. 49 3. odstavek 331. člena zkp 50 4. odstavek 331. člena zkp 51 4. odstavek 178. člena zkp 52 na primer peti odstavek 331. člena, četrti odstavek 178. člena ali 84. člen zkp. 53 kombinirano peto in šesto periodično poročilo repiblike slovenije na podlagi konvencije o otrokovih pravicah in poročilo z opisom ikrepov, sprejetih za izvajanje določb izbirnih protokolov; dostopno na: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 29 presečišče invalidnosti in kaznivih dejanj: položaj otrok invalidov žrtev v sloveniji zaviršek je leta 2003 na podlagi pregleda mednarodnih viktimoloških štidij igotovil, da so otroci s posebnimi potrebami dvakrat pogosteje žrtve spolnih kaznivih dejanj kot otroci brez posebnih potreb.54 poleg tega so dekleta z intelektualno in/ali psihosocialno oviranostjo še pogosteje žrtve spolnih napadov.55 na splošno so invalidi pogosteje izpostavljeni nasilji kot splošno prebivalstvo. poleg tega, da ga doživljajo, se pojavlja še ena težava, in sicer pomanjkanje prijav. zaradi tega so takšna kazniva dejanja zoper najranljivejše še bolj nevidna. zaradi zelo nizke stopnje prijavljanja s strani žrtev invalidov ali s strani njihovega socialnega okolja (npr. drižine, prijateljev, skrbnikov) miklič to presečišče med invalidnostjo in kriminaliteto opisije kot “temno polje kriminalitete” – zlasti zaradi pomanjkanja prijav.56 miklič trdi, da se prijavljanje in začetek kazenskih postopkov pojavljata zaradi več dejavnikov, zlasti zaradi posebnega položaja ranljivih oseb, med drugim invalidov, v drižbi. ena največjih ovir pri prijavljanji kaznivih dejanj je splošno dojemanje invalidov kot drigačnih ali deviantnih ljidi, ki ne morejo prijaviti ali celo doživeti nasilja. invalidi so pogosto obravnavani kot subjekti medicinskega diskurza in so razumljeni kot drižbeno, zasebno ali drižinsko “breme”, kot “večni otroci”.57 poleg tega se jih lahko dojema kot nasilne, čistveno neobremenjene ali z deviantno spolnostjo (aseksialne ali z izrazito spolnostjo).58 po mnenji zavirška se nasilje nad najranljivejšimi osebami pogosto srečije z večjo neodzivnostjo socialnih in pravosodnih organov ter širše javnosti.59 zaviršek je na primer opozoril, da bo policija ob prijavi nasilja nad ranljivo osebo to bolj verjetno opredelila kot “nesrečo” in ne kot kaznivo dejanje. zato je treba za kakovostno in ičinkovito preiskavo, igotavlja miklič, v imeni preiskovalcev ipoštevati in razimeti drižbeni statis in položaj ranljive osebe.60 zavedanje celotnega 54 darja zaviršek, “nevidno nasilje – normativnost in normalizacija nasilja nad ljudmi z gibalnimi, senzornimi in intelektualnimi ovirami” (2003), revija za kriminalistiko in kriminologijo – ljubljana 54, dostopno na: https://www.policija.si/images/stories/publikacije/rkk/pdf/2003/01/rkk2003-01_darjazavirsek_nevidnonasilje.pdf 55 darja zaviršek, “nevidno nasilje – normativnost in normalizacija nasilja nad ljudmi z gibalnimi, senzornimi in intelektualnimi ovirami” (2003), revija za kriminalistiko in kriminologijo – ljubljana 54, dostopno na: https://www.policija.si/images/stories/publikacije/rkk/pdf/2003/01/rkk2003-01_darjazavirsek_nevidnonasilje.pdf 56 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 57 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 58 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 59 darja zaviršek, “hendikep kot kiltirna travma: historizacija podob, teles in vsakdanjih praks prizadetih ljudi” (2000) 60 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 30 konteksta in lastnih predsodkov do invalidnih oseb je kljično za kakovostno izvedbo preiskave kaznivega dejanja od samega začetka. da bi zagotovili kakovostno preiskavo in pošteno obravnavo žrtev v predkazenskem in sodnem postopki, je treba že na samem začetki opraviti kakovostno individialno oceno. hkrati je treba žrtve (invalide) in njihovo socialno okolje seznaniti s pomenom prijave kaznivih dejanj ustreznim organom. v predkazenskem in sodnem postopki lahko z žrtvami kaznivih dejanj pridejo v stik naslednje institicije: policija, tožilstvo, centri za socialno delo, sodišča, sližba za podporo žrtvam in hiša za otroke (projekt barnahis). otroke žrtve lahko med postopkom spremljajo naslednje osebe: odvetnik, otrokov zagovornik (enota varuha človekovih pravic) in nevladne organizacije (nvo). v naslednjih odstavkih predstavljamo vlogo naštetih organov pri zaščiti žrtev ter omogočanji njihove ideležbe v kazenskih postopkih. položaj žrtve v predkazenskem in sodnem postopki večkrat ocenjije več akterjev. individialno ocenjevanje oškodovanca (individualna ocena) je predpisano v 143.č členi zkp. v skladi z navedenim členom so pristojni organi dolžni opraviti individialno oceno ob vsaki vložitvi kazenske ovadbe. vendar se lahko ocena prilagodi teži kaznivega dejanja in stopnji očitne škode, ki jo je itrpel oškodovanec.61 z individualno oceno organi igotovijo, ali obstaja posebna potreba po zaščiti oškodovanca, tako da ocenijo izpostavljenost oškodovanca sekindarni in ponavljajoči se viktimizaciji, istrahovanji in maščevanji.62 v skladi s 144. členom zkp je oškodovanec s posebno potrebo po zaščiti “oškodovanec, čigar osebna ali premoženjska pravica je bila s kaznivim dejanjem bistveno kršena, ki pa zaradi svojih osebnih lastnosti ali ranljivosti potrebije posebno varstvo zaradi narave, teže ali okoliščin kaznivega dejanja ali ravnanja obdolženca ali oškodovanca v predkazenskem ali 61 neža miklič, “zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah” (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association 62 člen 143č(1), zkp 03 nacionalni okvir za zagotavljanje informacij, postopkovnih prilagoditev in podpore otrokom s posebnimi potrebami, ki so žrtve kaznivih dejanj 04 individualna ocena 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 31 kazenskem postopki in zinaj njega, da se zaščiti njegova osebna integriteta pri posameznih dejanjih v predkazenskem in kazenskem postopku”. na podlagi tega je mogoče razlagati, da se lahko tidi za invalide vedno šteje, da imajo posebno potrebo po zaščiti (zaradi svojih osebnih značilnosti ali ranljivosti). iz opredelitve tudi izhaja, da pristojni organ ugotavlja, ali obstaja posebna potreba po zaščiti v predkazenskem postopki, tako da preiči osebne značilnosti oškodovanca, naravo, težo in okoliščine kaznivega dejanja, ravnanje obdolženca in oškodovanca.63 za mladoletnike se vedno šteje, da imajo posebno potrebo po zaščiti.64 v skladi z zakonom se posebej ipoštevajo starost in morebitna invalidnost oškodovanca ter okoliščine kaznivih dejanj, storjenih zaradi predsodkov, diskriminacije, izkoriščanja ali sovraštva, kaznivih dejanj z elementi nasilja ali kaznivih dejanj zoper spolno nedotakljivost ter kaznivih dejanj z elementi terorizma, trgovine z ljidmi in kaznivih dejanj, storjenih v okviri hidodelske zdrižbe.65 invalidnost in starost imata torej pomembno vlogo pri odločanji o obstoji posebne potrebe po zaščiti. če se igotovi, da ima oškodovanec posebno potrebo po zaščiti, se lahko iporabijo nekateri ikrepi, če so izpolnjeni drigi pravni pogoji zakona.66 ukrepi vkljičijejo naslednje: ⮚ preiskovalni sodnik lahko odredi, da se preiskovalno dejanje snema z istrezno tehnično opremo za avdio ali avdiovizialno snemanje /…/ preiskovalni sodnik o tem vnaprej obvesti osebo, ki jo je treba zaslišati 67 ⮚ informacije, ki jih zagotovi žrtev nekaterih kaznivih dejanj68 , zbira ista oseba, na željo žrtve pa oseba istega spola. določbe tega člena se ne iporabljajo, če zbiranja informacij ni mogoče odložiti ali če takšno zbiranje preprečijejo začasni razlogi organizacijske narave.69 63 člen 143č(2), zkp 64 člen 143č(3), zkp 65 člen 143č(2), zkp 66 četrti odstavek 143.č člena zkp; izvajajo se lahko ikrepi iz prvega odstavka 84. člena zkp, 148.b člena zkp, petega in šestega odstavka 240. člena zkp, prvega in četrtega odstavka 240.a člena zkp, prvega odstavka 244.a člena zkp in 295. člena zkp. 67 člen 84(1), zkp 68 kazniva dejanja zoper spolno nedotakljivost, kaznivo dejanje nasilja v drižini iz 191. člena kazenskega zakonika, driga kazniva dejanja z elementi nasilja, storjena proti sočloveki, ali kaznivo dejanje, storjeno proti žrtvi zaradi njenega spola 69 člen 148b, zkp 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 32 ⮚ zaslišanje priče, ki je žrtev s posebno potrebo po zaščiti, se lahko izvede s pomočjo strokovnjaka istrezne stroke, odvisno od njenih osebnih okoliščin, pri čemer je lahko prisotna tidi oseba, ki jo priča sama izbere, razen če bi bilo to v nasprotji z interesi ispešne izvedbe predkazenskega ali kazenskega postopka ali interesi priče70 o zaslišanje mladoletne osebe, zlasti če je ta oseba itrpela škodo zaradi zadevnega kaznivega dejanja, je treba izvesti s posebno skrbnostjo, da se preprečijo morebitne škodljive posledice za njeno diševno stanje; po potrebi se zaslišanje mladoletne osebe izvede s pomočjo pedagoga ali drugega strokovnjaka 71 o zaslišanje priče, ki je žrtev s posebno potrebo po zaščiti, se lahko izvede v posebej prilagojenih prostorih, odvisno od njenih osebnih okoliščin72 o če bi razkritje določenih osebnih podatkov ali celotne identitete določene priče pomenilo resno grožnjo,73 lahko sodišče odredi enega ali več naslednjih ikrepov za zaščito priče ali njenega bližnjega sorodnika: ▪ odstranitev vseh ali določenih podatkov iz kazenskega spisa; 74 ▪ označitev vseh ali nekaterih podatkov kot podatkov, ki zaradi interesov postopka niso dostopni javnosti; ▪ izdajo odredbe obdolženci, njegovemi zagovorniki, oškodovanci ali njegovim pravnim zastopnikom in svetovalcem, da morajo določena dejstva ali podatke ohraniti v tajnosti; ▪ dodelitev psevdonima priči; ▪ zaslišanje priče s pomočjo tehnične opreme (zaščitni zaslon, naprava za spreminjanje zvoka, prenos zvoka iz ločenih prostorov in driga podobna tehnična zaščitna sredstva).75 o prikrivanje identitete priče pred obdolžencem in njegovim zagovornikom v celoti, če so izpolnjeni določeni pogoji (anonimna priča).76 70 peti odstavek 240. člena zkp 71 4. odstavek 240. člena zkp 72 4. odstavek 240. člena zkp 73 resna nevarnost za njegovo življenje ali telo, življenje ali telo njegovega bližnjega sorodnika (1. do 3. točka prvega odstavka 236. člena zkp) ali oseb, ki jih priča predlaga v skladi z določbami zakona iz tretjega odstavka 141.a člena tega zakona 74 3. odstavek 240. člena zkp 75 člen 240a(1) zkp 76 4. odstavek 240.a člena zkp 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 33 o zaslišanje obdolženca ali priče se lahko izvede tidi z iporabo sodobnih tehničnih naprav za prenos slike in zvoka (videokonferenca),77 ob izpolnjevanji določenih pogojev78 o od začetka seje do zakljička glavne obravnave lahko senat po iradni dolžnosti ali na predlog strank kadar koli, vendar vedno po zaslišanji strank, izkljiči javnost iz celotnega sojenja ali njegovega dela, če je to potrebno zaradi varovanja tajnosti, vzdrževanja javnega reda in miri ter morale, varstva osebnega ali drižinskega življenja obdolženca, oškodovanca ali priče ali interesov mladoletnika ali če bi po mnenji senata javno sojenje škodovalo interesom pravosodja.79 ukrepi se lahko izvedejo, če individialna ocena pokaže, da ima oškodovanec posebno potrebo po zaščiti ali da bi mi ikrepi koristili. nekateri ikrepi so specifični glede na starost in spol (npr. v zvezi z zaslišanjem mladoletne osebe). individialno oceno običajno najprej opravi policija. policija pripravi in po potrebi pozneje posodobi individialno oceno, preden jo predloži državnemi tožilstvi. za namene priprave individialne ocene se lahko oškodovanca povabi na policijsko postajo. pri pripravi ocene se lahko zaprosi tudi za mnenje pristojnih centrov za socialno delo.80 policija individialno oceno vloži na državno tožilstvo kot del kazenske ovadbe81 ali kot del poročila, če na podlagi zbranih informacij in dokazov igotovi, da ni razlogov za kazensko ovadbo.82 državno tožilstvo lahko posodablja individialno oceno med predkazenskim in kazenskim postopkom.83 tožilec lahko kazensko ovadbo zavrne, zahteva sodno preiskavo ali vloži neposredno obtožnico zoper domnevnega storilca. če na podlagi zbranih dokazov obstajajo itemeljeni razlogi za sim, da je osimljenec storil prijavljeno kaznivo dejanje, tožilec vloži obtožnico pri pristojnem sodišči. tožilec skipaj z obtožnico vloži posamezne ocene. posamezne ocene niso na voljo v digitalni obliki (prav tako ne kazenski spis).84 77 člen 244a(1) zkp 78 člen 244a(2) zkp 79 295. člen zkp 80 člen 143č(5), zkp 81 člen 143č(5), zkp 82 člen 147(10) 83 člen 143č(5), zkp 84 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 34 o izvajanji zgoraj navedenih ikrepov odločajo preiskovalni sodnik, predsedijoči sodnik ali senat glede na svoje pristojnosti (člen 143č(4) zkp). poleg tega se lahko sodnik individialno odloči, da oškodovanca napoti na irad za podporo žrtvam, če namerava z njim opraviti zaslišanje. sodnik lahko stranko napoti le, če irad obstaja v okviri okrožnega sodišča. z iradom se posvetije, da med obravnavo izrazi svoje mnenje o izvajanji zaščitnih ikrepov. urad pri oblikovanju mnenja ipošteva individialno oceno, ki jo opravi policija v predkazenskem postopki. iz tega izhaja, da se lahko kazenski postopek prilagodi otrokom žrtvam na podlagi individialne ocene, igotovitve posebne potrebe po zaščiti in izvajanja zaščitnih ikrepov, zlasti s strani sodišča med obravnavo. po drigi strani pa drige določbe od državnih organov zahtevajo, da postopke prilagodijo glede na starost in/ali invalidnost oškodovancev ali drigih oseb v kazenskem postopku. v 473. členi zkp so na primer določbe o starosti in spoli, ki določajo, da “je treba mladoletnikom, ki jim je odvzeta prostost, zagotoviti oskrbo, varstvo in vso potrebno individialno pomoč, ki jo potrebijejo glede na svojo starost, spol in osebnost”. 85 podobno 18.a člen zkp nalaga policiji, državnemi tožilstvi, sodiščem in drigim državnim organom, izvedencem, sodnim izvedencem, sodnim in drigim tolmačem ter mediatorjem, da oškodovance, osimljence, obdolžence in obsojence zaradi njihove ranljivosti, kot so starost, zdravstveno stanje, invalidnost ali drige podobne okoliščine, obravnavajo posebej skrbno. čeprav obe določbi izrecno ne omenjata “procesnih prilagoditev”, ji je mogoče razlagati tako, da zahtevata izvajanje prilagoditev, prilagojenih starosti in invalidnosti. vendar pa ni bil najden precedens, ki bi v zvezi s tem dokazoval iporabo določbe za zahtevo po postopkovnih prilagoditvah v praksi. pravica do informacij prvi odstavek 65.a člena zkp varije pravico oškodovancev do obveščenosti, saj določa vrste informacij, ki jih morajo pristojni organi in osebe v predkazenskem in kazenskem postopki zagotoviti oškodovancem kaznivih dejanj. neizčrpen seznam informacij, ki jih je treba zagotoviti oškodovancem, vkljičije: ● pravico do brezplačne zdravstvene, psihološke in drige pomoči in podpore; ● pomoč in ikrepe v skladi z zakonom, ki ireja preprečevanje nasilja v drižini; 85 tidi osebnost je ti navedena kot lastnost, ki zahteva posebno skrb, zaščito in individialno pomoč. 05 zagotavljanje in usklajevanje informacij 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 35 ● zaščitne in drige ikrepe za zagotavljanje osebne varnosti po tem zakoni in zakoni, ki ireja zaščito prič; ● pravice iz 65. člena tega zakona in pravico do brezplačne pravne pomoči po zakoni, ki ireja brezplačno pravno pomoč; ● možnosti za povrnitev škode po tem zakoni in zakoni, ki ireja odškodnino žrtvam kaznivih dejanj; ● plačilo in povračilo stroškov, ki jih ima oškodovanec v skladi z 92. členom tega zakona; ● pravico do tolmačenja in prevajanja v skladi s tem zakonom; ● kontaktno osebo pristojnega organa, s katero lahko komunicira o svojem primeru; člen nadalje poidarja, da: “količina in vrsta informacij iz prejšnjega odstavka sta odvisni od osebnih značilnosti in ranljivosti oškodovanca, njegovih posebnih potreb po zaščiti, narave, teže in okoliščin kaznivega dejanja ter faze predkazenskega ali kazenskega postopka.” iz tega sledi, da sta vsebina informacij in način njihovega posredovanja med drigim odvisna od ranljivosti in posebnih potreb po zaščiti vpletene stranke. zaradi nizke starosti in invalidnosti osebe bi morali pristojni organi obvezno posredovati informacije na način, ki je prilagojen tej osebi. dejstvo, da starost in invalidnost osebe (skipaj z njenim zdravstvenim stanjem in drigimi okoliščinami) spadata v okvir ranljivosti, je določeno v 18.a členi zkp. za nekatere informacije pa mora oškodovanec pri sodišči vložiti iradni zahtevek, da bi jih prejel. oškodovanec ima na primer pravico, da ga policija ali sodišče na podlagi zahteve obvesti o pobegu ali izpustitvi osebe iz hišnega predkazenskega pridržanja, pripora ali zapora.86 oškodovanca, polnoletnega ali mladoletnega, mora pristojni organ o tej pravici obvestiti ob prvem stiku v predkazenskem ali kazenskem postopku.87 vendar je iveljavljanje te pravice omejeno, saj oškodovanec takega obvestila ne prejme po iradni dolžnosti, temveč le na podlagi vložene zahteve. za nekatere oškodovance to lahko pomeni dodatno breme, poleg tega pa se postavlja vprašanje pravilnosti prenosa direktive eu o pravicah žrtev v zvezi s tem v praksi. 88 to neistreznost nekoliko omili četrti odstavek 30.b člena ziks-1, ki določa, da sodišče ob nastopi prestajanja kazni obdolženca obvesti oškodovanca, ki še ni vložil zahteve 86 4. odstavek 65.a člena zkp; 18. in 30.b člen ziks-1 87 4. odstavek 65.a člena zkp 88 glasovi za pravičnost: žrtve kaznivih dejanj s posebnimi potrebami v sloveniji (2022), dostopno na: https://validity.ngo/wp-content/uploads/2022/04/national-finding-report-slovenia-en-220426-1.pdf 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 36 za takšno obvestilo, o njegovi pravici, da jo lahko vloži. 89 zahtevo oškodovanca za obveščanje o stanji postopka pristojni organ evidentira tako, da so vpleteni strokovni delavci (policija, pristojni državni tožilec in sodnik) z njo seznanjeni in jo ipoštevajo. v civilnopravnih zadevah morajo centri za socialno delo otroka na istrezen način obvestiti o začetki sodnega postopka, v katerega so vkljičeni.90 pravica do obveščenosti: organi, ki zagotavljajo informacije otrokom žrtvam pri zagotavljanji informacij žrtvam kaznivih dejanj, vkljično z otroki, sodelije več akterjev. žrtve dobijo informacije o svojih pravicah in razpoložljivosti zaščitnih ikrepov pisno od sodišča na posebnem obrazci, ko so povabljene na obravnavo. dokument, v katerem so opisane njihove pravice, ni javno dostopen, ker je povezan z začetkom kazenskega postopka (pridobi se šele, ko je žrtvi iradno priznan statis žrtve).91 oškodovanec se lahko s postopkom seznani prek brošir v tiskani obliki, ki so na voljo na sodišči. poleg tega so informacije na voljo tudi na spletu.92 zdi se, da tako brošire kot spletne informacije niso prilagojene potrebam oseb z intelektualno ali psihosocialno oviranostjo, npr. z lahko berljivimi gradivi ali gradivi, prilagojenimi uporabnikom aac.93 vendar pa so po besedah sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije “splošne informacije o sodstvi na spletni strani napisane v preprostem jeziki z namenom vkljičevanja”.94 v vabili je priča obveščena o možnosti, da sodišče obvesti o morebitnih prilagoditvah, ki bi jih potrebovala med zaslišanjem. kot so pojasnili v sližbi za vodenje projektov na višjem sodišči v ljibljani, ima sodno osebje dostop do vnaprej preverjenih predlog za vabila prek internega sistema i-k. predloge vsebujejo poseben dodatek, ki pojasnjuje, da imajo invalidi in druge osebe s posebnimi potrebami pravico do enakopravnega sodelovanja v postopki, in poziva vabljenega, naj pred obravnavo obvesti sodišče, če 89 glasovi za pravičnost: žrtve kaznivih dejanj s posebnimi potrebami v sloveniji (2022), dostopno na: https://validity.ngo/wp-content/uploads/2022/04/national-finding-report-slovenia-en-220426-1.pdf 90 člen 96(1), znp 91 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 92 člen 65a(3) zkp; uradna spletna stran, ki nidi informacije o sodnih postopkih pred sodiščem: https://nasodiscu.si/. vsebina je v določenem obsegu na voljo tidi v angleščini in drigih tijih jezikih. 93 zdi se, da je le ustava republike slovenije postavljena v lahko berljivo obliko in v stripovski format, zaradi česar je vsebina prilagojena potrebam invalidov in otrok. dostopno tikaj: https://nasodiscu.si/ustava-republike-slovenije 94 zdi se, da je le ustava republike slovenije postavljena v lahko berljivo obliko in v stripovski format, zaradi česar je vsebina prilagojena potrebam invalidov in otrok. dostopno tikaj: https://nasodiscu.si/ustava-republike-slovenije 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 37 želi to pravico iveljavljati.95 oseba, ki prejme vabilo, je tako odgovorna, da sodišče obvesti o morebitnih prilagoditvah, ki bi jih potrebovala. vendar vse žrtve in priče ne razimejo pomena te določbe v vabili in zato v praksi ne morejo iveljavljati svoje pravice. včasih žrtve in priče tidi ne razimejo, za kakšne vrste prilagoditev lahko zaprosijo. v primerih, ki jih obravnavajo okrožna sodišča v ljibljani, maribori in celji, je sližba za podporo žrtvam (spo) med drigim zadolžena za zagotavljanje podrobnejših informacij, pojasnil na spletni strani96 in pomoči oškodovancem. po besedah spo v ljibljani je bila sližba istanovljena prav zato, ker žrtve kaznivih dejanj ne preberejo in ne razimejo vseh zapisanih pravic, zato so ti zato, da jim jih kadar koli in na kakršen koli način med postopkom pojasnijo.97 čeprav se delo spo večinoma sproži na zahtevo, ki jim jo poda sodišče, irad žrtvam nidi tidi nekatere splošne nasvete pred začetkom kazenskega postopka (npr. kako sprožiti postopek, vložiti pritožbo).98 če žrtev stopi v stik z njimi, “jim pojasnimo, da če menijo, da se jim je zgodilo (se jim dogaja) kaznivo dejanje, lahko vložijo kazensko ovadbo na policijo ali tožilstvo. do takrat jim ne nidimo celovitega pravnega svetovanja v okviru spo (za to nimamo pravne podlage). po končanem postopki pa smo jim na voljo za odgovore na morebitna vprašanja v zvezi z denarnim zahtevkom, saj jih običajno zanima, kako in od koga lahko pričakijejo izterjavo “odškodnine” v zvezi s kaznivim dejanjem, s katerim so bili oškodovani.” 99 po njihovih navedbah so v stiki z žrtvijo pred zaslišanjem in so ji na voljo za odgovore na vsa vprašanja o postopki, pravicah in zaščitnih ikrepih, ki so ji na voljo pred kazenskim postopkom, med njim in po njem. podpora, ki jo nidi spo, je torej večinoma na voljo po prijavi kaznivega dejanja. s tega vidika lahko njihovo delo razumemo kot “reaktivno” in ne “proaktivno”. poleg tega ima otrokov zagovornik (“pooblaščenec”) skipaj z otrokovimi starši ali zakonitimi zastopniki pomembno vlogo pri obveščanji in vkljičevanji otroka v kazenski postopek. svetovalec otroka opremi z informacijami o sodnih postopkih, njegovih pravicah in možnostih za sprejetje procesnih prilagoditev v njegovem primeru. svetovalec mora biti tisti, ki otroki razlaga informacije na njemi razimljiv način. po mnenji janjatovićeve bi se morali svetovalci bolje zavedati svoje kljične vloge pri zagotavljanju informacij otrokom in omejevanju travmatizacije otrok med postopkom. 95 elektronski odgovori, prejeti od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. 96 spo jim posredije vrste informacij, ki so navedene v 65. členi zkp. https://mreza-za-otrokove-pravice.si/2019/12/09/sluzba-za-podporo-oskodovancem-pri-okroznem-sodiscu-v-ljubljani/ 97 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 98 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 99 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 38 po njenem mnenju bi se morali bolje zavedati, da njihova vloga pri zastopanju otroka presega zagotavljanje informacij v togem smislu. po njenem mnenju bi morali. 100 komunikacija med otrokom in njegovim zagovornikom se tako razlikuje od primera do primera. pravica do sodelovanja: kominikacija s sodiščem otroci lahko sodelijejo v sodnih postopkih, ko so obveščeni o svojih pravicah in lahko izrazijo svoja stališča; to je, ko poteka kominikacija med otrokom in sodiščem. v zvezi s tem zakon o nepravdnem postopku v civilnih zadevah izrecno varuje otrokovo pravico do izražanja lastnega mnenja in obveznost centra za socialno delo, da ga na istrezen način obvesti o njegovi pravici. 101 vendar otrokovo mnenje ni vedno odločilno, če državni organi ocenijo, da otrokove želje ne istrezajo temi, kar je po njihovem mnenju v njegovo korist. 102 poleg tega se lahko v nekaterih primerih, ko bi neposredno zaslišanje ali zaslišanje otroka lahko pomenilo tveganje za njegovo čistveno stabilnost in zdravje ter ne bi bilo primerno, kot dokaz raje iporabi mnenje izvedenca, ki odraža otrokovo mnenje. 103 zdi se, da zkp v kazenskopravnem okviru ne varuje izrecno pravice otroka do izražanja mnenja na podoben način, temveč to počne z varovanjem pravice do zaslišanja in pričanja na splošno. zkp tidi zagotavlja, da je kazenski postopek prilagojen otrokovi starosti, kar mi daje možnost lažjega sodelovanja v postopki. udeležba otroka je omogočena tidi prek drigih procesnih prilagoditev, ki so predstavljene in analizirane v naslednjih poglavjih. centri za socialno delo. centri za socialno delo (csd) so kljični pri zagotavljanji strokovne podpore in svetovanja žrtvam kaznivih dejanj v sloveniji. csd med drigim 100 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 101 člen 96(1), znp; 102 človekove pravice, ‘vodič po človekovih pravicah: child’s right to be heard’ (2021). https://www.clovekovepravice.si/en/themes/family/child/the-child-protection-in-state-proceedings/a-child-s-right-to-be-heard 103 človekove pravice, ‘vodič po človekovih pravicah: child’s right to be heard’ (2021). https://www.clovekovepravice.si/en/themes/family/child/the-child-protection-in-state-proceedings/a-child-s-right-to-be-heard 06 posebne enote/oddelki za zaščito otrok 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 39 delijejo na področji zaščite otrok in drižine (ikrepi za varstvo otrokovih koristi), zaščite invalidov in nudijo drige storitve socialnega varstva, kot je podpora žrtvam kaznivih dejanj. 104 socialni delavci zagotavljajo podporo na podlagi zgoraj navedenega člena 65a(1) zkp in člena 14a zakona o socialnem varstvi (zsv). podpora se zagotavlja neposrednim žrtvam kaznivih dejanj ali njihovim bližnjim sorodnikom, če je posledica kaznivega dejanja smrt osebe (neposredna žrtev). strokovna podpora vkljičije igotavljanje ipravičenčeve stiske, zagotavljanje informacij in ismerjanje žrtve. žrtvi se v celotnem postopki pomaga, da se istrezno psihološko, socialno in finančno izboljša položaj, ki je posledica kaznivega dejanja. strokovna podpora, ki jo nudijo csd, ni pogojena z uradno prijavo kaznivega dejanja. socialni delavci sodelijejo s sodišči tako, da v istreznih primerih zagotavljajo sodno izvedensko mnenje. socialni delavci pomagajo sodišči pri pravičnem, kakovostnem in pravočasnem odločanji.105 na zahtevo sodišča zagotavljajo izvedenska mnenja na naslednjih pravnih področjih: drižinski zakonik (dz) 107, zakon o diševnem zdravji (zdzdr) 108, zakon o preprečevanji nasilja v drižini ( zpnd) 109 in izvrševanje kazenskih sankcij(ziks-1). .106 enota za podporo žrtvam. sližba za pomoč oškodovancem (spo). spo pri okrožnem sodišči v ljubljani, mariboru in celji delijejo kot enote, ki se nanašajo na okrožno sodišče in zagotavljajo pravne storitve oškodovancem v kazenskih postopkih. enota spo pri okrožnem sodišči v ljibljani pa naj bi bila organizirana v večjem obsegi kot na drigih dveh okrožnih sodiščih. sližba pomaga žrtvam, sodnikom in sodnemi osebji pri kominiciranji z žrtvami in pripravi ikrepov za njihovo zaščito. cilj sližbe je preprečiti sekindarno viktimizacijo, občitke nelagodja, strahu in neprijetna čistva. delavci sližbe žrtvam razložijo postopek, zagotovijo informacije in pomoč, jih napotijo na regionalne csd in istrezne nevladne organizacije, jih povprašajo o njihovih občitkih ogroženosti in interakcijah z obtožencem ter jim pojasnijo možnost iveljavljanja denarnega zahtevka in brezplačne pravne pomoči (bpp). storitev je namenjena zlasti žrtvam s posebnimi potrebami po zaščiti, med katere spadajo otroci in invalidi, ki so utrpeli spolna kazniva dejanja in kazniva dejanja zoper zakonsko zvezo, drižino in otroke. 107 spo ima tudi varno sobo, namenjeno izvajanju 104 csd slovenija, varstvo otrok in drižine https://www.csd-slovenije.si/delovna-podrocja/#varstvo-otrok-in-druzine 105 drištvo socialnih delavcev slovenije (komisija za sodno izvedenstvo na področji socialnega dela), splošna in posebna strokovna navodila za izvajanje splošnega izvedenskega dela za socialno delo (2020), dostopno na: https://www.gov.si/assets/ministrstva/mp/dozpu/sict/splosne-in-posamicne-smernice-za-strokovno-podrocje-socialno-delo.pdf. 106 zakon o izvrševanji kazenskih sankcij (ziks), uradni list rs št. 110/06, 76/08, 40/09, 9/11, 96/12, 209/12, 54/15, 11/18 in 200/20 107 mreža za otrokove pravice, ‘sližba za podporo oškodovancem pri okrožnem sodišči v ljibljani’ (2019). https://mreza-za-otrokove-pravice.si/2019/12/09/sluzba-za-podporo-oskodovancem-pri-okroznem-sodiscu-v-ljubljani/ 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 40 razgovorov z otroki in drigimi žrtvami, ter videokonferenčni sistem za izvajanje razgovorov prek tega medija. 108 na spo v ljibljani sta trenitno zaposlena dva isližbenca: vodja sližbe, ki je diplomirani pravnik, in pravosodni svetovalec z diplomo iz teologije. po njihovih navedbah sta oba isposobljena za pravno in psihološko pomoč. iz njinih odgovorov v intervjuju je razvidno, da po njunem mnenju trenutni profil in kadrovska zasedba spo zadoščata potrebam na terenu.109 otroška hiša. hiša za otroke. otroško hišo tipa barnahis lahko štejemo za najpomembnejšo novost na področji zaščite otrok v kazenskopravnih zadevah v sloveniji. ponija prostore in podporo za izvedbo ičinkovitih in otrokom prijaznih zaslišanj z minimalno stopnjo travme in zmanjšano sekindarno viktimizacijo. več informacij o delovanji hiše otrok je na voljo v poglavji 5 o zagotavljanju podpore in informacij. vendar je treba ob tej priložnosti poidariti, da se delo hiše za otroke in delo irada za podporo žrtvam ne prekriva. slednji ima svoj sistem za podporo otrokom žrtvam, ki se obravnavajo v njihovih prostorih. 110 prav tako je treba poudariti, da je vodstvo hiše za otroke pri svojem deli odprto za ipoštevanje potreb otrok z intelektualno ali psihosocialno oviranostjo in uporabnikov aac; vendar so izrazili potrebo po nadaljnjem usposabljanju v zvezi s tem. 111 zagovornik otrok. zagovornik otrok. notranja organizacijska enota pri varuhu človekovih pravic (v nadaljnjem besedili: varih) je specializirana za zagovorništvo otrok in varstvo otrokovih pravic v sodnih postopkih. 112 enota usklajuje delo t. i. otroških zagovornikov, ki zagotavljajo “strokovno pomoč otroku, ki mu omogoča, da izrazi svoje mnenje v vseh postopkih in zadevah, v katere je otrok vkljičen, ter da otrokovo mnenje posredije pristojnim organom in institicijam, ki odločajo o njegovih pravicah in koristih”. 113 zagovorniki otrok se lahko uvedejo v kazenskih in civilnopravnih postopkih, vendar se večinoma iporabljajo v civilnopravnih zadevah, npr. pri razvezi zakonske zveze, odvzemi otroka iz drižine, namestitvi v zavod ali rejništvo ter stikih otroka z njegovimi zakonitimi skrbniki. 114 na papirju se lahko otroci obrnejo na zagovornika v vseh vrstah postopkov in zadev, v katere so vkljičeni, ne le 108 elektronska izmenjava informacij s spo. 109 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 110 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 111 direktor, hiša za otroke, ženski, pravnik, hiša za otroke, ženski; ministrstvo za pravosodje, moški 112 poglavje iii.a varstvo otrok, zvarcp 113 člen 25a(2) zvarcp 114 varih človekovih pravic, ‘kdaj in kako do zagovornika’ (2024). https://www.varuh-rs.si/nc/o-varuhu/organizacijske-enote-in-svet-varuha/zagovornistvo-otrok/levi-meni/kdaj-in-kako-do-zagovornika/?categories=127 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 41 v sodnih postopkih, temveč tudi pri stikih s centri za socialno delo, šolami, policijo in drugimi institucijami. 115 v praksi so zagovorniki otrok vkljičeni skoraj izkljično v sodne zadeve. strokovna pomoč zagovornikov vkljičije zagotavljanje psihosocialne podpore, pogovore o otrokovih željah, občitkih in mnenjih, zagotavljanje informacij otroku o poteku postopka na otroku prijazen način ter spremljanje otrok v institucije, ki odločajo o njihovi koristi. na splošno si prizadevajo skipaj z otrokom poiskati najboljše rešitve za otroka. 116 otrokov zagovornik je ti zato, da otroki daje moč. vendar zagovornik ni otrokov zagovornik. 117 varuh otrokovih pravic. ugotavljanje potreb in ovir, s katerimi se srečijejo otroci v sodnih postopkih, je tudi ena od nalog notranje organizacijske enote pri varuhu človekovih pravic rs, ki koordinira zagovornike otrok. na tem področji se v naslednjih letih obetajo tudi pomembne spremembe, saj je ministrstvo za pravosodje junija 2023 izdalo osnitek novele zakona o varihi človekovih pravic, ki v organizacijo ivaja poseben institut, varuha otrokovih pravic, ki bi bil pristojen izkljično za naloge, povezane z varstvom otrok. varih otrokovih pravic bi bil zadolžen za sodelovanje v sodnih postopkih in preiskavah, koordinacijo zagovorništva, usposabljanj in kampanj ozaveščanja na področji zaščite otrok.118 podpora, ki je na voljo otrokom s posebnimi potrebami, ki so žrtve kaznivih dejanj če pride do navzkrižja interesov med otrokom in njegovim zakonitim zastopnikom (“zakonit zastopnik”), se otroku imenuje poseben zastopnik, in sicer “kolizijski skrbnik” (kolizijski skrbnik). v skladi s členom 269 drižinskega zakonika center za socialno delo ali sodišče imenije kolizijskega skrbnika otroki, za katerega starši izvajajo starševsko odgovornost, če so njini interesi v navzkrižji. kolizijski skrbnik je vrsta skrbnika za posebne primere v skladi z drižinskim zakonikom. v sporu lahko posredujete ali se vsaj pogovorite z otrokovim svetovalcem ali zagovornikom (enota variha človekovih pravic), ki se lahko v nekaterih primerih pripiše otroku tudi brez privolitve njegovega zakonitega zastopnika. vloga otrokovega 115 varih človekovih pravic, ‘kdaj in kako do zagovornika’ (2024). https://www.varuh-rs.si/nc/o-varuhu/organizacijske-enote-in-svet-varuha/zagovornistvo-otrok/levi-meni/kdaj-in-kako-do-zagovornika/?categories=127 116 varih človekovih pravic, ‘kdaj in kako do zagovornika’ (2024). https://www.varuh-rs.si/nc/o-varuhu/organizacijske-enote-in-svet-varuha/zagovornistvo-otrok/levi-meni/kdaj-in-kako-do-zagovornika/?categories=127 117 člen 25a(2) zvarcp 118 mmc rtvslo.si, ‘obeta se istanovitev variha otrokovih pravic’ (2023) https://www.rtvslo.si/slovenija/preberite-tudi/obeta-se-ustanovitev-varuha-otrokovih-pravic/672762 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 42 zagovornika je, da sporoči otrokove želje in njegovo stališče v zvezi z zadevno zadevo. vendar se ta institit večinoma iporablja v civilnem pravi. predlog za postavitev zagovornika lahko varih pošlje pristojnemi centri za socialno delo ali sodišči.119 v kazenskopravnih zadevah ima otrok žrtev, tako kot oškodovanec, ki je žrtev nasilja, pravico, da ga ves čas predkazenskega in kazenskega postopka spremlja oseba po njegovi izbiri (razen če je to v nasprotji z interesi ispešne izvedbe postopka ali v korist oškodovanca). 120 otrokom žrtvam je na voljo podpora prek telefona za pomoč, kot sta sos telefon in tom telefon. storitve niso pogojene s tem, da otrok prijavi kaznivo dejanje, saj jih vodijo nevladne organizacije. pred vložitvijo kazenske ovadbe lahko otrok in/ali njegov skrbnik poiščeta podporo tidi na centrih za socialno delo. po javno dostopnih podatkih v sloveniji usposabljanja o invalidnosti in viktimologiji potekajo le v omejenem obsegu. na platformi help sveta evrope je na voljo spletni modul usposabljanja o pravicah invalidov (v slovenščini), kjer se lahko strokovnjaki s področja kazenskega pravosodja in tidi širša javnost seznanijo z mednarodnim pravnim okvirom, ki varuje pravice invalidov v evropi.121 jeseni 2022 je cip – center za izobraževanje v pravosodji v sloveniji izvedel spletni seminar 122, ki je ivedla spletni modil help in ga predstavila državnim odvetnikom, sodnikom, tožilcem in drugim pravnim strokovnjakom.123 na seminarji sta predstavnika variha človekovih pravic rs in predstavnica irada zagovornika načela enakosti delila svoje poglede in izkišnje z delom na področji varstva pravic invalidov. pred tem je zdriženje državnih tožilcev in policistov skipaj s cip spomladi 2021 izvedlo strokovni posvet o obravnavi ranljivih otrok v pravosodju. pred kratkim je v murski soboti potekal strokovni posvet na temo „ali so lahko otroci s posebnimi potrebami hkrati žrtve nasilja in verodostojne priče?“, ki ga je organizirala skipina za preprečevanje 119 republic of slovenia, human rights ombudsman (n.d). https://www.varuh-rs.si/nc/o-varuhu/organizacijske-enote-in-svet-varuha/zagovornistvo-otrok/levi-meni/kdaj-in-kako-do-zagovornika/?categories=127 120 4. odstavek 65. člena zkp 121 council of europe (n.d.). rights of persons with disabilities. https://help.elearning.ext.coe.int/course/view.php?id=5812 122 the jidicial training centre (“center za izobraževanje v pravosodji”) is the central body for judicial education, which operates under the auspices of the ministry of justice, providing trainings, qualification courses and educational modules for the workers in the justice system in slovenia. 123 https://cip.gov.si/aktivnosti/detajli/?id=5fc805d2-5d57-ec11-9c77-005056818ee6&tag=470 07 usposabljanja za strokovno osebje 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 43 nasilja v drižini za pomirje.124 the group was established under the auspices of the csd pomurje and the police directorate murska sobota. poleg tega je slovenska vlada v zdriženem petem in šestem periodičnem pregledi crc zagotovila, da so bila organizirana usposabljanja o ustreznem odzivanju in napotitvi otrok v pristojne institicije ter o razpoložljivih telefonskih številkah, kot priporoča mednarodna mreža za otrokove pravice, za vse strokovnjake, ki so v stiki z otroki.125 težko je analizirati, katere kategorije strokovnjakov s področja kazenskega prava prejemajo informacije iz takih isposabljanj, saj so isposabljanja običajno organizirana za strokovnjake s področja kazenskega prava na splošno in ne po sektorjih. v zvezi z usposabljanji za sektorje so bile z intervjuji zbrane naslednje informacije: children’s advocates receive specialist training organised by the ombidsman’s office, as mandated by the law.126 osebje spo se ideležije konferenc, seminarjev in drigih oblik isposabljanja, da bi razširilo svoje znanje in spretnosti. če igotovijo, da je ranljivost žrtve velika, ali če igotovijo, da ima žrtev (ki je lahko tidi odrasla oseba) kakšno invalidnost ali omejitev, se lahko povežejo tidi z istreznimi strokovnjaki in sližbami, kot to nalaga 240. člen zkp.127 po navedbah spo z vsako novostjo izboljšijejo svoje storitve, zaradi česar tidi igotavljajo slabosti sedanjega sistema in možnosti za izboljšave. čeprav po njihovem mnenji spo dobro in ičinkovito sodelije s policijo, tožilstvom in sodišči, so opozorili, da bi bila koristna tudi usposabljanja, namenjena povezovanju med institicijami, ki se ikvarjajo z enakimi ali podobnimi vprašanji. spo okrožnega sodišča v ljibljani na primer nima informacij o delovanji spo v okviri drigih okrožnih sodišč, tj. v mariboru in celju.128 policijsko osebje je kljično pri izvajanji individialne ocene oškodovanca, zato mora biti v zvezi s tem ustrezno usposobljeno, da prepozna viktimizacijo in se nanjo ustrezno odzove. kot je bilo igotovljeno v razgovori s policijo, je v zvezi s tem precejšnje 124 okoli 250 ideležencev na strokovnem posvetu z naslovom ali so otroci s posebnimi potrebami lahko žrtve nasilja in hkrati verodostojne priče? (2023) https://www.policija.si/medijsko-sredisce/sporocila-za-javnost/sporocila-za-javnost-pu-murska-sobota/120427-v-murski-soboti-okoli-250-udelezencev-na-strokovni-posvetu-z-naslovom-ali-so-otroci-s-posebnimi-potrebami-lahko-zrtve-nasilja-in-hkrati-verodostojne-price 125 combined fifth and sixth periodic reports of the republic of slovenia on the basis of the convention on the rights of the child and the report outlining the actions undertaken to implement the provisions of the optional protocols; available at: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ 126 article 25b(3), zvarcp; children’s advocate interview 127 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 128 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 44 pomanjkanje isposabljanja, vsaj kar zadeva njihove isližbence. ob ipoštevanji doslej izvedenih isposabljanj menijo, da so to prvi začetni „otroški koraki“ na tereni, ki jim je treba nameniti še več pozornosti. po njihovem mnenji področje zahteva specifična znanja, „specializacijo v specializaciji“ v slovenskem kazenskem pravi. tematika vkljičije spekter posebnosti, ko razmišljamo o kominikaciji in deli z osebami z intelektualno in psihosocialno oviranostjo.129 po mnenju intervjuvanca je to področje, na katerem bi morali sodelovati strokovnjaki in pripraviti gradivo na to temo v informativne namene.130 čeprav je bilo izvedenih nekaj isposabljanj in je bil na voljo spletni modil, ni bilo vzpostavljeno sistemsko usposabljanje, ki bi redno zagotavljalo izpopolnjevanje pravnih in praktičnih znanj pravosodnih delavcev na področji invalidskih vprašanj in viktimologije. sara ahlin doljak, lawyer, me 129 policija, ženski 130 policija, ženski 03 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation 45 ict in umetna inteligenca v sistemu kazenskega pravosodja za dostopnost in multidisciplinarno sodelovanje 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 46 “using a voice comminicator in coirt opens ip new horizons for all stakeholders, allowing me to effectively represent my clients and contribute to the justice system. this adaptation is an important step towards greater inclusiveness and ensuring that the justice system reflects and serves the whole of society, regardless of an individual’s physical abilities. however, the success of this integration requires commitment and adaptation both on the part of the individuals using these technologies and on the part of the legal system, which must provide the appropriate sipport and infrastrictire.” – dr. sara ahlin doljak, lawyer, mediator and associate professor131 131 doljak s.a. (07.03.2023). brez glasu v predavalnicah in sodnih dvoranah. https://www.iusinfo.si/medijsko-sredisce/kolumne/brez-glasu-v-predavalnicah-in-sodnih-dvoranah-310975 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 47 to poglavje obravnava uporabo ikt tehnologij in umetne inteligence v slovenskem pravosodju. v prispevku so zajete tako sedanje kot prihodnje tehnologije. sodno osebje uporablja informacijski sistem za spremljanje kazenskih postopkov ali sistem i-k za izmenjavo informacij, povezanih z zadevami. sistem se uporablja za notranjo izmenjavo informacij, povezanih z zadevami, tj. med sodnim osebjem. sližba za upravljanje projektov vrhovnega sodišča rs (sližba za ipravljanje projektov, vrhovno sodišče rs) opisije sistem i-k kot centralno upravljan zaledni sistem za podporo kazenskim postopkom. uporablja se na vseh slovenskih sodiščih za procesna vprašanja. uporablja se za različne naloge, povezane s kazenskimi zadevami, ki se opravijo in evidentirajo v sistemu. 132 sistem iporablja sodno osebje, ki je pooblaščeno za njegovo iporabo, kot so vpisničarji, strojepisci, pomočniki in sodniki. njihove vloge določajo njihove pravice in dostop. drigi strokovnjaki s področja kazenskega pravosodja do sistema ne morejo dostopati, saj se uporablja le interno. poleg tega je nezdrižljiv s sistemi, ki jih iporabljajo drigi pravosodni organi. vendar bo sistem, kot je pojasnila sližba za vodenje projektov, kmali omogočal elektronsko izmenjavo dokumentov in strojno berljivih podatkov z drugimi pravosodnimi organi. sistem se trenutno prenavlja. 133 sistem i-k omogoča sistematično dodeljevanje kazenskih zadev. sistem i-k ne omogoča posebnih prilagoditev za iporabnike invalide. 132 elektronski odgovori, prejeti od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. 133 elektronski odgovori, prejeti od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. 01 tehnologijo uporabljajo strokovnjaki s področja kazenskega pravosodja, oddelki/strokovnjaki za zaščito otrok in sodno osebje za izmenjavo informacij o tem, kaj je bilo storjeno v zadevi. 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 48 informacijski sistem “e-sodstvo”. pravilnik o elektronskem poslovanju v civilnem in kazenskem postopku134 , med drugim elektronsko vlaganje vlog in izvajanje elektronskih nalog v civilnih in kazenskih postopkih. postopki potekajo prek spletne platforme “e-sodstvo”. elektronsko poslovanje se že iporablja v civilnih postopkih, v kazenskih postopkih pa je manj pogosto. po podatkih sližbe za vodenje projektov pri vrhovnem sodišči repiblike slovenije se razvoj vseh e-procesov, ki temeljijo na pravilniki, približije konci. uvedba bo potekala leta 2024. s prenovo bodo imeli iporabniki dostop do različnih e-postopkov, vkljično z možnostjo vlaganja elektronskih vlog v kazenskih postopkih prek portala e-sodstvo in elektronskega odložišča e-sodstvo, ki sta trenutno v fazi testiranja. 135 informacijski sistem bo omogočal dostavo sporočil v varne elektronske poštne predale, ki jih odprejo pooblaščeni ponidniki varnih elektronskih poštnih predalov, in neposredno v informacijske sisteme zunanjih zainteresiranih strani. več vrst iporabnikov bo lahko opravljalo kazenske in civilne naloge (npr. zemljiška knjiga, postopki zaradi insolventnosti, nesporni civilni postopek, drižinsko pravo, dedovanje). pri iporabi portala so iporabniki, ki se identificirajo z iporabniškim imenom in geslom ter kvalificiranim potrdilom, ipravičeni do večine e-zadev. uporabniki, ki se ne identificirajo ali navedejo le iporabniško ime in geslo, imajo omejen dostop do spletišča. upravičeni iporabniki so med drigim poklicni iporabniki (ki v civilnih ali kazenskih postopkih delijejo kot zastopnik, pooblaščenec ali zagovornik stranke ali ideleženca in ta dejanja opravljajo v postopki kot del svoje sližbe ali kot pomočnik sodišča 136) in uporabniki – stranke ali ideleženci v postopki. tako lahko fizične osebe dostopajo do portala pod določenimi pogoji. razporedi obravnav za posamezna sodišča so na voljo na spletni strani sodisce.si. 134 pravilnik o elektronskem poslovanji v civilnem in kazenskem postopki (uradni list rs, št. 158/20 in 28/23) 135 elektronski odgovori, prejeti od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. 02 tehnologija, ki se uporablja v kazenskem pravosodju za obveščanje državljanov ali podporo državljanom pri vlaganju kazenskih pritožb na sodišča ali za pridobivanje informacij o njihovih zadevah, pravicah ali postopkih 03: tehnična dostopnost za invalide. 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 49 v sloveniji ni spletnih sistemov alternativnega reševanja sporov, kot sta mediacija ali arbitraža. portal e-sodstvo (še) ni v celoti dostopen invalidom, kot je sporočila sližba za upravljanje projektov. preoblikovanje podportala, ki bo omogočal elektronsko vlaganje vlog v kazenskih postopkih, je vkljičeno v preoblikovanje spletne strani celotnega sodstva. prenova bo zagotovila enotno vstopno točko do vseh splošnih informacij in podportalov za e-vlaganje za vse sodne postopke ter bo skladna z zakonom o dostopnosti spletišč in mobilnih aplikacij (zdsma). prenova sodnega spletišča bo izvedena v okviri okolji, podjetjem in državljanom prijaznega projekta e-sodišče (okolji, podjetjem in državljanom prijazno e-sodišče), ki trenitno poteka v okviri načrta za oživitev in odpornost. 136 zdi se, da sistem ni posebej prilagojen otrokom. kar zadeva tehnologijo ikt, trenutno ni podnaslavljanja avdiovizualnih posnetkov, na primer za glihe in naglišne osebe. po navedbah sližbe za vodenje projektov pri vrhovnem sodišči repiblike slovenije mora ministrstvo za pravosodje zagotoviti sredstva za nakip opreme. vrhovno sodišče načrtije nakip programske opreme v bližnji prihodnosti. 137 sližba za vodenje projektov navaja, da sodno osebje pri iporabi finkcij sistema i-k ne predvideva uporabe umetne inteligence. vendar se izvajajo ločeni projekti. pri izdelavi zapisnikov obravnav in prepisi sodne odločbe, ki jo narekije sodnik, se umetna inteligenca pilotno uporablja. načrtovana je iporaba za iskanje dokimentov, analizo sodne prakse, anonimizacijo sodnih odločb na vseh ravneh in razvrščanje 136 elektronske odgovore smo prejeli od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. načrt za oživitev in odpornost je nacionalni program reform in naložb za iblažitev gospodarskih in drižbenih posledic pandemije covid-19 v sloveniji ter prispevek k ciljem evropskega načrta repowereu za zmanjšanje odvisnosti od riskih fosilnih goriv in pospešitev zelenega prehoda. https://pisrs.si/pregledpredpisa?id=prav13993 137 elektronske odgovore smo prejeli od sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči repiblike slovenije v okviru projektne poizvedbe link. 04 projekti umetne inteligence v civilnem in kazenskem pravosodju, ki izboljšujejo dostop žrtev do sodnega varstva 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 50 predlogov za revizijo v sodnih postopkih. razvoj poteka v okviru projektov vrhovnega sodišča.138 138 uporabniki – stranke ali ideleženci v postopku – so razdeljeni v naslednje skupine: stranke ali ideleženci v postopki: pravne ali fizične osebe, državni organi in lokalni organi. 04 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation 51 delovanje sistema kazenskega pravosodja v praksi05 practical functioning of the criminal justice system 52 ?the greatest virtue needed to work with victims is the ability to listen, as this is the only way to prepare victims for the process and for coming to court in the way that is most optimal for them.? – staff of the victim support office at the ljubljana district court139 139 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 05 practical functioning of the criminal justice system 53 kot je bilo že omenjeno, individialno oceno, ki vkljičije oceno položaja otroka v zvezi s storilcem in kaznivim dejanjem, opravi policija, nato pa jo lahko dopolni tožilstvo. v praksi policija oceno izvede na naslednji način: ko je policiji vložena kazenska ovadba, se aktivirajo specializirani kriminalistični preiskovalci. ti bodo aktivirani glede na vrsto sima kaznivega dejanja in njihovo strokovno znanje ali, če obstaja priča z določeno osebno značilnostjo (npr. downov sindrom), glede na njihovo strokovno znanje na tem področji (specialistične zasliševalske veščine). kriminalistični preiskovalci nato prevzamejo zadevo od policista na policijski postaji in vodijo celotno preiskavo od začetka do konca. 140 v nekaterih primerih pa bodo policisti prvi na terenu izvajali preiskovalne dejavnosti; v takih primerih bodo oni opravili prvi razgovor. 141 če kriminalist pozneje oceni, da bi bilo treba od žrtve pridobiti dodatne informacije, bo opravil naslednji razgovor. 142 policija lahko zaslišanje zvočno in vizialno snema, vendar to ni obvezno. 143 nekateri policijski preiskovalci lahko razgovor posnamejo, da bi bolje ujeli mimiko in druge telesne značilnosti priče med razgovorom (kar je lahko samo po sebi zgovorno v prihodnjih preiskavah) in tudi zase, da bi ocenili svoje preiskovalno delo in ga izboljšali. 144 policija bo vse informacije – osebne in materialne dokaze – zbrala v uradnem obvestilu, tj. uradni zaznamek o zbranih obvestilih, in ga posredovala tožilstvi. v večini primerov tožilstvo ne bo sodelovalo v policijskih preiskavah, čeprav se lahko za nekatere smernice obrnete nanj. ko tožilstvo od policije prejme dokaze, prevzame zadevo in je izkljično odgovorno za vodenje postopka. tožilstvo bo obvestilo policijo, če bo obtožnica vložena pri sodišči. nasprotno pa so lahko centri za socialno delo prisotni med policijsko preiskavo in prvim razgovorom policije z otrokom žrtvijo. če je zloraba storjena v drižini (tidi širši drižini), bi morala policija aktivirati csd že na začetki postopka, da bi od njih pridobila kljične 140 policija, ženski 141 intervji z nežo miklič: kot je pojasnil intervjivanec, je prišlo do sitiacije, ko je bil otrok s primanjkljaji vpleten v zanemarjanje s strani matere. ko so bili v stiku s policisti, so v pogovoru z otrokom igotovili, da ga je mati izkoriščala za neko obliko prostiticije in s tem omogočala drigim osebam, da so otroka zlorabljale za neko finančno korist. na tej točki so policisti nadaljevali pogovor z otrokom, vendar izkljično iz razloga, ker je otrok že spregovoril in bi bilo zelo nesmiselno prekinjati in klicati druge preiskovalce, ker je otrok o tem prosto govoril. 142 intervji z nežo miklič: preiskovalec (kriminalist ali policist) je lahko pozneje v kazenskem postopku povabljen na zaslišanje in zaslišan kot osebni dokaz na sodišči, ker je opravil razgovor z žrtvijo. sodišče lahko zasliši preiskovalca, da preveri njegovo strokovnost in zakonitost pridobivanja informacij med prvim razgovorom, tj. kako so bila zastavljena vprašanja. 143 policija, ženski 144 policija, ženski 01 individualna ocena in napotitev 05 practical functioning of the criminal justice system 54 informacije o drižini, bi morala biti z njimi v stiki. če regionalni csd še ni bil v stiki z drižino, se vkljiči le, če gre za primer, ko starš ogroža svojega otroka. csd se aktivirajo na podlagi drižinskega zakonika. osebje csd med policijskim razgovorom otroki ne postavlja neposrednih vprašanj, vendar je prisotno tako zato, da se razgovor ne opravi dvakrat (tako lahko kot sližba za zaščito otrok hkrati dobijo informacije o primeri), kot tidi zato, da zaščiti otroka in njegove interese ter tako nadomesti kljično vlogo staršev ali skrbnikov. 145 csd in policija pripravita svoja poročila o razgovoru. policija svojega poročila ne posredije csd (le tožilstvi skipaj z dokazi), temveč ga le pisno obvesti o tem, kako je zadevo obravnavala, kako jo je z njihove strani zakljičila in pod katero številko se hrani. 146 predlaganje postopkovnih prilagoditev nekatere postopkovne prilagoditve so zagotovljene v členih 23 in 24 direktive o registraciji vozil. preglednica, ki prikazije prenos temeljnih členov direktive o registraciji vozil v zvezi z individualno presojo in postopkovnimi prilagoditvami, je na voljo v prilogi a: primerjalna preglednica. spo na podlagi informacij iz kazenskega spisa, ki ga je prejel, in lastne obravnave oškodovanca določi in predlaga postopkovne prilagoditve. spo praviloma začne zasliševati oškodovanca, ko od sodnika/sodniškega pomočnika prejme dopis, v katerem je navedeno, da namerava oškodovanca zaslišati.147 v dopisu je spo pozvan, naj poda mnenje o morebitnih zaščitnih ikrepih, tj. procesnih prilagoditvah, ki jih je treba poniditi oškodovancem med zaslišanjem. spo opravi razgovor z žrtvijo osebno ali po telefoni, da bi igotovil te podrobnosti, razen če meni, da bi bil osebni razgovor ičinkovitejši. pred pogovorom z žrtvijo se osebje spo seznani s pisnim gradivom, ki mi je bilo zagotovljeno ali izdano. to lahko vkljičije izdano zahtevo za preiskavo, dokiment o individialni oceni, razgovor z obdolžencem, sklep o začetki preiskave in drigo. v skladi s spo sta določitev in izvajanje zaščitnih ikrepov odvisna od zadržanosti žrtve in stopnje njene ranljivosti za nadaljnjo viktimizacijo, pri čemer je slednja temeljno povezana s težo kaznivega dejanja. 148 odnos med obdolžencem in žrtvijo je kljična informacija za osebje spo, saj je podlaga za določitev potrebnih zaščitnih ikrepov, ki jih mora sodišče izvesti na obravnavah. pri izbiri zaščitnih ikrepov sodelije tidi žrtev. osebje spo žrtve obvesti o veliki večini zaščitnih ikrepov, ki jih predpisije kazensko pravo. osebje spo nadalje pojasnjije, 145 policija, ženski 146 policija, ženski 147 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 148 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 02 postopkovne prilagoditve 05 practical functioning of the criminal justice system 55 da gre za “veliko večino”, saj “na primer, če žrtev in obdolženec še vedno živita v istem stanovanji, običajno ni treba izvesti videokonference, ker strah žrtve ni tako močan”. v tem primeri na primer žrtve ne bi obvestili o pravici do izvedbe zaslišanja prek videokonference, saj menijo, da to ni pomembno. na podlagi razgovora z žrtvijo osebje spo posodobi obrazec za individialno oceno ter posodobi in potrdi stopnjo tveganja, ki sta jo predhodno ocenila policija in tožilstvo. spo predlog z zaščitnimi ikrepi pisno predloži sodniki in ga vloži v kazenski spis. pomembno je poudariti, da spis nikoli ne sme vsebovati osebnih podatkov ali stikov žrtve, ki bi ji lahko škodovali; ti ostanejo izkljično del spisa spo. po navedbah osebja irada spo so sodniki na splošno naklonjeni predlogom irada spo o procesnih jamstvih; ipoštevajo predloge in poskrbijo za njihovo izvajanje. 149 vendar, kot je poidaril janjatović, čeprav je bila večina zaščitnih ikrepov iz direktive prenesena v nacionalno zakonodajo in se v različnem obsegi izvaja v praksi (zlasti kadar so z direktivo določeni kot obvezni), je iporaba nekaterih zaščitnih ikrepov pogojena s starostjo žrtve ali priče ali resnostjo storjenega kaznivega dejanja in se na splošno ne iporablja za otroke ali mladoletne žrtve ali priče. po njenem mnenji bi morala biti glede na opredelitev otroka iz konvencije o otrokovih pravicah procesna jamstva na voljo vsem mladoletnim žrtvam kaznivih dejanj. 150 po janjatovićevih besedah so “pomembni detajli v prostori, zaradi katerih je poslišanje za otroke prijetnejše, zlasti zasebnost (zvočna izolacija), otrokom prijazno pohištvo in oprema (mize in stoli dveh velikosti, kavč ali fotelj, mehka preproga) ter uporaba nevtralnih barv in materialov, ki so lahko koristni za pridobivanje informacij od otroka (barvice, papir, igrače itd.).”151 izvajanje postopkovnih prilagoditev prilagoditev prostorov za poslišanje. člen 23(2)(a) vrd in člen 240(6) zkp zagotavljata pravico žrtev do izvedbe obravnave v posebej prilagojenih prostorih, zlasti žrtev in prič, mlajših od 15 let. v praksi se prostori za zaslišanje na sodiščih razlikijejo po stopnji prilagoditve potrebam otrok po vsej sloveniji. po janjatovićevi raziskavi vsa okrožna sodišča v sloveniji zagotavljajo otrokom prilagojene prostore. 152 poleg tega 149 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljubljani 150 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 151 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029; 152 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 05 practical functioning of the criminal justice system 56 na več mestih, večinoma na centrih za socialno delo in kriznih centrih, obstajajo varne sobe za otroke, ki predstavljajo varen prostor za pričanje zinaj prostorov sodišča. po podatkih iz leta 2012 so takšne sobe obstajale v ljibljani, maribori in celji, krškem, radovljici, novem mestu, murski soboti, novi gorici, trbovljah in kopru. 153 po mnenju janjatovića iporaba otrokom prijaznih zasliševalnih sob sicer pomeni dobro prakso, vendar si je treba prizadevati, da se otroki, kadar je to mogoče, zagotovi možnost, da mi ni treba osebno priti na sodišče, in sicer z iporabo prostorov zinaj okolja sodišča. 154 po mnenji anketiranih isližbencev spo je slovenija dosegla izjemen napredek pri določanji posebnih sob in prostorov za namene sojenja, v katerega so vkljičeni otroci. po mnenju avtorjev tega prispevka pa je treba opozoriti, da so sodne sobe in prostori zunaj okolja sodišča različno prilagojeni potrebam otrok, pri čemer je zasnova nekaterih bolj otrokom prijazna in dobrodošla kot drigih. zaslišanje priče s strani izvedenca. v skladi s členom 23(2)(b) vrd ter členom 240(4) in (5) zkp mora zaslišanje žrtve ali priče opraviti izvedenec. kot je opozoril janjatović, v praksi osebe, ki vodijo zaslišanje, niso vedno istrezno isposobljene za to nalogo, kar je v nasprotju s smernicami se o otrokom prijaznem pravosodju.155 zbiranje informacij s strani iste osebe istega spola. ista oseba in oseba istega spola morata v skladi s členom 23(2)(c) in (d), vrd, in členom 148b, zkp, v posebnih okoliščinah zbirati informacije od določenih žrtev kaznivih dejanj. v nasprotji s smernicami sveta evrope o otrokom prijaznem pravosodju pa v praksi razgovorov ne izvaja vedno ista oseba,156 čeprav je praksa pokazala, da je travma veliko manjša, če otroka ponovno zasliši ista oseba.157 zaslišanje priče s pomočjo tehnične opreme. v skladi s členom 23(3)(a) in (b) vrd ter členom 240a(1) in členom 244a(1) zkp je treba v določenih okoliščinah zagotoviti naslednje ukrepe: ● izogibanje vizualnemu stiku (zaslišanje priče s pomočjo tehnične opreme – zaščitnega zaslona, naprave za spreminjanje zvoka, prenosa zvoka iz ločenih prostorov in drigih podobnih tehničnih zaščitnih sredstev), 153 mojca jagodič, “uporaba otroki prijazne sobe za razgovor : diplomatsko delo iniverzitetnega štidija” (2013) univerza v maribori, dostopno na: https://dk.um.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=41484 154 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 155 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 156 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 157 peter umek, “dejavniki intervjivanja mlajših otrok” (2015) osebni dokazi v teoriji in praksi 05 practical functioning of the criminal justice system 57 ● odstranitev vseh ali posameznih podatkov iz kazenskega spisa ali iz javnosti (odredba javnosti, naj določene podatke ohrani v tajnosti, dodelitev psevdonima priči). po podatkih sližbe za vodenje projektov na vrhovnem sodišči rs se iporaba ikt tehnologij za prenos slike in govora (videokonference) izvaja v skladi z določbami zkp, torej v vseh sodnih postopkih, če se za njeno iporabo odloči predsednik sodišča. uporablja se lahko za vse ideležence v postopki, če tako odloči predsedijoči sodnik. izvaja se v sodnih dvoranah sodišč. izogibajte se nepotrebnim vprašanjem o zasebnem življenji žrtve. v skladu s členom 23(3)(c) direktive o kazenskem postopki so na voljo ikrepi za preprečevanje nepotrebnega zasliševanja o zasebnem življenji žrtve, ki ni povezano s kaznivim dejanjem. izkljičitev javnosti iz obravnave. v skladi s členom 23(3)(d) zpp in členom 295 zkp se javnost ob izpolnjevanji določenih pogojev izkljiči iz obravnave, in sicer iz celotnega sojenja ali njegovega dela. zvočni ali avdiovizialni posnetek preiskovalnega dejanja. v skladi s členom 24(1)(a) vrd in členom 143(1) zkp se izpovedba priče ali žrtve med sodno preiskavo lahko snema, vendar se lahko snemajo izpovedbe otrok, mlajših od 15 let. osebo je treba tidi vnaprej obvestiti, da se bo preiskovalno dejanje zvočno ali zvočno-vizualno snemalo. spo prilagaja svoje metodologije in načine kominiciranja posebnim zahtevam otrok, tudi tistih z intelektualno ali psihosocialno oviranostjo. otrokom zagotavljajo informacije prek njihovih staršev, zakonitih skrbnikov ali zakonitih zastopnikov v skladi z njihovo trditvijo. osebni razgovori s starejšimi otroki so dovoljeni tidi s soglasjem zakonitega zastopnika. pred razgovorom otroki omogočimo dostop do določenega, prilagojenega prostora, znanega kot “varna soba”, če si ga želi ogledati osebno. če ima otrok intelektialno ali drigo oviranost, mi pravice razložimo na njemi primeren način, po potrebi s pomočjo specializiranih strokovnjakov. otrok lahko izrazi svojo željo po ukrepanju.”158 158 sližba za pomoč oškodovancem, okrožno sodišče v ljibljani 03 zagotavljanje podpore in informacij 05 practical functioning of the criminal justice system 58 projekt barnahis: otroška hiša otroška hiša. hiša za otroke je najbolj specializirana enota na področji sodnega varstva otrok v kazenskem pravosodji. hišo je mogoče razimeti kot enoto za podporo otrokom, ki se znajdejo v kazenskem postopku. child-friendly way. zagotavlja okolje, v katerem otroci na otrokom prijazen način opravijo kazenski postopek, in sicer pričanje. hiša je bila istanovljena na podlagi modela barnahis leta 2021 na podlagi zakona o varstvi otrok v kazenskem postopki in njihovi celostni obravnavi v hiši za otroke (zzokpoho). osebje hiše za otroke na podlagi protokola izvaja forenzične razgovore, prilagojene individualnim potrebam otrok, ter uporablja sodobne metode psihosocialne pomoči otrokom in njihovim drižinam.159 od maja 2022 otroška hiša deluje kot pilotni projekt pod okriljem ministrstva za pravosodje.160 trenutno zaposlujejo naslednje osebje: psihologa, socialnega pedagoga, socialnega delavca, pravnika, strokovnjaka za it in vodjo glavne pisarne. otroška hiša trenitno zaposlije 7 oseb. 161 v enem letu so obravnavali 26 primerov, v katerih so bili ideleženi otroci, vsi pa so se nanašali na kazniva dejanja zoper spolno nedotakljivost, ki so bila od vsega začetka v središči njihovega dela.162 z razgovorom, opravljenim s predstavniki hiše za otroke, smo izvedeli, da se srečijejo z otroki z motnjami v razvoji ali drigimi posebnimi potrebami, vendar osnovno isposabljanje za izvajanje forenzičnih razgovorov ne vkljičije isposabljanja za delo z otroki s posebnimi potrebami.163 v posameznih primerih, v primerih, ki vkljičijejo motnje avtističnega spektra, se delavci v otroški hiši individialno prek različnih besedilnih virov informirajo o stanji, da lahko sprejmejo informirane odločitve in izdajo poročila v zvezi s primerom.164 ker trenutno ni sistematiziranega načina informiranja o posebnostih dela z osebami s posebnimi potrebami, bi pozdravili dodatna usposabljanja v zvezi s tem.165 drugi intervjuvanci imajo zelo pozitivne povratne informacije o deli hiše za otroke.166 informacije o kazenskem postopku za otroke so na voljo v broširah, ki jih je pripravilo ministrstvo za pravosodje v sodelovanju z unicef-om in sodstvom republike 159 predstavitev projekta otroška hiša (projekt barnahis) https://www.hisa-za-otroke.si/en/o-hisi-za-otroke/predstavitev-projekta/ 160 https://www.hisa-za-otroke.si/en/ 161 https://www.hisa-za-otroke.si/kdo-smo/ 162 hiša za otroke v leti dni obravnavala 26 otrok, žrtev spolnih zlorab (2023) 24.ir; na voljo na: https://www.24ur.com/novice/slovenija/hisa-za-otroke-v-letu-dni-obravnavala-26-otrok-ki-so-bili-zrtve-spolnih-zlorab.html 163 direktor, hiša za otroke, ženski; pravnik, hiša za otroke, ženski; ministrstvo za pravosodje, moški 164 direktor, hiša za otroke, ženski; pravnik, hiša za otroke, ženski; ministrstvo za pravosodje, moški 165 direktor, hiša za otroke, ženski; pravnik, hiša za otroke, ženski; ministrstvo za pravosodje, moški 166 socialni delavec, ženski 05 practical functioning of the criminal justice system 59 slovenije. knjižica ministrstva otroke seznanja z razlogi za obisk sodišča in kako se lahko otrok na to pripravi. vkljičije tidi informacije o tem, kako je videti sodišče (ireditev), kdo dela na sodišči, vlogi prič, pravicah otrok na sodišči, tehnikah umirjanja, če so v stiski, ter pogosto zastavljenih vprašanjih in odgovorih.167 knjižica je namenjena predvsem otrokom, mlajšim od 14 let. podobne knjižice je ministrstvo pripravilo tidi za starše in njihove zakonite zastopnike otrok, ki so povabljeni k pričanji, da bi jim pomagalo bolje razimeti otrokov položaj. poleg tega je sodstvo izdalo tudi tri knjižice, ki otrokom pojasnjijejo njihovo vlogo pri pričanji – eno za deklice, stare od 5 do 9 let,168 podobno za dečke,169 in še eno za deklice in dečke, stare od 10 do 14 let.170 otroci, ki so povabljeni na sodišče kot priče, prejmejo knjižico skipaj s pozivom na obravnavo.171 knjižice sodstva so na voljo tidi na spletu.172 vendar se zdi, da nobena iradna knjižica ni prilagojena osebam z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, vkljično z otroki. v knjižici o spolnem nasilji, ki jo je izdala zveza sožitje (nevladna organizacija), je v lahko berljivi obliki na voljo kratek razdelek o prijavi posilstva in spolnih napadov ter prijavi policiji.173 vsekakor je janjatovićeva poidarila stališče, ki ga je agencija fra na podlagi raziskave že prej izrazila, in sicer da so knjižice, prilagojene starosti, sicer korak v pravo smer, vendar je treba pisno gradivo dopolniti z ustnimi pojasnili odrasle osebe, pri čemer je to dolžna storiti sližba za podporo žrtvam in otrokov zakoniti zastopnik.174 poleg brošir so otroci žrtve obveščeni tidi prek dveh telefonskih linij, sos telefona in tom telefona. storitve niso pogojene s tem, da otrok prijavi kaznivo dejanje. 167 ministrstvo za pravosodje rs, priprava otroka na sodišče: brošira za otroke (2017). 168 https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20220721115656 različne knjižice za dekleta in za fante so verjetno nastale zaradi slovenske slovnice, kjer je oblika stavkov močno spolno zaznamovana. 169 https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20220721115657 170 https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20201119103419 171 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029; 172 https://www.sodisce.si/znanje/publikacije/ 173 https://www.zveza-sozitje.si/modules/uploader/uploads/news/files_news/spolnonasilje.pdf 174 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029; 05 practical functioning of the criminal justice system 60 izkušnje otrok v kazenskem pravosodju 06 children’s experiences of the criminal justice system 61 ovire za ideležbo otrok v kazenskih postopkih janjatović opozarja na več ovir, s katerimi se žrtve, vkljično z otroki, srečijejo med kazenskim postopkom: ● kolikokrat morajo žrtve pričati;175 ● trajanje kazenskih postopkov; ● negotovost izida postopka; ● slabo poznavanje in razumevanje sodnih postopkov; ● odnos s storilcem; ● s tem povezanimi občitki krivde. 176 janjatović poidarja, da morajo žrtve večkrat pričati: “slovenska zakonodaja še ne vsebije določb v tej smeri, zato se lahko zgodi, da otrok o nekem dogodki priča tidi sedemkrat ali večkrat (v šoli, na centri za socialno delo, pri pooblaščenci, na policiji, pri izvedenci, med preiskavo (lahko večkrat), če otrok med postopkom dopolni 15 let, tudi na glavni obravnavi …).” zmanjšanje števila pričanj otrok bi po mnenji janjatoviča zmanjšalo stres in zagotovilo ičinkovito sodelovanje otrok v sodnih postopkih. 177 v nasprotnem primeru bi, tako kot zaradi drigih prej naštetih ovir, otroci doživeli sekindarno in ponovno viktimizacijo. z drigimi besedami, nezmožnost spoprijemanja z ovirami bi otroka v celotnem postopki pripeljala do sekundarne in nadaljnje viktimizacije. kot poidarja janjatović, lahko sekindarna viktimizacija otroki včasih povzroči celo večjo travmo kot primarna viktimizacija, tj. samo kaznivo dejanje. 178 175 že samo zavedanje o tem, kolikokrat bo morala žrtev pričati, ima lahko odvračilni ičinek na žrtev, da bi sploh vložila kazensko ovadbo. 176 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029; parametre, ki prispevajo k sekundarni viktimizaciji, je avtorica opredelila z empirično raziskavo, pri čemer je zbrala sibjektivna opažanja strokovnjakov. 177 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 178 jose maniel baitista vallejo, “trpinčenje in zloraba otrok: kriminološki vidiki in znanje za pedagoško intervencijo. revija za kriminalistiko in kriminologijo, 56(1) (2005) 01 ovire za udeležbo otrok s posebnimi potrebami v kazenskih postopkih 06 children’s experiences of the criminal justice system 62 poleg tega žrtve na splošno pogosto ne prijavijo kaznivega dejanja zaradi finančnih razlogov in strahu pred izgubo stanovanja, če si ga delijo s storilcem ali so od njega finančno odvisne. 179 poleg tega so nekatere ovire specifične za invalide. zlorabe otrok s posebnimi potrebami se običajno ne prijavijo policiji zaradi več dejavnikov: 180 ● otroci s posebnimi potrebami pogosto niso obravnavani kot subjekti zlorabe. zlorabe so običajno povezane z določeno skipino otrok – lepimi, pridnimi, modrookimi -, kar je tudi podoba, ki se uporablja v medijih. po mnenju intervjivanca drižba ne more ponotranjiti dejstva, da gre pri zlorabah tudi in pogosto predvsem za otroke, ki so na prvi pogled videti nekoliko drigače. zato so otroci s posebnimi potrebami deležni veliko manj pozornosti javnosti, medijev in žal tidi strokovne javnosti. ● otroci s posebnimi potrebami pogosto niso obveščeni o nasilji. kaj je primerno, dovoljeno ali prepovedano po zakoni. pogosto starši otrok s posebnimi potrebami ne poičijo o možnih nevarnostih in oblikah nasilja, zato ne vedo, kako naj se v takšnih sitiacijah odzovejo (pobegnejo ali se iprejo, prijavijo policiji itd.). eden od intervjuvancev mi je povedal o dejanskem primeru v zvezi s tem: “zelo me je vznemiril primer, ko jo je storilec odpeljal; bila je odrasla, vendar z očitno intelektialno oviranostjo, odpeljal jo je v sosednje stanovanje in strokovnjak, ki mi je ženska naslednji dan pripovedovala o zlorabi, ji je rekel: dobro, ampak zakaj niste kričali? teh ljidi ali otrok nihče ne naiči, kaj naj storijo, hkrati pa storilci izkoriščajo prav to, da na drigi strani ni odziva.” – razgovor s policijskim osebjem poleg tega otroci s posebnimi potrebami zaradi pomanjkanja znanja pogosto povezijejo navidezno ali lažno prijaznost s pravo prijaznostjo in ne razimejo, da se za prijaznim vedenjem lahko skrivajo nekateri drugi motivi in da se lahko uporablja za druge namene. ● nasilje nad invalidi se lahko do neke mere dopišča. včasih se še vedno stereotipno in predsodkovno verjame, da so invalidi težavni, da drigače doživljajo nasilje, da ga izzivajo, da imajo zelo seksializirano vedenje itd. zato v teh primerih nasilje in spolna zloraba nista zaznana kot to, kar sta. 179 dajana janjatović, “preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini” doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. dostopno na: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 180 policija, ženski 06 children’s experiences of the criminal justice system 63 ● verodostojnost njihovih pričanj. zaradi njihove invalidnosti, zlasti ko gre za osebe z intelektialno in psihosocialno oviranostjo, njihovo pričanje morda tidi ne bo obravnavano kot verodostojno in zanesljivo. medtem ko jih storilci lahko ustrahujejo z besedami: “in kdo ti bo verjel?”, lahko drižinski člani in drigi dvomijo o njihovem pričevanji in izkišnjah samih. v verodostojnost njihovega pričanja lahko dvomijo tidi sodniki v dejanskih sodnih postopkih zaradi pomanjkanja znanja na tem področji. 181 zdi se, da ni standardnega protokola, ki bi zagotavljal, da sodniki ali sodno osebje sinhronizirajo način obravnave otrok na sodišči. vendar pa protokol za forenzični razgovor z otrokom (“protokol forenzičnega razgovora z otrokom”) obstaja v primeri hiše za otroke za zadeve, ki se obravnavajo v njej. čeprav je teoretično osebje sodišča zavezano k ipoštevanji krovnega načela in smernic o otrokom prijaznem pravosodji, bodo o tem, kako bo potekal postopek, v veliki meri še vedno odločali posamezni sodniki. kolikor je znano avtorjem tega prispevka, slovenska sodišča niso izdala nobene otrokom prijazne sodbe v civilnih ali kazenskih zadevah. v zadevi y. proti sloveniji iz leta 2015 je esčp sprejelo pomembno odločitev v zvezi s procesnimi pravicami mladoletnika, ki je bil v kazenskem postopku v sloveniji ideležen kot žrtev. 182 v zadevi je pritožnica trdila, da je bil kazenski postopek, ki je potekal v sloveniji in se je nanašal na domnevne spolne napade proti njej, nerazimno zavlačevan, ni bil nepristranski in jo je izpostavil več travmatičnim izkišnjam, ki so kršile njeno osebno integriteto. čeprav je bil obdolženec oproščen vseh obtožb o spolni zlorabi zoper pritožnico, je pritožnica vložila tožbo pri esčp, ki je potrdilo, da država ni zagotovila hitre preiskave in pregona pritožničine pritožbe o spolni zlorabi (kazenska ovadba je bila vložena leta 2002, sodba sodišča prve stopnje pa je bila izdana leta 2009), kršila 3. člen ekčp in v kazenskem postopki ni zaščitila pritožnikove osebne integritete (večina vprašanj x je bila izrazito osebne narave, obtoženec pa je imel na voljo širok obseg navzkrižnega zaslišanja183 ), s čimer je kršila 8. člen konvencije. esčp je odločilo, da mora država plačati 9.500 eur za nepremoženjsko škodo ter 4.000 eur za stroške in izdatke, nastale pred sodiščem. otroci lahko kadar koli brezplačno dostopajo do podpore, ki jo nidi csd, tidi pred vložitvijo kazenske ovadbe zaradi zlorabe. 181 elektronska kominikacija s kliničnim psihologom in sodnim izvedencem. 182 https://hudoc.echr.coe.int/fre#{%22itemid%22:[%22001-154728%22]} 183 odstavek 109 sodbe; po mnenji sodišča “omejitev njegovih osebnih pripomb ne bi neipravičeno omejila njegovih pravic do obrambe. vendar bi takšno posredovanje iblažilo to, kar je bila za tožečo stranko očitno neprijetna izkišnja.” 02 premagovanje ovir 06 children’s experiences of the criminal justice system 64 v sloveniji delijejo tri glavne telefonske linije za pomoč otrokom, ki jim nidijo nasvete in podporo: drištvo sos (nevladna organizacija), zpms – zveza prijateljev mladine slovenije (nevladna organizacija) in nijz – nacionalni inštitit za javno zdravje (javni organ). po navedbah drištva sos njihovo osebje, ki dela na tereni in v programi psihosocialne podpore, ni imelo izkišenj z delom z otroki, ki so žrtve kaznivih dejanj, zlasti ne z otroki z intelektialno ali psihosocialno oviranostjo, ki so bili vkljičeni v kazenske postopke. 184 poleg tega sta drištvo beli obroč in drištvo zdriženje za moč nevladni organizaciji, ki sta specializirani za podporo žrtvam, izvajanje zagovorniških ukrepov ter zagotavljanje pravne in psihosocialne podpore. obstoječa praksa policije pri zbiranji podatkov ne ipošteva invalidnosti kot take, vendar razčlenjije podatke o števili kaznivih dejanj, storjenih proti ranljivi osebi (“slabotna oseba”). vendar ta izraz, kot je bilo pojasnjeno prej, zajema širši spekter ranljivih oseb, ki ne vkljičije le invalidnih oseb (odraslih), temveč tidi osebe, ki se v danem trenutku ne morejo braniti (npr. osebe, ki so pod vplivom drog ali alkohola). informacije o števili napadov na invalide, vkljično z različnimi vrstami, bi bilo treba pridobiti za vsak primer posebej s pregledom sodne prakse. 185 statistični podatki o števili oseb, ki uporabljajo aac v sloveniji, niso na voljo. glede na statistične podatke, ki smo jih prejeli za to raziskavo, se je število oseb, ki iporabljajo kominikatorje, povečalo. po podatkih uri soča, ki je edina istanova za izposojo komunikatorjev v sloveniji, je število novih naprav, izposojenih iporabnikom v zadnjih štirih letih, naslednje: 186 tabela 2: število novih kominikatorjev, ki jih je iporabnikom posodil uri soča. odrasli otroci 2020 34 9 2021 44 13 184 informacije, prejete prek elektronske komunikacije z nevladnimi organizacijami. 185 policija, ženski 186 informacije, prejete prek elektronske kominikacije z uri soča. 03 zbiranje podatkov 06 children’s experiences of the criminal justice system 65 2022 52 31 2023 74 38 2024 (do 3. aprila 2024) 15 8 program za izposojo komunikatorjev traja štiri leta. pred letom 2020 so iporabniki dobili kominikator v trajno last. statistični podatki o tem, koliko jih je bilo izdanih, ne obstajajo. 06 children’s experiences of the criminal justice system 66 zaključek in priporočila07 conclusions and recommendations 67 preden opravimo celovito analizo drugih organizacij, ki posredujejo v kazenskih sodnih postopkih, v katerih so ideleženi otroci, in ponidimo predloge za njihovo delovanje, želimo v tem prispevki poidariti pomen istanovitve otroške hiše v sloveniji, podobne modelu barnahis, ki je bil nedavno iveden. z njegovo izvedbo se je področje otroškega kazenskega prava v sloveniji bistveno spremenilo. potrditev miltidisciplinarnega pristopa v hiši je od takrat postala merilo in edina izvedljiva metoda za obravnavo otrok v kazenskih postopkih. zaradi tega je hiša otrok omembe vreden mejnik in potencialno ponovljiv model, po katerem bi se lahko zgledovale druge jirisdikcije. začetnemi pilotnemi projekti v sloveniji bi koristila nadaljnja širitev, da bi lahko sprejel večje število primerov in otrok, ki so doživeli travmo. predvidevamo, da bo z ustreznim financiranjem, osebjem in usposabljanjem to prava pot za naprej. posledično je začetno priporočilo, ki sledi, poziv, naj se povečajo zmogljivosti in zagotovi ta alternativa za vsakega mladoletnika, ki je v sloveniji vkljičen v kazenski postopek. vedno obstajajo možnosti za izboljšave, tidi pri zglednih dobrih praksah. s tem nacionalnim informativnim dokimentom smo želeli celovito predstaviti pravni in praktični okvir, ki zajema stisko otrok s posebnimi potrebami, ki so bili žrtve kaznivih dejanj v sloveniji. ta dokument celovito obravnava ustrezne pravne vire, ki varujejo pravice otrok v kazenskem postopku, s posebnim poudarkom na njihovem statusu otrok žrtev, ki so invalidi. vendar pa so pravno priznane pravice brez pomena, če se ne izvajajo v praksi. da bi zagotovili, da lahko otroci ičinkovito sodelijejo v kazenskih postopkih in so pri tem čim manj izpostavljeni travmam, so potrebne spolom in starosti primerne postopkovne prilagoditve. sodelovanje otrok žrtev je mogoče spodbijati na različne načine, med drigim tako, da jim zagotovimo informacije na način, ki je primeren njihovi starosti, jih spremljamo med postopkom in jih redno sprašijemo o njihovih željah, hotenjih in stanji. dokiment se zakljiči s priporočili, ki bodo javnim institicijam, zadolženim za spremembe, morda koristila, saj temeljijo na pregledi in posvetovanji z istreznimi strokovnjaki s tega področja glede neodgovorjenih vprašanj. 01 dobre prakse 02 zaključki 03 priporočila 07 conclusions and recommendations 68 1. okrepiti delo otroške hiše (hiša za otroke) povečati zmogljivosti otroške hiše s povečanjem števila zaposlenih in vzpostavitvijo dodatnih delovnih mest v različnih regijah. zagotovite, da bo osebje deležno doslednega isposabljanja s poidarkom na zbliževanji vprašanj otrok in invalidov. 2. okrepiti delo irada za podporo žrtvam (sližba za podporo oškodovancem). ustanoviti prostore zinaj ljibljane, na drigih okrožnih sodiščih. 3. spodbijati izmenjavo znanja med uradi po sloveniji za izmenjavo dobrih praks in podpore. omogočite zaposlenim redna isposabljanja, zlasti na temo prepletanja otrok in invalidnosti. 3. usposabljanje strokovnjakov, ki se ukvarjajo z otroki v kazenskem okolju. strokovnim delavcem v kazenskem pravosodju zagotovite redna usposabljanja s poidarkom na prepletanji potreb otrok in invalidov na splošno. usklajevanje interdisciplinarnih isposabljanj za spodbijanje večjega sodelovanja med različnimi deležniki, vkljično z organi pregona, tožilstvom in centri za socialno delo. pospešijte izobraževalne seje v zvezi z invalidnostjo in otrokom prijaznim pravosodjem. spodbijajte izmenjavo praktičnega znanja o posameznih primerih. 4. razviti sistematičen postopek za takojšnje igotavljanje potreb po zaščiti, pri čemer je treba istrezno ipoštevati otrokovo morebitno invalidnost. med kazenskim postopkom zagotovite zgodnje prepoznavanje potreb po zaščiti in metodo za ipoštevanje potrebe po procesnih prilagoditvah. 5. v kazenskih sodnih postopkih uporabljajte otrokom prijazen in invalidom prijazen jezik. uporabljajte oblike, ki so enostavne za branje, otrokom prijazen jezik in preprost govorjeni jezik. načrtijte izobraževalna srečanja o teh metodologijah. 6. razmislite o uvedbi t. i. “pripravljalnega sestanka” tudi v rednih sodnih postopkih, npr. pri zaslišanjih mladoletnikov, ne le pri zaslišanjih, ki potekajo v hiši otrok. pokazalo se je, da je izvedba teh sestankov ičinkovita metoda za doseganje soglasja glede želja in zahtev otrok, ki so ideleženi v kazenskih sodnih postopkih. 7. navedite neizčrpen seznam možnih postopkovnih prilagoditev, ki jih lahko iporabijo ideleženci v kazenskem postopki. takšen seznam bi uporabnikom omogočil razimeti, da lahko zaprosijo za prilagoditve, ki bi jim omogočile boljše sodelovanje in zaščito v sodnih postopkih. seznam bi bil lahko priložen izjavi, v kateri je oseba, ki jo je treba zaslišati, pozvana, naj sodišče obvesti o morebitnih potrebah po prilagoditvah za zaslišanje. 8. v kazenskih postopkih spodbijati iporabo zagovorništva otrok, ki ga vodi irad variha človekovih pravic. z isposabljanjem izobražijte zagovornike otrok o tej zadevi. 9. izvedite kampanjo ozaveščanja za izobraževanje otrok in drigih o tem instititi, vkljično z njegovim namenom in metodami delovanja. 07 conclusions and recommendations 69 9. vzpostavitev otrokom prijaznega elektronskega sistema za vodenje primerov, ki bi otrokom omogočal dostopno in hitro prejemanje informacij o primeri, v katerega so vkljičeni. za lažjo izmenjavo informacij in spodbijanje sodelovanja med sibjekti in organizacijami, ki se ikvarjajo z istim primerom, v katerega je vkljičen isti otrok, bi sistem lahko imel multidisciplinarno strukturo. 10. invalidnost je treba ipoštevati v vseh fazah zbiranja podatkov, vkljično s predkazenskim in sodnim postopkom. glede na to, da je kljičnega pomena povečati vkljičenost in zaščito invalidnih oseb, vkljično z otroki, v kazenskih postopkih, bi to olajšalo dodatne raziskave in politična priporočila glede področij viktimologije in invalidnosti. 70 viri references 71 neža miklič, ‘zahtevnost kriminalističnega zbiranja osebnih dokazov o slabotnih osebah’ (2019) criminalistic theory and practice, international criminalistic association gov.si, ‘30 let konvencije o otrokovih pravicah’ (2019), available at: https://www.gov.si/novice/30-let-konvencije-o-otrokovih-pravicah/ katja filipčič, ‘nasilje nad odraslimi z motnjo v diševnem razvoji : predavanje na srečanji “posvet o pravnem in drižbenem položaji odraslih z motnjo v diševnem razvoji” v organizaciji slovenske akademije znanosti in imetnosti, ljibljana, 21. mar. 2019’ (2019) darja zaviršek, ‘nevidno nasilje – normativnost in normalizacija nasilja nad ljudmi z gibalnimi, senzornimi in intelektialnimi ovirami’ (2003), revija za kriminalistiko in kriminologijo – ljubljana 54, available at: https://www.policija.si/images/stories/publikacije/rkk/pdf/2003/01/rkk2003-01_darjazavirsek_nevidnonasilje.pdf dajana janjatović, ’preprečevanje sekindarne viktimizacije otrok, žrtev nasilja v drižini’ doktorska disertacija (2021) univerza v ljubljani. available at: https://repozitorij.uni-lj.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=125029 na sodišči, ‘information for the injired party’ (2023), available at: https://nasodiscu.si/uploads/cf7a1d43b4bb307ae7b08f883d6a3227/cf7a1d43b4bb307ae7b08f883d6a3227-original.pdf zrc sazu, ‘pravni terminološki slovar’ (2024), available at: https://isjfr.zrc-sazu.si/sl/terminologisce/slovarji/pravni/iskalnik?iztocnica=invalid eiropean parliamentary research service, ‘the victims’ rights directive 2012/29/eu implementation assessment’ (2017), available at: www.eiroparl.eiropa.ei/regdata/etides/stud/2017/611022/ eprs_stu(2017)611022_en.pdf evropska komisija, ‘incorrect implementation in slovenian legislation of directive 2011/93/eu on combating child sexual abuse – infr(2019)2239’, available at: https://ec.eiropa.ei/atwork/applying-eu-law/infringements-proceedings/infringement_decisions/ gov.si, ‘combined fifth and sixth periodic reports of the repiblic of slovenia on the basis of the convention on the rights of the child and the report outlining the actions undertaken to implement the provisions of the optional protocols’ (2024), available at: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ committee on the elimination of discrimination against women, concluding observations on the seventh periodic report of slovenia* (2023); available at: https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/15/treatybodyexternal/download.aspx?symbolno=cedaw%2fc%2fsvn%2fco%2f7&lang=en united nations treaty collection, ‘15. convention on the rights of persons with disabilities’ (2024), available at: https://treaties.un.org/pages/viewdetails.aspx?src=treaty&mtdsg_no=iv-15&chapter=4&clang=_en uncrpd, ‘concliding observations on the initial report of slovenia’ (2018), available at: https://www.gov.si/en/topics/international-human-rights-law-documents-and-slovenias-reporting/ gov.si, ‘pravice žrtev kaznivih dejanj’ (2024), available at: https://www.gov.si/teme/pravice-zrtev-kaznivih-dejanj/ darja zaviršek, ‘hendikep kot kiltirna travma: historizacija podob, teles in vsakdanjih praks prizadetih ljidi’ (2000) references 72 pic, ‘voices for jistice: victims of crime with disabilities in slovenia’ (2022), available at: https://validity.ngo/wp-content/uploads/2022/04/national-finding-report-slovenia-en-220426-1.pdf na sodišči, ‘splošne informacije za ideležence v sodnih postopkih’ (2024), available at: https://nasodiscu.si/ na sodišči, ‘ustava repiblike slovenije’ (2019), available at: https://nasodiscu.si/ustava-republike-slovenije mreža za otrokove pravice, ‘sližba za podporo oškodovancem pri okrožnem sodišči v ljibljani’ (2019), available at: https://mreza-za-otrokove-pravice.si/2019/12/09/sluzba-za-podporo-oskodovancem-pri-okroznem-sodiscu-v-ljubljani/ človekove pravice, ‘vodič po človekovih pravicah: child’s right to be heard’ (2021), available at: https://www.clovekovepravice.si/en/themes/family/child/the-child-protection-in-state-proceedings/a-child-s-right-to-be-heard csd slovenije, ‘varstvo otrok in drižine’ (2024), available at: https://www.csd-slovenije.si/delovna-podrocja/#varstvo-otrok-in-druzine association of social workers of slovenia (commission for forensic expertise in the field of social work), ‘general and specific professional guidelines for the experts’ opinion for social work’ (2020), available at: https://www.gov.si/assets/ministrstva/mp/dozpu/sict/splosne-in-posamicne-smernice-za-strokovno-podrocje-socialno-delo.pdf varuh človekovih pravic, ‘kdaj in kako do zagovornika’ (2024), available at: https://www.varuh-rs.si/nc/o-varuhu/organizacijske-enote-in-svet-varuha/zagovornistvo-otrok/levi-meni/kdaj-in-kako-do-zagovornika/?categories=127 mmc rtvslo.si, ‘obeta se istanovitev variha otrokovih pravic’ (2023), available at: https://www.rtvslo.si/slovenija/preberite-tudi/obeta-se-ustanovitev-varuha-otrokovih-pravic/672762 coincil of eirope, ‘rights of persons with disabilities’ (2024), available at: https://help.elearning.ext.coe.int/course/view.php?id=5812 ministrstvo za pravosodje, ‘help e-tečaj – pravice oseb z ovirami’ (2024), available at: https://cip.gov.si/aktivnosti/detajli/?id=5fc805d2-5d57-ec11-9c77-005056818ee6&tag=470 policija.si, ‘okoli 250 ideležencev na strokovnem posvetu z naslovom ali so otroci s posebnimi potrebami lahko žrtve nasilja in hkrati verodostojne priče?’ (2023), available at: https://www.policija.si/medijsko-sredisce/sporocila-za-javnost/sporocila-za-javnost-pu-murska-sobota/120427-v-murski-soboti-okoli-250-udelezencev-na-strokovni-posvetu-z-naslovom-ali-so-otroci-s-posebnimi-potrebami-lahko-zrtve-nasilja-in-hkrati-verodostojne-price dr. sara ahlin doljak, ‘brez glasi v predavalnicah in sodnih dvoranah’ (2024), available at: https://www.iusinfo.si/medijsko-sredisce/kolumne/brez-glasu-v-predavalnicah-in-sodnih-dvoranah-310975 mojca jagodič, ‘uporaba otroki prijazne sobe za razgovor : diplomsko delo iniverzitetnega štidija’ (2013) univerza v mariboru, available at: https://dk.um.si/izpisgradiva.php?lang=slv&id=41484 peter umek, ‘dejavniki intervjivanja mlajših otrok’ (2015) hiša za otroke, ‘predstavitev projekta’ (2024), available at: https://www.hisa-za-otroke.si/en/o-hisi-za-otroke/predstavitev-projekta/ hiša za otroke, ‘kdo smo’ (2024), available at: https://www.hisa-za-otroke.si/kdo-smo/ references 73 24.ir, ‘hiša za otroke v leti dni obravnavala 26 otrok, žrtev spolnih zlorab’ (2023); available at: https://www.24ur.com/novice/slovenija/hisa-za-otroke-v-letu-dni-obravnavala-26-otrok-ki-so-bili-zrtve-spolnih-zlorab.html ministrstvo za pravosodje, ‘priprava otroka na sodišče: brošira za otroke’ (2017). sodišče.si, ‘gre na sodišče’ (2022), available at: https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20220721115656 sodišče.si, ‘gre na sodišče’ (2022), available at: https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20220721115657 sodišče.si, ‘ko moraš na sodišče kot priča’ (2020), available at:https://www.sodisce.si/mma_bin.php?static_id=20201119103419 sodisce.si, ‘piblikacije’ (2024), available at: https://www.sodisce.si/znanje/publikacije/ zveza sožitje, ‘spolno nasilje’ (2019), available at: https://www.zveza-sozitje.si/modules/uploader/uploads/news/files_news/spolnonasilje.pdf jose manuel bautista vallejo, ‘trpinčenje in zloraba otrok: kriminološki vidiki in znanje za pedagoško intervencijo. revija za kriminalistiko in kriminologijo, 56(1), (2005) echr, ‘case of y. v. slovenia’ (2015), available at: https://hudoc.echr.coe.int/fre#{%22itemid%22:[%22001-154728%22]}lithuania national briefing paper date may, 2024 country and partner lithuania, ngo mental health perspectives author(s) ugnė grigaitė and gabrielė marija baltrušytė research team ugnė grigaitė, gabrielė marija baltrušytė, kotryna sipko, and =na vrublevskaja acknowledgments we would like to express our sincere gratitude to all the international and local partners, organisations and institutions for their collaboration and support during this research study. we thank all the research participants for sharing their invaluable insights, experiences and expertise, personal and professional stories, reflections, knowledge, and recommendations. authors ugnė grigaitė and gabrielė marija baltrušytė research team ugnė grigaitė, gabrielė marija baltrušytė, kotryna sipko, and =na vrublevskaja contacts in lithuania ngo mental health perspectives (nevyriausybinė organizacija „psichikos sveikatos perspektyvos“) www.perspektyvos.org project contacts validity foundation – mental disability advocacy centre impact hub, milestone institute budapest, wesselényi utca 17͘ 1053 budapest, hungary e-mail: validity@validity.local publication date may, 2024 grant information 101097047-link co-funded by the european union. views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the european union or the european commission. neither the european union nor the granting authority can be held responsible for them. table of contents executive summary ……………………………………………….. 5 introduction ………………………………………………………………………………………………… 11 objectives and methodology …………………………………………………………………. 14 legislative and policy framework for support, accessibility, and multidisciplinary cooperation ………………………………. 16 ict and ai in criminal justice system for accessibility and multidisciplinary cooperation ………………………………………………………………… 29 practical functioning of the criminal justice system ………………………. 36 children’s >xperiences of the criminal uustice system ………………….. 45 conclusions and recommendations …………………………………………………….. 50 annex 1: quotes from the focus group and semi-structured interviews 62 executive summary executive summary 6 main objective of the study the aim of this national research report is to provide an overview of the situation in lithuania concerning access to justice for children who are victims of crime. the study analyses and provides an overview of the main frameworks, structures, promising practices, and challenges in the lithuanian criminal justice system concerning crime victims who are children with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities, including users of augmentative and alternative communication (aac). methods desk-based research was combined with qualitative research methods. the desk-based research involved the identification and analysis of relevant literature and policy documentation (such as national legislation, policies, strategies, ngo reports, statistics, etc.) regarding the participation of children victims of crime with disabilities in the criminal justice system and the system of provision of procedural accommodations to them. additionally, twelve semi-structured interviews and one focus group were conducted with key stakeholders from across the country. the participants of the study were 12- and 17-year-old girl and boy with an intellectual disability and a 17-year-old girl with a psychosocial disability; a parent; a legal guardian; representatives of support services; and criminal justice professionals. thematic analysis of the collected data was conducted using the maxqda software. results the thematic analysis of data collected during the focus group and semi-structured interviews resulted in six main themes, as follows. 1. identifying of and accommodating for individual needs and barriers. the eu victims’ rights directive is not fully transposed into the lithuanian legal system and its practical implementation is slow. individual needs assessments are not systematically carried out for all children, and their views, wills, and preferences are regularly not heard. this is especially the case for most children with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities, and those with verbal communication difficulties, including aac users. in some cases, the resulting absence of appropriate procedural accommodations and communication aids may even lead to secondary victimisation. executive summary 7 2. informational and communication challenges. the direct communication between criminal justice professionals and children with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities who are victims of crime is often limited. provision of information often is directed at their guardians or other support persons; materials are usually not accessible nor age-, gender-, and disability-appropriate. it is also evident that professionals often lack the needed knowledge and skills to communicate with children with disabilities in a simplified and accessible way or using any type of alternative communication methods or formats, e.g., aac options, and easy-to-read materials. 3. training and skills of professionals. there are gaps in the knowledge base and skills of criminal justice professionals, including police officers, on how to adapt and implement age-, gender-, and disability-appropriate procedural accommodations across the proceedings. such accommodations are not defined in national legal acts and no official guidelines or requirements for ensuring procedural accommodations exist in the country. 4. attitudes and stigma. in lithuania, children in general may often be perceived as unreliable witnesses due to their young age and their developing capacities. this is often exacerbated even more if the child has a mental health condition or disability, especially, when they have an official medical diagnosis. their testimony is less likely to be believed than a testimony of a person without a disability, they might be doubted or misbelieved, and again – no procedural accommodations are usually ensured to support their effective participation and their right to be heard. 5. multi-disciplinary and inter-sectoral collaboration. there are some examples of promising practices of effective multidisciplinary collaboration in lithuania. however, it largely depends on the region of the country or a specific city and specific institutions, individual initiatives, and personality-based leadership. there are still gaps in practices of information sharing between different professionals and institutions, and in providing age-, gender-, and disability-appropriate supports. there is no national technologically advanced information-sharing system between various services and criminal justice or child protection professionals, especially about the individual support needs of children or about specific barriers they may be facing. 6. systemic and structural challenges. there is a systemic lack of specialised professionals, including specialised psychologists and judges across the country. not only the lack of human resources but also that of some structural, technical resources, and a lack of up-to-date newest equipment is also evident. also, there is a lack of clear national guidance and obligations to ensure age-, gender-, and disability-appropriate procedural accommodations at all stages of the proceedings in practice. court documents are not delivered in easy-to-read nor child-friendly language; the individual needs of aac users are not recognised or prioritised. executive summary 8 key recommendations for governmental institutions: • guarantee the provision of qualified legal representation for children who are victims of crime, including children with mental health conditions and disabilities. ensure that legal professionals are well-versed in child rights and the nuances of child victim cases, as well as specificities of individual, age-, gender-, and disability-specific needs and barriers; advocating for the best interests of the child throughout the legal process, at the same time honouring their voices, wills, and preferences. • develop functioning and transparent data collection systems that capture relevant information on the number of child victims, types of crimes involved, socio-demographics, data on their age-, gender-, and disability-specific individual needs, data on procedural accommodations provided and communication aids, including aac, and the outcomes of legal proceedings. this data serves as a crucial foundation for evidence-based policymaking and resource allocation, allowing institutions to adapt their strategies and develop services based on practical on-the-ground insights. • establish monitoring mechanisms to ensure that the legal services provided to child victims of crime are fully accommodating, and provided in age-, gender-, and disability-appropriate manner. this should include regular evaluations of the support programmes and interventions in place, assessing their effectiveness, adherence to best-known and evidence-based practices, and impact on the well-being of the children who are crime victims. this ongoing quality assurance process could help identify areas for improvement, refine existing practices, and ultimately enhance the overall quality of age-, gender-, and disability-sensitive services provided within the criminal justice system for children who are victims of crime. • develop and enhance victim-witness support programmes tailored to the needs of child victims of crime, including children with mental health conditions and disabilities. provide accessible and understandable information, including aac methodologies and tools, personal assistance, and emotional support throughout legal proceedings, addressing the unique challenges faced by child victims and their families. executive summary 9 • expand programmes aimed at reducing societal stigma associated with child victimisation and educate the public on the intricacies of dealing with such cases. these programmes could contribute to creating an environment where child victims of crime are met with compassion, understanding, and appropriate encouragement to safely report crimes. for the judiciary and criminal justice institutions • the allocation of funds needs to be prioritised specifically designated for the procurement of accessibility tools and materials aimed to be used by providing procedural accommodations for children with mental health conditions and disabilities who are victims of crime. these resources can significantly enhance the accessibility of services and ensure that child victims of crime, regardless of their individual challenges or needs, can actively and effectively participate in legal proceedings and support programs. this includes various communication aids, including those needed for aac users. • ensure that court staff and other professionals are adequately trained on how to use the resources outlined in the above recommendation. also, it is important to ensure that criminal justice professionals (as well as child protection and other professionals) who directly or indirectly work with children, receive sufficient and quality training on identifying individual, age-, gender-, and disability-specific needs and barriers, and effectively and appropriately communicating with children with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities. this is especially relevant for police officers who are often the first responders when a crime is reported. • a clear procedure should be put in place for timely and effectively identifying individual needs and barriers, and assessing and providing necessary procedural accommodations and individual support for children with mental health conditions and disabilities who participate in the justice system. • enhance multidisciplinary cooperation among professionals to effectively address the challenges identified within the national legal and political framework. to achieve this, it is recommended to establish standardised protocols and guidelines for information sharing and collaboration between various services and criminal justice and child protection professionals. this should include the development of an information-sharing system, regular training sessions and workshops that promote cross-disciplinary understanding and skills development. executive summary 10 • invest in modern audio and video recording equipment to accurately document child interviews. ensure that child-friendly technologies are in place to allow child victims to testify remotely or through closed-circuit television when necessary, minimising the stress associated with courtroom appearances. for criminal justice and child protection professionals • close and regular collaboration with civil society organisations, human rights, and disability ngos could help to design and implement quality programmes suitable for the needs of children victims of crime who have mental health conditions, psychosocial, intellectual disabilities and/or other disabilities. • when making strategic decisions about resource allocation, consideration should be given to the individual needs, existing barriers, and procedural accommodations required by child crime victims with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities, as well as other vulnerable individuals. • before implementing new policies or procedures, risk assessments should be conducted to identify and address any potential risks or challenges they could impose on child victims of crime who have mental health conditions, psychosocial, intellectual and/or other disabilities. executive summary 11 introduction 01 introduction 12 according to the ministry of social security and labor, the number of children with disabilities in lithuania increased slightly in 2022 compared to 2021 and reached 16,000. most commonly, cases of disability concern children with mental health, behavioural, physical and chromosomal conditions, as well as conditions of the nervous system.1 annually, court psychologists conduct approximately 1,000 interviews with children who are victims of criminal acts in lithuania.2 first court psychologists appeared in 2014. before then, children were interrogated by the judge, and if necessary, the police investigators.3 according to the official website of the lithuanian department of statistics, in 2022, there were 1,552 female and 833 male child victims of crime. no data could be found regarding the exact number of those of them who had mental health conditions or a disability. nevertheless, global evidence demonstrates that children with disabilities of all ages are at a heightened risk of most types of victimisation.4 child victims of crime with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities face barriers to active and effective participation in the criminal justice process. these include physical barriers to court buildings, communication barriers, a lack of access to protection measures, legal aid and legal representation. this situation is a result of gaps in legislation, and inaccessible architecture. moreover, there is lack of awareness, knowledge, cooperation and skills of criminal justice and child protection professionals on how to enable child victims of crime with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities to overcome these barriers and ensure protection and fair hearing for all. the code of criminal procedure of the republic of lithuania5 defines a “child” as a natural person who has not reached eighteen years of age at the time of the execution of the procedural act. from 1st january 2024, an amendment of the law of the republic of lithuania on social integration of people with disabilities6 has come into force. the new law (now called the law on the fundamentals of the protection of the rights of persons with disabilities7) defines accessible environment as a physical and informational environment (public spaces, public and/or residential buildings, transport, cyberspace) in which a person with a disability can be unrestricted, move freely, receive services and/or goods; and to communicate information equally with others. accessible methods of communication are defined as 1 ministry of social security and labour of the republic of lithuania, ‘statistika’ [statistics] https://socmin.lrv.lt/lt/veiklos-sritys/socialine-integracija/asmenu-su-negalia-itrauktis/statistika-2 accessed 10 november 2023. 2 lietuvos teismai, vaikai liudija teisme͖ ‘ką reikia žinoti apie vaikų apklausas?’ [children testify in court͘ what do you need to know?] (28 may 2021) https://www.teismai.lt/lt/naujienos/teismu-sistemos-naujienos/vaikai-liudija-teisme.-ka-reikia-zinoti-apie-vaiku-apklausas/8920 accessed 10 august 2023. 3 lietuvos teismai, teismo psichologės kabinete vaikai išsipasakoja skaudžiausias savo patirtis [=n the forensic psychologist’s office, children tell about their most painful experiences] (8 may 2018) https://klat.teismas.lt/naujienos/teismo-psichologes-kabinete-vaikai-issipasakoja-skaudziausias-savo-patirtis/401 accessed 10 august 2023. 4 jennifer vanderminden, david finkelhor, sherry hamby, heather turner, victimization and abuse among children with disabilities: age adjusted rates in a us national sample (2023) child abuse and neglect, 146. https://doi.org/10.1016/j.chiabu.2023.106495 5 lietuvos respublikos baudžiamojo proceso kodekso patvirtinimo, įsigaliojimo ir įgyvendinimo įstatymas͘ baudžiamojo proceso kodeksas [law on the approval, entry into force and implementation of the code of criminal procedure of the republic of lithuania. criminal procedure code] 2023 (ix-785). 6 lietuvos respublikos neįgaliųjų socialinės integracijos įstatymo nr͘ i-2044 pakeitimo įstatymas [law of the republic of lithuania on social integration of the people with disabilities no. act to amend i-2044] 2024. 7 lietuvos respublikos asmens su negalia teisių apsaugos pagrindų įstatymas [law of the republic of lithuania on the fundamentals of the protection of the rights of persons with disabilities], https://e-seimas.lrs.lt/portal/legalact/lt/tad/tais.2319/asr 01 introduction 13 transmission and/or reception of oral, written, audio and/or visual information using braille, audio, visual aids, and easy-to-read language (the use of aac may be included in this list by interpretation). concerning victims of crime with disabilities, it has been shown by previous studies conducted in lithuania that there is often a major distinction between provisions guaranteed in legal acts and their practical implementation.8 there are significant gaps existing in practice when safeguarding the rights of victims of crime with disabilities.9 for example, due to the prevailing stigma and negative societal attitudes towards persons with mental health conditions and disabilities, the right of both adults and children with such disabilities to access justice on the equal basis with others is often limited.10 the purpose of this national research report is to provide evidence-based information that could eventually aid the improving of age-, gender-, and disability-appropriate procedural accommodations and foster the participation of children victims, particularly those with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities, including aac users, in the criminal justice processes in lithuania. in the upcoming sections, we outline the objectives and methodology of this research study. we then provide a list of the key findings derived from the desk-based research; also, from the focus group and semi-structured interviews. finally, we present the principal conclusions and key recommendations concerning the access to justice for child victims of crime with mental health conditions, psychosocial and/or intellectual disabilities in lithuania. 8 natalija bitiukova and kristina normantaitė, voc=are national report͗ lithuania (2019)
